Защото Духът Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете. Лука 12:12
Ще взема само няколко думи от 12-и стих, 12 глава от Евангелието на Лука: ще ви научи. Аз взимам тия думи в техния безличен смисъл, понеже туй, което е безлично е реално, неограничено. Личността ограничава човека т.е. съзнанието на личността е по-низша проява.
“Ще ви научи”. Аз вземам думата наука като проява на съзнателния живот. В животните няма наука. Там има опитности, има знания, но наука няма, т.е. в животните няма това нещо, по което хората се различават. Идването на Христа на Земята се отнася до съзнателните хора, а съзнанието съществува извън времето и пространството. Когато учените хора казват, че Христос е дошъл на Земята преди 2000 години, в това няма никаква философия, никакъв смисъл. Те казват, че Христос е дошъл преди 2000 години на Земята, но не знаят дали точно преди толкова време. Това са исторически данни. Има една разлика от 100 години, не знаят точно датата. И съвременните историци не знаят кога точно е дошъл Христос на Земята. Това не е наука. Да знаеш нещата, значи да ги знаеш точно математически. Окултната наука обаче знае точно времето, когато Христос е дошъл на Земята. Тя има регистри, в които е записано кога Христос е тръгнал за Земята. Той се е подписал, дали са му паспорт, задграничен билет, с който да дойде на Земята.
Сега разбира се, ние няма да се спираме върху въпросите, какви са схващанията на хората за Христа, защото съвременния свят няма еднакви схващания за това. Евреите схващат по един начин Христа, християните го схващат по друг начин. Християнските схващания за Христа не са искрени. Под думата искрени разбирам, че те не са будни, не са се спряли да дадат един сърдечен отчет какво нещо е Христос, какво означава дохождането на Христос на Земята. Идването на Христа за тях е толкова от значение, колкото е от значение идването на Александър Велики, на Аристотел, на Платон и др. Ние обаче, ще се спрем на известни факти върху известни дани и няма да спорим кое е по-вярно. Мнозина често спорят, кой син е по-умен, коя дъщеря е по-хубава, но хубостта не разрешава въпроса. Хубостта не е нещо съществено. Сипаницата разрушава всичката хубост а една мома, тъй щото хубостта е лустро отгоре на човека. Даже и човешката интелигентност е нещо външно. Аз не говоря за разумността. Никой не може да отнеме разумността на разумния човек. Едно качество има в разумния човек, той може да трансформира своето тяло. Разумният човек не можеш да уловиш, не можеш да вържеш, не можеш да затвориш. Той днес е там, утре тук, никой не може да го улови. А интелигентният човек понеже е собственик, има своя къща, има и документ за тази къща, та не може да я остави. Ако рече някой път да я остави, трябва да намери купувач, кому да я продаде, не може без пари. При днешните условия не можеш да отидеш никъде без пари. В Америка не можеш да отидеш без пари. В Германия не можеш да отидеш без пари. В никое село даже не можеш да отидеш без пари. И без хляб никъде не можеш да отидеш.
Вие ще ми кажете, че това са обикновени неща в живота, но трябва да знаете, че обикновените неща в живота именно не са разрешени. Вие трябва да разрешите обикновените въпроси. Някои хора казват: ние не трябва да бъдем много учени. Не, обратното е вярно, много учени трябва да бъдем. Не трябва само учени да бъдем, но съвършени трябва да бъдем в учението си. Не трябва да знаем всичко, аз това не твърдя, но съвършени трябва да бъдем в учението си, а това значи, онова, което знаем трябва да го прилагаме. Онзи поет, който пише, не трябва само да поетизира, не трябва да разбира само външната страна, само ритъма на поезията, как да съпоставя думите в стихове и куплети, но в него трябва да има идея. Ако той напише: висини небесни, дълбини черни, т.е. висини небесни, които доброто расте и дълбочини черни, в които мъки се берат, има ли тук някаква поезия? Идея има разбира се. Та казвам: важно е онова, което знаем. И ако знаем нещата, ние няма да се смущаваме.
