Защо е злото, краен отговор не може да ни се даде. И онзи, който е създал света, отговор за делата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вън от света, не знае защо е създаден светът. Сега ако някой ви запита: „Защо сте дошли тази вечер в този салон?“, ще кажете, че ви е събрал някой. Истинската причина никой не може да обясни. Някой ще каже: „Аз трябваше да дойда“. Можеше да бъдеш болен, можеше да си счупиш кръста, можеше да имаш хиляди препятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще сложите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бъде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъват. Когато събудите съзнанието у малкото дете да мери боя си, когато то започне да мисли колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трябва да бъдете светии, вашето съзнание се спира там. Всеки ден може да се молите, но нито един милиметър няма да израстете. Като престанете да мислите за това, вашата святост ще се увеличи. Святостта е резултат. За пример някои мислят за светлината. Тя няма да дойде. Светлината е резултат на известни елементи. Като докараш в съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожиш за светлината, а не обръщаш внимание на елементите, които взимат участие в съчетанието на тази светлина, ти изгубваш основата.
Значи първото нещо, основният принцип у нас, това е Любовта, не вашата любов, не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос. Любовта, от която произтичат всички живи сили в Природата, всичко. Животът и неговите състояния: добро и зло, всичко произтича от нея. Престане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро, и зло, и то ще престане да работи. Следователно тази Любов трябва да влезе като основа. Влезе ли тя в живота ни, всичко ще се оправи. Значи има нещо във вас, което трябва да имате пред вид.
Сега тази вечер ще имаме едно окултно упражнение по музика. Ще пристъпим към него, да ви дам понятие за трансформиране на енергиите по един музикален начин. И тъй, ние определяме Любовта така: три качества има в нейното проявление. Първо, когато Любовта се проявява в сърцето, произвежда най-нежното чувство, чувството, което прониква във всички други чувства! Следователно то господства навсякъде, от него по-нежно чувство няма. То е за сърцето. Тогава при туй чувство ще се образува у вас ново сърце. Казва се в Писанието: „Ново сърце ще направя“. Там законът е същият. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето и ума ни ще се преобрази. Казва апостол Павел: „Ще се преобразим“. Как ще се преобразим?
Любовта, като дойде в ума, произвежда най-мекия поглед. Погледът има най-меката светлина, светлина, която прониква навсякъде, и на която зреят най-добрите плодове; на тази светлина всичко расте и зрее. Това е второто качество на Любовта.
Третото качество: когато тя се прояви в материалния живот, произвежда най-сладката дума. Тази дума няма да бъде нещо особено, тя ще бъде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази Любов, може да схване тази дума. Може да бъде обикновена дума: „Къде отиваш?“, но тази дума ще бъде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие през целия си живот ще я помните, винаги ще ви въодушевява. Следователно най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума. Питам: Ако вие, сега, можете да кажете най-сладката дума, какво ще бъде за вас? – Щяхте да бъдете най-добрите ученици. Следователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бъдат на небето. След като се прояви туй нежно чувство, то произвежда изящната Любов. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можем да бъдем чисти. Без туй чувство чистотата е невъзможна. Щом туй чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота във вас. Второ, когато се появи този мек поглед, непременно ще дойде тази светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свободата в душата ви.
Следователно, това са трите качества, които трябва да имате. Вън от тях, колкото и да философствате, колкото и да си слагате каквото и да е друго определение, все ще се поставите на един фалшив път. Тия неща аз съм ги проверил 99 пъти и опитите, които съм правил върху тази основа, са ми дали отлични резултати, без никакво изключение. Казвате: „Не може ли по друг начин?“ Аз казвам: Абсолютно не може! Аз съм опитал всички системи, разбирате ли? Всичко съм приложил. Тази система е система на Природата, тя е Божествена, тя е система без изключение. Искам да ви дам един положителен отговор, че е така. Вие седите някой път и си мислите: „Един човек, който говори за Бога, трябва ли да пее, трябва ли да свири?“ Религиозните хора имат смешни възгледи. „Светият човек да вземе цигулката и да свири! Той трябва да бъде мълчалив като дъб.“ Не, от лицето на светия човек ще блика светлина и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всекиго поставя в правия път. Той вдига най-голямата гюрултия. И като го сложиш някъде, трябва да го загасиш, трябва да туриш един кран, да го сложиш някъде, но пуснеш ли го, той казва: „Дрънн, дрънн“. Понеже светите хора вдигат най-голям шум, затуй хората не ги искат в света. Защо не ги искат? Казват: „Не мога да го търпя“. Не можеш, разбира се. Сега от вас искам разумна свобода и вашите отношения трябва да бъдат един към друг естествени. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки. Не говоря за откровеност, защото има една откровеност, която е неестествена – откровеност естествена, откровеност чистосърдечна, като дете, като Божествено дете, за такава откровеност говоря. Ще пееш, като ти се пее; ще запееш и не се бой, който и да е там. Ама имало болен. Ако твоята песен е Божествена, този болен ще стане от леглото си и ще оздравее. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запя“. Има песен, която дразни хората. Тогава не пей.
