Необятната любов

12 школна лекция на общия окултен клас,

18.V.1922, четвъртък 8 1⁄2–9 1⁄2 ч. в. Ст. София

Т. м.

Прочетоха се домашните работи върху: „Една обична дума или едно обично изречение“.

Следният път ще си напишете най-големия недостатък, който имате. Само един, но най-големия. Може да го напишете, както обичате. Сега аз казвам: Онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта. Любовта не е за праведните, нито за любящите. Любовта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любиш, защото те любят. Любовта е Любов сама по себе си. Ако разсъждаваме окултно, щом искаш да любиш, значи липсва ти нещо и щом искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно, и като любиш, и като те любят, това показва едно несъвършенство. Любиш, защото не си съвършен и казваш, че и Господ люби. Ама Господ никога не е казвал, че люби някого. Я ми кажете где е казал, на кое място пише това? Срещали ли сте някъде да се казва, че Бог люби? Хората казват тъй, някой пророк дошъл и казал, че Бог е Любов. С Господа лично срещал ли си се? Вие сте чудни! Пророкът казал тъй. Да, но то е за негова сметка: от него не трябва да се заключава, че Господ люби. Сега нали имате критически ум? Да любиш, значи да имаш един недостатък. Сега аз говоря за Любовта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята как се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любов. Тази Любов вие виждали ли сте я? Как се е явила тази Любов, я ми кажете вие? Може философски да кажете, как тъй? – Учителят говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любят тъй, че през целия си живот да са живели в мир! Не само да говорим. Има светии, които са любили, но и те са дърпали косите си, само че туй нещо не е писано в книгите. Много светии са налагали общото правило и тогава не са казвали, че са светии, а после… Да, светии са били, но след като са умирали. Разбира се, аз говоря конкретно, не какво е горе, а какво е долу, между вас, тъй както Любовта се проявява. И ние трябва да започнем да изучаваме тази Любов тъй, както се проявява между нас, а не онази Любов, която ние я знаем. Сега вие говорите, че любите някого, нали? Но ако този, когото любите, пренебрегне любовта ви, какво ще се роди във вас? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? След огорчението ще се роди едно озлобление, след озлоблението ще обърнете гърба си и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросът. Павел казва, че Любовта не отпада, нали? Е, питам тогава: Ако вашата Любов по този начин отпада, Любов ли е? Любов е само тази, която може да издържи всичките грехове на света, всички безконечни грехове на хората; тя е Любовта на ангелите и на боговете. Това е Любов! А любов, която не може да издържи греховете на хората, това е помия! Туй е моето определение за Любовта, разбирате ли? Защото праведният няма нужда от Любов. Аз, който съм праведен, каква нужда може да имам от Любов? Каква нужда има Господ от Любов? Той няма никаква нужда от Любов. Но понеже тия същества, слабите, които са искали Господ да им даде живот, те Го молят, заставят Го да ги люби. Той има много важни работи, с които се занимава, но понеже те като хлопат, хлопат на вратата и най-сетне той ще стане, ще си наруши мира да види какво искат. Те казват: „Ти ни даде живот, сега ще ни упътваш“. – Ще ви упътвам.

И тъй ако искате вие, от окултно гледище, да се справите с вашите погрешки, някой път трябва да търпите и себе си. Някой път вие като не може да търпите себе си, намирате някой по-виновен от себе си, за да се търпите. Не, не, като изкараш всичките грехове, пак трябва да се обичаш. Когато е хубаво, то е в реда на нещата, но да обичаш себе си и когато си грешен, в това се изисква доста голяма смелост.

Сега мнозина говорят за Любовта. Ако аз ви разкритикувам вашата любов, то не е любов. Някой говори за любовта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Аз зная защо ме обича. Казва: „Обичам Учителя“. Аз съм една круша, пълна с круши, как няма да ме обича? Ако бях един идиот, после ако бях един метач по улицата, тогава нямаше да ме обичате. И аз не вярвам на вашата любов, нищо повече! Не вярвам на вашата любов! Вярвам в любовта ви дотолкова, че докато имам туй богатство, ще ме любите, утре, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на място на тази любов, ще иде заради него. Сега това е за религиозните хора, които говорят само за Любов, за Бога говорят, небето са виждали и казват: „Какви ще бъдем там“. Това е само едно забавление. Аз забелязвам, че някога някои ме наблюдават как аз гледам, мислят как ли ги виждам, като ясновидец. Пък аз виждам далечните им планове как ги кроят и в бъдеще искат да бъдат предатели. Без разлика е за човека и предател да бъде, то пак е смелост. Той пак от Любов го прави.

