Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Тя постоянно ни весели.
Размишление.
Прочете се резюме от темите: „Произход на нравствеността“.
Прочетоха се няколко от работите върху темата „Разлика между прилежание и трудолюбие“. За следния път тема № 15 „Разлика между икономия и пестеливост“.
Всеки живот, съзнателен или несъзнателен, има своите мъчнотии, или с други думи казано – има своите граници. На чертежа имате две успоредни линии МН и РК и третата линия между тях AB.
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) – Да, тя е линия на движение. Но защо е крива? (– Защото е жива.) Движението произтича от живота, но кривината не произтича от живота. Тогава от какво произтича кривината на една линия? (– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя си.) Да, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК. Тия два свята са разумни, понеже техните брегове са постоянни. Кривата линия пък AB, която се образува от движението, е един свят, който сега се сформира. Следователно, щом вие сте заставени някой път да криволичите, и движението ви ще се измени. Казват за някого: Той криволичи. Това се дължи на известни сили, които действат у вас. Вие не трябва да се плашите от тези криви линии.
Фигура 1.
Сега мнозина казвате: Какъв ще бъде моят живот? Ами ако срещна някои мъчнотии в живота си? Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва да мине през гората. Вие казвате: Ами ако ме срещне някоя мечка или някой разбойник? Да допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка. Вие казвате: Ами ако ме срещне неприятеля и ме убие. Убият-не убият, вие трябва да отидете! Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло? Не, в мъчнотиите няма никакво зло. От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
Защо линията AB се извива в първия случай към линията МН, а после към линията РК? Какво предполагате? Тук навярно има някаква разумна сила, някакъв център, който привлича движението на живота.
И тук силата на привличането трябва да е голяма. Това нещо съществува в природата като прилив на енергия. Значи, енергията AB към линията МН образува един прилив. Във второто си обръщане, към линията РК, образува един отлив.
Значи енергията AB образува един прилив към линията МН, а един отлив към линията РК. Защо е така? Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB. Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Аз казвам: само едно разумно същество може да образува точка. Всяка от тия точки не заема никакво пространство, но владее пространството.
Фигура 2.
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството. Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по себе си няма никакво измерение. Обаче тази точка може да действа в пространството така, че да отклони едно цяло течение от своя път. И цялата тази линия на живота AB минава между два свята (1, 2). Кои са тия точки, които отделят тия два свята? – Умът и сърцето. Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе отколкото ангелите изобщо. Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Един човек с ум навсякъде в обществото се зачита повече, отколкото един човек със сърце, с чувства. Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? – По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Тук в чертежа кой е светът на сърцето и кои на ума (– Дясната страна е на ума, а лявата на сърцето) Коя страна взимате за дясна и коя за лява? Вземете следното положение: ако слизате отгоре надолу, от A към B, линията МН ще бъде дясна страна. Този закон, за приливите и отливите, има приложение живота и ако не го прилагате, той ще бъде за вас един непотребен багаж. Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва да знаете защо става това нещо. Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. Някой път, например, вие казвате: Затъпял е умът ми нещо, не работи никак. Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време имаш прилив в сърцето, а в ума отлив, вследствие на което изпитвате известна празнина. Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвам: това е, защото имаш прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен. Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие щ имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. Някой път се ожесточите в себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя. Но станете на другия ден, в продължение на тия 24 часа у вас е настъпил един отлив и казвате: Хайде, аз ще забравя това нещо! Не че ще го забравите, но във вашите чувства е настъпил един отлив.
