Още едно ти не достига!(Лука 18:22) Имайте предвид, че Христос говори на един богат, и учен, и млад човек, на един красив, интелигентен, с обществено положение, знатен човек, който знае как да се разговаря и как да задава въпросите, знае как да се обхожда. На този богат човек Христос каза: „Още едно ти не достига!“ Тъй щото, когато говоря на вас, аз подразбирам пак всички тези, които са богати, учени, интелигентни, а не простите, не невежите, за тях и дума не може да става. Този въпрос не се отнася до тях.
„Още едно ти не достига!“
Онова гениално дете, което се е родило с музикални таланти, но баща му и майка му са бедни, какво му трябва? – Цигулка и лък. Като отиде при учителя си, той му казва: „Едно ти трябва още!“ Какво? – Цигулка и лък.
Христос е изказал една велика Истина, но в отрицателен смисъл. Той казва: „Все, що имаш, иди, продай го, раздай го на бедните и ела, та ме последвай!“ Някои мислят, че разбират тези Христови думи. Не, те са една величина с минус. Що от това, ако продадеш всичкото си богатство и го раздадеш на другите и тръгнеш след Христа? Нима днес няма мнозина, които разпродават всичко? Аз зная мъже, които са продали къщата си, за да направят дрехи на жена си и на децата си. Зная мъже и жени, които са разпродали всичко и са осиромашели.
„Иди – казва Христос, – продай всичко и го раздай на сиромасите!“ Е, кой днес не раздава на сиромасите? – Всички раздават. И тази Истина днес не е турена на мястото си, тя е тъй извратена, тъй изчуфилена. Всичките наши съвременни дисертации, проповеди, говорения за Истината са толкова смешни, че ако един жител от небето би дошъл да я чуе, той би се хванал за корема от смях за тази извратеност, за гениалността ни да изопачаваме нещата. Той би казал: „Гениални са днес хората, но гениални в низходяща степен“. Не че това изопачаване на Истината е умишлено, но често човек върви по един негативен път, обаче мисли, че той е на правата страна. На какво мяза това? Представете си, че един човек излезе и по невнимание си облече палтото наопаки. Той не се вижда, излиза, върви си свободно, но всички хора му се смеят, а той си мисли, че е голямо величие. Всички хора се смеят, че турил палтото си наопаки. Какво показва това? – Това показва една небрежност от негова страна, липсва му нещо. Ако е един философ, аз бих го извинил. Ако е някой сиромах, аз бих го извинил, но има хора, които като облекат дрехите си наопаки, не могат да се извинят.
Казва Христос: „Още едно ти не достига! Иди, продай богатството си, раздай го на сиромасите, купи това, което не ти достига, ела и Ме последвай!“
Истината е вложена тук вътре. Но онези, които не разбират великите закони на Божията книга, не могат да намерят туй едното, което е скрито вътре. Само разумният човек може да намери туй скритото. За да намерим туй едното, не трябва да мислим, че като имаме знания, те са достатъчни. Мнозина мислят, че имат любов в сърцето си; мнозина мислят, че имат вярвания; мнозина мислят, че имат разбирания; мнозина мислят, че имат общения с Бога, с ангелите, със светиите, с великите хора, с гениалните, с учените хора. Ако е така, то е добре, красиво е. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш в общение с Бога, с ангелите, със светиите, с великите хора, гениалните хора, но да бъдеш! И не само да бъдеш, но това, което Бог, ангелите, светиите, гениалните хора говорят, да можеш да го приложиш в живота си. Ние, съвременните хора, сме много добри. Много добри в какво? В едно отношение сме добри, светии сме, в друго – грешници. Идете в един дом, да видите най-грешните хора как развиват своите идеи: как трябва човек да живее, как трябва да се поправи обществото и т.н. Виждал съм жени с леко поведение, описват какъв трябва да бъде характерът на мъжа, на един гениален мъж. Описват го много хубаво. И тази жена има един идеал – идеалният мъж. Тя казва: „За да се домогна до този идеал, аз продадох всичко“. Е, като продаде всичко, какво е спечелила, какво направи? – Тя се е оцапала. И хората казват: „Тя морално е паднала“. Но кой е онзи, който като иска да изрови един диамант дълбоко заровен в земята, няма да се оцапа? Има два вида оцапване в света: едното е външно оцапване, а другото е вътрешно. Външното, то е натрупване на материята, аз за него не говоря.
„Още едно ти не достига!“
Туй едното, то е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво? – Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство. Ако е някоя млада мома, като се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство. Ако бях красива, друго щеше да бъде. Туй е, което ми липсва“. Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога да направя“. Някой търговец, празна му е касата, недоволен е, казва: „Ако касата ми е пълна, щях да бъда щастлив. Туй е, което ми липсва – парите!“ Ако е някой политикан, философ и т.н., всички констатират, че им липсва нещо, и търсят туй, което им липсва. Казват: „Туй ако е...“ Добре, ако всичко това е действително така, ако това е една велика истина, тогава красивите моми трябваше да бъдат доволни. Но попитайте красивата мома, доволна ли е? – Не е доволна. Е, какво и липсва? След като е красива, тя казва: „Аз искам да имам един мъж, но княз да е, да е снажен, да е красив, хубав, да има палати, да има слугини“. Хубаво, даваме на тази мома този красивия княз, но след 2–3 години я питаме: „Доволна ли си?“ – „Е – казва тя, – този красивият княз си има любовници, как мога аз да бъда доволна?“ Не е доволна и от това. Тогава онези, които философстват, казват: „По-добре човек да умре, да не живее в такъв свят!“ Някои мислят, че след като умрат, ще могат да добият това, което им липсва. Да, ако ти умираш както житното зърно, разбирам, но ако ти умираш като едно говедо, което се разваля и го изяждат гаргите, питам: какво от това, че си умрял? Разреши ли с това въпроса? Аз често срещам някои, които казват: „Да умра!“ Добре, хубаво е да умреш, но разрешил ли си какво нещо е смъртта? Смъртта, това е един от важните въпроси. Научно някои разрешават, че смъртта е спиране на сърцето. Не, смъртта от чисто християнско гледище, от окултно гледище, има съвсем друг смисъл. Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания, любов, която не може да те смъкне в ада, тя не е любов. И тогава турям друг един контраст: злоба, която не може да те дигне горе до небето, при Бога, не е злоба. Е, какви са вашите понятия? Сега вие казвате, че мразите някого. Не го мразите вие, обичате го, но вие наричате едната любов омраза, а другата – наричате любов.
