И Петър го взе настрана, и начна да му запрещава и да казва: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“.(Матей 16:22) В съвременния живот лежат две основни правила: едното правило е положително, а другото – отрицателно. И всичкият съвременен културен свят живее в отрицателната страна. Че живее в отрицателната страна, резултатите, които имаме в съвременната култура, го изявяват. Аз мога да направя едно малко сравнение. Има две състояния у човека: едното ние наричаме здравословно състояние, а другото – нездравословно. В здравословното състояние на тялото има красота, хармония, израз, подвиг на ума, а в нездравословното си състояние тялото е хилаво, появяват се разни бучки тук-там, разни циреи, има недъзи в стомаха, в дробовете, в главата. Самите тези недъзи показват, че хората не спазват основните правила, които Природата е поставила вътре в тялото. Сега мога да кажа, че даже и съвременният християнски свят живее в хилавата страна на живота – и самите християни са хилави. Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството, като колективна единица, не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е сега времето. А кога? В бъдеще. И преди 2000 години църквата казваше, че не му е времето сега. Направиха една малка комуна, почнаха да раздават имането си, ядоха, пиха и после казаха, че не му е времето сега. Спряха и започнаха да живеят, като вложиха свещения егоизъм с надпис: „Любов към човечеството“, за да се прикрие този егоизъм. В тия хиляди години мнозина се явявали да говорят, пращани са били от Бога да казват на хората, че трябва да живеят според този естествен закон. И съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Къде е казано, че пророци след Христа не може да има? А какво има след Христа? Че ще има пророци след Христа, ясно се говори в Писанието, където Христос казва така: „Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Дух на Истината дойде, той ще ви научи“. В чие име са говорили пророците? Не е ли говорил този Дух? Следователно пророк е онзи, който изказва една велика истина – който и да е той. Когато дойде един пророк, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата тъй, както Природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. Нима онзи лекар, който прави операция на болния, върши нещо приятно? Не е приятно, но е необходимо за спасение на болния. Нима когато се разтвори стомахът на някой болен, това е приятно, нима това е в реда на нещата? Не е приятно, но е необходимо за спасението му.
Следователно, когато ние искаме да се спаси това общество, няма да си поплюем на ръцете, но ще искаме да направим тази операция тъй добре, че да се спаси това общество. Но когато правим тази операция, не искаме да имаме страхливци около себе си, че да бутат ръцете ни и ни пречат. Всички страхливци трябва да бъдат навънка. Питам всички страхливци как ще излезе операцията, ако казват в себе си „Ако стане“, „Може да стане“ и т.н. Може – нищо повече! Онзи, който има знания, онзи, който има Любов, който има Мъдрост, онзи, у когото има Истина, всякога може да направи една операция без погрешка; а онзи, у когото няма Любов, Мъдрост и Истина, всякога операцията му ще излезе несполучлива. Сега на съвременното общество липсва един велик импулс, липсва основно начало. И това велико начало е Любовта в нейните нови прояви. Аз съм говорил и друг път за Любовта, но не за любовта, която се проявява и престава, не за любовта, която увеличава страданията. Казват някои, че любовта носи със себе си страдания. Да, физическата любов носи страдания. Кога? Ето как носи страдания: онази майка, която се влюбила в своето дете, ще страда, ако вземат детето. Следователно, когато Любовта остане без формата, в майчиното сърце ще се създаде страдание. Двама души може да се любят, но затворят ли ги, разделят ли ги, те страдат. Всяко нещо, което ние обичаме, може да ни го вземат или да го развратят и това ще ни причини страдания. Затова казваме, че любовта произвежда страдания. Но Любовта произвежда страдания при ония условия, при които ние живеем и не може да се прояви. Онова дете, което сте любили, ако се изврати, поквари – ще ви причини страдания. Туй е любовта, която се проявява на физическото поле. И защо така? – Защото ние, съвременните хора, нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим за Бога, къде е Той, на кое място, на небето или на земята, в църквата ли е или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? Църквата с хиляди години и тя спори, и като дойдете до Христа, ще ви пита: „Какво мислите за Христа, Син Божи ли е?“ Хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: ти Христа като Любов познал ли си Го? Неговото разположение, това, благородното разположение да се пожертва за самото човечество, да въздигне всичко, ти познал ли си Го? Туй е важният въпрос. Че е Син Божи, какво от това? То е второстепенен въпрос. Ако Той е дошъл на земята, а не ни е дал нищо, какво ни интересува, че бил Син Божи? Ако аз съм един царски син и ви разправям за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, какво ви интересува това? Но ако този царски син дойде, свали своята корона, помогне на своите братя, жертва всичкото си благо, аз го наричам царски син на жертвата и на Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя.
