В това се прослави Отец ми, да приносите много плод; и така ще бъдете мои ученици.(Ев. Йоан 15:8) В какво се изразява разумният живот на човека? Природата отговаря на тази задача – с плода. Там, дето има плод, има разумен живот, а там, дето няма плод, няма разумен живот. Сега тия плодове в природата се различават по качеството, различават се по състава, различават се и по силата, която съдържат в себе си. Върху тази философия на живота съвременните хора не мислят. Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с пръчката, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия. И като ги въртят, ще кажат: „Играхме и аз победих!“ Какво е победил? – От единия край до другия с топката. Има някои пък с кегелбан, с куклички, прекатурва ги, изправя ги, прекатуря, изправя и казва: „Победих аз“. После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги. „Сражавал“ се и „победил“! Аз не виждам никаква победа, никаква култура. Съвременните културни и религиозни хора и те играят на карти и на билярд. Богословците имат такива дълги щеги. Топките от единия край до другия си играят и наоколо има други, които слушат, разискват те и казват, че добре изтълкували еди-кой си стих на Писанието. Аз казвам: Приложихте ли го добре? – „Не, не го приложихме, но само го изтълкувахме.“ Природата не търпи никакво тълкувание, тя признава само приложение, приложение! И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони. Всичките съвременни нещастия, сегашните, преди и ония, които ще дойдат, произтичат от този факт – неприложението. Туй неприложение, където и да е, дали е в политическия живот на една държава, дали е във физическия живот или в културния или вътрешния живот, който и да е, щом има нарушение на този закон, непременно ще дойдат лоши последствия. Няма изключение. И всички съвременни учени хора искат да ни убедят, че има изключение, че по известни начини: един ден те ми казват, че щели да направят малки пилюлчета, да се храним, без да работим. Турците казват: „Гел кузум гел“, а българите казват: „Зей, коню, за зелена трева“. Има утешения, които са верни, а има утешения, които не са верни. Ще бъде смешно, когато завеждат някой човек да го бесят на въжето и да му кажат: „Няма нищо, добър е Господ“. Твоят Господ е добър, но въжето не е добро. Пак ще ни убедят, ще кажат: „Е, тъй е писано“. Не, не е тъй писано. Хората написаха този закон. Защо трябва ние постоянно да извиняваме своето прегрешение, че Господ е писал? Във великата Божествена книга, която аз съм разглеждал, не съм срещнал досега Господ да е написал нещо подобно в нея. Срещал съм много коментатори, които са писали много. Но в Неговата книга е писано тъй: „Всеки, който е изпълнявал моя закон, е благословен, а всеки, който не е изпълнявал моя закон, е наказан“. Тъй пише в книгата, и тогава законът гласи така. Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога разбира абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Следователно физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, непременно трябва да имате Правда. Няма ли Правда, най-сладките ви думи, най-сладките ви увещания, че туй било, че небе имало, че ангели имало, че църквата била такава, че оня бил прав, това са празни забавления. Нам ни трябва, в дадения случай, Правда, абсолютна Правда. Тази Правда трябва да се приложи спрямо всички еднакво, без никакво изключение! Правда, която трябва еднаква да бъде и спрямо вола, и спрямо човека. И в Божествената книга аз чета тъй: Човек седи по-горе от вола по интелигентност, но по Правда волът и човекът имат еднакви права пред Бога. И ако вие не отдавате това право на вола, то е ваше разбиране, но един ден Бог ще ви докара в съда и ще ви каже, че вие трябваше да бъдете справедливи спрямо този вол, който ви е орал 10–15 години на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили, и след туй ти го заколваш, и жена му, кравата, сте взели и детето му сте взели и казвате: „Господ така е решил“. Не е решил така Господ. Аз говоря сега на разумните хора, на вас, като мисля, че сте разумни. За разумните хора е така, а за глупавите е другояче.
Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата „вол“. В Божествената книга воловете имат съвсем друго значение, отколкото вие знаете. Вие като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тия същества извършват съвсем друга длъжност. И воловете на небето са много по-интелигентни, отколкото най-великият философ тук, на земята. Знаете ли вие туй? Духът на един вол горе, в Божествения свят, е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек тук, на земята. И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“. Следователно воловете изпитват интелигентността на хората. Но един ден те ще застанат пред Бога и ще кажат: „Ние имахме рога, орахме нивите, а тия хора без рога и с най-хубави ръце и крака, какво направиха?“ И тогава ще се наредят, от една страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще представят човека „по образ и подобие Божие“. От делата на хората какъв плод има? Човек е направил банки, каси, турил е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная колко плод ще излезе от нея. И вие сега, всичките съвременни хора, и религиозните в това число, с един глас казвате, като онези 400 пророци във времето на израилския цар, които викаха да има война, да идат на война. Всичките с един глас викаха. Идва Йеремия, но му казват: „Ти лъжеш, не те е пратил Господ, ние каквото казваме, това е вярно“. И съвременните хора казват: „Кой те е пратил тебе, да ни говориш тука, да ни смущаваш?“ Аз ще им отговоря тъй: Вашата кола скоро тук, на пътя, ще се забатачи и ще се счупи, а там някъде има друг път, много по-удобен. Аз съм се явил да ви предпазя. След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената си опитност ще се научите.
