И оздравѣ дъщеря ѝ

„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. (Матея 15:28)

Тия послѣдни думи отъ стиха азъ считамъ като единъ разуменъ резултатъ.

„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. За да оздравѣе дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества. Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голѣмо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше съ най-малкото, което можеше да ѝ се даде.

Въ живата природа има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля положението на всички тѣла, положението на всички сили и положението на всички разумни сѫщества. Затова природата цѣли да постави всѣки едного на неговото мѣсто. Това е красивото въ живота!

Сега, ако нѣкой ви запита, кога дойдохте на земята, нѣкои отъ васъ ще кажете, че сте дошли прѣди 10 години, други прѣди 20, трети прѣди 30, четвърти прѣди 40–50–60 години. Питамъ: каква интелигентность може да има въ единъ човѣкъ, у когото паметьта се простира до 40–50 години само? Отъ прѣди колко години се родилъ на земята, това и единъ волъ помни. И мухата помни отъ прѣди колко врѣме се е родила. Човѣкътъ казва: има около 40–50 години отъ какъ съмъ се родилъ на земята, но прѣди това нищо не помня. Какъ е възможно при това, единъ човѣкъ, който не знае откѫдѣ е дошълъ, да се явява като философъ, който пише голѣми трактати, дава направление въ живота на човѣчеството, показва имъ какъ да живѣятъ? Не само това, но по нѣкой пѫть този философъ се осмѣлява да покаже на хората пѫтя къмъ невидимото, къмъ Бога. Това сѫ съврѣменнитѣ наши философи, съврѣменнитѣ наши държавни мѫже. Желанието, което тѣ иматъ, да покажатъ пѫтя на човѣчеството, не е лошо, но нека покажатъ онзи истински пѫть, който да има резултати.

„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“.

Здравието, това е единъ плюсъ на живота. Въ човѣка има три състояния: едното наричамъ естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричамъ природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричамъ разумното състояние на човѣшкия животъ. Здравето, значи, спада къмъ естественото състояние. То е основата, върху която човѣкъ трѣбва да започне живота си.

Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ. Всѣка майка живѣе за своята дъщеря, и всѣки баща живѣе за своя синъ. Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери? Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя дъщеря, или нѣкой синъ. Онази майка, която нѣма своя дъщеря, все ще намери да осинови нѣкоя друга. Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ. Най-послѣ, всѣки ще намѣри по една свещена идея въ себе си, за която да живѣе. Слѣдователно, това е цѣльта, това е смисълътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми.

Ние трѣбва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живѣемъ и върху храната, която приемаме. Щомъ човѣкъ не възприеме онази естествена храна, която е необходима за тѣлото му, непрѣменно идватъ неестественитѣ болезнени състояния, за лѣкуването на които съврѣменната медицина е посвѣтила цѣлия си животъ. Питамъ: при всичкитѣ усилия на милионитѣ лѣкари по цѣлия свѣтъ да лѣкуватъ хората, сполучили ли сѫ да ги излѣкуватъ? Статистиката показва, че болеститѣ не само не намаляватъ, но се и увеличаватъ. Вземете, запримѣръ, прѣсаждането, което съврѣменната медицина употрѣбява като методъ за прѣдотвратяване заболѣването отъ шарка. Статистиката показва, че онѣзи дѣца, които се прѣсаждатъ, умиратъ повече, отколкото ония, които не сѫ прѣсадени. Изобщо не присаденитѣ дѣца по-малко заболѣватъ, по-малко умиратъ. При това, има единъ законъ, споредъ който, ако не дадешъ твоето дѣте да го присадятъ, да го ваксиниратъ, считатъ те невѣжа и те държатъ подъ отговорность, че не вървишъ въ пѫтя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпрѣки това резултатитѣ не сѫ по-благоприятни. Каква е тази наука? Човѣкъ трѣбва наистина да се присажда, но чрѣзъ какво? – Чрѣзъ храната. Ако лѣкаритѣ искатъ да подобрятъ положението на човѣчеството, трѣбва да сѫ въ състояние да опрѣдѣлятъ, отъ каква храна се нуждае организъма. Приема ли човѣкъ тази храна, никаква болесть не може да го хване. Не приема ли тази храна, която му е необходима всѣкаква болѣсть ще може да го хване. Отъ този законъ изваждаме правилото, че човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ, но и неговиятъ умъ се нуждае отъ здравословна храна. Много хора заболяватъ умствено. Отъ какво? – Отъ неестествени идеи. Има идеи, които не реагиратъ еднакво благоприятно върху всички хора. Вземете, запримѣръ, какъ се отразява върху нѣкои хора идеята, има ли Господь, или нѣма Господь. Запитватъ нѣкого: какво знаешъ, има ли Господь? – Нищо не зная. Казвамъ тогава: има животъ, нѣма животъ; има пари, нѣма пари; има здраве, нѣма здраве. Това сѫ все противоположности. Казватъ: какво значи това нѣщо? Казвамъ: внесълъ си пари въ банката, отидешъ да си извадишъ отъ тѣхъ, но ти казватъ, че нѣма никакви пари. Какво ще бѫде твоето състояние? Това е едно лъжливо състояние, което ние, съврѣменнитѣ хора, прѣкарваме въ живота си. Има и редъ други лъжливи състояния, които всички хора, безъ изключение, прѣкарватъ. Всички се намиратъ подъ еднакъвъ знаменатель. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Виждамъ ги въ живота, всички се проявяватъ като герои. Кога? – Когато иматъ пари. Нѣкой внесалъ 200,000 лева въ банката, отиде да вземе частъ отъ тѣхъ, но предварително чете въ вѣстникъ, че банка „Гирдапъ“ фалирала. Наведе надолу глава този човѣкъ, отчае се. На другия день сѫщия вѣстникъ пише: имаме погрѣшка, че банка „Гирдапъ“ е фалирала, а друга нѣкоя банка. Питамъ: защо този вѣстникъ наведе главата на този човѣкъ, и сѫщиятъ този вѣстникъ изправи главата на този човѣкъ? Това състояние ние изпитваме всѣки день. Казвамъ: има вода, нѣма вода. Нѣкое цвѣтенце нѣма вода, изсъхне, наведе надолу главата си. Нѣкой нѣма хлѣбъ, наведе надолу глава, като цвѣтенцето. На другия день чете въ вѣстника, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, и той казва: нашето сѣмейство е спасено! Има Господь значи. Питамъ сега: Господа ние ли създадохме? Ученитѣ искатъ да кажатъ, че хората сами сѫ създали идеята за Бога. Много хубаво, отлично е това нѣщо. Нека дойдатъ тия хора и докажатъ, че това е така, че тѣ сѫ сѫздали идеята за Бога. Ние се нуждаемъ отъ такива хора. Нека тѣзи хора дойдатъ и спасятъ човѣчеството, ние ще ги туримъ на чело. Ако тѣзи хора дѣйствително измислиха идеята за Бога, нека сега измислятъ друга нѣкаква идея, какъ да станатъ хората добри. Тогава между хората ще има добродѣтели, нѣма да има войни, нѣма да има раздори, мѣжду тѣхъ ще сѫществува истинско братство. Щомъ съврѣменнитѣ учени не могатъ да измислятъ такава идея, право ли е, че хората измислиха идеята за Бога?