Следователно, Христос казва: ще ви научи. Кой? Няма да повдигам този въпрос. Всеки от вас знае кой ще го научи. Значи, знанието започва с един вътрешен акт. За да обясня мисълта си ще ви приведа една алегория, ще ви приведа един древен бит. Когато Господ създал Слънчевата система, когато създал разните светове и планети, най-напред направил Юпитер, после Марс и дошло време за Земята. Венера и Меркурий още не съществували, за тях само се създавали условия. Когато се създала Земята, тя не била като сегашната, но много хубава, много красива, а сега е малко юмрук, както казват турците. Кракът и е малко изкълчен, оста й е наведена малко, хромав е малко гръбнакът й. Едно време тя била много стройна, млада и хубава. Тогава един от небесните богове се влюбил в нея, решил да слезе на Земята и да я устрои. Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име Саваат-Амон-Ра. Туй име се среща и в египетската митология. Той като слязъл на Земята си направил един отличен палат от мрамор, бял като мляко. Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато. Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до Слънцето. Един ден, когато се разговаряли в Небето за този палат, двете сестри, светлината и водата чули този разговор, чули за Саваат-Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен на който нямало в цялата Слънчева система. Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на Земята и да видят този палат. Те се облекли с най-хубавите си дрехи и тръгнали за Земята. Като стигнали до Земята, отишли на това място, където бил палата и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата сестра й водата, не могла да влезе в палата и останала вън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат-Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му страна и започнала да я разглежда. Гледа навън и вижда там сестра си. Водата като останала навън, станало й много мъчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текат по прозорците на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече тя се измива, а диамантът и златото почнали повече да светят, да блестят, но тя все пак не могла да влезе в стаята на Саваат-Амон-Ра. Водата запитва своята сестра светлината: сестро, как влезе в палата? Тя й разправя, че влязла по този и този начин. Мъчи се водата да влезе, но не може. Питам ви защо водата не може да влезе там, където светлината влиза? Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между светлината и нея има разлика и че там, където светлината влиза, водата не може да влезе. Светлината била много благородна. Като влязла в двора, осветила всичко наоколо си. Така започнали да се събират жители от околността на града, където живеел Саваат-Амон-Ра и видяли, че по прозорците на палата тече изобилно вода, от която се образувал един хубав извор. Те започнали да се питат от къде иде тази вода и не могли да научат как се е събрала толкова много вода. Водата текла навсякъде. Хората взели да се радват на тази вода, взели да пият от нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влезе в стаята на Саваат-Амон-Ра. Тогава царят казва на водата: съжалявам, че ви причиних толкова страдания, но то е защото не сте влязли в правия път. В моят палат има място и за светлината и за водата, но понеже вие искахте да влезете инкогнито, през прозорците, затова се случи с вас това нещастие. Законите на водата и светлината в невидимия свят и в Слънцето са едни, а тук на Земята са други, различават се. Тук се влиза през вратата, а на Слънцето може да се влиза и без врата.
Сега много философи искат да разрешат въпросите през прозорците и стоят вън да плачат. Голяма част от съвремнния свят са вън, поглеждат през прозорците. И бащи и майки, и деца, и свещеници, и проповедници, всички са отвън, всички плачат, проливат сълзи, защото не могат да влязат в този красив палат на Саваат-Амон-Ра.
Този разказ е окултен. Той дава разрешение на съвремнния живот. Вие трябва да го преведете, да разберете символите, които се крият в него. Ние искаме нашия живот да бъде щастлив, но искаме да придобием това щастие по един произволен начин, а в света няма произвол. В света има разумност. Нашето сегашното съществуване, нашата сегашната разумност се обуславя от една предшестваща разумност в света. Нашите мисли, нашите желания, нашите действия се обуславят от мислите, желанията и действията на ред други същества, които ги предшестват. Никой в света не може да действа самостоятелно. Който и да е от нас, ако рече да извърши едно произволно действие в света, това действие се отразява върху съзнанието на всички разумни същества. Затова всеки разумен човек като иска да възприеме някоя мисъл или когато иска да изрази някое чувство или когато иска да изпълни някое действие, той трябва да се спре и да помисли, има ли някаква връзка в дадения момент между неговот съзнание и съзнанието на другите разумни същества? В съзнанието на човека не трябва да има разпокъсаност. Например, съзнанието е разпокъсано, когато казваме, че всички хора са вълци. Това заключение не е вярно. Ако това заключение, че всички хора са вълци е вярно, тогава и ти като човек си вълк. Питам: какво разрешават хората с този въпрос? Ако това е така, защо Христос нарича хората моите овце?
За какви овце говори Христос? Не, не е така, всички хора не са вълци. Има някои хора, които са облечени с вълча кожа. Има някои хора, които са облечени с овча кожа. Какво значи това? Това са иносказателни думи и подразбират, че някои хора в своите подтици, в своите размишления, в своите действия имат нрава на вълка, т.е. нямат човешко съзнание. Ние оставяме настрана този несъзнателен живот. Няма какво да се занимаваме с него.
