Ще бъде жив

“Праведният чрез вярата ще бъде жив”

Апостол Павел казва: праведният чрез вярата ще бъде жив.

Мъчно е да се разбере, как тъй праведният чрез вярата може да бъде жив. Когото и да запитате днес, има ли вяра, казва: аз имам вяра. Да, всички хора имат вяра, но при това не живеят, а умират: в Христа вярват, а умират, в народа си вярват, а умират, в баща си вярват, а умират, във всичко вярват и пак умират. За каква вяра тогава говори апостол Павел? Аз наричам тази вяра обикновена вяра, от която всички хора умират. Аз я кръщавам с думата вярвания, защото вярата е един процес, основан на опиности от миналите векове. Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение. Щом има съмнение, то не е вяра. Тогава аз турям като максима в живота следните положения: чистота, която се опетнява, не е чистота. Вяра, която се обезверява не е вяра. Казвам: ако най-малката спънка в живота може да те спъне и ти да се обезвериш, това не е вяра. Чудни са хората като казват,че имали вяра. Ако вярата се губи така лесно, тогава твоят конец е много тънък. Така и съвременните философи употребяват някои думи или термини в един смисъл, а други учени ги употребяват в друг смисъл. Някой учен човек употребява едно изречение в един смисъл, а друг учен го употребява в друг смисъл. Та съвременните учени хора говорят още на вавилонски език. Между учените хора няма единомислие. Някои учени хора доказват едно нещо, а други доказват друго нещо. Вземете най-учените хора и ги запитайте, от какво произтича живота. Едни казват, че животът произтича от материята, други казват, че животът произтича от Духа т.е. те считат думата Дух за религиозен термин и затова казват, че животът произтича от силата. Те водят помежду си спор. Попитайте един учен човек, какво нещо е материята, ще схванете от него,че тази дума е полуопределена. Както и да е, но в края на краищата учените хора все ще дойдат до някакви заключения.

Сега ние казваме, че Слънцето изгрява от хоризонта. Питам: хоризонтът ли е причината за изгряването на Слънцето? Вие драсвате една кибритена клечка и запалвате огъня на огнището си. Клечката ли произвежда огъня в огнището? Ще кажете: този огън се накладе. Вие ли сте причина да се накладе този огън? Вие сте само една млака причина-драсвате клечката кибрит и дървата пламват. Дърветата с хиляди години са събирали енергия и сега тя се прояввява във вид на топлина. Някоя майка казва: аз родих това дете. Такова раждане прилича като работата на онзи, който драсва клечицата и запалва огъня. Туй семе е расло с години, като е създавало постепенно своите условия. И сега службата на майката е като на онзи, който драсва само кибритената клечка и казва: аз родих това дете. Добре, ако ти си го родила, трябва да го задържиш, пък ако ти не си го родила, не можеш да го задържиш. Чистота, която се опетнява, не е чистота. Ти не знаеш, какво нещо е чистотата. И знание, което се явява и изчезва, не е знание.

Питам ви: кой е важният въпрос, който занимава съвременните учени хора? Съвременните учени хора се стремят, както се стремели и учените от миналите векове, да намерят оня жизнен елексир, с който да продължат живота си. И може-би, десетки хиляди хора по целия сят се стремят да продължат живота. И всички религиозни хора проповядват безсмъртието на душата, като казват, че няма смърт вече. Но какво проповядват те? Че след като умрат хората, пак ще бъдат богати и ще живеят. Значи, ако сега съм богат, след като ме оберат разбойници, пак ще бъда богат. Как ще бъде това нещо? Преди всичко смъртта е обир. Питам: имате ли съобщение от баща ви, който ви е обичал тук на Земята и заминал за онзи свят? Пише ли ви, какво има там? Пише ли ви и майка ви, която също тъй е заминала за онзи свят? Като ви задавам тези въпроси някои от вас, които ме слушат, ще кажат: виж, този човек отрича онзи свят. Та вие още не сте намерили онзи свят!

Праведният чрез вярата ще бъде жив.

