6 школна лекция на общия окултен клас,
4.IV.1922, Вторник, Ст. София.
Т. м.
Преди да дочетем написаното, ще направя няколко бележки. Вие знаете как ганосват съдините. Виждали сте калайджиите как калайдисват: стъпват с краката си в съда и го изчистват, за да може калаят да хване добре. Без да се очистят съдовете, калаят не може да се тури. Когато вие влезете в една окултна школа, тъй ще турят краката си, ще ви въртят и докато не ви очистят хубаво, калай не ви се туря. Има някои черти, някои възгледи у вас, които трябва да напуснете. Те са следующите: тщеславието. Това е едно животинско проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете. Когато кучето е тщеславно, то вдигне опашката си нагоре, казва: „Аз не искам да зная“. Когато паунът иска да покаже тщеславието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И тщеславието е едно подобно животно. И ако в ученика, който влиза в една окултна школа има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Той ще се сблъсне с една действителност и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват. И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи. Как тъй, да помислят хората, че е беден човек! И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са. Религиозните хора, и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от тщеславието. Тщеславният човек за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери.
Сега вие влизате в една окултна школа, дето светлината е толкова голяма, че всичките ваши недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре, че вие ще останете като някоя попарена кокошка. Като ученици ще знаете що е попарена кокошка. Няма да бъдете от мене попарени, а от тия Бели Братя, които са много добри. Който има тщеславие, те могат да му оскубят задницата тъй, че не ще може да си представи как е станало това.
И тъй с тщеславието ще се простите. Ако пък го много обичате, когато влезете в школата, ще го оставите отвънка като багаж. Гардероб има, ще платите за него, а щом свършите школата, ще си го вземете, може пак да си го турите; то за света е потребно, но за школата абсолютно никаква потреба няма от него. И тъй, тщеславието се проявява от учениците. Запример, почвате да питате: „Как мислите, аз успял ли съм в окултната школа?“ То е чисто тщеславие. Успял ли си! Туй можем да го знаем още сега.
„Излез!“ Дайте му цигулката, дайте му едно мъчно парче! „Хайде изсвири го!“ Ако можеш да го изсвириш, успял си. Ама: „Аз разбирам от музика“. Можеш да разбираш теорията на музиката, но не знаеш да свириш. Понякога е по-хубаво да свириш, отколкото да знаеш само теорията. Хубаво е да знаеш и двете. И следователно, ако знаете да свирите, вие ще свирите. После някои питат: „Как мислите, дали сме усвоили Любовта?“ Аз сега много лесно мога да изпитам колко ви струва Любовта. Някой казва: „От Любов мен ми гори сърцето“. – Дай на този брат хиляда лева сега! Въпросът е свършен: дай на този брат хиляда лева! Тъй! Наведеш ли си главата надолу, въпросът е свършен. Той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене?“ Ако искате да остане нещо заради вас, стойте отвънка. Ние искаме, като влезете в тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можем да туряме в тях. Ако влезете с пълни каси, какво ще турим? Ние не искаме хора с пълни кесии. Светът търси пълни кесии, а ние търсим обратното. Ако вашите кесии са празни, елате, а ако ли са пълни, ще кажем: „Погрешили сте“.
