Т. м.
(Прочетоха се няколко теми върху „Предназначението на носа“.)
Изпейте „Изгрява слънцето“.
Аз ще направя няколко бележки. Специално няма да обяснявам, но казвам: Природата има два метода, с които си служи. Тя има много други методи, но два основни метода има, чрез които си служи умът, служи си и сърцето, служи си и волята.
Умът може да привлече известна енергия към себе си, а същевременно може да отблъсне същата енергия. Умът има, тъй да кажем, наклон на площта. Движението по тази плоскост, туй е поляризиране на тъй наречената съзнателна енергия или електричество на мозъка. Туй е необходимо, за да може да привлечете каквато и да е енергия от Природата.
Вие трябва да обикнете предмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? – Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно един предмет се обиква само тогава, когато ние видим неговата външна форма. Туй е обективната, предметната страна. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е. не може да го използва, завладее – разбирам в широк смисъл. Тъй щото най-първо във вашето съзнание трябва да хвърлите светлина върху предмета, да обикнете този предмет, и тогава да го схванете чрез вашата воля. Чрез тия три процеса вие може да се домогнете до онова знание, което Природата е вложила.
Сега първото нещо: вие не може да мислите правилно. Ако вашият ум не върви паралелно с Божия ум, ако не е в съгласие с Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е един от законите. Следователно, ако вие вървите в разрез с Божествения ум, вашата енергия ще се разпръсне и деятелността ви постоянно ще се парализира. Туй е първото нещо. Иначе който и да е от вас трябва да бъде в съгласие с Божествения ум. Да е в съгласие с Божествения ум, разбирам да е в съгласие със законите, по които действа Божествената мисъл. Един учен човек може да не е религиозен, може да е безверник, може да има разни философски вярвания за Бога, такива, каквито обикновените религиозни хора нямат, но като изпълнява законите на мисълта или законите, които са в Природата, той постига резултати. Защо? – Защото той съблюдава по какъв начин върви Божествената мисъл, тъй щото не се лъжете от външната страна на нещата. Вие сега ще кажете: „Аз се моля“. Може да се молите и пак да не спазвате Божествените закони. Следователно Божествената мисъл тогава не ще може да проникне в ума ви.
Сега не е достатъчно само да видите известни предмети, защото виждането на известни предмети още не може да породи мисъл у вас. То може да породи само един усет. За пример, ако видите някой човек, вие ще имате за него известна външна представа. Докато дойде онова вътрешно общение между неговия ум и вашия, трябва да минат ред процеси. Сега вие може да кажете тъй: „С хората ние можем да се разговаряме, понеже ги виждаме, знаем как, но с Бога как можем да се разговаряме?“ Добре, ами по телефоните как се разговарят хората? Те виждат ли субекта? Сложиш си слушалката: „Дзънн... Ало!“ – чуваш от другия край, почваш да разговаряш. Значи и в Природата има такива слушалки. Ако ти можеш да се домогнеш до такава една станция и да си платиш, тогава ще можеш да разговаряш. Ще питаш: „Мога ли да разговарям с еди-кой си?“ Ако ти кажат: „Може“ – ще можеш. Някой път ти кажат: „Не може“, и ти ще чакаш след един ден, два, три, след един или два месеца; но дадат ли ти обещание, ти трябва да бъдеш точен, математически точен – дойде ли времето, веднага на телефона, вземи слушалката и слушай! Отличен е този телефон, не както тукашните телефони – да зъзнеш. Стига да ти обещаят, ще го получиш.
Първото нещо: трябва да имате ясна представа за тия велики закони, които господстват сега. Аз съм забелязал, някои ученици на окултната наука, както в Америка, така и в България, са такива изменчиви натури! Те мязат на мъгли и движещи се облаци, на пара. Тук имаме ред статистики. Тия ученици са толкова неустойчиви в характера си! Аз съм намерил светски хора, които не познават Бога, сто пъти по-устойчиви от тях. За пример такъв един ученик може да те нарече, че ти си от черната ложа. Хубаво, опиши кои са качествата на хората от черната ложа. В Природата няма скрито-покрито. Скрито-покрито има само за хората, които не виждат, но в Природата всяко нещо е строго определено. И като кажем, че един човек е от черната ложа, това е наше схващане. В невидимия свят нямат такива идеи, каквито ние тук. Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – черни братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора, да управляват Природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един черен брат, той е философ, може да ви заблуди. Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: „Когато говоря на себе си, никога не лъжа“.