Смѣшни сѫ съврѣменнитѣ хора, като казватъ, че ние не говоримъ логически, че нѣмаме логика въ своитѣ разсѫждения. Когато азъ кажа думата слънце и убѣдя хората, че има слънце, въ сѫщность азъ ли го създадохъ? Тази идея азъ ли я създадохъ? Не, мухитѣ имаха идея за слънцето прѣди азъ да говоря за него, понеже мухитѣ се явиха по-рано отъ слънцето, така че тази идея тѣ я сѫздадоха. Мухитѣ сѫ по стари отъ човѣка, и млѣкопитающитѣ сѫ по-стари отъ човѣка. Днесъ ученитѣ хора казватъ, че стариятъ човѣкъ оглупѣвалъ. Прави сѫ тѣ, защото наистина много стари хора оглупѣватъ, но азъ казвамъ, че много млади хора се раждатъ глупави. Учени ли се раждатъ младитѣ? – Не. Обаче, ако младиятъ е роденъ глупавъ, глупавъ си остава. И като старъ, пакъ глупавъ остава. Младиятъ роденъ мѫдъръ, мѫдъръ остава. Така е законътъ. Тъй че, когато говоримъ за слънцето, ние не го създаваме; когато говоримъ за Бога, ние не Го създаваме. Идеята за Бога, па и самъ Богъ си сѫществува. Ние трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ, какво нѣщо е Богъ и да не размишляваме като външнитѣ хора. Богъ нѣма никаква форма. Единственото нѣщо, което трѣбва да знаемъ за Бога е, че Той съзнателно внася живота. Тамъ, дѣто прониква Божествения Духъ, Той внася сила, здраве, мощь, крѣпость и интелигентность. Слѣдователно, ако тази Свѣтлина не сѫществува въ човѣшкия умъ; ако тази Добродѣтель не сѫществува въ човѣшкото сърдце, идеята за Бога не е проникнала. Ние въ такива богове не вѣрваме, тѣ сѫ мъртви богове. Въ такива богове вѣрватъ всички езически народи. Каква е идеята ми? Турете прѣдъ единъ идолъ нѣкой боленъ, ще видите, че колкото и да седи тамъ, той нѣма да оздравѣе. Запалетѣ една свѣщица прѣдъ нѣкой боленъ, той нѣма да оздравѣе. Тази запалена свѣщица нѣма да излѣкува болния. Но ако поставите единъ боленъ на действието на слънчевитѣ лѫчи, той ще оздравѣе. Слънчевитѣ лѫчи носятъ животъ въ себе си. Всѣки може да опита тия лѫчи, всѣки може да опита Божествената мисъль въ свѣта. Тя е мощна. Тази мисъль върви периодически, по извѣстни закони.

Тази хананейка се приближава при Христа, съзнава, че Той е носитель на тази Божествена идея и Му казва: „Помилуй ме, помогни ми!“ Христосъ ѝ казалъ: „Азъ не съмъ пратенъ до езичницитѣ, а само до израилския народъ.“ Съ това Той иска да каже, че езичницитѣ сѫ глупави, а израилтянитѣ сѫ разумни хора. Значи, за езичницитѣ още не е дошло врѣмето. Тя доказва на Христа, че е умна жена, като Му казва: „Да, но Ти знаешъ, че и псетата ядатъ трошицитѣ отъ трапезата на господаря си“. Христосъ позна, че тази жена е умна и ѝ каза: „Жено, да ти бѫде споредъ вѣрата!“

„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“.

Ще ви приведа накратко единъ малъкъ разказъ отъ една съврѣменна европейска писателка. Този разказъ се отнася до Христа, когато билъ на около 12 годишната си възрасть. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храмъ въ цѣлото си величие, и той, като всѣко малко момченце, се заинтересувалъ да го разгледа хубаво. Развела го тя навсѣкѫдѣ и най-послѣ му показала една прашасала трѫба. То я запитало: каква е тази трѫба? – За тази трѫба има прѣдание, че който може да свири на нея, ще бѫде най-великиятъ човѣкъ, който ще управлява свѣта. Ами защо е прашасала тази трѫба? – Никой до сега не е свирилъ на нея. Отива по-нататъкъ въ храма и вижда една сабя, турена на двѣ крайнини подъ една пропасть. Христосъ запитва: какво означава това нѣщо? – Това означава пѫтя за рая, къмъ Бога. Никой до сега не е миналъ прѣзъ този пѫть. Който мине по този пѫть, той ще научи хората да вървятъ къмъ Бога и да се обичатъ. Като го развеждала изъ храма, най-послѣ го довела до двѣ много красиви колони, тъй слѣпени една до друга, че никой не могълъ да се промъкне. Какво означава това нѣщо, запитва Исусъ? – Това означава вѣчната Правда. Който може да мине прѣзъ тѣзи колони, той ще даде на свѣта единъ законъ, чрѣзъ който да се управлява. Ами защо и тия колони сѫ прашасали? Никой до сега не е минавалъ прѣзъ тѣхъ. Никой до сега не е могълъ да мине прѣзъ ножа, нито прѣзъ тези колони, нито пъкъ е могълъ да свири на тази трѫба. Излизатъ най-послѣ отъ храма, но слѣдъ малко Исусъ се връща отново, иска самъ, по-спокойно да разгледа тия работи. Влиза въ храма, доближава се до колонитѣ, мисли си, какъ може да се мине прѣзъ тѣхъ. Не се минава много врѣме, единъ богатъ търговецъ довежда една бѣдна вдовица въ храма прѣдъ първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари. Но азъ се заклевамъ, че както тѣзи колони не могатъ да се отворятъ, така и тя не може да ми се издължи. Ако тя може да ми плати, нека се отворятъ тия колони! Исусъ слуша този разговоръ, разбира, че жената е права и се помолва тихо на Бога: „Господи, нека се отворятъ колонитѣ!“ Доближава се до колонитѣ, тѣ се отварятъ и той минава. Отива при първосвещеника и му казва: видишъ ли, че колонитѣ се отвориха! Мнозина отъ васъ може да се заинтересуватъ, какъ е станала тази работа, но питамъ ви: мѫчили ли сте се вие като Исуса да минете прѣзъ тѣзи двѣ колони?