Вярата е един процес на опитности. Значи, вярата почива върху знанието на миналите векове, което е опитано, което е доказно и обосновано. Вярата почива само върху неща, които са опитани и проверени вече. Ти вярваш в един човек, понеже си го опитал веднъж и дваж. Не можеш да вярваш в неща, които не си опитал. Ти вярваш, че Слънцето ще изгрее. Защо? Защото майка ти, баща ти, дядо ти са опитали това нещо. И ти, на основание на тяхната опитност, вярваш, че Слънцето ще изгрее. В това отношение, вярата е една опитност на целокупното човечество и частична опитност на всеки едного индивидуално. Има неща, в които ние можем да вярваме. Има неща, в които ние не можем да вярваме. Ние не можем да вярваме в неща, за които човечеството не е говорило. И в неща, които не сме опитали, също не можем да вярваме. Вие казвате: ама аз мога да хвъркам във въздуха. Как не! Ако птиците хвъркат, защо и ти да не хвъркаш? Някой казва: аз мога да живея и да плувам във водата. Защо не? Ако рибите могат да плуват във водата, защо ти човекът да не можеш да плуваш? Ама аз мога да направя един тунел и да ходя под земята. Защо не? Това не е възможно! Ако къртовете ходят под земята, защо и ти като човек да не можеш? Вярваш ли обаче, че можеш да носиш Слънцето на гърба си? Не е достатъчно само да кажеш, че можеш да носиш Слънцето на гърба си. Трябва да го туриш и свободно да се разхождаш с него из пространството и леко да го носиш. Ако допуснем, че аз мога да нося Слънцето на гърба си, това е само едно предположение, едно допущане, но не и вяра. За сега ние се занимаваме с по-близките неща, със самия живот.

И тъй, праведният чрез вярата ще бъде жив. Вярата е една опитност набрана от миналото, една мисъл, която е свързана със живата материя. Следователно, всякога, когато човек повярва, се образува една обща възможност, чрез която живите сили на природата протичат към него. Безверният човек е изолиран от самата природа. Безверието говори за един човек, който няма никакво съобщение с божествения свят. Човек на живата вяра пък е този, който има общение с божествения живот. И така е. Щом един човек изгуби живата вяра, вярата на външния свят, той е обсаден, той е в смущение. Същото е и с един град, когато го обсадят. Щом го обсадят, всички се изпоплашват. Защо? Защото нямат общение с външния свят. Така също и всеки човек, който изгубва вярата си, се намира в някакво смущение. Вие не се спирате да разгледата въпроса, защо сте смутени, но отдавате вашето смущение на някакви външни причини. В този смисъл, ние не трябва да изолираме живите същества. Аз считам всеки съзнателен, всеки разумен човек като живо същество, което може да помогне в напредването на нашия живот. Следователно, безсмъртието е колективна опитност на цялото човечество. Когато ви се роди някое дете, вие не искате да се движат само краката и ръцете на това дете, но искате и цялото му тяло да се движи, цялото дете да бъде живо. Всяка частица от тялото му трябва да бъде жива. Значи, вярата трябва да проникне в цялото ни вътрешно същество. Ако по този начин вярата проникне в нас, ние ще имаме една хубава опитност. Страхът ще излезе вън от живота и ние няма да се плашим от смъртта. Смъртта сама по себе си е процес, който показва нарушение на закона на вярата или законите на разумния живот или законите на божествения живот.

Та казвам: не е достатъчно само да вярваш, че има Бог. Някои казват: аз вярвам, че има един Господ в света. Тази е обикновената вяра. Истинската вяра всякога образува една вътрешна връзка между две разумни същества. Това се нарича закон на вярата или закон на разумния живот. Силата, която образува тази именно връзка, ние я наричаме любов. Условията, които продължават този живот, ние наричаме разумност. Пътят, по който този живот се развива, ние наричаме истина. Следователно, ако вие не можете да намерите този път, ако вие не се развивате правилно в живота си, вие ще се раждате и ще умирате, ще се подмладявате и ще остарявате, но това не е живот. Някой казва: аз вече остарях, много време живях на Земята. Не, ни най-малко не си живял, но ти си едно точило, което само точи ножове. Ти си една наковалня, на която само гвоздеи се правят. Ако това наричаме живот, в този живот няма никакъв смисъл. Тогава, в какво седи животът? Животът седи в онази вътрешна хармония с Бога, от когото си излязъл. Вие ще ми възразите: ама аз не познавам Бога. Щом не го познаваш, ти си от смъртните хора. Твоят живот ще важи дотолкова, доколкото важи живота на жабата или на кое да е друго млекопитаещо. Ама ние като хора имаме по-големи правдини. Някой казва: аз съм човек! Чудни сте вие! Ако умираш, никакъв човек не си. Ако умираш, никакви права нямаш, никакви правдини нямаш. Чудни са хората, като търсят права, като търсят свобода. И от кого ги търсят? От хората. Събират се народи, събират се отделни общества, стачка ще правят. Ето на, в Англия сега има стачка. За какво? Да се увеличи надницата на работника в мините с осем шилинга. Вие направете сметка колко струва една английска лира и оттам вижте колко са тия осем шилинга. Една английска лира струва всичко 20 шилинга, а те съставляват около 650 лв българска валута. Питам ви: може ли това нещо да представлява някакъв идеал? Има един вътрешен идеал във всеки човек, но съзнанието на хората още не се е събудило, та да могат да го разберат. За пример, в сегашното общество се явяват болести и страдания, но нито един философ, или по право само някои, нито един писател не са се спряли да разгледат кои са болезнените състояния в съвременното човечество. Причината за всичко това е, че нашите отношения към живата природа, към разумния живот не са такива, каквито трябва да бъдат.