Тази вечер ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бъде първото окултно упражнение по музиката. Ние ще се отклоним от всички музикални правила. Сега ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“. Задръжте си за вас тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвън, а тази вечер ще изпълним едно упражнение по окултна музика. Ако можем да го усвоим, добре, ако не, за друг път ще го отложим. (Учителят нагласява цигулката си.) Сега поразпуснете се малко, ще пеете, нали? Поотпуснете си гърлата! Някой ще каже: „Аз съм стар“. Никакви стари хора не искаме, а певци. Аз ви считам всички сега за хора. Другите ще ви избират, ще опитват гласовете ви на цигулка. Аз не ви избирам, ще ви взема всички тъй, както сте, и считам, че можете да пеете. Сега ще се тонираме. Тониране е това. (Учителят свири на цигулката и пее упражнението „Сила жива, изворна, течуща, сила жива, изворна, течуща, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето; зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“. Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна. Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Добре, тия думи могат ли да се пеят на друг глас? Може ли да го нотирате? Значението на думите в първата половина от упражнението ги разбирате, но на другата половина – не. Значи онова, което не знаете, може да го пеете. Следователно ние можем да направим и онова, което не знаем. Ние ще ви създадем ред окултни упражнения. Сега да изпеем пак упражнението. (Всички го изпяхме). Свършена работа! Още веднъж! (Изпяхме го още веднъж.)
Сега думите в това упражнение са нагласени на тонове, които са във възходяща степен. И вибрациите им са такива. Тъй че когато искате да се тонирате, може да пеете това упражнение. Щом пеете, всякога ще се тонирате. Неразположени сте, започнете. Сега с туй упражнение ще направите опит. Имате най-лошото разположение, ще изпеете упражнението, ще видите резултатите само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа. Изпейте го още веднъж. (Изпяхме го още веднъж.) Думите „зум-мезум“ в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, сили, които регулират всичко. „Зум-мезум“, те са мярка. „Тумето“ има едно от най-хубавите съдържания, но понеже съдържанието е толкоз хубаво, аз не искам да ви го преведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пеете, без да знаете превода. Сега вие може да го тълкувате, както искате, всеки може да му даде, какъвто иска превод. Трябва да знаете, че това и други упражнения са необходими за вас. Тия упражнения няма да изнасяте навън, за школата са. Вие ще правите опити с тях и когато сте убедени в силата им, ще ги кажете. Няма да ги изнасяте навън, ще правите опити, ще наблюдавате и един ден, когато ще имате резултати, тогава може да ги поверите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го поверим на света?“ Какво ще го поверявате, други хора си имат песни. Я го изпейте пак! (Изпяхме го наново.)
Някой път, като дадете концерт, туй ще го сложите между номерата като куриоз, да изненадате публиката, да видим какъв ефект ще произведе. Половината е на български, половината – на език, който не го знаете. Още веднъж! (Пак го изпяхме.) Сега в ума ми има една мисъл: да ви поверя ли втория глас, или да го задържа за друг път? Защото щом вземем втория глас, ще се измени настроението ви. Първият е в мажорна гама, а вторият е даден в минорна гама. Хайде, изпейте го още веднъж. (Изпяхме го още веднъж.)
Сега именно при условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката, това е един от великите Божествени методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме, и всички трябва да пеем. Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш, отслабваш. Постоянно пеене, пеене, за да се тонираме. Я още веднъж го изпейте! (Учителят свиреше на цигулка и ние всички изпяхме упражнението два пъти.) Виж как лесно се усвоява! Виж какви опитни певци сте всички! Значи първото упражнение е много сполучливо, препоръчва ви. Ако тъй можете да завършите, отлична работа. Още веднъж го изпейте! (Изпяхме го всички още веднъж.) Всякога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пеете „зум-мезум“, да не дойде там да протакате. Това е упражнение, не е песен. Това аз го наричам окултно упражнение, думите са нагласени на особени гами. Ще минем към окултната музика, за да може да се пробудят някои висши чувства. Те могат само чрез музика да се пробудят, да дадат нов импулс. Още веднъж! (Изпяхме пак упражнението.) Вярвам, че няма да го забравите, нали? Още веднъж! (Всички пеем упражнението.)
