Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Окултна хигиена

15 школна лекция на общия окултен клас

8 юни 1922 г., четвъртък, София

(Имаме ли упражнение за писане? – Нямаме този път.)

Изобщо всички сте запознати с думата „хигиена“. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.

Сега, с думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима в обикновена смисъл. Когато говорим за един обикновен ученик и един окултен, разликата между тях се определя по степента на тяхното съзнание. За пример, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тялото, обаче ще достигнете 120 г. и най-после ще изгубите нишката на своето тяло и ще трябва да се опростите с него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъг период. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човешкия ум и на човешките чувства. Умът може да заболее тъй, както заболява тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее, и човешката воля, и тя може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият Дух. Духът в туй отношение, когато дойдат болести, в него се явяват енергии да изправи повредите. Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат из релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид.

Сега, аз забелязвам в класа, че вие не вървите по един правилен път на разбиране. Сега, да допуснем, че вие сте един авиатор, хвръкнете в пространството, трябва да държите кормилото и зависи от вашето равновесие, как ще дирижирате този апарат, как ще свършите вашата задача. Представете си, че вие почнете да обръщате внимание към земята, насам-нататък, да се отклонявате от главната задача. Когато умът не е на место, как мислите, че ще решите задачата? Сега, вие сте влезли да изучавате окултизма, а при това се занимавате с неща посторонни, с величини, които ни в клин, ни в ръкав не влизат. Някой път аз ви посочвам идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съм казал тъй, а не другояче, говорите за дребни работи. Вие сте горе във въздуха, не е време да разисквате, защо съм казал тъй. Главното нещо е, че вие сте във въздуха и вашият апарат трябва да работи. Слезете ли на земята, спре ли вашият апарат, можете да философствувате колкото искате. И като казвам, без философии, подразбирам, целта, която имате, да свършите училището и после, като слезете на земята, нямате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмът никога не отговаря. Най-великите учители, като идете при тях, не отговарят. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени деца. Не е казано учителят да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идеш, ще му кажеш нещо, а той само ще те погледне един път и нищо няма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излезеш от училището и не си щял да вярваш в Бога – ако искаш, вярвай в Бога, ако искаш, недей вярва, все едно. „Ама аз няма да вървя в този път“. Ако искаш върви. Учителят казва: аз минах по този път, учил съм законите и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменят заради вас. Следователно, обръщам вниманието ви. Аз виждам, че умовете на мнозина са изкривени, сърцата ви тъй също са изкривени, много са изкривени. С това няма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения ваш ум нито с 1⁄100 милионна част няма да отклоните моя ум. Аз ще вървя по пътя, ще бъда такъв, защото такава е Волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия от невидимия свят, след 2 000 год., сега, да прегледа работата на всинца ви. Какво ще намери, я ми кажете? Сега в този момент да влезе във вратата, какво ще намери във вашите умове и сърца? Тази комисия ще прегледа работите безпристрастно. Какво ще намери? По човешки сега говоря. Аз не казвам, че ще намери много хубави работи, нито пък много лоши работи – но ще намери и задачи занемарени някъде. Тия задачи, които имате, отлагане не търпят и трябва да ги решите. Има задачи, които са на дневен ред. Отношенията ви към Бога са на дневен ред. Обичате ли го? Този Бог на когото вие служите, този ваш Христос, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господ на когото вие служите, обичате ли Го? И после, всеки един от вас със своите мисли със своите желания, със своите действия подпомага ли другите? Аз ви предупреждавам: мнозина от вас действуват разрушително, не ви казвам, ще ме срещнете на пътя си и ще ви наложим наказание. Тук, в школата, има едни, които искат да разрушават – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“. Разбирате ли, туй дело е на вашия Господ, разбирате ли го вие? На Онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпяхме, търпяхме, че търпяхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне някой, казва: „Ха, учителят знае много“. Но вашето дело не е дело на ученичество! Ще се върнете всички към онова положение на смирение, онова, което Бог изисква, ще ви тури на моето тесто на смирение. Вие още не сте смирени като мене, не сте. Ще мине някой „А, учителят и той е прост като нас“. – Като вас! Далеч не, в моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито в моето съзнание. Обикновен съм, нося такива дрехи като вас, ям и спа като вас, но ако това подразбира живота? Не е там животът. Вие не подозирате какво съм аз. Моят кон е като вашият, но когато сляза от коня си, между вас и мен има грамадна разлика. И аз мога да се направя невидим, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Как ще познаете някого? Може да познавате някого само чрез закона на Любовта. Имате ли Любов, ще ме познаете, нямате ли Любов, може да претърсите целия космос, този човек ще бъде неизвестен за вас. И всинца вие ще се познавате само чрез закона на Любовта. Ако туй се отнася до мен, колко повече до вас. И аз съжалявам, че учениците в България по окултизма са много педанти, нямат почитание и уважение помежду си. Имат любов само като се намерят. И вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на окултизма ги вършат скрито. И не ме слушате, но вие се намирате пред зоркото око на Бога, който не изпуща нищо пред вид. Ще кажете: „Тази вечер пак ли ще ни калайдисват“. Никакво калайдисване, но ви казвам една велика истина, от която вие сте се отстранили и мислите, че сте в правия път. Аз за пример, като говоря на някого, зная слуша ли ме или не. Аз имам едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Бог си има едно правило, като ни говори, Той знае, слушаме ли го или не. Сега въпросът е до тази велика вътрешна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – аз не препоръчвам самоосъждането, но онази пълна готовност да възприемете Божествената Истина, да се справим с Божествените мисли? Първо, и вашият ум, този ум трябва да заздравее, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи с тях. Много пъти вашият ум не е в състояние да се справи с някои мисли, и следователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, след като прочетат някоя отрицателна книга, тя внася една промяна в умовете и с месеци, даже някои с години боледуват, докато се върнат в своето първоначално положение. Първото нещо, гледайте да имате тази хармония със самия себе си, да сте доволни от поведението си, от вашето собствено поведение. Аз давам някоя задача, някои са ги приложили, а после казват: то може тия задачи и по този начин и по друг начин, и вървят по пътя, но задачите не са изпълнени. Когато се зададе една Божествена задача, тя трябва да се реши напълно във всичката и пълнота. Ще кажеш: „Аз тази задача не мога да я реша“, но като я почнеш веднъж, ти трябва да я решиш. Казвате: „ще я отложим за друг път“. Ти като не може да я решиш, не съблазнявай другите. Ти не можеш да постиш, не казвай: „И без пост може“. Туй, което не си опитал, не го налагай на другите.