И тъй от чувството на тщеславието и на лицемерието ще се пазите като от огън, защото освен че няма нищо да ви предадат, но те ще ви смъкнат на тоя животински уровен, където знаят само да показват зъбите си. Двама души, като се срещнат, озъбят се: „Внимавай, аз не съм от слабите герои, но съм голям герой“. Така е и с кокошката. Като види някой вол, подскочи „хоп“ – то е тщеславно чувство. Волът, като я бутне с рогата, свършва се с нея. Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори с един вол. Но, за да се бориш с един вол, иска се знание. И тъй в тази окултна школа, вие влизате да се научите как да се борите с рогата на вола, защото ще срещнете духове от черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Някой път Белите Братя ходят в техните школи да се учат. „Синовете на този век са по-умни от синовете на светлината.“ И синовете на светлината трябва да се учат от синовете на тъмнината. Знанието, принципите и в двете школи са едни и същи, но едните прилагат знанието по един начин, а другите го прилагат по друг начин. Силите, които действуват, са едни и същи, няма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употребят по един начин – в ляво, а други по друг начин – в дясно. Обаче, ние преспокойно може да почерпим поука, може да научим нещо и от един черен брат, дори и от църквата. Туй е казано сега между четири стени. Ако го кажете отвънка, ще ви изключат от всяка църква. Разбирате ли? Туй не е символ. Вие още не знаете произхода на черните братя, нали? И защо са черни? Защото те отидоха на ляво, а другите на дясно. Аз няма да обяснявам това. Човек има лява ръка, има и дясна ръка. Защо? Двете ръце не са ли на мястото си? За сега ние употребяваме нашата дясна ръка, но било е време, когато лявата ръка е била на работа. Има ли грях сега, че човек има една лява ръка и една дясна ръка? Няма. Тия ръце са точно на мястото си, само че в движението си, посоката на лявата пътека минава през центъра на земята, а на дясната – през центъра на слънцето. По това се различават. При единия начин вие ще слезете в най-гъстата материя, в най-голямото противоречие на живота, ще имате да се борите, ще се намали светлината; а при другия – ще минете в най-рядката материя, ще минете през центъра на слънцето. Няма да се боите, ще има кой да ви предпази.
В окултната школа любопитство не трябва да има. Там любопитство не се позволява! Любопитството е за света, само там любопитство се позволява. Да имаш едно дълбоко желание да учиш, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено от тщеславието. И тъй ще имате горещо желание да учите, но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от низшите култури, тези качества не ни трябват. Сега вие можете да кажете: „Тия работи нас ни са доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави тщеславието вътре в човешкия организъм. Вие не знаете още последствията на лицемерието, какви пертурбации прави то в човешкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаели последствията, които се произвеждат от тях в организма, вие не бихте ги помирисали.
Сега аз не искам да вляза в противоречие с вашите чувства. Религиозните си чувства ще ги държите на друго място. Сега аз говоря на ума ви, не на низшия, но на висшия ви ум. Ще мислите и ще чувствувате. Аз не говоря и на вашите сърца, нямам това за цел. Сърцата ви са за вас, и за Бога, нали? На вас ви трябва светлина, трябва ви знание. А при туй знание ще придобиете Мъдростта. Щом придобиете тази Мъдрост, вие ще знаете как да обработвате вашите сърца. Сега знаете този стих от Стария Завет: „Сине мой, дай ми сърцето си“. То е един вътрешен процес на Битието, процес, който в бъдеще ще се реализира. Той няма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. А за да се обработи туй сърце, нам ни трябват знания, велики знания ще кажа, за да може тия сили, които са вложени в нашето сърце, да ги приготвим за бъдещата култура. И засега, въобще, всички религии се занимават само със сърцето на човека. Всичките проповедници се стараят да произведат известни ефекти, заплашвания с пъкъла, че има ад, че има страдания. Но това са пръчици на деца! На един ученик, който влиза в окултната школа, ние не му показваме тояга, ние само казваме: „Ако вършите така, ще имате такива последствия. Понеже вие имате такъв организъм, с такива вещества, с такива съединения, то ако постъпите така, ето какви последствия ще се явят в организъма; ако ви е приятно, може да ги направите“. Ученикът ще знае причините и последствията, хубаво ще проучи своя организъм и своето сърце.
И тъй у всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието.
После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието за себе си. А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят.
