Господарю, напомнихме си, че онзи измамник, когато бе още жив, рече: „След три дни ще възкръсна“.(Матей 27:63) Ще взема една част от 63-ти стих, 27-ма глава от Евангелието на Матея: „Господарю, напомнихме си, че онзи измамник, когато бе още жив, рече: „След три дни ще възкръсна“.
Ако тия думи бяха казани за някой обикновен човек, не щеше да ни учудва. Но те се отнасят до вярванията на съвременните християнски народи. То е казано не от прости хора, но от най-учените хора на еврейския народ, от служителите на църквата, отлично запознати с Моисеевия закон. Казват: „Спомняме си за това“. Оттук може да се види какво е било отношението на тогавашното духовенство спрямо Исуса. Сегашните християнски народи считат Христа за божество, за Син Божи, и затова ние не бихме желали да знаем как си обясняват те това противоречие. Не само в еврейския народ, но изобщо, като проучваме историята на всичките религии, няма Учител, който, като е дошъл в света, да е бил добре посрещнат. Във всички народи, без изключение, са ги посрещали като измамници и лъжци.
За нас, хората на положителната наука, ние можем да си обясним това нещо много обективно. Има разногледи хора. Това са хора, на които очните нерви не са еднакво дълги, та впечатленията от външния свят не се съвпадат в един и същи момент, и се явява двоен образ. Единият образ се възприема по-рано, а другият – по-късно. Тази аберация, т.е. отклоняване, съществува и в човешкия ум. Човек може едновременно да възприеме два образа. Но законът е такъв: не могат да се възприемат изведнъж два противоположни образа в природата, защото ако единият образ е хармоничен, другият ще бъде дисхармоничен. Но това произтича от факта, че в самия живот има две велики течения. Соковете, които идат от корените на дървото, имат едно свойство, а тези, които идат от клоните, имат друго свойство. Може да попитате защо става така. За обяснение аз ще си послужа с една аналогия, с това, което става в природата.
– Защо корените на дървото не са прави както клонете, а лъкатушат в земята? – Понеже почвата е по-гъста. За да си пробият път, корените са принудени да изкривяват своята посока. А клоните, понеже растат в по-рядка атмосфера, техният растеж е по-правилен. Значи, когато схващанията на хората са материалистични, винаги има известно изкривяване. Например евреите се отличават с краен материализъм, което може да се проследи в тяхната история. Братята на Йосифа го продадоха много евтино. Виждаме друг пример: Юда продаде Христа за 30 сребърника.
Тия прояви на човешката душа са необясними за един обикновен човек. Питам ви: Не е ли същото, когато братя и сестри, в желанието си да получат по-скоро бащиното наследство, чакат смъртта на родителите си. Не може ли бащата да им даде наследството или част от него, докато е още жив? Знае се какъв е моралният уровен на тия синове и дъщери, които желаят смъртта на баща си и майка си. От такива синове нищо не може да се очаква. Ако се проследи животът им, ще се види, че 90% от тях водят разпуснат живот. „Ние помним, че онзи измамник, когато бе още жив, рече: „След три дни ще възкръсна“. – „Ние знаем, че той няма да възкръсне, но е нагласил да дойдат Неговите ученици да откраднат тялото Му и да разгласят навсякъде, че Той действително е възкръснал.“ Този въпрос от 2000 години не е разяснен. В цялата християнска литература, ако я разгърнете, ще срещнете разни теории дали е възкръснал Христос, или не. Защото ако Той не е възкръснал, както е казал, тогава цялото верую на християните пропада. Но ако Христос е възкръснал, тогава веруюто на християните се базира на една основа, на която животът има възможност да расте. Хората така обясняват възкресението, че ако човек легне да спи и после се събуди, може да го считат за възкръснал. Или ако умре и после оживее, той е пак възкръснал, пак се връща в живота. „Възкресението“ включва в себе си друг закон. То е състояние – минаване на душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, душата се опорочава. Също всички хора, без изключение, са нечисти. Поради това ние трябва да правим на земята големи усилия, за да можем, със силата на Духа, да очистим нашето сърце, нашия ум, нашите действия и желания от това окаляне. Причината за окалянето е в самата материя. Значи тя е от такова естество, че се опорочава. Ако отричате, че материята може да се опорочи, тогава защо изхвърляме част от нея навън? Защо след вкусното ядене на бюреци, на палачинки, чувстваме неприятност, че понякога не искаме да ги видим? Откъде се образува това? Вътре в палачинките ли беше? Аз считам, че нечистотиите са в самата материя, като в затворено шише; отпушиш шишето и виждаш какво има вътре. Човешкият дух трябва да изучи процеса на чистенето.