Приближава се после Исусъ до сабята, разглежда я и размишлява. Тъкмо по това врѣме пристига единъ бѣденъ, послѣденъ сиромахъ, носи една болна овца, която иска да принесе жертва за болния си младъ синъ. Свещеникътъ му казва: „Мойсеевиятъ законъ казва, че не можешъ да принесешъ такава жертва на Бога, не се приема. Ако може нѣкой да мине върху тази сабя, само тогава ще може да се приеме жертвата ти.“ Исусъ чува това нѣщо, наскърбява се за болното момче и започва да се моли на Бога: „Боже, покажи, че може да се мине прѣзъ този пѫть!“ Минава Исусъ върху сабята и съ това показва на свещеника, че Господь приема въ жертва и болнитѣ овци. И това чудо станало.

Най-послѣ дохожда Христосъ до трѫбата и размишлява. Въ това врѣме идва единъ младъ момъкъ, езичникъ, при първосвещеника и му казва: „азъ съмъ евреинъ, искамъ да влѣза въ школата.“ Езичници не се приемали въ школата, затова той излъгалъ. Казва му свещеникътъ: „Не може, ти не си евреинъ.“ „Искамъ да влѣза въ тази школа!“ Не може. Исусъ слуша това и се моли на Бога: „Господи, покажи, че и други, освѣнъ евреитѣ, могатъ да влѣзатъ въ Твоето царство!“ Свещеникътъ казва на езичника: „Ако се намѣри нѣкой да засвири на тази трѫба, ти ще бѫдешъ приетъ въ школата.“ Исусъ се помолва на Бога, приближава се до трѫбата и започва да свири. Съ това показва, че и езичницитѣ могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие.

Вие казвате: това само Христосъ, може да го направи. Не, това всѣки може да направи въ живота си. За да ни се простятъ грѣховетѣ, трѣбва да се мине прѣзъ колоната. За да ни се приеме жертвата, трѣбва да минемъ по острието на сабята. И за да влѣземъ въ училището, трѣбва да свиримъ на тази трѫба. Трѫбата е най-разумниятъ езикъ, чрѣзъ който може да се говори на човѣшката душа.

Ние посвѣщаваме 15–20 години отъ живота си само да се учимъ. Не е лошо учението, то си е на мѣсто, но трѣбва да го прилагаме. Ние трупаме милиони. Защо ни сѫ тѣ? Въ гроба си нѣма да ги носимъ. Още въ този свѣтъ трѣбва да ги използваме. Добрѣ, вие искате сега да влѣзете въ Школата. Защо? – Да се учите. На какво? – На вѣчната Божия Правда. Правдата е една необходимость. Всѣки единъ писатель, за да пише добрѣ, трѣбва да бѫде справедливъ. Има единъ законъ, който гласи: всѣки писатель, който напише една незаконна, лъжлива строфа, рѫката му ще изсъхне. Този законъ ще се приложи. А всѣки писатель, който напише една свещена дума, едно свещено прѣдложение, чрѣзъ което да научи хората на добро, ще се благослови. Па този писатель и рѫцетѣ му, и краката му, и умътъ му ще се разработи. Ще знаете вече този законъ: всѣки писатель, който въ името Божие каже една лъжа и поведе хората въ кривия пѫть, езикътъ му ще изсъхне за цели 10 поколения. Казвате: строгъ е този законъ. Не е строгъ този законъ, той е законъ на Любовьта. Всѣкой отъ васъ, който не се храни, краката му не отслабватъ ли? Слѣдователно, за въ бѫдеще, всѣки който не говори Истината, умътъ му нѣма да се храни, и той ще отслабне. И ние, съврѣменнитѣ хора, не можемъ да разсѫждаваме правилно, защото не говоримъ Истината. Ние не обичаме Истината. Казвате: съ Истината не може да се живѣе, когато съ лъжата можемъ да разбогатѣемъ. Казвамъ: покажете ми единъ народъ отъ историческитѣ врѣмена и до днесъ, който да е разбогатѣлъ съ лъжата! Всички народи сѫ лъгали, но сѫ и пропаднали. Свѣтътъ е пъленъ само съ лъжи и то лъжи отъ най-ученитѣ хора и отъ най-религиознитѣ. Дойде нѣкой светия, говори, говори Истината и най-послѣ казва: чакай да кажа поне една лъжа! То нѣма да мине безъ лъжа, ами да му пусна края! Цѣлъ животъ посветилъ на Бога, и накрая каже една лъжа. Случи се, обаче, че тази лъжа разруши всичко. Нѣкой казва: чакай да кажа една лъжа, не може безъ нея. Не, и съ лъжа може, и безъ лъжа може. Може съ лъжа, но ще бѫдешъ куцъ, слѣпъ, хромъ, сакатъ, хилавъ и нѣмъ. Може и безъ лъжа, и тогава ще бѫдешъ богатъ и уменъ. Не лъжешъ ли, щастието ще дойде въ тебе. Нѣма изключение отъ това. Ако ние искаме да съградимъ една истинска култура, никаква лъжа не трѣбва да допущаме въ себе си. Ние трѣбва да мислимъ само за Истината. И като лъжешъ, ще казвашъ: не, Истината ще говоря, Истината ще говоря. Като повтаряшъ 20 години наредъ, че все Истината ще говоришъ, най-послѣ ще я проговоришъ. Знаешъ ли какъ ще я проговоришъ? Едно момче, било още на три години, прѣживѣва нѣкакъвъ страхъ и отъ това онѣмѣва. Като станалъ момъкъ на 21 години, баща му го пазарява слуга при единъ български чорбаджия. Момъкътъ всичко чувалъ, но не могълъ да говори. Единъ день господарьтъ му го праща въ гората да набере дърва. Идватъ горскитѣ стражари и го хващатъ въ момента когато сѣче дърва. Кой ти позволява да сѣчешъ дърва? Той не могълъ да имъ отговори нищо, понеже билъ нѣмъ. Хваща го единъ отъ стражаритѣ и му удря единъ страшенъ бой, но той все мълчалъ. Стражарьтъ продължава да го бие. Най-после, отъ силно напрѣжение да проговори и да се помоли да не го биятъ, момъкътъ успѣлъ да проговори и казалъ: мо-мо-моля ти се не ме бий! Слѣдъ този бой, момъкътъ се връща дома си радостенъ, че може да говори и забравилъ, че толкова години наредъ не могълъ да говори. Така ще бѫде и съ васъ. Като дойде онзи горски стражарь, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни сѫ хората, като казватъ: не може съвсѣмъ безъ лъжа, поне най-малката лъжа, но все трѣбва да се каже нѣкаква лъжа. Нѣкой казва: ами представете си, че си на моето положение, какъ ще говоря Истината? Представи си пъкъ, че и ти си на моето положение! Не, друго нѣщо е важно. Представи си, какво ще бѫде твоето положение, когато се явишъ предъ Бога и почне да те сѫди и тебе, и свѣта за лъжа! Той ще каже: я да дойде тамъ Иванъ Стояновъ! Какво направи отъ толкова милиони години насамъ, като те пращахъ на земята да се учишъ? Господь нѣма да говори тъй като мене, още по-страшно ще говори. Ще ти се разтреперятъ и парцалитѣ отъ страхъ и ще проговоришъ. Нищо нѣма да остане у васъ отъ страхъ. Казвате: азъ искамъ да ямъ и пия. Не, смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето. Господь е започналъ вече да затваря стомаситѣ на хората. Богъ затвори стомаха на най-богатия американецъ – Рокфелеръ и цѣли три години той се хранилъ само съ овесена чорба. Той казвалъ: цѣли три години ме храниха съ овесена чорба, като конь. Нѣкои казватъ: ние да имаме милионитѣ на Рокфелера, че за друго нѣма какво да мислимъ. Питамъ: ако слѣдъ като си свършилъ четири факултета, Господь ти отнеме ума, колко ти струватъ знанията? Ако Господь ти отнеме силата, колко ти струва пехливанството?

