Т. м.
Хората знаят много изкуства, но още не са научили изкуството правилно да живеят. Виждали сте, за пример, как калайдисват съдовете. Преди да сложат калая, изчистват много добре съдовете. Ако не са очистени предварително, калят не се хваща. По същия начин, който влезе в школата, изчистват го предварително, за да се хване после калаят. Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия.
Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност. Това виждаме даже у религиозните и учените хора. Тщеславието ги кара да се проявяват така. То е внесло лицемерието в религията; значи лицемерието е дете на тщеславието. В желанието си да се представи, че не е като другите хора, че е необикновен, човек лицемери. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-силно изпъкват недостатъците на човека.
Вие влизате в Божествената школа, дето светлината е толкова голяма, че и най-малкият недостатък изпъква силно. Като види своите недостатъци, човек може да се попари. Ученикът трябва да се прости с тщеславието си, не изведнъж, но постепенно. Докато е в школата, ще влиза без тщеславието, ще го остави навън, като в гардероб, и ще плати за него. Щом излезе от школата, ще го вземе със себе си. За света то е потребно, но в школата е абсолютно ненужно. И между учениците често се проявява тщеславието. Някой запитва, успял ли е в учението си, докъде е достигнал и т.н. Това е чисто тщеславие. Дали е успял, веднага може да се провери. Ако е цигулар, с цигулката ще го проверят; ако е художник, с четките му. Ще каже някой, че знае теорията на музиката, на изкуството. Понякога е за предпочитане да свириш и да рисуваш, отколкото да знаеш теорията. Още по-добре е, ако знаеш и теорията, и практиката. Друг иска да знае какво е постигнал в Любовта. И това се проверява лесно. Ще го опитат колко може да даде от своите блага и как ги дава. Ако дава, без да мисли за себе си, и не се страхува за утрешния ден, той е постигнал нещо в Любовта. Започне ли да се безпокои за себе си, че може да обеднее, като дава наляво и надясно, той не е готов още за Любовта. Той е още вън от школата. В Божествената школа трябва да влезете с празни каси, т.е. с празни умове и сърца, за да се напълнят с ново съдържание, с нов живот. Светът търси пълни каси, а Божественото – празни, за да ги напълни, и то преизобилно. Тъй щото, ако касите ви са празни, влезте в школата; ако са пълни, ще знаете, че сте сгрешили пътя си.
Пазете се от тщеславието и лицемерието като от огън. Те не само че не предават на човека нещо, но го понижават. Като се срещнат двама тщеславни, готови са да се сбият. Единият иска да се покаже, че е герой, но и другият не отстъпва. Така постъпва и кокошката. Като срещне вол на пътя си, тя се наежи, иска да се хвърли върху него. Тя мисли, че е силна и може да се бори с вола. Това е нейното тщеславие. За да се бори с вола, кокошката трябва да има знания. Същото се отнася и до човека. Той се нуждае от знание, за да се бори с рогата на вола. Казано е в Писанието: „Синовете на този век са по-умни от синовете на виделината“. Много същества ще срещнете на пътя си, срещу които можете да устоите само със знание и с Любов. Тези същества са силни, те разполагат със знанието на черната ложа. Често Белите Братя влизат в тяхната школа, да се учат. Значи синовете на виделината трябва да се учат от синовете на тъмнината.
Знанието, принципите, силите, с които си служат двете школи, са едни и същи, но се различават по начина на приложението им и по посоката, към която се отправят: едните отиват наляво, а другите – надясно. Разумният човек може да се учи и от едните, и от другите. Защо едни същества вървят наляво, а други – надясно, не може да се обясни с няколко думи. Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и доброто като велики, космически сили. Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия. Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм. Достатъчно е да се натъкнете на едно от лошите им последствия, за да се ужасите от тях.
Да се пазите от последствията на тщеславието, това не значи да престанете да чувствате. Вие ще мислите и ще чувствате, но ще дадете път на възвишените мисли и чувства в себе си. Ето защо, аз говоря сега не на низшия ум на човека, но на висшия ум; не говоря и на сърцето му, защото то принадлежи на Бога. Казвам: Вие се нуждаете от светлина и знание, за да придобиете Мъдростта. Само при това положение ще знаете как да обработвате сърцето си. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Защо Бог иска сърцето на човека? – Защото само Той, като Любов и Мъдрост, знае как да го обработи. Обработването на човешкото сърце е вътрешен процес на Битието, за който са нужни велики знания.