Аз взимам тия окултни упражнения по музика, макар че те са доста трудни, но тия окултни упражнения служат за превръщане на енергиите. За пример техникът, или човекът на съвременната наука, знае да превърне водата в пара, парата може да превърне на електричество и да я впрегне на работа. При какви условия? – Ще я ограничи, ще я тури в един котел, ще я нагрее, ще я сгорещи. По същия начин и ние трябва да знаем да превръщаме тия енергии. Една неприятна мисъл, едно неприятно желание или едно неприятно чувство може да го сложиш на огъня, да го нагорещиш и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но знание трябва. Ако нямаш знание, нищо не можеш да направиш. Не само да мислим, че знаем, но знание трябва! Туй знание е потребно, защото в окултизма всякога се развиват отрицателни сили. Във всяка една окултна школа най-първо се развиват отрицателните сили в такъв грамаден размер, че ако не се вземат мерки, много пъти учениците пострадват. Например в християнството защо пострадаха християни? Защо се повдигна гонение против християнството? Християнството беше окултна школа.
Християните, като изгубиха правилата от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се цяло гонение против тях, докато се намери проход. И ако и вие изгубите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени. Християните казват, че езичниците бяха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трябваше да впрегнат на работа, не се използва. Например дойде идеята за комуна. Християните казаха: „Не е време за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползвани. Тогава дойде гонението. Всякога ще помните това. Законът е същият. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Туй е като две и две четири. Например имате син, той иска да следва музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани доктор, то е по-доходно“. Ако ти му се наложиш, синът ти постоянно ще ти казва: „Аз исках едно време да стана музикант, но ти ме прати за доктор“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та онова, което се събужда във вас, разработвайте го. Всеки ще работи върху себе си. Сега, като казвам, че ще работим върху себе си, това е една приятна работа.
Сега за пример туй упражнение можех да го отложа тази вечер, можех да кажа тъй: „Те не са още готови, трябва да ги събера някой път, да ги приготвя, че тогава“. Но казвам: Ще направя опита изведнъж, без всякакво приготовление, то е най-простото упражнение – да видим как ще го схванат. Може да излезе съвсем несполучлив, всичко може да стане. Но в окултната наука човек трябва да бъде смел. Решиш нещо, не мисли за последствията. Ти го направи, та каквото излезе. Ти го направи, а от невидимия свят, който взема участие във всичките наши работи, като видят доброто ни желание, те всички се притичат на помощ и половината те ще го извършат. Не мислете, че вие извършвате всяко желание. Трябва да бъдем смели и решителни. Смел и решителен е човекът на Любовта. Без Любовта хората са крайно страхливи. Благородство без Любов няма и знание и интелигентност без Любов няма. Да се не лъжете! Любовта е основа на всяко нещо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любов, която движи света. Всяко движение е движение на Любовта. Моята ръка се протяга, туй движение не е съзнателно, но то е в зависимост от тази Любов. Аз искам да ви помогна. Ние виждаме, че всичко в света се движи. Тия облаци се движат.
Мислите ли, че тия облаци се движат от самосебе си? Не, зад тях стоят интелигентни същества, които ги движат. Тия облаци се приготвят да ни полеят земята, да расте всичко. Та слънцето, целият космос, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовта – разумно. После сродството на елементите – афинитетът, то е основано на закона на Любовта, обич имат елементите помежду си. И после ще имате следното понятие: Любовта ние не я произвеждаме. Бог е Любов и Той не може да се раздвои в себе си. Някой казва: „Ти не ме обичаш“. – Не мога да те обичам. Да не се лъжете. Светските хора може да се обичат, но вие не може да се обичате, вие може да бъдете израз на тази Любов. Бог е Любов, Той не може да се раздели. Тогава, когато кажеш: „Ти не ме обичаш“, ти правиш упрек на Бога. Ако ти си готов за Любовта, тя ще дойде и ще се прояви. Любовта всякога действа. Сега всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живееш, животът произлиза от Любовта. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е дар, любовен дар. Не можеш да се движиш, нали? Вложи мисълта, щом се движиш, да благодариш. То е от Бога. Ако някой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живият човек трябва да се движи. Само инвалидите седят, не могат да се движат. За някоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има в туй миткане? Живот има в туй. Утре, като стане инвалид, легне в леглото, всички ще кажете: „Дано стане“. Кое е по-добре: да митка, или да лежи на гърба си? Аз бих предпочел да митка. И ще ви дам едно ново схващане за живота. Положителното в живота – към него ние ще се стремим. Движението, това показва, че има живот; животът показва, че има Любов; Любовта показва, че някой заради нас мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите Любовта. Тази Любов е следующата.