Сега нѣкои отъ васъ сте по-насърчени, казвате: ние тръгнахме вече въ този пѫть. Радвамъ се, че сте тръгнали въ пѫтя, но това още не е достатъчно. Чудни сте, вие хората, съ своитѣ разсѫждения! Не може да разсѫждавате така. Питамъ: може ли човѣкъ да мине прѣзъ рѣката и да не се окваси? – Не може. Казвамъ: има едно изключение, може човѣкъ да мине прѣзъ рѣката и безъ да се окваси, но кога? – Когато мине прѣзъ моста. Вие мислите, че като минете прѣзъ рѣката и се оквасите, та това е нѣкаква философия. Казвамъ: който минава прѣзъ плитки води, всѣкога се намокря, а който минава прѣзъ дълбоки води, всѣкога сухъ остава. Защо? Защото само плиткитѣ рѣки сѫ безъ мостове, а дълбокитѣ рѣки сѫ съ мостове. Слѣдователно, всѣки човѣкъ който лъже е една малка рѣчица безъ мостове, а който казва Истината е една голѣма, дълбока рѣка съ мостове. Затова нѣма защо човѣкъ да лъже. Колко струватъ моитѣ разсѫждения, щомъ не говоря Истината? Колко струватъ и твоитѣ разсѫждения, щомъ и ти не говоришъ Истината? Казвамъ тъй: безъ мостъ мокъръ ще бѫдешъ, съ мостъ сухъ ще бѫдешъ. Безъ мостъ боленъ ще бѫдешъ, съ мостъ здравъ ще бѫдешъ. Защо? Който минава безъ мостъ, ще се накваси, ще се върне потенъ, ще се простуди, а онзи, който е сухъ, никога не заболѣва. Българитѣ иматъ друга една поговорка: „Мокриятъ отъ дъждъ не се бои“. Вѣрно е, че мокриятъ не се бои отъ вода, но отъ болесть го е страхъ.

Да се върнемъ къмъ стиха, въ който Христосъ казва: „Иди си дъщеря ти оздравѣ!“ Въ живота си ние трѣбва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Подъ тази велика идея азъ разбирамъ човѣшката душа, която трѣбва да пазимъ винаги здрава. Човѣкъ който обича душата си, ще се грижи за нея. Ако тази езичница-хананейка прѣтърпѣ толкова страдания за своята дъщеря и получи нейното оздравѣване, колко повече ние въ този свѣтъ трѣбва да прѣтърпимъ всички страдания, за да може нашата душа да оздравѣе! И когато душата ни оздравѣе, всички състояния, които сега сѫществуватъ въ свѣта, ще се измѣнятъ. Сега ние сме весели, но само приврѣменно. Азъ зная, че всички хора сѫ весели, но кога? – Когато иматъ пари. Много хора сѫ весели, когато сѫ намѣрили онзи, който ги обича. Всички хора, които иматъ противоположни състояния на споменатитѣ, все сѫ скърбни. Майка, която изгубва дѣтето си, е скърбна. Търговецъ, който изгубва паритѣ си, е скърбенъ. Чиновникъ, който е уволненъ, с скърбенъ. Свещеникъ, който нѣма кому да проповѣдва, е скърбенъ.

