Т. м.
(Прочете се резюмето върху темата „Смисълът на раждането и прераждането“.)
Тема за идущия път: „Предназначението на човешкия нос“.
Какво е потребно на грънчаря? – Пръст. След туй? – Вода. После? – Огън. Ами колелото? – Да, и колело, и след туй пещ му трябва. Сега, от какво зависи качеството на грънците? От пръстта, нали? И после, не само пръстта трябва да е хубава, но и майсторът да е добър, да може да изкара от нея нещо хубаво. Добре, тогава ако бих ви задал една тема: „Кое е онова, което различава хората?“ – как ще ми отговорите? Защо хората се различават?
У човека има способности по отношение на ума, има чувства по отношение на сърцето и после – сили по отношение на неговата воля. У човека има центрове, които развиват само силите. Всяка една способност се определя от своята форма, а формата определя възможността на способностите и на чувствата. Що показва степента на едно чувство? Как може да се определи то? А формата на волята пък определя силите, как може да се проявят те. Вземете простия пример – един вол. Неговият мозък е затворен в главата. Всичката му сила е съсредоточена в главата с тия рога и в краката му, както са устроени. За да израснат тия рога, воловете са мислили с хиляди години, докато ги създадат, докато намерят едно оръжие против своите врагове. Те са намерили рогата си днес за самоотбрана. Конете, те са измислили друго оръжие – със задницата да ритат. После ред други животни с хиляди години са мислили да намерят средство за самоотбрана и са упражнили зъбите си да хапят. Пчелите са мислили хиляди години, докато си направили своята картечница – жилото, което, като забият, пуска отрова. Туй жило вътре в средата е пробито и като го забият, пуска тази отрова.
Казвам: Ако вие въведете един вол при съвременната култура в каквото и да е общество и се стараете да развиете неговия мозък, до каква степен ще го развиете? Все-таки до известна степен ще може да му повлияете, но в тази форма, тъй, както са ограничени неговите способности, той не ще може да прояви интелигентността на човека. Та същият закон е и по отношение на нас. Мозъкът на съвременните хора сега е дошъл до такава една форма, до такъв предел на развитие, че трябва да знаем, че ни предстои да минем в едно ново състояние. Тъй, както са устроени нашите глави, по-културни днес не могат да бъдат. Вземете един човек с глава, каквато днес има, и му проповядвайте каквото и да е учение – християнство, мохамеданство, будизъм, – той ще го възприеме, но ще си остане пак същия. Защо? – Защото трябва най-първо да се измени формата на неговата глава. Сега за пример всинца вие, като ученици, може да направите опит със себе си. Щом ви се проповядва едно учение, казвате: „Това учение не е за мен“. Какво показва това? – Че формата, в която сте включени сега, вашите способности, вашите чувства, вашите сили не може да се проявят по този начин в този ви живот. Като дойдем на Земята в друг някой живот, тогава ще бъде друго.
Следователно най-първото нещо за окултния ученик е – той трябва да се постарае постепенно да измени според законите на окултната наука формите на своите способности, формите на своите чувства и сили. Първото нещо: трябва да стане такова прераждане вътре в него. Вземете за пример у всеки един човек гнева като сила. При всяко едно спорене във вас всякога несъзнателно се заражда едно желание да се биете с лакета си или с ръката си. Това желание е същото, каквото е желанието у коня да рита. Тази ръка, тя изразява желанието на коня. Конят рита назад; следователно тази част на ръката съответства на задната част на коня. Значи ние още носим конската цивилизация. И когото да бутнеш, ти най-първо го бутнеш с лакета си и после свиеш ръката си на юмрук. Юмрукът, това е копитото у коня. Значи тази енергия ще се прояви несъзнателно. След туй ти чувстваш, че си извършил нещо нехубаво и казваш: „Извинете, аз не знаех“. Значи у човека има известни движения, които не са под контрол на неговата воля. Следователно тази форма трябва да я измените. Дойде туй желание у вас да ударите някого, трябва да знаете как да превърнете тази енергия, да дадете друго направление. За пример защо аз трябва да извадя револвера си? Първото нещо: вие носите револвер и само чакате някой да ви обиди и да теглите куршум. Че какво е това? – Това е конската цивилизация и цивилизацията на вола – същото нещо. Волът, като дойде някой при него, набучи го на рогата си, убие го, конят – ритне някого, убие го; ти – теглиш куршума, убиеш го. То е все същото.