Сега аз ще ви приведа един малък пример. Има хора в света, които са умни. Двама неприятели, единият е граф, а другият е един обикновен господин. Графът се нарича Кенигсберг, а другият господин – Бругсон. И двамата са ужасни неприятели. Някой път се дуелирали, но не могли да се примирят. Граф Кенигсберг имал красива дъщеря. На Бругсон идва една светла мисъл, да се примири. Подкупва той един работник, дава му около 4–5,000 лева, та дъщерята на първия като се разхожда до някоя река, да я бутне вътре и да не мисли за последствията. И работникът, като взел тия 4–5,000 лева, един ден, когато графът се разхождал с дъщеря си, взима той и бутва дъщерята. Графът не можел да плава. Бургсон се хвърля в реката и изважда дъщеря му. Тези хора, които 4–5 пъти се дуелирали и не могли да се примирят, в този случай графът отива, хваща му ръката и казва: „Аз ти благодаря, сега те познах, че си благороден“.
И аз казвам на съвременните хора: Трябва някой да дойде да бутне дъщеря ви във водата, за да се примирите.
Вторият пример, който ще ви приведа, е от съвсем друго естество. „Отвореният мост“ аз го наричам. То се случи в Америка. Господин Браун и Мелби, млада мома. Обичат се двамата. Ще кажете: „Какво лошо има в тази обич?“ Нищо лошо няма, отлично нещо. Браун е чиновник при един въртящ се мост: да отваря и затваря моста, да отваря моста, когато морските кораби минават, и да го затваря, след като те отминат. Обаче при един случай той отваря моста, идва неговата възлюблена и той забравил да затвори моста. Експресът идва, те се любуват двамата, разправят си за щастливи дни, а целият експрес пада в реката долу.
И аз казвам сега, че всички съвременни религиозни хора са отворили този мост и си правят забавления като тези двамата, Браун и Мелби, и експресът ще падне в реката. Умишлено не сте направили това престъпление, а от любов. Не можехте ли да затворите моста? И тази Мелба трябваше да каже: „Затвори моста и тогава да се разговаряме“. И сега всички съвременни хора разрешават най-трудните и спорни въпроси при отворен мост. Казвам: Този мост трябва да се затвори. Кой е отвореният мост? Това е омразата. Затворете моста, това е скачване с Любовта. Вложете тази Правда. Аз съм готов да ида в коя да е църква да говоря, но искам едно нещо – без патрахили и одежди, а по Бога. Господ е сит на нашите хвалебни песни с отворени мостове. Най-първо ще застанем всички да се попитаме, от толкова хиляди години на земята, какво сме извършили за Любовта? Има ли Любов, за да я признаем като един факт? Никакви извинения! „Ами ти какво мислиш?“ Отговарям: От делата ми ще ме познаете. „Вие какво мислите?“ – от делата ви ще ви познаят. Туй много ясно е казано. И когато някой път аз съм малко рязък в своите беседи, казвате, че искам да ви нападам. Не, аз говоря истината. Аз обичам да говоря на мек език, и съжалявам, защото съм принуден да кажа истината и когато я кажа, тя едновременно влиза в стълкновение с интересите на хората, понеже те не съвпадат. И аз съм поставен пред дилемата: на Бога ли да угодя или на хората? Ако угодя на хората, Бог ще ме отхвърли, а ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлят. Тогава казвам: Предпочитам по-малкото зло – да ме отхвърлят хората, защото да ме отхвърли Бог е голямо зло. При това аз излагам това учение принципиално. Не само на теория, а бих посочил на всички бащи и майки начини за възпитание, които трябва да приложите. Ама кога? – Когато вие съблечете вашите одежди. На всинца ви казвам това, защото вие сте свещеници с филони, но никога няма да ви поверя цялата истина, защото е свещена, а вие може да злоупотребите с нея. Само когато смъкнете филоните си, когато смъкнете вашите одежди и приложите Правдата, само тогава аз ще ви посоча правила вътре в природата, и в една година вие ще имате такива резултати, както за хиляда години. Сега някои ще питат: „Има ли Господ, няма ли Господ?“ Тази е една лъжлива философия. Господ в света е изчезнал по причина на нашата неправда. Ако аз извадя на някого очите и го питам: Има ли светлина? Но защо очите му са извадени? И ако на много хора очите са извадени, не са на място, те казват: „Няма Господ“. Кой е причина, кой е виноват за това? Обаче аз съм готов да ви наместя очите. Вие казвате: „Може ли, като Христа, да ни отвориш очите?“ Мога, мога на всинца ви. Не да наместя физическите ви очи: то е най-лесното за мен. Мога да ви ги отворя на всинца ви. Сега виждам по лицата ви, вие схващате материалната страна и казвате: „Дали туй нещо ще дойде?“ Не, не, в туй учение, което аз проповядвам, пътят е най-лесен, но методите са най-мъчни. Тия опити, които ще ги направя, няма да бъдат тъй сполучливи. Ще си зададете голям труд. Учение трябва, учение, учение, учение! То няма да дойде лесно. Най-голямото заблуждение е, че те казват сега: „Господ изведнъж щял да го научи“. Е, хубаво, покажете ми един човек, който се е родил учен. Той се ражда с известни дарби, но Духът не може всичко да даде. Най-учените хора са минали през такива страдания, мъчения, изпитания, за да добият туй знание! Сега искат да ни убедят, че то лесно може да се даде. Това е лъжлива философия. Бог обича прилежните, трудолюбивите, искрени хора, които обичат да работят. Честно и почтено трябва да се работи.