Следователно в съвременния живот има ред явления, които ние трябва да обясним. Методите, с които си служат държавниците, са из областта, в която те живеят. Те разрешават въпросите като държавници. Един философ, за да разреши един въпрос, ще представи свои методи. Той не може да го разреши с методите, с които би го разрешил един държавник. Онзи, който се занимава с чисто социални въпроси, неговото разрешение на въпроса ще бъде съвсем друго. Бащи и майки, и те разрешават един обществен въпрос, и те разрешават един духовен въпрос, и те разрешават един социален въпрос, но бащите и майките разрешават обществените, духовните и социалните въпроси по един начин, а държавникът ги разрешава по друг начин. Следователно всяка една задача може да се разреши или разгледа от три становища. Тя може да се разреши от чисто материално гледище, дето влизат законите на материалния свят, с видимото ще се ползваш. Може да се разгледа от духовно, може да се разгледа и от Божествено гледище.
Сега, при днешния студ, някой ще каже: „Да се обичаме!“ Добре, да се обичаме, съгласен съм. Но вземете двама, които се много обичат, от където и да са, от Франция, Англия, и ги доведете тук, при най-големия студ, изложете ги да стоят вън в продължение на 24 часа и ще видите колко ще устоят. Да видим колко ще устои тази любов на студа и колко ще остане от нея! Не само да говорим за любовта, но да я опитаме! Любов, която не може да устои на студа, каква любов е? След 24 часа ще видите, че и момъкът, и момата са изложили гърбовете един към друг, а лицата им гледат в две противоположни посоки. Туй прави животът с човека! Имат право да си турят гърбовете един към друг. Ние можем да изтълкуваме това така: турят си гърбовете един към друг, за да запазят най-нежните си места, а понеже гърдите имат по-голям запас от енергия, тях излагат навън, с тях посрещат неприятеля. Момъкът и момата посрещат неприятеля с картечен огън. Но по някой път запасът от енергия може да се изтощи и ще видите на сутринта и двамата замръзнали, от носовете и на двамата потекли чучулки, и двамата с венци, и казват: „Умряха и двамата млади и зелени, с венци на глави, студът ги покоси“. Е, питам: ако тия двамата можаха всред София да замръзнат, какво ще кажете за тях? Аз ще си извадя едно заключение. Аз ще имам понятие вече за софиянци, за всички онези, които живеят в София, като започна от най-високостоящите, до най-низкостоящите, ще зная какви хора са и колко се обичат. Сега ние взимаме София като един идеален културен център. Аз не говоря за вашата София, предполагам София като един високо културен център, дето живеят най-възвишените, най-умните, най-благородните хора, дето живеят гениите, светиите, за тази София говоря. Да не мислите, че аз говоря за вашата София! Не, за нея аз не искам да говоря, да си цапам устата. Да говоря за днешния свят, аз считам, че това е цапане на моята уста. Няма какво да се занимавам със съвременния свят. Някои може да се обидят от това. Това не е обида. Чудно нещо! Аз разсъждавам толкова здраво, толкова философски! Ако аз изказвам своята мисъл така, то защо правя това? Искам да ви кажа, че аз ще бъда първокласен глупец, ако отида да пия от една тинеста вода. Не е виновна водата, аз ще оставя тази вода да си тече надолу и ще си кажа: Слушай, ти ще бъдеш човек, ще търпиш, ще чакаш, докато дойдеш до друг хубав извор. Може той да е на 50–60 километра разстояние, ти ще търпиш. А тази мътната, тинестата вода, остави я, не я пий! Тя е текла такава и такава ще тече още хиляди години. Почвата и е такава, не я критикувай! Не е ли това философия? Просто констатирам факта, казвам: Почвата и е такава.
Сега Христос се обръща към вас и казва: „Още едно ти не достига!“
Аз вярвам, че тези от вас, които сте богати, още едно не ви достига! Вие ще кажете: „Любов ни не достига“. Не, любов имате изобилно, вие имате толкова любов, че можете да стоплите целия свят. „Правда тогава?“ – За правда, вие сте най-праведните – съдите всички. Ако е за истина, вие имате и нея. Сега аз говоря за тази истина, за която хората говорят. Ако е за доброта, добродетелни сте вие. Тогава какво ви липсва? Във всинца ви има едно противоречие. Ако някой ви каже някоя обидна дума, прикачи ви едно качество, че имате един малък недъг, вие ще се докачите и ще кажете: „Как така, господине, ти не знаеш ли, че аз съм благороден човек?“ Е, хубаво, аз съм благороден човек, и майка ми, и баща ми, и сестрите ми са благородни, а при това си търгаме косите и се бием. Е, тогава аз ще кажа: Щом сме благородни и си търгаме косите, ние заемаме една роля, едно положение като актьори. Това е едно представление. И вие ще кажете: „Ние сме благородни, но ролите, които взимаме, са такива“. И ако ви пита някой: „Какво прави баща ви днес?“ – Ще кажете: „Той играе една важна роля, прави масажи на майка ми...“ – „Е, какво прави брат ви?“ – „Той цепи дърва. И той тези дърва така ги цепи, че ги прекарва направо през прозорците в стаята.“ Но ние не разсъждаваме така. Ако в един дом има известни спорове, има нещо, което не достига – същественото го няма вътре. И тогава аз ще прекарам тази моя мисъл в следующата градация. Аз ще се отклоня малко от мисълта си.
