В малкото

Верният в малкото и в многото е верен, а неправедният в малкото и в многото е неправеден. Лука 16:10

Верният в малкото. Аз превеждам тези думи на съвременен език с думите “будност на съзнанието”.

Днес всички хора в света се стремят все към нещо велико. В тях има грандиозни идеи, но малко са онези, които разбират, в какво седи великото. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. Великото е разумно, то само ходи с човека. Мислите ли вие, че един ангел, който е завършил своето развитие в небесните светове, би приел да стане говедар, да ходи подир говедата. Това е немислимо, несъвместимо е с неговото развитие. А сега ние, съвременните хора, мислим, че идеалът, към който се стремим е нещо мъртво. Не, не е така. Идеалът е нещо живо, затова ви питам: вие можете ли да ходите подир един вол? Не можете. Волът не може да бъде идеал за човека. Някой казва: аз имам един свещен идеал, но не мога да го реализирам. Щом не можеш да го реализираш, този идеал е материален. Друг казва: аз имам идеал. Какъв? Да съградя една голяма къща от мрамор. И това наричат идеал! Трети има идеал да заеме някаква висока служба, да стане пръв министър в България. Какъв идеал може да бъде този, да станеш пръв министър? Аз нахвърлям тия примери мимоходом. Идеалът, за който ние говорим и към който се стремим е нещо, свещено, нещо възвишено и велико. Запример, възвишено нещо е да се стремиш да видиш един ангел. Защо? Защото ангелът може да ни зарадва истински. Аз взимам ангелът като символ на чистотата, интелигентност и мощност. Ангелът може да бъде идеал за нашата душа. Ако някой иска да има чистота, в душата си трябва да пази образа на един ангел. Ако някой иска да има божествена любов в себе си, в душата си трябва да пази образа на един ангел. Ако някой иска да бъде силен, в душата си трябва да пази образа на един ангел, трябва да знае в какво седи тази сила. Човек да има такъв идеал, разбирам. Не е достатъчно само да каже някой, че има идеал. В този смисъл, всички същества от най-малките до най-големите имат някакъв временен идеал, който аз наричам стремеж, порив. И реката има свой идеал. Какъв? Да се влее в морето. И дървото има свой идеал? Какъв? Да излезе на Слънцето. Но след като израстне 40-50 м височина отказва се, иска да се върне назад към земята и казва: това не е за мен. И птицата, докато й израстнат крилата има идеал, но като израстнат хвръква 1-2 километра нагоре и после казва: това не е за мен. И човекът има свой идеал – стремеж към Бога. В първо време той се моли на Бога, има стремеж към него, но после казва: що ми трябва да се моля на Бога? Що ми трябва да ходя на църква? Аз трябва да си поиграя, да се понаям и понапия, докато ми е времето. И най-после хорото, пиенето, яденето, спането, театрите, концертите и разните забави му стават идеал. Някой отиде на концерт, върне се от там и казва: музика е това, великолепна ария слушах, велико нещо беше! Питам: има ли някой от вас, който след като е ходил на някой Бетховенов концерт да слуша негови сонати и симфонии, като излезе от там да е станал светия? Няма. Кой от вас, като е слушал някоя моя беседа е станал светия? Нито един. Обаче, работата не седи във външното. Ако вие се свържете с онзи идеал, от който е произлязла симфонията на Бетховен, ще станете светия. И Бетховен, обаче, не е могъл да предаде дори и 1/1000 част от това, което е чул. Неговата работа още не е довършена. И с Моцартовите произведения е същото нещо. Не е лесно да преведеш една симфония т.е. да я свалиш на физическия свят. Някой цигулар свири една мелодия, опитва се да предаде хармонията в нея, но не успява, трудна е тази работа.