И сега в съвременната църква има и друг въпрос: коя църква е по-права, дали православната, католишката или евангелската. Че в какво се състои правотата на църквите? Еди-кое си общество е било по-право, но в какво седи правотата му? Онзи народ, онова общество, онази църква, онзи дом или човек, в сърцето на когото блика Любов, Мъдрост и Истина, за да може да помага на другите, този народ, това общество или тази църква и те са истинските. Тъй седи въпросът! Тъй го знаем ние, тъй е учил Христос. И ако дойде пак на земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви проповядва не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпрос за възкресение, че всички хора ще възкръснат. И питат: „Как ще възкръснат хората – с тези си тела или с други тела?“ Те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у тебе съзнанието, възкресение няма. И сега може да се прероди в тебе съзнанието. Това тяло, в което сега седиш, е един гроб. Следователно, ако ти като една пъпка се разпукнеш, ще цъфнеш и ще завържеш, ще образуваш новия плод. Нима с онези тела, с които сме заровени, с тях ще възкръснем? Нима с тия хилави тела, за които сме изхарчили 50–60,000 лева да ги лекуваме, с тях ще възкръснем? Не, друго нещо се подразбира. С други тела ще възкръснем. Ние подразбираме ония тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго.
Сега в света все отрицателната страна се проповядва. И Петър взел Христа настрана и започва да му говори какво не трябва да прави. И ние започваме с това, което не трябва да правим. Казваме в обществото: „Не трябва да правим това, не трябва да крадеш, не трябва да лъжеш, да убиваш“. Идеш при лекар и той ти казва: „Боб не трябва да ядеш, леща, кисело зеле няма да ядеш, баница – също“. И най-после, накрая ти казва: „Само препечен сух хляб ще ядеш“. Питам сега: защо само сух препечен хляб ще ядеш? Ама тъй казал лекарят! Вие правили ли сте опит да видите дали този сух хляб дава всички елементи, необходими за здравето? А пък аз, като дойде при мене някой, ще му кажа изведнъж: „Не яж 4 дни нищо!“ Нищо повече! Четири дни глад, на общо основание! Защото, след като лекарят му нареди всички тези форми – боб, леща, баница и други, болният, като седне, започва да ги преповтаря в ума си и те произвеждат отрицателни резултати. На детето, което лъже майка си, тя му казва: „Ти няма да лъжеш, няма да крадеш“. Тогава детето казва: „Я чакай да опитам, да видя какво нещо е кражбата“. А по-рано то може да не е крало и да не е лъгало. Майката казва: „Да не лъжеш“. Тогава детето казва: „Да опитам какво нещо е лъжата“.
Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за Любовта, за това, което трябва да се прави. Когато отидеш при лекаря, той трябва да ти каже какво да ядеш, а не какво да не ядеш. Той трябва да ти каже: „Ще ядеш варено жито, ще пиеш житната вода, ще ядеш печен праз, лук, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, по малко ще ядеш“. И всички трябва да започнем с този велик метод. Ние сега, като се срещнем, казваме, че Любов в света не съществува, че с Любов не се живее. Всички сме петровци. Господ живее вътре в нас, а ние го взимаме настрана и казваме: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“. Като се събуди у нас някое благородно чувство, взимаме Господа настрана и казваме: „Знаеш ли, Господи, ти трябва да се съобразяваш с условията, знаеш ли какъв е светът, знаеш ли приятелите, засега поотложи тези си намерения, чакай по-благоприятни условия. Сега за страдания не говори, за самоотричане не говори“. А какво казал Христос? – „Махни се, сатана!“ И като каза „Махни се, сатана“, знаете ли какво стана? Върху този човек, който се отрекъл да изпълни онзи велик закон на Истината и Любовта, дойдоха всички страдания в света. И ако вие ме питате защо страдате, ще ви кажа: „Отрекли сте се да изпълните онзи велик закон на Истината и Любовта“. Ако не вярвате на моите думи, опитайте това и вижте резултатите. Когато откажете на една благородна мисъл у вас, когато се подвоумите, вижте какво ще дойде. Направете си един поменик за това. Петър го взел настрана и почнал да му дава съвети да бъде съобразен. Този Петър е основа, но и образ на съвременните християни. И ние като него казваме: „Не му е времето сега“. Аз навсякъде слушам това, но казвам: „Не, сега му е времето!“ Защо сега не му е времето? Понеже те казват, че ако ние приложим това учение, ще страдаме, ще ни отлъчат от обществото, ще изгубим. Питам: това общество, което може да ни отлъчи, какво е спечелило? Какво ще спечелят един ден хората на това общество, като ни отлъчат? Един ден те ще измрат. Именно ние се лъжем, че имаме живот в себе си. Аз казвам: животът произтича от Любовта, и за да придобием Любовта, трябва да се въдвори хармонията и да излекуваме всички недъзи. Най-първо у нас ще се въдвори това чувство на Любов, и тогава ще се яви такъв велик подем, че няма да бъдем страхливи, а всички ще бъдем герои, мъже и жени. И когато искаме да направим добро, няма да се поколебаем какво ще стане утре с нас. Когато онзи герой, който е бил на бойното поле, е почитан от народа си, знаете ли защо го почита? – Защото той е жертвал всичко и не е мислил какво ще стане утре. Аз често говоря за невидимия свят, в който хората не вярват, даже и не го познават. Но ние го познаваме. Ние не говорим за този свят дали има или не. Някои го доказват, а ние не аргументираме ни най-малко за истината. Някои го аргументират. Ние казваме: „Ела и виж!