Т. м.
Хайде да прочетем няколко от темите. (Прочетоха се няколко от темите „Разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? – Не. Ще оставим за идущия път.
(Учителят свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пеят песента:)
„Духът Божий,
Духът Вечний,
Духът Святий,
Духът Благий,
Кой пълни сърца ни с Любов,
Кой пълни (3 пъти),
Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти)
С Любов (3 пъти),
Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти)“
(Втория път я изпяха с Учителя без цигулка. Третия път я изпяха пак с Учителя, но съвсем тихо.)
Сега всички заедно ще пеем „Духът Божий“ (2 пъти).
Като допирни точки на окултната музика, „Духът Божий“, това е окултен преход. Ще ви кажа сега где са окултните допирни точки, где минава съвременната музика в окултна и защо дава смисъл на пеенето. (Учителят пее сам:)
„Духът Божий,
Духът Вечний,
Духът Святий,
Духът Благий,
Кой пълни сърца ни с Любов.“
Тия думи са окултен преход, т.е. преход в окултен смисъл. Сега ще пеете с движения, ще пуснете волята си в действие. При окултното пеене ще внимавате. Сега ще напуснете всичките ваши традиции. Искам, като ученици, да бъдете свободни в пеенето. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, но и волята му. А за да вземе участие и волята, ръцете трябва да се движат. В съвременната опера съзнават това. (Учителят пее сам и прави движения:)
„Духът Божий“ (Издига ръцете си бавно и мощно нагоре.)
„Духът Вечний“ (Сваля ръцете си надолу пред лицето, прави кръг и после ги поставя в хоризонтално положение.)
„Духът Святи“ (Ръцете си пак възвива във вид на кръг пред лицето, нагоре и после почти отвесно.)
„Духът Благи“ (Същото, но ръцете остават хоризонтално.)
„Кой пълни“ (Ръцете пред гърдите.)
„Сърца ни с Любов“ (Ръцете се разтварят широко настрани. Оттам нататък ръцете правят леки движения като хвъркане. Те са в хоризонтално положение. При „сърца ни“ туря ръцете си навънка.)
Напълването е един процес на разширение.
„Кой пълни“ (Ръцете на гърдите.)
„Сърца ни с Любов“ (Навън ръцете, сърцето се разширява. При останалите думи прави с ръцете движения на хвъркане.)
Като се напълни един балон с газ, той почва да се разширява, да се издига нагоре. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забележите, че в тия движения има хармония. (Учителят пее сам: „Духът Божий... Кой пълни...“)
„Кой“ има двояко значение. То е и въпрос, и отговор едновременно. Духът Божий, който пълни – отговор. И кой пълни сърца ни с Любов? – Духът Божий, Духът Вечний и т.н. Те са атрибути.
Сега, каква е разликата между святия човек и светлия човек? Аз мога да кажа „святий“ и „светлий“. Ето каква е разликата. Като ученици трябва да имате точно определени понятия. При святия човек ти ще идеш, а светлият, той ще дойде при тебе. При извора на водата ти ще идеш. Святият човек е един извор, ти ще идеш при него, той пълни, ще подложиш сърцето си. А светлият човек, това е запалена свещ. Тази светлина иде при теб. Ти няма да идеш, тя ще дойде. Следователно процесът е такъв: при святия ти отиваш, а светлият, той ще дойде. Бог е свят и светъл. Бог като светлина идва при нас, а като свят ние отиваме при Него. Следователно святият Дух може да напълни сърцата ни. Значи сърцето отива при святия Дух. А като кажем „светъл дух“, подразбираме нашия дух. „Свят“ се отнася до сърцето, а умът ни има работа със „светлия“. Следователно това са две живи качества на Бога. С едното живо качество се занимава нашият ум, а с другото – нашето сърце. Като кажем, „свят Дух“ подразбираме нашето сърце. Благ, вечен, свят, това са думи, които са свързани. Кой пълни сърца ни? – Божият Дух. Тия упражнеия ще пеем с движения. В дома си като влезете, ще пеете с движения. Ще сложите вашата воля на работа. Много от тия упражнения ще пеем с движения. Сега при думите „Духът Божий“ (Учителят пее „Духът Божий“ и прави движения с ръцете), щом си с Него, ти ще вземеш същото разширение. Няма да се смущавате, дали сте направили движението право, или не. Има един вътрешен закон на движенията. Щом туй движение е в хармония с мислите и чувствата ви, усещате една приятност. Щом има разногласие, ще усетите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пеете, ще се движите и ще служите на Бога и с ума, и със сърцето, и с волята, и с цялото си тяло. Всичко трябва да бъде в движение. Всичко туй да участва в музиката. И тъй тялото ни ще се хармонира. По някой път вие мислите, че може без музика. Само умрелите могат без музика, а живите – никога! Само умрелите могат без слово, а живите – никога! Само умрелите могат без хляб, а живите – никога! Само умрелите могат без вода, а живите – никога! Само умрелите могат без мисъл, а живите – никога! Някои питат: „Може ли без пеене?“ Може. Когато попитали Паганини: „Можеш ли да свириш на три струни“, той рекъл: „Мога“. – „На две?“ – „Мога.“ – „На една?“ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли да свириш?“ – „Мога.“, и не се явил. По този начин с пеенето ще хармонираме себе си. И чрез пеенето ние ще почнем да привличаме ония сили в Природата, които са хармонични на нас. Туй е закон за привличане. Действително, сега няма какво да ви уча. Младият момък и младата мома, те знаят това. И птичките защо пеят? Мъжките птички защо пеят? Те отдавна са научили този закон. Млекопитаещите животни, кравите, и те мучат някой път. Все си има един закон, на който се подчиняват. Туй мучене, и то е друг род пеене. Пеенето всякога привлича. И ако ние пеем хармонично, при нас всякога ще се привлекат духовете на музиката. И щом се привлекат, те ще донесат нещо много хубаво – обновление. И според степента на нашата песен, според туй вдъхновение ще станат и съобразни промени в духовния ни свят. Сега, първото нещо, ще пеете от сърце. Окултната музика не позволява такова пеене само отгоре-отгоре. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пееш първо с чувство, а след туй ще оглаждаш. Ние ще оглаждаме после. Ние още не можем да пеем окултни песни. Това са малки упражнения, тъй ги наричам аз. Ако аз ви ги изпея като песен, вие всички ще заспите и няма да бъдете тук. Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят!“ Пък туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затуй ще бъдете тук, няма да заспите. Затова аз ги наричам упражнения. Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен?“ – Не може! При сегашните условия не може да се пее окултна песен. Туй са окултни упражнения. И всичките ни песни, даже и тия, които се пеят в неделя в събранията, и те са упражнения. Тях ги наричат песни, но са упражнения според моето схващане. Някои са по-близо до песните, а някои по-далеч.