И после друго нещо искам: онези, които идват сега в школата, ще опитват волята си. Обиди ще има, но щом влезете в школата, вие ще трябва да се подигнете високо, да забравите за един час всичките ваши обиди. Влезе някой, погледнат го накриво, той казва: „Този ме обиди“. Не, не ще упражните волята си. Ако вие не можете да потушите това ваше чувство – обидата, която е едно животинско чувство – вашата воля е слаба, няма да успеете. Вие ще хванете това чувство – обидата, като кредитор, и ще му кажете: „Що имаш добрината да ме чакаш един час отвънка, вън от приемната стая, и аз, като изляза, ще ти платя“. Сега ние не искаме изведнъж да превърнете вашия живот, а само за един час да може да задържате едно ваше разположение вънка от вашата приемна стая. Може ли да го задържите за един час, вие ще го задържите и за два, три, четири, пет часа. Не можете ли да го задържите за един час, нищо не можете да направите. И когато влезете в една школа, ако не се съобразите с това, винаги, чрез закона на внушението, другите ще ви създават тия препятствия. Да кажем, между мъжете и жените стане някакъв спор, идват обидени в школата. Но трябва да знаете, че като влезете в школата, вие не сте мъже и жени. Тъй, мъже и жени нямаме. Тук имаме ученици. Отвънка вие сте мъже и жени, а тук сте всички души. Ние не признаваме мъже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искат да придобият Божествено знание и да го употребят за растежа на своята душа, за напредване на царството Божие на земята. Туй признаваме. Сега ще кажете: „Туй много пъти е казано“. Пак ви го казвам и който не вярва сега в тия мои думи, ние ще почнем с опити и ще се увери. Туй трябва да го знаете, то не е заплашване, но това са закони, които трябва да се пазят. Аз не казвам, че туй място е школа. Не, то е едно ваше събрание. От тук вие ще влезете на друго място, а школата ние може да я преместваме и в друга стая, и в трета, и в четвърта, и в пета. Този салон не е окултна школа. Даже, ако направим специално здание и то няма да е окултна школа. Сега вие ще кажете: „Понеже затворихме вратата, образувахме вече школата“. Ние можем 10 пъти да затворим вратата, но това не е достатъчно. Аз гледам на мнозина от вас вратата е все отворена. Външната врата тук е затворена, но вратата на вашата къща е отворена и постоянно има влизане и излизане. Ще затворите вратата си и ще кажете: „За един час ще ни чакате, сега сме заети, но след един час ние ще се върнем, ще бъдем на ваше разположение“. Искам от вас първия опит да го направите; сега да можете като дойдете в неделя в школата, да се борите. Борба се иска! Голяма борба се иска, но трябва да победите. Да не мислите, че като дойдете, ще измените туй състояние изведнъж. Ние искаме да имате борба и в тази борба да победите. Някой казва: „Да свършим, да пропъдим този дявол навънка“. С този дявол ти си ял и пил в миналото, той ти е приятел. Приятел ти е! Ще му кажеш: Приятелю, едно време ядохме и пихме, но аз разбрах, че яденето и пиенето развалят живота, аз съм тръгнал в друг път, а ти, като мой приятел, можеш ли да тръгнеш с мене в този нов път? – Не мога. „Тогава ти ще ме почакаш за един час навънка, после пак ще си поговорим“. Той, като приятел, ще ви послуша. И ще се научите: в окултната школа не се позволява да обиждате никого! Няма да му кажеш: „Ти си такъв, ти си онакъв“. Не, не. Аз ще ви приведа следующия пример, той е от епохата на християнството. Един от великите Учители, запознат с окултизма, след като е преподавал дълго време на своите ученици тайните на туй учение, изпратил ги в града да проповядват. Двама от тия ученици срещат двама езически жреци и когато ги виждат, казват: „Е, синове на лукаваго, чеда на дявола, сатани вие, които развращавате света…“ Те се приближават при тях със своите бастуни и им пукват главите. Учениците се връщат с пукнати глави. Жреците отиват при Учителя им, той излиза и ги пита: „Приятели, къде сте ходили?“ – Как, приятели? „Защо?“ – Преди един час бихме двама от вашите ученици. – Много добре сте направили. Ученици ги наричам, защото те са чада на Бялото Братство. И когато Архангел Михаил бил проводен за тялото на Мойсея, не казал никаква зла обидна дума на дявола, а казал: „Господ да ти възбрани“. А сега вие имате слабостта, някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много работи. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажеш: „Ти си един отличен работник, тъй разбираш, тъй вършиш“. Той е убеден, вярва в своето и иска да те убеди по един, по друг, по трети, по четвърти начин, дава ти доказателства. Всеки един лош дух, като дойде, казва ти: „Не бъди толкова глупав, всинца не могат да се подобрят“. И той ти дава доказателства. Тогава ти се убеждаваш и казваш: „Прав си ти“. Обаче в Бялото Братство има други доказателства и ние трябва да докажем, че е тъй. В школата абсолютно ще има хармония. Никой лош дух не може да ви смущава. Те знаят какъв е законът. И едните се учат, и другите се учат. То е закон в окултната наука. Щом излязат учениците навънка, в света, има спор между тях. А в школата учат ли се, няма никакъв спор. И затуй се казва за праведния Йов, че в съвета Господен дошъл и представителят на черното братство и казал на Господа: „Ти обърнал ли си внимание на Йова как върви?“ Но тези работи ние ги знаем и затуй ги поставяме на тяхното място. Значи и той присъствувал на този събор в школата. И Господ му казва: „Ами ти обърнал ли си внимание на Йова, как прилага туй учение?“ Следователно, в школата няма никакъв спор между черни и Бели Братя. Че той е чер – чер или бял брат, те се обичат. В школата се обичат, но щом излязат в света, интересите им не се съвпадат и работят всеки за своите интереси. Обичта си е обич. Ние ще докажем кой принцип е прав. И едните вярват, и другите вярват, но вярата на едните се различава в много отношения от вярата на другите.
Та като ученици на тази школа ще имате един широк възглед, а няма да бъдете тесногръди. И черният брат, и той е един напреднал дух. Тия неща са реални. В школата ще мислите, че всичко в света съществува, защото е необходимо; а онова, което е необходимо, полезно е за развоя на целия космос. И следователно, за да има знание в света, непременно трябва да има два процеса.
И тъй едни грънци се създават за почести, а други за безчестие. Ако ти направиш едно гърне, па си туриш помията в туй гърне, а в другото гърне си туриш млякото, питам: Тия грънци виновати ли са? Гърнето с помията е черният брат, а гърнето с млякото е белият. Кой е виноват? Гърнетата ли са виновати? Не. А онзи, който употребява гърнетата, еднакво му е приятно, че има едно гърне за помия и едно за мляко. Те му са много полезни, че си туря помията и млякото. И двете му са еднакво нужни. Но щом нямаме нужда за помия, хвърляме гърнето и щом нямаме нужда за мляко, хвърляме и другото гърне, и тогава оставаме без гърнета.
И тъй добри и лоши хора в живота, това са само идейни схващания при сегашния развой на човешкия живот.
(Сега, които от вас са писали върху „предназначението на човешкия език“, да прочетат работите си.)
Вторият път напишете нещо върху „предназначението на сегашните пет чувства“. Това ще бъде обща тема за всички, които могат да пишат. Как мислите, органът ли се е родил по-напред или чувството? – Чувствата се явили по-напред. Следователно, всяко едно чувство съответства на известна идея. За сега човек е засегнал само петте полета, достигнал е до полето на Истината. Значи той е достигнал до най-низшето поле на Божествения свят. Трябват му още две чувства. Тогава онези от вас, които се наеха, нека напишат, например, пипането на кой свят съответствува, вкуса, обонянието, слуха, зрението, определете ги към кои светове, към кои полета спадат. Може да прочетете теософската, окултната литература, да видите какво пишат и после изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете вкратце, колкото се може по-кратко. Когато пишеше върху тия теми, нали казваме: Без страх и без тъмнина! И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т. е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят и всеки, който много говори, помага на черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите Братя. „Малко“ значи – есенцията, тя ни трябва. Запример ще кажете тъй: „Аз ви много обичам“. Сега започвате – както говорят влюбените – „и съм готов заради тебе това да направя, онова да направя“… Нищо няма да извършиш! „Аз ви обичам“, опитайте ме. Нищо повече. „Аз ви обичам и всичко мога да направя заради вас“, опитайте ме. Като опиташ, ще го познаеш.