Та казвам: ние трябва да се стремим да създадем първоначалния импулс у човека. Аз наричам музиката “свещена мелодия на душата”. Тя представлява външното на тази мелодия. Разправяше ми един американец за своите впечатления, когато слушал знаменитата Камила Русо да свири “Сънят на живота”. Той казва: първият момент като я слушах, аз бях готов да пожертвам всичко в живота си. Това е порив! Но след като излязъл от залата, отложил да изпълни намерението си. По същия начин и ние все отлагаме и нашият идеал постепенно затихва. Като слушате някоя моя проповед, вие казвате: като изляза сега от салона, ще направя това или онова заради Господа. Като излезете, обаче, казвате си: чакай да си помисля малко. Докато си помислите, всичко отива на вятъра. Казвате: нали с мисъл се постига всичко? Да, но има една обикновена мисъл в света, има и една необикновена мисъл, да можеш да схващаш нещата моментално да кажеш нещо и да го направиш. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално извън времето и пространството. Отлагаш ли, нищо не излиза. Или започнеш ли да ровиш направеното добро, да видиш дали е хванало корен или не е хванало, пак нищо не излиза. Доброто е мощна сила. В него е скрит един възвишен, чист и свят дух. Тури своя дух в тази свещена форма на доброто и не се плаши! Някой мисли, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В твоята свещена идея, чрез която си решил да направиш едно добро, влиза един свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализирва.

И тъй, говоря ви за будност на съзнанието.

Съзнанието на всинца ви трябва да бъде будно, понеже от него зависи вашето развитие, от него зависи здравето на тялото ви, на сърцето, от него зависи стабилността и устойчивостта на човешкия ум в своите прояви. Ето защо, съзнанието на човека никога не трябва да спи. Заспи ли, ще дойдат всички нещастия и страдания. Значи, те идват по простата причина, че съзнанието на човека не е будно. Допуснете следния факт: вие сте честен човек, никога не сте извършвали какво и да е престъпление, но провидението ви докара в такава крайна нужда, че като видите някъде една каса, пълна със скъпоценности, със злато, вие казвате: не мога ли да бръкна в тази каса, да взема малко от това злато, за да облекча положението си? Достатъчно е само за момент да допуснеш тази мисъл и вашето съзнание заспива, настава прекъсване на съзнанието. След малко ти се опомваш, настава едно гризене на съвестта. Значи, съзнанието отнова се събужда.

Съвременните хора имат свой особен морал и се хвалят с него. Аз се чудя на техния морал. Какъв морал има в един паяк, или в една риба, или в един вълк, или в една овца, или пък най-после и във всички съвременни хора? Я ми кажете, може ли да бъде морален един човек, който яде месо? Може ли да бъде морален онзи човек, който настъпва мравките? Може ли да бъде морален онзи човек, който къса главите на мухите? Някой казва: ангелче е моето детенце. Казвам: я вземи това детенце, което наричаш ангелче и го занеси в гората под някое дърво, на което има полочка на някоя птичка с малки птиченца и яйца и виж, дали това твое ангелче ще се спре със свещен поглед пред полочката или ще вземе камъни да хвърля върху нея и чупи яйцата. Ако твоето дете чупи яйцата на тази птичка, мислите ли, че то е ангелче? Не е ангелче. Аз наричам ангелче само това дете, което като дойде до полочката, спре се тихо пред нея, поусмихне се, позарадва се и бавно се отдалечи, да не уплаши птичката. Днес хората казват, че имат свещен морал. Какъв морал е този, едва седнеш между цветята и започваш да ги късаш едно след друго? И детето ти прави това нещо и ти го правиш. Защо късаш тия цветя? Не знаеш ли, че са живи? Това е безморалие. Ти като искаш да седнеш на тревата, трябва да искаш разрешение от нея да седнеш или не. Ще кажеш: моля ти се, аз се уморих много, мога ли да седна? Ако тя отговори, че можеш, тогава ти ще седнеш да си починеш. Ти ще гледаш на тази трева със страхопочитание. Тя днес е малко слабо същество, което утре ще израсте. Нейният дух още не е на Земята. После, като отидете при някой извор, вие веднага събувате обущата си и бързо цъмбуркнете краката си във водата. Мислите ли, че това е морал? Не е морал. Дойдете ли при някой извор, вие ще си носите една чашка и ще го запитате: моля, мога ли да си взема една чашка вода от тебе? Ако ти позволи, ще си гребнеш водица, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца.За това, че си потопил краката си направо в извора, той няма да ти каже нищо, но то е престъпление. Не само туй, но тъй, както съвременните хора живеят днес, те се се сплуят и от тях няма да остане нищо. Всички съвременни хора, попове, владици, професори, царе каквито и да са, всички ще се сплуят. И след всичко това те искат нов ред на нещата. Какъв нов ред? Да убиват хората, да изгарят къщите им, или да отправят този-онзи на оня свят, като казват, че този бил националист, онзи бил демократ или комунист и т.н. И всички тия хора толкова обичат България, че й турили два милиарда лева дълг на гърба й, освен репарациите. И след като забатачили работите си, казват: явил се някакъв човек между нас, който с проповедите си разваля народа ни. Не, моите думи са свещени и всички вие можете да ги опитате. Ако българският народ един ден се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят. Вие можете да преустроите живота си само върху моите думи. Това е наука! Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което ви говоря е нещо божествено, нещо велико. Питам ви: какво трябва да ви проповядвам сега? Че трябва да обичате народа си ли? Ако вие досега не сте се научили да обичате народа си, вашата работа е свършена. Или пък, ако отсега нататък ви проповядвам, че трябва да се обичате един друг, вашата работа е също тъй свършена. Или пък ще ви кажа, че трябва да се учите. Ако досега не сте учили, вашата работа е свършена. Да обичате народа си, да се обичате един други, тия неща вие сте учили на времето, няма какво сега да ви проповядвам.

