Нарядъ и упътвания отъ Учительтъ
Дадени на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣзъ лѣтото на 1925 година.
Нѣдѣля
5 ч.с.
23 августъ, 1925 г.
Утринна молитва.
Лозинка за прѣзъ деня: Богъ е Любовь. Богъ е Животъ. Богъ е Свѣтлина.
Господи, дарувай ни Твоя Духъ.
Днесъ за четиво ще имате: 5 глава Ефесяномъ; 6 глава отъ Евангелието на Иоана; 5 глава отъ Евангелието на Матея и цѣлата 20 бесѣда: „Сега скърбь ще имате“.
Ще се учите да размишлявате. Едно отъ качествата на ученика е да има дисциплиниранъ умъ. Всички съврѣменни хора страдатъ отъ силата на своя умъ. Тѣхниятъ умъ мяза на единъ неопитоменъ конь. Въ ума има много разнообразни сили, които трѣбва да се възпитатъ, да се турятъ на работа. Това е една отъ великитѣ задачи на всѣки ученикъ. Цѣлата съврѣменна култура е култура за упражнение, за възпитание на човѣшкия умъ. При туй възпитание, ако човѣкъ нѣма знания, никакъвъ успѣхъ не може да се постигне, тъй както, ако дърводѣлецътъ не знае какъ да владѣе своето сѣчиво, невъзможно му е да направи нѣкакво издѣлие – всичко ще осакати. Така е и съ човѣшкия умъ. Въ това отношение, всѣка дума е само единъ ударъ върху човѣшкия умъ. Когато единъ майсторъ знае какъ да удря, всѣки ударъ отива на мѣстото си, а когато не знае какъ да удря, той само руши. Това не произтича отъ зла воля, но отъ незнание.
|
