Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.(Матея 18:18) Ще ви прочета 12 гл. от Еклисиаста.
И помни Създателя си въ днитѣ на младостьта си, Прѣди да дойдатъ днитѣ на злото, И стигнатъ годинитѣ въ които ще речешъ: Нѣмамъ благодарение въ тѣхъ, – (2) Прѣди да се помрачи слънцето, и видѣлото, и луната, и звѣздитѣ, И се върнатъ облацитѣ слѣдъ дъжда; (3) Когато стражитѣ на кѫщата ще треперятъ, И крѣпкитѣ мѫже ще се прѣгърбятъ, И които мелятъ ще прѣстанатъ защото намалѣхя, И на тѣзи които гледатъ прѣзъ прозорцитѣ ще имъ стане тъмно; (4) И вратата ще се затворятъ при пѫтя, Когато изнемощѣе гласътъ на мелницата, И на гласа на птицата ще стане человѣкъ, И всичкитѣ дъщери на пѣсеньта ще се смирятъ; (5) Когато ще се боятъ отъ височината, И ще треперятъ въ пѫтя; Когато мигдалътъ процъвти, И скакалецътъ натегне, И охотата изчезне; Защото человѣкъ отхожда въ вечния си домъ, И сѣтуващитѣ обикалятъ улицитѣ, – (6) Прѣди да се скѫса сребърната цѣпь, И да се счупи златната чаша, Или да се строши водоносътъ при източника, Или да се развали колелото надъ кладенеца, (7) И да се върне пръстьта въ земята както е била, И духътъ да се върне при Бога който го е далъ. (8) Суета на суети, рече проповѣдникътъ, всичко е суета. (9) И колкото повече проповѣдникътъ стана мѫдъръ Толкозъ повече поучи людетѣ на знание: Най-паче вникна и издири, И нареди много притчи. (10) Проповѣдникътъ поиска да намѣри угодни думи: И писаното бѣ правота и думи на истина. (11) Думитѣ на мѫдритѣ сѫ като остени, И като гвоздеи заковани отъ наставницитѣ на събранията, Дадени отъ единия Пастирь. (12) А повече отъ това, научи се, сине мой, Че да прави нѣкой много книги нѣма край, И многото учение е трудъ на плътьта. (13) Да чуемъ свършъка на всичкото слово: Бой се отъ Бога и пази заповѣдитѣ му, Понеже това е всичкото на человѣка; (14) Защото Богъ ще докара на сѫдъ всѣко дѣло И всѣко скришно, или добро или зло.
Казва се „Бой се отъ Бога“. Азъ казвамъ „Люби Бога!“ Всички хора проповѣдватъ страхъ отъ Бога. Въ старо врѣме сѫ проповѣдвали „бой се отъ Бога, и пази заповѣдитѣ му!“ Казвамъ: „Люби Бога и слѣдвай неговата мѫдрость“!
Ще говоря върху 18 стихъ, 18 гл. отъ Евангелието на Матея.
Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето, а каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“. За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове. Заблужденията, това сѫ остатъци. Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга. Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и и казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?“ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога?“ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ. Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.
Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище. Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога. Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление? Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта. Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.
Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията. Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ. Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ!“ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй. И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“. Туй е въ реда на нѣщата.
Христосъ казва: „Истина ви казвамъ: Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола. Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бѣха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть. Властьта ти е дадена отгоре. Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“
Второто нѣщо, което Христосъ каза на ученицитѣ си слѣдъ възкрѣсението бѣше: Азъ имамъ власть на небето и на земята, дадена отгорѣ. Идете сега и проповѣдвайтѣ туй учение.
Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“. „Вързването“ това е актъ на ума. Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка. Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума. Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.
Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си. Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ, който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ. Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ? То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма. А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти! А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“. Съ какво може да вързваме нѣщата? Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея. Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване. Той е свързалъ семето съ земята. Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто. Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е? Това е развързване.
„Каквото вържете на земята, такова ще ви бѫде вързано и на небето“. Значи онуй Божественото, което вързвате на земята, онѣзи Божествени семена, които посѣете на земята, това ще ви бѫде вързано и на небето. Слѣдователно, ще имъ се даватъ условия да поникнатъ.
„И каквото развържете на земята, ще ви бѫде развързано и на небето“.
Има два начина за вързване. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта. Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста. Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ. Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.
Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира. Българитѣ искатъ да прогресиратъ. На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ. Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той. Ще кажатъ: Въ Любовьта. Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ?“ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече. Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати. Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.
Сега, не мислете, че бѫдещата култура, която иде, или бѫдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще иматъ тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменятъ съ нови, та свѣта ще се опропасти. Не ни най-малко не мислете тъй. Ще се даде една нова насока на човѣшката душа. Човѣшката душа трѣбва да бѫде свободна.
И Христосъ е говорилъ. Той е взелъ стиха: Истина ви казвамъ, че каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.
Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ. Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение. Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?“ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“. То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ. Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?“ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ!“ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ!“ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ. Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме. Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.
Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние. Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка. Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува. Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.
Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо? – Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“
Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза. Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония. Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ. Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ? Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ? Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия. Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси.
Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето. Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия. Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“. „Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ. Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ. Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение. Питате, защо съмъ дошълъ на земята? – Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи?“ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ. И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество. То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда. А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.
Азъ бихъ желалъ вие да видите Бога тъй, както виждате слънцето. Отъ близо нѣма да Го видите, отъ далечъ ще Го видите, но всѣкога може да възприемете Неговата свѣтлина и да се разговаряте.
Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате. Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти. И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ. И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа. И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.
Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“. Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване. Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата. Затова не искамъ да правя зло.
Но сега трѣбва да мислимъ, да туримъ онѣзи условия не само за днесъ, но и за бѫдещия животъ. Законътъ е сѫщиятъ.
А сега трѣбва да вързваме и да развързваме: да вързваме туй доброто, да дойде у насъ, а да развързваме злото у всички наши братя, и да имъ покажемъ по кой начинъ може да се живѣе.
И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане. Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега. Само Любовьта съставлява религия за душата. А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.
Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори. Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това? Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси. А ти търпѣливо ще проучвашъ. Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“. Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия. То е връзка съ Бога. Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието и, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ. И въ религията – сѫщо. Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость. А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено. Туй е, което се казва fait accompli. Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ. Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.
Азъ бихъ желалъ всички, които саждате, саждайтѣ разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които дѣйствувате, дѣйствувайте разумно. То е за васъ.
„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ. „И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“. И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ?“ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора. Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?
И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди. Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ. И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ. Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си. Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.
Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката. А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь. И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци. Тѣ ще видятъ бѫдещето.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето“. Сега, Христосъ ви казва: „Добре да вързвате, и добре да развързвате“. Истина, истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
Сега бѫдете смели, Него слушате, нали? Съ Него се разговаряте. Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене. Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.
Но азъ желая, като се върнете при Него, Той да ви посрѣщне радостно и весело да каже: „Азъ съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“. Туй е благородното! И азъ ще се радвамъ, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Богъ на земята и на небето“.
„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.
Бесѣда, държана на 21 януарий, 1923 година.
Недѣля, 10 ч. с. XVI Бесѣда.
|