Питам ви, като ученици на окултизма: Как се роди злото в света? Как? Като слезе Любовта, роди се и злото заедно с нея. Ами нали Бог е съвършен, нали човек е излязъл от Бога? Сега вие ще кажете: „Нима ние нямаме Любов?“ Аз засягам Любовта от друго гледище. Онзи, горчивият корен, който се проявява във вашата душа, от где иде той?

Аз ще обясня Любовта в първа степен. Любов, която не може да се разбере, е омраза! А кога великата Любов става омраза? Сега майката родила 5–6 деца, обаче едното от тях обича повече. Следователно, туй обично дете е станало причина да се появи в къщи омразата. Любовта на едното ще роди омразата на другите. Не е ли туй фактически в дома? Така е добре. Как трябва да примирим тия енергии? Аз говоря за Любовта, като енергия. Сега ние се намираме в света на контрастите. Там, дето има омраза, има и Любов. Любовта е несъвършена. Любовта, в която има сенки, е несъвършена, а съвършената Любов е без никакви сенки. И когато вие дойдете в съвършената Любов, ще се намерите в безгранична светлина, там ще бъдете сами. Ама няма да има никакви образи наоколо и никакви ангели няма да има. Ти ще живееш в една безпределна светлина и ти сам не ще имаш никакъв образ. Питам тогава: Ще се яви ли някаква омраза в душата ти? Не. Ти ще бъдеш тих и спокоен, там ще чувствуваш присъствието на тази вечна свобода, там ще чувствуваш Любовта, миналите космоси не ще се явят, а щом искаш да създадеш някой космос, ще извикаш омразата и Любовта. Следователно, щом човек иска да създаде един образ, веднага злото се ражда в света. То е един видим образ. Корен на злото са желанията на образи. А образът, това е една примка да хванем една Божествена душа, да я ограничим, да и турим един юлар, да и турим остен и да я измъчваме, колкото искаме. И тъй Любовта на земята не е нищо друго, освен едно ограничение. И сега хората това правят, те не се обичат, а само се измъчват. Тъй съм ги познал аз. И някои ще кажат, че се обичат. Към онзи, когото обичаш, трябва да бъдеш най-внимателен, защото и най-малката ти погрешка ще внесе най-голямото нещастие – барут е това – ще има лоши последствия. Ти ще любиш, но ще бъдеш крайно внимателен, а искаш ли да те любят, пак ще бъдеш крайно внимателен в езика си и във всички отношения. Защото формите носят злото в себе си. И вследствие на туй, някои говорят, говорят за другите, говорят, че еди-кой си еди-какво си казал, но ти трябва да знаеш, че като съзреш тия форми, ще дойдат в стълкновение, ще стане един взрив и вие, които сте на земята, из въздуха ще ходите.

И тъй, когато дойдете да боравите с образите на Любовта, ще внимавате. С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни. Запример, имате някой човек, когото обичате, зарад вас той е красив, нали? А за другиго вашият красив човек е грозен. Тъй щото нещата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: от окултно гледище, ние не знаем коя е мярката на абсолютното зло в света. Има абсолютно зло в света, има и относително зло в света. Но не знаем мярката, с която си служим. Запример, вземете между животните, зъбите на вълка са направени, за да се брани: като го закачиш, той се брани, значи той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зъби имам“. Вола, като го бутнеш, той с рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имам“. Коня ако го бутнеш, той с копитото ще те ритне. Казва: „Крака имам“. Значи всички същества си имат един начин за бранене. Той и с ръце, и с крака, и с уста, не само със зъби, а и със езика си, с всичко, той е усвоил всички методи за бранене.

Сега за да можете да разберете дълбочините на туй окултно учение, вие трябва да се справите с всички противоречия. Любовта трябва най-първо да я схванете, като един безграничен принцип, в който няма никакво зло. Да я схванете без никакво съдържание и без никакъв смисъл. Защото щом признаваш, че в Любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или както казваме ние: вечното, като се ограничи, злото се ражда.