Съвременните хора имат настроения. В настроенията има два противоположни полюса: ще бъдеш добре настроен, и ще бъдеш зле настроен. След настроението се заражда чувстване. След всяко чувстване се заражда мисъл. След всяка мисъл се заражда разсъждение, а след всяко разсъждение идва принципът. И тогава законът е такъв: ако ти имаш едно настроение и искаш да го видоизмениш, ще се научиш на онзи велик закон на превръщане на енергиите, настроението да превърнеш в чувство. Ако твоето състояние не се измени, тогава ще проучиш закона на чувствата, как се изменя едно чувство в мисъл. Ако твоето неразположение остане също, тази твоя мисъл ще я превърнеш в разумност. Ако остане още нещо в живота ти, тази разумност ще я превърнеш в един велик вътрешен Божествен принцип. И ще бъдете уверени, че всичките противоречия, които съществуват в живота, като се изкачите на тази висота, всичко ще ви стане ясно и вие ще се освободите от този кошмар, който ви измъчва. Вземете сега един такъв кошмар, който се заражда в някой дом. Аз говоря за нещата, както се зараждат в съвременното общество или в съвременните индивиди, без да имам предвид личността. Аз констатирам един факт тъй, както произтича той в природата. Нека вземем двама млади, не говоря за сегашните млади, но взимам младите, които се проявяват в природата, защото и в природата съществуват млади – млади на природата. Двама млади се обичат, сдружат се, нали? Те имат цяла една кореспонденция. И пише той, младият момък: „Мое ангелче, ти си най-красивото същество, аз като тебе не съм видял никоя друга. Откак те срещнах, моето сърце трепна и в мене се събудиха нови идеали, моят живот се промени. Без тебе не мога да живея, ти си слънцето на моя живот и всякога ще ме огряваш. И ако само дойде един облак да покрие лицето ти, смъртта непременно ще ме покоси...“ Е, вижте сега, тия млади как хубаво си пишат. Тя отговаря: „О, мой възлюбени, ти си за мене Господ, ти си Бог мой. Откак те видях, моето сърце тупти денем и нощем, а любовта ми е толкова голяма, че аз съм готова да жертвам и баща си, и майка си, и всичко заради тебе. Пък и колкото пари има баща ми, всичко жертвам. Само твоят образ е в моето сърце и аз не виждам нищо друго, освен тебе. Аз съм сляпа за всичко друго поради тебе, и съм готова да извърша всичко заради тебе“. И двамата така си пишат, и най-после се събират. Отлични писма са те! Обаче след като се съберат, роди се един кошмар – подозрението се явява. Той, като че е измерил нейната любов – има барометър, термометър, с който намира, че нейната любов е намаляла с няколко градуса и сега не е такава, каквато беше едно време. Измерва я и намира, че с два градуса е намаляла. Търси причината той, как така е станало, че любовта и спаднала с два градуса? И тя от своя страна вади термометъра и казва: „Има понижение в неговата любов с три градуса“. Сега седи, размишлява. По-рано беше весела, разговорчива, а сега размишлява, научно разрешава въпроса. Един ден и той седи замислен. Какво има? И двамата знаят, но мълчат, не се изказват. Сядат на трапезата. И той мълчи, и тя мълчи. Е, защо мълчат? В техните умове е влязло подозрението. Единият казва, че любовта на другия е спаднала с 2 градуса, а другият казва, че любовта му е спаднала с 3 градуса. В какво седи подозрението? Тя казва: „Друга някоя е завладяла неговото сърце“. Той казва: „Друг някой е завладял нейното сърце“. Питам сега: Как изпъкнаха тези явления, отде се родиха, кое стана причина, че тази любов се раздвоила? Възможно ли е един дълбок извор да се размътва от основата си? Не може, то е немислимо. Такива явления в природата няма. Чистият извор си е всякога чист, и нечистият извор всякога си е нечист. Нечистото иде отдолу, а чистото иде отгоре. И когато ние говорим за чисто и нечисто, под думата „чисто“ ние разбираме една по-фина материя, рядка до своята максимална степен на разредяване. А под „нечисто“ разбирам една гъста материя, в която животът най-мъчно може да функционира.
Питам сега: Можете ли вие философски да разрешите кога се е явило подозрението и ревността в света? Ревността вие много пъти сте я изпитвали. Има ревност по Бога, има ревност, която не оставя човека ни денем, ни нощем спокоен. Той и като спи, сънува. Питам сега: Как се е създала тази ревност, туй подозрение? Подозрение, ревност има не само в младите, но и в главите на държавниците, философите. Навсякъде има ревност. И между двама държавници има ревност. Ревността е един феномен вътре в живота. Ревността сама по себе си не е лоша, но ако и се даде една динамическа сила в низходяща степен, тя става най-опасна. Ако вие мислите, че онази млада мома е намерила друг някой момък, когото обича повече от своя възлюбен, това значи, че този вторият момък има някакво качество по-добро, отколкото нейния възлюбен. След някое време тя ще намери втори, трети, четвърти, пети, десети и т.н., постоянно ще се мени нейното сърце. И тогава, има съвременни философи, които казват, че ако един ангел би слязъл от небето, то неговият живот постоянно би се променял, той не би се спрял да обича един човек, а щеше да обича всичките хора. Следователно той се стреми да обича всичките хора, защото тези хора не са едно цяло, те съставляват части на една единица. В такъв случай как ще покажете любовта си към цялото? – Като обичате частите му. Така ще покажете и любовта си един към друг. А при онази психологическа изопаченост на нашите понятия, ние всякога ги туряме в едно явление. Неща, които не съществуват даже, ние ги туряме в едно явление. Запример, някоя жена приписва на мъжа си някакви подозрителни работи, които не съществуват в него, нито като сянка. Къде остава истината? Напротив, той храни най-благородни чувства към нея. Ако един мъж приписва на жена си качества, които тя не притежава, питам: Разсъждава ли правилно той? – Не разсъждава правилно. Той не е разрешил тези явления. Той ревнува. Ревност има в боговете, ревност има и в духовете. Ще кажете: „Как, ревност в боговете!“ Не мислете, че ревността е качество само на земята. Във всички същества, и в най-възвишените същества дори, има ревност. Не е злото в ревността. Питам сега: Ако аз ревнувам и ако вие ревнувате, защо става това? Какво означава думата „ревност“ в български език? – Усещаш, че си малко пренебрегнат. Защо се чувстваш пренебрегнат? Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. И всички хора на земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после за другите. Туй е закон. Че всички хора живеят само за себе си, ние виждаме от това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият егоизъм. Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този егоизъм, тази любов към себе си той я изопачил, превишил я. Следователно, когато човек казва, че трябва да живее само за себе си, той трябва да отдаде туй право и на другите, да живеят само за себе си. Ето где е законът. Той съзнава, че трябва да живее само за себе си, а не съзнава, че и другите трябва да живеят само за себе си.