Сега Христос казва: „За да приносят плод, в туй се прославя Отец“. Кой се прослави в това? – Любовта се прослави. Коя е онази сила, която може сега да ни сближи? Защо ние не се разбираме? А можем да се разбираме. Светът е толкова широк! В него има вложени за всички толкова блага! Вие можете да бъдете щастливи, но още не сте живяли, не сте живяли. И вашият живот, сегашният ви живот аз го намирам, че не е от много щастливите. Той е един живот само на мъчение. Малко медец ще ви дадат... Вие сте в почти туй положение: в Ямбол българите имат такива дараци, че площта, в която конят върви, е подвижна, и турят малко сенце на този кон. И той като отива към сеното, се движи цял ден, гледа сеното и върти дарака, вълната се разчепква и конят казва: „Все ще стигна“. И като свърши работата, казват: „Хайде да му дадем малко сенце“. И за вас сега дяволът е поставил малко сенце и вие казвате: „Имам идеал“. И най-после, като му свършите работата, дяволът каже: „Хайде да му дам това сенце“. И вие казвате: „Много съм спечелил“. А пък аз казвам: Много загубихте. И питам сега: като напуснете земята, на какво ще се обърнете? Когато дойде последният час да идете на небето, какъв ефектив ще има във вашия ум? Нали плодът на дървото е, който завършва всичко? Който е работил, от този плод ще се оцени. Следователно и целокупният ни живот, който ще се завърши в една школа, е плодът, който Бог ще откъсне, да види как се е развивал. И ако в този плод има 10 червея, питам, вашият живот постигнал ли е целта? Сега ние, съвременните хора, сме заети само с отрицателната страна на живота. И каквото и да ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни, нищо не можем да вземем в добър смисъл. Всяко докосване, всяко говорене за Правдата, например, ако аз говоря за Правдата, някои ще кажат: „Заради мен се говори“.
Правдата е един велик закон в света. Навсякъде и в духовния, и в политическия живот, и в домовете, навсякъде, тази Правда трябва да съществува и тя ще даде своя плод, туй, което е необходимо. Ако синът е справедлив, ако бащата е справедлив, ако дъщерята е справедлива, майката справедлива, ще дадат своя плод, ще има мир. Те ще знаят да изпълнят своите задължения.
Ако бащата е несправедлив, и синът ще бъде несправедлив; ако майката е несправедлива, и дъщерята ще бъде несправедлива. Ако майката люби, и дъщерята ще люби; ако бащата люби, и синът ще люби. Законът в природата е такъв: Подобното от подобното се ражда. А съвременните хора искат да докажат, че от любов омраза се ражда. Това е невъзможно. Любовта омраза не може да роди, и Правдата неправда не може да роди. Ако тия неща се раждат, те се дължат на съвсем други причини. Един външен човек може лесно да скара двама души от вас. И двама души от вас може лесно да се примирят. Но и в единия и другия случай трябва жертва. И когато смразяваме хората, даваме жертва, и когато примиряваме хората, пак даваме жертва. Нима мислите, ако вие смразите двама души, ще бъдете щастливи? Не. Вие ще мязате на онзи писател, за който разказват един анекдот. Някой отишъл да посети другия свят, идва в чистилището и забелязал под един писател отдолу турили една пирустия, с малко огънец да го грее, като че ли е измръзнал. Защо го турили на тази пирустия? Огънят е малък, но след 100 години тоя огън е голям, огромен. Каква е работата? Неговата книга, когато я писа, даде малък огън, малък резултат, но след 100 години произведе толкова голямо зло, затова и огънят ще се увеличи. И когато представим такива примери, те казват: „Това са празни работи, да ядем и да пием, всичко е тук“. Кое „всичко“? Аз да ви кажа: най-ужасното не е в другия свят, в ада, а в гроба: там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като те заравят, ще слушаш, че плачат, ще почне да гние тялото ти, всичко туй ще виждаш, докато последната частица месо се вземе, и ти ще почнеш да плачеш над твоята съборена къща. Туй е положението, което очаква в бъдеще всички ви. Това е един факт, който ще проверите. Няма никаква измяна. Някой казва: „Излезнала му е душата“. Душата само на праведника излиза, а душата на грешника не излиза. Кой излиза от затвора? Който го е излежал. А който не го е излежал, може ли да излезе? Кого кредиторите освобождават? Който е платил. А който не е платил, не го освобождават. Сега вие мислите, че лесно ще се освободите от греховете си, без да сте платили. Христос е казал тъй: „Небето и земята ще преминат, но нито една резка от закона няма да премине“. Сега не казвам за вас, вие които ме слушате, туй не се отнася за вас, аз ще съжалявам, ако помислите, че вас визирам: аз само констатирам един факт, който съвременният свят ще го опита. Туй е за света, а за вас не е. Вашите души ще излязат и свободни ще бъдете. Но ви казвам, ако във вас, един ученик, който е в туй учение, дойде най-малкото съмнение или колебание и каже: „Хайде и аз да си поживея като хората“, и вие ще останете вътре като грешника. Внимавайте: на ученика мъчно се прощава! Не мислете, че е лесно. Бог е милостив, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. Ако Бог ни прости, то е по причина на своята Любов. Любовта не позволява никакво прощаване, не от омраза, защото Любовта изисква да се изпълни всяка Правда.
