Сам изтъпках жлеба

Аз сам изтъпках жлеба. Исая 63:3

Туй се отнася до онази първична сила, която действа разумно в света. Аз наричам това закон за превръщане на енергиите. Всяка енергия в света, която не може да се превърне, която не може да влезе в полза на живота, действа вредно. Когато хлябът се стъпчи, какво излиза? Излиза онзи сладък сок, който отпосле ферментира и се превръща във вино. От този сладък сок хората правят вино, понеже не знаят как да го превърнат в нещо по-красиво, отколкото е бил по-рано. Ферментирането на виното е символ. Самата лоза символично представлява човечеството и затова, каквото е състоянието на сегашното човечество, такова е състоянието на лозата. Значи, грозденият сок не може да остане за дълго време сладък. В него попадат едни малки бактерии, малки микроорганизми, наречени ферментативни, които превръщат гроздовата и овощената захар в алкохол, а после в киселина. Тъй щото, туй което е вярно за лозата е вярно за самото човечество. Първоначално хората като се раждат биват тъй сладки, както гроздето, но като ги турят в жлеба и ги стъпчат стават кисели. Всички хора първоначално започват много добре. Децата в първо време са сладки, но щом влязат в живота и те се вкисват. Има известни хора, които при всички условия на живота си остават сладки, но то е при особен специалитет, при особени духовни усилия от тяхна страна. И вие често се усещате тъй вкиснати, че не можете да се търпите.

Сега онези, които не разбират закона за превръщането на енергията се смущават от противоречията, които съществуват в света. За кого съществуват противоречията? Най-после по какво ще се познае умният човек? Умният човек ще се познае по мъчните задачи, които му предстоят да реши в живота си. Създаването на един параход от някой човек показва, че той е умен. Написването на някоя велика книга от някого, показва, че този човек е умен. Направата на един аероплан от когото и да е показва, че този човек е умен. Свиренето, отглеждането на разни растения от хората показва, че тия хора са умни. Тъй щото като разглеждаме целият органически свят според преодоляващите мъчнотии можем да съдим за интелигентността, която е вложена във всяка форма. Формите определят границите на божествената интелигентност. Следователно, всички хора по същество произхождат от един същ принцип, но по проява те не си приличат, а коренно се различават.

Някои от съвременните химици искат да докажат, че всички елементи са произлезли от един и същ елемент. Какво ще докажат с това? Нищо няма да докажат. Какво от това като докажат, че всички елементи произлизат от един и същ първичен елемент. Та и религиозните искат да докажат, че всички хора произлизат от Бога. Това още нищо не значи.

Не, хората не произлизат от Бога. Учените пък искат да докажат, че хората са произлезли от някакви си буболечици. Това нещо вярно ли е? В този случай и всички елемнти не произтичат от един първичен елемент, но се явяват като проява на един и същ елемент. Значи, Бог е една същина на вечното разнообразие. Той е единство по своето проявление, но разнообразие по своята същина. И там е красивото! Да бъдеш разнообразен по своята същина, това е великата добродетел в света. И когато хората искат да бъдат добри, да създадат доброто в себе си, вместо това те създават злото. Например, някои искат да бъдат кротки.. Кроткият човек нищо не струва. Кроткият човек е онзи, който може да укроти вълните на морето. Кроткият човек е онзи, който може да изгаси пламъците на някоя къща. Не е достатъчно само да си мислиш, че си кротък човек, а нищо да не можеш да направиш. Не зная каква кротост е тази. Някой минава за много благороден човек и казва: аз съм от високо произхождение. Майка ми беше благородна жена, баща ми също беше благороден човек. Питам: за какво благородство говори този човек? Че той още не е започнал с кротостта. Само кроткият човек може да бъде благороден. Ако ти се намираш в онова бурно развълнувано море, то е защото си поставен от онази първична причина, да опиташ своята кротост. Всички вълни в това море говорят на един разумен език, понеже са съставени от разумни частици. Частиците, от които е съставена водата са интелигентни, но за да разбереш техния специален език, трябва да слезеш на техния уровен. Техният език от гледишето на съвременните учени представлява нещо глупаво и затова те се отнасят с недоверие към моите думи и казват: възможно ли е елементите да говорят? А да казвате, че човешката душа произлиза от човешкия мозък, това било велика мъдрост! Отворете тогава човешкия мозък и вижте къде се намира душата? Как е възможно от неразумното да се образува разумното? Ако така разбираме въпроса, тогава аз мога от всеки камък да изкарам по една душа. Защо едното твърдение да е вярно, а другото да не е вярно? Нито едното твърдение е вярно, нито другото е вярно. Когато казваме, че ние сме подобни на Бога, че сме направени по образ и подобие божие, какво трябва да подразбираме? Аз няма да разрешавам тия задачи, но ги поставям пред вас като задачи в живота ви, да мислете какво нещо е божия образ.