“ Ще ни възразите: „Който повярва“. Вярата е закон на интелигентност. Може да вярват само интелигентните хора, а простите хора не могат да вярват. Вярата трябва да се предшества от тази висша интелигентност. Ние казваме: ела и опитай 1, 2, 3, 4, 99 и повече пъти и след това ще те питаме: вярваш ли? Ако и тогава кажеш, че не вярваш, ще ти кажа, че ти си един първокласен глупак, няма какво да спорим. Най-после, защо ни е този живот на земята? – Да накараме всички да живеят. Вие как живеете, какъв е вашият стремеж? По три пъти на ден ядете, пиете, къщи имате, от които след 60 години нищо няма да остане. Какъв е тогава смисълът на вашия живот? Смисълът на всеки живот е да пробудите в себе си това възвишено и благородно чувство, чрез което ще дойде животът. Животът ще внесе знанието; знанието ще внесе истината, а истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развива, да разбере защо е създаден целият космос, какво е предназначението на човека. Да не мисли, че той е тъй дребнав: всеки човек има една велика мисия. Може да не я знаете. Или ще кажете: „Какво ни интересува?“ Трябва да ви интересува! Онзи царски син, който се родил в палат, може да не знае, че ще бъде царски син; той може да плаче, да го носят бабички, но един ден ще му кажат: „Слушай, ти си наследник на тази държава!“ Така и вие може да не знаете нищо. На нас ни казват, че ние сме нищо, проповядват ни, че сме родени в грях, че сме грешници. Що от това? Родени в грях, но кога? Първоначално ли? – Не. Първоначално, когато излязохме от Божията уста, когато Той ни издъхна, ние всички бяхме чисти. На всинца първоначално душите са били чисти, но при второто положение не разбрахме Божествения закон и всички се опетнихме. Защо? – Защото не искаме да говорим истината. Аз преди няколко години имах работа с един доста виден проповедник от евангелската църква в Южна България, и след като разговаряхме по известни въпроси, той се съгласи с мене и каза: „Тъй, прав си“. Обаче не се мина един ден, той дойде в съприкосновение със съмишленици от църквата си и почна да се отказва, почна да спори с мен. Казвам: „Няма какво да спориш“. Не било съобразно с мнението на неговите съмишленици. Казвам: това, което поддържаш, истина ли е? – „Истина.“ Казвам: тази истина трябва да бъде достъпна за всички. Няма защо да се обусловя от никакви църкви. Щом е истина, няма защо да се отказва. У нас се заражда това, което аз наричам свещен егоизъм. Някой път нас истината не ни ползва. Питам ви сега: Христос, който беше толкова умен, Син Божи го наричаха, как го приеха правоверните в негово време? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, което Христос на времето си казваше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е в следното: ако аз от вас искам самоотричане и самопожертване и нищо не ви давам. Но ви казвам: ако аз изменя вашия стар живот, ако от вашите жили извадя онази лоша кръв и сложа чиста, това е правото, в това има смисъл. Ние казваме: „Опитайте това учение, без да отхвърляте сегашния живот. Вземете новото учение, тези нови принципи, приложете ги“. Ако това учение ви даде свобода, ако това учение донесе разширение на вашия ум, ако подобри вашия живот, ако подобри общественото ви положение, приемете го. Не внесе ли тия условия, отхвърлете го. Сега ние подлагаме това учение на опит. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди има ли друг свят или не, има ли по-напреднали същества от хората или не. Някои казват, че няма по-напреднали същества от хората. Не са прави. Има по-напреднали същества от хората, които пак живеят на земята, но за някои са видими, а за други не. Като казвам, че за някои са видими, а за други – не, за обяснение вземете положението на мухата. Тя подозира ли, че до нея близо има човек или не? Ако се движите с цялото си тяло към нея, тя и не подозира, но ако посочите само малкия си пръст, тя ще избяга, ще хвръкне. Следователно, като покажете един пръст, тя има повече понятие от него, отколкото от цялото ви тяло. Има ли тя понятие за този човек на земята, който има тия амбиции, които го ръководят? Не, тя и не подозира това. В нейния ум малкият ви пръст повече важи, отколкото вашето колективно същество. И ако питате мухите, те ще ви кажат: „Друг свят освен нашия, на мухите, не съществува“. Не, съществува, но се изисква пробуждане на други чувства и способности, за да се домогнем до тях. И първото нещо във всяко учение е да се пробудят тези чувства. Когато Христос дойде на земята, Той имаше за цел да пробуди човешката душа и да я освободи от всички тия лоши условия, които я спъваха в това пробуждане. Сега у нас религията не е само едно забавление. И учението ни не е за нас едно забавление. Онова, което ние учим, то е една необходимост. Когато аз говоря за Любовта, някои питат: „Защо трябва да любим?“ – Защото е необходимо да се люби. Любовта носи живот. Всеки, който иска да живее, първо трябва да положи Любовта като основа. Имате ли Любов, вие вече имате почва, условия, при които може да живеете. В този смисъл Любовта ще роди живота, животът ще даде знания, знанията ще донесат Мъдростта, след нея ще дойде Истината. Но самата Мъдрост, самата Истина вън от Любовта нямат никакви съотношения. Къде може да се яви знанието? Вие сте болен, да кажем, и отидете при някой лекар да ви лекува – значи знанието може да се яви у лекаря. Или може да се яви у някой астроном или художник, или цигулар. Знанието е положителна страна. Когато говорим за ясновидство, когато почнем да изучаваме Божията Мъдрост, вие питате: „Защо нашият ум трябва да се занимава с такива далечни, отвлечени работи?