Тази е причината, поради която всички религии в миналото и в настоящето са работили и продължават да работят върху сърцето. Като знаят това, проповедниците си служат с такива примери, които въздействат главно върху сърцето. Те си служат със заплашвания и награди за слушателите, за да пробудят съзнанието им. За хора със заспало съзнание тези примери представят малки пръчици за деца, от които никой не се стряска. Обаче за съзнателния ученик не са нужни такива пръчици. На ученика се казва: Човешкият организъм е съставен от известни сили, от известни вещества. Ако постъпвате правилно, ще имате добри резултати; ако постъпвате неправилно, ще произведете експлозии и пертурбации в организма си. Ученикът трябва да познава състава и свойствата на веществата, които съставят неговия организъм; той трябва да познава и силите, които се крият в него. Това значи да знае човек причините и последствията на нещата.
Който влиза в школата, трябва да има силно желание да учи. За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Той ще постигне това само когато го прекара през своя висш ум. Там се дава истинска преценка на знанието. Ако го прекара през низшия си ум, той ще има едни разбирания; ако го прекара през висшия ум, ще има други разбирания. Низшият ум подразбира гъстата материя, а висшият – рядката. Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг. При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата. Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и любопитството. Казано е в Писанието: „Никой ученик не е по-горен от Учителя си“. Това е закон и във великата Божествена школа. Носете този закон в ума си и внимавайте да не изпаднете в заблуждение, да мислите, че като ученици, знаете повече от Учителя си. Ако ученикът мисли така, той се отклонява от правия път и взима посока наляво. Но ако и Учителят мисли за себе си, че не е като учениците си, и той взима посока наляво. При това положение и ученикът, и Учителят употребяват знанието за себе си. В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот.
Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете и: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън. Като свърша работата си, ще изляза и ще ти платя. Мястото, дето влизам, е свято, не приемат никакви кредитори“. Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? – Той се намира в положението на пълно безволие, и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.
Ще кажете, че много от вас са семейни хора, все ще произлезе някакво недоразумение между мъжа и жената, ще се обидят за нещо. Какво трябва да правите в такива случаи? Ще знаете, че вие сте мъже и жени вън от школата. Влезете ли в школата, вие сте ученици, души, дошли да придобиете Божественото знание, нужно за подобряване на живота ви, както и за въдворяване Царството Божие на земята. В Божествената школа се приемат само ученици, там няма млади и стари. Това всички ще опитате. Докато сте в школата, ще бъдете свободни от всички връзки, от всички криви разбирания и заблуждения. Такъв е законът на школата, в която ще влизате по свобода и вътрешно разположение, а не от страх и принуждение.
Да влезе човек в школата и да се радва на успеха си, това значи да е затворил вратата си за външния свят, т.е. за всички смущения, които идат отвън. Затварянето на вратите или прекъсването на съобщението с външния свят не е механически, външен процес, но вътрешен, органически процес. Колкото и да затваряте външните врати, ако вътрешните не сте затворили, нищо не се постига. Като влизате в школата, затворете вратата си за всички изкушения и смущения, които ви нападат отвън, и кажете: „Искам да бъда свободен поне един час. Сега ще слушам какво ми се преподава. Като изляза вън, тогава ще бъда на ваше разположение, ще се разговаряме, колкото искате“. Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света?“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете?“ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът.