Е, по какво се отличават сега Бялата и черната ложи? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа. Сега на всичките ония ученици, които ме слушат тук, казвам: да не ходят да бъбрят това, което чуват тук. Аз ви държа отговорни в Школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете как да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този език ще се парализира. Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и черната ложа употребяват светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът, само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително за него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“.
В Бялата ложа е обратното. Един бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! Няма какво сега, нека ми дадат нещо от Библията, което да докаже, че не е така. Обаче, за да е така, и едните си имат причини, и другите си имат причини. Няма какво да ги осъждаме. Този човек, който крие светлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа?“ Питам: Онзи фотограф, който снема човешките лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цялата светлина? – Не, само една малка дупчица ще отвори към човека, когото ще фотографира. Той е умен. Другояче, като остави цялата пластинка отворена, няма да може да фотографира. Следователно условията, при които те живеят, са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вън от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски.
Един от старовременните светии имал двама души ученици, те били ревностни на своя учител. Те били християни още от първата епоха на християнството. Един ден и двамата излизат, правят си една разходка из езическия свят, но срещат един езически жрец и казват: „Сине дяволски, откъде идеш?“ Този си дига тоягата, счупва главата на единия, после на другия и двамата простира на земята. След туй среща учителя на двамата ученици, който му казва: „Братко, откъде идете?“ – „Как, вие ми казвате: „Братко, откъде идете?“ Сега, преди малко аз срещнах двама от твоите ученици и ги прострях на земята.“ – „Радвам се, че ти си им дал един хубав урок, да знаят как да приказват.“ Когато някой черен маг простре някого на земята, белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок, да знае как да употребяват езика си.“ Следователно нямате право да кажете, че този е на черното братство. Като дойдете до дълбоката наука, трябва да се пазите да не съдите. „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Туй е за учениците, не е за света. Научно изучавайте тия велики закони, но не съдете, не е ваша работа. Научно изучавайте тия постъпки, защото като съдите, и вашите постъпки на същото основание ще бъдат съдени. Като спазвате тия правила, умовете ви ще бъдат спокойни. Сега аз зная, мнозина от младите и от старите ще дойдат, ще кажат: „Знаете ли вашият Учител от коя ложа е?“ – От коя е? – „Е, от черното братство.“ Хубаво, аз ви казах кой е от черното братство. Щом някой си гледа часовника и свети само на себе си, от черното братство е. Но щом тази светлина навсякъде свети, не е от Черното Братство. „Ама знаете ли какви са неговите намерения?“ Какви са неговите намерения? – Всичките лоши намерения стават все в тъмнина. „Ама знаете ли какво говори?“ – Всичките лоши говорения стават на тъмно. Ако искам да направя нещо лошо, ще му кажа: Ела! – „Какво?“ – Аз ще ти пошушна на ушите, но слушай, само между тебе и мене. Аз имам доверие само на тебе, ти си мой приятел. Слушай, онзи, той е един първокласен вагабонт, да се пазиш от него, шмекер е. Той следва школата, ама... туй да го пазиш, да го не казваш. И ти ще идеш при друго лице, ще му пошепнеш: „Слушай, ще ти кажа нещо, то е тайна“. Всичко в тайна!
Питам сега: Кой е от черната ложа? Не, между учениците тия неща не трябва да стават, защото сега живеем в един век, където няма скрито-покрито; едно време имаше, но сега завесата е раздрана. Има толкова пропуквания в тази театрална завеса, че хората вече през завесата виждат какво се върши вътре, карагьозлъци няма вече. Всеки един от вас може да провери това. Опитайте някой път съзнателно да кажете една лъжа и вижте, наблюдавайте се в огледалото, има едно коренно изменение в лицето ви: очите ви са изменени вече. Може да направим опит с вас. Туй ще го направя, да видите, че лицето се изменя. Кажете една велика истина, Божествена, веднага по обратния закон лицето ви се изменя, изменят се и очите ви. Промяна става при всяка една мисъл. Аз говоря за мисли, чувства и волеви действия, съединени в едно, и съществуват като един съзнателен акт на човешкия дух. Всеки един съзнателен акт се отразява върху лицето ви. Туй трябва да го знаете. Следователно ще се огледате, ще се видите и ще кажете: „Аз ще оправя тази погрешка“.
