Т. м.
Четоха се работите върху темата: „Мястото на волята“.
За следния път ще извадите резюме от тази тема. Аз пък ще говоря научно, от френологично гледище, какво представя волята. В темите вие разгледахте въпроса за волята психологически. 3а следния път нека трима души от вас да напишат нещо за произхода на белия цвят. Разгледайте този въпрос от естествено гледище, както е в природата. Аз ще ви наведа на идеята, какво представя белия цвят. Допуснете, че на бяло платно отваряте дупка. Какво виждате отдалеч? Отдалеч дупката изглежда като черно петно. Значи всяко нещо, което не се осветява, изглежда черно, тъмно. И обратно: ако върху черно платно направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно. На какво може да се уподоби бялата площ? Старите схоластици са уподобявали човешкия ум на бяла хартия, върху която може да се пише.
Сега, ще разгледаме качествата и проявата на волята. Волята се проявява в три света: в умствения, в сърдечния, т.е. в света на чувствата и желанията, или в астралния свят, и във физическия свят. Волята подразбира процес на ограничаване. Представете си един богат, но разточителен човек, който харчи годишно стотици хиляди лева и все не му достигат. Обръща се към приятели, оттук-оттам иска пари, но всички отказват да му дадат. Най-после той решава да съкрати по някакъв начин бюджета си. Как ще постигне това? Ще се обърне към себе си, там ще намери средства и методи да си въздейства. Ще започне малко да яде и пие, скромно да се облича и т.н. Това той може да постигне само с приложение на волята си. Значи чрез приложение на волята си човек може да се смалява и увеличава, т.е. съкращава и разширява. Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко, волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. на клон в съзнанието.
Следователно, докато нещата не се ограничават, няма да има никакъв наклон, никакво движение. Щом се ограничат в тясна площ, и движението ще дойде. Обаче от френологическо гледище всички хора нямат еднакво развита воля. Ето защо, човек трябва да познава признаците на волята, да знае коя воля е силна, и коя – слаба. Осен това той трябва да знае коя воля е култивирана, т.е. възпитана, разработена, и коя – проста, т.е. естествена
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да знаете признаците на волята. Както всяко нещо, така и волята има свои признаци. За пример, можете ли да очаквате някаква философска мисъл от човек, челото на когото е само 2 сантиметра широко? Челото на човека трябва да е най-малко 4 сантиметра широко, за да може да мисли. Като знаете това, много от илюзиите в живота ви ще изчезнат. Ако живеете с илюзии, със заблуждения, а се занимавате с окултните науки, вие ще се натъкнете на ред опасности. Защо? Ако някой мисли, че е гениален, окултизмът ще му докаже, че не е такъв, и той ще се обезсърчи. Ученикът трябва да знае, че гениалното в него е в зародиш, като зародиша в семката, и трябва да мине време, докато израсте, докато се развие и прояви. Значи има гении, които едва са в процеса на растенето си; има гении, които са вече израснали. Тъй щото, кажете ли за някой човек, че е гениален, това значи, че той е израснал и се е проявил вече. В простите, в неуките хора гениалното е в зародиш. Много време се изисква, докато гениалното в тях се прояви.
Изобщо, на всеки 100 години се ражда по един гений в света.
На всеки 1000 години се ражда по един светия.
На всеки 2000 години се ражда по един Велик Учител.
Всяка година се ражда по един талантлив човек.
Всяки ден се ражда по един обикновен човек.
Всяки час се ражда по един глупав човек.