“ Те не са отвлечени работи. В прочетения стих Петър се обръща към Христа и му казва, че има много да пострада в света. Той му казва: „Господи, ти разбираш законите, приложи ги, отмахни това, което иде за Тебе, имаш сила, стани цар, завладей света, сложи ред и порядък, а тъй да оставиш да Те разпъват после, да Ти се смеят и толкова хиляди хора да измрат, да отидат с Тебе, не прави тия работи“. Както българите казваха, че силата всичко прави. И германците толкова години, цели 45 години се подготвяха, все на силата се уповаваха и казваха: „Като се подготвим, силен, велик народ ще станем“. Църквата също на силата се надяваше. Всички на силата се уповаваха. Бъдете уверени, че в света има само една сила – Любовта! Тя е, която ще повдигне света. Всичко друго е суета! Цялата материя на земята показва, че има една култура на насилие, а насилието насилие ражда. И всички ония, у които се зародило това съзнание да познавате Бога като Любов и искате да живеете, трябва да приемете тази нова култура. Тя ще създаде друг род църкви – не други форми, но ще даде друга насока на съвременните хора, да живеят разумно и да използват благата, които сега има. Нима ако сега Любовта би влязла и всички я възприемат, тя не ще уреди света? Как мислите, какъв щеше да бъде светът, ако всички проповедници в света, които проповядват, че Христос е Син Божи, бяха приложили това учение? Ако половината от проповедниците, които са в Америка около 80,000 и в България около 4–5,000, биха приложили това учение, друг щеше да бъде светът. Но сега вече от майките, от жените се изисква това. Аз казвам често, че жените ще спасят света. Това не е в ущърб на мъжете. Вземам жената като емблема на Любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже: пушат пури, сядат на масите, роклите си правят тесни и искат да станат мъже, но не са мъже. Не, жената трябва да стане най-напред Любов, и когато стане Любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще си създаде каквато форма иска. А мъжете, обратно, отвращават се от жените, не искат да станат жени. Казват: „А, жена да си!“ Те плюят на жената. Значи всички мъже плюят на Любовта. И съвременните мъже са без сърце, без души. Че е тъй, аз бих казал: колко мъже има, които живеят по любов с жените си? Я ми кажете! Има една статистика, според която в града Лондон, който брои 7 милиона жители, имало само 250 фамилии, които живеят по любов, около 3000, които живеят средно, и останалите Господ да им е на помощ! Това култура ли е? И то в един християнски народ, като англичаните, които минават за културни хора, които управляват цял свят. Е, тогава в България, която има около 5 милиона жители, има 175 фамилии, които живеят щастлив живот, 2146 фамилии – среден, а останалите – Господ да им е на помощ. И ние мислим, че живеем и казваме: „Хайде да народим деца!“ Защо? – За да мрат. И после цели поменици има там, на гробищата, всеки своя оплаква: „Синко Иване, Иване, тъй ли трябваше, защо ли, майка, ти умря, затова ли, майка, се роди?“ Дойде попът три пъти на ден да чете, че после го питат: „Какво прави наш Иван, на кое място е?“ Нищо не прави! Това са ред заблуждения в света! И после казваме, че Господ тъй създаде света. Бог не е създал тъй света. Този свят е наш, този живот е наш. А Божественият свят е отличен свят, той е свят на Любовта! Къде е сега този свят? И всички вие имате едно предчувствие, и млади, и стари, въздъхнете си и казвате: „Онзи, онзи, великият живот на Любовта“. Въздъхнете си, но после казвате: „Не си струва, не му е сега времето“. Вашият Петър ви взема настрана и ви казва: „Не си струва, Господи, ти слушай, внимавай малко, не му е времето сега“. Ще му кажеш: „Махни се, сатана, понеже си ми съблазън, мислиш това, което не е Божествено, а е човешко“. Тогава какво учат старите жени? Вземат младите моми и им казват: „Слушайте, вие не разбирате живота, ние го разбираме. Едно време и ние любехме, но като се оженихме, видяхме, че животът не е в това, като нас пак ще остареете“. – „А как?“ – „Ще бъдете умни като нас.“ Е, в какво се състои животът на старите, в какво се състои тяхната мъдрост? Аз ги наричам тях: стари фалирали търговци. Те нямат пет пари в касата си, а казват: „Аз имам да вземам пари.“ Те са изгубили Любовта си, а сега викат младите, у които заговорва, блика Любовта, и им казват: „Едно време ние живяхме като вас, а сега вие живейте като нас“. Не, те трябва да кажат на младите така: „Ние ви молим да не живеете като нас, вложете Любовта, не се продавайте никому, за пари не се женете, не се осигурявайте, не раждайте деца, които ще умират, а родете едно дете, но да не боледува, да не умира, родете едно дете, но да е умно“. Сега майката казва: „Да оженим дъщеря си“. – Защо? – „Да се освободим от нея.“ И мъжът един ден ще иска да се освободи от жена си. И жената един ден ще иска да се освободи от мъжа си. Искат всички да се освободят, но все неосвободени остават и все не се оправя светът! И питате: „Как да се подобри животът?