Сега да се върнем към онзи вътрешен принцип на ума. Значи щом вие мислите само за черното братство и виждате хора все от черното братство, вие сте свързани с черното братство и сте техни членове. То е закон. Защото каквото човек мисли, това и става. Ако аз подозирам всеки един човек в престъпление, Иван, Драган, Петко, всички тия 10–20 души аз ги нося в ума си и тия хора ще ме покварят. Затова Христос казва: „Любете враговете си“. Избавлението сега иде чрез Любовта. Любовта е за ученика. Защо? – За да го избави от всичките тия души, от всичките тия форми. Чрез Любовта той ще изхвърли всички тия форми и ще внесе хармония в ума си. Това е едно учение. Аз няма да критикувам, но ще констатирам един факт. Някой път констатирай злото и извади поука за себе си, пък и друг нека извади поука, но никога не се занимавай с него, да го държиш като един светия в ума си, да мислиш за всичките негови прегрешения, защото ти ще се спънеш в своята еволюция. И обратното е вярно. Сега, ако ние мислим за хората добро, с това ние привличаме противоположни сили в Природата към нас. За пример, ти си болен, нали? Мога да ви дам сега един начин за лекуване. Може да се лекувате 25% по този начин. Този начин е следният. Болен си – престани да мислиш за каквито и да е болни хора. Тръгни из града и почни да мислиш за здрави хора, изхвърли из ума си всичките болни хора и почни да търсиш само здрави хора. Срещнеш болен човек, не го поглеждай. Срещнеш ли какъвто и да е здрав човек, дръж го в ума си, няма да се мине ден, два, три, ти ще почувстваш едно облекчение. Това е един начин за освежаване. Хора, които страдат от болести, имат тази слабост, че те се намират под влиянието на болни. Българите имат една поговорка, аз не искам да ви я приведа, но сега съм заставен да ви я кажа. Може да я вземете в лоша форма, но аз ще ви я кажа в един широк смисъл: „Краставите магарета през девет баира се намират“. Болният търси болни. Той, като срещне някой болен, започне: „Ама знаеш ли как е стомахът ми от 5–6 месеца?“ Еди-кой си лекар какво казал... И другият казва: „А ти знаеш ли моят стомах как е?“ И двамата ще тръгнат, че единият за стомаха, другият за стомаха. Намерят трети, пак започнат – търсят се. Не е този начинът за лекуване.
Това е един начин, чрез който болестите се увеличават и се разплодяват. Не разправяй за своята болест! Срещни здравия човек и мисли за здравия му стомах, кажи: „Я ела у дома, аз искам да те нагостя“. Ами че така може да се лекувате. Направете един опит! Като намериш 10 души здрави, дай им едно угощение, а ти седни с тях и ги гледай. Като ги нахраниш така 4–5 пъти, и ти ще оздравееш. Ами че този здравият човек, като яде, произвежда една музика, създава се едно оживление и ти ще забравиш всичките болести; тези здрави хора внасят една нова енергия. Разбира се, този начин на лекуване е скъп, да храниш 10 души по 20 лева – 200 лева. Като ги нахраниш 4–5 пъти, ще похарчиш 1000 лева. Една докторска визита някой път струва и повече. Следователно аз ви казвам туй правило, за вас е то, няма да го казвате навън, няма да си служите с него, само за вас е. Някой път аз ви давам някое правило за лекуване и вие, без да сте го опитали, отивате да лекувате хората. Най-първо, няма да ви вярват и наместо да внесете една положителна мисъл, вие ще ги направите негативни, ще кажат: „Аз съм толкова учен, нямам други методи, ами тия хора дошли да ми разправят да викам 10 души, да ги гощавам“. Не говори, ти си направи опита за себе си, ще имаш един отличен резултат.