И възкресението е самият процес на чистене. То става само чрез Божествената Любов. Без Любов няма възкресение. Който изгуби Любовта, казва: „Аз съм мъртъв“. Обаче щом дойде Любовта, той усеща едно съживяване. Под думите на Христа: „След три дена аз ще възкръсна“, се подразбира, че след три дена Той ще внесе Божествената Любов, която включва всичко в себе си. На друго място Той казва: „Когато бъда въздигнат по такъв начин, аз ще се привлека към Любовта, както и всички, които вярват в Бога“. Мнозина разбират, че трябва да умрем, за да отидем при Христа. Не е така. Под „умиране“ се разбира да се освободи човек от онези свои мисли, които го спъват. Може да умреш и мисълта да те държи и в онзи свят. Също и желанията спъват в онзи свят. Човек и там няма да бъде свободен. Ако не си привлечен от Любовта, ако не си под влиянието на този велик закон, ти не можеш да влезеш във великия Божествен свят. Това се обяснява така: Като доближите до железни стърготини една жица, през която минава електрически ток, всички стърготини ще се полепят по жицата. Значи има една сила, която ги привлича. Друга сила, с други свойства, не може да ги привлече. Следователно Божественото привлича подобното към себе си. Човешката душа се привлича от този център.
Всички хора имат желание да намерят истината. Всички търсят щастие; всички търсят здраве; градят къщи, уреждат градини, осигуряват живота си. У човека има нещо дълбоко всадено към живота и той иска да живее. Понякога той иска да умре, да се лиши от живота си. Под „смърт“ се разбира да се освободиш от неблагоприятните условия, които спъват растежа на живота. Додето сме стигнали, нашият живот сега е драма и трагедия. Сега сме в най-лошото положение: ние сме в дъното на ада. Няма какво да ви доказвам тази мисъл. Достатъчно е да посетите един от големите европейски градове като Париж, Лондон, за да се уверите в това. В Лондон има един квартал, дето живеят повече от 50,000 семейства, децата на които не познават родителите си. Там е свърталище на порока. Ако някой иска да знае какво е адът, да отиде там. У нас още такива квартали няма.
Ако разгледаме съвременната наша култура, ще видим, че в нея има много тъмни страни. Някои автори я разглеждат само от светлата и страна. В случая преценката им е много субективна. Нашите писатели са толкова честолюбиви и горди, че не искат да признаят своите погрешки. Ако отидеш в Америка, и там ще ти разказват само за добрите страни на тяхната култура. За да се изтъкнат отрицателните страни на американския живот, изисква се от лицето, което ще ги изнесе, висок морал, голяма интелигентност. Навсякъде има благородни и честни хора – и в България, и в Русия, и в Англия, и в Германия. Не е удобно да се изнасят само пороците, защото като мислим и пишем за тях, има опасност ние да се опорочим. Лекарят, който постоянно пипа раните на болните, може да се инфектира и да пострада. В произведенията на някои автори има също проказа, от която се заразяват и опорочават хората. В своите съчинения авторът описва живота си. Моралът и културата на автора се виждат от произведенията му. В тях се изнасят неговите идеи, желания, чувства, а не общочовешки идеи. Един художник рисува например само голи жени, защото това му доставя удоволствие – значи той рисува за себе си, а не за другите. Друг рисува крадци, убийци. Рядко ще срещнем художник, който изразява, въплътява в картините си велика идея. Аз разбирам, като погледнеш картината, тя да произведе в душата ти цял преврат и да кажеш: „Има за какво да се живее на този свят!“ А сега, погледнеш една хубава, донякъде издържана картина, но идеята не е живо изразена. Казваш: „Картината е много хубава, но идеята е непостижима“. И си живееш, както си знаеш.