Сега, аз не искам тия бележки, които правя, да останат един „глас, вопиющ в пустинята“. Но искам те да произведат един резултат, за да ви подготвят да свършите вашата работа, за която сте дошли. В края на века сте дошли, вие все-таки имате една мисия, важна мисия, която трябва да свършите. Питам сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трябва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикът трябва да знае за какво е дошел, макар и не във всичките подробности, поне основните черти на своята задача. В работата той трябва да има пред ума си задачата. Като има тази задача в ума си, той ще бъде свързан с небето. И неговата воля, ум, сърце ще може да се калят и той ще бъде свързан с Братството. Бялото братство ще ви даде упътване, ще може да ви даде вътрешно разположение. Доброто вътрешно разположение вечерно време ще ви го дадат, когато спите, в сънно състояние може да ви го дадат. Може братството да ви даде тия задачи, чрез известни мъчнотии в живота. Да кажем задали са ви някаква задача да решите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете търговец и положението ви ще мяза на онзи американец, който почувствувал едно силно внушение да стане проповедник. Казва: „аз не съм роден да стана поп“. Но отива в Австралия става търговец, забогатял, обаче след 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимият свят зададе една задача, вие можете да отклонявате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви върне да си свършите работата. Та, в туй отношение, турнете задачата да свършите училището и не отлагайте да учите, да свършите. Сега започвате, както много пъти сте започвали, започвали, но не довършвали. За пример, ще дойдем в окултната школа да проучаваме, от какво произтичат тия обществени недъзи, причините им. Ще кажете вие: „Карма.“ Хубаво, карма, но то е много общо, а трябва да се знае де е причината. Като знаеш онзи основен недъг, ще знаеш как да го изправиш, да можеш да го изправиш. Известни недъзи трябва да се изправят. За пример, някои имат по-свежи, по-бодри умове, на други умовете не са така бодри, защото са ангажирани, техните чувства са ги ангажирали. Някой дошел тук като окултен ученик, но утре му потрябват 2–3 хиляди лева за хляб, за децата обуща, дрехи. Може аз да му проповядвам, да му говоря прекрасни работи, обаче в неговия ум постоянно се въртят тия пари, на децата му дрехи ще трябват, той не може да бъде свободен. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключим, всичко туй да остане, но най-малкото време, което имаме в окултизма да послужи като едно средство да подобрим своето положение. Аз сега следа, правя един опит и забелязвам от известно време се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вследствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали с голям запас от електричество. Туй електричество ние искаме да го впрегнем за осветление. Умът ви е станал повече активен в отрицателен смисъл. Сега главното е, по какъв начин можем да изправим нашите недъзи. За пример, имате съмнение, във вас се заражда съмнение в самия себе си. В даден момент вие се съмнявате в себе си. Дава ви се задача и казваш: „тази задача аз не мога да реша“. Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“. Но и в Бога се съмняваш. Аз съм слушал един православен свещеник, той казваше: „Не сме само ние грешни, понякога и Господ греши, не само ние грешим и Той греши“. Значи, от своите погрешки той казва, щом аз греша, то и Господ и Той ще прави погрешки. Ние трябва да избегнем абсолютно погрешките, по възможност трябва да ги избягваме. Добре тогава, как бихме се справили с туй съмнение? Да кажем много ученици се спират върху следующата задача: „Аз ще свърша окултната наука, школата, но след туй какво ще стане? Ще имам знание. Е какво след туй?“ Почва да философствува „какво след туй“, „какво след туй“. И най-после ще изкара, че няма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученик, който разрешава една проста задача и казва: „Аз като свърша тази задача, после какво?“ – Ти реши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсъждавай, реши първата задача. После и втората, и питай „защо“. И като решаваш тия задачи, ще намериш отговора им. Тоя отговор е, че всичките наши постъпки в живота трябва да бъдат съвършени. Ако ме питат, защо трябва да говорим – ще говорим до тогава, докато езикът ни стане съвършен, докато тия думи произнасяме така както в небето, дето като произнесат думата, тя е толкова приятна, че да бъде красиво в ухото на всеки едного. Представете си, ако вие, учениците, всички които ме слушате тази вечер, имахте тия меки гласове и речта ви беше тъй звучна, знаете ли каква атмосфера щеше да има? Ако мислите ви бяха гладки, отривисти, добре щеше да бъде. Някой път те са така остри, защото и мисълта излита по някога като някоя бомба от езика. И какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е на езика, такъв е и на мускулите.