Аз ще ви приведа пример. При мене дойде един анархист, когато бях в Русе, млад момък, предполагам на 23–24 години. Кой го е обърнал? Той сам е дошъл до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитност. Краен анархист е и казва: „Влюбих се в една мома и в тази мома видях Бога, повярвах, че има Господ. Когато залюбих, в моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвам всичко, да работя за човечеството. Но дойде един прелом и тя се изгуби. Изгуби се тя и останаха черни петна в моята душа, изгубих силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовта, на местата, дето е била светлината, забелязах: черни петна останаха в душата ми“. Той отишъл по-далече. Казва: „Виждам, че Христовото учение е нещо повече. Ако моята душа и сърце бяха толкова широки, щях да любя всички хора и не щях да претърпя тази криза. Но понеже сърцето ми е малко, като изгубих една от овцете, съкруших се. Желая сега душата ми да се разшири, че да обичам всички, както нея обичах“. Тъй всички трябва да обичаме. Всички тия растения, цветя, буболечки, млекопитаещи, всички, които влизат в тебе, да чувстват, че Бог живее, че всичко ти е мило, на всичко да даваш неговата цена. Само така може да разбереш великия закон на Любовта и тогава няма да претърпяваш такъв крах. Сега жената се привързва към мъжа, мъжът се привързва към жената. Не се самоизмамвайте! Мъжът ти не може да ти помогне. Ако той ти казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажеш на мъжа си: „Аз ще ти помогна“, ти не говориш истината. Ти можеш всичко, но като си невежа, как ще му помогнеш? Великият закон, който ръководи съдбините, той иска да ни покаже, че сме невежи. Ти казваш на мъжа си: „На мен се уповавай, на твоята възлюблена Станка“. Провидението всеки ден ни показва, че ние нищо не можем да направим. И тогава, знаете ли, един от нашите приятели, на когото името било Димитър, правил сеанси. „Ти си – казва му духът – Стоян Станчев.“ – „Аз съм Димитър.“ – „Не, не, ти си Стоян Станчев. Стоян си, защото стоиш до медиума, а Станчев си, понеже стана причина той да проговори.“ Разболее се мъжът ти, намираш се в чудо, отиваш да търсиш лекар. Защо не му помогнеш, нали можеш? Ти казваш, че го обичаш. Ами че ти, като го обичаш, защо не можеш да му помогнеш? Това е първата лъжа, първото изобличаване в този закон на Любовта, че ние показваме какво онзи, когото любим, не можем да му помогнем. Онзи, когото любим, като идем ние при него, той трябва да оздравее. Такъв е законът. Хората измират, защото не се любят. Любиш ли някого, като отидеш при него, тези силни вибрации на Любовта, които се отделят, ще му помогнат и той ще се подобри. Сега вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете дали имате Любов, идете със смирение при някой болен и вижте подобрява ли се положението му. Ако се подобрява, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете и ще се молите на Бога. – Не сте толкоз горещи. Ще си признаете истината. Сега друго доказателство. Някои казват, че имат Любов. Хубаво, ако вие се греете на слънцето и се натоплите, че се изпотите, тази горещина от вас ли е, или не? Тази топлина не дойде ли от слънцето? Ако някой ви попита, вие ще кажете: „От моя организъм е“. Не, не е от твоя организъм, но ти си един акумулатор на тази Божествена топлина и тя се изявява. Ако ти имаш Божествена Любов, не да кажеш: „Аз съм, който отделям топлина“, а ще кажеш: „Аз събрах тази Божествена Любов и я проявявам“.
Та сега от всинца ви искам най-първо: най-нежното чувство, най-мекия поглед и най-сладката дума. И затуй тази вечер ви пея тази песен. Аз никога тук с цигулката си не бих дошъл да ви свиря. Плащате ли ми нещо вие? – Ако аз ви дам един концерт, трябваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате и не само че не плащате, но като влезете в дома си, не го прилагате. Е-е, казвам: прекалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите и като излезете навън, ще се поставите на такова място спрямо туй слънце, че всички ще бъдете изразители на тая Любов. Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, законът ще се измени: тогава вие вътре във вас ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето. Бог ще бъде в нас и Любовта ще се проявява. Понеже ние говорим, че чрез Любовта всичко може да направим, нека приложим този закон. Няма да казвам като другите: „Поправи се!“ Ако някой брат трепери, студено му е, ти му казваш: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализираш. Вземи го в къщи и го стопли и този брат ще каже: „О, колко е хубаво“, и няма да трепери. Сега между нас, всички нас, всички треперения трябва да престанат.