Тази Любов да бъде общо достояние на всички. И ние, съвременните културни хора, които живеем в Божествения организъм, причиняваме на Бога най-големите страдания. И мислите ли, че Бог няма да ни се отплати? Ще ни се отплати, и то по закона на Правдата. И сега във вас няма такива големи грехове, но има друго. За пример, вие седите, критикувате някого, нали? Но не го критикувате от Любов, от онази вечна Правда да го оправите, а понеже вас ви е докачил, вие го критикувате, когато е съгрешил. Ще го критикувате според този велик закон, тъй, като застанете на онова становище, което е Божествено, ще говорите меко и съзнателно, и няма да има никакви изопачения, а ще поставите истината тъй както си е, нито да я увеличите, нито да я намалите. И сега гледам на мнозина лицата ви са изменени. Защо? Двама души седят, недоволни един от друг. Щом си недоволен, вдигнеш веждите. Извадете дъщерята от водата! Имаш някой, който те мрази, този човек е беден. Иди му помогни, направи му едно добро и ще се примириш. Господ ти е дал един случай да помогнеш на един беден, благодари. Всякога, когато туряме желанието да направим добро, ние очакваме да станем по-напред много добри и така да работим за света. Такова учение не съществува. Бог никога няма да ти напълни така хамбара. Той по малко ще ти даде. Земеделецът като отива да сее, взема ли целия хамбар на колата си? – Не. Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме да вземем целия хамбар, да се покажем, че сме много богати. Не, ще вземеш 2 крини, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома да си дадеш отчет.
Сега, този Господ, Когото търсите от толкова години, е вътре във вас. И бих желал да говоря с Него, с вашия Господ. Вие имате ли намерение да бъдете честни хора? Ще кажете: „Как тъй, ние сме честни хора“. Вие имате ли намерение да бъдете абсолютно справедливи хора? – „Да.“ Радвам се. Ама аз ще дойда, мен ме много интересува да посетя дома ви, да се порадвам на вашата справедливост. Ако дойда в двора ви и чуя някоя кокошка, че кречи; ако дойда в къщата ви и видя, че слугинята ви плаче; ако дойда в двора ви и видя вашите длъжници, които ви молят, а вие сте ги изнудили и сте им турили 30% лихви – тогава вие сте все от „справедливите“ хора. Ще кажете: „Законите са такива“. Тия закони са ваши, а в Божествената банка такава лихва няма. То е за онзи, който съзнава. Сега при обяснение на живота има други фактори, които ние вземаме предвид. Сегашното общество е вече на края си. Този цикъл е на края си, той свършва вече. И всички хора са поставени на един голям изпит. Вие не можете да знаете кой ви е приятел и кой ви е неприятел, но аз ще ви дам една диагноза да познавате вашите приятели и вашите неприятели: онзи, който ви е приятел, той започва с грубост, той ще ви оскърби, но в душата си той има да ви направи добро; а онзи, който иска да ви направи зло, с него политиката е такава: той ще започне с много големи неща, ще ви угощава, но неговата цел е лоша – да ви направи зло. Сега в абсолютната Правда ние започваме с добро и свършваме с добро. Бялото и черното братство употребяват два различни метода. И аз ще ви опиша такъв пример: в село излиза стопанката с цяла крина жито и казва: „Къти, къти, къти“. И всички кокошки казват: „Колко е хубава нашата господарка“. После пак: „Къти, къти, къти“ – „кряк“, докато туй „къти, къти“ влезе в тенджерата. Не само това е един факт, но и с младежите е така. Дойде някой младеж в дома ви и вие: „Къти, къти“, той носи, хвърля своите блага; и майката, и бащата казват: „Какъв зет Господ ни изпрати, да ни го поживи, къти, къти, къти“. Но няма да се минат 3–4 години, той ще я заколи и тя ще се измени, – и от туй „къти“ ще останат само кокалчета: той е един зет, пратен от черната ложа, той няма нищо общо с човечеството. Дойде друг, който е беден, казва: „От мене не очаквайте много, аз съм беден“, но в края излиза отличен. Той е благороден, пратен е от бялото братство. Краят на всяка една работа ще покаже какви сме ние. Всички трябва да бъдем благородни в своите подбуждения. Вярвам, че вие, които ме слушате, сте такива. Трябва да се отделят козите от овците. Трябва да се отделят сега. Моето желание е не да ви говоря красиво, не, аз нямам това за цел, моето желание е да ви туря в контакт с Бога сега, а не след хиляди години. Не че вие не сте в контакт с Бога, но аз искам да увелича вашата светлина, да ви помогна на дело. Следователно, на някой колата се е спънала, той се мъчи, конят е слаб, казвам: Чакай, братко, аз ще туря всичките мои усилия да тръгне колата. Срещам друг, и неговата кола се е спряла там. Когато върви вашата каруца, и мен ще ми бъде приятно да говоря с вас. Та сега аз ви говоря, защото вашата каруца е спряла.