Христос казва: ще ви научи. Кой? Има един, който може да ви научи. Ние можем да го намерим всякога. В него има едно особено качество. Какво е това качество? Този, който може да ни научи всякога носи радост за душите ни. Представете си, че някъде в Земята има заровено едно богатство и този, който може да ви научи ще дойде и ще ви каже, къде се намира това богатство. Вие веднага ще се зарадвате. Когато вашият живот е завършен в едно отношение и дойде някой и ви избави от това положение, повдигне ви на по-горно стъпало, по-същия начин у вас се заражда радост. Следователно, онзи, който ще ви научи, онзи, който ще внесе в ума ви и в съзнанието ви една светлина, всякога ще внесе в душата ви една малка радост. Дойде ли във вас тази божествена светлина, вие ще почувствате тази радост в душата си. Не почувствате ли тази радост в душата си, значи не е този, когото очаквате. Това са чисто психологически процеси, които всеки от вас може да провери. Ние няма какво да проверяваме историята, как е живял Александър Велики, как е живял Платон, как е живял Кант и т.н. Има някои сведения за тях, но ние не знаем техния интимен живот. Ние знаем само “Критиката на чистия разум” от Кант, но как е дошъл той до тази теория, нищо не знаем. Ние не знаем, че той е бил под строга дисциплина. Ние не знаем, че той е минал един редовен живот като часовник. Ние не знаем, че той е мислил дълги години, докато напише своята “Критика върху чистия разум”.
Та казвам: всеки от вас има известни задачи, които трябва да реши. Когато чета Канта, аз го похвалявам и си казвам: много добре е извършил той своята длъжност. Когато чета Исая, казвам: много добре е извършил своята длъжност. Когато чета Иеремия, Иеззекиила, пророците, апостолите, светиите, или когато чета книгата на кой и да е човек, това ме радва, виждам, че всеки е изпълнил своята длъжност, всеки е решил задачата си по някакъв начин. Аз не критикувам, не се спирам върху дребнавостите, не питам, защо някъде е турена запетая, когато мястото й не е там, но гледам, каква е основната идея в нещата и казвам: всеки има своя задача и важното е, как ще я извърши. Ние трябва да изучаваме себе си, ние трябва да изучаваме условията на живота, но при сегашно време. Нас не ни трябват средните векове, за тях имаме сведения. Ние не трябва да изучаваме времето на Христа, времето на апостолите, или времето на пророците. Ние трябва да изучаваме сегашната епоха, сегашните времена, сегашните условия, при които живеем, с тях трябва да бъдем запознати много добре. За нас не е важно, как се е проявявал някога Бог, как се е проявявало някога Битието, за нас е важно, как се проявява любовта днес. Оставете тези неща, които ви смущават. Има смущения, които нямат нищо общо с вашия живот. Имате в крака си забит трън. Този трън няма нищо общо с вашето съзнание. Казвате: боли ме. Това не е важно. Аз ще туря на вашия трън малко кокаин и болката ще престане. Ако един трън може да прекъсне вашето съзнание, да измени вашия живот, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако 25-те хиляди лева, които се изгубили могат да изменят вашето съзнание, вие не сте човек на съзнателния живот. Ако дори изгарянето на вашата къща, или ако всички страдания, които минавате, могат да изменят вашия живот, могат да скъсат онази връзка, която ви държи с онова велико Битие на живота, вие не сте човек на съзнателния живот. Аз наричам велико Битие онова, което представя известна норма в живота. Има едно същество в света, което е норма на живота. Има разумни същества в Битието, в Слънчевата система, които имат известни форми. Те са завършили своето развитие. Ако вие влезете да живеете между тях, те ще могат да ви дадат един разумен отговор на всички въпроси, които смущават душата ви. Те могат да ви научат, как можете да използувате вашия живот най-добре. Ако отидете при някои от тия същества и ги запитате, къде е майка ви, те веднага ще вземат ключалката, ще кажат: алло! И веднага майка ви ще се яви. Те ще ви кажат: заповядайте! Ще ви дадат слушалката и вие ще започнете да се разговаряте с майка си. След като говорите с майка си, вие ще се уверите в това, в което сега не вярвате. Едно време и еврейският цар Саул не вярваше в задгробния живот, но когато се намери на тясно и нямаше къде да отиде, една вечар отиде при една врачка. Впрочем, тази жена не беше обикновена врачка, но един адепт, който разбираше окултнте закони. Тя беше запозната с окултната наука. Саул беше издал една заповед, според която, където се намери някой врач или някоя врачка из царството му, да бъдат избити. Врачките, това са истинските хора, които имат общение с Небето. И в България има такива врачки, които служат на хората без пари. Тези врачки са истинските хора, които могат да ви кажат нещо. На тях, ако искате може да дадете нещо, а можете и да не им дадете нищо. Те не работят за пари.