“ Вложете Любовта като една велика сила, любете другите тъй, както любите себе си и не използвайте никого! И този Господ, който живее във вас, е Господ на Любовта. Аз мога да направя един опит с когото и да е, бил той прост или учен, стига да е искрен, и да му покажа известни правила. Тези правила не са много сложни, може да ги опитате, но да не злоупотребите с тях. Да не мислите, че новото учение носи нещастие. Не, то носи светлина за вас, разрешение на всички обществени задачи; то носи такова разрешение, каквото светът не е видял! Да не мислите, че аз разрешавам въпросите. Не, самото учение носи тази сила, тази светлина в себе си, тъй както слънцето носи силата да развива цветята и те да растат според нея: едни прави сини, други бели, трети червени, едни дребнички, други високи и прочие. Според това разположение на светлината тъй растат и растенията. Следователно и Любовта, която иде сега в света, тя носи тази възможност и тя ще даде на всяко растение, на всеки човек това, от което той се нуждае. Сега ние оставяме този въпрос коя църква е права. Да не мислите, че аз искам да обидя някого. Не, ние слагаме кръст на всичко минало. Според нашите схващания в света съществуват живи, разумни души, които искат да живеят съзнателно. За нас е безразлично. За нас всички души са живи, разумни, стига на всяка душа да се дадат условия да се повдигне и да се пробуди. Едни по-рано, други по-късно. И ние отиваме по-далеч, казваме, че не само хората, но и животните имат това съзнание – да се повдигнат. Онзи вълк или мечка, и те един ден, при тази нова култура, ще изменят своя живот. Нима мислите, че в съвременното общество няма много мечки и вълци между нас? Там е опасността, че в обществото има двукраки мечки и вълци. Вълците из горите и балканите изчезнаха, но дойдоха и се вселиха между хората. Е, какво ще правим с тях? – „Ще им създадем затвори.“ Да, но затворите няма да ги спасят. На всинца ви препоръчвам този велик закон на Любовта, разумния закон. И той е вътре във вас. Това, което ви проповядвам, не е нещо странно, вие го знаете и желаете. Ние не искаме да създадем нов дом, но искаме до основите да съборим това здание и да почнем да градим нещо ново. Тъй правят и съвременните архитекти. Дойде архитектът и казва: „Тази къща не е здрава, но има здрави основи“, и събарят всичко до основите и градят отдолу нагоре.
Сега този Петър е у нас. Ние казваме: „Туй учение е много право, ние, старите, сега не можем да го приложим, не му е времето, но нашите дъщери и синове, те ще го приложат“. Техните синове и дъщери се оженят, но и те казват: „Нашите дъщери и синове ще го приложат“. И досега това учение не е още приложено. И досега българският свещеник не е приложил това, което проповядва в църквата. Един български свещеник проповядвал в църквата, че който има две ризи, едната трябва да даде на някой беден, който няма нито една. Жена му чула това нещо в църквата и дохожда един беден човек при нея да иска нещо. Тя, като го видяла тъй беден, веднага му дава едната от мъжовите си ризи. Дошъл попът от църквата, иска от жена си ризата, но тя му казва, че я дала на един беден човек. „А, това учение е за хората, не е за нас“, казва попът. Ако аз ви проповядвам едно учение, което е заради вас, а не и за мене, то не е право. Аз казвам: Туй учение, което ви проповядвам, е първо за мене, а после за другите. И всеки един трябва да си каже: „Туй учение е първо за мене, а после за вас“. Друга една мъчнотия се заражда в съвременното общество: вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, а всичките хора не са герои. Има два пътя, по които това учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път чрез майките. Те трябва да знаят онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Вземете как постъпват съвременните учители: имат ученици, едни от които са слаби по математика, други по рисуване, трети – по музика. Учителят се нахвърля: „Ти си невежа, това-онова“. Ученикът обича музиката, но коя е причината за тази слабост? Тази слабост се крие в неговата глава: когато той се раждал, майка му не е била музикално настроена. Някой ученик не е религиозно настроен. Учителят казва: „Ти си безбожник“. Къде е причината? – Майката, когато го раждала, е нямала религиозно настроение. Ученикът е слаб по математика, няма математически способности. Защо? – Когато се раждал, майката не притежавала развити математически способности. Следователно всички отрицателни качества на майката са станали отрицателни качества и в детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават положителни качества и в детето и положителните качества на бащата се предават като положителни качества в детето. Та именно ние трябва да живеем положително. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето. Как разбирате това „религиозно настроена“? Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава Любов, че тя е готова да обгърне в тази Любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертва за другите. Туй е религиозно настроение: да блика Любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царства, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу. Следователно, когато кажем, че сме религиозни, трябва да имаме този стремеж на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нямаме ли този стремеж, тогава ние действаме отрицателно.