Ние, съвременните хора, сме в положението на двамата гръцки художници, които решили помежду си да се състезават. Единият нарисувал толкова естествено един грозд, че птиците го нападали да го кълват. – „Виж – казал авторът, – даже и птиците се измамиха. Това е изкуство!“ Другият също се възхитил от картината на приятеля си. От своя страна, той изваял образа на една богиня, която закрил с тънък воал. Дошъл първият художник да види неговото произведение. – „Дигни воала, да разгледам добре статуята.“ Но като се доближил, видял, че воалът бил също от камък. Значи, вторият художник бил такъв голям майстор, че заблудил приятеля си, също майстор в изкуството. И ние понякога можем да изрисуваме външно някаква добродетел и да и турим отгоре воал. Така се лъжат хората със своите добродетели! Донякъде можем да измамим хората със своето външно благочестие или целомъдрие, но все пак ще изпъкне силно онова, което ни липсва. Хвалят един слуга, че е много честен и господарят му е доволен от него. Но какво се оказва? Той е обиколен от други слуги, които го следят. Честни сте, защото ви следят. Аз бих желал да се направи един опит у нас и в чужбина: само за 20 дена да не функционират съдилищата, за да проверим, доколко сме честни и изправни. Да се оставят хората съвсем свободни само за 20 дена, да се види нашата култура. Възможно е резултатите да бъдат положителни, но не е изключено да излязат всички наши слабости и пороци. В този случай добре е да се направи една статистика за произшествията и престъпленията през време на опита.
И тъй нека във всички страни, докато трае опитът, да се освободим от съдии, от стражари; затворниците да се пуснат на свобода, да се види какво би се случило през тези 20 дена. Това е добър случай да видят европейските народи своята култура. И когато Христос казва, че след три дена ще възкръсне, Той подразбира бъдещата култура, която ще възкръсне, и тогава този опит ще трае не само за 20 дена, но ще бъде всаден в кръвта на хората. Тогава няма да има вече стражари; майките и бащите ще ги заместят, те ще заместят и свещениците. Питам: След 20,000 години ще могат ли да вържат, да ограничат Христа? Сега в едно бургаско село се явил един прост човек, лечител, който учудвал, озадачавал хората със своя начин на лекуване. Такива лечители има навсякъде. Така в Америка в 1905 година се беше явил един лечител – американците отиваха да го видят. Обикновено той не говорел нищо. Нареждали се много болни – хроми, слепи, клосни, да ги лекува. Той само ги хващал за ръцете, и като ги пуснел, отивали си здрави. руги, само като минавали покрай него, оздравявали. о като дойдел някой убиец, лечителят викал: „Махай се, ти си убиец! Не ми се позволява да те лекувам“. Тия лечители не лекуват никога убийци, а ония, на които е дошло времето да оздравеят, той им помага. Всички болести се дължат на човешки грехове и престъпления. Лекарят, за да може да лекува болния, трябва да вникне в причините на болестта. Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките. Какво мислите? Онзи престъпник, който е извършил 20 убийства, на когото природата е вързала ръцете, имаме ли право да му ги развържем?
Най-напред трябва да изправим неговата душа, да развържем неговия ум и дух, тогава да развържем ръцете му. В съвременната медицина болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Болести след болести се явяват и не знаят вече с какви имена да ги кръщават.