Следователно, ние търсим подобрението на живота чрез палиативни средства. Стачки е имало още по времето на египтяните. Стачки има и в наше време. Всяка болест не е нищо друго, освен една велика стачка. Това, че стачкуват 3 милиона и 500 хиляди хора, то не е нищо още. Но, когато нашия стомах или сърцето ни се разболее, когато толкова милиарди клетки се откажат да работят и обявят стачка, това разбирам стачка! Като се разболее стомаха, 10 милиона клетки стачкуват. Те казват: ние искаме от нашия господар да подобри положението ни. Ние искаме щото той да престане да ни дава биволско месо или изсушено свинско месо или тем подобни. Ние не можем да обработваме тази храна. Не искаме вече той да ни измъчва, да ни кара да вършим работи, които не са по нашето естество, нито са по нашите сили. Господарят казва: не, аз ви заповядвам! Хубаво, тогава ние няма да работим. Работата вече се усложнява. Сега господарят започва да преговаря със своите работници и слуги и ги пита, какво искат? Ще ни даваш ли по малко варени картошки? После какво ще бъде второто меню? Малко варен ориз с вода и малко сол. Господарят казва: добре, съгласен съм. Ами третото меню? Варени сливи с малко масло. Добре, тъй ще направя. Никакво точено! Слушам. Никакво винце! Ами какво друго вмместо вино? Прясна топла водица. Това е резюмето на стачката. Господарят и работниците направят един протокол и отношенията се подобряват. Като се съгласят всички стачници на това нещо, отново започват работа си и господарят казва: най-после моят стомах се подобри. Като се подобри малко, не се минава много време и господарят казва: чакай сега да си похапна и да си попийна малко. Но тогава се обявява още по-голяма стачко. Към стачниците на стомаха се присъединяват стачниците от белите дробове и тогава идва голямото зло.

И тъй, праведният човек ще живее според своите разумни разбирания на законите. Ние, съвременните хора, искаме да устроим живота си, но всеки се страхува от външните условия и казва: как ще прекараме живота си? Какво ще се страхувате? Това, което предстои да минете е определено. Ще кажете: как нима всичко е определено? Ето, в Америка и другаде по света, има учени англичани и всякакви други, които могат да четат по лицето, по ръцете, по главата на хората какво е написано за техния живот. Някои от тия учени могат да четат и по звездите, астролози се наричат те. Други учени, херомантици, физиогномисти могат с най-големи подробности да предскажат всичко, което може да ви се случи в живота. Те могат да предсказват, дали ще станеш професор, доктор, или какъв и да е друг; дали ще се ожениш или не; ако се ожениш, могат да ти кажат, какви ще бъдат очите на жена ти, сини или черни, колко деца ще имаш, ще живеят ли или не, ще имаш ли свекърва, как ще живеете с жена с и т.н. Всичко това може да ви се предскаже с точност, почти 90%. Един богат американец, дъщерята на когото се влюбва в един млад богат търговец отива при един американски френолог и му казва: господине, в името на вашата наука, определете по този портрет, може ли дъщеря ми да се ожени за този човек, или не може? Френологът разглежда портрета и казва на бащата: дъщеря ви не трябва да се ожени за този човек, защото след две години той ще я убие. И дъщерята послушва, не се оженва. Действително, друга някоя жена, за която този човек се оженва, след две години пострадва от него, той я убива. Казвате: това е едно съвпадение. Не е съвпадение, но е наука. Тази наука познава всичко. Пред нея са открити всички ония потайни качества, които се крият дълбоко в човешкия характер. Вие не гладайте, че някой човек се моли, ли че плаче, разкайва се като светия. Не, тази наука не се лъже. Това още не показва, че този човек може да бъде добър.