Сега, да научим туй упражнение с движения! (Изпяхме „Духът Божий“ два пъти с движения.)
Изпейте сега „Блага дума...“! (Всички заедно с Учителя пеем, а накрая Учителят свири.) Има нещо, което спъва малко. (Учителят пее сам „Блага дума“, а после – всички заедно.) Сега нека двама души да изпеят „Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата“, а всички заедно ще пеят припева. (Учителят и една сестра пеят началото, а всички пеем припева.)
Сега ще пеем „Венир Бенир“. (Учителят свири – всички пеем. След това пеем: „Изгрява слънцето“, „Сладко медено“.) Сега нека дойдат приятелите, онези, учениците. (8-те млади братя отидоха при масата.) Пейте „мълчаливото пеене“. (Учителят свири на цигулката един хубав марш, а братята пеят с гърлото си, без да си отварят устата.) (Оригинално пеене.)
То е едно преходно положение в окултната музика. Може да ви се види малко смешно, но хубаво излезе, нали? Ще ги развием. Ще създадем приятни работи в музиката. Забележете, че когато децата си правят своите упражнения, всякога се смеят. Хората, когато се смеят, работят. Не се ли смеят, те са болни, волята не взима участие. Здравият човек всякога е весел. Едно от положенията: всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете, като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния, те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме.
Аз ще направя една малка забележка, но на вас правя забележка. Такъв е законът. Когато изнесете един болен човек на някой планински връх, какво става с него? – Оздравява. Мислите ли, че този, болният, като го извадите на този планински връх, ще ходи със своите патерици? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздух. Сега и аз искам тъй да ви извадя на този планински връх. Ще си хвърлите всичките ваши патерици. Патерици не ни трябват! Без патерици! Горе е широко, простор е там. Туй е смисълът. Казват някои, че земята била юдол, сянка на смъртта. Не е тъй. За човек, който не знае Божиите закони, земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта. Но за този, който разбира законите, за него земята е място на радост и веселие. Аз искам да ви освободя от всички предубеждения, които имате. Защото едно от големите заблуждения, които ви внушава черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите. „Пеене не трябва, ще мълчиш.“ Туй е едно. После те казват: „Много няма да ядеш“, „Няма да се молиш, не ти трябва молитва“. Без пеене, без ядене, без молитва! Е, какъв е смисълът на живота, като извадиш яденето, пеенето и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядеш – ами че това е първото изкуство, с което човек започва. Тъй Христос казва: „Който ме яде, има живот в себе си“. Яденето в окултен смисъл, то е цяла велика наука. Чрез яденето ще дойдем в общение с тази наука, със себе си, с Бога. Тази наука днес е изхвърлена.
Ще се стараем да внесем в себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станем весели – по Божественому да станете весели. Туй изведнъж няма да стане. Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя на нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши обектът на нашата радост, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов, тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре на Любовта. И казвам: Краката на тия същества мислят повече от нашите глави. Тия, които ходят на Любовта, техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук на Земята. Всички тия неща трябва да ги съзнаем от Любов. Субстанция трябва да има. Тогава ще имаме вещи и предмети, които няма да се разрушават. Любовта ще бъде основа, един вечен принцип, и тогава няма да скърбим, всякога ще бъдем радостни. Затуй ние изучаваме Любовта като една велика реалност, а не като нещо отвлечено. Тя е една велика реалност, към нея се стремим, в нея има музика. Инструментите ще ги направим от Любов. С нея ще пеем, ще свирим. И като влезете в Божествения свят, там ще разберете по-възвишените работи, там ще ги изучавате като ученици. Та затуй ние взимаме пеенето и музиката само като едно спомагателно средство към постигане на тази Божествена цел.
Т. м.
7-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 ноември 1922 г., неделя, София.
|