И казва Христос: „Да приносяте плод“. В какво седи този плод? – Той е плодът на Любовта! Готови ли сме ние всеки един час, всяка една минута да принасяме този плод на Бога, Който живее в нас? Да кажем: „Господи, работи сега Ти, ние сме готови, Ти ще ни ръководиш, и ние можем да работим и каквото кажеш, ние ще Те слушаме“. Вие ще ми възразите: „Туй учение е много опасно“. Да, казвам, когато Господ каже на умния: „Напусни жена си“ или „Напусни мъжа си“, ще кажете: „Е, втасахме я, какво ще кажат в обществото?“ Когато Господ ти казва нещо, каквото и да бъде, не прави думата му на две. Ами ако Господ прати Архангел Михаил да вземе душата ти, как ще напуснеш жена си? Ако доброволно не я напуснеш, тогава Архангел Михаил ще дойде и всички ще плачат. Ако ти доброволно напуснеш жена си и децата си, те ще останат живи, и жена ти и ти ще се благословите. И когато тръгнеш, децата ти да не казват: „Къде отиваш, татко?“, ами да кажат: „Татко, ние се радваме, че Господ те е призвал“. И бащата ще се учуди и ще каже: „Аз ви много благодаря, че ми дадохте свобода“. А сега казват: „Как? Ти ни отхрани, че като ни уредиш, тогава иди и върши волята Божия“. Трай, коню, за зелена трева! Хората от съвременната култура страдат от това: когато потрябва да се отиде на бойното поле и стане мобилизация, жените пускат мъжете, а когато мъжът за Бога иска да напусне дома, казват: „То не е умно“. А за бойното поле умно ли е? Следователно на онази мобилизация, която сега ви призовава и иска да воювате, всички трябва да се подчинявате. За глупавия ще проверят 7 пъти, за да му дадат доказателства, а за разумното, което е вътре, ще направят един опит, втори, трети, седем пъти и ти ще имаш такива доказателства, и ще започнеш да извършваш Божието дело. И ако всички ние бихме се подчинили на този велик вътрешен закон, на Божията Любов, и ако приложим тази абсолютна Правда, целият съвременен строй веднага би се променил. Мен ми се оплаква една сестра за един случай и аз ще ви го приведа. Една млада сестра живее при една друга сестра и двете са от едно и също учение, вярват в едно и също, четат едни и същи молитви, подвизават се и двете, но старата сестра постоянно сол троши на младата в кухнята. „Какво да мисля, слугиня съм вече, и не е седнала с мен вътре да ми каже една сладка дума, да говори за Господа, а все в кухнята: ти си такава, глупава, това не си направила, онова, и при това казва: „Господи, да дойде Божият дух вътре в мене“, но пак: „Чесън да счукаш“. Благородство се изисква от нас. Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно. Ако го прави съзнателно като учителя, с цел да изпита, то е благородно, но ако с това се удоволства, понеже онзи, другият, е послушен, това не е благородно. Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави. Казвам: „Учат си занаята“. Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото куче му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото куче разбира: „Да давиш като мен“. Господ ти дава страдания и казва да не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“. И тогава има две възможности или два метода, с които можем да изправим живота си. Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на благочестивия християнин, а не на Браун и Мелби. И всички съвременни окултисти, даже на запад, имат една слабост, че показват на сегашните младежи как да развият своята сила и как да се подигнат над съвременното общество. Че туй не е нещо ново, то е едно старо учение. Туй не е плод, а едно дело. И за това казва Христос: „Да приносяте плод“, плодът на нашия Баща, Който живее в нас. И няма да се мине дълго време, Той ще прати своите служители да ни повикат, за да видят плода, който ние сме изработили на Неговата нива. Сега аз бих ви задал друга задача, да обмисляте дълбоко, не да напускате живота си, но да бъдете внимателни към малките неща в живота. Не се старайте да раздадете хиляди левове на бедните, но постарайте се един ден като излезнете, да кажете на един човек по една блага дума. На някоя просякиня, бедна жена, може нещо да и дадете, но кажете и една блага дума: „Сестро, ти довечера като се напросиш, ела ми на гости у дома“. Не и давайте пари, то е в някои случаи престъпление, а кажете и: „Аз бих желал да те нагостя, да си поприказваме“. Срещнете някои бедни, дайте им покана, еди-кой ден да дойдат на обяд у вас. Един да дойде в понеделник, друг във вторник и т.н. Ето откъде трябва да започнем всички. И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха да се утешат. Сега ние седим и казваме, че Христос е пострадал на кръста: „Горкият Христос, как пострадал на кръста!“ И плачат със сълзи. И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава“. И после: „О, Господи, как си страдал на кръста!“ Това е едно заблуждение на черното братство. Туй мяза на нашите съвременни театри. Някой автор написал някоя трагедия. Всички благородни дами плачат, сълзите им текат за онзи герой там, на сцената. Това е актьорство! Те плачат, а като излязат вънка, дето други умират, нито една сълза! Казвам: За тях плачете, а за вътрешните се смейте.