„И Петър го взе настрана и казва му: „Не ти трябва, смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“.“ А Христос, Който разбираше закона, му казва: „Махни се от мене, сатана, съблазън ми си, защото не мислиш за това, което е Божие, но за това, което е човешко. Аз съм дошъл да сторя волята на Бога“. И без петровци може да се извърши, и без тях може да съмне: българите казват: „И без петел съмва“. Сега някои ще ми кажат: „Е, и друг може да говори тъй“. Да, може да говори, но не е въпросът за говорене, а за правене. Всеки може да лекува, но дали това лекарство е ефикасно? Има един роман от епохата на средните векове, където се разправя за един лекар, който, като изучавал медицината, намерил едно ефикасно лекарство – топла вода и пущане на кръв. Към всички свои пациенти той прилагал първо това средство – топла вода и пущане на кръв. Тъй лекувал около 20 години и никого не успявал да излекува, всички умирали. Казвал си: „Чудна работа!“ Но скоро се утешавал: „Е, нима другите лекари успяват със своите лекарства?“ Така и ние сега: проповядват ни, проповядват ни, всички измираме. На стари и млади се проповядва, но всички боледуват и после умират. Най-после се примиряваме с това и казваме: „Тъй е отредено, веднъж човек трябва да се роди и после трябва да умре“. Да, така е засега, но дали тази програма е действителна? Не, не трябва да умираме.
И Христос на друго място казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе си единнаго, истиннаго Бога“. Кого? – Бога на Любовта – Христа, изявената Любов. Той казва: „Когато тази изявена Любов дойде, когато това разумно слово дойде у вас и вие пребъдвате в Неговата Любов, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и тогава ще ви се изявя“. Ще дойде тази Любов, която ще даде безсмъртие. В Писанието се казва: „Аз ще обърша всяка една сълза“. Във вечния живот, в Любовта няма да има нито една сълза, няма да има умиране, а ще има заминаване. И когато поживея 100, 200 и 500 години, ще кажа на приятелите си: „Сега ще отида да посетя друг свят, други места и сбогом ще ви кажа. След време пак ще се върна. Там където бъда, няма да има умиране, плач, погребения. Оттам ще ви пращам своите писма“. А сега, като умре някой, цяла процесия се вдига. Облекат се с черни облекла, плач, надгробни речи, доказване дали човек съществува след смъртта или не, и най-после казват: „Религиозно трябва да бъде човек настроен“. Как може да бъде човек религиозно настроен при болни хора? Чудна работа! Да си религиозно настроен при умрелите хора! Значи да сме добре разположени при болни хора, да отидем в болницата и да сме радостни при болните. Не, здравият човек трябва да бъде радостен при здравите. И сетне питат: „Ами вие като умрете, кой ще ви погребва?“ – Ние не мислим да умираме, няма защо кой да ни погребва, нито един поп не искаме. Ние няма да умрем. От старото учение всеки ще умре, а от новото – никой. От учението на Любовта никой няма да умре, а всички ще бъдат живи. „Ами кой ще плати за твоето погребение? Кой ще ти купи ковчег?“ – Нас не ни трябва погребение, не ни трябва ковчег. – „Нашият ковчег струва 10,000 лева, но много е хубав. Трябват ни 4–5 попа, пък и колесница.“ Говорим все за умрели работи! Не само това, но почнем да разправяме: „Е, едно време, като се ожених, като бях млада булка, каква хубава рокля имах! Как ме обичаше мъжът ми!“ Ами сега къде е той? – Той е на кръчмата. Все за умрели работи говорим! А ние, от новото учение, говорим за положителни работи, за положителната Любов, която може всеки да я опита. Ние за миналото не говорим, а казваме: „Елате и вижте!“ Може да се съмнява някой в това. Ние направихме своя пръв опит: качихме се на Мусала 104 души мъже и жени от различна възраст, като започнете от 15-годишна възраст до 70-годишна. Как ще го обясните вие това? Ние го обясняваме. Минахме през южната страна и после се върнахме от северната страна на Мусала. Ние правим първия опит с новото учение, да видим какво може да внесе то вътре в човешката душа. Ще кажете, че то е заблуждение. Не, не е заблуждение. Има по-велики работи. Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много други мъчнотии, в неговата душа трябва да има вяра. Аз не казвам да имате вяра в мене, но опитайте моите думи 99 пъти и тогава кажете: вярвате или не. Ние не искаме да поддържаме сляпата вяра, ние искаме да вярваме в Любовта. В тази жива Природа, в която живеем, има вложени всички тия живи сили. И този Господ, когото търсим, Той е вън и вътре в нас, и ако спазим Неговите закони, Той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсим, за да живеем. За Него е безразлично дали ти си българин, евреин или какъв и да е. Изпълниш ли Неговия закон на Любовта, Той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълниш ли този закон, Той ще те напусне.
