Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Тя постоянно ни весели.
Размишление.
Прочетоха се резюмета от темите: „Отличителните черти на кротостта и въздържанието“ и „Седемте думи със съответните цветове“.
Прочетоха се няколко от работите върху темата „Отличителните черти на смелостта и твърдостта“.
За следния път тема № 7: „Разлика във философските възгледи на Платона и Аристотеля“.
След това ще пишете върху тема № 8: „Разлика между страх и съвест“.
Твърдостта, смелостта и изпълнителността, или тъй наречените екзекутивни способности на човека, спадат към една и съща категория – те са сили на волята. Графически могат да се представят като страни на един и същ триъгълник:
Фигура 1.
Тия сили първо се проявяват в подсъзнанието, дето действат механически.
Всяка една от тях има три проявления. При първото положение твърдостта се проявява, когато разумът в човека не действа. В такъв случай човек е упорит, своенравен. За такъв човек турците имат следната поговорка: „Циганинът, и чука продава, и чергата продава, но от своето не отстъпва“.
При второто положение твърдостта се проявява, когато се засегнат личните чувства в човека.
При третото положение твърдостта се проявява, когато човек има убеждение. Това вече е идейно проявление на твърдостта.
Тъй че първото проявление на твърдостта е физическо, несъзнателно. В него съзнанието не взема никакво участие. Във второто проявление чувствата вземат участие. Третото проявление е идейно.
Какво мислите за смелия човек? Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд. И твърдият човек не е всякога смел. Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия. Смели са само в исокоморалните, идейните хора. Смелият човек може да бъде кавалерист, да нападне с коня си този или онзи, да го обере и после да избяга.
Твърдият човек пък седи в крепостта обсаден, както французите във Вердюн, месец, два, три, пет, осем, а може би и повече издържа. Изпълнителният човек е човек със замисъл, има предвид да преодолее някакви пречки. Той е тежката, дългобойната артилерия на човешкия характер. Тия три сили действат в човека. Центърът на твърдостта се намира отгоре на главата. Тя е страж, инспектор при първата врата на моралните чувства. Като дойдеш при нея, тя казва: Я си дай тук билета! Смелостта пък всякога урежда работите. Тя е втората врата на волята. Разрушителността е воюващият войник, в нея няма никакъв морал.
Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа да използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз. Бъди смел, но да знаеш защо си смел. Смелостта ти да бъде на място! Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! Бъди изпълнителен, но да знаеш защо си изпълнителен! Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе. Тия три сили не са едни от най-висшите, от най-благородните чувства в човека. Те имат своето място само на физическия свят. Който дойде на физическия свят, има нужда от тях. Когато висшите същества слизат на земята, те се въоръжават с тия оръжия. Когато твърдостта не се ръководи от ума, т.е. когато разсъдъкът не взема участие, тя създава много неприятности на човека. В него се набират известни енергии, които трябва да се трансформират. Твърдостта е един акумулатор, в който се събира или електричество, или магнетизъм. Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето, само когато успееш да ги убедиш, че не са прави. Най-после има твърди хора. които отстъпват само при морални аргументи.
Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въпросът: „Защо природата е внесла твърдостта в човека?“ Твърдостта, това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен. Да се прегъва без да се пречупва, и то под влияние на високоморални чувства. Какво движение има твърдостта? – Нагоре по правата линия AB. Всички твърди хора растат нагоре. Тогава можем да извадим заключението, че късите, низките хора имат малко твърдост. Значи твърдостта помага на растенето. Ами смелостта какво направление има?
Фигура 2.
Смелият човек върви по направление към C, на широчина. Какво направление има разрушителността? – Кръгообразно, по всички посоки (по направление на дъгите a b). И действително, всички убийци гледат да хванат човека, да го удушат, като му омотават въжето около врата. Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде да го нападнат, как да го убият и т.н. Разрушителността е най-грубата сила, която действа в човека. Тя е от най-ниско произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всякога гледат да обесят някого, да го затворят, да го убият. Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба, удари го в носа, че да те помни. Смелият човек трябва да напада и да се оттегля. Твърдият човек трябва да бъде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. Смелият човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш.
