Т. м.
(Прочетоха се работите върху темата: „Отличителната черта на светлината“.)
По-нататък пишете върху темата: „Предназначението на човешкото сърце“.
Когато писахте темата за светлината, без да искате, в ума ви се създадоха условия да мислите и за тъмнината, като контраст на светлината. И наистина, ако тъмнината не съществуваше, можеше ли да става въпрос за растене на телата на физическия свят? Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява. Като се ограничава, душата започва да се познава в тъмнината. Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината – процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае.
И тъй, най-силната черта на светлината е познаване на Бога, познаване на Любовта. Вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите, от темите за светлината. Светлината е процес на умствения свят. Когато умствения свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисъла на тия форми. По този начин човек дохожда до Първата Причина, до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва светлината с процеса за познаване на Любовта. Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината. Тъмнината пък ограничава човека. Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на светлината.
Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: „Да бъде виделина!“, с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам: Кое е първото ограничение на човека? Жертвата е първото ограничение на човека. Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: „Да бъде виделина!“, и стана виделина. Когато в човека настане виделина, с цел да разграничи в него светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно. Ако в човека не се яви никаква светлина и тъмнина, и жертвата не е направена, или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за себе си: „Аз съм виделина на света“, тази виделина, тази светлина се произведе от самопожертването, което Христос направи. Тъй щото, който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се самопожертва. Значи светлината е свързана с акт на жертва. При сегашната еволюция, светлината във физическия свят им ти и (?) различни посоки, които се определят от четири вида вълни с различна гъстота. Онези вълни, които имат по-голяма гъстота, образуват задната част на човешкия мозък. У животните тежестта на мозъка, т.е. най-голямата гъстота на мозъка, е зад ушите, вследствие на което те са принудени да ходят на четири крака. У растенията тежестта е долу, в корените, вследствие на което те са принудени да бъдат заровени в земята, с главата надолу, и по този начин да пазят равновесие. У човека тежестта на мозъка е отпред, пред ушите, вследствие на което е принуден да се изправи на два крака. Така само човек пази равновесие. Значи трите направления или посоки на светлината са създали досега три течения в мозъка на живите същества, които пък са произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието в тях: растенията се обърнали с главата надолу; животните застанали на четири крака, а хората се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на духовното тяло на човека. Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. Следователно, когато светлината действа в човека по четири различни направления отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. А сега, за да познаете в кое от тия четири направления светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т.е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представя лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представя дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представя правия, десния път, а лявата част на мозъка – левия, широкия път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път – действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.
Като говорим за надмощие на растителни и животински сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието в човека. Под думата „животинско влияние“ разбираме първите прояви на съзнанието. Под „растително влияние“ разбираме първите прояви на подсъзнанието. Когато в мозъка, или в целия организъм на човека, се събере известна енергия повече, отколкото трябва, тя създава в него ред дисхармонични състояния. Например, когато слепоочните области в човека са силно развити, на тях, по развитие, отговарят устните. Значи между слепоочните области и устните на човека има известно съотношение. Колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели. Това се забелязва особено много в хора, на които носът е близо до устните. Понеже носът е свързан с обонянието, при всяко помирисване на хубаво ядене чрез носа става прилив на кръвта в устните, вследствие на което те стават по-дебели.
Изобщо, всички части, всички центрове на мозъка оказват влияние върху специални удове на човешкия организъм, като хвърлят известен отпечатък върху тях. Например, когато центърът на надеждата в някой човек е добре развит, той указва влияние върху два специални мускула на неговото лице. При силно развита надежда в човека, ъгълът на устата е завит малко нагоре, а не надолу. Следователно мозъчните центрове оказват влияние в две направления: те създават или прави, или криви линии. Понякога те образуват и вдлъбнати ъгли. Изобщо, линиите вървят в две направления: нагоре или надолу. Когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спущат надолу, т.е. теченията в него са или растителни, или животински. Щом ъглите на устата са насочени нагоре, човек става весел; тогава в него преобладават човешкото и Божественото състояния. А затова, като окултни ученици, трябва да правите ред опити, изследвания, да изучавате различните състояния, положителни и отрицателни, през които минавате. Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опити, при всяко подобно неразположение вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Ама изваждането му щяло да ви причини известна болка – нищо от това. Изтеглете го от крака си!
Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страха в света. В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: „Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях“. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи в човека страхът се замества с съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него със събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести си съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право.
И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н. Като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние е чуждо. Хората много лесно се поддават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора възприемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои. След като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша, и едва сега я реализира. При такива случаи този човек сам се чуди как е станало, че се е изменил толкова много. Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва. Чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много. След 2–3 години го срещате, живее честен, почтен живот, изменил се, завърнал се е в първото си състояние. Защо са тези резки промени, които стават с него?