Когато арехангел Михаил отишъл да вземе душата на Моисей, той видял дявола, който също се готвел да му вземе душата. Арехангелът не отправил нито една обидна дума към дявола, но му казал: „Господ да ти забрани да сториш това!“
Като не разбират разумните закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. Когато дяволът иска да убеди човека, че не е на прав път, ще му донесе ред доказателства, докато постигне целта си. Той се отличава с голямо постоянство. Ученикът може да изслуша всичките доказателства, но не трябва да се поддава на тях. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. Това е един от законите на Божествената школа. Който влезе в школата, трябва да пази абсолютна хармония в мислите, чувствата и постъпките си. Ученикът няма право да спори в школата. Спорът е достояние на съществата на тъмнината. Обаче, като влязат в школата, и те спазват правилата. И те се учат, както братята на светлината, но се различават от тях, че работят само за своите лични интереси. Те нямат предвид общото благо на човечеството. И те са напреднали същества, но си служат с методи, диаметрално противоположни на тия, с които си служат Белите Братя. Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на космоса. За да върви развитието правилно, нужни са два процеса, които се извършват в противоположни посоки. Казано е в Писанието: „Има съд за почести, има съд за безчестие“. Човек има нужда едновременно от два съда: единият за нечиста вода, а другият – за чиста. Къде е вината в дадения случай: в съдовете, или в човека, който си служи и с двата съда? Нито в съдовете, нито в човека. Всеки съд извършва специфична служба, която е на мястото си. Следователно дали се разговаряте с брат на светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. Широки възгледи трябва да имате, да не се спъвате от нищо. Докато се нуждае от светлината и от тъмнината, човек си служи и с двата съда. Щом си свърши работата, туря ги настрана. Тъй щото, при сегашното развитие на човека, понятието за добри и лоши хора, за светли и тъмни същества, представят идейни схващания. Сам по себе си, човек не е нито добър, нито лош; той не е нито светъл, нито тъмен. Обаче методите, с които хората си служат, са различни, поради което едните минават за добри и светли, а другите – за лоши и тъмни.
За следващия път пишете върху темата: „Предназначението на петте сетива“. Кое се е явило по-рано: сетивото или органът? – Сетивото. Всяко сетиво отговаря на известна идея, на определен свят. Значи пет сетива – пет идеи, пет свята. Последният свят, до който човек е достигнал, е светът на Истината – първото стъпало на Божествения свят. Мислете върху петте сетива и вижте на кой свят отговаря всяко едно от тях. За да се ориентирате по въпроса, можете да прочетете какво са писали някои автори, но след това ще напишете вашето мнение. Ще пишете малко, ясно, кратко. Който пише много, той е тщеславен. Никакви излишни думи не се позволяват. Малко ще говорите и малко ще пишете. Многословието е качество на съществата на тъмнината. Ако говорите много, вие се свързвате с тях и им помагате. Малко ще говорите, но ясно, кратко, точно и разумно. Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате. Ние се нуждаем от есенцията на нещата, а не от остатъците. Ако искаш да кажеш на някого, че го обичаш, няма да му говориш и обещаваш много, няма да го залъгваш с това-онова, но ще му кажеш: „Аз те обичам“, или: „Обичам те и съм готов на всички жертви за тебе. Опитай ме, сам да се увериш“.
Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват. Всяка дума трябва да съдържа нещо Божествено. Не носи ли Божественото в себе си, тя е празна форма. А всяка празна форма причинява нещастия.
Каква е целта на темите, които ви се дават? – Да се развивате, да проявите това, което е вложено във вас. Във всеки човек са вложени известни дарби и способности, които трябва да се прояват и развият. Всяка почва ражда, но тя трябва да се разоре, натори, посее и след това ще даде плод. В главата и в сърцето на човека са написани велики закони, които чакат времето си да се изявят.
Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество. Щом ги забележите, пазете се от тях, защото те спъват развитието на човека. Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. Само при това положение вие можете да правите малки опити и наблюдения. На всеки поотделно ще се дадат малки задачи, които трябва да реши. Ще работите съзнателно, без да очаквате големи резултати. Големите резултати спъват човека. Те са съблазън за него. Не е позволено учителят и ученикът да се съблазняват. Учителят и ученикът работят без пари. Яви ли се най-малкото желание в тях за пари, тяхната работа е свършена. Те трябва да работят абсолютно безкористно. От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си. Той няма право да лъже себе си. Каже ли нещо, то трябва да отговаря на Истината. Направи ли нещо, също трябва да е съгласно с Истината. Който лъже себе си, лъже и другите. Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в действителност, без никакво изключение.
Верни на себе си, верни на Истината в себе си! Този е първият закон на школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите закони можете да прилагате. С този закон се поставя здрава основа на бъдещия градеж на човечеството.
Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Любов към Бога, към знанието и към свободата са подтици, без които ученикът не може да се развива. Ако няма Любов към Бога, той не може да обича хората; ако няма Любов към знанието, винаги ще живее в съмнения; ако няма Любов към свободата, ще живее в робство и ограничения. На ученика не е позволено да се съмнява в Учителя си, нито да Го критикува. Ако си позволи да наруши този закон, той сам се изключва от школата. И да присъства там, умът и сърцето му ще бъдат затворени за знанието, което му се преподава.
