Мястото на човека в природата

Т. м.

Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.

Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите и не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите и на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.

Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.

Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.

Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него. Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.

Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?

И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.

Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите и се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата и е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.

И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?

Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека. Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.

За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те. Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.

Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората. Геройство ли е това? Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.

Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.

С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.

Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.

Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.

Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.

Сега ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.

Т. м.

11-та школна лекция на общия окултен клас, 11 май 1922 г., четвъртък, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.