Верният в малкото и в многото е верен.

Какво е малкото? Това е свещеният идеал на човека, това е истината. Тази свещена истина освещава нещата. Тази велика истина е създала сегашния човек. Ако човек живее, то е по причина на истината. Тя е друг израз на любовта, защото любовта във физическия свят е физическата страна на божествения живот. Значи, любовта на Земята не е нищо друго, освен физическия живот на видимия божествен свят. И ако вие влезете в божествения свят по пътя на любовта, там ще се разхождате тъй, както сега се разхождате по Земята. Истината пък е светлината на божествения свят. Любовта е основата, върху която всичко се гради. Без любов нищо не можете да култивирате. Възвишеното, благородното у човека, това е неговата душа. Човешката душа, това е божествената любов. Някой казва: аз имам любов. Имаш, разбира се. Твоята душа е сглобила всички клетки на организма ти. Тя ги отхранва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея. Някои казват, че човешката душа е функция. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според новата физиология.

Представете си сега, че поставите окото си върху един камък без никаква чувствителност. Знаете ли какво щеше да бъде вашето понятие за света? Съвсем особено. Или пък допуснете, че туряте ухото си върху този нечувствителен камък и оттам слушате. Какво понятие щяхте да имате за света? Пак особено понятие. Ами какво щеше да бъде понятието ви за света, ако върху този камък бихте поставили вашето обоняние? При сегашното развитие на човека, в душата му има още много непробудени чувства. В сравнение с бъдещото развитие на човешката душа, днес ние сме в положение на човек, който е поставил окото си върху един безчувствен камък и от там разглежда света. Следователно, окото на човека не трябва бъде поставено върху такъв камък. В Писанието под думата камък се разбира възвишения, устойчив живот, поради което се казва, че Бог е канара. Значи, само разумното у човека е канара, само то може да бъде поставено на камък. То постоянно се движи у човека. Ето защо, когато нещата загубят своята устойчивост, започват да се разкапват. Ако направим опит с една желязна пръчка, да намалим бързината на движението на нейните частици, тази желязна пръчка ще започне сама по себе си да се руши, като пясък. Та докато човек има идеал, докато има един възвишен стремеж, той може да постигне всичко. Каже ли, че всичко е на Земята, че никакъв идеал няма и не трябва да се търси, този човек е мъртъв. Питам: кучетата страх ли ги е тогава от мъртвите лъвове? Хора, които ръзсъждават по този начин са съвършено умрели. Какъв идеал може да съществува при такова материалистическо схващане на нещата? Някой казва: всичко в света е материя. Под материя ние разбираме резултатите на човешкия дух. Материята е плод на духа. Тя представлява видимото, осезаемото, което духът е изработил през безбройните векове на миналото. И когато се казва, че духът е в борба с материята, това подразбира стремежа на духа да тури всички сили в равновесие.