Който се съмнява и критикува, той се отклонява от пътя си, а с това изгубва добрите условия. Бог никога не чака. Слънцето изгрява и залязва, земята се върти около него и всяко живо същество върви по своя път. Никаква сила не е в състояние да измени законите на Битието. Който се осмели да се противопостави на един от тези закони, той сам подписва съдбата си. Божиите закони и пътища са неизменни. Бог е мислил хиляди и милиони години, докато създаде света. Следователно, който иска да се развива правилно, ще мисли и ще действа като Бога. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да следва Божиите закони. Друг път не съществува. В школата не се позволяват никакви спорове. Съществуват ли спорове, ще знаете, че те подкопават нейните основи. Тази е причината, поради която няколко пъти досега се е отваряла школата в Европа, но не е издържала. Сега пак се отваря школата, но ако се явят спорове и недоразумения, пак може да се затвори. Бъдете изправни към законите и, за да продължи тя съществуването си. Това изискват Белите Братя от вас. Ако сте изправни към тях, те ще ви открият великите истини и закони на живота, от които ще се ползвате разумно.
Сега ви говоря от името на Белите Братя, които искат да ви помогнат. Те работят върху вас, както учителят по музика работи със своя ученик. Първо той му показва как да държи цигулката си; после как да тегли празни струни, как да държи лъка. Лъкът представя човешката воля. Дълго време ще тегли празни струни, докато започне самостоятелно да свири. Само при такова целесъобразно, съзнателно обучение, човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно и могат да възприемат Божествените мисли. Само при това положение човек мисли и чувства правилно. За да придобиете това, приложете волята си в права посока, т.е. да работи за вашето усъвършенстване. Който иска да се усъвършенства, трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да ги постави в пълен ред и порядък. Не може ли да направи това през времето, когато е в школата, само за един час, той нищо не може да постигне. В първо време от ученика се иска само един час през седмицата съзнателна, разумна работа, да живее в пълна хармония. Колкото повече напредва, толкова повече време за работа се иска от него. Истински ученик е онзи, на когото животът е хармония и музика. Когато учителят влиза в клас, дето учениците живеят в мир и съгласие помежду си, и Учителят е доволен, и учениците са доволни. Само при такава обстановка се предават и възприемат великите истини на живота. Не съществуват ли тези условия, великите истини пак се възприемат, но дават обратни реакции в умовете и в сърцата на учениците.
Ученикът трябва да си дава всеки ден отчет, в коя посока се движи – наляво или надясно. Лявата посока подразбира отдалечаване от Бога, а дясната – приближаване. Не чакайте да дойде някой отвън, да ви каже в каква посока вървите. Както търговецът знае дали свършва деня с печалба или със загуба, така и ученикът трябва да знае в коя посока се движи. Както търговецът прави баланс на сметките си всеки ден и всяка година, така и ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, да знае дали губи, или печели. Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва. Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще.
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов. Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Колкото пъти и да ви посещават, не спорете с тях, нито се карайте, но тихо и смирено кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Като чуят това и видят постъпките ви, най-после те ще отстъпят и ще кажат: „И ние сме ученици на Любовта“. Победата ще бъде ваша, т.е. на Любовта. Отрицателните качества в човека са живи сили на природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях. Единствената сила, чрез която може да се справи с тях, е Любовта. Тя е мощна сила в живота, която използва отрицателните сили на природата за свои оръдия и ги превръща в положителни.
Казах, че ако учениците не работят добре, Божествената школа може да се затвори. Това не трябва да се разбира буквално. – Защо? – Защото Божествената школа, в широк смисъл на думата, обваща целия живот. Може ли животът да се затвори? – Не може. Следователно затварянето на школата подразбира лишаване на учениците от нови методи за работа. Школата, т.е. великият живот е съществувал и всякога ще съществува, но методите се изменят. Който не спазва законите на Божествената школа, той работи със старите методи: копае, оре, пътища прави и т.н. Когато реши да спазва законите на Любовта, той се ползва от новите методи и се развива правилно и хармонично. Това не значи, че човек изведнъж ще постигне всичко. По малко ще прилагате, но постоянно, всеки ден ще се повдигате с един градус. Ако днес сте под нулата, на другия ден ще се качите до нула градуса; после на един, два, три градуса и т.н.
Без страх и тъмнина, с Любов и светлина.
Т. м.
6-та школна лекция на общия окултен клас, 4 април 1922 г., вторник, Ст. София.
|