Добре, сега Новата култура препоръчва следното. Ние имаме по-силно оръжие. Дойде един апаш при тебе, иска да те обере, но ти със своята мисъл може да измениш енергията вътре в неговия ум. Следователно, като измениш посоката на мисълта му, той ще вземе друго направление. Що ти трябва тогава да вадиш револвер? Ти с ума си ще вървиш по пътя. Не е ли износно? Сега ще те срещнат войници, ще кажат: „Имаш ли оръжие?“ Ама ще знаеш, в ума си ти ще носиш едно оръжие много по-силно, отколкото първото – револвера.
Другата слабост на съвременните окултни ученици, поне аз както наблюдавам, е, че като се съберете, най-първото нещо, почвате да се критикувате. Но критикуването не е наука. Защото когато някой дойде и ми каже: „Ама ти си изкълчил крака си, я да го видим“, и вземе, че го помърда малко. И после, като не може да го направи, каже: „Иди, намери някой майстор, който ще умее добре да ти го направи“. Дойде втори брат и той също го помърда, и каже: „Иди при онзи майстор брат, той ще го поправи“. Този брат, онзи брат, всеки помърда крака и го остави. Е, каква полза? Туй не е ли критиката? Казвам: Ако умееш, мърдай го, но ако не умееш, не го бутай по-добре! Ти знаеш ли изкуството да лекуваш крака, бутай го; ако не знаеш, не го бутай, поне ще ми направиш една услуга. Е, какво изкуство има в това, когато критикувате някого? Аз казвам: Трябва да критикувате някого, не казвам, че не трябва да го критикувате, но как? – Да наместиш крака. Хвани го, кажи: „Ти, братко, имаш един голям недостатък, но аз съм майстор, ще ти наместя крака. И втори път пак ела!“ И тогава каква е целта на учениците? Ако ние в съвременния живот не може да придобием една голяма сила, с която да преодолеем мъчнотиите, в които се намираме, тогава защо ни е окултната наука? Сега да оставим какво Господ може да направи, какво ние можем да направим. Друг въпрос е важен. Ще ми каже някой, еди-кой си автор какво казал. Всичко туй е хубаво, но в дадения момент има друга една по-хубава философия: какво ние можем да направим за Господа. Не че не мога да ви отговоря, но вашият ум трябва да бъде подготвен за по-висшето разбиране. В по-висшето разбиране има по-тънки сили. Казвате: „Учителю, кажи нещо!“ За да ви говоря така, на всинца ви трябва да кажа да постите 15 дена и няма да ви слугуват. „Е, как?“ Няма да лягаш там в леглото и после да ти засъхва гърлото, че да се жабуркаш с вода, та и цялата махала да знае, че си постил. И след туй умът ти да бъде свеж. Тялото ти ще стане по-ефирно, ти ще привлечеш тия по-тънки сили и тогава ще може да се разговаряме. Аз някой път ще говоря върху поста. Сега онези от вас, които са постили по 10 дена, привличате от тия сили и после, като свършите поста, някои започват да ядат кисела зелева чорба. С това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постът се употребява за обновяване на организма. То е един начин за подмладяване.