Само „аз“ мога да обичам. „Аз“ трябва ли да се каже? Ще кажеш „аз“ и ще разбираш туй Божественото в себе си. Ти можеш да изоставиш аз-а, но в ума си подразбираш „аз“. На английски трябва да кажеш „аз обичам“, а на български можеш да кажеш само: „обичам те“. На английски не можеш да кажеш без „аз“. Ще се стараете в школата да бъдете отривисти и всякога езикът ви да изразява чувствата ви. Сега ние сме опитвали резултата, когато думите ви не изразяват вашите чувства. Всяка празна реч е една форма, в която вие ще дадете място на един лош дух да се всели вътре във вас. Затова всяка форма, която образувате, трябва да е пълна с нещо Божествено. Празните думи, изобщо, всякога създават големи нещастия. Като произнесеш някоя празна дума, резнете нещо в сърцето и казваш: „Не трябваше да го кажа“. Защо трябваше да пишете върху тая тема? За да се развивате, да се пробуди във вас съзнанието. Аз искам да ви убедя в едно нещо: че вие не сте такива простаци и невежи, както си мислите, във вас има заложени много истини от миналото. И ако сте верен на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение. Вие ще кажете: „Духът ми го продиктува това“. Като че Духът има особено благоволение към вас. Не се лъжете: Духът към всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духът говори, ти не можеш да го възприемеш. Ще кажеш: „Духът не благоволява“. Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш и Духът ще благоволи.
Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възраснат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите, е за ваша полза.
В няколко беседи аз ще се спра и ще ви посоча от кои недъзи трябва да се пазите. Не че те са ваши недъзи – те са общи, на цялата бяла раса, но от тях трябва постоянно да се пазите. И след като можете да контролирате тия недъзи, тогава ще пристъпим към микроскопическите истини, към малките истини, с които ще почнем да правим своите наблюдения и своите опити. И тогава на всеки един от вас ще се дадат малки задачи, които трябва да разреши, и сам ще проверява нещата. Но отсега ви предупреждавам: Да не очаквате отварянето на небето, да не очаквате разрешаване на всички велики тайни на природата. Не, туй може да го очакват други. Когато учителят се съблазнява от един ученик, който му дава голяма заплата, за да го учи, той не е на мястото си. В окултната школа може да се яви един Учител, може да му дават 1, 2 или 10 милиона лв., за да преподава; няма да му кажат нито една дума, но реши ли той да преподава за пари, въпросът с него е свършен. И в ума на човека влезе ли такава мисъл, изкуси ли се и той да придобие знанието, за да го използува за себе си, и с него въпросът е свършен. Тъй абсолютно безкористни ще бъдете! Първото правило: ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете. Мен можете да лъжете, но не искам себе си да лъжете, затуй ще бъда много строг. Никога не лъжете себе си! Приложете този закон: спрямо себе си да бъдете абсолютно верен, без никакво изключение. Ще признаете в себе си истината тъй, както си е. Никакво изменение няма да правите, просто ще констатирате нещата тъй, както си са, ни повече, ни по-малко. Верни на себе си: това е първият закон в школата. Може ли да приложите този закон, за другите е лесно. С този закон се полага една основа, върху която може да се гради.