Азъ бихъ желалъ да видя единъ уволненъ чиновникъ, който се радва. Азъ бихъ желалъ да видя единъ проповѣдникъ, който, като нѣма кому да проповѣдва, се радва. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой, който нѣма пари въ джоба си и се радва. Вие казвате: какъ така само съ пари човѣкъ може да се радва! Да направимъ единъ опитъ! Ще туря на гърба ви единъ чувалъ отъ 100 кгр. злато, а пъкъ азъ ще взема на гърба си единъ празенъ чувалъ. Споредъ закона, вие нѣма да сваляте отъ гърба си този чувалъ, той е ваша собственость, пъкъ азъ съмъ безъ собственость. Тръгваме заедно изъ пѫтя и се разговаряме. Кой отъ двамата ще бѫде по-веселъ? Вие ще кажете: ама това сѫ изключителни случаи. Да, изключителни случаи сѫ тѣ, но това е философията на живота. Туй което е вѣрно за физическия животъ, не е вѣрно за духовния животъ. Благото на земята не е благо и за небето. Щастието на земята не е щастие и за небето. Тамъ резултатитѣ сѫ обратни. Слѣдователно, жителитѣ въ небето нѣматъ понятие, какво нѣщо е скърбь. Какво нѣщо е радостьта и за нея нѣматъ понятие. Слѣпи сѫ тѣ въ това отношение, невѣжи сѫ. Обаче, какво нѣщо е блаженството, тѣ го знаятъ. Нашитѣ радости сѫ чужди за тѣхъ, и нашитѣ скърби и нещастия сѫ чужди за тѣхъ. Тѣ нищо не виждатъ. Напримѣръ, когато единъ човѣкъ скърби, че въ вѣстника писало, какво банка „Гирдапъ“ фалирала, или пъкъ, когато този човѣкъ се радва, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, тѣ нищо не разбиратъ отъ това. Банката си е банка за тѣхъ, тѣ нищо не виждатъ. Тѣ не виждатъ никакви причини, които да ги правятъ радостни или скърбни. При даденъ случай, като се върти колелото, ние се движимъ нагорѣ; при другъ случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу. Такова е нашето състояние. Ангелитѣ сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ сѫщо и какво нещо е грѣхъ. Тѣ не знаятъ още, какво нѣщо е опрощение на грѣховетѣ. Вие казвате, знаешъ ли, толкова врѣме се моля за опрощение на грѣховетѣ си! Тѣ въ това отношение не сѫ учени, не могатъ да влѣзатъ въ нашето положение, понеже не знаятъ, какво нѣщо е човѣкъ да се моли за прощѣние на грѣховетѣ си. Ние въ това отношение, можемъ да имъ бѫдемъ професори. Тѣ казватъ: тази наука за сега не ни трѣбва. Единъ день, когато Господь ни прати на земята, тогава ще ви имаме предъ видъ, ще ви потърсимъ да ни проповѣдвате тази наука, но за сега ще ни оставите свободни.

Питамъ: този животъ,който ние сега живѣемъ, сѫщественъ ли е? – Не е сѫщественъ. Слѣдъ 50–60 години вие ще се измѣните, и отъ сегашното ваше положение нѣма да остане ни поменъ. Отъ сегашното ви величие нищо нѣма да остане. Какъ мислите, каква ще бѫде тогава вашата философия? - Ами като душа ще бѫда! Хубаво, правилъ ли си опитъ да видишъ, какво нѣщо е твоята душа? Правилъ ли си опитъ да се молишъ за здравието на тази душа? Тази идея, – да се сродимъ съ нашата душа – трѣбва да проникне въ цѣлото ни сѫщество. Ние и нашата душа, тия двѣ понятия трѣбва да се слѣятъ. Трѣбва да се сродимъ съ душата си! За сега тѣ сѫ двѣ различни нѣща. Безъ душа ти не можешъ да имашъ никакъвъ образъ, никаква идея. Безъ душа ти не можешъ да се движишъ на никѫдѣ ще бѫдешъ една малка клѣтка турена на дъното на океана и ще съзнавашъ само, че си едно малко, голо съзнание. Ако си съ душа, цѣлиятъ свѣтъ, ще се открие прѣдъ тебе. Тази езичница-хананейка прѣдставлява именно тази идея, скрита дълбоко въ нашата душа. Христосъ искаше да опита тази жена, до колко душата ѝ живѣеше въ нея, и тя отговори на Христа: „Господи, азъ съмъ готова да заема всичкитѣ положения, минала съмъ прѣзъ всѣкакви мѣста.“ И наистина, тя показа на Христа, прѣзъ какви мѣста е минала.

Та казвамъ: онѣзи, които сѫ влѣзли въ този пѫть, трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е духовниятъ животъ. Всички казватъ, че на свѣта трѣбва да се проповѣдва едно учение, да знаятъ какъ да живѣятъ. Азъ нѣма какво да ви уча на търговия, вие я знаете. Нѣма да ви уча, какъ да строите кѫщи и по колко стаи да имате, вие знаете това по-добрѣ отъ мене. Всички тия материални нѣща вие сами знаете, нѣма какво да ви уча. Послѣ, какъ се възпитаватъ малкитѣ дѣца, и това знаете. Дѣтската душа вие я знаете. Питамъ ви: какво нѣщо прѣдставлява дѣтската душа? Казвате: душата, това е сборъ отъ различни функции. Какъ, душата била сборъ от разни функции? Казвамъ: не, това е една влашка мамалига, една каша. Ами какво нѣщо сѫ функциитѣ? Нѣкои казватъ: функциитѣ, това сѫ зависимости. Ами отдѣ се вмъкнаха тия функции? Сърдцето имало своитѣ функции. Отъ дѣ дойдоха тия функции? Тъй било наредено, да се свива и разпуща. Тъй наредила природата. Тъй казватъ нашитѣ учени хора. Туй, което ученитѣ хора казватъ, то е само единъ фактъ. Туй сърдце като се свива, кара кръвьта да се качва нагорѣ. Ако останеше на човѣшкото сърдце да движи кръвьта нагорѣ и да я изпраща по цѣлото тѣло, човѣкъ до сега сто пѫти би умрѣлъ. Има друго нѣщо, което кара кръвьта да се движи по тѣлото на човѣка. Човѣшкото сърдце въ този процесъ е само единъ ортакъ, то бие тѫпана, а другъ се мѫчи. Азъ тъй зная работата. Не казвамъ, че сърдцето не върши никаква работа. Напротивъ, отлична работа върши то, но не е сърдцето, което кара кръвьта да се движи по тѣлото. Не е и човѣшкиятъ мозъкъ, който създава човѣшката мисъль. Не е и човѣшкиятъ организъмъ, въ който живѣе душата. Нѣкои казватъ: въ това тѣло живѣе човѣшката душа. Не, човѣшката душа не живѣе въ това тѣло. Ако би живѣла тамъ, то би прокопсала тя. Тѣлото е само една врѣменна станция за душата. Човѣшката душа живѣе въ единъ такъвъ великолѣпенъ палатъ, който ако бихте видѣли, ще кажете, че това е нѣкаква вълшебна приказка отъ книгата „1001 нощь“. Ако бихте влѣзли въ тѣлото на душата, въ този палатъ, то слѣдъ като се върнете и разкажете всичко, което сте видѣли, ще ви турятъ въ Александровската болница, да ви прѣглеждатъ тамъ като нервноболенъ.