Сега ако аз ви оставя на туй положение, ще ви създам едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създам едно зло и мнозина от вас ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме“, „Бога да обичаме“. От хиляди години ние казваме „да се обичаме“ и все не се обичаме; „да бъдем милостиви“, и все не сме такива; „да бъдем внимателни“, и все не сме внимателни. Всеки ден ние все обещаваме, обещаваме, обещаваме, а при това все има нещо, което ни препятствува. Кое е това, което ни препятствува? – Че ние не искаме да признаем нашите недостатъци. А недостатъкът е: всякога, когато човек се намери ограничен в известна форма, това е недостатък. Запример, ограничени сте в едно тяло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образ и подобие Божие, но ако бихме погледнали на туй човешко тяло, тъй както е то в същност, бихме избягали на 300 километра далеч от него. Тъй идеално е, когато се говори за човека, че е направен по образ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тяло, което сега имате. И когато аз говоря за онзи ум, ни най-малко не означава този ум, който сега имате; когато аз говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирам това сърце, което сега имате. По някой път вие имате такава опитност, чувствувате Любовта като нещо отвлечено, но то е за 5–10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате като че целият свят е примирен, но туй състояние изчезне и после пак дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. После имате известно просветление на ума, като че всичко е Божествено, всичко схващате, но след малко пак дойде обикновеният ум. Тези състояния ние трябва да ги различаваме. Именно там е сега въпросът: окултната наука дава методи, по които ние трябва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трябва да претърпи някои промени. А тъй както сте според сегашното си съзнание и в рая да влезете, пак ще потънете. Никой не може да разбере какъв е законът. Ако вие турите отгоре на морската повърхност камък, той ще потъне. Щом ви поставят в райската градина, вие през пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райските подове не могат да ви издържат. Е, питам: Как ще седите тогава в рая? Сега в школата вие какво мислите? Някой от вас е нещастен, търси някой начин да се излекува, друг иска да стане учен, трети иска да стане богат – всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислят много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че аз с моята четка искам да ви зацапам. Не. Аз още не съм изкарал всичките ви недостатъци. Аз не ви цапам, ами трябва да се хвърли тази светлина, да се схванат нещата тъй, както са в своята реалност, за да се познаем. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени нашите мозъци, с които сега си служим? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло? И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всичките недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим тъй, както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това, ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашните лекари казват, че когато има такива утайки в кръвта, от тях усещате едно неразположение вътре и трябва да се пречистят. Това значи, че материята е нечиста. Сега искам вашият ангел да не е слаб. Ангелът ви не трябва да бъде слаб. Вие като един търговец трябва да знаете вашия ефектив, точно, математически, толкова звонково злато имате в касата си, ни повече, ни по-малко. Трябва да знаете още на този ефектив какъв кредит съответствува. Злато имате, но имате и нещо, което не е чисто. Може да разполагате с 100 000 лв., а правите един оборот с 5–6 милиона и за вас хората казват: „Той е един търговец с няколко милиона“. Други може да мислят, че всичко, което имате, е капитал. И всички съвременни добродетелни хора фигурират само с един много малък ефектив, а в същото време, всеки минава за човек с по 10 милиона капитал. Някой минава за светия, друг минава за виден, а някои минават за много прости; последните са по-добри, понеже имат смелост, казват цялата истина тъй, както е: „аз имам толкова в касата си“. Следователно, ако вие за в бъдеще искате да успеете в окултната наука, да преминете този цикъл и да влезете в следния, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабите, в това блато, вътре, и за 10 хиляди години най-малко ще крякате в блатото. Вие ще кажете: „О, благият Христос!“ Но знаете ли какво нещо е благост?

Всеки, който се е опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосвал. Няма по-отвратително нещо в света от това да изнасили човек Бога. Разбирате ли това? Ако кажем, че ние сме фактически образ и подобие на Бога, ако ние себе си изнасилваме, всякога може да изнасилим ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече! И себе си като изнасилваме, пак Бога изнасилваме. Питам: Какво ще ти възрази Господ? И знаете ли, по някой път като опъваш тази тетива, опъваш я, опъваш, дойдеш до едно място, но не можеш да опъваш вече, защото тя не може да издържи, и като я откъснеш, знаеш ли какво причинява? Сега някои от вас не схващат как идат нещастията. Представете си, че живеете на втория етаж и допуснете, че вие пренасяте едно съкровище на (от) първия етаж. Всяка вечер пренасяте по 10 килограма злато. След една или две години какво ще стане с този етаж? Мислите ли, че той ще издържи? Няма да издържи. Тия греди ще се попукат, етажът скоро ще се срути и вие заедно със златото ще се намесите долу. Вие, съвременните хора, съвременните ученици, имате толкова злато, турено във вашия ум, че гредите се пукат и зданието скоро ще се срути. И къде ще идете – в дъното на морето. Така и светът, няма да се мине дълго време и той ще се срути. Та затова Бялото Братство приготовлява членовете на новата култура да напуснат този етаж. Вие можете да го схванете много буквално. Аз ще ви приведа един пример. Казвате: „Ние сме правоверни“. Нападнат неприятели някой град. Ти се примириш, оставиш богатството и тевтерите, и казваш: „Хайде, братко, да се примирим“, и бедният мисли, че ти си му простил. Обаче като се оттегли този неприятел, ти пак намериш тевтерите си и казваш: „Ти пак ми дължиш“. Сега и вие се обръщате към Бога, молите се, разкайвате се, но като намерите стария тевтер… Питам: Каква е тази любов, съвършена ли е? Любов, която не е в сила да заглажда греховете, не е любов! Това е първото нещо, първото качество на Любовта. И казва Бог тъй: „Ще залича всичките им грехове и сълзите им ще изсуша, ще ги изтрия“. Следователно, това е първото качество на Любовта. А силата в какво седи? Ако твоята Любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Аз така определям Любовта. Мирът само тогава ще дойде, ако Любовта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любов. И когато Христос е казал онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе да го простиш, той приблизително е искал да каже това. И най-мъчното нещо е това. Много мъчно е да простиш, не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, ами помен да не остане на това място, и там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили.