И тъй, законът за превръщане на енергиите е свързан с формите. Не можеш да превърнеш една сила в друга, без да знаеш закона за превръщането на въздухообразните тела в течни, на течните в твърди и твърдите най-после в какво могат да се превърнат? Те могат да се превърнат в едно още по-твърдо състояние, при което частиците се отделят една от друга. В твърдите тела най-първо има едно силно сцепление между всички частички, вследствие на което те представляват едно цяло, но после, щом това състояние премине, дохожда се до едни толкова твърди частици, че сцеплението не може да действа между тях, те се разединяват една от друга и не могат да влязат за полза на живота. Ето защо казват, че от студ хората измират. Защо измират? Няма да ви отговоря на това, понеже ние имаме за смъртта малко по особени схващания. При смъртта става разглобяване на формите. Под умиране ние разбираме, че човек откакто се роди, докато остарее, всеки ден умира. Всяко страдание е умиране. Умирането подразбира осмърдяване, което произтича от това, че човек постоянно се разлага. Човек постепенно се смалява, докато най-после се осмърди. Осмърдяването първоначално подразбирало превръщане на едно състояние в друго, но понеже този процес не става по някои благовидни причини, затова Господ казва: този човек трябва да премине от едно състояние в друго. Затова го турете в една реторта, а вие стойте далеч от него. Защо? Защото осмърдяването всякога предполага оставане на един излишък, който именно е причина за миризмата. Това е за обяснение. Трябва да знаете, че всеки човек, който иска да стане добър или учен във всяко отношение, всякога в него ще остане един малък излишък, с който трябва да знае как да се справи. И ако не може да се справи с този излъшък в себе си, той ще му създаде най-големите страдания. Представете си един човек, който обича да яде много, има отличен апетит, но по невнимание и небрежност към своя стомах, той е задръстил каналите на червата си и ги е направил много тесни. Какво ще бъде неговото състояние, ако не може да изкара този излишък? Той ще изживее едно тежко състояние. Същото нещо е и с чувствата на човека. Когато човек работи със законите на любовта, всякога в него остава един малък излишък, с който той трябва да умее да се справи. Когато в природата остава тор, тя знае законите как да се справи с него, как да го използва. И в умствения свят остават такива излишъци.

Съвременните възпитатели, съвременните моралисти още не са зачекнали този закон за излишъците. Всички очакват от другите тъй, както онази млада мома, която се жени и мечтае да се облече с бяла рокля, да излезе от дома на баща си и майка си и да отиде при своя възлюбен. Той да я посрещне с венци, с гайди и свирни, като й обещае, че ще живее само с песни и свирни, без да работи. Такъв живот, такъв морал препоръчват и на нас, но няма такъв живот в света. Друго очаква нас! Казват ни: ти ще вярваш в Бога и когато трябва да заминеш за онзи свят, ще дойдат ангели да те поемат и там на Небето ще свириш на китара, песни ще пееш и само ще се веселиш. Хубаво, аз съм съгласен с това, че на Небето ще има свирене на китари, но питам: ако ти не знаеш да свириш на Земята, как ще можеш да свириш на небесните китари? Турците имат една поговорка за случая. Казват: ако всичко това е истина, тогава то е голяма лъжа. В живота има една последователност за превръщане на енергиите. Туй, което не можеш да направиш на Земята и на Небето не можеш да направиш. И туй, което можеш да направиш на Земята и на Небето ще можеш да направиш, защото ако не можеш да направиш нещо при най-хубавите условия на живота, както и на Небето, къде ще можеш да го направиш? За нас Небето е нашата глава и в такъв случай казвам: ако ти не можеш да мислиш правилно с твоята глава, то ако излезеш от главата си навън в света какво ще можеш да направиш?