И следователно след поста, колкото се може по-дълго време, употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега. Постът е един от начините за постигане на тези неща. Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили. Ще тръгне той и започва: „Слушай, аз постих 10 дена, не е един ден, не са и два дена, не са три дена... това са цели 10 дена, ехе...е...“ И в туй отношение аз мога да ви похваля, вие надминахте православните. Православните постят три дена. Аз не отивам в друга крайност, не казвам, че не е хубаво, човек все трябва да има малко амбиция, не трябва съвсем да изчезне амбицията му, но важното е в поста човек да придобие известна сила. Като се хваля, моята похвала трябва да съответства на самата реалност. Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал. Е, хубаво, поставя моята картина на изложението; дойдат и други, и те поставят картините си в това изложение. Погледна моята картина, заема последно място. Казвам: „Те не разбират“. Как не разбират! Като я погледна, трябва да кажа: „Да, на последно място е, но толкова е заслужила“. Следователно ние трябва да схващаме нещата тъй, както са. Ако някой е нарисувал нещо по-хубаво от мен, ще призная факта. Та казвам сега: Постът е едно добро средство. Аз ви похвалвам. Най-първо се кали волята ви с поста. Човек, който е постил 10 дена, той не е овца, той е един герой! Човек, който е постил 10, 12, 15, 20 дена, вече не може да го буташ и не може да налагаш мнението си върху него. Не, не. Един човек, след като е постил 20 дни, ще се освободи от много заблуждения. Много ваши заблуждения ще изчезнат.
Та в сегашния век ние вече настъпваме в една вълна огнена. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона – 10, 15, 20 милиона волта в тази вълна. Ето къде е опасността: от тази вълна става събиране на енергията, затова отсега вече някои усещате нещо като сърцебиене, нещо ви бутне в нервната система. Тия вълни идват периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разредяват кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират нервната система, в друго – разредяват тази енергия и вследствие на това едни хора получават нервен удар и умират. Това са все огнени вълни. Тия огнени вълни, през които сега минаваме, ще ни направят много кибритлии. Мъжът от малко настръхва, но не знае откъде иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежил. Богат е, няма никаква загуба, но нещо е настръхнал. Търси причината, а причината е вътре, попаднал е в тази вълна. Естествено нещо: той трябва да се обърне нагоре, към Бога, да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! И сега, като проповядваме в окултната Школа, това е един метод да повдигнем телата си, да са в хармония с тази вълна, в противен случай хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества погрешат, дойде, помете всичко. Тя е като някой грънчар, който казва: „От тия грънци нищо не става, пометете ги“, отнеме духа си – измират хората. След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти – измете цяла раса и после отново я създаде.
Сега аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо, лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10–15 дена, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега по-висшите същества, ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която поставя всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота. Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45–50 години, може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, такива, които ние трябва да ги преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото той прави, ти не прави неговите грехове, но да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик, този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици.
А после аз бих желал всички от вас да си препращате добри мисли. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: „Господ да благослови градината ви“. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги 5–6 дни наред и казвам: Кое е по-хубаво – да кажа „Господ да благослови градината ви“, или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея, или да кажа „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана, вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е окултната Школа. Ако това не се прави съзнателно, няма полза. Тогава, като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега аз не казвам, че у вас няма прогрес, има доста прогрес. Някой път аз се произнасям строго, знаете ли по какви съображения? Аз гледам по отношение на онзи велик идеал. От гледището на този велик идеал вие нищо не сте направили, но като взема човешкия живот, хората от света и вас, казвам: „Между света и вас не може и въпрос да става“. Тъй щото, двете крайности трябва да ги вземете предвид. Като говоря по отношение на Божествения живот, тъй е, не се обиждайте. Но като ви похваля някой път, то е по отношение на света. И в единия, и в другия случай пак съм прав, туй са две различни мерки. Сега виждам, има у вас движение, има и стремеж. Аз желая този стремеж да се усили още повече и разумен да стане, да не станете едностранчиви, защото всеки ученик трябва да бъде всестранен. Неговата деятелност трябва да бъде всестранна. Той трябва да бъде в контакт с всичко в Природата, във всичко да взема участие, да се интересува какво прави и ангелът, и червеят.
После някои от вас вземете да проучвате Евангелието – извадете от Него най-силните стихове и направете опит с тях. Например направете опит със стиховете:
После направете опит с онзи стих, дето се казва в Писанието:
Направете опит да разберете вътрешния смисъл, какво е искал да каже Христос. Има друг един смисъл в стиха, скрит. Може някои от вас да не го приемат, но все-таки тия размишления върху стиховете ще ви доведат до много нови разбирания. Сега за пример аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена тази жизнена енергия, то, като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта, като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи от половината на тази любов“. Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине.
Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. Тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използува Любовта. Сега в първата и втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. За пример ти имаш един приятел, най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после дотегне ви и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите“. Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си, взима, а нищо не дава, майката го праща да играе навън. Защо го праща вън?
Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази любов към едно същество, което няма морална любов. Това чувство можем само към един човек, който е морален, да проявим. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и благата, които имат, са равни. – Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Аз съм направил свои изследвания, свои изчисления, свои ъгли и зная хората, зная степента на тяхното развитие. Аз няма да ви поверя тия свои изследвания. Аз съм решил, няма да поверя тази наука никому. Има ъгли, има известни форми и числа, които показват кой човек към коя степен на развитие спада. Сега за вас има едно: вие може да се трансформирате само по един прост начин. Мога да ви го покажа, той е следният. Вие не философствайте за Бога! За пример вие искате най-първо да схванете какво нещо е Бог в своята необятност. Досега нито един адепт, нито един велик Учител, нито един ангел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог. Ангелът може да ви определи какво е Бог. Той е една необятна светлина. Ти усещаш една необикновена мека светлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите, това не са Бог. Бог е скрит вътре в туй безгранично и всякога ще остане скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цялата вечност никога няма да Го узнаят. Този Великият, Абсолютният, Безграничен Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога! Туй ще го сложите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ! Во веки веков Той ще си остане така абсолютен! Да се разгадае животът, значи да се заличи живота. Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загуба. Този, който ви люби, след 4–5 дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва; обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и тоз намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства.
Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо, да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. За пример вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек от сега нататък никога няма да се примирим“.
Ученикът никога не трябва да си играе със силите в Природата. Един велик Учител може, но ученикът трябва да бъде много внимателен. Той трябва да има цензура на езика си. И в Писанието се казва: „Господи, сложи страж на езика ми!“ Един ангел да има, че като речеш да говориш нещо лошо, да каже: „Чакай!“ Защото често, като се разгневим, казваме: „Аз това ще направя, онова ще направя“. Нищо няма да направиш, ще повредиш на себе си. Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На 100 казани неща едно става, а на 100 неказани неща – 99 стават. Ами че много естествено! Ако посеете 100 ореха и никой да не ги знае, 99 ще израснат, но ако 100 посеете и кажете, колко ще израснат? Децата ще идат, ще ги човъркат едно по едно и ще ги изядат. Даже хубаво е някой път човек сам спрямо себе си и той нищо да не знае. Трябва да е в известно отношение невежа. Някой казва: „Кажи ми какво ще премина за бъдеще!“ Мога да ти кажа, но ти няма да придобиеш опитност. Ти трябва да бъдеш невежа, докато придобиеш опитността. Следователно не се плашете от невежеството. Не искайте да бъдете учени, преди да платите данъка си! Че как ще станете учени хора? – След като сте минали опитността, след като платите данъка си. Онзи ученик трябва да премине 10, 15, 20 години в учение и тогава става учен. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: „Аз вече цяла една година съм тук в Школата“. Хм, една година! Не една година, не един живот. Може би ви трябват още един, два, три живота. Може в един живот да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добият окултните познания, да се усвоят тия окултни сили и да се научим как да живеем. То е едно от най-великите изкуства. И аз не познавам по-велико изкуство от изкуството да знаеш как да живееш. За пример да минаваш по пътя, този те обижда, онзи те обижда и ти да бъдеш тих и спокоен, да можеш да трансформираш всичките тия енергии и като се върнеш в дома си, да се усещаш богат. Или, след като учителят сложи на ученика си единица в училището, като се върне ученикът вкъщи, да каже: „Моят учител е прав, но тази глава не разбира“. Тъй трябва да каже той. Това е ученик! Сега, и ние някой път казваме, че Господ спрямо нас е несправедлив. Не, Той е толкова справедлив, толкова благ, че ако Той и ни въздал за нашите глупости, нищо не би останало от нас. Ами след като направим 999 погрешки на хилядата, Той казва: „Турете му малко на гърба, че да усети“. После, като направим други 999 погрешки, пак малко ти тури. Няма какво да се сърдим.
