Първото задължение на учениците

4 школна лекция на общия окултен клас,

16.III.1922, четвъртък. Ст. София, 7.30 ч. в.

Т. м.

Преди да пристъпим към прочитане това, което е написано, аз ще направя няколко кратки бележки.

Тия познания, които може да добиете в една окултна школа, ще засегнат не само вашия настоящ живот, но и бъдещия ви живот. Тия познания ще ви бъдат в полза не само за сега, но може би за хиляди години от сега нататък.

Всяка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане ученик на една окултна школа. Вие може да минавате в тази Велика школа само за оглашен. Защото ученик е само онзи, който може да борави със задачите на тая окултна школа, както математикът трябва да знае всичките правила на математиката, за да борави със сложните задачи, и музикантът – със сложните упражнения в музиката. Ученикът всякога трябва да знае положението си в школата, той не трябва да си прави илюзии. Първото правило в една окултна школа е: ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение – в тази Велика идея, че Вечното, безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзията, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нещо за сега! Прави се сравнение, че човешкият мозък има голяма възможност да придобие големи знания. Туй сравнение е следующето: ако съберем всичкото съвременно знание, може да го съберем в 90 книги, големи като Библията, и, ако го напечатим в клетките на мозъка си, пак ще остане място за още 900 такива книги. Тъй щото, вземете 90:900 и ще видите какво е отношението – 1:10. Значи човек дори не е презполовил своето учение. Ученикът в тази окултна школа трябва да знае где му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата, по знание, т. е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова на напредналите е нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго отношение да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо. И пак ще ви повторя идеята: хората остаряват, само когато мислят, че всичко знаят. Който иска да остарее, това е много лесно. Денят, в който ти помислиш, че всичко си свършил – ти си остарял. А за да се подмладиш, ще мислиш, че много малко знаеш, ще почнеш, като дете, да възприемаш. А такава старост аз я наричам преждевременна. Затуй желая всички в школата, да бъдете млади. А за да бъдете млади, значи, да мислите, че сега започвате Великото Божествено учение. Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназията, гимназията, после университета, специализирате се и станете най-учения човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената школа. Затуй аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание, колкото може повече. Защото някой казва: „Нам светско знание не ни трябва, а Божествено“. Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно. Сега в един съвременен университет плащат такса 800 лв., а в едно Божествено учение, с 8000 лв. не може да влезеш, и с 10 000 лв. не може да влезеш, и с 20 х., и със 100 х., и с 1 милион, и с 10 и със 100 милиона не може да влезеш, и с един милиард не можеш да влезеш. Разбирате ли? Ако е за пари, то с пари не може да се откупува. В Божественото училище ще заложиш сърцето си и ума си, а волята ще остане твоя. И тогава ще откупуваш сърцето и ума си, за да покажеш колко си юнак. Волята ще остане на тебе, а умът и сърцето там. И затуй Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Сърцето си ще го заложиш. Разбира се, туй не е залагане, тъй както в света залагат. Във всяка окултна школа ще пристъпите с всичкото си благоговение. То е нещо вътрешно. Няма да ходите разпасани, но там, като влезе човек, трябва да има всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете, че туй е една от най-великите и най-благородните работи. И върху познанията, върху това градиво, което ученикът ще добие, ще почива неговото щастие, понеже той ще съгражда бъдещия си живот и бъдещия си дом върху тия свои познания. Някой ще каже: „Без тия знания не може ли?“ – Не може. Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през Божествената школа и ще свършите. Само че някои са влезли без да знаят, а други знаят, че са влезли в тази школа. Религиозните хора казват: „Нам не ни трябват много знания, т.е. ние и без окултна школа може да минем“. Това подразбира, че те несъзнателно ще минат тази школа. Някои хора я минават съзнателно, а други – несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливите ученици ги прекарват през моста вечерно време – да не виждат, а безстрашливите ученици – денем. И на страхливите им турят превръзка. И когато някой каже: „Не може ли без тази школа?“ – аз казвам: Може, но с превръзка, а може и без превръзка.

После правилото казва, че ние не искаме много, напротив, много малко изискваме. От всеки един ученик искаме да отдели на ден по един час време. Седем деня, по един час от деня, 7 часа работа, и то, този час от времето, което ще прахосаш някъде да посветиш на туй занимание.

И този час ще го посветите съзнателно от Любов. Пак ще ви кажа: Ако вие работите без Любов, нищо няма да ви ползува. Правилото на Божествената окултна школа гласи, че знанието трябва да се добива по закона на Любовта. Добиеш ли едно знание без Любов, то няма да те ползува. И ап. Павел, в посланието си към Коринтяните, казва: „Каквото и да направи, ако е без Любов, нищо не се ползувам“. Ако го направим с Любов, ползуваме се.