Следователно, законът за превръщане на енергиите е закон, който съвременните общественици трябва да изучават. Например, съвременното общество не може да разбере, че нито една форма в света не е постоянна. Едно управление, което днес съществува след време ще се измени. Религиозните форми, които днес съществуват след време, след векове ще се изменят. Вярванията на хората също тъй ще се изменят. Аз не говоря за общия принцип, но за формите на нещата. Вземете например формите, по които се развиват домовете, обществата, църквите, народите, държавите и ще видите, че всичките подлежат на изменение. Представете си сега една канализация направена преди много години. От дългото употребление нейните канали са задръстени с пясък, с ред нечистотии. Задръстили са се нейните тръби, че нищо не може да мине през тях. Какво трябва да се прави с тази канализация? Всички я поглеждат и казват: отлична беше тази канализация, тя се направи преди 50 години и толкова време служеше добре, но не знаем какво й стана сега? Хубава вода течеше през нея! И какво ще направят в този случай? Събират се тия хора, разискват, ходят при извора да намерят причината, но нищо не помага. Изворът горе е хубав. Нови тръби ще турите, защото старите вече са задръстени. Ама хубаво бяха направени! Да, хубаво бяха направени, но тези тръби вече са изтрити. Те са задръстени, запушени. Ама да ги отпушим! Не, нови тръби, нова канализация трябва! Всеки човек знае, че кола, която е карана 20-30 години трябва да се смени.Пък и нови коне трябва да се впрегнат, а най-после и конярът трябва да се смени. Обаче съвременните хора казват, че в религиозно отношение формите не могат да се изменят. Хубостта на живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото както виждаме създаването на Вселената е процес, поставен в постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява. Тъй се изявява в живота хубавото и красивото и в това изявяване ние живеем.

Казва се в стиха: аз сам изтъпках жлеба. Пророкът говори от името на Бога. Значи, като нямало кой да го стъпчи, Господ се заел сам да го стъпчи. Той се зачуди, че няма кой да му помага. Затова се зае сам за работа и показа на хората нов начин на действие. А ние, които не разбираме този стар език, казваме: как, Господ може ли да стъпква жлеб? Питам ви тогава: на Господа може ли да се принасят агнета като жертвоприношения? Подаръци, къщи може ли да правим на Господа? Господ има ли нужда да му завещаваме това или онова? Често казваме: аз ще направя това или онова за Господа. Не, това е едно детинско разбиране. Господ не се нуждае от нашите подаръци, но ние започваме да се учим от материалните неща как трябва да се служи на Бога. И когато ние се научим да служим на Бога, ще знаем как да служим и на своите ближни. Сега именно трябва да прилагате закона за превръщане на енергиите. Щом дойде у вас едно състояние на мъчение, вие трябва да знаете защо ви е мъчно. Задайте си въпроса защо ви е мъчно? Синът на някоя майка заминал в странство, мъчно й е. Нека си зададе въпроса защо й е мъчно. Търговец изгубил 10-15-20 хиляди лева, мъчно му е. Трябва да си зададе въпроса защо му е мъчно? Писателят написал някое съчинение, което не може да се пласира или не го признават хората, мъчно му е. Нека се запита защо му е мъчно? Някой проповедник държал някоя проповед, но слушателите му не го разбрали, мъчно му е. Изобщо, няма човек в света, който да не е усетил в себе си известна мъчнотия, но никой не се спира да намери причината на тази мъка и да я отмахне или направо да я трансформира по закона за превръщане на енергиите. Всеки търси този или онзи като причина за неговата мъка. Не, всяка мъчнотия произтича от онзи излишък, който остава в човека неизползван. Следователно, ще се заемеш да изучаваш закона за превръщане на енергиите. По кой начин ще ги трансформирате?

Аз ще ви приведа един пример за някой си богаташ американец, комуто името няма да кажа, псевдонимът му обаче е Шмидт. Той бил много богат, но през целия си живот не е направил никому едно добро дело. Постепенно той започнал да се парализира и то най-напред се парализирал левия му крак, после лявата ръка, след това и лявото око. Здраво само останало дясното му око и дясната ръка, която слабо се движела. Лежи той и си размишлява: какво ми остава сега? Остава ми само едно око и една слабо движеща се ръка. Сега разбрах смисъла на живота. Цял живот живях, ядох и пих и никому добро не направих. Чакай поне сега докато още мога да движа дясната си ръка да направя едно добро дело. Извикал човека, който го гледал и му казал: дай му един чек! Донася му се един чек и той със слаба, трепереща ръка написва на него сума от 20 милиона долара, като му се помолва: моля ти се, понеже аз не мога да стана от леглото си, бъди тъй добър,извади тия пари от банката и скрито, без да те види някой ги раздай на някои бедни свои приятели. И какво става с него? Започват постепенно да се раздвижват краката и ръцете на този болен. Това е начин за трансформиране на енергиите. Сегашните хора не разбират това нещо. Дойде им някоя болест и те не знаят как да я лекуват. Какво означава болестта? Като ви дойде някоя болест, вие веднага тичате при лекарите и след това казвате: много ни оскубаха тия лекари. Казвам: чакайте вие много лесно се освободихте. Трябваше да дадете на тия лекари най-малко 10-20 хиляди лева, че тогава да се оплаквате. Само по този начин ще разберете защо е дошла болестта. Вие трябва да разберете защо идват болестите?