После, друго нещо, от което искам да ви предпазя. Като ви говоря за Любов, за милосърдие, аз не искам у вас да се роди овчедушие, аз искам да мислите, да бъдете самостоятелни, да бъдете справедливи, смирени. Говори ви Учителят. Да знаете в дадения момент дали Той е прав, или не. Ако Учителят е прав, прав е, ако не е прав, да останете на особено мнение, но положително да знаете прав ли е, или не е прав. Да опитате себе си. Някой път Учителят може нарочно да ви изпита дали туй чувство на справедливост е развито във вас. И хубавото е именно в това: да знаете прав ли е, или не. Ама ще кажете някой път: „Учителят не постъпва справедливо“. Уверен ли сте?
Сега тия понятия трябва да ги имате предвид. Те са необходими за вашето бъдещо развитие. И сега, като ви гледам, аз желая да стане едно подобрение у вас, защото гледам, на мнозина мозъците са демагнетизирани, трябва ви енергия, мнозина не сте весели. Седите тъй хубаво, но в душата ви аз виждам, че сте страхливи. Някои уж кураж имат, но виждам ви, страхливи сте. Не, не, не се лъжете! Аз наричам смел човек онзи, като дойде да го покачат на кръста пред обществото, да каже: „Няма нищо!“ И той да устоява, да не му мърда окото. Този наричам аз ученик. И другите, като погледнат на него, да кажат: „Това е ученик!“ А онзи, който каже: „Що ми трябваше туй учение, защо не си стоях вкъщи?“ Не започвай тогава тази работа, стой си вкъщи! Сега трябва да бъдете безстрашни, тръгнали сте в пътя, не се лъжете! Пътят, по който вървите, е прав. И в този път всеки, който е скромен, чистосърдечен като човек, той се благославя.
Та казвам: ние правим едно общо усилие. Трябва да образуваме една ядка, да може да приемем тия сили от Природата. За пример тази година иде една много приятна вълна. Тя ще мине тук през Школата. Но аз се опасявам, има един възел: когато аз искам да събера тази вълна, тогава забелязвам учениците се ритат, искат да си уредят сметките. Казвам: Елате, дайте си торбите, оставете старите сметки, дайте чувалите си, напълнете ги с туй богатство. Но и черната ложа тогава ще започне това-онова... Не, не, трябва да бъдем тихи и спокойни. Имаме един момент, едно богатство и трябва всеки да е готов да го приеме. И вие имате право да приемете.
Сега моята задача беше в миналата екскурзия да направим един опит. Аз искам да ви покаже една малка част от тази вълна, която сега минава през България, как ще я опитате. Кое число беше в петък? – Шестнадесети февруари. Нека кажат тези, които бяха на Витоша, как почувстваха тия енергии, които идват отгоре. Беше толкова топло, като пролет, разбирате ли? Като седиш на снега, като че на трева седиш, като лятно време. И туй е само една малка част от тази съзнателна жизнена енергия, която настъпва. А иде една вълна още по-голяма. И бих желал вие всички да сте готови, че като дойде тя, да засегне не само вашето тяло, но да засегне и сърцето ви, и вашия ум, и душата ви. Тя ще внесе една нова струя и ще донесе едно обновление. Тази вълна ни чака. Туй, Божественото, трябва да дойде. Тя е като слънцето. Ако ние не я използваме, какво ще даде? Та затуй ние ще се приготвим добре. Тъй стои въпросът. В Природата трябва да знаем времето на всички неща. У всинца ви аз искам да има една готовност, да знаете, че Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазват Неговите закони.