Сега наблюдавайте да видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено. Когато казвам естествено или неестествено, разбирам да следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел. Човек върху човека трябва да влияе, но по законите, които съществуват в природата. Ще ви дам един пример, да видите как може да се намирате под влиянието на другите. Допуснете, че при вас дойде един ваш приятел, рибар, който живее повече около морето. Той по цели дни хвърля мрежата си в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти. Вие пък сте земеделец, живеете на сушата, но двамата сте приятели, има някаква връзка между вас. Той ви поканва да ви разходи малко из морето със своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате в лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлезете 2–3 км. навътре в него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва да ви влияе. Вашият приятел има по-голямо присъствие на духа, защото знае законите на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човек има самообладание, а вие треперите? – Защо? – Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: Какво ще стане с мене? Той е тих и спокоен, казва ви: Не бой се, не бой се! Той умело дирижира тази лодка, а вие сте под негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има в това влияние? Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще си кажете: Слава Богу, че излязох! Втори път не влизам в морето! Вие не трябва да прибързвате да се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого си. Какво лошо има в това? Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва да бъде под неговото влияние, докато премине морето. Един ден този рибар ще бъде под ваше влияние. Той ще дойде у вас на гости и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цял ден, вечерта като се върне, ръцете ще го болят и ще каже: Какво стана с мене разболях се? Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине. Измий си краката с топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел. – В този случаи рибарят е под влиянието на земеделеца. Законът е такъв – редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходяще, а второ – възходяще. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре. Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надвие. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума си долу, а сърцето горе. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша. Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли? Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва да го проучвате – нищо повече. Сега вие минавате между тия два свята МН и РК, между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB. Тази линия е линията на живота.
Фигура 3.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си.. Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане. Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се ударя в камъка!
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста. Да, по този мост се минава прекрасно, но все пеш. Можете ли сега да използвате този разказ за ваше добро? Вие как ще минете през моста, със затворени или с отворени очи?.
Ще ви запитам сега: каква е разликата между материята на висшите същества и човека? – Тъй както се проявяват висшите същества, тяхната материя е устойчива, не се изменя, както в човека. За пример, вие с нищо не можете да измените мисълта на един ангел, с нищо не можете да го подкупите. В човека обаче, вие може да измените ума му, а може да измените и сърцето му. Като казвам, че може да го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете да го подкупите с нещо. Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем да минем по един лесен път.
Как мислите сега, пълен ли е животът на линията AB? Има ли нещо, което да ѝ недостига? (– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот.
Фигура 4.
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. По едно време любовта ви към нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и. казвате: И тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има прилив. След години вие отново намирате първата си приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла! Как е възможно това? Едно време тази ваша приятелка беше умна, после оглупя и след 3–4 години пак стана умна. Не е станала глупава тя, но имала в себе си един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла. Ето защо вие трябва да си помагате помежду си. Някои от вас са в отлив, други – в прилив. Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай да изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи! Пребродете бреговете ѝ от единия край до другия и вижте равно ли е мястото от едната и от другата страна. Проходете хубаво тия места. Това значи да се запознаете дълбоко с човешкия живот. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици от един клас трябва психологически да изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа. Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма да стане. Сега именно математически може да се изчисли какво може да стане. Вие сте „хикс“. Казвате: от мен нищо няма да стане. Значи сега ставате x2. Аз казвам: сега именно от вас човек ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато си казваш: „От мен човек няма да стане“. Като си кажете, че от вашето сърце нищо няма да излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно. Ние сме започнали тази работа и от вас човек и половина ще стане. Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма да излезе. Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите. Тъй щото вие, младите, не трябва да се обезсърчавате.
Фигура 5.
(– Определено ли е времето на тия приливи и отливи?) – Различно е, но обикновено играе между числата 2–10. Те започват с числото 2, което представлява един отлив, т.е. скръб. Животът започва винаги със скръб. Скръбта, т.е. отливът, означавам с числото 2. След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3. Следното състояние е прилив – него означавам с числото 4. Този прилив ще трая толкова, колкото отливът. После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н. Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н. Някой път тия приливи и отливи могат да започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2. Понякога между тия числа може да има известно колебание, тия моменти могат да се увеличават или намаляват. В случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отлив на сърцето, при 3 – физическия свят, при 4 – проява на ума, прилив на ума. След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н. След всеки прилив и отлив има по един промеждутък: отлив в сърцето, прилив в ума; прилив в сърцето, отлив в ума – тъй непрекъснато се редуват тия състояния.
Та, когато идват тъжните, скръбните настроения, вие сами ще проверите този закон и ще се радвате. Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате. Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. Той не трябва да има лъжливи схващания за нещата, но да знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце. Имате един добър ум. Радвайте се за този ум, но знайте, че и други същества се интересуват от него. Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него. И вие трябва да знаете, че каквото и да стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
Човек трябва да има абсолютна вяра във великия закон, който действа разумно в цялата природа.
