Т. м.
Ще прочета 4-та глава от Евангелието на Йоан.
Най-тягостното състояние в живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж. Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени. На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота. При сегашното развитие човек има определени задължения към живота. При това колкото по-организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Имате в двора си няколко коли пясък и тухли за строеж. Поглеждате към пясъка, но не се интересувате от частичките му, какви са по големина. Обаче като погледнете към тухлите, обръщате внимание на големината им. – Защо? Защото мястото на всяка тухла е определено. Не е безразлично де каква тухла ще турите. За пясъка въпросът е друг. Частиците му са толкова малки, че дето и да попаднат, няма да окажат влияние върху строежа. Значи колкото по-голямо е сцеплението между частичките на едно тяло и колкото по-високо организирано е то, толкова по-определено е неговото място в целокупния живот. Следователно сегашните ви отношения към космоса не са такива, каквито са били преди хиляди години. И постъпките ви днес не са такива, каквито са били преди хиляди години. Много естествено, сегашният човек е по-организиран, отколкото преди хиляди години.
Всеки човек носи в себе си известно знание, опитности, верую, едни от тях придобити по наследство, а други – резултат на свой собствен труд и усилие. Всеки човек има по една наследствена религия. Старият вълк казва на сина си: „Слушай, синко, ти ще пазиш свещените традиции на нашето племе; ще пазиш свещено знанията, научните теории и придобивки; ще пазиш свещено и нашата религия и верую, без никакво отклоняване“. Ще кажете, че това е пресилено сравнение. Каква е всъщност религията на вълка? – Религия на жертвоприношението. Вълкът казва, че религия без жертвоприношение не съществува. За да се служи на Бога, все трябва да се пролее малко кръвчица. За да намери подходяща храна, вълкът трябва да издави няколко овце – това е неговата жертва. Обаче интересите на вълка не са интереси на овчаря, затова той го убива.
Когато се говори за вашите свещени традиции, питам: Спазени ли са те? Спазени ли са традициите на вълка? Какво ще кажат овцете за своите традиции? И те си имат религия, но тя не се основава на жертвоприношението. Те си служат с растителна храна – това е тяхната жертва. В това отношение овцата стои по-високо от вълка. В невидимия свят овцата е едно нещо, а във видимия – друго. В невидимия свят овцата мисли като човека, а на земята се проявява като животно. Като ви говоря така, аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. Досега са ви проповядвали, че трябва да бъдете добри и справедливи, да обичате всички хора. Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението, там има нещо, което куца. Това трябва да се признае. За свое оправдание вие казвате: „Такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция“. Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина дали е такава човешката еволюция, не знаем положително. Например ако се напиеш и паднеш на земята, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден? Не е така. Не мисли, че ако се напиеш и паднеш в калта, така е трябвало да бъде. Че си се окалял, това е резултат, който се дължи изключително на тебе. Ти си паднал, ти сам ще станеш. Моралът на Всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, той престава да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е сляп за погрешките на своя ученик. Преди да е станал ученик, той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му. От своя страна, ученикът не разбира погрешките на своя Учител. – Защо? – Защото той не е в състояние да изправи погрешките на своя Учител. И да ги види, не може да ги изправи. – Учителят може ли да изправи грешките на своя ученик? – Някога той не може. – Защо не може? – Защото има известни недъзи в човека, които произтичат от един естествен закон. Представете си, че Учителят не се е хранил цели десет дена. Какво ще бъде неговото състояние? Ще бъде ли той така бодър и весел, както когато се е хранил? Ако ученикът не разбира, че възбуденото състояние на Учителя се дължи на нещо незадоволено в неговия организъм, той може да припише това състояние на волята или на характера на своя Учител.
