Съблазните

Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда.(Ев. Матей 18:7) За да направя мисълта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля да употребя. Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употребява и съвременната наука. И ние всякога мислим, че злото е в отрицателната страна. Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни. Те в себе си са съграждащи, но не всякога са такива.

Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“. Съблазънта всякога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, с която жените подмесват хляба. Не, това подквасване е във възходяща степен. Вкисването произвежда разлагане у човека. Да допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел. В един ден вие изгубите вяра в него. Той със своите думи и със своите постъпки внесе една малка съблазън. И от този ден той губи, но и вие губите. Защо? Защото като мислите за него, неговите мисли, неговият живот засягат и вашия. Може да кажете: „Какво ни струва да мислим за другите хора тъй, както са си?“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено да мисли зло за когото и да е, не му е позволено да носи един безобразен образ в себе си и в ума си. Аз ще ви дам после един пример, да видите в какво седи съвършенството. Затуй казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва: „Мразете ги“, не казва: „Бъдете индиферентни“, но казва: „Любете ги“. Следователно, имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може да ги спъне. Онези, които вървят в низходяща степен, те сами се спъват и другите спъват.

Христос казва: „Горко на света от съблазните!“ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма.

Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „Да, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“. Не, не, всичко това е празна работа. В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство. В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“. Имайте предвид, че праведните и добрите хора на земята не са добрите и праведните хора на небето, но грешните, неправедните хора на земята са праведните на небето. Щом те кръщават на земята, че ти си отличен човек, в Царството Божие си на лявата страна. И аз бих желал да ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който да е дошъл на земята и хората да са говорили за него добре. И в това седи тяхното особено положение, че върху тях са се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че са на правия път.

Сега Христос, Който разбира този закон, казва: „Горко на света от съблазните!“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене? Мислите ли, че аз мога да направя това? Мислите ли, че аз съм способен за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми са от високо произхождение?“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажат: „Ние не сме направили никакво престъпление“. Можете ли да си турите ръката на сърцето и да кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие? Това не е една мисъл, а хиляди такива са минали. Добрите мисли, желания и действия в нашия живот са нещо случайно. И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило. Как би се схумило? Как мислите, ако майката не би употребила грижи за своето дете, то не би ли се схумило? Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл да спаси света. Но разбирате ли какво нещо е, в това отношение, Христос? Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират. Питам: Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата любов? Ако у нас се зароди онова велико съзнание да чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може да се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.

Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“. Светът има право да се съблазнява. От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за да избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва да бъде изпълнено с Божествената Любов. Вие ще кажете: „Ние знаем какво нещо е Божествената Любов“. При влизането на Божествената Любов в сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентност, небивала до туй време. Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите си погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите си погрешки. Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки. И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Съберат се няколко сестри, започват коментари, казват за някоя: „Нима мислите, че тя е много набожна?“ И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягат, обтягат и заключат: „Видите ли, тя никога не е била набожна“. Че питам: Кой човек е набожен? Чудни са хората, като казват, че еди-кой си бил набожен! За да си набожен, Любовта трябва да проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух; да си любовен не само към твоите деца, към твоята жена, да си любовен не само към цялото човечество, но да си любовен към всички най-малки същества – към всичко. Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш?“ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът и ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. И съблазънта се роди в душата му. Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно?“ Четеш Библията, пак дойде съблазънта, казваш: „Ами ако туй не е вярно?“ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи?“ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите?“ – Дойде съблазънта. И тъй, нашият живот е пълен навсякъде със съблазни. Някой те погледне, каже ти някоя лоша дума, съблазни те. Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем да разчитаме при всички условия. Все пак ще се съблазним, ще кажем: „Кой знае!“ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем да познаем един човек? – Има. Има едно велико правило в живота, в което няма никакво изключение. Ако ти си един човек чист по сърце, невинен като детето, няма да има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума си, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога. Този човек може да не е красив по външност, може да е груб, може да е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб. Може да направите опит. Ако ти си един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип, усетиш ли едно раздвояване вътре в себе си, почувстваш ли едно стеснение в ума си, а в сърцето си едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено. Обратно: Ако в ума си почувстваш едно разширение, а в сърцето си едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето си има нещо развалено. За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито. Каквато работа и да започнеш с него, утре ще се скарате“. Ако искаш да се жениш, за такъв човек не се жени. Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли да завъртят един дом? Не се женете така! Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха да живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот. Днес, и мъже, и жени, без разлика, нямат чист живот. Най-първо ние трябва да възстановим чистотата. Аз бих желал във всяко общество да се образува сдружение за чист живот, хората да имат доверие един към друг. Такъв един пример има в романа на Виктор Юго – „Клетниците“ – за Жан Валжан, който откраднал сервиза на епископа. Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“. Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше да бъде в затвора. Трябва да се стремим да имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е да мислим добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора. Бог познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христос? Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце да грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите. Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо? За да ги задоволи. От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва да бъдат богати“. Не, лошите хора трябва да бъдат богати. Защо? – За да имат работа, с какво да се занимават. Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво да се занимава. А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и да няма богатство, пак ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редът на нещата при днешния живот. Но при други условия на живота ще има друг ред, порядъкът ще бъде друг. При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите. Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът да учим учените, а – глупавите. Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“. Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем да се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в себе си: можем да се съблазним в своя ум, можем да се съблазним в своето сърце, можем да се съблазним в своята душа, можем да се съблазним в своите благородни пориви. Няма по-голямо нещастие от това, да се съблазни и разколебае човек в себе си. Ние казваме: „Досега Господ ме поддържаше, но аз направих прегрешения и сега Господ ме остави“. Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта – никога! Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва да имаме вяра. Бог в своите намерения има желание да ни изведе от сегашните тягостни страдания. Той е допуснал страданията, за да даде на всинца ни един велик урок. Такъв урок ще ни даде, за да съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем да се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем да ходим, той е само за земята.

„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“. Аз бих желал, от утре да започнете с тази формула: да се не съблазнявате! Сега, някой казва: „Аз съм от новото учение“. Ами че едно от качествата на новото учение е да не се съмняваш, да не желаеш да бъдеш богат, но да искаш да бъдеш сиромах, т.е. не да искаш да си сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва да се откажеш. Аз мога да приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е. че те не издържат своята, те не изпълняват Божията дума тъй, както Бог изисква. И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняват, да се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше да бъде животът им? Ако някой път мъжът каже на жена си няколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. „Защо ми правиш тази баница?“ – „За сладките ти думи.“ А сега какво става? – Мъжът каже няколко обидни думи на жена си, и на другия ден няма вече готвене. Тя излезе вънка и казва: „Представете си, моят мъж ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо няма да му направя, ще му дам един урок“. Не, наточи му една първокачествена баница! Аз съм срещнал досега в България само една българка, наша сестра, която щом дойде нейният възлюбен и я нахука, стане на другия ден рано, наточи му една баница и го гости. Той, след като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направих“. Казвам: Ти постъпваш съобразно Христовото учение.

Сега, мнозина питат: „Как трябва да живеем?“ Казвам: Не се съблазнявайте! Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена си някои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота си ние трябва да постъпваме тъй. Туй говоря за учениците, които искат да водят един живот за самоусъвършенстване. Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали?“ Всяка вечер вие си правете един отчет, ще си намерите една от грешките от през деня и ще я поправите. Казвате: „Дали сме забогатели?“ Ще си направите един отчет. Вземете пример от търговците. Един търговец има да изплаща 40–50 полици. Той си записал датите, кога трябва да ги изплати. Вземе ключа от касата си, отвори я и гледа дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва с малките печалби. Някой от вас направи едно добро, но забравя онези 40–50 полици. На другия ден дойде кредиторът, хване го за гушата. Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме да се освободим! И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха да царуват. Много по-добре щеше да бъде, ако хората отвънка ви хукат. Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?“ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял.

Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини. Като направим една малка добрина, всички я знаят. Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята?“ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите?“ – „Да, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е?“ – „Турено е, ами нали трябва да се знае, че има добродетелни хора?“ – „Добре, платено ти е и за това. Кажи ми сега нещо, за което да не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета. Дадох и един долар и и казах да не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може да те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да не ме безпокои“. Порядките и разбиранията на невидимия свят се различават диаметрално от нашите схващания. Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете и може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога, да покаже тази Любов. Сега наскоро аз имах случай да се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше. „Жена ми е отличен човек и много добра писателка, но аз съм много лош, ревнувах я, и най-лошите мисли хвърлях отгоре и. Аз да я оставя да върви сама някъде, Боже съхрани! Водя един непорядъчен живот. Не стига това, но един ден тя иска да отиде в Германия, да учи немски език. Но при това и дете имаме. Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи да замина“. – Не мога, за 40 дена – може. Породи се в мене една борба: с какво право аз искам да бъда свободен, а нея ограничавам? Нека и тя бъде свободна, мисля си. Един ден и дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш. Едва що изказах тия думи, усетих, че ми падна един товар от сърцето. Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти си изпълнил Христовия закон. По-рано мислеше, че като иде в странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди в странство“, и се успокои. Една благородна черта! Да, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза. Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия да види как ще постъпим. Съблазните непременно ще дойдат за изпит.

Сега вие искате да знаете дали Христос е доволен от вас. Христос е доволен от всички ви. Един учител може да е доволен от учениците си, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо? – Пълни са с погрешки. Един ученик може да е добър, морален, но при разрешение на задачата да има ред погрешки. Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“. Следователно Христос не е доволен от нас по отношение на нашите погрешки в света. Като от хора, той е доволен от нас, но при нашите ежедневни постъпки, при нашите отношения в света ние не сме постъпили съобразно закона на Христа. Христос е недоволен от нашите некоректни постъпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем да намерим друг начин, друг път. Няма. Единственият начин за издигане на човешката душа е човек да има абсолютна вяра в своите братя. Жената трябва да има абсолютна вяра в своя мъж. Казвате: „Може ли?“ Може. Мъжът трябва да има абсолютна вяра в своята жена. „Може ли?“ – Може. Братът трябва да има абсолютна вяра в своята сестра. „Може ли?“ – Може. Слугата трябва да има абсолютна вяра в своя господар. „Може ли?“ – Може. Сестрата трябва да има абсолютна вяра в своя брат. „Може ли?“ – Може. Господарят трябва да има абсолютна вяра в своя слуга. „Може ли?“ – Може. Може да имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва да знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем да се учим и да живеем тъй, както Той обича. Ще дойде туй време, за едни по-рано, за други – по-късно.

„Горко на света от съблазните!“

Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва да бъде горко. Носете тази идея със себе си! Направете едно дружество, без съблазни. Но какво ще бъде правилото там? Вие ще кажете: „Може ли това?“ – Може. Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без да се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“. Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите. Ние още не сме опитали Божествените принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начин не може да се живее. Действително, не може да се живее. Но ако ние вложим тази разумна Любов, да започне да действа отдолу, какво ще произведе тя? Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват да спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият. Няма какво да спорят. Вашата любов еднаква ли е? Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва да бъде готов да се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило в живота си, какво подобрение би станало! А лошото е там, че ние жертваме за себе си повече, отколкото за всички други. В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за да могат съвременните хора да се подигнат“. И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и да изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден. Сега във вашия ум ще остане мисълта: „Може ли, аз съм стар, другояче съм свикнал, баща ми е ходил в друг път“. – Може. В закона на Любовта няма нищо невъзможно. За пример, някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия“. Е, в какво седи изпълнението на волята Божия? Някой казва: „Аз искам да изпълня волята Божия, да служа на Бога“. Бог нуждае ли се от нашето служене? От що се нуждае Той? Някое цветенце изсъхнало, ти минаваш по пътя, и Той ти казва: „Полей това цветенце!“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят!“ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си. Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има. Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!“ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. Друго изяснение на своята мисъл: светът се издържа не с капитали и пари, а – с труд. Всички казват: „Дайте пари!“ Не, трудът е, който поддържа света. Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това „свещен труд“, който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.

„Горко на света от съблазните!“

Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта! Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва да вървят в този път без съблазни. И навсякъде трябва да се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за да се изпълни волята Божия на земята.

Само по такъв начин ще дойде Царството Божие на земята!

Беседа, държана на 23 септември 1923 г.