„Този измамник каза, че след три дни ще възкръсне.“ Мнозина питат: „Има ли възкресение, има ли вечен живот?“ Аз ви питам: Сегашният живот на какво се дължи? Как бихте обяснили: где се крие силата на онази малка семка, която сте посадили в земята? От нея излиза голямо дърво. Казват, че в Калифорния имало дървета, израснали още от времето на Моисея, друго дърво било от времето на Аврама – хилядогодишни на възраст. Това може да се докаже, но дървото трябва да се пожертва. Има дървета, които хроникират известна култура, известни събития, една велика история. Христос каза, че след три дена ще възкръсне. Какъв е смисълът на живота? Оженили сте се, след това майка ви, баща ви умират, цялото поколение, всички измират. Туй живот ли е? След време вие изваждате костите на вашите родители, на вашите прадеди и ги туряте в една торбичка и им четете молитви, Бог да прости прегрешенията им. Няма смисъл Господ да прощава костите им. Трябва да се молим да ни възвърне Господ живота, който сме изгубили. Ако ви хвана за гърлото, да не можете да дишате, и ви държа така няколко минути, вие ще изгубите съзнание. Какво ще стане с вас? Токът, който минава през дробовете за сърцето, е спрял. Но като се махне това стягане, жизненият ток отново започва да циркулира. Има също такива умствени и сърдечни сили, които, като стиснат вашия ум или сърце, веднага животът ви изчезва. Дали ли сте отчет на вашия ум? Някой ден сте разположени, друг ден се зароди у вас мисълта да убиете някого. Тази мисъл не е ваша, тя е чужда, но за това има дълбоки причини. То е хващане за гърлото, то е чужда мисъл, внушение. Ами войникът, който отива на бойното поле да убива, тази мисъл негова ли е? Тя е дадена по заповед и е минала през 20–30 души, докато дойде до него. Отде се е зародила тази мисъл? – Божественият закон казва: „Не убивай!“ А отде християните са възприели тази мисъл? Разбирам, в езическите времена, когато искали кръвта на християните. А днес Христос казва да любиш врага и ако брат ти съгреши 7 пъти по 77, трябва да му простиш. Тогава как християните допущат убийството? Как могат да се оправдават за това престъпление? Всички твърдят, че без убийства не може.
На съвременните християни липсва Любов. Кой народ днес е на висотата на културата? В еврейската история се изнасят убийства между родни племена. Те се избиваха помежду си най-безчовечно. Дойде Христос между тях, и Него разпнаха. Запазиха ли се евреите като народ, повдигнаха ли се? – Разпръснаха се по цялата земя да учат урока си. Какво стана с руската империя? – Престана да съществува. Тя пожертва хиляди хора в руските солници; други изпрати на заточение в Сибир. Руското духовенство не се застъпи за жертвите, да каже, че това не е волята Божия. За българския народ казват, че има велико бъдеще, че е избран народ. Всеки народ, който изпълнява Божията воля, който живее съобразно Божиите закони, има велико бъдеще. Обаче отворете историята на българския народ да видите доколко той е живял по Божията воля, за да бъде велик. Тъй както живее българският народ, има ли бъдеще, може ли да бъде велик? Убийствата може ли да донесат щастие на България? И сега мислите ли, че престъпленията ще донесат щастие на нашия народ? Ще кажете: „Тъй трябва да стане“. Не, нещата могат да стават и по друг начин. Великите работи стават по разумен начин. Каквото е станало, не може да се върне. Но трябва да се знае, че в Божествения свят престъпленията не се одобряват. Следователно трябва да знаем, че има един закон, който не прощава нашите престъпления. Ще кажат някои, че като говоря така, уронва се престижът на държавата. Когато държавници, управници, съдии престъпват законите, тогава се уронва престижът на държавата. Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора.
„Този измамник, като беше жив, казваше, че ще възкръсне.“ Не възкръсна ли Христос? – Възкръсна. Християнските народи Го очакват да съди народите. Само Бог, който е създал всичко, има право да руши, да наказва, да съди. Художникът, който е нарисувал картината, само той има право да я унищожи. Ако българите искат да бъдат благословен народ, трябва да знаят, че се благославя само онзи народ, който не върши убийства. Когато Петър отсече ухото на воина в Гетсиманската градина, какво му каза Христос? „Тури ножа в ножницата си, защото който вади нож, от нож умира.“ Сега аз говоря на онези от вас, които познават Христовото учение. Има по-силно оръжие от картечницата; има по-силно оръжие от оръдията, от парите; има по-силно оръжие от всички интриги. Това оръжие е Любовта, която трябва да влезе между хората. Сега ще обясня този закон с приказката за дъщерята на царя Бентам Берухи. Трима ангели слезли от небето да донесат подаръци на царската дъщеря. Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Битието. Този делегат за царството на Всемирното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата и. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така, с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. И вместо да и каже, че я обича, той влязъл в един камък и се погубил. Той почнал да гори от срам и колкото повече горял, камъкът ставал все по-блестящ. Питате: „Защо диамантът пречупва лъчите и блести?“ – Защото ангелът е свързан още с камъка. И днес той казва: „Аз ви моля, братя, не се свързвайте с никакъв скъпоценен камък“. От голямата мъка у ангела се явило едно озлобление. Скрит в камъка, той не искал никого да вижда, пък и никой не искал да го знае.