Сега волята си ще употребим, имаш голямо напрежение, разсърдил си се, обидил те е някой. Казваш: „аз ще му дам да разбере!“. Не е ли по-добре да му дадеш, вместо с такъв удар, да се свести с думи? За пример искаш да го накажеш. По два начина може: да го удариш по главата, че да го смажеш като змия, а може и да го хванеш за единия крак, че да го подигнеш нагоре и надолу с главата, после пак да го сложиш и да му кажеш: „Приятелю, ти с мене ще се закачаш ли и ще критикуваш ли Бога? Можех да ти смажа главата, но искам да ти кажа, ти да си не играеш с мене, с един ученик на окултизма“. Сега вие, учениците, да знаете, че има и други ученици, които могат да ви хванат един ден за крака, но няма да ви смажат, а ще ви подигнат нагоре и ще ви кажат: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бих постъпил и аз с вас. Сега вие може да направите едно малко възражение: „че какво съм длъжен аз!“ Длъжен си. Вие имате задължения не от сега, а от далечното минало и сега трябва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трябва да ги завършите. Колко пъти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вътре, ако вие имате туй дълбоко желание. И в Евангелието се казва: Бог, е който дава. Щом и във вас има стремеж да вършите Волята Божия, и в Бога има желание да ви помогне.

Сега ето пороците: между вас има завист, едно, което препятствува. 2/ Между вас има бели лъжи. 3/ Между вас има леност. 4/ После, никога не гледате с добро око на другите: ако някой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „без нас не можеш да работиш“. Ами че хубаво, ако аз вляза в гората и гледам малки птички, които си турят получки и аз разваля една, втора, трета и кажа: „е, какво ще правите, може ли да мътите?“ – „Не можете“. Питам, какво печеля аз, какво ще се ползувам, ако развалям на тия птиченца гнездата? Ще се увеличат гъсениците и ще повредят моята градина, тези птиченца ще се прокудят и аз сам ще остана да се справям с гъсениците. Не е позволено да се развалят гнездата на птичките. Когато някой от вас се реши да работи, съдействувайте му всички морално. Съдействувайте му, изпратете му по една добра мисъл. От толкова години, и тук в София, и в провинцията е така. Аз мисля че това е от голяма ревност. В другите църкви искат някой да им говори, ще викат някой проповедник, той ще говори, понеже му плащат с пари, а у нас никому нищо не плащат. Питат ме, в един град не са доволни от ръководителя, та искат от друг град да им дойде някой да ги ръководи. Аз не отговорих, а казвам, тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете как да работите с този ръководител, съберете се 10 души и почнете да се редувате.