Сега, като ученици на Великата Школа, всички ще работите, да изправите тези състояния в себе си, т.е. по-право – да се освободите от тях. Значи предстои ви грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде такива знания, чрез които по разумен начин да изправите погрешните на своето минало. Щом дойдете до някое хипнотическо състояние на миналото, ще се върнете назад и по обратен път ще го изправите. Ще правите обратни паси на тия, с които са ви хипнотизирали. Обикновено хипнотизаторите на черната ложа правят паси отгоре-надолу. Днес много хора се мият по същия начин; те мият лицето си, например, отгоре-надолу, като затварят очите си, с което искат да кажат: „Не струва да бъде човек с отворени очи“. Да, когато влиза в материалния свят, добре е очите на човека да са затворени, но когато влиза в Школата да учи, там очите му трябва да бъдат отворени. Като ученик, той трябва да прави движения, т.е. паси, настрана, обратно на тия от черната ложа. Когато мокрите косата си, правете пак същите движения, отдолу-нагоре, а не обратно. Всяко движение, което правите, има свой дълбок смисъл и оказва влияние върху вас. Каквито движения правите, наблюдавайте как се отразяват върху вас, какви състояния произвеждат. Някои движения се отразяват върху вас приятно, а някои – неприятно. Следете тези движения и ги изучавайте. Обаче гледайте да не изпаднете в друга крайност, да започнете да се страхувате, дали да направите някакво движение, или не. Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу-нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после – за животните, след това – за хората и най-после – за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на духа, едно възходящо състояние. Ако правите обратното движение, т.е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. За да правите това упражнение по-сполучливо, можете да се занимавате с ботаника, зоология, антропология, а най-после, да четете някои Божествени книги. Човек всеки ден слиза в по-низките светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. По този начин той помага на тях, а те – на него. Когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които по този начин помага. Щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят. Най-после, човек минава към възвишеното, благородното, т.е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония.
Тези са четирите свята, четирите състояния, които човек трябва да изучава. Когато някой е неразположен, смутен, нетърпелив, нека си представи, че се намира в гора от борови и дъбови дървета. Няма да мине много време и състоянието му ще се измени, ще приеме разположението на растенията. Когато някой изпадне в състояние на леност, нека мисли за животните. Те обикновено са пъргави, подвижни. Нуждата за храна ги е заставила по цял ден да се движат, да задоволят глада си. Като мислите за животните, вие се свързвате с тях и те ви стимулират с енергията си. Като се нахранят, животните стават мързеливи, но щом огладнеят, пак тръгват да търсят храна. Като придобиете търпението на растенията и подвижността на животните, вие ще минете към човека, да придобиете разсъдливостта, мисълта. След това ще влезете в Божествения свят, дето ще вложите всичките си мисли на показ. Напредналите същества от този свят ще направят своите бележки върху изложените от вас мисли. Умните хора правят всеки ден по едно изложение; обикновените хора правят по едно изложение в седмицата, а глупавите – по едно изложение в годината. Когато се казва, че човек трябва да бъде изложен на критика, това подразбира изложение на неговите мисли в Божествения свят, дето разумни същества ще се произнасят за тях, а той ще следи, ще наблюдава всичко и ще вижда погрешките на онова, което някога е създал. Докато дойде до това положение, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смушения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
Тази обстановка трябва да се продължи най-малко 1–2 часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чам-Кория, дето сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът, обаче, ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни. Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии. По този начин ще изработите в себе си воля, с която ще преодолявате на всичко. Каква воля трябва да изработите? Не желязна, нито гранитна, но диамантена воля. Желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а диамантената ще издържи на всички препятствия. От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви. Тези заблуждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина. Не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате.
Като казвам, че е необходимо особена светлина да влезе в съзнанието ви, това ни най-малко не трябва да ви смущава. Тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате. Нали знаете, че слънцето огрява първо върховете на планините, а после долините? По същия начин и тази светлина ще огрее първо върховете на вашето съзнание, а после долините му. От вас се изискват усилия, докато се качите на високия Божествен връх, дето светлината иде най-рано. В долините и в равнините тази светлина дохожда по-късно.
Следователно, когато се запитате какви преимущества дава окултната школа на учениците си, ще знаете, че тя им посочва правия път към възкачване на високите Божествени върхове, които първи се осветяват от Божествените лъчи на изгряващото слънце.
Лекция от Учителя, държана на 5 юли 1922 г., Чам-Кория.
|