И тъй, ние трябва да приложим тази велика Любов! Туй велико чувство, като се събуди у нас, то ще ни подигне, ще ни донесе мир, радост и подем на духа. И най-първо, ако имаме болести, ще изчезнат всички болести: ревматизъм, всички болки на главата и други. Човек ще се подмлади и ще почне да мисли тъй, както мисли едно здраво дете. Сега този свети Петър живее във вас. Среща ме веднъж един и ми казва: „Аз съм православен“. Той е свети Петър, който казва това. Друг казва: „Аз съм евангелист“. Той е свети Петър. „Аз вярвам в кръщението“, и ми цитира: „Повярвай в Бога, ще бъдеш спасен ти и домът ти“. А аз му казвам: „Ти повярвал ли си в това учение на Любовта? Ако си повярвал, ще спасиш дома си и себе си“. – „Туй не може да се докаже.“ – Може, може, на опит може да се докаже. Христос е казал: „И по-големи чудеса ще правите от тези“. Кой ще прави тия чудеса? – Който вярва в тази Любов. Всеки един от вас може да прави тези чудеса. Какви? – Може да възкресявате и мъртви. Кога? – Когато тази Божествена Любов заговори, заживее у вас. Но трябва да придобиете тази Любов. И ще дойде някой да ви каже, че тази Любов не е за вас. Аз ви казвам: тя е за всинца ви. Слънцето грее за всички живи същества и всяко същество ще вземе толкова, колкото му е потребно. И тази Любов ще дойде в света и всеки ще вземе от нея толкова, колкото му е потребно. Не казвам, че трябва да напуснете живота си и да отидете в горите, но животът ви трябва да се промени: здрава храна, никакви напитки или сиропи, а само чиста вода, начин за обличане и здравословни дрехи, жилища с големи прозорци, обилна светлина, големи дворове и всеки трябва да работи най-малко по два часа на ден физически труд. Съвременните кухни трябва да ги реформираме. И тия масла там, ни помен от тях! Една жена да готви 4–5 часа в кухнята, то е грях! Това ли е култура? Аз казвам: то е култура на тигана! Един час време е достатъчно за приготвяне на храна. Един папинов котел в един час време приготвя храната, а всичкото останало време вън от огнището, за работа: четене, музика, художество и всичко, което може да повдигне сърцето ни, душата ни, всичко, което е благородно, което може да ни даде подтик! За да се приложи всичко това, трябва всички, и мъже, и жени, да работим. Туй е наука. Можем да ви покажем начин как да приложим туй нещо, откъде да черпим. От живата Природа. Но трябва много мъже и жени, много работници трябва да подемат това, трябва с опити да покажем на света първия образец за обновяване на съвременното общество. Ние не искаме сляпа вяра. Няма да кажем: „Елате при нас да станете последователи“. Ние искаме да покажем един образец, според който всички да работят и да бъдат верни на закона на Любовта.
Сега тази енергия, която съществува в домовете ви, трябва да се използва добре. Във всинца ви има копнеж, всички търсите щастие, всички искате да сте щастливи. А това щастие аз обяснявам на български тъй: думата щастие се пише – „штастие“. Буквата „Ш“ има три ръчки нагоре. Буквата „Т“ има три ръчки, но средната е по-голяма. Като обърнем двете ръчки нагоре, а средната си остане в същото положение, ще се образува човешката ръка. Значи онзи, който иска да бъде щастлив, трябва да има една ръка, трябва да има разумна воля. Буквата „А“, това е човешкият нос. Значи онзи човек, който иска да работи за щастието, трябва да бъде много умен и да разбира законите. Като знае да работи, умно да работи. Буквата „С“, това е законът на месечината, която се пълни. Като обърнете буквата хоризонтално, образува се една лодка. После имате буквата „Т“, която, като сложите над тази лодка, означава всичкото ви богатство. Умно ще гребете, защото при едно малко неравновесие всичкото ви богатство ще потъне. Всеки човек трябва да има воля, интелигентност, в него трябва да има едно сърце, което да не се вълнува, но да е устойчиво. Следователно, ако имате в себе си тези три елемента, всякога ще имате щастие, защото ние, съвременните хора, постоянно се вълнуваме. Този свят, в който сме родени, тъй е направен, че ако вярваме в закона на Любовта, всичко ще върви хармонично, и казано е: ако Бог е в тебе, всички ще те обичат, ако не е в тебе, никой няма да те обича. И силата на закона е в това: имаш ли Любов, всичко ще имаш; нямаш ли закона на Любовта, всичко ще изгубиш. Тъй е и с млади, и със стари. Ще трябва да започнем със закона на Любовта! Бог е, който е създал света, Той е, който е вложил тези закони, и ако сме верни на този закон на Любовта, Той ще внесе новите импулси в живота, Той ще внесе това благо в света. Ние се съмняваме в тази Любов. Ние казваме: „Няма я Любовта в света“. Момата казва: „Аз ще се представя, че обичам момъка“. И момъкът казва: „Аз ще се представя, че обичам момата“. И двамата се представят, че се обичат, почват да се лъжат и всичко е свършено. И сега всички се лъжат, представят, че се обичат, но няма Любов. Не считам как води мъжът жена си вън пред света, пред хората, не вън, когато ви гледат хората, но как е вкъщи с нея, как се отнася там, как е в интимния си живот. В интимния си живот Любов, Любов нямат. И ние самите, вътре в себе си, имаме ли тази Любов? Някой път аз ви говоря много религиозно, но работата е, когато се отделя вътре в стаята