Наблюдавайте и какви движения прави ръката при проявление на тия сили. Когато действа разрушителността например, ръката се свива на юмрук – забива нещо. Следете тия движения в малките деца особено, които се проявяват естествено. Какво прави упоритото дете? – То застава право като войник, изопва всичките си мускули, не се мърда, стои неподвижно като кол. Всяко чувство изобщо се проявява в известен род движения, които са израз, отражение на вътрешността в човека. Трябва да знаете, че всички тия сили, всички способности в човека хвърлят оттенък върху неговия ум. Те са елементи на мисълта. Ако в някой човек твърдостта, смелостта и разрушителността имат преобладаващо влияние над другите сили, те ще внесат голяма жлъч, отрова в живота му. Ако този човек е смел, ще каже: Аз ще му дам да ме разбере! Ако е твърд, ще каже: Аз ще отстоя правата си! Човек трябва да възпитава естествено своите чувства, иначе може да се родят много неприятности в умствения и в моралния живот. Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта (Т) и благоговейното (Б) или религиозното чувства са силно развити, а разсъдъкът (Р) е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете да убедите. Когато една идея влезе в главата му, каквото и да му говорите, нищо не е в състояние да го отклони от нея, тъй си остава. Само смъртта може да реформира този човек. Когато отстоявате една идея, трябва да имате предвид какви са подбужденията, които ви подтикват към нея, какво благо може да ви донесе и т.н.
Фигура 3.
Интересен факт за наблюдение е влиянието на всички тия сили върху ноктите на човека. Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издържливи. Хора, които са страхливи предпазливи, имат малки и завити нокти. От друга страна, доброто, правилното кръвообращение се отразява върху ноктите. За да познаете дали вашето кръвообращение е правилно, разгледайте имате ли бял полукръг в началото на ноктите си. Колкото този полукръг е по-голям, толкова и кръвообращението е по-добро. Изчезва ли този полукръг по ноктите, кръвообращението е слабо, трябва да дишате дълбоко. Колкото повече се скъсяват ноктите, толкова повече разрушителността се проявява. Разрушителните натури имат широки и къси нокти. Скъсяването на ноктите показва, че умствените способности в човека се спират, а се развиват физическите сили, като разрушителността. Хора с малки, къси и широки нокти са гневливи и избухливи. Значи всяко чувство упражнява известно влияние върху ноктите. Всичко, което става във вас, може да се хроникира върху ноктите ви и то само в продължение на 180 дни, защото в толкова дни нокътът се сменява. Той показва какво е било състоянието ви през това време. Ноктите трябва да бъдат гладки и хубаво закръглени. Щом се яви някаква грапавина по тях, ще знаете, че във вас има нещо дисхармонично. По ноктите си ще изучавате характера си. Те са най-хубавото огледало, в което, ако се поглеждате всеки ден, ще знаете какво ви липсва. Някой път нокътът ви се пука, ще следите коя е причината за това. Ще проверите, че наистина известни промени в ноктите ви са резултат на развитието на известни умствени способности, на известни морални сили във вас. Затова като ученици на Окултната школа състоянието на ноктите ви ще бъде за вас едно пособие едно помагало при самовъзпитанието ви. Ако не сте готови, вие ще се уплашите от живота. Ето защо човек не трябва да знае много работи. Например, погледнеш нокъта си, видиш нещо по него, което показва някакъв недостатък в тебе, и ти се уплашиш. Защо? – Не знаеш как да го поправиш. Затова, именно, ви са нужни знания. Според вас как можете да се освободите от страха? Аз разделям страха на три категории: физически страх, страх на чувствата и на ума и морален страх. Когато човек е страхлив морално, все мисли, бои се дали ще влезе в Царството Божие или не. Когато е умствено страхлив или когато страхът е в чувствата, той се бои, че няма да постигне това, което е нужно за неговото умствено и сърдечно развитие. Когато страхът е физически, човек бяга и от сянката си. Такъв човек може да се уподоби на заяка, който взел един револвер и казал: Аз ще покажа на всички, че съм смел! В това време нещо тропнало. Той трепнал, хвърлил револвера настрана и се скрил някъде из шубраците. По натура заякът е