И после, всички тия 10 души ще оставят по нещо – психически. Тия 10 здрави души ще оставят своите добри влияния в дома ви. Ама ти, като ги викаш, не им казвай, че понеже си болен, затова ги гощаваш. Нищо не им казвай! Те като дойдат и се нахранят, ще кажат: „Господ здраве да ти дава, хайде, оставяме нашето благословение“. Следователно умът трябва да се тури в хармония. В живота си всякога трябва да търсим ония хора, които мислят здраво. Никога не разсъждавайте, не мислете заедно с един фанатик, оставете го настрана. С един човек, който се съмнява, не разсъждавай. Всички ония, които имат отрицателни качества на ума си, остави ги настрана. Търсете хора, които имат положителна мисъл и които мислят здраво. Ако вие, учениците на тази Школа, бихте постъпвали по този начин, щяхте да имате по-добри резултати, отколкото сега имате. Аз някой път гледам и тук, и в провинцията почват да образуват малки школи, скрито да се учат. Ама каква школа ще образуваш? – В света има само една велика Божествена Школа. В Природата скрито-покрито няма. Ще викаш някого да го лекуваш. Е, как ще го лекуваш? Ще го лекуваш, както онзи българин, който лекувал едного от треска. Направил му една муска, завързал я на врата му, залял го с един котел вода и той оздравял, но самият лекар след това лежал 6 месеца от треска.
Треската минала върху него. В Природата има един закон, според който трябва внимателно да се постъпва, когато ще лекуваш някого – трябва да се пазите. Ако един човек е болен и Природата по този начин прати всичките отрицателни сили да излязат през него, той е в дадения случай един канал, а ти, като не знаеш това, правиш подпушвания. Тогава тя казва: „Откъде да изляза?“ – хване тебе и те направи канал. Няма избавление. Тъй щото, когато лекуваш някого и искаш да му помогнеш, ще гледаш да намериш друг да го замести. Как? Да кажем, болен е някой човек, искаш да му помогнеш, ще намериш някоя костена жаба, ще я донесеш вкъщи и ще пренесеш болестта в костената жаба, а след това ще я пуснеш да си върви. Тази болест, всичкото зло, ще иде в костената жаба. За пример българите как лекуват? Те лекуват доста сполучливо. Имаш брадавица или някой лишей: българинът ще отиде у някой бакалин, ще открадне бучка сол, защото като открадне, тя стане положителна, положителен е и той. Той ще я открадне и няма да мисли за морал и когато се разсипва месечината, ще обиколи брадавицата с бучката сол и ще каже: „Както се разсипва месечината и както се стопява тази бучка, тъй и брадавицата да изчезне“, хвърля солта и брадавицата изчезва. Е, как ще обясните това? Може да направите опит. Ще си обясните, че солта като един канал е привлякла ония течения в Природата, които поддържат тия брадавици. Тя е канал, привлякла ги е. Нищо повече! С камъче не става, със сол, с нещо, което се разтопява. И с пипер не става, със сол само може. Туй сега един лекар ще го нарече суеверие. Както и да е, резултат има. Има много баби, които лекуват по този начин. Тя ще каже: „Ще ми донесеш крадена сол една бучка“. С тази сол ще обиколи брадавицата. Стига да се излекува, нищо от това, че е крадена. След като ти се излекува брадавицата, иди, кажи на бакалина: „Извини ме, откраднах малко сол, но ще ти я платя вместо едно кило“.
Ето как трябва да направим. Открадни и после иди плати за цяло едно кило. Кажи: „Ще ме извиниш“. Кажи си истината: „Трябваше да си лекувам една брадавица, та взех една бучка сол“. Понеже сега брадавицата ми оздравя, искам да поправя моралната си погрешка, моля те, кажи колко струва солта, че да ти платя за цяло кило. Бакалинът ще почне да се смее и ще каже: „Няма нищо!“ Няма бакалин, който ще иска да му платиш. Сега вие ще разбирате моята мисъл правилно. То е наука. Ще кажете: „Значи тук ще трябва да лъжем ли или да крадем?“ Не е крадене това. Ако ти идеш да вземеш една малка бучка сол от един чувал, крадене ли е? Аз питам: Този бакалин от баща си ли я взе тази сол? Природата с милиони години работи за тази сол, а той ще ти каже, че нямаш право да вземеш една бучка. Престъпление било това! Не е престъпление! Той не е работил за нея. Питам: Ами онзи, който е орал земята, сам ли е работил? – И слънцето е работило. Е, ако ти вземеш едно кило жито, за да спасиш дома си от глад, това кражба ли е? – Не е. Има неща в света, които са изключителни. И такъв човек, ако вземе от моя хамбар, аз ще кажа: „Съжалявам, че ти не си имал достатъчно вяра в мен, аз можех да ти дам повече“. Та казвам, моралните неща са от друг характер. А туй взимане на малко сол или минал си някъде, ябълка паднала на пътя, ти я вземеш, то е относителен морал. Аз няма да взема ябълката, понеже като ме видят, ще ме охулят; аз ще се отрека от едно благо.