Сега това не е самата истина, туй не е, което ви липсва, което не ви достига. При съвременния живот на хората, липсва им един закон за правилно разсъждение, за правилно разискване върху нещата. Съвременните хора не разсъждават правилно. Ние може да влезем в една къща и хората да ни посрещнат малко хладно, ще кажем: „Хладни хора!“ Добре, но този човек е боледувал и току-що е дошъл отвън, ръцете му са истинали, иска да се прояви, да бъде внимателен, но не може. Казваш: „Той ме посрещна хладно“. Казвам: Той е малко истинал. Туй, което чувстваш, вярно ли е? – Не е вярно.
Целият наш живот е пълен с неверни неща. Аз сега не се чудя толкова на светските хора, колкото на религиозните, на техните възгледи. Нямам нищо против техните хубави възгледи, но казвам: Дайте право на всеки човек да живее сам за себе си! Някой ще каже: „Ама с мене са много несправедливи“. Като разглеждам така въпроса, аз никога нямам право да кажа, че с мене постъпват несправедливо. Аз казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. А онези хора, които се оплакват, не спадат към тази категория. Аз питам: Когато турите в едно здание една голяма, дебела греда, тя оплаква ли се? – Тя стои тихо и спокойно. Тя стои 1, 2, 3, 5, 10, 100 години и не се оплаква. Турите ли една малка, тънка греда, тя веднага ще се оплаче и се счупва. Ще каже: „Търпи ли се туй! Туриха ми най-голямата тежест“. Казвам: Ти си взела най-хубавото място, което не ти подобава. Туй не трябваше да бъде. У тебе има чувство на тщеславие, взела си мястото на голямата греда и не съзнаваш своята погрешка. Ти си една малка сламка, трябваше да стоиш на един прозорец. И после казваш: „А, окръжающата среда е ужасно покварена“. То е вярно.
И над всички тия разсъждения, които сега съществуват, ние искаме да реформираме целия свят. Целият свят днес не се нуждае от реформиране. Светът днес се нуждае от изпразване, то е един негативен начин. И Христос е проповядвал изпразване. Той казва на богатия: „Ти, за да намериш това, което ти липсва, трябва да се изпразниш. Туй, което имаш, то те спъва. Иди, разпродай всичкото си имане, раздай го на бедните, ела и ме последвай. Ела при мене и аз ще те науча. Защото ако не разпродадеш имането си и не можеш да ме последваш, по-добре си стой богат“. Богатият казва: „Учителю, не мога да те последвам. Аз предпочитам да остана да живея в този свят, но да си имам парички, да се оженя, да си имам дечица, да си живея с богатството“. Христос му казва: „Много добре, направи както искаш“. И казва на учениците си: „Колко мъчно могат да влязат богатите в царството Божие“. В този свят са влезли, но в онзи свят не могат да влязат. А сега нашите съвременни богати искат да влязат в царството Божие като богати. Не, не, това е невъзможно. Сега аз взимам думата „богат“ в друг смисъл. Мислите ли, че вие можете да влезете в царството Божие с вашите изопачени възгледи? Почнат ли двама души, като си говорят, да спорят, това е неразбирателство. Аз считам, че двама души, като се срещнат и си разменят две думи, трябва да се разберат. Това са гениални, разбрани хора. А то, единият говори, другият прекъсва – чакай, чакай. Не, той говори час, два или повече, аз ще го изслушам. Това е правото, но после и той ще ме изслуша. Ако аз имам търпението да го изслушам, и той трябва да ме изслуша. Ако той продължи повече, ще му кажа: „Приятелю, сега аз ще почна“. Трябва да има последователност в нашите постъпки.
Следователно сега идва изпразването. Аз забелязвам следующето явление: някой път много хора казват: „Ние сме много грешни“. След това у тях настава друг един процес и те казват: „Не, ние сме чисти вече, ние сме светии“. Е, питам: Как е възможно грешният да стане светия? Това е невъзможно, немислимо е. Казват, че грешният можал да стане светия, и светията можал да стане грешен. Това е едно парадоксално явление. В природата това не може да стане. Светлината тъмнина не може да стане, и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината, и тъмнината може да отстъпи своето място на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! Любовта може да отстъпи мястото си на омразата, и омразата може да отстъпи мястото си на любовта, но любовта да се превърне в омраза и омразата – в любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат да се превърнат.