Ще ви разкажа един анекдот за такъв, привидно набожен турчин. Това станало във варненско някъде, още в турско време. Един евреин отивал за едно село и трябвало да мине през една гора. Той носил в чантата си много злато и се боял да не го срещнат някои разбойници. По едно време вижда наблизо пред себе си един турчин, който хвърлил на страна от себе си халата си и се молил. Евреинът си помислил: ето този човек ми е спасител, той ще ми помогне, набожен човек е. Като свършва молитвата си, евреинът се приближава при него и му казва: господин ефенди, виждам, че си набожен човек. Да, набожен съм. Ще ми направиш една услуга: в тази чанта имам много злато, искам да ме придружиш, да минем заедно с тебе през гората, да не ме срещнат разбойници и колкото струва труда ти, ще ти платя. Турчинът взима чантата в ръката си, но същевременно насочва пушката си към евреина и му казва: дай парите и веднага си върви! Ако не, ще те убия. Как, ти нали си набожен човек? Нали се молиш на Бога? Да се моля на Бога, това е моя длъжност, а да те обера, това е моя занаят. Това са схващания, това се разбирания на живота, това е морал.

Ние съвременните хора, мислим, че в изобилието, което имаме, седи животът. Не, външните условия, в които сме потопени, съдържат богатството на нашия живот. Човек може да бъде богат и да живее един нещастен живот, а може да бъде и най-сиромах и пак да живее един благочестив живот. Ще кажете, как тъй, човек да е сиромах да живее един щастлив живот? Да, някакво изкуство има този човек. Той е лекар, или някой виден художник, или някой виден цигулар и в което село отиде с това изкуство, може да се нахрани. Отиде в едно село, огладнее, отбие се при някой гостилничар и започва да свири. Гостилничарят остава доволен от неговата музика и му казва: ела за това изкуство аз ще ти подаря един чифт нови дрехи! Вие казвате: да, но съвременният живот не е така устроен! Питам ви: какво ще кажете за онзи голям скъперник, който никому пет пари не дава, но като срещне някоя красива, хубава мома, сърцето му трепне, разшири се и той отваря кесията си, с хиляди дава. Ще кажете: това е една слабост. Не, не е слабост, но този човек обича красотата и всичко жертва за нея. Тази красива мома не е глупава, очите й играят, а той разбира движенията й. Вие, които ме слушате, ще кажете: това не е набожно. Кое е набожното в света? Аз наричам набожен човек този, който никога в живота си не е казал лъжа; аз наричам набожен човек този, в ума на когото никога не е проникнала една изменчива мисъл и който е бил всякога честосърдечен, не като някоя баба, но като човек с будно съзнание. Аз наричам набожен човек, този, който каквото е казал, изпълнил го е; той е човекът, който никога не е изменил на своите вътрешни убеждения. Само такъв човек аз мога да нарека истиски набожен, истински религиозен. И тъй, религиозните хора не се създават, но такива се раждат. Те идват готови със своята религиозност.

Чувството на справедливост се среща даже и в най-нисшите животни. Ако вие обикнете едно нисше животно, в него ще се пробуди чувство на признателност. В Индия има много опасни отровни змии, които човек може да привлече към себе си и те да станат за него безопасни. Аз срещнах един американец, който беще приближил при себе си една малка катеричка, която като го видеше, качваше се на гърба му, скачаше по него, скриваше се в палтото му и после слизаше долу на земята- радваше му се. Как е успял той да я привърже към себе си? Преди 15-20 години един американец среща професор Бъкли и го пита: Откъде идеш? Ходих да гледам как маршируват бълхите. Защо се шегуваш? Да вярно е това, бълхите маршируват и то по всички правила на военната дисциплина. Хайде да отидем двама, да видиш, не е ли тъй, както ти казвам. Отиват те и наистина професор Бъкли вижда този господин, който говорил, заповядвал на бълхите, и те под неговите заповеди се строили на взводове, на полкове, разпределяли се по чинове, ефрейтори, офицери и други. Това става в една културна Америка! Казвам: ако бълхте могат да разбират езика на човека, как да не можете вие разумните хора, да разбирате езика на небето, на духовния свят! Някой казва: не мога да разбера този език. Значи, в човека има една вътрешна разумност, която може да се пробуди при специални условия.

Та когато ние говорим, че праведният ще бъде жив чрез вярата, ние разбираме сегашния живот. Ние не говорим и за миналото, ние говорим за настоящето, за сегашните условия, при които се намираме, защото при тия условия именно животът ни може да се изправи най-добре.

