Природни методи

7. школна лекция на общия окултен клас,

13.IV.1922, Четвъртък, Ст. София.

Т. м.

Ще направя няколко бележки.

Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх. Който влезе в тази школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение – той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени. Тия ветрове понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път с лапавица, по някой път с град. Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате пред вид.

Сега туй, което става в природата, ще стане и вътре във вас. Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам „точно определено“, не разбирам, че е ограничено. Не! Две противоположни мнения има в окултната наука, в окултната школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви. Само силните хора могат да се проявят, а слабите – не могат. Само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно, от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди, да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.

И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да изнасиляте себе си, а да подигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, ще може да подигне и ближния си, а всеки, който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз изнасиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е верен. Следователно, ще имате сила, не да изнасилвате себе си, а да подигнете себе си. Туй е моралът – да се подигнем над сегашния морал в света. Да подигнем себе си! Тъй че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение. Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам: Всички тези съвременни хора били ли са във времето на Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали“. Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? „Еди-кой си какво казал“. Не, не ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всичките думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи. Всички посветени ученици на окултната школа четат от това Велико Евангелие. Туй е Евангелие! А сега, искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Светаго. Не, не, от Духа Светаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатило на листата, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума на тази Велика книга. Каквото Христос е говорил, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа. Туй Евангелие го разбирам! И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира!

И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас! Защо? Такъв е законът. Чудни са хората! Ама ще каже някой: „Апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни и когато сме силни, тогава сме слаби“. Да, ап. Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това! То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мене, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мене или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас? Вие 10 пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието, нейде, ап. Павел казва: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата ви. Вашата душа е нещо велико! И следователно, ние сега градим тези малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, безграничното, тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична, в едно и също време. За Бога, колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам. Аз разбирам, че величието, интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го подигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог! Този Господ ви препоръчвам, Господ, който може да слезе до вашия уровен, от там да ви подигне и да ви направи като себе си. В какво? Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да подигнете и тях.

Това е учението, което Христос е учил. Сега това, което имаме, не е морал. Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработвате. Когато разработва принципите вътре в душата си, вие ще се почувствувате силни и мощни – силни и мощни да претърпявате всичко.

Сега ще обясня и думата „търпение“, от окултно гледище. Всеки ученик от школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как? Някои, запример, се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си“. Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него. Той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене?“ – Ти ми дължиш. „Колко?“ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мене, ще го питам: „Търпелив ли си? То значи, че имаш да ми даваш“. Някой казва: „Ти ме обиди“. Що е обида? Имаш дълг, дължиш. Колко? – Еди-колко си. Веднага: Колко лихва? – 10–20%. Аз няма да обеля зъб. Ще отворя кесията си – „заповядай!“ Доволен ли си? – Доволен съм. Ще се ръкувам. Ще дойде при тебе някой. „Аз съм обиден“ – Ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса помежду си. Ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш. Туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше до сега да се подигне, щеше да се оправи. А сега с какво се занимавате? С въпроса: „Спасил ли ни е Господ или не“. Като ни е пратил Господ на земята, ние сме спасени. Ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно, Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов. Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те са готови и сега да възприемат Любовта, те са били в зачатие. Майката кога храни детето си? Тези хора не разсъждават върху тази философия. Ами когато онова дете е в утробата на майка си, сучи ли от гърдите и? Не, млякото ще остане за майката. Тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето и. Следователно, през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно, ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците. Значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище“. И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден, като едно предметно училище, и всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по месечината, ще ходите навсякъде да учите. Разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще питате: След колко милиони години ще се срещнем? Не, едно пътешествие от 10 милиони години можем да го съкратим на 1 час или на 1⁄2 час, а друго пътешествие от 1⁄2 час може да го разтеглим в 100 милиони години. То е въпрос на движение, на бързина. Зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът, с какъв влак ще пътуваш. Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство. Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.

И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни. Ще турите в ума си мисълта да имате сила. Тогава за придобиване на тази сила ние имаме вече методи. Има закони как да придобием сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази сила, която ще придобиете е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане, ще ви дадат Божествена сила. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази сила. Ако бъдете с такава Любов, тази сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.

Сега тези са положенията, които трябва да вложите в ума си. Това е учението, което Христос е учил. То е най-простото учение, което Христос е проповядвал на хората тогава.

Сега разбрахте кой е силен човек. Но кой е слаб човек? Силен и слаб. Всеки, който не употреби силата, която има, за своето подигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето подигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си сила, която има, за своето подигане, става силен. То е същият закон, както като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката, тук, на земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче, има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно, отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически. Процесът е, значи, вътрешен. Сега как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябва ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на живота не може да се обясни. А истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен. Туй е необходимо заради нас, да бъдем силни.

И тъй силата е едно качество на Божествения дух. Значи – силата е движение. Всички тия движения човек трябва да ги влада.

Прочетоха се темите върху „Предназначението на 5-те чувства“. Избра се една комисия от трима души, мъже, която да извади същественото и най-важното от прочетените теми.

Мъже, подразбирам интелигентността да работи, мъдростта да работи, защото за Любовта няма още място. Сега щом се яви Любовта в света, ние плачем, а трябва да мислим. Ще направите един хубав извод. Тъй щото учениците, като се трудят, могат да кажат някои хубави работи, нали?

Ще ви задам друга една тема, върху която да напишете пак нещо, а именно: предназначението на водата.

Вие си записвайте темите, даже и онези от вас, които не пишат, защото те са свързани помежду си.

Т. м.