Ние, съвременните хора, имаме едно криво понятие за щедростта. Щедростта е едно благородно качество, което като проявим, трябва да се радваме. Значи, едната ръка у болния, която е останала здрава, направила първото добро. Тя подписала един чек.Така и вие трябва да постъпвате, имането ви да се раздава не след смъртта ви, а още приживе. Питам: колцина от вас, на които краката и ръцете са здрави са направили едно добро? Или колцина от нас, на които ръцете и краката са здрави сме направили едно добро? И след всичко това някои питат: какъв е животът на Слънцето? Те разбират, че там има отличен живот. Някои питат: какво има на Венера? Отлични работи има там. Какво има на Марс? Там хората са доста силни. Ами на Меркурий? Там хората са много по-хитри, отколкото тия на Земята. Един меркуриянец ще те сметне 10 пъти по-хитро, отколкото един човек от Земята. Ами какво има на Юпитер? Там хората са благородни. Те имат такава религия, каквато вие тук не сте сънували. Ами на Сатурн? Там има такава философия, такава наука, толкова реторти в които разлагат света, че който иска да философства да отиде там. В главите на онези, които изучават философията тук на Земята, остават толкова много утайки, които създават един вътрешен песимизъм в човека. Философите са най-големите песимисти. Те разрешават философски въпроси, но като няма кой да ги разбере, в главите им се събират много утайки и като нямат слуги, които да ги изхвърлят навън наоколо им се натрупват цели бунища. И най-после казват: светът не струва нищо! Казвам на тези философи: очистете бунището си наоколо!

Сега и ние по същия начин казваме: всички хора са лоши. Това е едно бунище. Ако всички хора са лоши, а ти си един от тях, значи и ти си лош. Какво заключение можем да извадим от това? Хората се различават едни от други по степента на своето развитие. Ние трябва да се радваме на учените, на благородните хора. Всеки от вас все ще попадне под влиянието на някой учен, на някой благороден човек. Някои хора казват: ние трябва да се пазим от сегашните учени, да не се повлияем от тях. Ама, че ти си чуден! Твоята майка и баща ти повлияха, твоите братя и сестри ти повлияха, твоите учители ти повлияха, а сега казваш: да се пазя, да не се повлияя. Ами ти яде свинско месо, ти се повлия вече! Ти яде кокоше месо, ти се повлия вече! Всяка храна оказва известно влияние върху хората. Най-после казваш: да не се повлияя. Щом ядеш, ти се влияеш. Щом не ядеш, няма да се влияеш. Питам: какво общество може да се образува от такова учение? Какъв морал може да има в такова учение? Казват сега: нека има повече дедективи, да хващат лошите хора! Хубаво, съгласен съм, нека има много дедективи, но питам: ако в България има един милион дедективи, какво ще стане с този народ? Най-лошите хора са дедективите. Срещнете някой човек и в качеството си на дедектив ти казва: какво имаш в кесията си? Я извади парите! Дай ги тук! Оберете и след това ти казва: върви си сега и никому нищо да не казваш, ще си мълчиш. Няма какво да прави човекът. Ще си мълчи, дедектив е това. И най-после, дедективите като няма какво да правят, сами си създадат някоя афера, за да си отворят работа. На дедективи нямайте вяра! И наистина, сега всички държави имат дедективи, но ако те надминават няколко хиляди, това може вече да провали държавата. Този не е моралният въпрос, който разрешаваме. Не е въпросът, дали трябва да има дедективи или не, но всеки трябва да знае закона за трансформиране на енергиите и да бъде дедектив сам за себе си. И като разбираме този закон, ние ще създадем едно красиво положение и за себе си и за другите. Като създадем този закон, няма да одираме кожата си, защото ще знаем, че всяко одиране на кожата си е носене на товар върху самите нас. И трябва да знаете, че не сте вие хората, които спасяват народите. Бог спасява всички. В това отношение ние сме за всички божествени закони. Ние сме само против онова, което носи вреда, защото вредата засяга народите, засяга и личния живот, понеже всички искат да живеят. Ако е добре за един народ, добре ще бъде и на личността. Ако е зле на един народ, зле ще бъде и на личността. Следователно, всички управляващи, всички свещеници, всички майки и бащи, всички учители, трябва да имат желание щото целокупно да действат за общото благо.