Второто положение: вашите чувства трябва да бъдат строго отмерени. Никога да се не опитвате да кажете, че обичате някого, а всъщност не го обичате, защото думите ви ще произведат обратен ефект. Може да кажеш някому, че не го обичаш, това ще произведе правилен ефект. Защото ако кажеш, че го обичаш, а ти го обичаш, не са думите, които произвеждат ефекта на действията вътре. Не всякога можеш да кажеш обратните думи. Някой път може да кажем някому истината, да угодим някому. Не, ние имаме всичкото желание, щото тия думи да произведат добър резултат. А някой път може да кажем най-хубавите думи, но да имат лош резултат. Следователно всичките думи, които са продиктувани от здрави мисли, от здрави чувства и здрави действия, привличат. Тогава законът е следният: Умът ни трябва да върви успоредно, паралелно с Божия ум. Нашето сърце трябва да върви успоредно, паралелно с Божието сърце. И волята ни трябва да върви успоредно с Божията воля.
В тия три направления ние трябва да бъдем в съгласие с Природата, в съгласие с Божествените действия. Сега за пример за ученика ние имаме един особен морал, нали? Да допуснем сега, че вие излекувате някого. Поставите си ръцете над главата му и той оздравее. Той дойде и ви благодари: „Аз съм много доволен от вас, че ме излекувахте“. Вие ще кажете: „Аз не те излекувах, Господ те излекува“. Ти замълчи, не казвай, че Господ го излекувал, но в себе си признай факта. Помисли за великия закон, чрез който всички хора се лекуват. В себе си трябва да съзнаеш правото. Някой ще покаже смирение: „Аз не те излекувах, Господ те излекува“. Не, съзнай в себе си, че туй, което си направил, ти си послужил само като един носител на тази Божествена енергия, за да помогнеш на някой твой брат, и се радвай в душата си, че тази Божествена сила проработи в тебе и е дала добър резултат.
Като дойдем до волевите действия, там стават най-големите стълкновения. Представете си, че вие, двама–трима души, сте гладни, минавате покрай едно дърво, на което има само една ябълка, и вие, тримата души, се устремявате да вземете ябълката. Единият взима по-рано ябълката, другите двама ще се разгневят. Не осъждай онзи, който е взел по-рано ябълката. Спри се и благодари, че той е взел ябълката, не считай, че неговите действия са криви. Няма да се минат 10–15 крачки или 100–200 метра, те ще намерят друго дърво, пак с една ябълка – нея ще откъсне вторият. Третият, и за него има едно дърво с една ябълка. Тъй че след половин–един час ще бъдете задоволени и тримата. Но ако се скарате, тогава Провидението ще докара един вятър, ябълките ще паднат и няма да ги намерите.
Сега да ви преведа този закон за трите ябълки. Първият му превод – да видите как действа той в Природата. Да допуснем, вие, трима души, сте бедни. Вървите по пътя и срещате един благодетел. Но той има пари само за едного от вас и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взел. Защото този богат човек, който е с пълна кесия и я отворил за едного, едновременно с него и други двама богати, и те са отворили кесиите си, ще дойдат до другите двама и ще дадат и на тях. Благодарете, че един от вашите приятели се облагодетелства. Ще намерят и другите двама. Ако вие се скарате, няма да намерите другите двама богаташи с отворени кесии. Сърцето им ще се затвори. Законът е такъв. Ако ние вярваме в Бога, Бог е, който отваря и затваря човешките сърца. И тъй казва Писанието: „Бог е, който отваря и затваря сърцата на хората в света“. Следователно вие имате недоразумение помежду си. Как ще го поправите? Ще дойдете в съгласие с този велик закон, ще действате паралелно с него, Божествената енергия ще дойде, сърцата на хората ще се отворят и вашето сърце ще се отвори. Всичките противоречия тогава ще изчезнат. Туй е като закон. Ще проверите този закон. Туй може да го направите един, два, три пъти, за да дойдете в съгласие.