Сега ще ви приведа един пример, в който се вижда как хората се разбират. Един млад италианец, 30–33-годишен, на име Бертручио, се влюбва в една англичанка, наречена Хенриета, мома на около 22 години. Една вечер, като се разговаря с нея, за да и покаже колко е благороден, възвишен в своите намерения, разказва и едно интимно свое приключение от живота си. Вие сега ще кажете: „А, едно интимно приключение!“ И вие си правите своите заключения. Туй интимно приключение е следующето. Той разказва на Хенриета: „Излязох една зимна вечер на разходка и на около половин километър разстояние от дома си виждам: на пътя лежи една много красива мома, около 19-годишна, боса, гологлава, почти вкоченясала. Спрях се над нея, не мога да разреша кои са причините, за дето е така изпаднала, но взимам я на ръцете си, внасям я в своя двор, разтривам я, давам и първа помощ и след туй момата идва на себе си. Аз взех грижите върху нея“. Хенриета запитва: „Красива ли беше?“ – „Много красива, много благородна.“ Той и разправя, че извършил такава благородна постъпка, а тя се съмнява и мисли в себе си: „Той не говори истината“. Пак пита: „Е, хубава ли беше тя?“ – „Хубава, красива.“ – „Хм...“ Той изнася един факт тъй чист, тъй искрен, иска да и покаже как се е пожертвал, но усеща едно попарване вътре в нея. „Чакай и аз да ти разправя какво се случи един път с мене. Една зимна вечер, като бях в Англия, излязох на разходка. Вън имаше повече от 30 градуса студ и за мое учудване на пътя виждам едно момче, на около 18 години, красиво, хубаво, но босо, гологлаво, паднало на земята, вкоченясало се. И аз, като го видях тъй, стопи се сърцето ми от мъка, обикнах го, взех го на ръцете си, поразтърках го.“ – „Ама красиво ли беше?“ Сега той се забравя. Като разправяше той на Хенриета, не можеше да разбере защо тя като го слуша, току си каже: „Хм“. Но сега, тя като разправя, той се не досеща и си мисли: „А, значи красиво беше“. И двамата сега замълчават. И единият е недоволен, и другият. Работата е там, че е направено добро на един красив и млад човек. Злината е там. И какво заключение вадя аз от този пример? – Че на млади хора добро никога не трябва да се прави. Защо? – Аз ще ви докажа сега това философски. Баща ми, много богат човек, умря и ми оставя едно голямо наследство. Аз отивам при един банкер лихварин, който ме посреща много учтиво. Питам: Мога ли да считам тия негови аванси за добродетели? Не, то е благодарение на моето богатство. Той е благороден, вежлив, но само заради моя имот. Това не е благодеяние от страна на този банкер. С тези имоти аз навсякъде мога да мина. „А – казват, – този банкер е много благороден човек!“ Да, на мене той заема пари, благороден е, но аз имам един приятел, на когото бащата не е оставил нищо, няма нито пет пари в касата си и го пращам при този благородния банкер, да му поиска малко пари в заем. Моят приятел му казва: „Господине, моля, услужете ми с 10,000 лева!“ – „Не, не мога нищо да ви дам, нямам нищо в касата си.“ Отказва. Защо? – Защото баща му нищо не е оставил. Питам: Ако този Бертручио беше казал, че намерил на пътя една стара жена, Хенриета щеше да каже: „А, стара ли?“ – „Да, стара, 90-годишна, с набръчкано лице.“ Тогава тя щеше да каже: „Колко е благородно това, колко се радвам!“ Ако той би казал, че е направил добро на едно малко момиченце, 4–5-годишно, пак нищо. Но щом това добро е направено на една млада мома, която взел на ръцете си, попипал я малко, тогава – „Хм!“ Тук има известен морал. Питам сега: Къде се крие злото? Ще кажете: „Това са обикновени работи“. Не, тук е същността на въпроса. Всички съвременни разногласия се дължат на този факт, който не само че не е обяснен психологически, но и не знаем как да се справим с него. Ревността се проявява, не е лошо, но защо се проявява? – На следующата вечер Бертручио продължава: „Слушай, моя възлюбена, забелязах нещо у тебе, като че ли не си доволна от нещо, но чакай да довърша разговора си. Ще бъдеш тъй добра да ме изслушаш. Тази благородната мома, аз действително я обикнах, да ти се изповядам. Първата, която обикнах, беше тя“. – „Хм!“ – „Чакай, чакай, не ми се сърди, понеже ти не беше първата, която срещнах. Казвам ти една истина. Но тази мома беше много благородна. Тя ми каза тъй: „Аз следвам в окултна школа, имам един даден обет на своя Учител, но не го изпълних, затуй аз бяха наказана да остана през тази зимна нощ тъй на пътя. Аз за тебе не мога да се оженя по никой начин, за мене женитбата е изключена, но след мене ще дойде друга една мома – за тебе ми казваше, – тя ще те обича и с нея ще живеете отлично. Аз трябва да се върна в братството“. – „А, разбирам, това е една благородна, отлична жена. Това не е жена, която развращава.“ Следователно всеки един, който може привидно да ни вземе онова, което ние считаме съществено за нашия живот, ние считаме наш враг, а всеки един, който може да ни даде онова, от което имаме нужда, ние считаме наш приятел.
И казва Христос: „Още едно ти не достига!“
Сега аз няма да ви кажа, че любов нямате, че любов не ви достига, но ще ви кажа, че вашата Хенриета още не е дошла. Вие още се занимавате с онази жена на пътя, която занасяте у дома си. Ако сте мъж или жена, законът е все същият: вие се занимавате с младата мома или с младия момък на пътя. Но и младият момък, и младата мома, те си имат един обет – не се женят. Аз ще ви кажа едно нещо: Човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже пътя на другите хора към Бога, може да помага на човечеството, но той е далеч от Бога. Аз ви казвам истината. Човек, който мисли да се жени, той не може да намери Бога. Ти първо ще се жениш, ще раждаш деца, но когато дойдеш да разрешаваш онзи великия въпрос, „още едно ти не достига“, тогава няма да мислиш за жена, за майка, за деца, за мъж, за света, няма да мислиш за народ. То е идеалното нещо. Няма да се отречеш от света, т.е. аз трябва да бъда положителен, ще се откажеш от света, но от кой свят? – От света на заблужденията. Аз ви казвам една истина. Кое е положителното в този свят, което може да стане след 1,000 години? Я ми кажете, ако вие се върнете след 2,000 години на земята, какво ще остане от съвременната култура? Има едно красиво нещо в съвременната култура, то е, че има повишение в съзнанието, хората са малко по-милостиви, отколкото по-рано. Повече добри хора има сега. Обаче начините, методите, формите, законите, чрез които хората живеят, не са добри, не са такива, каквито трябва да бъдат. Те се нуждаят от много големи поправки, но ние ще оставим тези работи, те не ни интересуват. Всеки един от нас да каже: „Аз искам да намеря смисъла на живота“. Но сега да не каже някой на жена си: „Аз слушах днес Учителя, държа една хубава беседа, и от днес вече нямам нищо общо с тебе“. А, нищо общо нямаш! Досега си имал, а отсега нямаш нищо общо. Не е така. „Дала баба 5 пари да се хване на хорото, сега дава 10 пари, не я пущат.“ Който се хване на хорото, трябва да се ожени. Защо се създадоха хората? Хората представят нещо като ония дервишки танци, на които се въртят, докато паднат в транс. Някой път някой се хване на хорото и като се върти, върти, върне се у дома си, хване се за сърцето и казва на майка си: „Не мога да живея“. – „Какво има?“ – „Мъчно ми е.“ Ако е мома, и тя не може да живее, и тя паднала в транс. Тези неща са отлични, красиви, аз не ги осмивам, сериозно ви говоря. Всичко туй е красиво, но природата никога не позволява да се правят два еднакви опита! Един опит ще направиш! Ще кажете: „Колко пъти сме се женили!“ Аз ще ви приведа друг един пример. Актьорите правят една, две, три, четири и повече репетиции за едно представление и като направят последната, казват: „Готови сме!“ – дават представлението. Самото представление може да се даде само един път. Тук, в България, го дават и по 20 пъти, но това е базиргянство. Законът е следният: Репетиции могат да стават много, но самото представление се дава само един път.