Сега аз ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външните ще говоря за благодат, за милосърдие, за Любовта, че трябва да се любят тъй. А на вас говоря: Ако вашата Любов не може в самите вас да заличи вашите прегрешения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мъчи някое прегрешение от миналото, от сегашното? Молиш се, Молиш се, и Господ не те чува. Защо не те чува? Защото ти искаш да Го лъжеш. – „Къти-къти“, „къти-къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошките. „Къти-къти“, хване една, „ох, моето пиленце“, „къти-къти“, тури я в тенджерата, „къти-къти“, докато я изяде. Е, как мислите вие? Мислите ли, че аз мога да вляза във вашата тенджера? – Никога! Нито аз, нито вие! „Къти-къти“ не може! И ще дойде тогава някой окултист. Но какъв? „Къти-къти“ окултист. А ние сме оградени с „къти-къти“. И сега ще ви питам тъй: От кои сте? От „къти-къти“? Всички стари окултисти аз ги кръщавам тъй: „къти-къти“. А сега за новите, ще ви дам друга формула заради тях, втория път, като говоря, ще ви кажа това правило какво е. Трябва да бъдем откровени, искрени спрямо себе си. Време е вече да кажем: „Моята Любов може да заличи моите прегрешения“. Не е въпросът може ли или не може. Никакви съмнения! Всичките други правила, които окултистът дава, аз ги заличавам. Любовта с правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нещо. И в дома ви вече няма да има неприятели, ще има само приятели.

Сега аз искам тази мисъл да остане у вас, няма да я изнасяте навън. Тази мисъл, която ви казах тази вечер, от тази стая да не се изнесе и който се осмели да я изнесе навънка, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквото до сега не е виждал. Тъй едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. И ще го питам: Иска ли тази истина пак да я изнесе навънка.

Не говорете за Любовта, докато не е във вас, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, там, дето се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная! Любовта, то е едно от най-свещените имена, с което светът се създаде. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, ред поколения ще бъдат нещастни. „Да не взимаш името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. В какво напразно? Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Туй ще създадеш, като произнесеш нейното име. Някои от вас сега ще кажат: „Знаете ли какво каза нашият Учител“. Вашият Учител вие не го знаете. Где е вашият Учител? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Няма го там. Мислите, че Учител има при масата, при вас? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами, че не ви ли виждаме?“ Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говорим?“ Не си говорим. Ние си говорим на един неразбран език. И вие даже една хилядна част не разбирате от това, което говорим и от онова, което вие бъбрите, и аз една хилядна част не разбирам.