Днес хората не подозират, не знаят произхождението на този диамант. След като се отдалечило царството на Бялото Братство, този камък почнал да минава от ръка на ръка, докато след хиляди години дошъл в царството на Мехам Мерфю. Той имал една дъщеря на име Мерфил. Тя не била благородна и като влязъл камъкът в нейните ръце, у нея се зародило едно жестоко желание. Който се влюбвал в нея и предлагал да се оженят, тя казвала: „Аз ще се оженя за тебе, но след като ти извадя очите“. Идвали млади князе, царски синове и всички приемали желанието и. На всички, един по един, тя изваждала очите и ги туряла в едно шишенце. Като дошъл първият кандидат, ангелът от диаманта шепнел на Мерфил: „Извади му очите, аз не искам да ме гледа“. Значи тя била адепт на този камък. Князът казвал: „Извади ми очите, само ми дай да те прегърна“. Така обезобразен, тя го затваряла в една стая със слугинята си. Той прегръщал слугинята, като я мислел за царската дъщеря, а тя се смеела насреща му и казвала: „Колко си мил, колко си хубав!“ На другия ден отивала да го пита доволен ли е. – „Много съм доволен“ – отговарял той.
По същия начин тя постъпила с останалите кандидати, и всички били доволни от нея. Ще кажете: „Колко е жестока тази царска дъщеря Мерфил!“ Питам: Съвременният свят не ви ли е дал по една лъжлива мома, която сте прегърнали? Вашите очи на място ли са? Не са ли извадени? Някой прегърнал една къща, друг – министерски пост, трети се оженил – какви ли не глупости сте прегърнали, и всеки мисли, че това е същността. Вие сте продали същността, изгубили сте Бога, изгубили сте Любовта и казвате, че сте културни. Не, няма още култура в света! Духовното идване на Христа е през тази епоха. Първата Негова мисия е да възстанови зрението на хората.
Най-после в царството на Мерфил дошъл един адепт. Той казал: „Искам да видя царската дъщеря, да и кажа три думи“. Тя се зачудила на неговото желание, но се съгласила да чуе тези три думи. Като се срещнали, той я запитал: „Познаваш ли този камък? Знаеш ли историята му?“ – „Моля, разкажи ми историята на този камък.“ – „Ако носиш още по този начин камъка, ще бъдеш най-нещастната жена в света.“ Защо изнасям този факт? Вземете например една мома, която си играе със сърцето на някой мъж. Ще ви кажа защо тя си играе със сърцето му. После адептът запитал царската дъщеря: „Можеш ли да ми покажеш своя пръв любовник?“ – „Ще ти го покажа.“ И го завела в стаята. – „Можеш ли да ме освободиш, да остана за малко с него в стаята?“ Адептът попитал ослепения доволен ли е от живота си. Искал да му каже истината. – „Има ли по-голяма истина в живота от това, което аз прекарвам сега? Има ли по-голям щастливец от мен?“ Тогава адептът му доказал, че той е голям нещастник и жертва на царската дъщеря. Като разбрал истинското си положение, той обещал на адепта да посвети живота си на истината, да не отмъщава за нещастието си и да люби ближните си като себе си. Адептът взел камъка от пръстена на царската дъщеря, счупил го и го турил в очите му. На мястото на първия камък сложил друг – фалшив. Но ангелът не могъл да се освободи от камъка. Той останал да се върти в очите на ослепения и така минал от една степен на еволюция в друга. Той започнал да изпълнява своята длъжност, но неговите деца пак сгрешили. И сега ангелът пак се проявява и се срамува за погрешките на своите деца.