Ако ученикът е гладувал, например, пет дена, Учителят констатира известна възбуда в него. Той ще го разбере. Ако започне да го морализира, няма да му помогне. Хляб е нужен на ученика! Следователно хлябът е в състояние да поправи недъзите и на Учителя, и на ученика. Оттук вадим следния велик, абсолютен закон, който изправя нещата моментално. Този закон гласи: „Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога“. Този закон е на Всемирното Бяло Братство. Тази връзка още не е възстановена. – Какво трябва да направи човек, за да възстанови връзката си с Бога? Ще кажете, че трябва да любим ближния си. Как ще го възлюбите? Както детето люби майка си ли? Детето постоянно суче от майка си, от своя ближен, но в замяна на това нищо не дава. Майката дава и се утешава с това, че един ден детето и ще я възлюби както трябва. Ако очакванията на майките биха се реализирали, нашето общество би било друго, а не като сегашното. Обмяната на майката и детето днес не е правилна. Майката има любов, но детето няма. Вие не можете да имате правилна връзка с когото и да бъде, докато нямате връзка с Бога.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, а въпреки това искат да подобрят обществото без Бога. Казват: „Да възлюбим Бога!“ Това е общо казано, на думи. За да възлюбим Бога, трябва да свържем душата си и духа си с Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна между Бога и нас. Колкото блага ни даде Той, толкова ще дадем и ние. Щом се създаде тази правилна връзка, тогава Бог ще ни призове като свои съработници. Той и днес казва: „Елате да работите с мене“. Щом станем съработници на Бога, всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота ви. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен. Сега ще си послужа със следната аналогия. Когато влизаш в чистата вода, казваш ли, че първо ще се измиеш, а после ще влезеш във водата? Не, в Божественния живот ще влезем такива, каквито сме. Нека Бог каже да не влизаме. Той ще ни каже: „Добре дошли!“ – Но кога? Когато всеки носи надписа: „Смирение“. Аз говоря за съзнателното смирение. Имаме ли този надпис на себе си, ние сме положили основния камък на връзката. Какво казва Христос? – „Елате при мене всички трудещи и обременени, защото аз съм смирен по сърце. Елате при мене всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при мене, защото съм смирен.“ Той не казва за себе си „аз съм учен, аз съм любов“, но казва „аз съм смирен“. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприема благата, които Божественият дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.
Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: „Още не му е дошло времето; това ще стане в някое бъдещо прераждане“. – Отде знаете, че в следното прераждане ще имате добри условия? Чудно нещо, в бъдещето вярвате, а в сегашното не вярвате! Или в миналото си имал условия, а днес нямаш. Знаете ли на какво прилича това? Един турчин казвал: „Когато бях в Цариград, аз прескачах трапове, десет метра широки“. Които го слушали, казвали: „Като е така, и тук има широки трапове, прескочи, да те видим“. – „Не – отговорил турчинът, – траповете в Цариград са други.“ Казвам: Ако имаш пълната вяра, че в бъдеще ще прескочиш един трап, десет метра широк, защо не го прескочиш сега? Ще кажете, че сега няма условия. Отде знаеш какви ще са бъдещите условия? Това е самоизмама на човешкия обективен ум, или на плътския човек, направен от пръст и дух. Трябва да знаете, че в човека има зародиш на две раси: Сегашният човек е роден от втората раса, направена от пръст и дух. Хората на първата раса са направени по образ и подобие Божие и вървят по друг път на еволюция. Плътското винаги се бори с духа. Кой човек, като се е борил със себе си, т.е. с духа, е победил? Който се бори със себе си, може да победи, но същевременно и се разрушава. Никога човек не трябва да се бори със себе си, но да познае себе си, т.е. Божественото начало. Сегашните ученици трябва да станат по образ и подобие Божие. И Христос казва, че трябва да служим на Бога с дух и Истина.
