Тайна молитва Добрата молитва
Животът има две страни: едната страна е животът на актьора, а другата - това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът -денем. Първият използва вечерта, а вторият - деня. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже Животът се развива при различни условия. Вечер актьорът няма тази светлина, а работникът, който работи денем, има условия за един правилен живот.
И тъй, аз ви разделям на два класа - актьори и работници. От актьори в тази Школа нямаме нужда. Бялото Братство изключва живота на актьора, а приема работници. Аз считам вас, женените, за работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена Правда. В тази Школа колкото е строг законът за работника, толкова е строг законът и за актьора. Като работници, аз ще ви запитам изпълнихте ли задълженията на своята работа. Аз искам от вас, женените, да прегледате работата си, нивите си, градините си, изворите си, говедата си, овцете си, да прегледате къщите ви измазани ли са, домовете ви изчистени ли са. В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искат по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения, но в Божествената книга отлагане на падежите е изключено. То става само по Благодат. Трябва да се търпи и да се чака някое по-голямо Същество да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде.
Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислете, че като напуснете тия ниви, на тях ще дойдат младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в пряк и в преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да прегледате. Аз съм задължен да ви кажа това тази вечер - това е по инициатива на Бялото Братство. И те, Белите братя, ви държат отговорни за нивите ви, за овцете ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате (има такива между вас), за една година ще проверите дали сме от Бялото Братство, или не. На Него Христос е глава. А когато Той е решил това свое разпореждане, питал е Главата и тя е позволила - а тази Глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по форма, и по съдържание, и по смисъл - по всички направления. Следователно от вас, женените, се изисква да изпълните доброволно Божия закон.
Няма нужда да ви кажа какво да правите, а ще работите тъй, както вие мислите, както желаете, както вашите души желаят. Когато душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя онова, което има да стане. В това съзнание влизат три велики Сили - умът, сърцето и волята. И отиването ни в другия свят всякога подразбира промяна на нашето съзнание от една форма в друга - това е разширение на съзнанието. В друга сфера ще имате други разбирания. И следователно Христос слиза в душите само когато съзнанието се разшири. Например, когато говоря нещо на женените, вие казвате: „Учителя каза еди-какви си думи, той има мен предвид." Щом казвате така, не сте разбрали моите думи. Когато аз говоря, имам предвид да се разшири вашето съзнание, за да може Христос да слезе и да ви изясни. Аз се стремя да обясня външната страна, стремя се като работник да изчистя и след това ще слезе Христос. Аз искам да се разшири вашето съзнание, за да може да слезе Христос и да ви изясни това, което никой човешки ум или мисъл не може да ви обясни.
Питам: вие, женените, какъв пример давате на младите, на вашите деца по отношение на съзнанието си? Вашето съзнание служи ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да им обясни какво нещо е Животът и как трябва да живеят. Вие ще кажете: „Господ всичко може!" Това нищо не значи, това не е философия. Кръвта на бащата е силна, когато влезе в жилите на сина и тече по същите закони. Не тече ли, резултатите ще бъдат различни.
Сега, мнозина от вас посещават Братството само за да се изправят работите им. Идвате тук като на театро, за да ви нагостим, след което излизате и казвате: „Вие не сте такива, каквито сте." Вие още не сте разбрали какви сме ние - ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни Истината на Живота. А тая Истина трябва да бъде такава, че да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената Любов във Вселената. И какво по-хубаво от това! С тази Истина можем да работим. А вие казвате: „Да ни помилва Господ!" Е, как ще ви помилва, когато нямате това високо съзнание, за да може Христос да слезе и да изясни погрешката ви. Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един дисхармоничен живот, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда?
Аз често привеждам примера за това как си служат Черното и Бялото Братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: „Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща - ще си купиш едни обуща от мен, че да ме помниш." Това ми напомня един случай с мен в Ямбол: бях у един обущар, който ми казваше, че слушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които винаги да го помня. И наистина, още го помня. Туриш ли си крака в калъпа на Черното братство, ще ти скалъпят специални номера, които няма да забравиш. Първо, ще се осакатят вашите добродетели. Туриш ли си крака в тоя калъп, твоите добродетели непременно ще се осакатят и ако не дойде Бялото Братство да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя да ви ги турят в тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга специална беседа ще ви говоря само за калъпа.
И после, вие, женените мъже и жени, не живеете тъй, както трябва. Това е противно на Бялото Братство. Ако искат женените да живеят както светът живее, вън могат, но щом влязат в Бялото Братство, тук има отлични правила. Вие още не знаете как да живеете. И можете да научите тези правила - мъже и жени трябва да живеят по закона на Любовта! Всяка работа, извършена по закона на Любовта, е свещена, а без Любов тя е престъпление. Ако ме попитате кое е право, ще ви отговоря: това, което е по Любов. Любов наричам онова чувство, което е над всички други чувства. Когато влезе то, ти никога не се навъсваш. Любовта ще се схваща като Мъж, но не този, който е облечен в плът - така ще се схваща Любовта. И мъжете така ще я схващат.