Та казвам: когато хората почнат да вярват в едно учение и да мислят, че то е единственото, те изпадат в заблуждение. Лекарите помагат на света. Учителите помагат на света. Свещениците помагат на света. Майките и бащите помагат на света. Всички хора изобщо помагат, но да мислим, че само бащите и майките ще спасят света, изпадаме в другата крайност. Ако това учение беше вярно, тогава питам: онези майки, които родиха своите деца, спасиха ли ги от смърт? Онези учители, които учиха своите ученици, спасиха ли ги от смърт? Онези държавници, които ръководиха съдбините на своя народ, каквито бяха старите римляни и персийци, спасиха ли ги от смърт? Историята ни служи като указател как трябва да живеем. Сега, някои като ме слушат може да кажат: ето едно учение, което руши съвременния обществен строй! Съвременният обществен строй е задръстен отвътре. Казвам: в тези тръби има пясък и корени, затова направете нова канализация! Нека старата вода изтече и да дойде в изобилие чиста прясна вода, да могат всички хора да пият. Следователно, при сегашните условия всички хора трябва да желаят да дойдат умни управници. Умни хора трябва да управляват! Някои ще каже: аз да дойда на власт! Не, оставете да дойде на власт най-умния човек, който знае как да трансформира обществените енергии. Има хора родени за това. Те знаят как да трансформират разните енергии. Например, има учени хора, които знаят как да трансформират научните енергии. Дали ще бъдеш майка или баща, лекар и какъвто е да е друг, това са работи, разпределени от самата природа. Природата е турила всекиго на своето място. Когато турите държавниците за учители, а учителите за държавници, вие разваляте общия ред на нещата. То е все едно да поставите ръката на мястото на крака и кракът на мястото на ръката, да ги разместите. Питам: какво може да стане тогава? Вие можете да обърнете живота си с главата надолу.

Казва стихът: аз сам изтъпках жлеба. При изтъпкването ние всякога имаме за цел да възстановим хубавото и възвишеното у нас, да изхвърлим всички излишни джибри от нас и да оставим само сладкия сок. Аз уподобявам сладкия сок на знанието. Действително, на съвременно човечество трябва знание, но не като сегашното. Ако вие се задоволявате с една проста, чиста и доброкачествена храна, каквато трябва да бъде същинската храна, или пък се задоволявате с месна храна, вие ще имате два различни резултата. Ако вие се задоволявате с опивателни питиета или с чиста хубава вода, вие пак ще имате два различни резултата. Следователно, истинското знание е само онова, което ще внесе във вас безсмъртието. И онзи, който иска да се запознае със закона за превръщане на енергиите, той трябва да потърси три неща, с които да се запознае, той трябва да потърси най-пърно божията любов, от която произтича вечния живот на безсмъртието. Той трябва да потърси божията мъдрост, която носи истинското знание, разширение и усилване на светлината, той трябва да потърси божията истина, от която произтича свободата и повдигането на човешкия ум. От там трябва да се започне, защото свободата се гради върху истината. Знанието се гради върху светлината, а животът се гради върху любовта. Ние не трябва да ги разместваме. Да мислим, че като намерим светлината, ще намерим и живота. Не, всяко нещо е на своето място. Любовта носи живота. Мъдростта носи светлината, а истината носи свободата. Свободата пък води към закона на разширението и за трансформирането на енергиите. Ако един народ не е свободен, как може да живее той. Ако българите имаха това знание, не биха ли могли да живеят заедно? И богати и сиромаси щяха да живеят много добър живот и да бъдат образци. При сегашните условия, те не могат да живеят заедно. Защо? Защото всеки търси щастие само за себе си, а това не е божествено. Божествено е, когато нашето съзнание се прелива изцяло в Бога. Аз разделям живота на материален, духовен и божествен. Човек, който обича само себе си, се движи в материалния живот. Това е живота на крайния материализъм. Майката, която ражда дете живее по закона на задължителността. В този случай има нещо по-морално да обича само себе си. Ние наричаме майчиното чувство обществена добродетел. В този морал обаче има известно ограничение, дълг, но свобода още няма. Божествен живот е този, когато нашето съзнание се прелее в Бога и ние живеем в цялото и за цялото. И тогава ние знаем,че има и друг начин, чрез който животът може да се прояви. Първоначалната клетка, когато се прояви в света нямаше нужда да се ражда, тъй както човекът. Тя се размножава по друг начин. Птиците намериха един начин, по който да се размножават. Рибите намериха втори начин, по който да се размножават, а човекът намери трети по-съвършен начин, по който да се размножава.