Хайде, изпейте „Сила жива“. (Изпяхме упражнението няколко пъти. Учителят изпя на нов глас същото упражнение.) То е същото упражнение, само че трансформирано от един глас на друг. Хайде, помъчете се да го изпеете. Може би втория път ще упражним този глас.
Сега ни най-малко не се смущавайте, че не можахме да свършим упражнението. Аз нарочно го оставих, за да се роди във вас една мисъл, да работите, да се развива музиката. Законът в окултизма е такъв: щом се разреши един въпрос, десет въпроси трябва да останат неразрешени. Първия глас знаете, втория всеки да се старае да си го припомни. По един или по друг начин, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатал и ако вие се нагодите, гласът ще дойде. От вас ще изкараме добри певци. След една година старите ще имат гласове като на младите. Ако пазите правилата, гласът ви ще се възобнови. Где искате да бъде събранието в неделя: тук, в Турн-Ферайн, или в „Опълченска“? После, как искате упражненията да бъдат – в четвъртък вечер, или в неделя вечер? По-добре ще е да оставим тия упражнения за в неделя вечер, понеже много от провинцията не могат да се събират в четвъртък, а в неделя вечер всички имат условия. Четвъртък може да бъде свободен за други събрания. Искаме да спестим един ден. Значи в неделя, пак 7:30 ч. вечерта. (Отговарят: „Да в неделя не сме заняти, можем и по-рано да почваме“.) Хубаво, тогава в седем часа. Упражнявайте се всички в музиката. Без музика в училището не може да бъдете ученици. В Школата музиката е един от необходимите предмети и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бъдете музикални, ще пеете, ще свирите. Най-малко трябва да знаете да пеете. Всинца може би нямате възможност да се занимавате инструментално, но за пеене всички без изключение можете. Думата „не може“ е изключена. Виж, за инструменталната музика, там може да кажете: „Не можем да свирим“, но който каже, че не може да пее, не му се прощава. Господ е поставил цигулка на всички – гърлото ви. Онази външна цигулка нямаш, но тук вътре цигулка имаш и ще пееш. И за всички – и млади, и стари – правило е в нас: ще пеем. После няма да се свеним от хората какво ще кажат. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Ние ще покажем на музикалния свят, че има нещо повече, отколкото те разбират. Ще им дадем един подтик. И те мислят, че са музикални. Ние се радваме, че те така мислят и работят. И хубаво, те приготвят пътя. Ние им благодарим. Те са изработили доста хубави инструменти, цигулка, но от чисто окултно гледище тя може да претърпи известно видоизменение. Там, докъдето днес са достигнали цигулките, повече по никой начин никакво видоизменение не могат да претърпят. От триста години насам цигулката не се е изменила. Но по окултен начин цигулката може да бъде изменена, обаче трябва да се пробудят у човека онези вътрешни музикални чувства. Щом се събуди музикалното чувство, ще се намери майстор, който ще приспособи цигулката. Но засега цигулката е достатъчна. С цигулката може да се вземат не само половини тонове, но и четвъртини. Между един тон и половината тон има други тонове, които може да се вземат с цигулка. Всички тонове, които може да се вземат с цигулката, могат да се вземат и с гласа. Ще пеете. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате, защото някои от вас имат хубави гласове, но необработени. И между младите, и между старите, мъже или жени, има отлични гласове, но са огрубели по съвсем други съображения: ядете лютичко, тревожите се. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. После, когато действат низшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер. Понеже музиката е една сила, с нея може да се разрушат много лоши работи. Например някои жени се чудят как да укротяват мъжете си. Ако жената може да пее сладко, когато мъжът спи дълбоко, на другия ден сутринта, като стане, той ще бъде мек като памук и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпее най-хубавата песен. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се над главата му: „Хм...!“ И той, като стане: „Хм...!“ Българите имат една поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало“. Спи мъжът. Изпей му най-хубавата песен и като стане, той ще бъде друг.
За в бъдеще музиката ще бъде като един метод за възпитание на децата. Поне децата може да се възпитават с музика. Затуй ще гледаме да употребим част от времето си само за музика.
Т. м.
2-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 октомври 1922 г., четвъртък, София.
|