И ние, като гледаме нещата отвън, лъжем другите хора, преувеличаваме фактите. Не съм срещал нито един човек, който в даден момент да съзнава, че стои пред Бога, пред великото, безграничното, възвишеното. Представете си една мома обича един момък, обещава му, че ще се омъжи за него. Погледът и ту светне, ту затъмнее; ту го иска, ту не го иска. После намери друг, с него флиртува. Това „флиртуване“ аз взимам в най-широк смисъл на думата. Така господарят флиртува със слугата си; паството флиртува със свещеника. И като загуби той гласа си, казват: „Трябва да назначат друг свещеник на негово място“. И ние очакваме да се оправи този свят! Как ще се оправи? Всички казват: „Като се пенсионираме, ще си поживеем“. А пък аз съм забелязал, че като пенсионират някого, той скоро умира. Офицерът, привикнал да дава заповеди, дават му да яде лук, сирене, сух хляб. След като ял печени кокошки и го лишат от тях, той казва: „Аз съм роден да ям печени кокошки, а не печен лук“. Каква е разликата между печена кокошка и печен лук?
„Онзи измамник ни каза, че след три дни ще възкръсне.“ Днешният ръководител на християнския свят, Христос, не е горе на небето. Той възстановява Царството Божие на земята. У хората става едно събуждане на съзнанието и те виждат, че това, което са вършили досега, не е право. Според мене от църквата не се изисква вече нищо. Всички християнски църкви в България, в целия свят, трябваше само да се молят да се смени тази култура, да дойде нещо по-хубаво, по-благородно. Даже ако свещениците престават да проповядват, а само се молят на Бога да дойде Божествената култура, в скоро време натегнатата атмосфера ще се разведри. Сега питам: Как ще се оправи България?
Имало дъновисти и петковисти. Нито едните, нито другите ще оправят България. Само Любовта може да оправи България. Божественото учение трябва да завладее сърцата на всички българи и те да кажат: „Братко, аз искам да ора земята с Божията Любов“. Свещеникът да каже: „Аз искам да служа с Божията Любов“. Всичко, каквото се прави, да става в името на Божията Любов. И военният, като извади ножа си, да каже: „И аз искам да служа с Божията Любов“ – и тогава той няма вече кого да убива. В Божествената Любов всички ще бъдат добри и благородни. Направете опит: Турете едно растение в каквато почва искате. Ако не е под преките слънчеви лъчи, то не може да расте. И на детето можете да му давате най-добрата храна, няма ли я Любовта, то ще бъде хилаво. Как лекува този брат, който се явил в Бургаско, при когото се стичали хиляди страдащи? Той ги хващал за ръце, заливал ги с вода и така ги лекувал. Сега питам: Има ли чудеса в света? – „Няма чудеса.“ Е, как се лекува? Един свещеник казал, че болният болни лекува. Ако болният лекува, какво ще стане, когато здравият лекува? Като излизал лечителят от църквата, хората му целували полата. Изобщо хората са склонни към суеверие. Когато един болен се излекува по този начин, всички вярват, а когато говориш за Любовта, никой не вярва. Любовта притежава такава сила, която премахва не само нашите физически недъзи, но и умствените, сърдечните и душевните. Направете опит с християнското учение. На този Христос, Когото считат за умрял, нека българите кажат: „Господи, ние Те призоваваме, днес ще направим опит с Твоята Любов“. Безразлично е кой ще направи опита. А сега седят и пишат какво съм казал аз. По някой път аз плаша владиците, като казвам: Без пари ще служите. Казват: „Как е възможно това?“ Ето как разбирам аз: Ако нямаш Любов, ще служиш с пари; щом дойде Любовта, без пари ще служиш. Ако те любя, има ли по-голяма гаранция от Любовта? Щом Господ те обича, ти ще Му служиш с Любов и радост и ще кажеш: „Господи, както искаш, да бъде волята ти!“
Христос каза: „След три дни ще възкръсна“. Питам: Не е ли дошло време за възкресението? Казват, че Христос щял да дойде отгоре на облаците. Но Писанието казва: „Присъствието на Сина Человечески ще бъде като светлината, като светкавицата – от единия до другия край“. Значи Христос ще дойде, но не знаете отде ще дойде Той. Когато Любовта дойде в света, тогава ще дойде Христос. Да не мислите, че Той ще остави да му целувате скута? Той помни ударите на римските войници. Вие го викате на земята, но Той казва: „Имам добри спомени от земята!“ Аз бих ви дал много научни данни за устройството на Вселената, на Земята, но преди всичко трябва да възприемем Любовта; да създадем нов организъм; да изменим нашия мозък, нашето сърце. Аз считам, че съвременните хора са направени от восък и като отидат в духовния свят, ако температурата се увеличи на 45 градуса, животът им ще изчезне. И каква култура може да очакваме от хора, които живеят при 40–45 градуса? Такъв човек – Господ да го прости – ще се разтопи и животът му ще изчезне. Аз казвам, че нашият организъм може да издържа температура до 35 милиона градуса. Какво мислите? Ако можете да издържите такава температура, знаете ли каква светлина ще имате и как ще се отвори светът за вас? Тогава няма да си служите със сегашните тела. Значи ние трябва да преобразим нашите восъчни тела. Павел казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“.