И тъй, излишъците създават лошите хора. Тогава, какво трябва днес на бялата раса? Не и трябва морал, но и трябва божествен начин на живеене, чрез който да се трансформират енергиите. За това апостол Павел казва: ние силните трябва да носим слабите. Но по какъв начин силният трябва да носи слабия? Аз мога да нося слабия на гърба си, а мога да го возя и в количка. Съвременните деца и на гръб са носени и в количка са возени. Аз гледам всички съвременни майки. По-богатите от тях возят децата си с колички, а бащите ги носят на гръб. И двата метода обаче още не са оправили света. Кой метод тогава е за препоръчване? Дете, което иска майка му да го вози с количка или да го носи на гръб, всякога ще живее или по закона на необходимостта или по закона на ограничението или по закона на задължението, но свобода няма да има. По този начин именно ще ви изнеса онзи закон, който обяснява, защо със създаването на жената дойде злото в света. Най-първо Бог създаде мъжът и жената в една плът и им каза: живейте и двамата в една плът и използвайте всички блага на рая! Обаче мъжът излязъл толкова умен, че пожелал да обсеби цялата къща за себе си. Той искал да бъде господаря и казал на Господа: Господи, нека излезе жената от тази къща, направи й отделна къща, сама да си живее и ще си ходим на гости. Обаче и жената пожелала да си направи своя къща, да бъде собственичка. И от тогава досега се води спор между двете страни, дали всеки да си остане в своята къща или жената да се върне в къщата на мъжа. Засега мъжът все взема жената в къщата си, но щом влезе тя, веднага го запитва: ще препишеш ли къщата си на мое име? Не е ли така? Така е. Това е атавизъм, който изопачава у нас божествения живот. Това изопачаване пък създава тия кървави разбирания в живота. Хората трябва да се върнат към първия закон, когато живееха заедно и да си кажат: ето тук можем да живеем заедно. Те първоначално живееха в едно тяло, в един ум, в едно сърце, значи и сега могат да живеят така, да се разбират и да си служат. Какво подразбира да живеят в един ум? Единият ум подразбира разнообразие, а многото умове разбират еднообразие.

Сега някои ще кажат: как може да бъде това? Ще ви представя това нещо нагледно. Имам едно хубаво, красиво шише. То е еднообразно, нали? Но после го взема, удрям го в земята и то се строшава на хиляди парченца. Сега вече имате разнообразие. Да, но за какво може да служи всяко от тия парченца? Всеки може да си вземе по една малка частица от това шишенце и да я държи като нещо свещено, като някаква светиня. Какво ви ползват тия малки частици? Не е ли по-хубаво тия малки частици да са в цялото шише и всички заедно да си служим с него, като всеки вложи своето разнообразие в това видимо еднообразие? Туй разнообразие, за което вие говорите аз считам за разнообразието на тия малки частици от счупеното шише. И всеки казва: ти знаеш ли от какво шише съм аз? Казвам: да, от много голямо шише си. Сега трябва да дойде онзи велик, голям майстор, да събере тия малки частици и да ги тури в онази първоначална фурна и да живеят всички заедно в едно тяло.

И тъй, казва апостолът: в Исуса Христа ще се образува един общ организъм и тогава ще се създаде онова истинско разнообразие. В Стария завет имаме примери., които ни показват какви ще бъдат последствията от едно голямо разединение и какви от един общ живот. Имаме примера с тримата момци: Анани, Мисаил и Азарий, които туриха в огнената пещ, поради това че не изпълниха закона на царя, а изпълниха закона на Бога и нему се поклониха. Запалиха пещта и ги туриха вътре, обаче те не изгоряха. Обаче, като туриха в пещта техните неприятели, те изгоряха. Имаме и друг пример с Данаила, когото туриха в рова при лъвовете, но те не го изядоха. Когато обаче туриха неговите неприятели, лъвовете ги изядоха. Ако ти живееш божествен живот, по Бога, лъв няма да те изяде и огън няма да те гори, но ако не живееш по Бога, да му мислиш. Аз ви казвам какъв е закона. Ако жената тури мъжа си в рова при лъвовете, той ще излезе невредим, но тя да му мисли. Влезе ли в рова при лъвовете, нищо няма да остане от роклята й. Ако пък мъжът тури жена си в рова при лъвовете, тя ще излезе невредима. Роклята й ще остане цяла. Но ако той влезе при лъвовете, нищо няма да остане от неговите дрехи. Ето защо, сега в света вие гледате само драми. Следиш тук героя, там героинята, се отровили, самоубили: вие казвате: ами това е най-хубава трагедия! Казвам: не, това е най-хубавата комедия, която може да се разиграе в света. Един човек, който е създаден по образ и подобие божие, който е надарен от Бога, от самата природа с толкова много блага, да вземе всички тия блага и да ги захвърли, той ще прилича на онзи блуден син, който почти цял живот яде и пие. И като изяде всичко богатство, което беше взел от баща си, видя, че на свинете туриха да ядат рошкови, а за него нямаше. Той извлече един добър урок и си каза: на свинете дават да ядат рошкови, а аз човек от такъв богат род, нямам и даже и рошкови. Той отиде при баща си разкаен, с пробудено съзнание и му казва: сгреших, изядох и изпих всичко, направи ме сега последен роб при себе си. Ще ти работя със всичкото съзнание, което имам в душата си.