И тъй, вие сте правили много репетиции до сега в живота си, но самото представление още не сте направили. Какво значи това? – Че някои от вас са правили много репетиции за женене. но още не са се оженили. „И тази хубава сега, още не сме се женили!“ – Не сте се женили, ами че как! Под „женитба“ аз разбирам през целия си живот да не отправиш един гневен поглед на онзи, за когото се ожениш. Това е женитба! То е приготовление за самата Истина, за великата Истина. Мъж или жена, един и същ е законът и за двамата. А сега мъже и жени се бият, после се примиряват и казват, че били женени. Вие не трябва да разбирате така въпроса. От чисто Божествено гледище женитбата е приготовление за великия живот. Само в приготовленията за женитбата човек ще се приготви за самото представление и в нея ще намери това, което не му достига.
„Едно ти не достига.“
Някой казва: „Аз няма да се женя“. Не, ще минеш през женитбата, тя е врата за великия живот. Не само хората се женят, но и духовете се женят. „И тази хубава!“ Вие имате особени понятия за женитбата. Когато един възвишен дух слезе на земята и се облече в материя, и той е оженен. Той тегли нагоре, тя тегли надолу. Има велики духове, които от години са ги хванали техните възлюбени и ги държат. И той пъшка, и тя пъшка. „Где е – казва той, – онази свобода, по-рано беше добре, лесно се движех, а сега какво ми е, аз си зная.“ Канят го другарите му на разходка. „Не, ще се върна вкъщи.“ – „Защо?“ – „Чака ме жена ми.“ – „Е, какво от това, че те чака жена ти?“ – „Че какво, тази моята жена ме бие, бе! Не е от слабите жени тя.“ – „Е, тогава, като те бие, ще се върнеш.“ Сега ще пренеса този факт в обществото. Някой път дойде сиромашията, казвате: „Аз съм беден“. Започвате да изнемогвате. Това са външни условия, които трябва да надделеете! Няма какво, ще се подчините. Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. Може да ме смелите, може да ме турите и прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля другояче, аз ще мисля тъй, както аз зная!“ Тъй казват гениалните хора. А сегашните хора, щом ги бутнеш с губерка, казват: „Аз ще се откажа“. Такива хора ние ще ги оставим настрана.
„Още едно ти не достига!“
Съвременните хора имат друга една слабост. Когато са слаби вътрешно, т.е. духовно, те казват: „Да се сдружим сега!“ Смешни са те! Мишките в един хамбар се сдружили против котката и решили да я атакуват. Почват да се упражняват. Картечен огън и откриват. Тичат по житото отгоре, речи държат. „А, котката ли, ще я накараме да бяга.“ Стотина–двеста мишки тичат по хамбара, цяла банда са, вървят, свирят, но като дошла котката – всички в хамбара! „Не сме готови още!“ И съвременните хора, щом дойде едно нещастие, най-първо, като мишките, отгоре се намират, но после казват: „А, опасно е, чакай да се поусъвършенстваме, че тогава ще се проявим“. Така и религиозните хора казват: „Чакай да се усъвършенстваме, да разберем тази работа, че тогава“. Няма какво да разбираш. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи. Ще решиш, туй е извън времето и пространството. Отлагаш ли, значи не си бил силен. Можеш да бъдеш силен всякога, когато искаш. Тъй решава Господ. И ние се молим, молим, казваме: „Не ни слуша Господ“. Господ казва: „Аз ви направих силни като Мене, но вие не Ме слушахте“. Кога сме силни? – Извън времето и пространството можем да бъдем силни като Бога. Когато Бог ви казва – „Бъдете силни“, вие питате: „Ама можем ли да бъдем силни?“ Вие веднага взимате обратната страна, казвате: „Силни да заповядваме ли?“ – Не да заповядвате на хората, но да вършите волята Божия. И тъй, няма да кажа самата истина, но ще се приближа малко до нея. Единственото нещо, което липсва на хората, е следующето: те не знаят как да служат на Бога. Туй е всичката работа. Всички страдаме от един недъг, ние не знаем как да служим на Бога. Опитайте, пишете във всички вестници, в Англия, в Америка, да ви пишат как трябва да се служи на Бога, ще видите какво ще ви отговорят. Може да получите хиляди начини, хиляди мнения, но нито един няма да се докосне до самата истина. Когато дойдем до служене на Бога, там няма стражари! Бог никога няма да ти каже: „Ти трябва да ми служиш“. У Бога има следното качество: Той никога досега не е казал на някое същество във вселената, колкото малко и да е то: „Ти ще ми служиш!“ Той му показва пътя, а оставя съществото само да Му служи или не, както то иска. Бог не е от слабите. Ако ние Му служим, ако ние се молим, то е заради нас, не е заради Бога. То е за нашето облагородяване. Обаче не е безразлично на Бога дали ще му служим или не, но като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили.