Тъй щото, който бърза, който иска да при добива нещата с бързината на часовете, той спада към глупавите хора. Който брои часовете, когато се учи за Бога, той е глупав човек. Който брои дните, той пък се отнася към обикновените хора. Значи обикновените хора се раждат при обикновени условия. Изобщо, хората трябва да работят, да развиват волята си. За тази цел те трябва да имат известни методи, известни норми. Според разбиранията на хората в света, само онзи има силна воля, който е физически силен и може да се справи с мъчнотиите в живота. Като срещнете такъв човек, той веднага вади сабята си. С това той иска да покаже, че е човек със силна воля, лесно се справя с мъчнотиите в живота. Когато писателят хване перото, той проявява волята си. Това показва, че и той може да работи. Като отвори касата си, търговецът проявява волята си. Парите са стимул в живота на хората. Като отвори торбата си с хляба, бедният също тъй проявява волята си. Като отвори книгата си и започне да чете, ученият проявява волята си. Като влезе в лабораторията, химикът проявява волята си. Значи различни са стимулите в живота, които подтикват волята да се прояви. Ето защо, когато погледне главата си, човек трябва да се изпълни с вяра, да не се обезсърчава, да знае, че има нещо, на което може да разчита. Той трябва да се почувства смел, решителен, като военният, който като бутне сабята си, уповава на нейната здравина, вижда, че може да работи с нея.
Преди всичко, вие трябва да имате вяра в себе си, във вашия ум, да знаете, че можете да работите с него. После, вие трябва да вярвате в сърцето си, като емблема на вашите чувства, да вярвате, че то може да издържа на всички мъчнотии и страдания. Най-после, вие трябва да вярвате и в стомаха си, да знаете, че той може да обработи храната, която му се дава, и да внесе необходимото за целия организъм. Също така вие трябва да имате вяра в ръцете и краката си, да знаете, че с тях ще можете да работите и да ходите, дето искате. Главата, сърцето, стомахът, ръцете и краката представят талисман в живота на човека, на който той може да разчита. Главата може разумно да решава всички въпроси. Ето защо, човек трябва да пази мозъка си, да не се демагнетизира. При големи сътресения мозъкът може да изгуби силите си. Причините за тези сътресения могат да бъдат от умствен, от сърдечен или от физически характер.
Такъв пример имаме с един руски цигулар, който като слушал един знаменит цигулар да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил. Това показва, че високите планински върхове трябва да стоят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. С други думи казано: Големите авторитети, великите хора трябва да стоят далеч от обикновените хора, за да не ги засенчват, да не ги спъват. Човек може да уповава на известен авторитет, да се импулсира от него; той трябва да събужда мисълта му, като същевременно не го ограничава. Ако в присъствието на някой учен не мислите свободно, този учен не може да бъде авторитет за вас. Само Бог може да бъде истински авторитет за хората. Въпреки това, Той така се е скрил, че нийде не може да се намери. От памтивека хората Го търсят, и все още не могат да Го на мерят.
Сега, ако ви запитат де е мястото на волята в тялото, какво ще отговорите? Както знаете, че мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сърцето – място на чувствата, така трябва да знаете и местото на волята в тялото. Колкото повече чувства човек, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи в дробовете се крие чувствителността на човека. Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша. Реакциите и спънките стават в стомаха. Волята на човека се изразява в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята. Чрез тях тя се проявява и действа. В художника, например, волята се изразява чрез четката. В оратора волята се изразява първо чрез мисълта, а после чрез езика. Значи волята може да влезе във всеки уд на човека и оттам да го направлява. В това отношение волята е външната страна, т.е. проявената, обективната страна на Битието.
