Имаше някой си человек домовит, който насади лозе и огради го с плет и изкопа в него жлеб, и съзида стълб, и даде го под наем на земледелци и отиде. Матея 21:33
В този стих има две положения: насади лозе и даде го под наем. Софиянци разбират това изкуство-градят къщи и ги дават под наем. Главният въпрос е, какъв наем ще вземат. По някой път има спор между хазяи и наематели. Хората казват: това са инцидентни, случайни неща. Аз наричам тия неща съвпадения.
Сега, под думата домовит, аз разбирам разумен човек, който насажда лозе. Само разумните хора садят. Само разумните хора градят. Само гениалният склуптор, който разбира, може да извае от непотребните камъни нещо хубаво. Само гениалният майстор може да съпостави няколко дъски така, че те да издават звуци, на направи от тях един инструмент. Само разумните хора могат да направят от нищо нещо, а глупавите хора, каквото им дадеш и най-доброто да им дадеш, ще го развалят. Те са като малките деца.
И тъй, този домовит човек насадил лозе. Лозето е емблема на духовният живот, който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, когато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата пък е обратно. Тя се взима изобщо като емблема на живота. Затова Христос казва: Аз съм лозата. Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: аз към лозата, а вие пръчките. Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е терра инкогнита. Терра не е българска дума. Тази дума означава непозната земя, нещо непознато, незнайно. Учените хора наричат това нещо инкогнито. Те го произнасят различно. Можеш да туриш ударението на първия, на втория слог, или на края на думата. В английски език има думи, у които ако произношението е малко меко, турят накрая буквата t или d. Често окончанията дават противоположно значение на думата.
Мнозина от вас сте чели този стих “ имаше един домовит човек, който насади лозе и го даде под наем”. Ще кажете: защо го дават под наем? Защо учителят съгражда училището и вика учениците си? Той дава училището под наем на учениците си и преди да е дшел той, те дигат шум до Бога, но щом дойде, утихват. Значи, училището не е за учителя, но за децата, за учениците. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия са все за учениците. Тъй, че този домовит човек е насадил лозе и го дава под наем на наемателите те да го работят. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовит човек, който насадил лозето и между нас? Вашето тяло е една лоза, насадена от самите вас. Всяка ваша клтека, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше волево движение, тава са силите в това лозе, които са дадени под наем. Като четете този стих, ще кажете, че тези наематели не са били добросъвестни хора, че не си плащали данъка на време.
Казва се в Евангелието: а когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си да земледелците да вземат плодовете му. И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пак проводи други слуги, по-много от първите, но сториха и тях същото. Най-после проводи при тях сина си и думаше: ще се засрамят от сина ми. Но земледелците като видяха сина, рекоха помежду си: този е наследникът, елате да го убием и да усвоим наследството. И като го уловиха, изведоха го вън от лозето и го убиха. И тъй като дойде стопанинът на лозето, що ще стори с земледелците? Казват му: злите зле ще погуби и лозето ще даде под наем на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето си. Вашият живот, това е лозето, което е дадено под наем. Всички вие, които ме слушате тази сутрин, сте наематели. Бог ви е дал едно лозе да го обработвате. Въпросът е, дали вие си давате наема на време. Вие ще кажете: много жестоки са били тия хора, които са били слугите на своя господар. Хубаво, когато една възвишена и благородна мисъл дойде във вас и вия я изпъдите, когато едно благородно желание дойде във вас и вие го изпъдите и най-после когато и Духът дъде във вас и вие го изгасите, не сте ли и вие в положението на тия слуги? Какви ще бъдат последствията? Писанието казва: ще отнема Духа си. Какво става тогава? Ще дойде най-после господарят, умният човек и ще ви изгони. Това е всичката философия на верующите и неверующите в света.
Някои казват, че са верующи. За да познаеш, дали един човек е верующ, той трябва да има едно вътрешно, а не външно схващане за Бога, защото всеки човек, който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоник, той е човек от една стара култура. Щом един човек има една външна форма, един външен образ за Бога и мисли, че той може да го наказва, такъв човек е идолопоклоник. Казвам: вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли мир в душата си, той няма никаква вяра. Ама той може да казва, че е роден от Бога няколко пъти, това са лъжи, това са приструвки от негова страна. В такова раждане ние не вярваме. Той не може да изнесе най-малките изпитания в света, не може да прояви най-малкото търпение. Ние не вярваме на такава вяра. Величието на човека в света трябва са се прояви в неговия характер. Величието на човека се показва само във време на страдания. Кога се показва ученият човек? Когато решава най-мъчните задачи. Лесните задачи и децата могат да решават. Колко правят едно и едно? Две. Колко правят две и две? Четири. Колко правят три и четири? Седем. Тия задачи и децата решават. Кой от вас не знае да събира?
Беседа, държана от Учителя на 07.03.1926 г. в гр. София
|
