Беседа, държана пред младежи от учителя на 5 април, понеделник, деня на залесяването, 1926 г.
На кого трябва да се говори: на сития, или на гладния?
На вас, младите, ще кажа: потребна ви е чистота! Чистотата и светостта не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т.е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата.
Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон! Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина.
Там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя състоянията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата.
Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си!
Човек, който мисли, че се е родил, за да умре, че ще отиде в земята и от него нищо няма да остане, какъвто и да е този човек, учен или прост, той е една стара баба, той е един пигмей. Онзи човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Казвам: всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават Вечния Живот, а Вечният Живот е разумен, той е само за разумните хора. Например, допуснете, че вие гледате в продължение на 4-5 часа право в Слънцето. Знаете ли какво ще стане с очите ви? (Ще заболеят.) Да, така е. Това значи да не знае човек, как да гледа Слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете от Слънцето в някоя тъмна изба и прекарате там дълго време, какво ще стане с вас? Какво ще стане с вашите очи? В първия случай има опасност да ослепеете, а във втория случай - да се разболеете.
Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта, или за вечния живот, за новораж-дането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание.
В този смисъл смъртта, това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина. Но-вораждането, това е също тъй процес, който става в човешкото съзнание.
Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една едва мъжделееща светлинка. Това не е само една алегория, но факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва.
За вас, като млади, великото, идейното в живота ви е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: "Само чистите по сърце ще видят Бога."
Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно. Щом животът се прояви, и Светлината ще дойде. И след като дойде Светлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и чисти.
Ето защо казвам: бъдещото поколение, което иде в света, трябва да носи чистота и светлина. Жената трябва да носи чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.
Под чистота аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа.
Всяко нещо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всяко нещо, което се оцапва, е нечистота, а всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота.
Под светлина аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъче-изпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина. Всяко нещо, което изгасва, е тъмнина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина.
Вие, младите, пазете идеала на вашата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина.
Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо.
Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати.
|