Да оставим сега българските врачки, но да се върнем към Саул. Саул отиде при тази жена-адепт и й каза: искам да повикаш бившия еврейски пророк Самуил да се поразговоря с него, да ми каже, какво да правя. Той мислеше: Самуил ме тури на това място, той ще ми каже, какво трябва да правя. Тя знаеше, че този, който седи пред нея е еврейският цар Саул, който издаде заповедта да се убиват врачките в неговото царство и се зае да му услужи. Тя знаеше как се викат умрелите. Казваше: алло! Самуил се яви. Тя извика Самуила, но като разбра, че еврейският цар Саул седи пред нея, каза му: ти защо не ми каза, че си еврейският цар или искаш да разбереш, дали и аз не съм от тия адепти, та и мене да подложиш на смъртно наказание? Не бой се, каза й Саул, животът ти ще бъде запазен. Той приказва със Самуила, който му каза: съжалявам, че ти не изпълни божиите заповеди, наруши ги, вследствие на това утре ще бъдеш заедно с мене. И така, на другия ден той отиде при Самуила.
Сега някои ще кажат:това халюцинации. Аз ви казвам: ами вие сега не сте ли под една халюцинация? Мислите ли, че аз съм нещо реално? Най-после и вие нещо реално ли сте? Ако разсъждавате така и вие сте една халюцинация. Но между реалността и халюцинацията има една съществена разлика. Ако туриш един човек под някаква халюцинация и започнеш да го претегляш, ще видиш, че той постепенно олеква, става все по-лек и по-лек. Но ако този човек е в реалността и почнеш да го претегляш, ще видиш, че той постепенно става все по-тежък. Турете двама души, единият от тях в реалността, а другият в халюцинациите и ще видите, че този от тях, който започва да олеква, да съхне, той е в халюцинациите. Този, който расте, зрее и плод дава, той е в реалността на живота.
Има един закон в живота: никой човек не може да се съмнява в себе си. Ако човек се осъмни в себе си, той или ще полудее или ще се самоубие. Защо накои хора полудяват? Защото се осъмняват в себе си, в своето развитие, отказват се от себе си. Никой няма право да се осъмни в себе си! Това е една свещена идея, която не трябва да се опорочи, защото дълбоко вътре в тази канара живее онова велико същество, което дава подтик и на поети, и на музиканти, и на проповедници и на народи, и на ангели и на цялото Небе. Всичко се движи под действието на тази вътрешна сила. Това е великата наука в света!
Та казвам: той ще ви научи! Как ще ви научи? Този час, който прекарвате тук, вие може да се съмнявате дали това, което ви говоря е вярно или не. Аз не искам да се съмнявате. Престанете да се съмнявате! Съмнението, това е една временна игра на безсъзнателния живот. То е сянка, бълникане на морето. Това, че вие съществувате, е една реалност. Че имате живот, това е една реалност. Че имате ум, това е една реалност. Че имате душа, това е една реалност. Че духът действа сега и работи във вас, това е една реалност. Че още хиляди години ще живеете, това е една реалност. Има още много реалности във вас, които вие не съзнавате. Тези въпроси засега може да се оставят, но важна е сегашната реалност, туй тяло, което сега имате. Този мозък, който сега имате, трябва да го разработите. Трябва да се занимавате с него.
Съвременната наука разполага с ред данни, с ред факти, които още не са систематизирани в една стройна наука, но могат да се използват, да се правят с тях ред опити, за да се види тяхната истинност. Нека майките направят ред опити било със своите деца или да следят случаите, които срещат в живота на други някои деца. Например, следете какво става с някое дете, на което космите от едната вежда по една или друга причина са оскубани, а на другата са останали. Или пък, обръснете с бръснач косата на някое момиченце и наблюдавайте след това, какво ще бъде неговото състояние? Или пък проследете какво е състоянието на някой човек, у когото ноктите са изрязани дълбоко до основата. Аз в миналата си беседа ви говорих, че ако човек си потегли носа, има известни резултати. Но казвам, че човек трябва да знае кога да потегли носа си. Има моменти в живота на човека, когато е опасно да потегли носа си. Ще кажете: това са суеверия в живота. Не, това са данни проверени и доказани. Има моменти, когато ако хванеш окото си, ще се сполети най-голямата катастрофа, а има моменти, когато ако хванеш ухото си, ще ти дойде най-голямото благословение. Ще кажете: ами ние не вярваме в това. Аз не искам да вярвате, ама това са съвпадения. Що е съвпадение? Ако днес мина покрай някоя къща и от нея падне една керемида и ме удари по рамото, ще кажа: това е една съвпадение. Добре. Днес това нещо е съвпадение. Утре мина покрай същата къща и друга някоя керемида падне върху мене и пак ме удари. Аз ще кажа: и това е едно съвпадение. На третия ден мина покрай същата къща и също така някоя керемида падне и ме удари по рамото, пак ли ще кажа, че това е съвпадение? Не, зад последователността на тези факти има един велик разумен закон, който обуславя нещата. И ако в твоя живот идват някои нещастия, това са керемидите, които падат върху тебе. Разумният, невидимият свят иска да те застави да мислиш, за да видиш, че има едно съчетание на нещата. Ако те уволнят като чиновник, това наказание ли е за тебе? Не, това не е наказание. Понеже ти си дошъл до едно висше положение, до едно по-високо съзнание, невидимия свят казва: в интереса на този човек е да се уволни от служба, да остане без служба на Земята. Нека се качат други на неговото място. Ако ти съзнаваш, че великото има ръка в тази работа, че това е негов акт, ти ще намериш една много по-голяма служба от тази.