Сега в тази окултна школа вие ще се запознаете с всичките религиозни системи, положения, закони, защо са се явили религиите, при какви условия и т. н. И тогава няма да има тия неразбории: дали ние сме на правата или на кривата страна. От окултно гледище ние другояче разсъждаваме за правото и кривото. От становището на окултната школа, съвременното право е безправие. И когато някой ви каже: „Няма ли право?“ Право! Вашето право, от окултно становище, е безправие. И следователно, за да имаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нещата, трябва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпросите философски. Ние се боим от въпроси. Някои въпроси може да ги разрешим много лесно, а други въпроси оставяме без отговор. Защо? Защото във всяка една окултна школа, всеки един въпрос трябва да се разгледа на своето време, а не без време. Има въпроси, които се задават без време. Задава се въпросът: „Има ли Господ или не?“ Този въпрос е ненавременен. „Има ли бъдещ живот или не?“ И този въпрос е ненавременен. Защото, за мене, аз, който живея едновременно и в този, и в другия свят, ходя и се разговарям с всички тия ангели, ако ме питат: Има ли ангели? – аз си мълча. Някой ще ме убеждава, че това е глупаво, аз пак мълча, виждам кое е глупаво. Ама ще пита някой: Ти виждаш ли това? Ами ти разбираш ли това, което питаш? Колкото ти имаш право да се съмняваш в моето виждане, толкова имам право и аз да се съмнявам в твоето разбиране. А две еднакви величини, в две противоположни посоки една към друга, се взаимно унищожават. А, виж, зададени такива въпроси в окултната школа: как да живеем, как да подобрим живота си – на това може да отговори окултната школа – Как да обновим своя живот, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили? – На всичко туй се отговаря прямо, дават се методи. Онези, които влизат в школата, трябва да знаят, че те са ученици, а ученикът трябва да бъде без предубеждение. Той трябва да бъде чист, като опрана дреха. Само старите хора, които са живели дълго време в света, казват: „Човек не трябва да бъде глупав“. А от окултно гледище ние предпочитаме да бъдем глупави в известно отношение. Та всеки един от вас трябва да напусне своите предубеждения. И ако от това, което се преподава, не се постигат резултати, той сам ще си прави своето заключение. Малки, микроскопически опити – големи работи няма да правим. Ще ви кажем да посеете едно житно зърно и после ще ви питам: Израсна ли? – Израсна. После: Колко зърна даде? Узря ли? Реално ли е това зърно? Защото туй, което става с едното житно зърно, същото става и с 10 милиона такива. Но, няма да очаквате изведнъж резултати. Някой, като влезе в школата, мисли, че ще се изтегли завесата и изведнъж всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завесата изведнъж, аз го предупреждавам да не си губи времето. Тъй щото ще трябва да се разберем. Да не кажат някои: „Ама аз какво мислих“. Ако мислите за големи работи, аз ще ви покажа място къде да отидете за тях. Там много се добива.

И тъй, на първа ръка, ние ще пристъпим да проучим основно човека, сегашния човек, тъй както е, да го проучим в тази му фаза, с тия сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действуват в неговото сърце и се реализират в неговата воля. И след като проучим човека по този начин, ние ще пристъпим тогава в друга една област, по-широка и по-приятна. Проучването на човека в някое отношение е приятно, а в друго отношение – неприятно. Когато проучаваш положителната страна на човека – приятно е, когато проучваш неговите отрицателни страни, е много неприятно. И всеки ученик трябва да бъде много смел и решителен. За да проучим човека, това е трудно нещо. Ще ви поставят в една окултна школа и ще ви покажат положителните и отрицателните страни на вашия характер, тъй както пред едно огледало, да си видите мислите. И при един такъв изпит, не зная, но температурата ви ще падне най-малко 35 градуса под нулата, ще истините, и ще ви се отще да живеете. И затуй, в старо време, много ученици са подлудявали. Но ние няма да направим това. В тия школи, дето много се дава, човек излиза или с много ум, или без ум, то е хазартна игра. А методът, който ние ще употребим, е един от най-безопасните. Но като казвам „безопасен“, да не мислите, че лесно ще мините. И тук ще заложите ума и сърцето си. Там си има долапчета и ключове, и всеки ден, като кажете: „Искам сърцето си назад“, може да си отворите, когато искате и да си вземете ума и сърцето. А другият начин, дето много се придобива, то е в друг клас. И тогава, като свършиш училището, ще дойде Великият Учител, сам ще отвори. И ако вие ме попитате за съвременните подлудели хора, смахнати хора, защо са такива, те са все ученици на такива школи, недосвършили са те. На първо време ще турите в ума си мисълта: трябва да свършим училището, по който и да е начин. Религията казва: „Трябва да вършим Волята Божия“. А ние казваме: „Земята е едно училище и то трябва да се свърши, по който и да е начин“.

Сега кой от вас може да чете хубаво? Да се прочетат темите! (Брат Белев ги чете).

Сега ще определите една комисия, която след като прочита всичките работи, да изважда нещо общо. От всичко туй ще извадите най-важните работи и ще направите едно общо определение, кой е най-добрият ум. Може да започнете от там: умът и неговите връзки с материалния свят, разните му качества в природата и т. н. Кои ще влизат в тази комисия? Може вие да се определите, за вас 14 е най-доброто число 7 братя и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Тогава аз определям братята. Толев, Белев, Русчев, Русев, Радев, Коен и Радославов, а от сестрите: Недялкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова.

Сега тук се иска вещина, да се извадят важните мисли, защото туй общо определение, което ще направите, всички ще го проучите и всички ученици ще си го препишат, да го имат. То да бъде нещо красиво. Ще го прочетем тук и ще го турим на гласуване, да видим одобрявате ли го всички?

Т. м.