Сега защо често съм толкова строг? Съжалявам, че съм отворил тази школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тук, изпитвам едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Аз да ви кажа истината! И ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите, както знаете. Решил съм! Аз не искам в бъдеще да измъчвам себе си, нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече! Туй, което зная, може да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мен. Приемам всичките ви мисли и ги преживявам вътре в себе си. Пък аз не искам да преживявам вашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да ми говорите, че това било, онова било, аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и неблагодарности. Който е благодарен, добре, и който е неблагодарен, пак добре. Нищо общо нямам с това. И знаете ли защо? Аз служа на друг един закон, ще ви говоря сега. Аз не искам по никой начин да огорча Оногова, Който живее в мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, Който живее в мене, върху Него аз не искам да се хвърлят никакви укори! Аз мога всичко да нося, но заради Него! Щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвувам всичко! „Ама след хиляди години дали ще се дадат условия?“ Все едно! Щом дойде до Неговото Име, аз не позволявам. Та аз забелязвам всичко и ви казвам: В школата, абсолютно не искам да ме критикувате, нито да се съмнявате. Опитвайте нещата! Казвал съм и друг път и пак ще кажа: Ако съм увредил някого, да дойде при мене, без да ме критикува, аз ще му платя 10 пъти повече, отколкото струва, и да се свърши въпроса, веднъж за всякога. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! В бъдеще, онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна гръб и няма да го погледна вече! Туй е правило в Бялото Братство. Защо? Туй е вътрешен закон. Онзи, Който живее в нас, Господ, си има път, по който върви, и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти и всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието. „Ама аз тъй мисля!“ Да, но Господ е мислил преди милиони години, когато е създал света и следователно ние ще действуваме тъй, както Той е мислил, и както Той действува. Вие, някой път, искате да ме научите как да действувам. Аз не действувам от себе си, а вървя по Божиите пътища и искам и вие тъй да действувате. Нито аз ще изменя Божиите закони, нито вие, нито ангелите, никое същество в света не е в състояние да измени, по какъвто и да е начин, Божествените пътища. Те са неизменни. Може да се реагира, но да му се даде обратен път, то е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бъдете ученик, туй е едно от правилата на тази школа. Школата се е образувала на няколко пъти в Европа, но се е затваряла за по-благоприятно време, понеже се явявали спорове. Няколко пъти се е отваряла и затваряла и сега пак може да се затвори, но ако я затворя, тогава вие сами ще си преподавате, втори път няма да преподавам вече! Затуй искам да бъдете изправни в този момент, когато онези отгоре са решили и имат благоволението да ви преподават. Аз не говоря от свое име, имайте пред вид: Говоря ви от името на Всемирното Бяло Братство. Ако те са благоволили спрямо вас и вие бъдете верни спрямо тях. Ще изучавате тия велики истини от тяхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте.
Сега по моите думи не искам да разбирате, че говоря само спрямо някого, индивидуално. Не! Казвам: От незнание, от невежество вие вършите неща, които не са позволени. И аз сега искам да ви дам първите правила, тъй както в музиката се дават. Най-първо, като дойде учителят, ще покаже как да се държи цигулката – хоризонтално, после ще постави правилно лъка и най-после ще вземете струната sol и ще карате дълго време по нея, докато се научите правилно да теглите лъка. Лъкът – това е волята. След туй ще почнете да изучавате тоновете, после позициите, и като научите позициите, ще изпълнявате известно парче. Сега вашият ум и вашето сърце могат само при едно такова правилно обучение да се развиват, само тогава може да схващате ония велики мисли, които Бог е създал. Само така ще се научите да мислите и да чувствувате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, всинца имате воля, но тази воля ще я турите в насока да работи за вашето усъвършенствуване.
Сега, запример, не мислете, че ние нямаме закони, с които можем да се освобождаваме от едно или от друго. Имаме закони, аз мога и по друг начин да се освободя от вашите мисли, мога да се освободя. Аз ви правя тази бележка, знаете ли защо? В мене има желание да не страдате, аз не искам да ви създам излишни страдания в живота. Първото правило: понеже вие имате доста страдания, не искам да ви създавам излишни такива. Ако туря една плоскост, да отблъсквам вашите мисли назад, няма да се постигне целта. По-добре е в такъв случай да се затвори школата, отколкото постоянно да се вдигат скандали.
