Т. м.
(Прочете се резюмето върху „Предназначението на човешкия нос“.)
Тема за идущия път е „Влиянието на планетите върху човека“. Втора тема: „Произход на музиката“.
Вие считате първата тема за мъчна, но и втората е мъчна. Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли. За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя! Първо, трябва да създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва да я обикнете. След като я обикнете, ще се роди у вас желание да я изразите, т.е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. През три процеса трябва да мине една мисъл, за да се изрази: мислене, чувстване и писане.
Тази вечер ще ви говоря върху „Произход на правите мисли“.
В Природата съществуват първични типове, или първични форми, по които съвременната мисъл се гради, т.е. тази мисъл, която е нова за нас, тя иде от едно по високо поле, тя е предшествана от друга. Първият в света, който е почнал да мисли, е Бог. Или, тъй да кажем, в началото на Битието Той е проектирал една своя мисъл и тази мисъл е възприета от всички окръжаващи Го същества, които влизат вътре в Божествения свят. Те възприемат тази мисъл и почват да я пращат в по-долните светове. Следователно мислите, които имаме, от какъвто и характер да са, тия мисли са дошли от другаде. Сега ако у вас дойде мисълта за Любовта, как ще се изяви тази любовна мисъл? Сега, ако ние употребяваме думата „любов“ тъй, както е в български или английски език, първото нещо, което ще влезе в ума ви, то е ще имате едно изопачаване на Любовта, няма да помислите за онази същинска любов, но ще помислите за известна нейна форма. Като кажете „любов“, вие ще си представите две величини или две числа – 1+2, и ще кажете 1+2=3, тъй е аритметически. Или ще кажете a+b=c, тъй в алгебрата се слагат тия форми. Старите хора пък, които чуят думата „любов“, ще кажат: „Дъщеря ми и онзи, младият момък от другата фамилия, тя и той, и двамата са равни на някаква величина, сватовщина ще стане“. Но това не е любов. Събирането на двама млади на едно място, това любов ли е? – Не е любов. Ако събирането на двама млади означава любов, тогава ако съберете два камъка на едно място, може ли да се залюбят? Или ако съберете два цвята или две зелки, или два картофа един до друг, може ли да се залюбят? Това любов ли е? Сега хората мислят, че като се докоснат един до друг, любов имало помежду им. Не, не, това не е любов. Ние схващаме нещо като любов, но то не може да се изрази.
Сега интересно е коя е първата мисъл, която се появила в човешкия живот? Аз ще ви задам и трета тема: „Първата съзнателна мисъл, която се явила в човешкия живот“.
Първите мисли са Божии мисли. Следователно всички мисли, които произтичат от Бога, от първия извор, са прави мисли, в които абсолютно няма никакъв дефект. Ако ние схващаме тия мисли прямо, наричаме ги прави мисли. Те не са опетнени. В тях се съдържа първият превод на Битието, на същността на нещата. Значи тия мисли, които произтичат от Духа Божий, от първия източник, те се наричат прави мисли. За да може да разберете една права мисъл, непременно Бог трябва да ви е очукал – трябва да имате тази Божествена светлина. Мисълта, това е велик принцип, който се съдържа у Бога. Той мисли, а всички ние мислим по отражение на тази Божествена мисъл. Бог съпоставя две живи същества в съотношение да възприемат тия Божествени мисли. По същия закон и ние съпоставяме нещата в нашия живот. Само че Бог ги съпоставя тъй, че в тях има хармония, пък ние ги съпоставяме тъй, че в тях няма хармония. За пример вземете сега образуването на сегашните семейства. Вие не вниквате в един млад момък, да видите каква е неговата мисъл, какво е неговото сърце и неговата воля, но вие се влияете от неговата външност, колко е висок, снажен ли е, здрав ли е, богат ли е, има ли доход, може ли да говори, много да се хвали и тем подобни. Туй ще вземете под внимание и въпросът ще се уреди. Казвате: „Отгде да знаем дали е умен, или не?“ Че първото нещо, ако той е умен, мисълта е взела участие в строежа на човешкото тяло. Височината е създадена от мисълта, широчината е създадена от сърцето, а дебелината е създадена от волята. Нищо повече! Следователно у един човек математически ще изчислиш височината, широчината, дебелината. Да кажем, че той е висок 175 сантиметра, значи умът му е равен на 175 сантиметра. Сърцето му е равно на широчината – вие може да вземете широчина на гърдите. А дебелината иде от волята. Тъй, между височината, широчината и дебелината и между ума, сърцето и волята има известно съотношение. Математически вие може да извадите една формула какъв е умът, какво е сърцето и каква е волята на един човек. И турците имат една специална поговорка, но ако вие не може да дадете правилен превод, ще извадите едно криво заключение. Те казват тъй: „Туй, което у хората е късо, у Бога е беля“. Късите хора са беля на Бога. Туй, беля на Бога, това е един превод, то е една форма, взета отнякъде, но изопачена, изкривена. Разбира се, сега може да се зададе въпросът коя е причината, че някои хора са високи, а други – къси? Късото, то е закон на израждане, но само тогава, когато всичките части на човешкото тяло са несъразмерни. Това показва, че в мислите, желанията и волята е настъпила една дисхармония и оттогава човек е почнал да се деформира. В израждането си човек е почнал да става дребен, а пък когато идеите царуват, човек почва да расте. Статистически данни показват, че в Англия откак жените почнали да работят за добиване граждански права както мъжете, те са израснали на височина, с 5 сантиметра са станали по-високи. Следователно правите мисли, Божествените мисли дават растеж на човека. Височината, това е първият подтик на растеж. Правите мисли на духовете дават широчина на човешкия организъм, те засягат сърцето. А правите мисли на човешките духове, те създават неговата дебелина, неговата плътност. По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва да има дължина, т.е. Божествените мисли са безконечни в своето движение. Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е. солидни мисли са те. Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо.