Е, мъж си, някой път ще се скарате с жена си. Направи опита и ще видиш, че утре ще се отвори сърцето на жена ти. Но ще се обърнеш към Господа и Той като дойде, ще потече тази сила, ще почне да тече Божествената енергия през жена ти и децата ти. Действаме ли по човешки, тогава всички тия ключове се затварят и ние се намираме в един безизходен път, ще работим много, но няма да има плодородие и трудът ни ще отива напразно. И опасно е там, аз забелязвам, че всичките влияния отвън сега са насочени върху вас и внасят едно раздвояване в ума ви. Те искат да кажат, че вие не сте на правия път, за да прекъснат съобщенията ви с Бога. А щом прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на черното братство. Е, хубаво, да допуснем сега, че някои се съмняват в мен. Аз ще приведа факта: някой се съмнява в мен, казват: „Дали нашият Учител ни говори истина, или не“. Вие казвате, че Христос говори истината. Ами Христа виждали ли сте Го? „Ама нашите свещеници...“ Питам: Туй, което аз зная, което аз говоря, вашите свещеници правят ли го? – Ама те са ръкоположени! Аз днес 100 попа мога да опопя, но те попове стават ли? Тогава тия попове ще мязат като мъжа на онази българка, която сама го опопила. Викнала мъжа си, дала му една китка босилек, дала му и едно котле с вода и той започнал да ръси. Идва владиката: „Кой ти даде тебе правото да ръсиш?“ – „Жена ми ме опопи.“ Вика я той: „Ти какво право имаш?“ – „Как! Мъж ми е, аз мога да го опопя!“ Това е разбиране. Това може да не е право, но разбиране е. Сега обаче, като окултни ученици, вие се намирате в едно противоречие, раздвоявате се. Хубаво, аз нямам нищо против туй. Всичко, което аз ви уча, поставете го на строга критика. Ако намерите, че фактите, които ви давам, не са верни, отхвърлете ги, но не отхвърляйте истината, без да я опитате.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Повярвайте в Господа Исуса Христа. Аз проповядвам едно учение – „Единство в Бога“, и казвам: Във всички времена само Господ е говорил! Каквото хората са говорили, то е изчезнало, а туй, което е останало да живее през вековете, то е само Божествено. Следователно туй, което е преживяло всичките религии, то е Божествено. И от туй, което аз говоря, само което е Божествено, то ще остане. И казвам: в света само Бог говори, само Неговите мисли са положителни и те принадлежат към действителния свят, към Божествения свят. Приемете ли вие, че Бог говори в мене, вие ще Го опитате, но усъмните ли се в мене, и в Бога ще се усъмните, няма да имате никакви резултати. Даже този, който вярва в Бога, усъмни ли се някога, може да помисли, че и лъжата му помага. Затуй първото нещо: Няма да се съмнявате. Защо ще се съмнявате? Вие имате ум, имате сърце, имате и воля. Отворете вашата светлинка – проверете! Вижте колко е часът ви. Ако е 7 часа сутринта, ако е 12 часа обяд, вие сте от Бялата ложа. Ако е 7 часа вечерта и 12 часа вечерта, вие сте от черната ложа. Нищо повече! И едните носят 7 и 12, и другите носят 7 и 12. Ама у едните при 7 слънцето е над зенита; у другите при 7 слънцето е под хоризонта, а при 12 слънцето е под краката. При учениците на Бялото Братство слънцето изгрява, а при учениците на черното братство слънцето залязва. По това се отличават учениците на Бялото Братство от тия на черното братство. И тъй, щом усетите това състояние, вие може да го измените. Ще се обърнете към Бога, ще се поляризирате, ще кажете в себе си: „Истината е една, Бог е един Бог, който се проявява, Той е Любов, Мъдрост, Истина“. Нищо повече! Понеже Бог е Любов, Мъдрост, Истина, ние не можем да бъдем излъгани от никого, защото живеем в тях. Това е една формула, която ще прилагате, когато искате да разрешите някой въпрос.