Днес един да говори, утре друг и така да се изредят 10 души, могат повече да говорят от този ръководител. Ако тия 10 души не могат да го разберат, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намерят няколко души да говорят. Ама искам онези, които искат да говорят, трябва да имат известна дълбоко преживяна опитност, да имат наблюдения в живота. И тази опитност да изведат така, а не да парадират със себе си. И Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си, че знаят“. А че проповядваме Христа, подразбира, че проповядваме великия закон на Любовта, който ще тури ред и порядък в света. И този великият закон, трябва да смени всички закони вътре в нас. Преди няколко часа имах разговор с един г-н, който казва: „Светът с Любов не може да се оправи, камшик, камшик, само така ще се оправи света!“ Двама братя бяха, а брат му седи и казва: „Ти говориш така, както баща ни говореше едно време, знаеш ли колко ни налагаше с тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Аз вървя по новото учение“, но ако не вървиш, ще се върнеш при брата си. То е Мойсеевият закон. Та сега ние сме почнали добре с Христа, но се връщаме постоянно към Мойсеевия закон. Там е погрешката: или трябва да започнем с Мойсея и да свършим с Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме с Мойсея. Ние вървим по обратен път.

И желая между всички ученици да се изберат няколко души, да бъдат пример. Няколко души, един, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземем за образец, да станат образец на целия клас, по начина на своята вежливост в говорене, не само в говорене, но и в обхода, в мисли, в чувства; да се даде един нов подтик, подтик трябва да се даде. Щото с тази философия, тъй както аз ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правим. За пример аз дадох такъв един опит на един клас. Ако ви дам на вас всинца ви следующия опит – една седмица да прекарате без пари. Т.е. в тази смисъл – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо няма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на ръцете си, да уповавате, да свикнете, и мъже и жени, които са ученици, през деня вие сами да изкарате прехраната си през цялата седмица. Няма да постите, а непременно ще спечелиш за един обяд пари. А пък задачата е тъй, ако си чиновник, да кажем, парите, които ще имаш за едната седмица ще ги раздадеш на бедните, ще останеш без пари, като бръкнеш в джоба, няма пари. На приятели няма да уповаваш, няма да кажеш, ще взема пари на заем. Ще останеш като че ли си сам на света. Представете си, че се намирате в един многолюден град като Ню-Йорк или Лондон, излизате в града, гладен сте, питам как ще решите вашата задача? Все ще се яви една мисъл. Ако е за един месец, като приемеш заплатата и я раздадеш и кажеш: сега с труд ще изкарам прехраната си, със собствените си ръце. Тогава ще дойдат възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме парите, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникът уповава на своята заплата, жената – на своя мъж, мъжът на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говорим за вяра, но туй не е още една жива опитност.

Сега за една седмица да прекарате без пари! За пример, трябват ти пари за ядене, ще идеш при един свой приятел и ще кажеш: „има ли нещо да поработя?“ И като намериш работа, да я свършиш, и да знаеш, че туй, което излезе от ръцете ти, от твоя труд е излязло. Сега вие ще ми направите възражение: „аз като пиша там, не е ли труд?“ Не е труд, то е осигуряване, ти си се осигурил там вече. Труд подразбирам аз, да работиш два часа на някое здание, работи само два часа, после вземаш толкова колкото ти трябват за един обяд, напущаш там работата за вечерта нищо не мислиш. На другия ден пак търсиш работа. Работиш три часа, напущаш работата. Ще кажете, този човек хваща, напуща работата. Но този човек кали волята си. Той не е фаталист, той казва, туй, което ми трябваше аз изкарах, ще видя за утре, ще може ли пак да изкарам. Той допуска тази самоувереност. И после ще почне да размишлява, какви са вътрешните условия, при които той се развива. И в окултната наука има следното: ако ти срещнеш някой човек и си гладен, ако кажеш известна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдеш при мен на обяд?“ Ти ни най-малко няма да говориш за обяд, само трябва да знаеш как да изкажеш тази дума. В едно село влиза една баба гладна. Влиза в дома на един чорбаджия, един от най-жестоките хора, всекиго изпъждал. Бабата не казва, че е гладна. Дъщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това – онова, излиза, че бабата е лекар. Веднага този чорбаджия съзнава, че тя е лекар, казва: „дайте и да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щеше да я изпъди, но тя най-първо взема да работи, с ръцете си да изкара яденето.

Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увереност, на окултния ученик е необходима вътрешната самоувереност, т.е. че можем да победим всичките мъчнотии, които съществуват в нашия живот. Нали имаме ние това мото: „няма Любов като Божията Любов“, и аз слушам туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Няма Любов като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов“, ами че то е излязло вече извънка рамките на окултната наука. Ти ще се спреш в себе си и ще кажеш тъй: „понеже няма друга Любов, като Божията Любов, аз за тази Любов всичко мога ли да направя? И ще го направя“! И като кажеш: „Само Божията Любов е Любов“, – после: „всичко мога да направя и ще го направя“.

Ей там има един беден брат, аз ще го посетя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Аз седа на по някой път и казвам тъй на себе си: направих една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и Името на Бога, и с това аз си навлякох една голяма карма. И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал туй правило. Искрено ви казвам: никога не бих ви го поверил. Казват си: „Няма Любов като Божията Любов“ и погледнеш ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любов е Любов“ но двамата не могат да се примирят. „Само Божията Любов е Любов“, ама никой не отстъпва от своето, всеки държи своето. Е, каква Любов е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Аз съм човек, имам достойнство, имам лични чувства“. Ама по-голямо достойнство от Любовта има ли? Да изпълним Волята Божия! И няма по-голямо достойнство да служим на Бога по Любов. То е най-великото достойнство на човека – да служи на Любовта и на Мъдростта! Сега аз отправям това не към външните, аз отправям този упрек към себе си, че съм ви поверил едно свещено правило. И после го отправям към вас, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата. И някой път като произнесете думата „Любов“, в мен като че някой тегли нож отгоре ми. Карате се, казвам: няма Любов като тази Любов, която цапа, дращи, режи. Но аз спечелих; научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията любов е Любов. Опитах туй. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили. Аз го научих и няма да го забравя втори път нито на земята, нито на небето! И всеки, който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. И, ако той не разбере тази Любов, всичко в живота е свършено. И някой от вас аз ще повикам, за да поговорим лично с вас, приятелски по Любовта, ще ви повикам да се поразговорим по Любовта. Ще говорим сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали как мога да говоря. Мога да говоря много по-добре. Сега като казах, че по Любов ще ви говоря, но особен език ще ви говори. Аз ще говоря тъй, а вие ще кажете: „аз какво мислех, пък то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всекиго от вас да се разшири, с дребнавости в живота да се не занимавате. Тази Любов да цари и да събуди ума ви, да даде подтик на сърцето ви, да изцери всичките ваши недъзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, да можете да възприемете Любовта и да я приложите в живота, понеже се намирате в условия много трудни за сега. И в цяла Европа се предвижда, че учениците на окултизма ще минат през много труден изпит. Тия обществени борби трябва да се поправят със сила. Сила трябва да има! Ще кажете вие: „Господ всичко ще нареди“. Бог в нас трябва да бъде волева сила. Той трябва да бъде Любов, Мъдрост, Истина, Правда, не само Той, но това трябва да бъдат велики потенциални психически сили, в нас, които трябва да ни събудят, за да работим.