И тъй, въпросът за служенето на Бога не изисква да напуснете сегашния си живот и да отидете в горите. Връзката между вас и Бога може да стане при условията, при които сега живеете. Вие може да сте при най-ниските или и най-високите условия на живота, в ада или в рая, но пак можете да направите връзка с Бога. Това не зависи от външните условия. Разумният всякога може да използва условията. Но преди всичко той трябва да направи връзка с Бога и да разреши въпроса за служене при условията, дадени му от Бялото Братство. Аз не искам да влезете в стълкновение с вашите минали вярвания. Нека те бъдат основа, върху която да съградите сегашните си разбирания за Бога. Вие сте достигнали вече до едно развитие, при което можете да направите връзка с Бога, да разрешите тази задача още в този живот. При сегашното ви състояние има нещо, което ви спъва, а именно: всички религиозни хора и окултни ученици изпадат в слабостта да мислят, че веднъж влезли в този път, ще дойде такова просветление в тях, което моментално ще премахне мъчнотиите им. Това отчасти е вярно, но има и друго нещо: учениците, които са влезли в този път, се натъкват на ред мъчнотии и изпитания. Те трябва да ги преодолеят. Те трябва да се борят с тях, да се сражават, докато ги победят. Като се натъкват на мъчнотии, някои казват: „Не е време сега за борба“. Мъчнотиите могат да отстъпят, но ти губиш условията, при които можеш да растеш. Мъчнотиите показват, че Божественият Дух съизволява във вас и ви поощрява. С други думи казано: Колкото повече мъчнотии имате, толкова повече възвишените Братя от другия свят се интересуват за вас. Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т.е. с възвишения свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Следователно енергията, която иде от висшите светове, остава в низшето ви естество, без да се прояви. Щом направите връзка с Бога, обмяната е правилна, енергията се използва разумно и мъчнотиите се разрешават лесно.
Сега у вас може да се роди известно съмнение. – На какво се дължи съмнението?
Аз и друг път съм казвал: Съмнението е признак на невежество. Който има абсолютна вяра в Бога, никога не се съмнява. Не казвам, че съмнението няма да дойде. То ще мине и през вярващия, но той няма да го пусне и задържи в себе си. Светът е пълен със съмнения. Достатъчно е да им отворите път в себе си, за да нахлуят във вас хиляди всевъзможни съмнения. В това отношение вие ще се намерите в положението на онази американка, която присъствала на сказката на един физик върху електричеството. Той разглеждал случаите, когато електричеството пада като гръм върху къщите, кои елементи го привличат и т.н. Сказката и направила такова силно впечатление, че като се върнала вкъщи, тя решила да се освободи от всички предмети, които привличат електричеството. По едно време през нощта тя чула гръмотевици и почнала да разкарва мъжа си цял час от едно място на друго, да не падне гръм върху тях. След малко всичко утихнало. Тя си казала: „Слава Богу, гръмотевицата мина и ние се освободихме“. Като отворила вратата, тя видяла, че земята е суха, дъжд не валял. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате.
Сега вие искате да бъдете ученици на Всемирното Бяло Братство. На място е желанието ви, защото там ще научите много нещо. Някои задават въпроса: „Де е Бялото Братство?“ В самите нас. То не е една химера, едно име, то е реалност. Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство – работа се иска от вас. Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор? Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минавал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде: и в Индия, и тук. Ти може да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата. Те могат да сгъстяват и да разреждат материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си го пожелал. Той ще те прекара през посвещение и ще си замине.
Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50–60 години един млад българин искал да се посвети на Бога, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата „Свети Димитър“, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: „Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, то е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?“ Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там, му казал: „Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми“.
Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: „Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано“. И аз искам от вас да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото. И тогава всички недоразумения, които сте имали досега, сами по себе си ще изчезнат. Вие се нуждаете от съдействие. Когато някой има желание да направи нещо хубаво, присъединете се и вие и с общи усилия да реализирате това желание. Ако сме съработници на Бога, няма да правим разлика кой пръв е намислил да прави добро. Всички с готовност ще се присъединим към него за постигане на доброто.