страхлив. Съзнанието му не работи в такива случаи. После се върнал, пак взел револвера в ръка и казал: Аз ще покажа, че съм твърд, смел. Пак тропнало нещо и той отново захвърля револвера и избягва. Човек може да даде много обещания, че ще направи това-онова, но ако тия способности не са развити в него, той скоро забравя всичко и не изпълнява обещанието си. Сега например, гледам в някои от вас има същата слабост, каквато и в заяка. Те влизат в Окултната школа, постоят малко и после казват: Тази работа не е за нас, младите, друго ще изберем. Захвърлят револвера и бягат. Какво ще изберат? – Както всички хора. И после какво? – След 40, 50, 60, 80 години ще ви занесат на гробищата, дето ще видите, че всички философи, всички учени и прости, всички бедни и богати еднакво са разрешили въпроса за живота. Всички имат по един кръст и по една надгробна плоча, на която, ако заминалият е стар, пише: „Тук почива осемдесетгодишен старец, умрял в напреднала възраст.“ Ако е млад, пише:
„Тук почива един млад и зелен човек, не вкусил още от благата на живота.“ Тъй пишат живите. За окултния ученик има неща по-съществени от живота, по-съществени и от самата наука. Съвременната наука не е смисълът в живота, тя е само едно средство, за да се дойде до една по-велика цел. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“
Фигура 4.
Допуснете, че малкият кръг C представлява един жив индивид. Най-напред неговото съзнание е в първа степен, още не е проявено, но замисля да се прояви. Щом започва да се проявява, този индивид прави известни движения и неговото съзнание минава във втора степен (C2). В колко направления ще се движи? – В две направления, при което ще образува плоскостта D. При това движение съзнанието C2 придобило ли е нещо? – Придобило е нещо, минава в трета степен, става C3, но още няма блага. Благата ще дойдат впоследствие. С един пример ще направя мисълта си ясна. Представете си, че тази плоскост D е една изорана нива, посята нива. В първата фаза, когато съзнанието C е решило да се прояви, тогава е замислило да купи тази нива. Във втората фаза то я изорава и посява, като минава от C в C2 – придобива нещо. В третата фаза посятото на нивата започва да никне, да расте и Т съзнанието C2 минава в C3 – пак придобива нещо, но няма още плодове. В по-следващите фази на съзнанието C, а именно в C4, C6 и т.н., ще се видят благата. По същия начин вие може да разпознавате до каква степен на развитие са дошли известни ваши чувства и способности.
Например вие може да определите доколко сте религиозен. Религиозното чувство, както и всички други чувства, не са еднакво развити във всички хора. Ако религиозното чувство в някой човек представлява, например, една линия дълга 10 см, в друг някой – 9 см, а в трети – 8 см, мислите ли, че религиозните схващания на тия хора са еднакви? – Няма да бъдат еднакви, разбира се.
Вие казвате, че умствените способности произлизат от моралните или от духовните чувства в човека. Значи, щом в човека се събуди какво и да е чувство, той започва да мисли. Това чувство е един подтик към Бога. Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно.
Защо човек не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? – Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре. Следователно да мислим за някого, ние трябва да се отдалечим от него на известна дистанция и да го разглеждаме от друго положение. Когато говорим за Бога, под „Бог“ във философски смисъл на думата разбирам мислене. Да вярва човек в Бога, значи да мисли. Човек, който мисли, може да вярва в Бога. Човек, който не мисли, не вярва в Бога. Така идеята за Бога добива смисъл. Според сегашното философско схващане се счита, че мисълта за Бога изобщо спъва и самата мисъл в човека. И затова казват: Не трябва да се мисли за Бога. Това е материалистично схващане. Някои схващат Бога, като едно грамадно Същество. Бог създава всичките форми, но Той сам няма абсолютно никаква форма. Действително, ако си представяте Бога като едно грамадно Същество, като едно грамадно Слънце, вие няма да може да Го обхванете и тогава, разбира се, ще се помрачите и няма да можете да мислите. Ако имате такава идея за Бога, тя наистина ще спъне мисълта ви. Други казват: Господ с мен ли ще се занимава? Кажеш ли така, преставаш да мислиш.