Ще ви приведа един пример, да видите откъде иде злото в света. Дядо Цоко, един български гражданин, който живял в един провинциален град, изпраща един ден своето 15-годишно момче на бакалина със следната поръчка: ще отидеш на бакалницата”Бяла риба”, където има четири качества дървено масло- от 40 лв., от 50 лв., от 60 лв. и от 70 лв. Ти ще вземеш един килограм от най-хубавото масло, което струва 70 лв. Синът му отива на бакалницата, взима едно кило масло от 60-те лв., а 10-те лева задържа за себе си като ги скрива в джоба си. Връща се при баща си и му подава маслото. Бащата го пита: взе ли синко? Взех. От кое масло? От 70-те лева. Питам: защо синът лъже баща си? Защо не му каже: татко, дай ми 10 лева, трябват ми за нещо? Кои са вътрешните причини, които карат това дете, едва 15-годишно, да не поиска от баща си 10 лева, ами да ги скрива? Той търгува с баща си. Кой от вас, обаче не е взимал скришом от баща си пари? Няма нито един, който да не е взимал нещо скришом от джоба на баща си. Туй чувство у децата, да пооткраднат нещо от баща си, аз наричам невъзпитаност. Такова дете няма любов към баща си, няма любов и към майка си. С тази кражба то е внесло първата отрова в себе си. Ако това дете не се изповяда, не може да изправи живота си.Така човек спира своята еволюция. Много народи, като са лъгали, спрели са своята еволюция и по този начин са изчезнали.

Когато Бог въведе евреите в Хананската земя, каза им как трябва да живеят, как трябва да служат на единния Бог. Единният Бог е Бог на любовта. Да повярваш в единния Бог, ние подразбираме да повярваш в Бога на любовта, в Бога на светлината, В Бога на свободата и в Бога на истината. В единния Бог се крият условията на безсмъртния живот. Днес се проповядва на хората: вярвайте в Бога, макар че ще умрете! Не е така. Да повярваш в Бога, значи да придобиеш живота и по този начин да намериш Бога в пълния смисъл на думата. Този, който вярва в Бога, в пълния смисъл на думата, ако страда от някоя епидемическа болест, било от чума или от холера, или от петнист тиф, с тази вяра именно той ще може да унищожи болестта. Петнистият тиф се предизвиква от бацили, които се размножават много бързо.Ако вярата на даден човек е силна, тя ще бъде в състояние да унищожи тия бацили. Вярата е процес, който спира размножаването на всички бацили и човек чрез нея се лекува. Заразителните бацили предизвикват отравяне на кръвта, която като се разнася из целия организъм предизквиква смърт. Но, вярата може да предизвиква обратни процеси. Тя предизвиква силно изпотяване, чрез което отровните вещества се изхвърлят навън от тялото.

Някои питат: как можем да се лекуваме чрез вярата? Ние трябва да правим ред такива опити, да се лекуваме чрез вяра. Например, можем да направим следния опит: да лекуваме скарлатината с топла вода, но приготвена по особен начин и да правим инжекции с нея вода. Има един особен начин, по който може да се вари водата. Няма по-хубаво лекарство в света от топлата вода, но трябва да знаеш как да я възваряваш, как да я топлиш. Най-сигурно лекарство, което аз зная за днес, това е топлата вода. Опитали ли сте силата на това лекарство? Аз не говоря за студената вода от някой извор. Не, ще вземете чиста изворна вода, ще я турите не върху някой пушлив огън, не в обикновен гюм или тенжера, както вие правите, но върху силен огън и в съд от най-чисто злато. Следователно, вие ще сварите тази вода в златен съд и при това не при залез слънце, защото тогава тази вода няма да ви ползума, но когато слънцето изгрява, когато е на зенита. Ще кажете: това е суеверие! Да, суеверие, но според вас. Това е наука, която старите, вещите хора са знаели, но днес, след като са я изгубили, след като са я забравили, считат е за суеверие. Затова днес хората казват: хининът е едно сигурно лекарство. Да, сигурно лекарство е, но само временно, колкото да спре болестта т.е. да я подпуши. Казвам: най-мощното лекарство в света, това е горещата вода. И ако ние знаем, къде се намират най-хубавите извори, трябва да я донасяме оттам, даже и ако те са на разстояние 5-10 км. В селата трябва да има най-хубава вода. Съвременните хора не знаят, каква сила се съдържа във водата. Има известни земни пластове, които са отровни, затова и водата, която минава през тях е отровна. Хората трябва да знаят, че водата е първият елемент на живота и винаги трябва да пият чиста вода.

Праведният чрез вярата ще бъде жив.