И бих желал всинца вие да се повдигнете, да бъдете по-умни, не да мислите само, но да станете по-умни. По-умни и по-мъдри да станете! И сърцата ви да станат по-благородни! Само по този начин старите ви дългове ще се платят. Вие не мислете сега за миналото. Вие мислите: „Аз съм изгубил този случай, това-онова“. Изгубеното е изгубено. Туй, което ще спечелим, то е важно. Туй, което ще спечелим сега, то струва 10 пъти повече, отколкото изгубеното. И виж в другите църкви – те си имат методи, те знаят това. Много пъти баптистите в Америка ще се съберат и ще се молят, без да разбират туй благо. Те се молят, молят и казват: „Ще дойде благословението“. Туй благословение иде периодически. За пример, като следим тия събуждания в Америка, виждаме, че те вървят по течението на тия жизнени вълни. И религиозните хора като обхванат тази вълна, тогава в църквата настава една особена промяна; настава едно съживяване, любов между членовете, самопожертване, закон на самоотричане, във всичко издържат. А окултният ученик трябва да знае законите. И всички трябва да бъдете готови.
Аз ви казвам: Една вълна иде през тази година, няма да ви кажа кога. Ще си приготвите торбите и тенджерите, защото и масълце ще има. Житце ще има, а после и касите ще приготвите, и злато ще има, органическо злато. Богатствата на човека се определят от друг един закон. Всеки един човек става богат според златото, което има в себе си. Онези, богатите милионери, те са богати, защото имат повече злато в себе си. Следователно златото отива при златото. Такъв е законът. По възможност ще се стараете да се образува съзнателно една хармония между вас, като съсредоточите ума си. Иде тази вълна! Да образуваме хармония, че като дойде тя, да остави нещо в умовете ви. То е благословение.
Сега, следващата неделя аз ще ви дам две или три формули, с които да си служите. Ще ми напомните.
Но аз бих желал вие да почнете да мислите върху себе си. Помислете си за пример преди 2 хиляди години къде сте били? Преди хиляда, преди 900, преди 500 години къде сте били? Да видим може ли да отбележите в коя част на Европа сте били или дали сте били в Европа, в Индия, в Америка или в Австралия. Може да не разкриете точно, но все-таки, като съсредоточите мисълта си, все ще ви дойде една малка светлинка. И след туй ще намерите известна разгадка. Вие още не сте правили упражнения, а трябва да се правят много упражнения. Ние ще пристъпим към някои практически опити. От малките опити, от микроскопическите опити ще започнем.
1. Да направим един малък опит сега. Поставете лявата ръка на коляното си, повдигнете дясната ръка напред, свийте другите пръсти, само показалецът да остане навън. Сега не гледайте кой как си повдига пръста. Мислете за своя пръст. Леко се поставя десният показалец в средата на челото. Мислете сега за това място тук. Движете пръста надолу полекичка между веждите, по носа, по дясната ноздра, по средата на дясната буза, до горната част на ухото. После нагоре по въздуха над главата, напред, надолу и ще поставите пръста си върху палеца на лявата ръка, концентрирайте се, наблюдавайте промените, които стават във вас. Себе си наблюдавайте. Теглете сега пръста си по лявата ръка нагоре, до рамото, след това под брадата, от дясната страна, зад шията и от задната страна на главата нагоре, после по горната част на главата, където са моралните чувства, над веждите, по дясната вежда, по бузата надолу, до брадата, след това ръката се поставя хоризонтално вдясно. Умът ви да е концентриран във вашата ръка, не се поддавайте на никакви чувствания, защото те са лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното във вас. Ръката напред, пръстите се изправят, ръката се издига нагоре, след това се снема долу при лявата.
2. Сложете сега ръцете на гърдите с отворени пръсти. След това ръцете се отварят настрани. Пръстите се свиват на юмруци и едновременно ръцете се прибират отпред на гърдите. Пак ръцете се разтварят настрани, пръстите се разтварят; свиват се пръстите, прибират се ръцете на гърдите, това се прави три пъти. След това ръцете се слагат напред, настрани, пак напред, допират се палците, после пред гърдите, но пръстите хоризонтално, след това ръцете се спускат долу.
Изпейте сега „Изгрява слънцето“! (С движения.)
Заб.: В петък на 23 февруари ще има екскурзия до Витоша за тези, които могат, които са свободни, пък които не могат, за тях ще жертваме една неделя.
19-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 19 февруари 1923 г., София.
|