От тази мисъл ще направим следния извод: Всички ония велики идеи в живота, които имат грамадна форма, спират процеса на вашето развитие. Идеите които имате, не трябва да включват в себе си грамадни форми. Туй е в съгласие и със самата природа. Вземете един желъд например: каква част по тегло представлява от теглото на един стогодишен дъб? В този малък желъд вие можете да носите целия дъб. Може да му се радвате, да го милвате, да го носите в джоба си – той съдържа всички възможности на дъба. Ами ще можете ли да носите в джоба си един грамаден дъб? – Не можете.
Следователно, когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат. А когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена. Вие можете да си представите дъба като един малък желъд, който постепенно израства и после отново се смалява. Това е последователна редица от картини. Вие можете умствено да прекарате този желъд през всички процеси на своето развитие в дъба, и после пак да се върне в желъд. Значи, в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира в двете крайности: по-голямо същество от Него няма и по-малко същество от Него няма. Тогава как ще разберете Бога? Идеята за малките неща у вас е свързана с нещо слабо. Действително, в практическия живот, в обикновения живот е така: малките неща са слаби. Не е тъй обаче в духовния живот. Имате една малка запалка, например. Понеже е малка, тя е слаба, това е вярно, но я турете тази малка запалка, тази микроскопическа искрица под някое взривно вещество, от което сте взели цял тон, какво ще произведе тя? Слаба ли е тази запалка сега? – Тук тя ще предаде своята енергия на взривното вещество и ще предизвика страшна експлозия, голям взрив. Малката искрица в този случай произвежда много нещо, а един голям камък, хвърлен всред това взривно вещество, нищо не причинява. Следователно малките, микроскопическите неща в света са силни. Тъй че смисълът на живота не е във великите идеи, но в малките, само че трябва да видоизменим тяхната материя, да я направим по-пластична, по-годна за работа.
Често вие се спирате пред една велика мисъл и казвате: Няма да се занимавам с тази мисъл. Няма да се занимавате, разбира се, тя е радий! Мислите ли, че ако имахте 10 гр радий, бихте седели в тази стая? Мислите ли, че ако в София имаше 50 гр радий, софиянци щяха тъй спокойно да стоят в София? Цяла София щеше да бъде във въздуха. Слънчевата светлина също така съдържа радиоактивна сила. В пространството има ред трансформатори, през които слънчевата светлина, като минава, претърпява известно видо-изменение и после пада върху предметите като приятна, благотворна топлина и светлина. Ако слънчевата светлина се възприемаше тъй, както иде направо от Слънцето, тя би разтопила всичко, което срещнеше на пътя си. Не мислете, че Слънцето е много снизходително към вас. Ще ви предам накратко една индуска легенда, да видите, колко е снизходително Слънцето. Индусите си представлявали, че на Слънцето живеели много живи същества, всички били момичета, а само Слънцето – момче. Тия момичета били негови сестрички, а Слънцето само било единственият им брат. Понеже Слънцето било най-големият, па и единственият брат, обичал да бие сестрите си. Един ден майка му, за да избегне тези побои, поставила Слънцето да живее в центъра, а сестрите му да обикалят около него, по периферията. Така се създал неговият диск във форма на окръжност. Слънцето изпращало на своите сестри светлина, като трептяло от недоволство, че не може да ги бие както по-рано. Значи, то ги биело със светлината си, а от тия трептения, които отправяло към тях, се ползва днес цялата Земя.
И тъй, ще знаете, че малките, микроскопичните идеи в света са силни. Тях ще държите, за да бъдете и вие силни.
Сега ще ви задам следния въпрос: имали нещо по-велико в живота извън Бога, извън Любовта, извън Мъдростта, и извън Истината? – Има. Тогава, кое е най-великото нещо извън Любовта? – Животът. Той е резултат на Любовта.