Господ желае хората да живеят и затова е създал толкова много вода в света. Това показва, че всичкият живот е скрит във водата. Водата е най-добрият проводник на живота. И когато тя започва да изчезва от организма ви, той изсъхва, но след като внесете малко вода, в организма настава омекчаване. И онези хора, които по характер, по темперамент са кисели, имат малко вода в тялото си, онези пък които са съвсем флегматични имат застояла вода в тялото си. Водата в организма трябва да се намира в течущо състояние т.е. тя трябва да бъде в обръщение. Христос казва: вие ще бъдете живата вода. И тази вода ще извира от вас. Съвременните верующи искат да им се даде вечния живот. Те мислят, че вечният живот ще бъде като парите или като житото, тъй ще се сипи той в хамбарите на хората. Не, вечният живот ще дойде, когато човек придобие истинското вечно знание. Някой запитва: ти вярваш ли в свети Никола? Русите не вярвали в свети Никола. И колко милиони риби му опекоха, но спаси ли ги той? Това е езичество. И когато ние спазваме божиите закони, няма да има робство в света. И когато повярваме в живия Господ, съвременният егоизъм няма да съществува. Господ е толкова великодушен, че само слуша, какви са нашите възгледи за живота. Той се интересува, когато някои спорят дали има Господ или няма. Някой учен казва, че има Господ, а друг казва, че няма Господ. Тогава Бог хване за космите този философ, който го отрича, поръзмърда го малко и казва: Моето философче! Другаде пък някой държавник спори, Господ го хване за космите поразтърси го малко и казва: моят държавник! Свалят този държавник от власт и казват: нека дойде друг на негово място! Кой създава кризите в света? Господ. Някоя жена философства, не вярва в Бога. Господ казва на мъжа й: я стегни малко гема й, да видим колко знае! Някъде мъжът философства. Господ казва на жената: я му стегни малко гема, да видим колко знае!

Сега навред където погледнеш и жени, и мъже, и деца все плачат. Някой човек не върви в Бога, казва: сърцето ми се строши! Някой жена казва: сърцето ми се строши! Как може сърцето да ти се строши? Чудни са хората, които вярват, че сърцето може да се троши, да се чупи! Някой казва: умът ми се забърка! Как може да се забърка ума? За учения човек, за верующия човек сърцето не може да се чупи, нито умът може да се забърква, но щом вярва в 100-те хиляди лева и умът може да се забърка, и сърцето може да се чупи. Парите са сила за тия, които вярват в тях, а не вярват в Бога. Вървя по улицата еди ден, гледам – човек плаче. Защо? Парите си изгубил. Показвам му една златна монета, подавам му я и той се усмихва. Казва ми: вярно ли е това, че ми я даваш? Вярно е, давам ти я. Взима я той и се усмихва. Този човек вярва в парите, а в мен, в думите ми не вярва. И като взе парите, не остана повече при мене, но ми каза: господине, имам работа в къщи, нямам време да седя тук. Питам: каква сила имат тия хора, които вярват в златото? Златото може да им се вземе, може и да им се даде. Та казвам: когато ние турим живота си в знанието, да вярваме в него, а не в парите, те ще изгубят за нас силата си. Сега хората са вложили живота си в парите, те имат цена за тях. И понеже се подчиняват на този закон, станали са идолопоклоници. Ние вярваме във всичко, но в Бога не вярваме. Срещнете когото ида е, който вярва в Бога и му кажете: моля ти се, в името на Бога дай ми 100 ил 1000 лева на заем! И вижте, колко такива хора ще намерите. Пък и вас да опитат. И едните и другите сте такива. Защо ще опитвате хората? Аз няма да опитвам, в какво вярват хората, това не ме интересува. В какво вярвам аз това ме интерисува. Аз често се проверявам, казвам си: може ли моята вяра да издържи на всичките мъчнотии, които срещам в живота? Аз вярвам в едно нещо, а именно: че цялото човечество не може да се обърне против мене. Половината може да се обърне против мене, но останалата половина няма да се обърне. Половината от човечеството ще ме обича, другата половина ще ме мрази. Омразата и обичта, това са двете страни на любовта. Туй е закон на поляризиране. Любовта не може да се прояви по един и същи начин.

Сега аз предавам думите на апостол Павел, който е казал: праведният чрез вярата ще бъде жив. Можем ли ние съвременните хора да приложим тази вяра в икономическия живот? Можем. Тя може да се приложи и в държавата. Свещениците, учителите също моат да я приложат. Тази жива вяра може да се приложи навсякъде. И тогава учителите и учениците ще застанат на почвата на взааимно уважение. Учителите ще имат уважение към учениците си, както и към себе си. Свещеникът ще има уважението на своите пасоми, но и той ги уважава. Държавникът ще бъде уважаван от гражданите, но и той ще ги уважава, без да прави разлика между богати и бедни. Всички хора трябва да имат еднаква почит като души. Казват: пред закона всички хора трябва да бъдат еднакви. Да, в съзнанието на държавника, в съзнанието на свещеника трябва да живее свещения закон на Бога: всички хора трябва да бъдат еднакво почитани пред Господа. И всеки съдия, всеки държавник не трябва да прави разлика между хората. И казва Писанието, че Бог не гледа на лице, но на сърце. Следователно, онези, които изпълняват волята божия, които служат на закона на любовта, винаги трябва да имат на своята страна божията подкрепа.