Някой път ще ви говоря върху разните категории енергии в човека, защото има различни умствени енергии, както и различни сърдечни енергии. Едни от тях са по-нисши, други – по-висши. Висшите енергии в човека съграждат неговия характер.
Упражнение: Ще изговорите думите: „сърце“, „ум“, „душа“ и „дух“. Като изговаряте тия думи, ще теглите ръцете си (пръстите да се докосват само) от челото до слънчевия възел (до стомаха), като минават по лицето, по гърдите, докато стигнат до стомаха. Като произнесете думата „сърце“, наблюдавайте какво ще почувствате.
След това теглете ръцете си нагоре от слънчевия възел до челото, като произнасяте думата „ум“ и пак наблюдавайте какво ще почувствате при произнасянето на тая дума. Опитайте се да схванете разликата между чувствата, които ще изпитате при изговарянето на думата „сърце“ и тия на думата „ум“, понеже те крият различни сили в себе си. (– При изговаряне на думата „ум“ като че има едно хладно течение, а при изговаряне на думата „сърце“ – една нежна топлина).
Сега ще изговорите останалите две думи – „душа“ и „дух“ Пръстите на ръцете се поставят на челото и постепенно се отварят широко настрана, като се изговаря думата душа„. В това положение на ръцете се изговаря думата дух“ и постепенно се прибират на челото Следете какво ще почувствате като изговаряте думите „душа и дух“.
И тъй, при тия упражнения имате две течения: едното е надолу и нагоре – сърце и ум, другото настрана и навътре – душа и дух.
Тия упражнения може да правите мислено, като произнасяте думите в себе си, без да правите движения с ръцете. Тия думи имат сила само като се произнасят. Ще си кажете тихо в себе.си думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето си. Спрете се за малко и си представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него. Това е един капитал, който вие имате. После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете си нагоре. Теченията на сърцето и ума са тези две криви линии, които вървят между бреговете МН и РК, които са две интелигентни същества. Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето. То е красота, която не може да се опиеше. Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания. Учените хора представят междините в светлинните лъчи като еднакви, но всъщност те не са еднакви. Всяка вълна и всяка междина се различават една от друга, те не са подобни. Всяка вълна има свое особено качество и свое предназначение. По това именно се и различават. Те са като музикалните тонове. Вземете за пример долно „до“ и горно „до“ в октавата. Те са един и същи тон по име, но вторият тон „до“ съдържа повече вълни, т.е. повече трептения. Каква е разликата в трептенията на тия два тона? Математически могат да се изчислят трептенията на всеки тон. Във всеки тон се внася нещо ново. Значи, всяка вълна се различава от другите по броя на своите трептения, както е и с всеки музикален тон. Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма да забрави тази светла картина. Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
Това упражнение ще правите 10 дни наред, по 3 пъти ще изговаряте тия думи, и то точно в 10 часа вечерта (до 23.1.). Ако сте някъде на гости, няма да правите като турците, да застанете сред стаята и тъй да го правите. Вие ще държите на принципа. Дето и да ви завари това време, даже и госта да има около вас, ще се спрете в себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дето и да сте, вие може да си направите упражнението, без да подозира някой, че правите нещо необикновено. Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли да внесат във вас околните хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с херувимите и серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с висшите същества на Мъдростта. Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума? – Те ги наричат „Творци“ или „Бащи на ума“.
И тъй, когато мислите за сърцето, ще се свързвате с висшите същества на Любовта, а когато мислите за ума – с висшите същества на Мъдростта. Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония. Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности.
Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате. Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек? – Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма обект вече. Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате. Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
(– Само по веднъж на ден ли да правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание да го направи повече пъти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума. За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може да го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате в този случаи? Представете си, че аз ви завеждам при един хубав извор да пиете вода и вие ме питате: Колко пъти да пия от тази вода? Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може да пиете и 10 пъти през деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвам: ако е много топло у вас, може да правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня. Разбрахте ли закона? Това правило, което ви давам, е разумно.
Тайна молитва.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Тя постоянно ни весели.
13 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 13.I.1924 г. в гр. София
|