Сега всички хора се борят, без да знаят, кое е право в даден случай. Ето защо и днес даже и в най-възвишения човек понякога се зараждат известни инстинкти, присъщи на неговото минало. Това показва, че става постепенно събуждане на материята от нейното спящо състояние. Човек,за да се очисти съвършено, трябва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Един авглийски лорд, под псевдоним Смидсон като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водил и този тигър. Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден този англичанин взема една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката се явява една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага у тигъра се явява кръвожадния инстинкт и той се готвил да се хвърли върху господаря си. Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва тигъра, с което го поваля на земята.Така той успял да спаси господаря си. И вие някой път мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само т.е. временно дресирано като този тигър. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръв да близнете за да се проявят у вас всички ония спящи сили на вашето естество. Някой път вие казвате: да изпратим нашите деца на кинематограф, на представление или на някой концерт, да се позабавляват малко. Имайте пред вид, че ако вешето дете близне само една капчица кръв в това представление или в този кинематограф или в онзи локал, то е изгубено. Не, ние не трябва да създаваме удоволствия на нашите деца, но за младежта трябва да се замислим сериозно, да им се дадат разумни забавления. Във всичко това, което се представя нека има реалност, а не лъжи и измислици. Заел се някой автор да пише нереални неща, да описва, че героинята припаднала от любов. Та не припада от любов. Любовта не е причина за припадането. Всякой герой, който припада от любов е лъжлив герой и всяка героиня, която припада от любов е лъжлива героиня. Кой припада в света? Който се уплашва. Ако някой е герой само затова, че припада, защо да не е герой онзи, който като види опасността, офейква. И той може да бъде герой. Казвате: буден е този човек, може да бяга. Не, това не е будност на съзнанието. Това са криви схващания, върху които сме построили нашия живот, вследствие на което носим тежки изпитания. И сега ние се молим на Бога, казваме: Господи, че чуваш ли ни? Не виждаш ли нашите страдания? Господ казва: не късайте цветята, не убивайте животните, не запушвайте изворите, не взимайте хляба на вдовиците, не онеправдавайте сирачетата! От хиляди години насам се вършат тия и ред други престъпления, а като дойдат страданията казват: Господи, не чуваш ли ни? Защо Господ не ви чува? Защото не изпълнявате и не слушате неговия велик закон.

И тъй, на всинца ви е потребно будно съзнание. То е великата наука в живота. То е най-приятното, най-красивото нещо, което може да се желае. Онзи, който иска да успее в живота си и да го съгради правилно при сегашните мъчнотии, трябва да има будно съзнание. Тия мъчнотии, тия страдания и затруднения, които усещате сега, те са начатък на пресяване. Чакайте, това е нищо още. Знаете ли какви тънки решета, какви ситни сита ще дойдат, с които ще ви пресеят? Трябва да станете “хас” брашно, от две нули. Това няма да бъде само с вас, но всички народи ще бъдат тъй пресети да станат на брашно от качество две нули. Не считайте, че ви говоря само да се намирам на работа или да ви плаша. Не, аз ви говоря великата, най-приянта истина, да се научите да не разрушавате нещата. Ако разрушите живота на едно дърво, което една е цъвнало и завързало, ще видите, че няма да мине много време и никакъв плод няма да остане на него. Но ако го полеете и нагледате, втори път като минете покрай него, то ще ви каже: вземете си от моя плод, колкото искате! С това ще ми направите услуга.

Беседа, държана от Учителя на 20.06.1926 г. в гр. София.