А важно е за вас да укрепнете по дух! Аз желая всички ученици да имате воля, стремеж, съзнателно да укрепнете. Вие сте били вече в единия път, някои от вас сте служили толкова години на тази ложа, няма какво да се връщате назад. И в какво се състои значението на черното братство? Аз някой път ще се спра да разгледам какво се придобива в черната ложа и какво в Бялата ложа, т.е. какво се придобива от едните и от другите сили. И ще видите, че при сегашните условия, в които се намираме, по-голямо превъзходство имат силите на Бялото Братство. А черното братство си служи за свои цели с излишъка на тази енергия, която Бялото Братство не може да употреби, и я праща към центъра на земята. И тъй, ще знаете: Истината е една в света! И когато някой ви говори нещо за Бялата и черната ложа, тия са отличителните им качества, да ги помните. На ученика от Бялото Братство слънцето му е на изток, 7 часа сутрин изгрява, а също е и над главата му, 12 часа по обяд. Затова духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото, или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгълна звезда на главата си, или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда, той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. Тъй е сега. Може да ви говоря някой път, да се не смущават умовете ви. Черният маг не може да има звезда, тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлина ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го от черното братство. Той или трябва да се покае, да се върне назад, или да мине в Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да си изгаси светлината, същият закон е и за него, той престава да е от Бялото Братство.
Във всичките ваши действия умът ви трябва да бъде буден, сърцето ви трябва да е будно и волята ви трябва да е будна. Като направите някоя погрешка, трябва всякога в себе си да я констатирате, не я разправяйте навън. Ще я забележите, ще кажете: „Това е погрешка“. Така ще знаете буден ли е умът ви. Писанието казва: „Ако сами себе си съдим, няма да бъдем съдени“. Значи ако ние констатираме малките си погрешки, тогава от Бялото Братство казват: „Този е един достоен ученик“. Но ако ги прикриваме, те отбелязват това. Направил си една погрешка – констатирай я, ти ще я поправиш. Смел бъди, да не те е страх да я констатираш. Констатирай я, но правилно, и въпросът ще бъде изгладен. Писанието казва: „Господ ще заличи всичките ви прегрешения, няма да ги помене, ще ги хвърли зад гърба си“.
И тъй, умовете ви да бъдат положителни, сърцата ви да бъдат положителни и волята ви да бъде положителна, т.е. умовете им да действат успоредно с Божия ум, сърцата ви да действат успоредно с Божието сърце и волята ви да действа успоредно с Божията воля. Това е философия. Това е закон за учениците на Бялото Братство.
Да изпеем тихо упражнението „Бог е Любов!“
Тези упражнения вие сте ги направили песни, не са вече упражнения.
Аз искам с тия упражнения да придобиете концентриране на ума, не влагайте мисълта, че те са нещо извънредно, че не можете да ги пеете. Те са само за концентриране на ума.
Сега аз бих ви дал друго едно упражнение. (Учителят свири и пее:)
Няма сила
Като силата на Духа;
Само силата на Духа
Е сила Божия.
Първото нещо: ще се учите да се концентрирате, да внасяте ума и сърцето си в песента. Когато изучавате музиката, вие трябва да имате Любов към Бога. Всички ония възвишени същества, когато се приближават към Бога, с песни се приближават, а след туй идва мисълта. Там всички пеят. Ако вие бихте слушали един ангелски хор или един хор на светиите, вие ще разберете какво нещо е пеенето. Тук пеенето го считат за срам. Казват: „Само младите трябва да пеят“. Но когато старите пеят, или тъй наречените напреднали души у тях, има едно чувство на преживяване и дълбочина на духа. А сега има едно заблуждение, че само младите може да пеят хубаво. Млад човек е онзи, който иска да прояви Божията Любов. Когато човек е в началото на Божията Любов, е млад, а когато човек прояви най-високата струя за Божията Любов, той е стар. Младият е в началото, а старият е в края на една и съща песен. И двамата са едно цяло. Ние ги разделяме, но те са едно.
Размишление
20-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 25 февруари 1923 г., понеделник, София.
|