Питамъ тогава: какво е прѣдназначението на съврѣменната религия? Да ни научи да вѣрваме въ Бога ли? Какво е тогава прѣдназначението на вѣрата? – Прѣдназначението на вѣрата е да крѣпи нашия умъ. Какво е прѣдназначението на нашия умъ? – Да ни научи да живѣемъ добрѣ, разумно. Какво е прѣдназначението на нашия разумъ? – Да подтикне нашето сърдце къмъ добродѣтели. Какво е добродѣтельта? Защо ни е тя? – Добродѣтельта е основа на нашия земенъ животъ. Слѣдователно, тя е необходима за всинца ни. И докато човѣкъ не добие за себе си тѣзи добродѣтели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало. До сега, въ България съмъ срещалъ само двама души, които знаятъ отъ кога сѫ дошли на земята и при какви условия. Питамъ единия отъ тѣхъ: кога си дошълъ на земята? – Родихъ се въ първата епоха на ледения периодъ и затова темпераментътъ ми е студенъ. Той описва дрехитѣ на майка си и на баща си – всичко помни. Питамъ другия: ами ти кога се роди? – Когато изтичаше ледения периодъ, въ началото на горещия периодъ, затова темпераментътъ ми е горещъ. Родихъ се въ една малка колибка. Това научни твърдения ли сѫ? – Научни, разбира се. Отъ тия научни твърдения азъ мога да напиша цѣла история. Ако хората само отъ една костъ на нѣкое прѣдпотопно животно описватъ цѣлата епоха, условията, при които е живѣло то и редъ други свѣдения, защо и азъ да не мога отъ тия научни данни на този, който живѣлъ въ ледената епоха, и на този, който живѣлъ въ горещата епоха да опиша тѣхния животъ, тѣхната история, и при това да вѣрвамъ на всичко това? За мене тѣзи данни сѫ вѣрни, научни. Азъ казвамъ на единия: ти въ това врѣме бѣше едно овчарче, пасеше овцитѣ и се хранѣхте съ мѣсо, което печаха въ специални за това пещи. Казвате: това вече сѫ приказки отъ 1001 нощь. Може да бѫдатъ вѣрни, може да бѫдатъ и невѣрни. Турцитѣ казватъ: олабелиръ. Въ математиката тия нѣща сѫ възможности, вѣроятности. Но ние ще дойдемъ постепенно до нѣщата, споредъ както се изявяватъ. Нашиятъ животъ носи своето минало, своето настояще и въ зародишъ и своето бѫдаще.

За да измѣнимъ живота си правилно, ние трѣбва да зачитаме законитѣ на живата природа. Има единъ естественъ правиленъ начинъ на мислене. Азъ като мисля, като говоря, зная въ дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всѣки единъ отъ васъ знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте прѣдъ себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисъльта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пакъ на страна. Това изисква природата отъ всинца ви! Съзнанието ви всѣкога трѣбва да бѫде будно. Нѣкой пѫть може да кажете нѣщо прѣувеличено, а нѣкой пѫть може да кажете нѣщо намалено. Не, вие ще казвате нѣщата тъй, както ги е турила природата. Вчера говоря съ една сестра, тя има едно богословско вѣрую за Бога и ми казва: азъ искамъ да изпълня волята Божия, но зная, че и добритѣ, и лошитѣ нѣща все Богъ ги е поставилъ, тъй че азъ не съмъ виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда въ мене. Не само тя, но и много други мислятъ, че Господь вършилъ грѣховетѣ и прѣстѫпленията чрѣзъ тѣхъ, а тѣ сѫ свѣтии. Пъкъ азъ ви казвамъ, че този Господь, който върши грѣхове, е много дребнавъ и азъ мога да ви го опиша. Той е човѣкъ, подобенъ на насъ, съ мустаци и съ брада. Ако мислите, че Господь прави грѣхове и убива хората, той не е Господь. Азъ за Бога имамъ друго мнѣние. Богъ е Този, Който дава животъ на хората. Богъ е Този, Който дава разумъ на хората. Онзи, който убива хората, не е Господь. Не е грънчарь онзи, който смачква тѣстото, направя отъ него форми и слѣдъ това ги разваля. Истински грънчарь е този, който омесва добрѣ тѣстото и направя отъ нѣго най-хубави и доброкачествени форми. Не е писатель онзи, който само драска и слѣдъ това кѫса написаното. Истински писатель е този, който пише най-хубавитѣ съчинения, и тѣ оставатъ безсмъртни за вѣчни врѣмена. Не е художникъ онзи, който само цапа съ боитѣ и съ четкитѣ си. Истински художникъ е този, който може да рисува най-велики творения. Чудни сѫ хората, като мислятъ за Господа, че Той правилъ грѣхове. Казвамъ: сестра, съ този умъ ти никѫдѣ нѣма да отидешъ. За Господа вие трѣбва да имате едно правилно мнѣние, една свещена идея. Нѣма да мислитѣ, че Господь прави грѣхове и прѣстѫпления. Вие ще кажете: Господь е най-умното, най-мѫдрото, най-великото сѫщество, но азъ, съ своя глупавъ умъ, не мога да Го разбера. Имамъ, обаче силното желание да Го разбера. Христосъ имаше това разбиране. Той казваше: „Вие ме наричате благъ, но чакайте, още не сте ме видѣли. Единъ день, като взема камшика, ще ме видите“. Ако ви гладя и мажа, ще имате мнѣние за мене, че съмъ святъ човѣкъ, но ако и азъ единъ день взема камшика, ще си измѣните мнѣнието за моята святость. Азъ виждамъ хората, разбирамъ ги. Азъ употрѣбихъ два метода: употрѣбихъ и лошия методъ и добрия методъ. Едно нѣщо разбрахъ, че хората не разбиратъ отъ добрия методъ. Днесъ и лошо да направишъ, и добро да направишъ, все лошо го тълкуватъ. Вземете едно малко момиченце и го отглеждайте въ кѫщи, възпитавайте го и наблюдавайте, като почне да отраства, какъ ще разсѫждава върху нѣщата. Ако тази мома не я осиновите, ще си каже: има си тукъ крушка опашка. Или, ако нѣкоя жена прѣвързва нѣкого, той ще си каже хъмъ… Давашъ пари нѣкому, ще си каже: хъмъ… Говоришъ за Бога някому ще си каже: хъмъ… Всички знаятъ все това хъмъ… хъмбъкъ. Хубаво, това е вѣрно. Едно нѣщо, което зная азъ е това, че въ всѣки човѣкъ, даже и въ най-голѣмия прѣстѫпникъ, въ извѣстенъ моментъ се пробужда нѣщо благородно въ душата му. Това именно благородното въ всѣки човѣкъ, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото въ всѣки човѣкъ, тогава ние казваме: този е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите.