Христос казва: „Ако се не родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в Царството Божие“. Знаете ли за каква вода се говори? – Тя не е обикновена вода; при никаква температура не може да се разлага. Вода, която се разлага, не е същинска вода. Тази вода, която извира и носи Божествения живот в себе си, тя е същинска. Ако вие познавахте Христа, щяхте да ме разберете. Павел казва: „Едно време познавах Христа, но сега другояче го познавам“. Ако познавахте Христа като Любов, знаете ли какво щеше да стане с вас? – Веднага щяхте да се трансформирате, всичките ви недостатъци щяха да изчезнат, вашите лица – да се изменят, да приемете образ и подобие на Бога, и ще се чудите как сте могли да живеете в неведение и невежество. У някого се явило желание за служене и казва: „Ще служа на Христа, ще раздам всичкото си имане“. Но като си отидете вкъщи, веднага срещате опозиция на жена си, която казва: „Не е дошло време за това“. Свещеникът казва: „Да проповядвам на хората, но времето още не е дошло“. Според мене то отдавна е дошло, сега има условия. Ние не осъждаме никого, не съжаляваме и за изгубеното време. Като дойде Христос, и мъртвите ще възкръснат. Има един начин за оправяне на света, Христос ще дойде, ще те повдигне, ще ти даде ново тяло и ще каже: „Братко, излез от твоята къща“. Ще се гневиш ли на брата си? Една мома, пострадала от някой момък, ще получи ново тяло. Христос ще и каже: „Сега ти си чиста. Имаш ли нещо против този момък?“ – „Нямам нищо против него.“ – „Ела с мене!“ Следователно ето как трябва да се живее. Господ ще даде нови тела на всички, ще ги въздигне и ще им каже: „Сега сте чисти, ходете и живейте по новия закон!“ Онзи, Който дойде по този начин, Той ще въздигне света.
Всяко идейно учение, което води в новия път, което носи възкресението, трябва да измени вашите сърца, умове, душа и дух. Всички трябва да станете свободни, да желаете тази свобода. И когато някой извърши убийство, като го хванете, да кажете: „Братко, няма да те съдим, нито ще те турим в затвора, скрий ножа си“. Онзи убития, ще го съживим и ще кажем: „В името на Господа Исуса Христа, на изявената Божия Любов, ние ще въздигнем този брат“, и ще му кажем: „Никога вече не убивай!“ Бъдещето носи новото. Онзи, който мисли да убие един праведник, неговият нож ще се стопи. Ще турим ръката си върху него и ще кажем: „Братко, научи ли закона?“ Това е великият морал на вашата душа. Необходимо е да научим великия закон, че Бог е наш Баща, че трябва да живеем братски, че никой няма право да убива. И насилие не може да става. Тъй е писал Господ и всички трябва да живеем по Неговия закон. Ако съвременните европейски народи не приемат Христовото учение, след 10 години ще дойде такава война, каквато човек не помни. Ако не работим, ще дойде всеобща война. След тази война ще бъдем по-близо до Бога и ще бъдем по-добри. Това не е пророчество. Това виждат всички предвидливи управници и държавници. Дълг е на духовенството да каже: „Това не е волята Божия“. Един английски държавник, лорд Джордж, казал на духовенството: „Ако вие съумеете да внушите на християнския свят да избегне войната, вие сте постигнали вашата цел“. Това е задачата на съвременното духовенство: Да спре войната, която сега се подготвя. И аз казвам: Христос иде! Ако народите приемат Любовта, войната ще се отмени; ако не я приемат, войната ще дойде и тогава ще опитат още по-големи страдания. Всички могат да проявят Любовта. Не е нужно да бъдете в църквите, в планините, а у дома си, при жена си, при децата си, в затворите. Любовта може да се опита при най-лошите условия на живота. Тази Любов ще ви направи свободни. Когато дойде Любов в дома ти, твоята жена ще ти каже: „Аз те освобождавам!“ Всичко ще се измени под влиянието на Божествената Любов. Светът ще се уреди само когато дойде Любовта. Тогава няма да има страдания, невежество, немотия, глупости – всички ще бъдем моментално здрави.