Някой ден, аз съм намислил, имам една дума да ви кажа. Една дума ще ви кажа, една бележка, ще направя един малък психологически опит. И тя ще бъде толкова силна и такава експлозия ще направи, че нито един от вас няма да се намери в този салон. „Ах – ще кажете, – чудна дума, трябва да бъде много силна дума, каква дума ще каже той?“ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата публика плаче. Една бедна жена влиза вътре и казва: „Помогнете ми“, отговарят и: „Не ни смущавай“. Сега са бедните отвътре, а Христос е отвънка, той страда, а вътре го няма Христос. Следователно тази дума, когато я изкажеш, да произведе цял един преврат, да кажеш: „Отсега нататък аз ще живея по Бога“, не калугерски живот, не свят живот, не. Святият живот ще дойде след като прекараш целия си живот само в добри дела, и после ще станеш светия – като изпълниш волята Божия. За пример, аз зададох такава задача на моите ученици: ще ми кажете един от най-големите ваши недостатъци, но зная, че те ще кажат най-малкия си недостатък. Най-големият недостатък, това е главата на змията, а най-малкият е опашката. Те ще ми дадат опашката, а ако хвана опашката, тя ще се обърне и ще ме ухапе. Не разбират закона. Дайте ми главата на змията, най-голямото зло е в главата, като хвана змията за шията, тогава с опашката лесно може да се справя. И ние, съвременните хора, трябва най-големия грях, най-големия си недостатък да го хванем за гушата и тогава тази опашка ще се предаде. И тази дума знаете ли коя е? Да ви я кажа ли или вие сами ще си я кажете? Аз може да ви я кажа, ама има особен начин за казване. За пример, един може да пее една песен и втори може да я пее и трети, но като я изпее някой певец, ще кажете: „Ах!“ И единият пее, и другият пее. И сега какво положение е, ако ви кажа тази дума? Вие ще кажете: „Ние знаем това“. Тази дума трябва да се каже при голяма светлина! На видело, а не в тъмното. Когато ви я кажа, вие трябва да ме познавате, и аз трябва да ви познавам; тази дума, когато ви я кажа, аз трябва да жертвам всичко за вас, и вие трябва да жертвате всичко за мене; когато ви я кажа, вие трябва да виждате в моето лице Бога, и аз трябва да виждам лицето Божие във вас. Имате ли тия усети, тогава аз ще ви я кажа. Имате ли ги? То са условия. Сега аз ще ви я кажа. И тази дума знаете ли какво ще произведе? Тази дума вие никога не сте я чували. Една нова дума ще чуете, която ще произведе цял преврат във вашата душа. Жив е Господ, Който е днес в света! Знаете ли вие това? Не да се афектирате, аз не искам да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, един опит, който ще произведе цял преврат в обществения строй. Тази дума може да пресъздаде цялото общество и да накара всички хора да живеят като братя, и да направи цялата земя рай, но ние сега ще оставим всичките тия аргументи. Аз в миналата беседа казах: има и друг начин, чрез който ние можем да познаем истината, ние не сме от ония пеперуди, да напускаме живота. Не, ние сме от ония, които искат да използват сегашния живот в най-добрия смисъл, да го използваме тъй, че да произведе най-добрия резултат. Аз бих желал вашите лица да бъдат светли, сърцата ви да не са тъжни, да имате една малка тъга, но да не се нервирате в дома си, да имате постоянно разположение, и тогава животът ще има смисъл. И казвам: Ако ние можем да произнесем думата „любов“ тъй добре, тази дума ще ни открие всичко. А щом се произнесе „любов“ на земята, тя има и низходяща, и възходяща степен. Понякога ти искаш доброто само за тебе да е. Тъй е, прав си. Малките извори са само за малките хора, а големите извори за големите хора. Като дойде големият извор, той е за всички. Седиш при чучурката по половин час и не даваш на другите да пият. Но ако аз ида и пусна крана и туря най-големия кюнец, тогава ти ще седиш насреща. Следователно аз съм решил да направя големи кюнци, да пусна такова голямо течение, че всички ще помните. Бистра вода ще протече. Аз казвам: Господ ме е пратил, този кран като го отворя и като мине през обществото, всичко ще очисти и омие. И аз съм решил да пусна този кран. Най-първо ще има кал, но след това ще се очисти, всички ще бъдат доволни и ще има изобилие. Аз искам, тази вълна, като иде, да бъдете готови, да не се уплашите, че ще се удавите, защото идел голям порой и да бягате, но да застанете на краката си и да кажете: „Слава Богу, че тази вълна иде“. А сега казвате: „Бягайте да бягаме, голям порой иде“. И всички говорят против мен: „Бягайте, да го не слушате“. Мене няма да слушате, но Онзи, Който говори, ще