И тъй, всеки външен уд в човешкия организъм има отношение към службите или към функциите, които вътрешно се изпълняват. Например, челото е израз на мисълта; носът – на чувствата; брадата – на волята. Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората – на човешкия ум, а третата – на чувствата. Забелязано е, че когато волята започне да отслабва, човек свива ръката си на юмрук, т.е. скрива палеца си между другите пръсти. Когато някой започне да обезумява, той държи пръстите на ръцете си отворени. Който държи палецът си всякога отгоре, над юмрука, той е човек с воля. Юмрукът на човека прилича на чук, с който той може да работи. Ето защо, всеки човек трябва да наблюдава, да не крие палеца между другите си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Тогава, именно, в главата се събуждат центрове, които са в връзка с палеца. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Той изпъква навсякъде. Без палеца и другите пръсти нямат смисъл. С палеца всички пръсти се осмислят. Вие трябва да работите върху формата на палеца си. Щом формата на палеца е красива, ще можете да въздействате добре и върху волята си. Когато изучавате паталогическите прояви на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца в престъпниците е малка и топчеста. Тези хора днес може да не са престъпници, но носят следите на своите престъпления от минали животи. Когато волята в човека се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умът се развива правилно, втората фаланга расте. В това отношение палецът на човека е барометър, по който може да се съди за развитието на неговата воля. Казвате: „Може ли в един живот да порасне палеца на човека?“ Може, разбира се. Ако в един живот палецът е пораснал с половин милиметър, човек е постигнал много нещо. Ако работите съзнателно, само в няколко години можете да забележите, че носът или палецът се е продължил. Ако първата фаланга на палеца е много дълга, такъв човек е своенравен. Обикновено втората фаланга на палеца трябва да бъде по-дълга от първата. Това показва, че умът трябва да взима надмощие над волята. Също така и третата фаланга, областта на чувствата, трябва да бъде широка. Волята представя физическата страна в човека. Ако волята в някой човек преодолява, той минава за упорит, за своенравен. Като намисли нещо, право–криво, той не отстъпва, непременно ще го направи. В този човек гордостта взима надмощие. Той мисли, че не може да прави погрешки. Каже ли веднъж нещо, то е право. Обикновено интелигентните, учените хора са сбъдничави, а простите – упорити. Човек може да изпитва и да калява волята си в малките работи. За пример, кажете си, че искате да станете утре точно в 4 часа и вижте доколко ще успеете. Ако кажете, че ще станете в 4 часа сутрин, веднага изкушението ще дойде и вие ще си кажете: „Кой ще става толкова рано, в такъв студ? Вън е много студено и аз мога да се простудя“. Не, кажеш ли веднъж, че ще станеш в 4 часа сутрин, ще станеш, набързо ще се облечеш и ще се разходиш из стаята. При това положение няма никаква опасност от простуда.
Много окултни ученици не успяват, защото не могат да се концентрират. Когато се концентрира, мисълта на ученика трябва да минава безпрепятствено от едно състояние в друго. Който не може да се концентрира, той заспива и съзнанието му слиза в по-ниска област; в това слизане се прекъсват картините, които човек би могъл да види. Това заспиване се дължи на същества, които имат за цел да приспиват хората, за да ги лишат от възможността да видят повече неща. Като знаят това, хората трябва да се борят да не заспиват. Щом започнат да се концентрират, повечето хора заспиват, защото имат много неприятели, които съзнателно ги спъват, замъгляват съзнанието им, и те слизат по-долу, отколкото са били. Като им внушават мисли, те започват да заспиват и падат в техни ръце.
Следователно никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трябва да бъде тих и спокоен, да не мисли за резултатите. Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие. Не мислете, че можете да подчините природата на себе си. Това е невъзможно! Ако хората се хармонизират с природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно. Бъдете като ученика, който настоява пред учителя си, който учи и е готов на всички жертви. Щом ученикът постоянства, и учителят е готов да даде. И природата постъпва по същия начин. Като види, че хората са готови на всички жертви, и тя има разположение да дава. Ако хората са своенравни, и тя ги лишава от онова, което те искат от нея. Следователно воля има само онзи, който след като на едно добро негово желание му откажат 99 пъти, той пак постоянства. И най-после, на стотния път неговата воля ще надвие.
Сега, в този живот, кармически, вие имате ред препятствия, които трябва да преодолеете. Едни от вас имат по-големи препятствия, други – по-малки, но със силата на волята те ще могат, по-лесно или по-мъчно, да ги преодолеят. Като дойдат до известно положение, някои се обезсърчават и се отказват по-нататък да работят. Те се оправдават, че са млади още, че трябва да си поживеят малко; един ден, като остареят, тогава ще помислят за тази работа. Ако и тогава не успеят. ще отложат за друг някой живот. Не, пристъпете към работа още сега, без никакво отлагане. Ако отложите работата за бъдеще, ще се натъкнете на същия закон. Започнете да работите съзнателно, с ограничаване, а не с измъчване. Освободете се от всичко онова, което ви спъва в живота. Работете за придобиване на онова, което ви липсва.