Друг случай: искаш да се жениш, намериш някоя много видна богата мома, която ти обещава голяма зестра. Тя казва: миличък, любезни ми, аз ти давам половин милион лева, жертвам ги за тебе, ще те пратя в странство, например в Германия, във Франция или другаде да специализираш. И гледаш този момък се пременил с пъстричка много хубава врътовръзка, а не като моята бяла. Турил на главата си едно хубаво бомбе, радостен, весел е. Замине за странство, не минава много време, тази мома си намери някой момък, по-хубав от него и току виж дала пътя на първия. И виждаш, след време този момък вече не е с бомбе, паднал му е кефа. Защо? Случайността дойде и керемидата падна върху него. Какво показва това? Че съзнателните същества от невидимия свят казват: тази мома не е за този момък. Аз съм проверявал този факт много пъти. Един агличанин отива при Йоан Веслей и му казва: аз намерих една много добра мома, благочестива християнка, искам да се оженя за нея. Йоан Веслей му казва със своята опитност: тази мома може да е много благочестива, но може да живее само с Христа, но не и с тебе. Нима вие мислите, че тези възвишени моми и момци са за вас? За кого ги е създал Господ? Някои казват, че Господ е създал ябълките да се ядат от всички. Аз разбирам, какво искат да кажат с това. Те искат да кажат, че момите са създадени за мъжете, и всеки мъж може да се отнася с тях, както намери за добре. Не е така. Не се обвързвайте сами! Човек сам може да се върже и сам може да се развърже. В света има един велик закон, който върши всичко.
Сега ще се върнем към истинските данни, които потвърждават този закон. Някой ден ти искаш да четеш една книга, но този закон ти казва: не чети днес тази книга! Ти казваш: не, аз днес съм разположен да я чета. Друг път той ти казва: днес не започвай тази работи! Не ходи днес на работа! Или не минавай по тази улица! У всички хора има този вътрешен глас, но те не смеят да го признаят. Ти искаш да се скараш с някой човек, но този глас ти казва: недей, постъпи благородно, бъди търпелив! Ти казваш: не, аз не обичам да търпя. Добре, какво сме придобили с нашето нетърпение? Та казвам: откъде се зараждат нещастията в живота? Всички ние сме като трудни, бременни жени. Всички ние учени и неучени, които имаме съзнание приличаме на бременни жени. Искаме да изнесем нещо велико и хубаво в света, но казвам: има една опасност в закона на раждането. Да допуснем, че някоя мома е бременна на 3 месеца и в този момент мине покрай някоя кръчма и като й замирише на винце казва: ех, да си пийна поне една чашка! Обаче, тя е въздържателка затова веднага се опомня и си казва: не, не искам да пия нищо! Но злото вече се е родило. Това мимолетно желание внася вече отрова в организма на детето й. В туй тримесечно дете, когато стане на 30-годишна възраст се заражда желание да пиянства. Този човек започва да пие, да прави разни оргии. Онзи, който разбира закона, трябва да вземе този 30-годишен момък и да му каже: слушай приятелю, когато ти беше в утробата на майка си, едно тримесечно дете, майка ти мина през кръчмата на дядо Цуко в село Помарица и пожела да пийне малко винце. От този момент се започва твоето нещастие. Като кажеш истината на този човек, той трябва да се върне към това село, към тази кръчма и по такъв начин, като се върне до положението, в което се намира днес, ще се освободи от своето нещастие. И онези хора, които проповядват въздържанието, трябва да разбират този закон, трябва да знаят кога се е породило пиянството. Пиянството на този момък се зародило още в утробата на неговата майка. Всички престъпления, пиянства, убийства и ред други, стават в утробата на майката. Следователно, когато се проповядва, че не трябва да се вършат престъпления, трябва да се създават онези висши благоприятни условия на майката, при които тя трябва да зачене. Когато майката зачене, трябва да бъде като жрица. Не само майката, но и бащата трябва да бъде като един жрец. Не само майката и бащата, но и братята и сестрите трябва да бъдат като жреци. И най-после, не само те, но и цялото общество трябва да бъде жреци на чистотата и на възвишения живот. Всички трябва да работят за създаване на тия велики условия, които да родят великите идеи в света.