си, когато съм сам, тогава да се види какво е това дълбоко интимно схващане за Любовта. Туй ще покаже колко е Любовта ми. Ако след като ви напусна, кажа: „Те са простаци, нищо не разбират“, това не е Любов. Ако след като се отдалеча, след беседата си от вас, ви изпратя една свещена мисъл от Любов, че ви обичам, това е всичко. Сега може да е егоистично това, но казвам: ако приемете Любовта, ще бъдете щастливи. Туй е зарад вас. Казвам ви: излезте от това положение, идете в живата Природа. Днес този Господ е започнал да говори на хората по негативен начин чрез страданията и ще ги застави насила да излязат из затворите. Казано е в Стария Завет, че Господ ще счупи затворите ви. Как ще ги счупи? Днес и в Америка, и в Англия, и в Германия младото поколение бяга от църквите и отива в горите. Защо? – Защото няма там Любов. Казват: „Какво да правим с младото поколение, отиват из горите?“ Нека бягат, там поне има въздух и чиста вода. Господ изпъжда младите из църквите и казва: „Да бягат от църквите, където няма Любов, там младото поколение не трябва да живее“. Пък и старите хора да бягат от църквите. Защо ви са тия църкви, в които няма Любов? Защо ви е такова общество, в което има омраза, в което царува насилие? Защо ви е общество, държава, в които няма Любов? Общество, в което те мамят и насилват, общество на лъжите, защо ви е? Всички сме се скапали в него. Ние казваме: „Всичко трябва коренно да се промени“. Как? – В името на Любовта. И трябва да се започне най-първо от духовенството. Ако те не се съгласят, тогава ние ще повикаме старите, ще им кажем: „Елате!“ Ако кажат: „Ние сме стари“, ще повикаме младите моми и момци, младото поколение, и ще му кажем: „Господ ви вика“. Тук, между нас, има една наша стара 72-годишна, ние я поканихме на Мусала и тя каза, че ще дойде, защото се счита млада, и като млада се учи. И затова ние ще повикаме най-напред старите като нея, ако повярват, ще се подмладят. Ако не повярват и се откажат, тогава ще повикаме младите. Тъй казва Христос: „Понеже званите бяха недостойни, тогава повикайте из улицата хроми, слепи, клосни, нека дойдат на трапезата“. Та сега за всички мъже и жени на новото учение предстои едно велико бъдеще. И Любовта ви кани! Готови ли сте да я послушате, да работите заради нея и всеки един да тръгне с нея? И казва Христос на Петра: „Понеже не мислиш това, което е Божествено, махни се, сатана, от мене, съблазън ми си“. Аз бих желал сега всички вие да мислите тъй, както Христос е мислил. А Христос, преди 2000 години, е бил човек на Любовта. Навсякъде в света трябва на хората Любов! Тя липсва. Единственото нещо, което не достига на хората, не е знанието – знание имат, – а свещената Любов. Като липсва тя, идва смъртта. Това статистиката го показва. Колкото повече се увеличава Любовта, толкова повече смъртността се намалява, а колкото Любовта се намалява, толкова смъртността се увеличава. Всеки един от вас може да провери този закон. Ако една майка в дома си има силна, непоколебима Любов към Бога, децата няма да умират. Любовта е по-силна от смъртта! Ако Любовта не може да хване смъртта за гушата, каква Любов е тя? Ако Любовта на майката е силна, нейните деца няма да умират. Тя ще каже на смъртта: „Няма да ти дам това дете, то ще седи при мене, докато искам“. Онази майка, у която няма Любов, смъртта ще вземе детето. Може да опитате това. От силата на Любовта у майката и бащата ще зависи каква ще бъде смъртността вътре в домовете. Има домове, в които не мрат хората. На една майка детето беше на смърт. Тя казваше: „Господи, не си давам детето“. И оживя това дете. Тя се бори със смъртта и казваше: „Не, това дете е на Любовта, и няма да го дам“. Друга една майка зная, на която детето беше болно, слабичко, и тя казваше: „Слабо е детето ми, няма да издържи, хайде халал да е!“ Да, Любовта беше слаба, затова Господ каза: „Щом Любовта ти е слаба, аз ще ти взема детето, да се научиш друг път да имаш по-голяма Любов“. Сега разбирайте ме не в буквалния смисъл. Силата на Любовта определя качеството на нашия живот! Защо? Казва се в Писанието: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш“. Ако ядеш от Любовта, ще бъдеш щастлив, вечен живот ще имаш. Туй е волята Божия. Щом грешим, ще умрем. И тъй, на всинца ви проповядвам: ако искате да ви любят, любете! Като дойде Господ на Любовта у вас, всички ще ви любят. Жена някоя, не я обича мъжът. Повикай Господа на Любовта в сърцето си и Той ще те обикне. „Приятелите не ме обичат.“ – Повикай Господа на Любовта в сърцето си и те ще те обикнат. Повикайте Господа навсякъде и той ще поправи положението. Ето разрешението на въпроса. Ще разрешите този въпрос, той е много прост, но ще го разрешиш сам.
И тъй, на вашия свети Петър ще му кажете: „Отстранете се малко от мене, понеже не мислиш тъй, както е от Бога. Аз ще извърша волята Божия, ще възприема Божията Любов и ще живея не по твоя съвет, а по съвета на Онзи Великия мой Баща, който ме е изпратил. Аз зная, че Неговата воля трябва да изпълня“. Аз бих желал всички да изпълните волята на вашия Баща на Любовта, който ви е изпратил, и ще бъдете щастливи и сега, и всякога, и през всичкото време.
Беседа, държана на 30 юли 1922 г. в Чамкория, Горското училище.
|