И тъй, като работите върху волята си, ще се справите първо с физическия човек, с тялото си; после, с чувствата си и на трето място – с мислите си. В тази посока, именно, трябва да отправите волята си. Само по този начин ще можете да пресъздадете тялото си, да внесете в него онези елементи, които ще му предадат по-голяма бодрост и издръжливост; само по този начин ще внесете в тялото си такива елементи, които ще предадат по-голяма издръжливост на чувствата и по-голяма сила на мислите.
Всички, които влизате в този клас, добре е да си определите през 24-те часа на денонощието два положителни часа за работа. Единият час може да е сутрин, а другият – вечер. През тези два часа изпратете си по едно добро желание за усилване на волята си. Засега достатъчно е да изберете тия два часа само през един ден от седмицата, който ден обичате. И тогава, като ставате сутрин и преди да си лягате вечер, застанете тихо и спокойно в себе си, с добро разположение на духа, и пожелайте всеки за себе си нещо добро. После, към всеки едного от класа изпратете по една добра мисъл. Успехът в тази работа ще зависи от разположението на вашето сърце и на вашия ум. Без разположение нищо не става. Тъй щото, през тези два часа вие ще изпращате добри мисли към всеки едного от класа ви, да направите един малък опит. Ще започнете от малките опити и постепенно ще отивате към големите. Ако ученикът не може да напише първата буква на азбуката, след нея втора, трета, които впоследствие да съчетава в слогове и думи, той по никой начин не би могъл да състави едно изречение.
Същото ще направите и вие със съучениците си от вашия клас. Ще си представите всеки едного лично, ще прекарате образа му в съзнанието си и по този начин, с добрата си мисъл, ще се свържете с него. Ще се спрете върху всекиго в мисълта си така, както вечер или сутрин поливате цветята. Когато поливате градината си, вие взимате лейка и тръгвате последователно, от едно цвете към друго, да ги поливате. Обаче в окултната наука не се позволява да поливате цветя с маркуч. По-лесно е да поливате цветята с маркуч, но резултатите не са добри. А тъй, с лейка, да ходите от едно цвете на друго, е по-бавно, повече време се губи, но резултатите са отлични. Тъй щото, за всеки ученик ще употребите по 10 секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всекиго по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще изпратите и към другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражните в концентриране на мисълта си, можете да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки един по две, три, до пет минути – кой колкото може. Обаче да не се яви у вас нетърпение, желание час по-скоро да свършите опита; занимавайте се с всекиго не повече от 10 секунди.
Сега, кой ден бихте избрали за упражнението? (– „Четвъртък.“) Значи утре сутринта, от 5 до 6 часа, и вечерта от 11 до 12 часа ще направите упражнението. Докато не свършите упражнението, няма да си лягате. Ще бъдете бодри, за да го изпълните добре. Засега ще обещаете, че ще направите упражнението само за дадената седмица. После ще обещаете, че ще го правите 4 седмици наред, а след това и цяла година. Правилно е да се започва от малкото и да се отива към голямото. Някой дава обещание да направи нещо за цял живот, но после нищо не изпълнява. (– „Каква мисъл да изпратим?“) Каквото желаете и за себе си. През времето, когато се концентрирате, ще бъдете тихи и спокойни, мисълта сама по себе си ще дойде. Каквато мисъл дойде в ума ви, ще си я запишете. Мисълта ще бъде кратка и ясна. Вие може да не изкажете мисълта си добре, това нищо не значи. Важно е желанието ви да е правилно. Когато детето иска да рисува, желанието му е правилно, но формата още не е правилна. Един ден и формата ще бъде правилна. Когато проектирате мисълта си, изговаряйте следното изречение: „Без страх в Любовта безгранична!“ Товa изречение ще ви послужи като метод за ограждане.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 15 март 1922 г., София.
|