Кое е най-великото нещо извън Мъдростта? – Знанието.
Кое е най-великото нещо извън Истината? – Свободата.
Ще пазите това за себе си. Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият е процес на разрушение, а другият процес на съграждане. В Любовта не съществуват тия два процеса. Тя е нещо чисто, възвишено. В нея няма диференциране, а в живота има. В такъв случай, ако допуснем, че Любовта и животът са едно и също нещо, не бихме могли да си обясним противоречията, които изпъкват. Любовта е извън живота, а животът е само едно частично, временно проявление на Любовта.
Знанието пък е проявление само на Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знанието. Тя е абсолютна: в нея няма никакви заблуждения, никакви теории Свободата е проявление на Истината, но Истината е абсолютна: в нея няма ограничения, няма никакво робство. Свободата сама по себе си съдържа известни ограничения, защото всеки стремеж на човека да бъде свободен показва, че той е ограничен.
Тогава и аз ви питам: можете ли да живеете без Любов? (– Можем) Да, без Любов ще имате живот, но ще страдате. Можете ли да живеете без Мъдрост? (– Можем.) Да, без Мъдростта ще имате знания, но глупости ще вършите. Можете ли да живеете без Истината? (– Можем.) Да, без Истината ще имате свобода, но в робство ще изпадате.
Следователно, когато вие се индивидуализирате и кажете, че ще живеете за себе си, вие отричате Любовта, Мъдростта и Истината. Някой път човек може да си позволи един такъв жест, но като дойдат резултатите, не трябва да се сърди. Като страда, да си каже: Аз съм причина, че страдам, понеже се отказах от Любовта. Като страда, да си каже: Аз съм причина, че дойдоха грешките, глупостите, защото се отказах от Мъдростта. Като страда, да си каже: Аз съм причина, че дойдоха ограниченията, понеже се отказах от Истината. Ти си свободен, но ако тази твоя свобода трябва да защищаваш с револвер и пушка, каква свобода е тя? Ходиш по улиците, но все се пипаш да не те е обрал някой; оглеждаш се да не те преследва някой. Това свобода ли е?
И вие като ученици на Окултната школа ходите по улицата и все се попипвате: Дали съм на правия път? Ами ако съм се заблудил? Ами какъв ще бъде животът ми? Това са все отрицания. Тия отрицания съществуват във всички философски системи. Те са едно преходно състояние в живота. За младите има една опасност. Тя е, че могат да изпаднат в голям песимизъм. Аз сравнявам младите хора с гъбите. Те са леки като гъби и като ги турят във вода, попиват я, разширяват се, мислят, че всичко ще задържат, но щом излязат от водата, изпущат я. Като влезете във водата, мислите, че сте станали голямо нещо, но като излезете от нея, стиснат ви и вие оставате пак леки, каквито сте били по-рано. Това не е младост. Гъбата показва, че човек може да живее с малко, не трябва да има големи ламтежи. Малко да е, но чисто. Ако гъбата е много наквасена и с нея изчистят дъската, след това не може да се пише на дъската.
Гъбата трябва да се наквасява малко, не трябва да бъде нито съвършено суха, нито съвършено влажна. Младият човек трябва да е пластичен. Старият човек мяза на камък: вари го, печи го, все камък си остава – младия човек можеш поне една дъска да изчистиш. Със стария човек можеш да съградиш една къща, но в нея хората умират.
Това което ви говоря, се отнася все до свършивши хора. Аз не разправям на деца. Всички вие сте свършили университет – големия университет сте свършили. Когато Христос говори на Никодима и му каза, че „ако се не роди изново, не може да влезе в Царството Божие“, Никодим Го запита: „Как е възможно стар човек да се роди отново?“ Христос му каза: „Ти си учител израилев, как да не знаеш тия елементарни неща?“
Питам ви сега: колко правят 5 × 5? (– 25.) Аз оспорвам това и ви казвам, че 5 × 5 = 7.