Та казвам, вие трябва да разбирате закона за превръщането на енергиите. Всеки от вас индивидуално има някакво нещастие, но докато ръката му още държи, нека подпише един чек за 10 милиона лева и ги раздаде на бедните. Не след смъртта си, но още приживе подпиши един чек и го раздай на бедните. Направиш ли това, ти ще възкръснеш. Възкресението е закон за превръщане на енергиите. И когато една по-нисша енергия се превърне в по-висша, човек се спасява. И учените хора сега се занимават с този закон. Ако лекарят разбира този закон, той лесно ще помогне на болния. Има известни утайки, известни излишъци в човека, както във физическо, тъй и в морално, тъй и в умствено и в сърдечно отношение. Тия утайки именно създават страданията на съвременното човечество. Трябва да се знае обаче, как да се използват всички божествени сили в организма на човека! Туриш ли в ума си мисълта да живееш само за себе си, ти си турил началото на своята смърт. Туриш ли в ума си мисълта да се прославиш, ти си турил началото на своята смърт или началото на своето нещастие. Туриш ли в ума си мисълта да бъдеш силен, ти си турил началото на всички смущения. Няма какво да се стремя аз да бъда силен. Човек, който живее в Бога е силен. Човек, който живее в Бога ще бъде разумен. Туй сега е логическо схващане.

Някой козва: ние трябва да бъдем обществени хора. В това отношение можем да бъдем такива хора и нека бъдем, но казвам, че един държавник най-първо трябва да служи на Бога! Владиката трябва да служи на Бога! Свещеникът трябва да служи на Бога! Ще ви представя една фигуративна картина, да видите как дяволът и тъмните сили изобщо изопачават умовете на хората. Дяволът е интелигентен, човек с маниери и похвати. Той дойде при някой българин, който е свършил четири факултета и започва да му разправя. България има нужда като тебе такива. Тя очаква от тебе. Ти си този, който ще я спасиш. Пък и толкова хора още все на тебе очакват. Знаеш ли това? Само ти можеш да свършиш тази работа. После отива при другите хора и им казва: Знаете ли, там онзи нехранимайко се готви за пръв министър на България. Иска да създаде много строги закони, каквито не сте сънували, затова пазете се от него. Настрои тези хора против него и отново се връща да му говори. Онези там те чакат, те са ти напълно предани, с най-голяма готовност ти се предават. Ти ще им бъдеш спасител. И най-после като го убеди да стане министър се оттегля. Този човек става министър, но скоро започва да се проваля, докато му изнесат всичките му кирливи ризи навън. Че майка му била такава, че баща му бил такъв и т.н. Като изнесат всичките му кирливи дрипи, най-после го турят в затвора и след излезе от там вижда, че нищо не е направил и не е спасил България. Ние виждаме, че все такива държавници спасяват България, но още не са я спасили. Защо? Защото не дойдоха по божествен начин да спасят България, а гледаха повече за себе си. Ние въпросът да осъждаме. Аз изнасям фактите тъй както са.

Сега някои хора ще кажат, че българския цар е виновен. Не българския цар е виновен. Ами у другите народи все царете ли са виновни? Хубаво, ами ти, който живееш в своя дом без цар, защо няма мир между децата ти и тебе? Въпросът не седи така. Ние трябва да знаем да обръщаме злото в добрро. Ние трябва да имаме вяра, без никакво съмнение и колебание. Ще ви дам пример да видите как работи съмнението. Върви един брат с мене и иска да му направя една услуга. Казвам му: тази услуга не мога да я направя сега. Нямам нито минута свободно време, ангажирам съм. Поне малко време не можеш ли да ми отделиш? Той не вярва. Казвам му: от днес нататък около един месец всичкото ми време е абсолютно ангажирано. Отдели ми малко от това време, което си определил за други! Казвам: това вече е изкушение. Този брат трябваше да каже: Учителю, аз нямам много работа, имам доста свободно време, ще дойда да поработя с тебе, за да си свършиш по-скоро работата. Обаче, той не повдига даже и пръстта си за работа, а иска от моето време. Ако той дойде да работим заедно, работата ще се свърши по-скоро и ще остане много свободно време. Тогава за половин час ще можем да отдем няколко пъти до Слънцето и да се върнем. Та когато говорим за божествената любов,подразбираме хора герои.