Та казвам, само по този начин можем да се избавим за в бъдеще от злото, което съществува в света. Днес ние като водата искаме да влезем в палата на Саваат-Амон-Ра, искаме да влезем в чистия възвишен живот. Но за да влезем в този живот има ред закони, които трябва да знаем. Знаете ли например, колко трябва да бъдат отворени вашите очи? Наблюдавали ли сте това нещо физиогномически. Ако очите на някои хора са турени наблизо, те приемат малко впечатления, но ги задържат за дълго време. Много впечатления обаче пропущат. Ако очите на някои хора са далече едно от друго, те приемат много впечатления, но ги задържат за малко време. Природата има един закон: очите на човека трябва да бъдат поставени точно на меридиана на зрението. Когато очите са поставени точно на меридиана на зрението, ние имаме един идеален човек. Аз изследвам този закон в природата, но до сега не съм срещнал нито един човек, на когото очите да са поставени точно на този меридиан. От 11 години насам правя своите изследвания и още не съм срещал такъв човек. Очите на някои хора са близо до този меридиан, но казвам, че те трябва да бъдат поставени точно на този меридиан. Когато очите на някой човек са точно на този меридиан, тогава ще имаме един човек с широк кръгозор в своите схващания. Такъв човек ще може да разрешава лесно въпросите на живота. Вземете например, проследете, как се карат религиозните хора в света. Когато светските хора се карат, ние не им обръщаме внимание, не ги зачекваме. Но когато се карат набожните, религиозните хора в света, ние виждаме, че те се карат по особен начин. Светският човек е много по-деликатен. Той пристъпва с по-голяма дипломация. А един религиозен човек пристъпва към тебе грубо и нахално. Казва: аз трябва да ти кажа истината и ти забива ножа. Всички религиозни хора твърдят, че те знаят истината, че Господ им говори, че са във връзка с Небето. Когато срещнеш един православен, той казва: като нашата църква няма и като мен човек няма. Когато срещнеш един евангелист и той казва: като нашата църква няма и като мене човек няма. Туй не е упрек, но казвам, че един евангелист, един православен, това се течения в живота. Щом казвате,че живеете в Бога, трябва да бъдете ясновидци. Дойде при мене преди няколко дни един господин и ми каза: извинете ме господине, аз няма какво да ви се препоръчвам, защото зная, че вие имате вътрешно зрение. Искам да се поразговоря с вас, а пък вие ще съдите какъв съм според както ме схващате. Той не спори за нищо, но ме попита: как трябва да се схваща според вас истината и правдата в живота. Той говори с мене върху ред философски въпроси, поблагодари и си отиде.
Та казвам, тия религиозни хора, които мислят, че са ясновидци в това отношение постъпват много лошо. Всеки от вас трябва да знае, какво е състоянието на човека, с когото говори. Според мене да знаеш недъзите на един човек, това не е никаква наука. Според мене великата наука седи в това, да намериш доброто във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е наука достижима за всички хора. Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е велика божествена наука на съзнанието. При сегашните условия на живота, ние сме поставени на един много голям изпит. Казвате: няма честен човек в света. Не, не е вярно това. По отношение на несъзнателните хора това е така, но по отношение на съзнателните не е така. Вълците не са честни. Ти не можеш да оставиш овцете си да ги пази един вълк. Ти не можеш да оставиш кокошките си да ги пази една лисица. На малките деца, у които съзнанието не е развито, ти не можеш да оставиш да разтършуват яйцата. Но казвам: на онези хора, на които съзнанието е пробудено, които копнеят за истински живот, Христос казва: те ще се научат.