Праведният чрез вярата ще бъде жив. Онзи, който има семейство, не е ли добре за него да има божието благоволение в дома си и жена му да е здрава, разумна, да го обича и да бъде в мир с него? Онези семейства пък, които имат деца, синове, дъщери, не е ли добре за тях да имат божието благоволение, децата им да ги обичат и почитат и да им върви всичко по мед и масло? Щом се смущавате, това показва, че живеете в една гъста материя, че имате някакви слабости. Всяко съмнение, всяко разтревожване показва слаба вяра. Всяко безверие пък показва, че имате някаква слабост. Вие казвате: ама може да ме срещне някоя мечка, може някой да ме нападне и да ме убие. Това са само предположения. Вярата изключва всякакви противоположности в живота. Не е достатъчно само да вярвам, но като тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха, три ябълки. Това ми е достатъчно. После, като стигна на определеното място, сам ще си накладя огън, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си и сам ще я изпера, няма да чакам помощта на никого. Най-добрият майстор съм аз. Най-псле ще пия и от еликсира на новия живот- топлата вода. Попитали вълка, защо вратът му е дебел? Защото сам си върша работата. Някои изопачили тази поговорка. Дебелият врат подразбира разумно организиран врат, който държи здраво главата. Казват за някого: дебел му е вратът. Дебел му е вратът, но утре чуеш, че умрял от апоплексия. Казвам: не, врътът му не е дебел, напротив, много е слаб и тънък. Хора, които не умират, имат дебел врат, а такива, които умират имат тънък врат. Всички трябва сами да си вършим работата. Ние трябва да имаме свещени възгледи за истината. Например, знаете ли какво нещо е истината? Някой казва: не може без лъжа в живота. Как да не може? Че лъжата е най-голямата отрова в света! Някой казва: да се обичаме! Всякога можем да се обичаме. Като обичаш, ти правиш добро на себе си. И като се стремиш към истината, ти пак повдигаш себе си. А като повдигаш себе си, ти ставаш стълб на човечеството. Сага няма да се занимаваме с това, да говорим, че трябва да се обичаме, но всеки трябва да даде пример на другите. Мнозина от вас като слушате казвате: до тези неща още не сме доизрасли. Тогава докъде сме доизрасли ние съвременните хора? Израсли сме до мястото на съмнението. Никога не е имало век с толкова големи съмнения, какъвто е сегашният. Каквото и да говориш на хората, всеки ще те погледне със съмнение и ще си каже: дали говориш истината или не? Ако отидеш при някой търговец да купиш нещо и той никога няма де ти каже истината.

Сега, преди Великден влизам в дюкяна на един евреин да купя чинии. Избрах едни чинии, питам го: колко струват тия чинии? Едната 20 лева. Не скъпи са, казвам му. Не струват толкова. Виж колко трябва да платим, направи си точна сметка, ние не сме богати хора. Той отстъпи по 2 лева, значи по 18 лева едната. Казвам му: слушай, аз виждам фактурта на стоките ти, зная колко струва всяка паница. Те не ти струват повече от 7 лева. Аз ти давам по 12 лева на чиния. Значи, печелиш по пет лева, това ти е достатъчно. В това време, когато се пазарувахме, евреинът бутна една от своите чаши, тя падна на земята и се счупи. Казвам му: видиш ли, това, че чашата се счупи показва, че ти не говориш истината. Ако дадеш чиниите по 12 лева, ние ще ти платим и счупената чаша. Така и ние, съвременните хора, като речем да излъжем, веднага счупваме една чаша. Лъжем ли, ще се чупят нашите чаши. Какво нещо са чашите. Кажеш ли една лъжа щом се върнеш дома си или чаша си счупил, или жена ти се разболяла, или детето ти заболява и умира и т.н. Внесете ли истинската жива вяра в света, ще внесете и истинските хигиенически условия. Първите хигиенисти трябва да внесат живата вяра в Бога без никаква лъжа! Отвикнеш ли един човек от лъжата, той ще вярва в Бога. Човек, който иска де се учи, ще вярва в Бога, ще живее без никаква лъжа. Трябва да направите един опит. Как ще опитат един българин, например? Най-първо ще му дадат 10000 лева, да отиде до едно място и да се върне назад. После ще ме дадат 100000 лева, да видят, дали ще бъде честен във всичките си отношения, да не каже нито една бяла лъжа. Та козвам: при една жива вяра може да се вложи друга култура, различна от сегашната. Само така може да се възпита бъдещето поколение. За да се възпита новото пколение, изискват се други условия, различни от тия, които засега съществуват. Затова, обаче трябват и съответни учители и свещеници. Какви са те? Трябват ни учители, свещеници, военни, родени са своята работа. Нека имаме военни, но такива, които да носят любовта, мъдростта и истината в себе си. И нека воюват те, но без да убиват. Нека свещеникът проповядва, но по всички правила на любовта, мъдростта и истината!! Туй значи вяра!