Та първото правило: ще хармонирате мислите и чувствата си поне за един час. За един час, не искам повече – един час в неделята, разбирате ли? Седем деня по 24 часа – 168 часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? От 168 часа седмично, от вас се изисква само един час да го прекарате в хармония. Тъй като ученици трябва да го прекарате. Това не е много, това е много малко време. Кой не може да си даде един час? И като вляза в класа, тук, да се почувствува една приятна атмосфера, аз да съм доволен и вие да сте доволни. Ако вляза аз, и съм недоволен, и вие ще сте недоволни. Две недоволства раждат положително число – и двете страни губят. И тогава всичките истини, които може да ви се кажат, ще имат обратен ефект.
Сега ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидил Учителя?“ Мен никой не ме е обидил.
Но ви казвам, в незнанието си, вие имате тази слабост, че някой път вървите повече в лявата пътека, отколкото в дясната. Без да знаете, някой път вървите в ляво. Ще кажете: „Аз не зная“. Да, но трябва да се научите. Вие, като ученици, трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат. Всеки ден търговецът трябва да знае какво печели и какво губи. Като прегледа тефтерите си, да знае печалба ли има днес или загуба. Пък, като дойде краят на годината, той ще даде общия сбор на печалбата и загубата. Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже във вас има заложени много добри работи от миналото. Аз не ви намирам за неспособни, ами ви намирам за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животните, то не е човешко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всичките свои действия, постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпва.
В тази школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, а вашето своенравие, и него ще оставите отвънка. Казвам ви сега някои отрицателни качества, а във втората лекция пък ще ви кажа и други. Сега ви казах четири отрицателни качества: тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието. Те са животински качества. Те ви са потребни за света, но в школата нямате никаква потреба, абсолютно никаква потреба от тях. И като работи нашата школа, вътре в една година, аз искам вече да се отличавате. Ще дойдем, ще се решим вече, ще турим началото, това е школа вече. Казва някой: „Покажи ни недостатъците!“ Хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още няколко отрицателни качества. Не сега, но следующия път. Дръжте тия отрицателни качества! Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. На мястото на своенравието, на лицемерието, на любопитството, ще ви кажа с какво да ги заместите. Тъй щото, искам да бъдете, няма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употребя сега. Изправни? – но всинца сте изправни. Примерни? – всинца сте примерни. Аз ще кажа: Аз ви наричам ученици на Любовта. Разбирате ли? И следователно като такива ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам, ще постъпвате според закона на тази велика Божествена Любов. Ще кажете: „Аз съм ученик на Любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва“. Сега тия четирите качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: „Приятелю, аз съм ученик на Любовта“. Като заговори тщеславието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Заговори ли лицемерието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Заговори ли любопитството, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Тъй приятелски ще си говорите: „Аз съм ученик на Любовта“ и ще спирате там. И като идват при вас, вие тъй им отговаряйте. Те ще идват, вие ще им казвате: „Ние сме ученици на Любовта“. Докато и те ще ви кажат един ден: „И ние сме ученици на Любовта“. И въпросът ще се свърши. Победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани от минали съществувания. Но като постъпвате със закона на Любовта, те ще кажат: „Понеже вие сте ученици на Любовта и ние ще станем ученици на Любовта“.
Сега направих в мисълта си една малка бележка, за да не би да попаднете в заблуждение. Като казвам, че ще затворя школата, подразбирам, че ще говоря и ще проповядвам със символи, по този начин няма да говоря. В школата методът е друг, но този метод няма да го употребявам. Ще работим по стария метод, по стария път. С мотика ще ходим, ще копаем, с ралото ще орем, пътища ще правим и тъй ще си върви.
Сега вторият път вярвам да ви намеря с два градуса по-горе. Днес сте под нулата, вторият път искам да ви намеря при нулата, третият път при +1\xB0, 2\xB0, 3\xB0, и по един градус нагоре все ще прибавяте. По малко искам аз, не искам много.
Сега аз ще ви поздравя с думите: Без страх! А вие ще отговорите: Без тъмнина!
Тогава, като работите тъй, щом вляза, ще ви поздравявам: Без страх! А вие ще ми отговаряте: Без тъмнина!
Т. м.
|