Сега онези от вас, които са богати, решете да служите на Бога! Няма да питате как. Този въпрос е решен у нас. Никога не питайте как да служите. Казва някой: „Трябва да любиш! Ама как?“ – Не питайте. Любовта не позволява да я питаш. Истината никога не позволява да я питаш. Ако не знаеш, ще мълчиш, докато разрешиш този въпрос. Всичкият грях е там, в питането. „Ама как да те любя?“ А, ти не говориш истината, лъжеш себе си, лъжеш и мене. Някой те ощипе. Започваш: „Тъй ли трябваше да ме ощипваш?“ Вземеш книгата на живота, отвориш я и четеш: „Аз дойдох при тебе, бях гладен, гол, бос, трябваше да ме нахраниш, да ми омиеш краката, да ме облечеш“. Казваш: „Ето, тъй трябва да любим Бога!“ Да, туй е правилно. Туй, което искаш за себе си, направи го и на другите. Нито повече, нито по-малко! Ако направиш с един милиметър по-горе, ти грешиш; ако направиш с един милиметър по-долу, пак грешиш. Ще бъдеш тъй точен, тъй справедлив, и спрямо себе си, и спрямо своите близки. Ние, съвременните хора, се страхуваме от Правдата. Щом говориш за Правдата, тя трябва да бъде абсолютно справедлива и спрямо вас, и спрямо мене. Тогава защо ще се страхуваме? Аз трябва да бъда абсолютно справедлив спрямо себе си: спрямо своите чувства, спрямо своите мисли и спрямо своите постъпки. Ако аз имам един хляб и дойде при мене един гладен вол, аз ще го разделя с него точно тъй, както бих го разделил с някой човек. Аз постъпвам тъй, както говоря, у мене има един морал, който вие не знаете какъв е. Ще ви го кажа. Вие го знаете, но не го прилагате. Минавам през гората, виждам един жаден кон, три дни не е пил вода. Мога да го оставя и да си замина, но аз взимам една кофа, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко ечемик. Питам сега: Кое ме заставя да дам на този кон малко вода и ечемичец? – Това е моето верую. Аз служа на Бога и Той ми казва: „С този кон ти ще постъпиш тъй, както със себе си“. Всички имаме нужда от едно нещо: от храна, от въздух и от светлина. Туй е същественото. То е и за животни, и за хора. То е, което ни свързва. Има някакво различие между нас, но то е друг въпрос. Казвам: Този е истинският морал! Този кон не може да ми се отплати, но знаете ли какво морално удовлетворение изпитва човек, когато направи една подобна услуга? Разправяше един мой познат, от новозагорско, следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след туй се затрепери и предаде Богу дух“. Казвам: Такъв човек, който може да направи една малка услуга на един умиращ кон, в него има морал, в него има любов, в него има съзнание. Този човек може да даде помощ на който и да е човек. А този човек, който казва: „Това е мравя, това е един кон, това е един беден човек, по-важно е за мене да помогна на своите ближни и братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо. Где е доброто? – Доброто трябва да бъде добро за всички същества едновременно, без разлика.
От туй гледище на съвременния живот, както сега се проявява вътре в природата, аз говоря за съзнателния живот, във всичките негови форми, а не говоря за степента на вашето развитие. Казвам: „Още едно ви не достига“. Ако те видя, че минеш с бакраче и носиш вода на умирающия кон, ще кажа: „Този човек е особен“. Но ако те видя, че заминеш коня и не му помогнеш, защото считаш, че това не е важно, ще кажа: „И този човек е особен“. Аз наблюдавам някоя майка, радва се на детето си и казва: „А, тази моя Стефанка, тя е едно ангелче. И моят Петранчо – също“. Но аз гледам, тази Стефанка и този Петранчо си играят и с пръчицата обрусват главичките на цветята. Майката казва: „Браво, браво, моите ангелчета“. А, никакви ангелчета не са, те са ангели без криле и с опашка. Тези ангелчета, на които се радваш днес, утре ще те изхвърлят на улицата да трепериш. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще каже: „Аз не ги познавам“. Защо? – Майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Тя трябва да каже: „Не, мама, не е хубаво така, не трябва да късаш туй цвете, в него има живот, Господ го е направил да му се радваш, без да го късаш“. Така трябва майките да възпитават децата си за в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.
„Още едно ти не достига.“
Какво не ни достига? – Да се не късат цветята! Умрял някой, че трябвало да му се донесе цветя, то е друг въпрос. Имало някакво празненство, че трябвало цветя, то е друг въпрос. Но питам: Кой ни е дал право да късаме цветята? Не е ли по-хубаво в една малка саксийка да донеса това цвете, отколкото да го откъсна? Не е ли по-хубаво да имам една жива роза, отколкото една увяхнала? Ами че ако искам да имам една жабка, защо да не си я донеса жива? Има някои американки, които обичат костените жабки и докато са малки, ги окачват на врата си с едно синджирче. Цял ден се разхождат с тях из града и вечерно време, като се върнат, ще ги нахранят и ще ги пуснат на свобода до сутринта. Оригинално е такова украшение! Поглеждаш, жабката от време на време си показва главичката. Не е ли по-добре това, отколкото да носиш само корубата на туй животно? Това е престъпление!
„Още едно ти не достига!“
Аз зная какво ще бъде вашето заключение. Аз виждам какво мислите. Вие мислите за този богатия, влизате в положението му. Вие ще кажете: „То така се лесно говори, но още не му е дошло времето. Нека минат още 500–600 години, та като дойде Христос, тогава ние ще Го последваме“. Е, преди 2,000 години дойде Христос, тогава хората последваха ли Го? – Не Го последваха. Ако днес дойде Христос, мислите ли, че ще Го последват? – Пак няма. Мислите ли, че ако дойде Христос сега, днешната култура ще Го приеме? – Не, за Него държавата ще прокара някакъв особен закон. Ще Го считат, че Той е неканен гост, че Той е един човек с особени идеи. Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода. Има някои хора в Англия, в Америка, които идеализират нещата. Те се различават от другите. Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята.