Често у българите има много лош навик. Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо. „Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане. Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества. Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината. Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина. Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества. По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!“ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра!“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата. Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам?“ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам?“ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си!“ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек. Те са най-опасните сръдни в света.
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това.
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази предпазливост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа! В този свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или госпожица. Там не искат за госпожи и госпожици и да знаят, нито мислят. В онзи свят ще носиш само торбичката си с книжчиците си. „Какъв си?“ – „Ученик!“ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията. Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас. След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата. Представете си сега какви трябва да бъдат учените хора на Божествения свят! Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията. А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата. И това е доста голяма привилегия. Туй е съпоставяне на идеите. Ще кажете: „Аз да бъда в Божествения свят в забавачницата!“ Представете си какви са мерките за знание! Не че туй знание, което имате, е нищо, но даваме ви само съотношение. Всичко това не значи, че в Божествения свят има такива забавачници, но като влезнеш в Божествения свят, ще кажеш: „Аз не зная нищо“, т.е. казано в положителен смисъл – от сега нататък има какво да се учи! Значи, всичкото знание, което имаме сега, може да го приложим, да го разучим Аз привеждам тия мисли за едно вътрешно смирение, да знаете, че животът е един вечен процес на самоусъвършенстване – процес вечен, безконечен. Там именно е и благото на човека, че вечно ще се развивате, няма да има време, когато да кажете, че няма какво да учите. Все ще има нещо хубаво да научите. Всякога ще има да учите. Туй е без край. То е хубавото, че има какво да учите. Все ще има нещо ново да научите. Онези от вас, които са готови, трябва да почнете да работите.
И аз бих желал сега всички онези от вас, които се готвите за ученици, може да бъдете вече ученици. Говорил съм и друг път, и сега пак ще кажа. Ученичество по благодат не се дава. По благодат може да те приемат в училището, но ученичеството е по достойнство. Достойният може да бъде ученик. Ученикът се отличава с едно качество: у него, в характера му трябва да има благородство. Той трябва да има съзнанието, че е ученик, и като влезе в училището, да знае, че си е научил хубаво уроците по всичките предмети, които има. Всичките предмети, които му се дават, трябва да се учат, и никога ученикът не трябва да каже: „Този предмет е мъчен за мен“. Всичко може да учите. Няма нищо мъчно. Мъчни са само тия неща, които не искате да учите.
И тъй, първото нещо сега за вас, учениците, е да имате благородство. Туй няма какво да ви препятства във вашия живот. Животът на Земята е една временна служба. Вие сте наемници на една стая, взели сте я за 10, 20, 50, 60 години и казвате: „Какво ще стане с нас след 10 или 20 години?“ Като изтече срокът ви, ще си излезете. И аз ви казвам: След 120 години вие ще напуснете тази стая. За всяко едно тяло, на когото и да е, от невидимия свят дават материал за 120 години, то е крайният период за сега. Някои ще бъдат в тази стая до 60, 70, 80 години. В тази къща може да бъдете най-много 120 години и след това ще я напуснете и ще си излезете. Като живеете в тази къща, какви реформи ще правите? Едно нещо трябва да научите. Всеки един от вас трябва да знае следното: Мисълта му трябва да бъде светла, трябва да бъде топла, трябва да бъде добра. Има ли той една светла мисъл, топла мисъл, добра мисъл, той е ученик. По това се отличава мисълта на един ученик. Има ли той една такава мисъл, всичките му мисли ще бъдат такива.
Сега вие може да ми зададете този въпрос: „Еди-кого си може ли да обичаме?“ Оставете този въпрос настрана! Доброто в света може ли да не се обича? Любовта може ли да не се люби? Истината може ли да не се възприема? Истината всички я възприемат – и от едната ложа, и от другата ложа. Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите – по по-друг начин. Истината е стремеж на човешкия дух. Защото какъв е стремежът на един човек? Ние всинца се стремим към Истината. Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Значи има нещо по-съществено в света от знанието.
У всинца ви трябва да има една благородна мисъл. Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце!“ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат. Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него.
И тогава, когато Бог види, че вие действате правилно, Той ще каже: „Давам ти сега да владееш над 10 града, този ум е твой, туй сърце е твое и тази воля е твоя, и ти ще станеш господар на положението“. И вие, като ученици, главната цел, която сега имате в живота, е да станете господари на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли в какъв смисъл господари?
Втори път ще продължим темата. Засега ще мислите. Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате. Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта.
Имате ли някое упражнение? – Не. За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка. Намерихте ли я?
Две минути в размишление. Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли?“ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати. Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали.
Сега една минута тишина. Отправете мисълта си нагоре за една минута.
Понеже вие повечето сте хора горещи, с горещи темпераменти, затова на вас ви трябва успокояване, тишина.
Упражнението е следното:
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела. Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“. Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите. Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено. Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“.
След туй пак мислено ще кажете: „Ангелите са топлина“. И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са добрина“.
Няма да говорите, никаква дума няма да произнасяте, а само ще си мислите: светлина, топлина и добрина.
След туй ще кажете единично:
Бог в мен е светлина.
Духът ми е топлина.
Аз съм добрина.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
Туй упражнение ще правите вечерно време, когато си лягате. Ще ви отнеме 5 минути, ще имате един приятен сън и сутринта, като станете, ще имате резултат от вашата мисъл. През нощта може да дойдат сънища да ви плашат, не се смущавайте.
Сега разбрахте ли упражнението? (– „Да.“)
Изпейте „Бог е Любов“.
Т. м.
21-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година), 8 март 1923 г., София.
|