Разбираш Учителя си само тогава, когато си във връзка с тази Велика Любов, и душата ти само тогава има общение с него. Когато намериш Учителя си, и когато Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за всички твои погрешки, и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител! Учителят на земята се цапа толкова, колкото и ученикът. И учениците се цапат. Тук, на земята, всички се цапат. И мислите ли, че ония, на които ръцете са меки, са най-чисти, че са най-праведните? Мислите ли, че онези моми, които ходят с хубави дрехи, са най-чисти? А онези в кухнята, необлечените, са най-грешни? Или онези, които копаят на нивата, са грешни? Аз мисля обратното: Онези, които играят на хорото, са най-големи грешници; онези, които се молят в църквата, са най-големи грешници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли в какво да е грешен? Той е по-праведен. Запример, ще иде някой на църква, ще каже: „Господи, Господи“ (ръцете прилепени една о друга). Ами кой те е научил тъй да се молиш? „Ами, че майка ми тъй ме е учила“. „Ами Господ казал така.“ Аз съм обяснявал. Кога? А майка ти кой я е научил? Твоята мъдрост и твоята Любов, като сили, трябва да влязат в душата ти и да заличават греховете ти. Не да стискаш ръцете си, а ще вземеш тевтера да заличаваш греховете си. Когато човек иска да крие нещо, той допира ръцете си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нещо в тях, после ги отваря и казва: „Господи, всичко е отворено пред Тебе, както виждаш“, но после пак ги приближава и казва: „Един ден пак мога да туря нещо между двете ръце“. Един окултен ученик, който си служи с такива маниери, не може да успее, защото всяка една негова мисъл ще произведе в другия свят такива вибрации, за които всеки би го отдалечил на милиони километри от себе си. И когато ангелът се приближава до такъв човек, той взима всички предпазителни мерки, да не избухне тази бомба. Защото, ако избухне, тя може да причини едно зло. Сега туй е вярно по отношение на физическия живот. От 20 години следваме тоя живот, но при неговите форми светът не може да се поправи. Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер. И тогава казват, че е права мисълта: „Когато Духът дойде“. Кой Дух? Духът на тази велика Любов, която всичко заличава. И ние ще повярваме в Бога, че Той е заличил греховете ни, забравил ги е. Някой ще каже: „Ама греховете ни са толкова много, че Господ не може да ги заличи“. Тогава ако Господ не може да ги заличи, Неговата Любов е много слаба. Но след като Господ е заличил твоите грехове и ти отидеш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори.

И тъй, аз ви оставям на първото положение. Не мислете, че искам да ви въздействувам. Не! Казвам: Ако вие искате да бъдете ученици на туй велико Бяло Братство, непременно Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава. На всинца ви казвам: За да можем да вървим напред, непременно Любовта не само на едного, но на всинца ви трябва да бъде такава. Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките. Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не другите да му го правят. Всеки един от вас трябва в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господа трябва чиста книга, на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкът: „Ще отнема каменните им сърца и ще напиша закона си“. Някои тълкуват, че Господ ще направи това. Да, Господ ще го направи.

Сега не казвайте, че утре ще направите туй, нито след една година, нито сега, но кажете в себе си: „Това ще бъде така!“ Ако кажете: „Аз сега ще го направя“, няма да го направите. „Така е било и така ще бъде!“ Следователно, това е мая. А туй, сегашното заблуждение, това е заблуждение на черната ложа, заблуждение на дявола (казано в религиозен смисъл). Той е най-голям хипнотизатор; ще те тури в хипнотически сън, ще те хипнотизира и след като извърши хиляди престъпления, ще каже: „Ти си извършил това и това престъпление“. И всички тия реклами са на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носим.

И тъй най-първо Любовта трябва да заличи всичките ваши погрешки, за да може да тръгнете. Запример, някои от вас трябва да се хармонизират, за да приложим друг един опит. Пак ще ви дам един опит, малко по-голям от този, но пак ще бъде микроскопичен. И след туй знаете ли какво ще дойде? Ще ви дам трети един опит. Защото ако сега ви дам най-тежкия опит, едва ли ще останат от вас 10 души. Аз ще ви кажа, ще бъда откровен. На вас, учениците, които сте тук, ако ви кажа: 3⁄4 от богатството си още тази вечер ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислим малко“. И веднага ще помислите дали Господ е казал тъй или тук се крие някоя друга работа. Не, не, 3⁄4 от богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте, че и туй ще дойде. Сега този изпит е нищо, той е цвете, има още по-тежък, него няма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, през сито ще минете. Изпити ще дойдат, ще видим сега кой ще издържи докрай, кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любов имате, и аз ще опитам вашата Любов. Вие казвате: „Учителят казва, че нямаме Любов“. Как да нямате Любов? Аз съм дошъл да изпитам Любовта ви. И щом намеря, че имате Любов, аз взимам думите си назад. А щом вие не издържите; вие ще вземете думите назад. Нали ще бъдем искрени в изпита? Така аз ще ви туря на изпит и най-после, като ви прекарам през всички изпити и вие ги издържите, ще кажа: Положете сега и мен на един изпит, който вие намирате за добре. Аз ще ви дам право и вие да ме поставите на изпит, какъвто вие искате, но по-напред вие, после аз. Тогава ще завършим школата и ще влезем, къде? В новата епоха, дето нито за мъж отиват – как е казано там? – „Нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели.“ И Тази епоха ще бъде. Туй може да стане, то е в трансформиране на съзнанието. Не говоря за човешката плът, то е във трансформиране на съзнанието в човека.

Т. м.