„Още едно ти не достига!“
Сега аз не се занимавам само с този свят, но с друг един свят, който е около нас и с нас. Има добри хора в света, които не познаваме. И в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Турция, и в Китай, и в Япония, навсякъде ги има. Тия добри хора аз наричам „гений на човечеството“. Те са светиите, те са необикновените хора, те са солта на бъдещото човечество! Само при тези хора вие ще научите Истината. Те няма да ви говорят, те ще ви кажат: „Ела и виж как аз живея“. Те няма да философстват. Ти ще седиш и ще се учиш от тях. Нима мислите, че сега аз като ви разправям, че много ще научите от мене? Аз казвам на мнозина: Ако вие искате да научите Истината, елате да видите как аз живея, проследете живота ми! Не ме гледайте, както ви говоря сега, аз тук съм официално облечен, аз сега мязам на вас, но ако искате да разберете моя интимен живот, като ме проследите вътре, ще ме видите. Аз водя два живота. Питат някои къде ми е силата? – В моя интимен живот. Когато минавам през гората, покрай бубулечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате да ме видите как живея. Когато прегазвам реките, аз никога не минавам с обуща, снемам си обущата и така преминавам. После, ако краката ми са кални, аз пазя едно правило: В чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката. Знаете ли защо правя туй? Аз няма да ви кажа. И после, като отивам да пия вода от някой извор, аз още отдалеч си измивам устата. Когато отивам да седна под някое дърво, аз няма да отида изведнъж да седна при него като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще ми позволиш ли да седна при тебе да си почина?“ И на която страна ми каже то, на север или на юг, дето ми определи, там ще седна. После, погледна към плодовете му, там мълча. Такъв трябва да бъде интимният живот на хората! А у вас какво става? Казвате: „Е, река е това, дърво е това, животно е това!“ А ние, високоучените хора, високообразованите, хората с двата факултета, математически въпроси разрешаваме! Ако е за математика, и аз зная тази математика. Ако е за геометрия, и аз зная тази геометрия. Ако е за кобури, и аз зная тези кобури. Срещам те: „Горе ръцете, извади кесията!“ Изпразня му кесията и го изпратя с празни джобове. Казва: „Слава Богу, че не ме уби“. Но ако дойда в кантората ти без револвер, ще кажеш: „Господине, сега не съм разположен, елате друг път“. А тъй, като кажа: „Горе ръцете“, веднага даваш всичко.
Питам: Какво не ни достига? У нас страхът е въздигнат в култ, ние не можем да вършим волята Божия от страх. Аз слушам, мнозина казват, че държавата прокарвала някакви закони. Питам: Против кого прокарва тия закони, против кого ги е насочила? Нека държавата си прави закони, това са нейни упражнения. Нека прокарва един, втори, трети, това е нейна работа! „Ами ние какво ще правим?“ – Ти ще се научиш да служиш на Бога, тия закони не трябва да те спират. Ние с държавата няма да се занимаваме. Има един въпрос, който ние трябва да разрешим – да служим разумно на Бога! На кой Бог? – На онази разумната, великата Любов, която осмисля всички неща, която включва всичко в себе си. А не, като дойда в дома ви, ако съм стар, да ме приемете. Ама че морал! Като отида в дома на някои хора и ги питам мога ли да остана в дома им като гост, то ако съм млад и красив, а те имат млада, хубава жена, ще се намерят в чудо и ще почнат да се извиняват, че нямат място, че жилищна криза имало и т.н. Не, не е там въпросът, но те се боят, че ако отида в дома им, мога да завъртя ума на жената. Като изляза вънка, ще си кажа: „Слушай, господине, ти си виновен, че си красив“. Не, не, другояче трябваше да постъпиш. Ти трябваше да си кажеш: „Аз много съжалявам, че внесох едно съмнение в ума на този брат“. Досега той имаше едно доверие в хората, а сега, след мене, той се усъмни. Може да дойдат и други хора, и у тях ще се усъмни. Тогава аз взимам мерки да оправя своите погрешки, та и като млад, хората да имат доверие в мене. Ако съм стар и дойда в дома ви, може да ме приемете; ако съм малко дете – също, но ако съм млад, не можете да ме приемете. Има случаи, когато вие можете да ме приемете и ще ме считате за отличен гост, макар и да съм млад, но кога? – Когато вие сте бедни, три дни сте гладували, а аз съм аристократ, богат, джобовете ми са пълни. Като ви покажа банкнотите си, вие ще кажете: „Ние благодарим на Бога, от колко време се молим на Господа да ви изпрати“. Да, но заради банкнотите. Казвам: Онзи не ме приема, защото съм млад – заради жената си, а този ме приема, защото съм богат – заради парите. При такъв случай ще си кажа: „Господи, не съм умен, не съм добър човек“. Аз считам, че истинският начин за посещение е следующият: да отида между хората нито като снажен момък, нито като богат, а да отида там, дето имат нужда от мене, и да кажа: „Можете ли да ми дадете да свърша някоя работа?“ И като ми дадат да свърша някоя работа, като уредя дома им, да си отида, без да ми платят нещо. Да не казвам: „Вие знаете ли кой съм? – Аз от 2–3 седмици проповядвам за Христа. Ще проповядвам и на вас, но ако ми дадете толкова и толкова“. Не, ще се опретна, ще послужа на хората, може би и месец, и два, ще купя каквото им трябва и ще си замина, без да ми платят. После ще отида на друго място. Това е истинското служене! И онези възвишените, благородните хора, така трябва да живеят. А мнозина хора живеят другояче.
„Още едно ти не достига!“
Сега аз не искам да оставя в умовете ви една негативна мисъл. Всички вие сте дошли на земята да търсите туй „едното“, което ви не достига. Не искам, като излезете сега, да кажете: „Ние сме грешници, ние сме туй-онуй“. Не, но идете да търсите туй „едното“, което ви не достига. Богатството, което имате сега, е за да намерите туй „едното“, затова и сте дошли от небето на земята. Туй „едното“ е смисълът на вашия живот. То е задача, дадена ви за през целия живот. Аз не искам да ви я разреша.
Като я решите, ще видите какво е туй „едното“, което ви не достига. Като го намерите, ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на вашите крайни съществувания.
Беседа, държана на 6 януари 1924 г.
|