Сега, между вас и мен има допирни точки, те са следующите. Имам дълбок кладенец. Пътувам из пустинята, да изясня отношенията, които съществуват. Те са реални отношения на земята. Пътувам из пустинята, намирам дълбокия кладенец. Аз имам знания как да направя въжето, но нямам конец. Вие, ученици носите конец, но не знаете как да направите въжето. Добре. Ще кажа, опънете вие сега конците, пък аз ще направя въжето. Въжето е ваше, а направата е моя. Ще турим, ще извадим вода, ще пием всички. Вие ще си вземете въжето, а аз ще си мисля, че аз го направих. Вървим, пак друг кладенец това са допирни точки между учениците и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършат работа, която той не можеше да направи. Христос сега не може да слезе, той ще прати някои от своите ученици в туй село, даже Христос и в София няма да дойде да проповядва, даже и в Лондон няма да проповядва. За да проповядва Христос трябва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слезе да бъдат подготвени, че думите, които каже, да ги възприемат и да влезе светлина. И всички трябва да го познаят. Остане ли да аргументира, че той е от Бога и да цери болни, то е един дълъг процес, километрически процес. А Христос няма да се занимава с такива километрически работи, Христос сега е свободен. Та сега трябва да създадете в себе си условия за Христа, да работи във вас. Ще кажете вие: „не го ли познаваме?“ Аз не отричам, че Го познавате, но създайте заради Него по-добри условия. Как? Имате градина, обичате вашия приятел, той има градина, посадете я – то е Любов. Всяка година садете, докато посадите цялата му градина. И тази Христова градина ние трябва да посадим от единия край до другия. Сега имайте вяра в себе си, един в друг, не само в себе си, но един другиму си вярвайте. Най-големите спънки, които аз срещам във вас, то е въздействие на безверието, безверие, безверие! Сега туй не че го създавате вие, туй безверие се налага от външния свят, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на света. Вие сте в състояние да ги приемате. И то е опасно. Един окултен ученик, който е чувствителен, той е като един сюнгер и ако не знае законите, той може да смучи отвън. За туй той трябва да бъде положителен в Любовта, за да може от нея да привлича добрите качества, а злото да изхвърля на страна. Това е наука. А сега, за пример, следваш школата, един ученик тук, от школата, говори с друг: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „Нали сме окултни ученици, от там можем да извлечем поука“. Е, хубаво, но ако идат в кабарето, че в тази мома влязат тия образи, тия кълчения, които стават в нея, тия образи може постепенно да завладеят ума и. Питам тогава: къде ще иде окултизмът? Ако през целия ден, два,три все ти минават тия образи, питам: каква полза ще придобиеш. Не ви трябват кабарета! Кабаре? – там на Витоша! Кабаре, как се казва онзи курорт – Чам Кория. Който иска кабаре, нека иде в някоя болница, в някоя църква, някой храм. Но кабарета, дето има турски кючеци, жени с дайрета… Кабаре, то е само за великите духове, които могат да издържат, но слабите не ги завождайте. Пазете някого, на един човек силно впечатлен може по някой път по малко да му въздействувате. Сега, нас ни привеждат и други доказателства, че някой път някой пияница може да бъде много по-добър християнин, отколкото един праведен. Ако един пияница може да стане по-праведен от правоверния, за това се иска воля. В този човек има характер, той може да се бори с характер, и той е по-силен от един праведен, който няма тази опитност. Той утре като види, че пият, като няма тази опитност ще каже, може и по друг начин да разреша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, аз опитах, победих този порок че този ли? И друг мога да победя. На младите кабарета не препоръчвам, много театри не им препоръчвам, защото в умовете ви ще влязат изопачени, неверни неща. Ама ако аз сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко от тях ще излязат верни? Верни ли са? – Не са верни. – Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче? Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват. И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект. И тия автори, и те се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж. Но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите. А някой път вие се спирате един час за дребнавите факти. Говоря ви за Любовта, а вие казвате: „ние знаем какво нещо е любовта“.

Аз толкова години съм изучавал Любовта и едва съм във въведението на Любовта, за себе си казвам – аз едва въведението съм набарал на тази Любов. А вий казвате, че знаете тая Любов. Е, тогава аз бих желал да Ви слушам. Любовта – това е един алхимически закон. Когато вие обичате, ще знаете всичките елементи да превръщате. И вие като превърнете елементите с вашият елексир, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате някой приятел в затвора, но тогава няма да има затвор, който да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред Любовта. Като минете из пътя с вашата магическа пръчица чудеса ще правите. Това е Любовта! И тази магическа тояжка я носи сега Христос. Той казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. А тази власт е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която къща закачи, ще се оправи. Който човек закачи, всичко туй хората ще почнат да възкръсват навсякъде.