Това говоря на вас, женените, които Христос е оженил, а за ония, които Христос не е оженил, нямам нищо. Като казвам женени от Христа, подразбирам вашето съзнание да се разшири, за да влезе Христос и да ви обясни. Ако не стане това, вие ще се хванете за буквата, че после и аз ще се чудя какво ви е дошло на ума. Павел казва на едно място: „Надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго!" Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има едного, от когото да се научиш. Ако майката не ни научи, откъде ще дойде това знание? Този закон е верен - съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири; ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири.
В Братството аз забелязвам, че има голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, че тази дисхармония не ми е приятна. Вие може сега да заплачете, но аз не искам вашите сълзи. Аз искам Христос да влезе във вашето съзнание и да го разшири.
Искам да се прояви Христос във вас, моето желание е да живее Христос във вас. За мен най-щастливия ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливият ден в живота ми! Вие може да запитате: „По какъв начин?" Има два начина: някои риби ги ловят денем, а други - вечер. Има ли някаква разлика? Христос е определил този закон: любете, докато е денем! Иде нощ, когато никой не може да работи. Следователно, за да се разшири вашето съзнание, трябва да работите денем, а не да актьорствате. Аз съм решил да работите чрез опити в Школата. Ще започнем с най-малките и те постепенно един след други ще вървят така. Но за това трябва да стане разширение на вашето съзнание, трябва да стане тази вътрешна промяна. Тогава ще дойдат тия лъчи на духовно съзнание, за да създадат условия за семената, вложени във вас от хиляди години, и да се получат добри резултати. Сегашните ви мисли дали ли са добри резултати? Вие всички сте недоволни, защото най-същественото ви липсва - вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас да ви обясни. Той прави усилия, но това са временни състояния, в които стават повдигания и спадания. Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов. Лесно няма да се достигнат очакваните резултати. Не мислете, че трансформирането на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие сериозно бихте се замислили, но сега считате, че то става много лесно. Не, така лесно не става. Духът Божи, който работи във вас, ще свърши всичко, а не моето говорене. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира Новия живот в нови форми. „Ще излезете от гробовете." Но ако бъдете като сега, ако ядете и пиете като сега, не мислете, че това така ще продължава. Не, от сегашното, от тази форма ни помен няма да остане! Ще останат известни принципи, които ще напомнят, но ние съвършено ще се изменим. Някой ще каже: „Сегашните условия на живота ме спъват." Не, те не могат да ви спъват.
Аз говоря за онзи ученик, който е решил. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко категории: ученици-оглашени, ученици-верующи и ученици-ученици. Първата категория има известни задължения и права, втората - също, а третата е най-горна от всичките. Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният и обратно. И всеки трябва да разглежда Живота според степента си. Ако е оглашен, той има известни задължение и известни права и вие няма да го питате защо върши това. А ако оглашеният пита верующия: „Защо така правиш?", последният ще му каже: „Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея." Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави така или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тези седем огъня, за да те очистя, ще разбереш." Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов питал Господа, но Той мълчал. Но след като Йов мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза: „Я застани да ми кажеш сега!" И Йов казал: „Чувал бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира в положението на Йов и пита: „Господи, докога тия страдания, тия дългове!?" Господ си мълчи. Не мислете, че ако имате някой приятел или неприятел, може да се избавите, лъжете се! Избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени; не стане ли, този факт ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости.
Сега някои идат при мен и ме питат защо става това-онова. Днес дойде един и ме попита:
- Знаеш ли какво правят тези твои ученици, защо не им кажеш?
Казвам му:
- Не мога да им кажа, ние живеем по закона на свободата.
- Ами дисциплина няма ли?
- Няма.
- Но Вие можете да наложите тази дисциплина.
После ме покани да отида в дома му. Тогава аз му казах:
- В твоя дом аз няма да стъпя.
-Защо?
- За да стъпя в твоя дом, трябва да се разшири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. Любовта. И ти си като моите ученици, и ти искаш да ме туриш в клопката, от един калъп сте. И те, и ти не сте ученици на Христа.
И аз казвам: ние имаме един велик закон, ние искаме да живеем и да разбираме Живота малко по-другояче и искаме да го изправим. Вие може да кажете: „Знаете ли какво прави Учителят ни?" Но вие отговорни ли сте за мен? Друг път казвате: „Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе." Но какво важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля, а вие се занимавате с тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува ума ви, съзнанието ви, сърцето ви и волята ви, а най-много - душата ви и присъствието на Христа в нея. Зная, че тия неща трябва да се обработват, докато вашият Живот придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме! Понякога е благословение човек да бъде в света баща, а друг път е благословение да бъде дете; някой път е благословение да бъде учител, а някой път - да бъде ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика, Бог ще ви ги обясни. И аз бих желал да бъдете вие от тия благословени ученици!