Аз мога да ви докажа това нещо математически, с ред формули, но нямам време. Този процес е верен в природата, защото тя има като цел на нещата крайните резултати. В този случай 5 × 5 = 7. Защо? Числата 5 и 2 са основи, а 7 е киселина. Следователно с числото 25 вие не можете да направите нищо, защото и двете числа, 2 и 5, са основи, а две основи не дават нищо. В този случай, ако посеете 25 семенца, няма да получите нищо. Защо именно числото 5, умножено само на себе си дава 25? Това се приема като аксиома, не може да се докаже, но очевидно е, че е така. Тези разсъждения водят към софистика. Числото 7 пък включва в себе си числата 2 и 5. Какви са качествата на това число?
Сега, да вземем числата от 1 до 18. До първата линия написваме от 1 до 9. До втората линия написваме от 10 до 18 и т.н. Като съберем отделните цифри на числата след първата линия, получаваме пак горните числа от 1 до 9, а именно:
1,2,3
4,5,6
7,8,9
-------
10,11,12
13,14,15
16,17,18
-------
19,20,21
…
10 = 1 + 0 = 1;
11 = 1 + 1 = 2;
12 = 1 + 2 = 3;
13 = 1 + 3 = 4;
14 = 1 + 4 = 5;
15 = 1 + 5 = 6;
16 = 1 + 6 = 7;
17 = 1 + 7 = 8;
18 = 1 + 8 = 9;
19 = 1 + 9 = 10 = 1 + 0 = 1;
20 = 2 + 0 = 2;
21 = 2 + 1 = 3;
И тъй, числото 1 е творческа сила, киселина; числото 2 – основа, а числото 3 е резултат. Значи, числото 3 в природата показва завършен процес. Триъгълникът е завършен процес, резултат на някоя работа. Числото 1 и 2 са се съединили, за да дадат някакъв завършен резултат. Числата 4, 5 и 6 са от втората категория: 4 е киселина, 5 – основа, 6 – резултат. Числата 7, 8 и 9 са от третата категория: 7 е киселина, 8 – основа, 9 – резултат. Тогава, числата 3, 6 и 9 спадат към една категория; числата 2, 5 и 8 към друга категория – основи; 1, 4 и 7 към трета категория – киселини. Както виждате, в числата има разнообразие. Те са сили, които са се трансформирали от едно състояние в друго. Единицата е първото проявление на тия сили; четворката е второто проявление, а седмицата – третото проявление. Такова трансформиране става и в човешкото съзнание. Материята, през която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рядка, после по-гъста и колкото е слизало по-надолу, ставала все по-гъста и по-гъста, докато най-после се проявили формите, които днес съществуват.
Сега, във вашия ум остана една неразрешена идея. Красивото в живота седи в неразрешените идеи. Непосятата нива има бъдеща деятелност, а посятата е изтощена вече. С разрешените въпроси е свършено вече, а това, с което има да се занимаваме, то е бъдещата основа, то е полето, върху което трябва да се работи. Не се смущавайте, когато известни въпроси останат неразрешени – ще им дойде времето.
И тъй, 5 × 5 = 25 = 7. Разглеждайте това нещо от една страна, от друга страна вижте може ли да бъде вярно и при какво отношения. При известни отношения 5 × 5 може да е равно на 7, но не при всички условия.
Какво значи в математиката да умножиш едно число само на себе си? Как мислите, може ли да се умножи семето само на себе си? За да се умножи семето, в този процес трябва да вземат участие човекът, почвата, слънцето, водата, въздухът – те са формули, които имат дял в работата. Следователно, като казваме 5 × 5 = 25, трябва да вземем предвид и другите елементи, които са взели участие в умножението. При какви условия 5 × 5 = 25? Питагоровата таблица показва, че 25 се получава при известни условия. Значи, ще вземем пред вид и разумността на човешкия дух, който взима участие в това умножение. И тъй, 5 × 5 = 25 показва всички условия, които са действали в даден момент за да се превърне петицата в 25.
Размишление!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Тя постоянно ни весели.
7 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 25.ХI.1923 г. в гр. София
|