И тъй, това, което често измъчва хората, са постоянните съмнения. И в съвременния окултизъм поради тези съмнения става преминаване от едно братство в друго. Обаче великият закон на развитието не позволява това. Според този закон всяко клонче трябва да стои на своето място. Само Господарят може да го премести от едно място на друго. Който желае сам да се присади, той е осъден на изсъхване. Няма по-велика философия, по-велика мисъл от тази да се свържем с Бога. Тази връзка осмисля живота. Тогава за всичко, което върши, човек се допитва до своя ръководител, с когото е свързан. Ако инженерът прави план за едно здание, той ще вземе предвид и най-малките подробности, които планът изисква. Когато ученикът на Бялото Братство иска да вземе нова посока в живота си, той трябва да има предвид всички закони на Братството. Каже ли, че може и без посока да върви напред, той се самоизлъгва. Христос каза на самарянката: „Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Бога в дух и Истина“. Значи и това е определено. Наистина Бялото Братство влиза в положението ви и ви помага да решите правилно своите мъчнотии. Сега сме в края на века, няма какво повече да очаквате. Сегашната епоха е почти завършена. Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. Какво ще бъде положението ви, ако сте заек, когото постоянно гонят и стрелят? Сърцето му трепва от най-малкия шум. Откакто се роди, докато умре, човек е изложен на постоянен страх, като заека. Ако запитате заека какво е научил, той ще ви каже: „Нищо друго, освен страха“. Това не е наука. Тази наука и досега се проповядва на хората: „Ад има, мъчение има, дяволи има в света“. Обаче тези, които проповядват това, сами не вярват в него. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва.
Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако Великият Учител – Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце“. Питате: „Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?“ Щом е така, да приложим смирението като първо условие в живота.
Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си тези качества. – По какво се познава честният? Той върви изправен, строен е, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване, т.е. деформация на тялото се дължи на нарушаване закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Той има тяло, което издържа и на най-висока температура. Сегашният човек е като восъка. Той издържа толкова, колкото и восъкът. Щом се нагрее до точката на топенето, той започна да се топи. Ако се усили температурата на духовната енергия в човека, той започва да се топи, да се разслабва. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и от лицето му излиза светлина, която го води в правия път.
Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно. Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е бил яйце, което се търкаля. Щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта. Първоначално Павел беше горделив, но като позна Христа, мина през големи страдания. След като му удариха пет пъти по 39 тояги, той каза: „Виждам, че с големи страдания ще вляза в Царството Божие“. Тогава той се смири и се свърза с Бялото Братство. Казва се, че той се възнесъл до седмото небе. Де е това небе? Ние не го виждаме. Ако е горе някъде, не можем да го видим. Това небе е тук. Павел казва: „С тялото си ли бях, или без него, не зная, но видях и чух неща, които око не е видяло и ухо не е чуло“. Казвате: „Кой ще ни избави от това смъртно тяло?“ Най-после Павел казва: „Сега съм във венеца на живота си“. И тогава Павел беше във вериги, но не се страхуваше вече.
Желая ви да започнете със смирението. Не ви желая нещо материално, но това, което Бялото Братство е предвидило за вас. Още тази вечер то ще ви посее в земята, ще ви засипе с малко пръст, ще ви полее и ще ви остави, слънцето да ви е на помощ. И религиозните казват: „Господ да ти е на помощ!“ Значи и вие ще следвате закона на житното зърно. С тялото си вие сте посяти в земята. Много пъти сте следвали този закон. Сега сте вече в крайния предел. Не казвайте: „Я бъде, я не“, но кажете „Мога“. На български думата „мога“ е колкото положителна, толкова и отрицателна. Не казвайте „Не ще мога“ или „Може би“, но кажете положително „Ще бъде“.
Сега не е въпрос за спасение, но бъдете ученици на Великата школа. Желая да получите Божието благословение. Знаете ли какво значи да бъдеш ученик? Може да сте добри, но това няма да ви направи ученици. Казват за някого, че не е толкова добър, но е способен ученик. Способният ученик може да стане добър, но неспособният мъчно може да стане добър. Каквато работа и да вършите, тя не може да ви спъва в избора. Следователно всякога можете да бъдете ученици. Дали сте млади, или стари, и това не ви спъва. Всякога можеш да станеш ученик. Всякога можеш да туриш здрава основа на живота си. Желая в бъдеще между всички млади и стари да се създаде по-здрава връзка от сегашната. Не се чувствайте притеснени. Това състояние трябва да се премахне. Бъдете свободни, естествени в отношенията си. Само така ще се създаде здрава връзка между вас и Бога.
Беседа от Учителя, държана на братята, 22 юни 1923 г. в София
|