Отъ тази хананейка ние трѣбва да научимъ урока си. Първо трѣбва да имаме абсолютно смирение въ душата си. И послѣ, нека запазимъ достойнството си, но какъ? Нѣкой казва: азъ имамъ честолюбие, достойнство, гордость. Нека имамъ достойнство, нека бѫда гордъ, но това достойнство да не бѫде опетнено отъ нищо. Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си казалъ една лъжа! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си онеправдалъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си изнасилилъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че си заставалъ всѣкога къмъ страната на слабитѣ! Но да бѫдешъ гордъ въ твоето насилие, това не е достойнство. Нѣкой казва: азъ имамъ достойнство. Достойнството седи въ това, да служишъ на Бога въ името на великата Любовь. Ти можешъ да бѫдешъ търговецъ въ свѣта, но да си гений. Ти можешъ да бѫдешъ лѣкарь, жена, дѣте всичко можешъ да бѫдешъ и всичко можешъ да опиташъ, но трѣбва да бѫдешъ господарь на всички форми, отъ нищо да не те е страхъ. Да си толкова уменъ, че въ каквото положение на живота и да изпаднешъ, и при най-беднитѣ условия да живѣешъ, и при най-богатитѣ условия да живѣешъ, да можешъ да ги използвашъ разумно. Това е великата наука, къмъ която трѣбва всѣки да се стреми. А сега, всѣки отъ васъ иска майка му и баща му да сѫ богати. Съ пари ли? Не може. Господь иска баща ти да бѫде богатъ съ добродѣтели и съ умъ. Що се отнася до пари, бѣденъ е човѣкътъ. Какво ще прѣдпочетешъ? – Умътъ и сърдцето на баща си, но не и неговитѣ звонкови пари.

И тъй, силата въ свѣта Господь дава само на онѣзи, които Го любятъ. Такъвъ е законътъ. Богъ дава сила, Богъ дава знания на онѣзи, които Го обичатъ отъ дълбочината на сърдцето си и сѫ готови да вършатъ Неговата воля. Да не мислите, че тъй лесно ще постигнете това нѣщо. Не, обаче, при каквито условия и да застанете, не трѣбва да се обезсърдчавате, а да си кажете: азъ ще живѣя за Бога. Какъ? Ако съмъ търговецъ, ще продавамъ по-евтино. Ако съмъ слуга, добрѣ ще извършвамъ работата си. При каквито положения и да се намирате, не трѣбва да ви е страхъ. Ами че ако азъ стана слуга при нѣкой милионеръ, още на втората година той ще раздаде половината отъ богатството си. Азъ ще му кажа: не трѣбва на мене да дадешъ богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромаситѣ! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си излѣза тъй, както влѣзохъ. Това значи служене на Бога! Хемъ ще му измивамъ тиганитѣ, хемъ ще го науча да дава. Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито азъ ще имаме пари въ джоба си. Ще тръгнемъ двамата безъ петь пари въ рѫка, ще се прѣдставимъ като слуги при нѣкой богатъ човѣкъ и на третата година ще станемъ трима. Така, година слѣдъ година ще се увеличаваме и ще продължаваме работата си. Питамъ: ако свѣтътъ така осиромашѣе, сиромахъ ли ще бѫде? – Не, богатъ ще бѫде. Тогава ние ще имъ кажемъ: ние имаме пълната вѣра, управлявайте вие това богатство! Тъй трѣбва да бѫде. А сега, богатитѣ трѣбва да ги пазимъ. Отъ кого? – Отъ сиромаситѣ. Сиромаситѣ трѣбва да ги пазимъ. Отъ кого? – Отъ богатитѣ. Изнасилватъ се едни други. Не, ние не разбираме още онзи великъ Божественъ законъ, а при това казваме: Господь има! Не, нашата душа трѣбва да оздравѣе. Всѣки трѣбва да намѣри Христа и да каже: Учителю, да оздравѣя сега!

Христосъ каза на тази хананейка: „Жено, голѣма е твоята вѣра! Иди си, да бѫде моето благословение съ тебъ. Дъщеря ти ще бѫде здрава.“

Та сега и ние ще се молимъ да изпрати Господь повече добри писатели, повече добри и честни търговци, повече добри хора, добри майки, бащи, слуги – за всички се молете. Молете се, та като дойде всѣки на мѣстото си, душата му да бѫде здрава.