Туй ще вземете във внимание, но от думите ми вие светии няма да станете. Аз не искам светии да станете и съвършени не искам да станете, но искам 75% от одумванието ви още тази вечер да престане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане от одумването. 75% абсолютно ще заличите от вашето съзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия две правила, как ще успеете? Тогава аз имах пред вид, да ви дам една задача, но не може да ви дам тази задача, щом имате тия недъзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до следующия четвъртък аз ще направя изследвание да видя 75-те процента ще ги заличите ли и ако намеря, че сте ги заличили, ще ви дам задачата. Но ще внимавате: никаква критика в школата не искам. Който от вас много знае, нека дойде, аз ще го туря тук, на катедрата. Който от вас е много учен, много знае, нека дойде, аз ще сляза, ние сме готови, ще го турим на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правим опит. Ако някой мисли, че знае нека си покаже знанията. В скришната стая да няма нищо. Имате светлина, обърнете се към невидимия свят и въпросът ще се разреши за вас. И отношенията между мен и вас трябва да бъдат правилни. А правилото е: аз трябва да имам едно мнение. Ще кажа тъй: добър ученик е, но е немарлив, не говори истината. Е защо е мързелив? Каквато задача му дам, не я решава. Добър ученик, но недоволен е той, каквото и да му направя, то е все недоволен. Окръжающите може да го заобиколят, да му правят всички услуги, той се усеща незадоволен. Тъй може да бъде. Ученик с Учителя еднакво са изложени.

Та сега, общият принцип трябва да се приложи 75% трябва да го заличите. Да видим сега, имате ли воля. Сега ще приложите, аз споменах за кабарета, някой ще каже: „аз зная, казал е някой“. Но аз виждам, аз ви виждам като ходите из кабаретата, няма защо да ми се казва, и виждам какво правите из кабаретата. И жени има и мъже има, които ходят из кабаретата. И после, казват: „нашият учител всичко знае“, и пак питат. Кой ти каза за кабаретата? Хм, значи, ти не си ясновидец, ами ти казал някой. Виждам ви аз, виждам по особен начин, онзи, който е ходил в кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Аз в астралния свят не влизам, но мога да му кажа, защо е ходил в кабарето, и на неговото лице има отпечатък. Цялото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, в кое кабаре е бил и на коя маса е седял, и от каква чаша е пил, и на тая маса кой още е седял, всичко! Неговите очи не са меки, те имат особен цвят, тия очи са игриви: неговите очи играят като на някоя котка. И после, лицето му придобива друг цвят. Всяко едно кабаре има друг цвят. Всяко едно заведение има цвят. Във всяко кабаре живеят такива нечисти духове, които упражняват грамадно влияние на душите ви. Вашите души и вашите сърца, то не е играчка, то е психическа сила, и може и вас да увлече, колцина може да увлече. Сега някои от вас ще кажат: „кой ли е бил този, който е бил в кабарето?“ Не ви трябва да знаете кой е той, защото един ден и вие може да отидете. Аз мнозина съм слушал да казват, какво нещо е това кабаре, да идем да видим какво има в кабарето. Всеки има желание да види какво има в кабарето. Тогава е хубаво да пратим делегати, трима, четирима души, да идат и да видят, какво е кабаре, и да държат една беседа: „какво е кабаре“, за да бъде въпросът решен. Хубаво, прави сте, за краен случай за предпочитане е да се прати една комисия от най-силните.

И туй, имаме една трудна задача да разрешаваме, не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането на нашето странствуване в света. Трудна задача е, но задача, която може да решим. И аз вярвам, че вие сте от тия благородните ученици, безпристрастни, с умове жадни за знание, със сърца благородни, с благородни дела, с желязна воля, готови за борба. И за туй, което ви казах още тази вечер, ще извадите ножовете и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата. Няма да говорите много че туй мислим, ама изведнъж ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, с всичките ученици и приятели искам. Или ще ми бъдете ученици и приятели в отношенията си, или не можем да имаме правилни отношения. Трябва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!

Абсолютна чистота, абсолютна светлина, абсолютна истина трябва да царува между нас!

Като казвам чистота, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам светлина, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам истина, туй трябва да бъде идеалът ни. – Идеал, към който трябва да се стремим. Дали ще го постигнем, то е друг въпрос. Идеал за всинца ни еднакъв. Ние ще имаме тогава само едно мнение. И аз и вие ще мислим върху този въпрос. И вярвам, че задачата, която ще имаме, ще я разрешим.

Тайна молитва

Аз никога не съм ви слушал да бъдете тъй тихи, както тази вечер. Като че е гробно мълчание. То е един добър признак.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help