слушате. Въпросът не е личен, а принципиален. Аз, като ваш брат, съм длъжен да ви кажа истината. И ви казвам, че вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живеем по старому. Ние сме длъжни, в името на тази Любов, да живеем на света братски и ще живеем, и залъка си можем да делим, един като работи, друг ще почива, но всинца да си носим бремето, и на всички ще бъде леко. Като срещнеш някого, да кажеш: „Я ми дай малко от бремето си“, да има едно състезание, че животът да е красив. А сега ще кажат: „Тъй е наредил Господ“, „Тъй е писал Господ“. Не е писал така Господ. Господ е писал всички хора да бъдат разумни и щастливи на земята и всички да имат да ядат и пият, да бъдат доволни и да благодарят на Бога. Като се качвам на една каруца, то е за да ме заведе до моя дом, и като ме заведе, ще целуна коня. Какво е предназначението на яденето? Туй ядене е една сила, да ни приведе по-близо до Бога. Дето ядем всеки ден, то е като един трен, в който постоянно турят въглища. И ние трябва да туряме енергия. Някои казват: „Да не ядем“. Не, ще ядеш, за да можеш да идеш при Бога. Другояче душата не може да отиде при Бога. Яжте и пийте и всичко вършете за славата Божия. Не мислете, че само един човек може да оправи тоя свят. Всинца целокупно ще го оправим и ще казваме тъй: „Ние знаем, че Той е, Който ни е създал, че Той е нашият Баща, Който ни е родил, Който е създал земята и небето заради нас, ние знаем, че Той е и Неговата воля ще изпълним“. И този Господ не е горе на небето. Някои казват, че Господ е на небето. Лъжат ви. Къде е това небе? „На небето е Той!“ Но това небе прониква всинца ни. Туй небе всичко прониква. И казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята. Небето държи земята. Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде, вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все на небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живее нашият Отец на Любовта, туй небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят. Когато ние Го познаем, като срещнем вола, той ще каже: „Братко, понеже ти позна Бога, аз мога да ти говоря“. Досега воловете защо мълчат? „Че какво ще каже един вол?“ Той не се оплаква, вол е той, върви, мълчи и ние му казваме: „Дий“. Но когато приложим Любовта и снемем хомота и тия остени, ще идем заедно с вола да работим на нивата и те ще кажат: „Братко, аз те познавам“. Те познават ония, които живеят в Любовта, и всички знаят да работят на нивата. И тогава волът няма да работи 8 часа, а само 2 часа; и тези два часа ще дадат толкова, колкото осемте часа. Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди и хубави круши ще бъдат. Нивите ще раждат изобилен плод. По цялото лице на земята ще има благословение.
Сега готови ли сте да приемете туй учение и да го приложите? Щом го приложите, който го приложи първи, тъй както ви казвам, аз ще го целуна. Тогава сами ние ще се разбираме. Но знаете ли какво значи целувка? Когато Господ целунал човека, създал го. „И направил Бог човека и вдъхнал му в носа.“ Най-първо Бог направи човека чрез една целувка. Има един разказ: направил Бог човека, но без душа го направил и той дълго време викал и казвал: „Господи, ти ме направи като животно, дай ми душа!“ Викал го, викал, с години го търсил. Най-после Господ го целунал и човекът станал жива душа. И следователно, когато Господ ни целуне, ние ще оживеем. Сега сме без душа. Много хора има без душа. Минава там един беден, някой го гледа и отминава: няма душа! Ако той имаше душа, щеше да каже: „Братко, ела“. Не говори само на тялото, а ще съзнаеш, че тук има жива душа като тебе. Може да бъде той от високо положение в обществото, нищо не значи, душа с душа ще се разговарят.
И сега аз желая на всинца ви, на моите ученици – аз ви наричам сега ученици – да ви целуне Господ, моят Господ, на Когото аз служа, и като ви целуне, във вас ще има една по-велика душа, отколкото сегашната, вие ще се изпълните с този велик дух, и тогава ще бъдете свободни. И тогава, казвам, ще дойде правилото: истината в душата ще ви даде свобода, светлината ще дойде в ума ви, а чистотата в сърцето. Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде знание Божествено, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще направим в този свят. Сега аз ви пращам в домовете ви. Вие казвате, че имате Правда, ще почна да ви посещавам, няма да оставя никого непосетен, никой няма да ми се сърди, и като ви посетя, имам си дневник, каквото видя, ще си забележа в него. То ще бъде едно красиво възпоминание, всичко ще бъде красиво.