И тъй, сега дойдохме до истинските данни. Ако човек стесни своите вежди, т.е. ги направи по-тънки, той смекчава характера си, но неговата воля става по-слаба. Ако направи веждите си много дебели, тогава волята му става много силна. Той става много наблюдателен, но груб. У наблюдателните хора няма голяма разсъдителност. Хора с тънки вежди имат голяма чувствителност, интуиция, но нямат разумност. Следователно, за всеки човек, който е дошъл на Земята в божествената книга има точно определено, колко големи, колко дебели трябва да бъдат веждите му и по колко косми трябва да има на тях. Всичко това не е случайно, то е точно математически определено. Вие броили ли сте по колко косми трябва да имате на веждите си? Един съвършено честен човек трябва да има точно определено количество косми на веждите си. И на онези хора, които не живеят такъв живот, липсват известно количество косми. Тъй щото, като прочетете количеството на космите по вашите вежди, вие ще знаете, до колко сте се отклонили от честността. В невидимия свят е точно определено количеството на космите на веждите. Аз няма да ви казвам, колко е това количество, но казвам, че по количеството на космите, които липсват у вас, дали една единица или повече се познава отклонението, наклона на вашата ос. Не мислете, че веждите обуславят вашия живот. Не, вашите мисли, вашите чувства всякога се изявяват в един външен резултат. Някои хора имат сини очи, други черни. Питам ви: защо е така? Това произвол ли е? Сега сините очи се заместват с черни. В света преобладават повече черните очи. Хората на север имаха сини очи, но сега постепенно почнаха да изчезват, да се изгубват. Какво показва това? Хората със сините очи са повече идейни, а хората с черните очи са повече на чувствата, те са по-жежки хора. Ако хората вървят така, един ден и черните очи ще се превърнат в други някакви. Черните очи не определят характера на човека, но чернотата се явява като израз на известни промени, които стават в човешката душа. Тогава питам: какви трябва да бъдат идеалните очи? Според мене, сутрин човек трябва да има сини очи, на обяд- кестеняви, а вечер черни. Човек трябва да мени очите си по три пъти на ден. Това е характер! Да имаш сутрин сини очи, на обяд кестеняви, а вечер черни, ти си истински човек. Като станеш сутрин и се огледаш в огледалото, ще кажеш: сутринта моите очи трябва да бъдат сини. Тогава душата ти ще бъде свързана с Небето. На обяд очите ти трябва да бъдат кестеняви и да кажеш: сега трябва да живея с хората добре и да бъда мек. Вечер очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си. Питам: колко християни има, които могат да правят очите си сутрин сини, на обяд кестеняви, а вечер черни! Че това именно е наука! Това е християнство, това е изкуство! Да можеш да променш очите си сутрин на сини, на обяд на кестеняви и вечер на черни, това е наука! Аз си променям очите всяка сутрин на сини, на обяд кестеняви и вечер черни. Не е било врме, когато да не направя сутрин очите си сини, на обяд кестеняви и вечер черни. Когато стана сутрин и не направя очите си сини, в мене настава тъга. Щом ги направя сини, в мене настава приятно, меко разположение. Това е една физиологическа наука, върху която човек трябва да работи дълго време. Да не мислите, че това са фокуси. Не, ние трябва да изучаваме физиологията, анатомията.
Аз не искам да ме разбирате буквално и да мислите, че това е само говорене, но казвам ви: няма да минат и 10 години и хората ще заговорят върху тия неща, понеже човешкото съзнание се е вече пробудило. Има хора и в Америка, и в Англия, и в Китай, и в Япония, и в Индия, които говорят, тъй както аз говоря, мислят тъй, както и аз мисля. Не мислете, че само аз съм, който говоря по тези въпроси в България и да кажете: дошъл тук един човек, говори по някои особени въпроси. Ако е за авторитети, аз мога да ви приведа много имена на видни индийски адепти, на видни йоги. Дошли са много такива хора, които искат да помогнат на човечеството, да донесат великата наука. Съвременният обществен строй трябва да се разреши по един много разумен начин. Сега хорпата не са турени на своето място. Има много хора, които са свещеници, но не са родени за свещеници. Има много хора, които са учители, но не са родени за учители. Тези, които са родени свещеници, нека излязат да заемат своето мсто! За в бъдеще всеки трябва да заеме своето място, всеки да се определи за каквото е роден. Когато аз говоря за това, разбирам, че в съзнателния живот всеки трябва да заеме това място, за което е роден, всеки да заеме своята длъжност за която е предназначен, защото само така ще може да допринесе много нещо. Като работиш така, всички хора ще знаят за твоята работа. А сега ти работиш и казваш: каква полза от моите усилия? Аз работя толкова много, никой не дава нито пет пари за моята работа. Не, братя, не се лъжете! Когато ти си честен, има хиляди братя, които знаят за твоя честен живот и казват: напред върви, това е животът!
Та казвам за нас трябва една нова наука. Например, какъв трябва да бъде носа на един свещеник? Свещеникът трябва да има свещенически нос. Какви вежди трябва да има един свещеник? Той трябва да има свещенически вежди. Под думата “свещеник” не разбирам служител на църквата, но разбирам човек с такова съзнание, с което да служи безкористно, безукоризнено на своите ближни. Какви трябва да бъдат неговите очи? Какъв трябва да бъде неговият ръст? Какви трябва да бъдат неговите пръсти? Всичко това трябва да отговаря точно на нормата, та като видиш пръстите на един свещеник, или на един учител, да кажеш: това са пръсти на свещеник, това са пръсти на учител и т.н. Лицето на един учител не може да бъде като лицето на един свещеник. Като срещнеш един адвокат, или един военен, те трябва да се различават един от друг. Всички хора, които заемат служби на бащи, майки, сестри, братя, трябва да се различават едни от други. Истинският брат трябва да бъде лице на брат, истинската сестра трябва да бъде лице на сестра, истинският приятел трябва да има лице на приятел. В природата това е строго определено. Аз не искам да изнасям тия данни, понеже ще ме разберате криво. Вие ще ги прилагате криво и ще търсите във вашите близки само престъпнически проявления. Ломброзо, като правил своите опити, отишъл при Толстоя и почнал да го наблюдава, дали има престъпнически прояви. Накъдето мръднал Толстой, Ломброзо все записвал, а това много стеснявало Толстоя. Ломброзо описва паталогическите, болезнените състояния на човека, но това не е наука. Наука е да изучаваш здравословното състояние на човека, а не неговите болезнени прояви. Болезнените прояви не ни интересуват. Всяко отлонение представлява съвсем друго нещо. В света има една норма. Коя е тази норма? Когато стана сутрин и моите очи са сини, това е една норма. Когато на обяд моите очи са кестеняви, това е една норма. И когато моите очи вечер са черни, това пак е една норма. Целият свят да се опълчи против това, то е за мене една норма. Нямам ли сутрин сини очи си казвам: изгубих нормата! Нямам ли на обяд кестеняви очи си казвам: изгубих нормата. Нямам ли вечер черни очи си казвам: изгубих нормата. Тогава какво ще се роди? Една каша.