Сега Христос застава пред вас и казва: „Вярвате ли в това, което ви казвам?“ „Този измамник каза, че след три дни ще възкръсне. Ние не вярваме. Да не би учениците да вземат тялото му?“ Ето, сега Христос е пред вас и ви пита: „Вярвате ли, че аз възкръснах?“ Не бързайте да ми кажете, на мене не отговаряйте! Не искам леко да мислите. Това е един много сериозен въпрос. – „Вярвате ли, че аз възкръснах; вярвате ли, че аз донесох Божествената Любов; вярвате ли, че туй учение, което проповядвам, може да донесе възкресение, може да донесе Любовта?“ От 2000 години седите на два стола и казвате: „Хайде да отидем в евангелската църква, хайде в православната, в католическата“. Теософите ви боядисват в една боя, окултистите – в друга. Има повече от 40–50 краски. Че си теософ, католик, евангелист не е важно. Питам: Твоят Учител ще дойде ли? Ако си Го намерил, ти си човек на заблуждението; ако не си Го намерил, ти си човек на възкресението. Казваш: „Аз съм окултист“. – Добре, твоята наука дала ли ти е онова учение, оня съществен живот на безсмъртието? – „Аз съм християнин.“ – За тебе Христос възкръсна ли? – Вярваш ли във възкресението? Христос седи пред вас, а вие питате: „Учителю, къде е Христос?“ Като станах тази сутрин, аз погледнах какво е времето. Това е важно за мене. Това, което говори времето, същото говори и Христос: „Ако не възприемете моето възкресение, много сълзи ще изтекат. Това говори дъждът. Но ако приемат моето учение, ще дойде светлината, ще дойде Любовта“. Ако духовенството не приеме това учение, грях на душата му! В десет години, ако не приемат учението, нека те да му мислят! И съдбата е почнала най-напред от България.
Ако българският народ не приеме това учение, нещо страшно иде за него, няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи, ще бъдете записани, че сте повярвали във възкресението на Христа. От вас, българите, се изисква доблест. Човек трябва да бъде смирен. Аз ще ви кажа какво значи да бъдеш смирен: Никога да не лъжеш, да бъдеш свързан с Бога; да имаш велика душа; да бъдеш благороден и възвишен във всичките си прояви. Такъв трябва да бъде българинът! Ние трябва да бъдем такива, каквито са били предците на Всемирното Бяло Братство, като онзи човек, който е направен по образ и подобие Божие, който е наследил цялата земя. Това е Христос. Той казва: „Аз съм първият, направен по образ и подобие на Бога. Ако слушате, ще имате Божието благословение; ще минете от смърт в живот, и когато аз бъда въздигнат, ще привлека всички към себе си“. И всички култури, които идат в света, носят името на първородния брат на човечеството. Ще го попитате: „Няма ли друг изходен път?“
– Днес или никога! Не се надявайте, че друг път ще дойдат благоприятни условия. Под „днес“ разбирам, че Божественият Дух сега минава навсякъде, през всички европейски народи и казва: „Свестете се, свестете се!“ Навсякъде говори този Дух. Няма човек, на когото да не говори Той. На всички казва: „С Любов, а не с насилие, не с убийство!“ Следователно повдигнете сърцето си към Бога и се молете. Нека се реши този въпрос от православната църква: Възкръснал ли е Христос в православната църква; приета ли е Любовта в православната църква? Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното Бяло Братство – то е по-високо от църквата. Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно църквата е първото стъпало. Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало – най-великото, което трябва да се прояви. Във всички сърца и умове да живее Божията Любов, и като се срещат хората, да знаят, че са братя и сестри, че са деца на един Баща, на една Любов, на една Мъдрост и на една Истина.
Беседа от Учителя, държана на 24 юни 1923 г. в София
|