И тъй, праведният т.е. разумният човек чрез вярата ще бъде жив. Следователно вярата има практическо приложение в живота. Ако работите са забъркани, ако си болен, хилав, ако си фалирал като търговец и всичко ти върви назад, приложи живата вяра в живота си и виж, как работите ще тръгнат напред. Разпрявяше ми един приятел следното нещо: по едно време всичко ми беше тръгнало назад. Каквото предприемех, все не ми върви. Най-после ми дойде почти до самоубиване. Решавам, обаче да живея по друг начин, да се обърна към Бога. И когато измених възглудите си за живота, когато реших да живея по Бога, всички спънки, всички мъчнотии в живота ми се измениха, взеха друг характер. Затова казвам: разумната вяра е нова посока на живота. Когато тази вяра дойде, тя ще внесе стабилност в умовете ни, стабилност в чувствата ни и стабилност в нашите постъпки. Не казвам, че съвременният стрй е лош, но и най-лошият строй при идеалните хора ще се смекчи, пък и най-добрите условия при неразумните хора ще се развалят. Сега трябва да излязат на лице най-разумните хора и да учат човечеството на този нов път.

Та всички трябва да бъдем мощни! В това трябва да се вярва. Сега у нас, някой професори разискват по въпроса за душата. Едни казват, че има душа, а други казват, че няма душа. Води се спор. Казвам: душата се отличава по това, че тя ще внесе смъртта в живота. Тя е виновница за смъртта. Духът пък е внесъл живота. Следователно, щом има смърт има и душа, щом има живот, има и дух. И понеже хората не вярват в душата, тя всеки ден ги души. От мое гледище, питам: има ли човек в света, който да не умира? Няма. Защо? Защото душата ги души. Понеже хората не вярват в душата, смъртта всеки ден ги души. Значи те умират, защото има душа. Като не вярват в нея, тя по закона на духа, ги души. Седнали сега професорите да спорят, има ли душа или няма. Има, как не! Защо? Защото хората се удушват. Има ли живот? Има. Защо? Защото хората се раждат. Когато хората умират, те живеят по закона на душата, а когато живеят, то е по закона на духа.

Аз би трябвало да ви говоря по новите биологически закони, защо човек умира. Умират клетките само, а живее целият организъм. И когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а не и самата фирма т.е. не и самите членове от фирмата. Следователно, щом се занимаваме с въпроса има ли душа или не, трябва да знаем, че душа има, защото има смърт. Живот има, защото има и дух. Човек трябва да умре, за да отвори пътя на новия живот. Когато едни умират, други се раждат. И тъй, в едно отношение смъртта е условие за живот и животът в едно отношение е условие за смъртта. Това са промени, които стават в живота. В моите очи душата ражда смъртта, а духът ражда живота. Можете ли да приемете това? Когато Бог направи Адам, остави го сам в рая. Бог вложи жива душа в него, но той като не можа да задържи тази душа в себе си, извади я навън. Жената е тази жива душа, която Адам извади извън себе си и с това създаде смъртта. Жените са проводници на смъртта. Някои казват: жената е носителка на културата. Да, тъй е казано само, че жената внесе културата, но в същност тя внесе смъртта.

Какво нещо е смъртта? В смъртта човек научава велики неща. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде живота, хората започват да мислят за по-леки работи. Следователно, всеки ден душата мени формите си, а това сменяване ние наричаме смърт. Душата още не е дошла до една постоянна форма. Тя не е завършила своето развитие. Ней предстои да мине още през милиони форми. И когато дойде до своята последна форма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слее с духа. И тогава вече няма да има душа и дух. Какво ще има? Вечният живот ще излезе на сцената.

Праведният чрез вярата ще бъде жив.

И тъй, постарайте се да внесете тази жива вяра в себе си, защото само тогава вашият живот ще се осмисли.

Беседа, държана от Учителя на 9 май, 1926 г. в гр.София.