И сега учените хора вървят в едно ново направление. Физиогномистите, хиромантиците, физиолозите, учените хора изобщо се стремят да изучат човека. Да изучат цялото Битие и с това са допринесли много нещо за науката. Ботаниците, зоолозите, изобщо учените от всички отрасли на науката са допринесли много неща за общата наука. Те са допринесли много за упражнението на човешкия мозък. Човешкият мозък трябва да има работа и то разнообразна. Ако вие се занимавате с една еднообразна работа, ще се развие само една малка част от вашия мозък, а другата част ще остане атрофирана от безделие. В човешкия живот сега стават много пертруции, вследствие на което днес ни занимават хиляди и хиляди мисли. Някой човек казва: много мисли ме занимават днес. Радвай се, че много мисли те занимават днес. Това са божествени мисли, които искат да събудят ума, сърцето и волята ти, за да разбереш, че в света има един велик закон, който направлява твоя живот.
Христос казва: той ще ви научи. Кой? Ние имаме само едно изречение, което и на вас сега казвам: само светлият път на мъдростта води към истината. Този е пътя, който може да научи съвременните хора. И сега у всинца ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. Всички ние трябва да станем млади. У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази истинска наука, с която можем да преобразим живота си. И най-мощното нещо, което е потребно за хората е онази наука, която е вложена в тях самите. Не говоря за знание, което не им е потребно! Знание, което няма приложение е един товар за човека. Христос казва: Духът святий ще ви научи. Под думата Дух святий разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на великите закони, как можем да си поправим живота. Засега, за 120 години вие имате два елемента, с които сте осигурени. С въздух сте осигурени и с вода сте осигурени, само с хляб не сте осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляба. Един ден и хлябът ще ви се дава тъй, както въздуха и водата. Мисля, че това време няма да бъде далеч. Като казвам, че няма да бъде далеч, то е защото ние мерим с мярката на сините очи, с мярката на кестенивите очи и с мярката на черните очи. В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората както и всеки отделен човек ще си има къщица от етаж и половина с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най-хубавите. Също така ще има и общо осветление. Където и да минеш тогава през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш ще си кажат: дано не ни забрави, да дойде и втори път. Библиотеките и училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес. Когато дойде шестата раса, а тя иде вече, Царството божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години за да се насити от живота и ще каже: слава Богу, предоволен съм и сега вече свободно мога да си замина от Земята! Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. Ако искате и още 120 години, пак могат да ви се дадат. Тъй щото, можете да живеете 999 години. Пък ако не сте се наситили на живота могат да ви оставят да живеете и 9999 години. Ако и тогава не сте доволни, могат да ви дадат 99999 години, но аз мисля, че като дойдете до милион ще кажете: достатъчно е вече! Защото дотягва на човека да живее на Земята даже и 120 години. Има и други земи, където човек може да живее. Има неща по-красиви от тия на Земята. Въпросът обаче е, че ние сме в това училище и не сме влезли в шестата раса.
Та казвам: ние трябва да придобием качествата на светлината, безкористие и качествата на водата, която плакала отвън прозорците, мекотата. Туй, което е направила водата отвън, че измила този палат и вие го направете. Туй, което е направила светлината, че осветила целия палат и вие го направете! После направете с вашите очи това, което ви казах по-горе. Аз наричам щедрият човек вода, а човекът, който дава знания на хората наричам светлина.
Аз бих желал вие да бъдете щедри и да давате знания на хората и тъй да се образуват тези прекрасни хубави връзки, които ще ви направят за в бъдеще братя на Земята и братя на Небето.
Беседа, държана от Учителя на 14.03.1926 г. в гр. София.
|