Сега всички казватъ: кога ще дойде Царството Божие? Казвамъ: Царството Божие вече е дошло. Вие само отворете кепенцитѣ си! Азъ виждамъ много ангели, които отъ 4–5 мѣсеца тропатъ на вашитѣ кепенци. Отворете ума си да ги приемете. Тѣ минаватъ покрай васъ и ми казватъ: „Не ни отварятъ вратитѣ си“. Нѣкои сестри ме запитватъ: Учителю, кога ще дойде Царството Божие? Кога ще дойде нѣкой ангелъ при мене? Казвамъ: този ангелъ е дохождалъ 100 пѫти до сега при васъ. – Ами азъ не съмъ го чула. Кой ти е виновенъ? Азъ ги виждамъ. Ако дойде още единъ пѫть, нѣма да дохожда повече. Не казвайте така! Казвамъ: за нѣкой ще дойде още само единъ пѫть, а за други – още 99 пѫти ще дохожда. Само не спете, бѫдете будни! Казвате: не мога да разбера какво иска да каже учительтъ. Ако ви поканя на моята трапеза и на единъ отъ васъ, като на вегетариянци дамъ ябълки, круши и други плодове, а на други, които обичатъ по-пищна храна и сѫ месоядци, дамъ хубави пражоли или друго нѣщо подобно, трѣбва ли да ви кажа, какъ да ядете? Не, ще ви кажа: заповѣдайте! Вие като седнете, ще вземете ножа и вилицата и ще започнете сами. И вегетариянцитѣ, и месоядцитѣ сѫ виртуози въ тази работа. Ще бѫде смѣшно, ако азъ взема ножа и започна да ви уча и ви питамъ: научихте ли какъ да ядете? Ще кажете: научихме. Знаете ли въ този случай на какво ще замязате? Ще замязате на онзи царь, на когото единъ циганинъ рѣшилъ да занесе отъ своитѣ череши въ една табла. Като ги носилъ по пѫтя, отъ врѣме на врѣме си хапвалъ по една черешка и като стигналъ до царя, останала само една черешка въ таблата. Влѣзълъ при царя, прѣдложилъ му черешката, но царя го запитва: какъ се яде това нѣщо? Циганинътъ показалъ какъ се яде черешата, изялъ и послѣдната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичкитѣ череши. Царьтъ, това сме ние, глупавитѣ хора въ свѣта. Като ни донесатъ едно благо, ние казваме: я ни покажете, какъ се яде това нѣщо! Слѣдъ като ни покажатъ, не остава нищо, и трѣбва да чакаме втората година, докато получимъ пакъ сѫщото благо.

Дъщеря ви трѣбва да бѫде здрава. Вашата душа трѣбва да бѫде здрава! Всички хора трѣбва да имате здрави души! Я разгледайте лицата си! Всички сегашни хора сѫ болни; лицата, мускулитѣ имъ сѫ загрубели; всички сѫ недоволни. Казватъ: темпераментътъ ми е такъвъ. Казвамъ: или си въ ледената епоха роденъ, че си малко студенъ; или си въ горещата епоха роденъ, че си малко сприхавъ, но при студения топлината трѣбва малко да се увеличи. Не е лошо да си роденъ въ зимно врѣме; не е лошо да си роденъ и пролѣтно врѣме; не е лошо да си роденъ и прѣзъ лѣтото, както не е лошо да си роденъ и прѣзъ есеньта. Важното е, че вие трѣбва да разбирате условията на този великъ животъ. Вложете въ умъ си мисъльта, че всички ме разбирате. Нѣкой казватъ: не ви разбираме. Тъй както ви познавамъ, азъ виждамъ, че всички ме разбирате много добрѣ, само нѣкой казватъ, че още не имъ е дошло врѣмето. Да, не е ви дошло врѣмето, но ако ви поканя на угощение, дошло ви е врѣмето. Ако не ви поканя на угощение, врѣмето не е дошло още. Когато азъ съмъ при васъ, врѣмето е дошло; и когато вие сте при мене, врѣмето е дошло. Когато азъ дойда при васъ, врѣмето е дошло; когато вие дойдете при мене, врѣмето е дошло. За Бога врѣмето е дошло. Между Бога и васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна връзка. Богъ идва, за Него врѣмето е дошло. И за васъ врѣмето трѣбва да дойде. Когато дойде Богъ, трѣбва да Го приемемъ. Нѣкой братя и сестри казватъ: да ни остави Господь поне още 10–15 години за да се приготвимъ. Ти си приготвенъ. Приготовлението не става по единъ физически начинъ. То е единъ духовенъ процесъ, който става моментално и извънъ врѣмето и пространството. За да се приготвишъ, ще ти вземе 1/1000-на часть отъ секундата. Нѣкои хора, като станатъ сутринь, усѣщатъ, че сѫ изминали голѣмо пространство и казватъ: за мене врѣмето е дошло. За нѣкои пъкъ е обратниятъ процесъ. Станатъ сутринь, казватъ: за мене врѣмето не е дошло. И едното е вѣрно и другото е вѣрно.

И тъй, сега вие ме разбирате. Тия ваши колони нѣма да бѫдатъ така слѣпени, че никой да не може да мине прѣзъ тѣхъ. Не, първо вие ще минете и послѣ всички други ще минаватъ. Освѣнъ това, пѫтьтъ ви нѣма да бѫде толкова остъръ. Това острие показва, че вие не сте толкова честни. Затова Господь е направилъ толкова остъръ ножа, че да плаши всички, които минаватъ за Царството Божие. За сега пѫтьтъ е тѣсенъ. Но когато станете добри, тогава широкъ ще бѫде този пѫть. Когато прѣдъ прозорцитѣ ви има желѣзни пръчки; азъ зная, какви хора сте. Когато влѣза въ домоветѣ ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, азъ зная какви сѫ хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любовь, онази живата Мѫдрость, онази живата Истина.

„Иди“, казва ѝ Христосъ, „дъщеря ти е здрава!“ „Идете въ дома си!“ Това сѫ думитѣ, които е казалъ Господь на онѣзи, които сѫ искали по закона на смирението. Кѫдѣ въ дома си? – Не въ свѣта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултатъ. Щомъ идете дома си, вие ще имате бѫдеще. Ако сте боленъ, ще станете отъ леглото си; ако сте старъ, ще се подмладите; ако сте сиромахъ, ще забогатѣете; ако сте глупавъ, ще поумнѣете; ако сте писатель и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Азъ въ въодушевлението не вѣрвамъ, а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трѣбва да иматъ нашитѣ писатели и поети! Вдъхновение трѣбва да иматъ не само писателитѣ и поетитѣ, но и всички хора. Кой каквато работа върши, вдъхновение трѣбва да има.

Та сега като се върнете дома си, всички да напишете слѣднитѣ нѣколко реда: Азъ, Иванъ Стояновъ, запримѣръ, колективно име е то, и дома ми, отъ сега нататъкъ ще живѣемъ въ закона на Любовьта. Въ нашия домъ отъ сега нататъкъ ще царува Божията Мѫдрость. Божията Истина ще ни дава свѣтлина, и ние ще ходимъ въ Неговата Свобода за сега и прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Да бѫде Името Божие благословено прѣзъ всичкитѣ вѣкове! – Аминъ!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 21 юни 1925 г. въ гр. София.