Сега ще завърша своята беседа с един малък разказ из персийския живот. Синът на един персийски шах, Сабусадин, попада пленник в едно номадско племе, и понеже баща му искал да го пуснат, князът на това племе се съгласил на това, само с едно условие: да му дадат толкова човешки очи от неговия народ, колкото тежи синът му – човешки очи да му дадат, да ги тури на терезия и колкото тежи синът му, толкова очи! Е знаете ли колко хиляди хора са се жертвали за този Сабусадин? Туй е жертва! Тогава аз питам: знаете ли колко очи са дадени заради вас? И ако за този персийски син, Сабусадин, гражданите на неговото царство са дали очите си, как мислите е живял той? Той е живял най-благочестивия живот. На всички ония, които са дали очите си за него, той дължал целия си живот и работил заради тях и плакал заради тях, разбирате ли? От дом на дом е ходил да казва, че вашето нещастие се дължи на моето невнимание. Знаете ли колко има, които са изгубили очите си заради нас? Знаете ли колко наши братя и сестри има, които плачат сега заради нас? И ние няма ли да бъдем толкова доблестни, колкото този царски син? Той е бил много по-благороден! Ние ще задържим ли сълзите си?
Това е, което изисква сега Божествената Любов. Аз бих желал всинца да заплачете, поне веднъж да заплачете за очите на онези, които ги изгубиха, за да ви изкупят от това невежество. Те заслужават този плач. Аз не искам никой да се афектира. Ако вие ще плачете както в театъра, задръжте си вашите сълзи. Ако вие заплачете, защото баща ви е умрял, задръжте вашите сълзи. Но ако вие заплачете, тъй както когато сте избавили някой ваш приятел и вие го прегръщате, този плач е благословение. Или ако вие заплачете, когато някоя бедна жена дойде и вие я прегръщате, че тя се зарадва, или когато си спомните за страждущите: плачът, който носи радост и веселие на някоя душа, той е истински плач.
И аз бих желал всички християни да заплачат, за да може този страждущ свят да се утеши. Всички трябва да плачем, да плачем, а другият плач, за умрели или за изгубено имане, този плач не ни трябва, доста сме плакали заради него.
Сега вие ще се приготвите за онази дума, аз съм приготвил тази дума да ви я кажа. И ще я произнесем заедно, аз ще я произнеса и вие ще я произнесете, и ще направим един опит, и вие ще проверите: има ли истина или не, има ли Бог или не, жив ли е светът или мъртъв. Онзи Господ, за когото проповядвам, е ли или не. Ще опитвате. Ще разберете смисъла на живота. Но по-смелите ще започнат новата наука – науката на Любовта, Мъдростта и на Истината. Сега бъдете доблестни с вашите най-големи грехове. Казвайте ми ги. Тази змия хванете я за врата и ми я дайте. Едно е: ще бъдете смели и няма да мълчите. Когато ви питат какво съм ви казал, ще кажете: „Да си кажем най-големите погрешки, как да си ги изправим“. Ето какво ви проповядвам. Не е „онзи свят“ за живеене, ще видите, че светът е един. Онези искат да ни заблудят, като казват: „Ама ние не сме го виждали Божия свят“.
„В това се прослави Отец ми, да приносяте тоя плод на Любовта.“ Тъй, в това се изявява Божията Любов, да принасяме тия плодове. Аз искам да принасяме този плод, и трябва да започнем тази работа смело и решително. И ако вие започнете с Любовта, нито косъм няма да падне от главата ви. Бъдете уверени, през този огън ще минете, през вода ще минете, но неуязвими ще бъдете, няма да пострадате. Туй е казал Христос. Ако ние служим на закона на Любовта, всичко е ясно. Ние нямаме нищо против никоя църква, никакви лоши намерения. Аз бих желал на тия църкви да се увеличи заплатата на свещениците, проповедниците, но то не е важното, а друго, друго се иска: живот чист и свят вътре, живот на Правда. И след като разберем това, ние ще дойдем до другата страна на науката, от чисто научно гледище, ще излизаме в природата, да изучаваме начините и методите, за да подобрим обществения строй. А общественият строй с такива примери като оня, който ви приведох, не се подобрява. Ние ще възприемем всички примери от природата и ще видим как може да се подобри животът. И след като направим този опит, тогава ще започнем с великото учение на новата култура, която иде в света. Светът преминава вече тази стара култура. Всичко туй ще се стопи, и този ден на стопяване трябва да ни намери готови! Аз похвалявам всички ония, които работят в това направление. Ние трябва да служим на Бога на Любовта. Където и да сме, ние можем всички да се съгласим. Любовта ни може да бъде обща, беззаветна и да дадем право и свобода на всички народи и индивиди да живеят тъй, както тази Любов е предначертала, според Божията вечна Правда.
Сега моите най-добри пожелания за всинца ви, да бъдете бодри и весели. И като се върнете, онези, които са наскърбени, половината от скръбта ви да се премахне; онези, които са много заборчлели, половината от борча им да се заплати; онези, които са болни, половина здрави да се върнете, а онези, които са гладни, половината да се нахранят. Все по половина! Онези, които нямат къща, поне една малка колибка да им се даде и да имат по едно юрганче да се покрият. На всинца да се даде по нещо, всинца да сте доволни, докато дойде онова великото, което светът очаква.
Тази Любов да пребъдва с вас и тя да ви въодушеви, да ви направи всинца герои за новия подвиг, за който сме призовани в този свят да извършим.
Беседа, държана на 21 май 1922 г. в София.
|
