Т. м.
Мнозина искат да бъдат ученици на Божествената школа. Какво се изисква за това? Само онзи може да бъде ученик на тази школа, който е готов да се откаже от обикновеното си разбиране за живота и за природата. Какво прави човек, като влезе в лодка? Той няма да ходи напред и назад, да се разхожда, както прави на сушата, но ще седне на едно място и ще се остави на лодкаря да го води.
Като излезе от лодката, ще постъпва по друг начин. Следователно влезе ли в Божествения свят, човек трябва да се откаже от стария начин на ходене, от старите си разбирания за морал и право. Земният морал е безморалие на небето; земното право е безправие на небето. Ако съберете всичката правда на земята, едва ли можете да образувате най-малката добродетел на един ангел. Сегашните хора трябва да бъдат смирени, да знаят, че не са достигнали още до онези добродетели, които произтичат от Любовта. Ще кажете, че човек живее и се движи в Бога. Това е вярно, но само за онзи, който мисли, чувства и действа като Бога. Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си.
Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие. След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо. Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда. Нищо друго не му остава, освен да се учи от него, да приложи неговите методи и да върви напред.
И тъй, работете, без да губите равновесието си и да изпадате в дисонанс. – „Не свирим ли и ние добре?“ – Свирите, но не като втория. И вторият свири добре, но не като третия. Който дойде последен, той свири по-добре от предидещите. Дойдете ли до десетия цигулар, вие влизате в закона на съвършенството. Числото 10 е закон на съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред.
Представете си, че вие не сте слушател, както в първия случай, но млад, здрав момък, способен за физическа работа. Отивате при един богат господар да копаете на нивата му. Среща ви втори господар, по-силен от първия, и ви взима при себе си, да работите на неговата нива. Няма какво да правите, напущате първия господар, отивате да работите при втория, който е по-силен. Така се изреждат 10 господари, един от други по-силни, и всеки ви отнема от по-слабия господар. Трябва ли да се борите с господарите си? Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да и се противопоставите, тя ще ви смаже.
Първият символ, за цигуларите, има отношение към астралния свят, дето съществува и съгласие, и дисонанс. Вторият символ, за десетте господари, има отношение към физическия свят, дето съществува повече дисонанс или разногласие, отколкото съгласие. Сега ще приведа трети символ, който има отношение към духовния или ангелския свят. Срещате един човек, който говори малко, но всяка дума е пълна със съдържание и смисъл. Пред него лежат 10 мъртъвци. Той изговаря само една дума и един от мъртвите възкръсва. За да възкръснат останалите 9 мъртъвци, дохождат още 9 души със същата способност, да изговарят по една дума и да възкресят по един умрял. И десетте умрели един след друг възкръсват. Ще се яви ли някаква дисхармония между десетте души, които са възкресили по един умрял? – Няма да се яви никаква дисхармония. Всеки възкръснал ще благодари на своя спасител. Значи в ангелския свят съществува закон на хармония и съгласие. Всяка изказана дума има смисъл само тогава, когато може да възкреси един умрял човек.
Ние употребяваме думата „умрял“ в духовен смисъл. За пример, срещате един скръбен, отчаян, безсърдечен човек. Той е готов да се отклони от пътя си, да вземе крива посока. В това отношение той е мъртъв човек. Ако можете само с една дума да го съживите, вие сте човек, който може да възкресява. Обаче в дадения момент вие можете да съживите само един човек. Останалите 9 души ще ги съживят други. За всеки даден момент работата на всеки човек е точно определена. Никой няма право да се меси в чужда работа. Всеки ще гледа своята работа. Ако си пръв, ще възкресиш един; ако си втори, ще възкресиш друг; ако си последен, ще възкресиш последния. След това ще се обърнеш към Бога, да благодариш, че си казал една дума на място. Затова Псалмопевецът казва: „Словото Божие няма да се върне при Бога, докато не принесе своя плод“. Едно семе принася един плод. Значи всяка дума ще принесе само един плод.
Желая ви, да срещнете този човек, който може с една дума да ви възкреси. Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали. Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия. Следователно всяко дело е добро, когато внася живот в човека. Мислете върху трите примера – за младия момък, за цигуларя и за онзи, който може да каже една мощна дума. Това са символи, които имат приложение в живота. Ще ги развиете като тема, да видите на какво можете да ги уподобите. Три теми, всяка седмица по една. Който не може да пише, поне да мисли върху тях. Те са символи, които ще ви ползват, както в живота, така и в науката.
Същевременно мислете и върху изречението, което Соломон е казал: „Има време за всяко нещо“. Разглеждайте проявите в живота, за да се убедите, че наистина всяко нещо става на определено време. Работете съзнателно върху себе си, като се пазите да не нарушавате хармонията в школата. Който не следи за хода на своите мисли и желания, може да наруши тази хармония и да излезе от релсите на своя живот. Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава, да не се разсейва. Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи правата посока на движение. Ум светъл, сърце топло и силна, разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствието на Духа в човека, Който ще го научи на всичко, което е необходимо за него. Христос казва: „Едно ти не достига“. Това едното, именно, ще го донесе Духът. Придобиете ли, което ви недостига, вие ще оживеете. Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете.
10-та школна лекция на общия окултен клас, 2 май 1922 г., вторник, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.
|