Реплика: Амин, амин!
Някои от вас търсите спасение, искате да се отвори Божието Слънце, за да влезете. Няма такова спасение. Спасението седи в разширението на вашето съзнание, за да влезе Христос. Тогава сте спасени по същество. Тогава всички външни условия, които сега ви стесняват - беднотията и други, всичко това ще се хармонизира и Животът ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: „Ако днес не свършим тая работа, ще остане за друг ден." Не, трябва да се работи!
Ако например вие сте господар, а аз работник -наемате ме да ви обработя лозето, но през целия ден аз броя чуканите и вечерта ви казвам колко са. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, а броя колко пръчки има и пресмятам колко грозде ще родят. На третия ден броя колко тревички има и т.н. Накрая казвам на господаря, че съм свършил работата. Вие мислите, че лозето е прекопано и ми заплащате, но когато идете на лозето и видите, какво ще помислите? Ще ме извините, но вие по същия начин сега работите на Божествената нива - броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против да броите пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работа е актьорство, а вторият начин изисква първо да прекопаете лозето, след което можете да преброите чуканите, пръчките и тревата. А вие идвате при мен и казвате: „Нашето лозе не расте". Да, не расте, защото моите ученици не копаят лозето. Аз решавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - преброили сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте го прекопали, аз ще броя чуканите. Има и учители, които само броят чуканите и пръчките. Ако прекопаете лозето, всичко се изравнява. Това са методи, символи за бъдеща работа.
Аз ви казвам това, за да знаете по какъв начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия. Вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упойка, когато ти правят операция, и трябва да стоиш съвсем мирно, защото ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. Сега на всинца ви правят такива операции. И тия операции на живо са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към операции на живо и тях може да издържи само един верующ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на Любовта, ще бъдете готови да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение остават хилави.
По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и за да не помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, още не сте напълнили житото във вашия хамбар. Когато се препълни този хамбар, ще дойде новото направление на Живота.
С тази си беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам като на работници да създам работа за всички женени. Правя пак най-малкия опит: ще ви дам задача по пет минути само да работите за мен, за Христа, за Любовта. За пет минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия пет минути, не е никакъв ученик - ако пет минути не поработи за Христа, неговата работа е свършена. Никакви разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия пет минути! Съзнателно ще работиш за Христа, а след това ще философстваш, ще разискваш и ще питаш свърши ли се този въпрос. Забележете: пет минути! Сто дена по пет минути колко прави? Този опит ще го продължавате десет години. Един микроскопически опит, а за една година прави 30 часа и 25 минути, за десет години -304 часа или 25 дни и 4 часа. В тези десет години ще посветите като работници двадесет и пет дни на Христа по закона на Любовта. Всеки ден по пет минути! Няма никаква друга философия за начина, по който да бъде. Няма да обяснявам никому. На вас ще дам отсега две седмици, за да размишлявате върху петте минути или върху двадесетте и пет дена за Христа през тези десет години. Който от вас е готов да работи, ще влезе да работи. Когато влезеш в петте минути, ще забравиш, че си женен, че си чиновник или нещо друго, а ще се чувстваш като новороден в Царството Божие, който ще извършва Волята Божия. И тогава ще разберете смисъла на моите думи още от първия ден, в който ще работите за Христа.
Вторият опит е следният: ще определя един ден, през който в определен час ще работите пет минути за Христа. Аз точно ще го определя и тогава ще проводя на пътя ви всичките мечки - това да го знаете. И ако вървите смело, те ще ви отворят път и ще кажат: „Може да се работи за Христа пет минути" - и мечките разбират този закон. И аз ще вървя напред. Ще чакате най-важния опит - пет минути за Христа. И да си почистите хубаво вкъщи! Който не си почисти...
Това ми е казано да ви кажа, разбирате ли? И ако вие бъдете верни, тогава ще познаете Истината и Истината ще ви познае.
Аз оставям въпроса нерешен, понеже другите чакат отвън. Женени, сега искаме да ви женим! Тъй!... Щом е недосвършено, ще поставите многоточие.
Две седмици ще мислите за петте минути. Свобода ще дадете на ума, сърцето и волята си. Свободно искам да мислите вече. Опитът ще дойде, това е начало. Тези неща са микроскопически, но когато ги наченете, ще дойдат по-големи работи. Ще започнем с малки неща, които са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно, ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че съзнателно работим за Него без принуждение.
Добрата молитва
Ако младите ви попитат какво съм ви говорил, може да им го съобщите след две седмици. След две седмици ще предадете моите думи на младите.
2 юни 1922 г., Велико Търново (пред женени братя и сестри)
|