Сега, като ме слушате да ви говоря така, някои от вас ще кажат: ние знаем това нещо. Добре, като го знаете, като го разбирате, правете следните опити. Имате например, някъде по тялото си някаква подутина, цирей или каквото и да е друго нещо. Турете ръката си върху него и опитайте дали може да премине. Циреят е резултат на един излишък у вас, който трябва да се отправи в друго направление. Или имате някакво възпаление, температурата ви е около 39-40 градуса. Вземете само рациново масло и не викайте никакъв лекар. Опитайте се сами да трансформирате това болезнено състояние. Аз не съм против лекарите, но казвам, че онези от вас, които са ученици трябва да правят опити за трансформиране на енергиите. Ученикът трябва да знае как да трансформира своите състояния. Ако пък ви се случи да се залеете с вряла вода, направете следния опит: постарайте се веднага да се предпазите от образуването на каквото и да е възпаление или от образуването на някакъв мехур от изгорялото. Как бихте направили този опит? Аз давам следното обяснение. В тялото на човека се намира известна топлина, която аз наричам топлина на живота. Тази топлина е разпределена правилно из цялото тяло. Когато тя е нормална, ние сме здрави. Ако сега се случи да се залеем с врялата вода, да залеем например пръстите си, какво става в повечето случаи? Явява се мехур. Защо? Защото врялата вода всмуква естествената топлина на ръцете и се повдига мехур. Но ако в този случай имаш будно съзнание, топлината на ръцете ти, специално на пръстите ще всмукне онази естествена топлина на врялата вода, наречена елексир на живота и ти ще усетиш върху ръката си една приятна хладинка. Тогава нито мехур ще ти се издигне, нито рана ще ти се образува. Има хора,които могат да направят този опит, но съзнанието им всякога трябва да бъде будно. Не е ли будно съзнанието им,това вече е захласване. Ако ти искаш да станеш богат, да спечелиш 10 милиона лева, това е захласване. Ти искаш да бъдеш красив, това е захласване. Ти искаш да прочетеш всички книги в света, това е захласване. Ти искаш да напишеш най-хубавите стихове, това е захласване. Не е въпросът да пиша най-хубавите работи. Не е въпросът как ще ви проповядвам, но казвам, ако от моята проповед можете да задържите за себе си най-малкото зрънце, с което да се нахраните, аз ще се радвам. Това е проповед. Не задържите ли едно зрънце от нея, вие може да я хвалите, че била отлична проповед, че подобна на нея няма, това нищо не значи. Колкото може да е отлична, толкова може и да е глупава. Важното е какви резултати произвежда тя.

В Писанието се казва: аз сам изтъпках жлеба. Ако Господ сам тъпчи своя жлеб и ние сами трябва да тъпчим своя. Това значи, че ние сами трябва да трансформираме своите енергии. Ние ще можем да стъпчим сами своя жлеб, понеже Господ живее в нас. Къде живее Господ? В нашето съзнание. Щом имаме велико смирение на духа, ние ще можем сами да стъпчим своя жлеб.Според мен най-великото качество, което човек може да има е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичния, най-пластичния човек в света. Всичко каквото му се тури да носи, той издържа. И беднотия може да дойде, и болести могат да дойдат и смърт може да дойде т.е. за смирения човек смърт няма, но казвам, че каквото и да дойде до главата на смирения човек, той всякога е тих и спокоен, всичко издържа. Това е истинският човек. Той казва: Бог, който живее в мене, не умира. Бог, който живее в мене, сиромах не става. Бог, който живее в мене, роб не може да стане. Бог, който живее в мене, не може да се обезсили, не може да се обезсърчи, нито да се отчае. И десет пъти да ме връзват, и в затвор да ме турят, като кажа: Господи!- всички тия въжета веднага ще паднат.

И тъй за всички онези, които разбират закона на смирението и закона за превръщане на енергиите и искат да ги прилагат, има известни методи,тъй както в химическите лаборатории има методи и начини за извършване на химическите реакции. И всички вие трябва да се заемете да трансформирате всичките ваши сегашни състояния. Да трансформирате всичките ваши сегашни мисли минали и настоящи, да видите каква светлина ще прозре в ума ви. Ние силните сме длъжни да носим теготите на слабите. Божественият човек трябва да управлява, а човекът на плътта трябва да се подчинява на божествения човек. Ще си кажеш: слушай, ти ще живееш и ще ходиш по законите на Бога, тъй както той е наредил! Ако го слушаш, ти ще можеш да направиш всичко. С Бога всичко можем да направим. Като казвам, че с Бога можем да направим всичко, подразбирам, че човекът, който е съединен с Бога, може да изправи живота си. При сегашното състояние, в което се намираме, няма по-хубаво нещо от това, да изправим живота си и да придобием вътрешен мир и знание. Имаме ли това истинско знание и парите ще дойдат. Щом дойдат парите и хлябът ще дойде. Що са парите? Те са знание. Парите, златото и знанието са синоними.

Аз сам изтъпках жлеба си.

Стъпчете вашия жлеб така, че виното ви да не ферментира, а да си остане сладък сок, който да употребите за вашето добро, за доброто на вашите ближни и за славата божия!

И тъй, закона за превръщане на енергиите е велик закон в света!

Беседа държана от Учителя 18.04.1926 г. в гр. София.