Важни правила

Т. м.

От вас всички се изисква ред, порядък, дисциплина, които не ви се налагат. Всеки сам трябва да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. Който не може да си наложи такава дисциплина, по-добре да не идва в клас. Тук е нужна абсолютна хармония.

Когато човек влезе в храма, той знае как трябва да се държи там. Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие.

И тъй, за да учите, вие трябва да бъдете свободни от ненужните страдания и мъчнотии. Ако ученикът отива на училище с болка в главата, в гърдите или стомаха, той не може да учи; ако не е ял няколко дни, не може да учи; ако не е облечен, пак не може да учи. Той трябва да има всичко, което му е необходимо. Ако и вие дохождате в школата със своите грижи, нищо няма да научите. Школата не е нито благотворителен, нито спасителен дом. Учениците трябва да бъдат здрави. Болните да се лекуват и когато оздравеят, да дойдат да се учат. От вас зависи да бъдете здрави, или болни. Болни ли излязохте от Бога? – Здрави. Следователно, ако сте болни, за това сте виновни сами вие. Невежи ли излязохте от Бога? Ако сте невежи, причината е във вашата неразумност. Вие сте изяли и разпиляли преждевременно вашето богатство. Днес всички хора се нуждаят от положителното в живота. Какво е било в далечното минало, какво ще бъде в далечното бъдеще – това не ни интересува – за нас е важен настоящият живот. Светът борави с положителни величини. Сегашният свят се нуждае от герои и героини за дадения момент; той не разчита на минали и бъдещи герои. Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената, а също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. Героите правят романа интересен; те осмислят живота, дават подтик на човека към красивото, великото. Героят и героинята са тясно свързани. Унищожите ли единия, другият също изчезва. Затова казваме, че ум без сърце и сърце без ум нищо не постигат. Духът е авторът, който си избира своите герои – умът и сърцето. В ума, като герой, той внася едни качества – сила, смелост, решителност. А в героинята – сърцето, внася пластичност, издръжливост, търпение. Той поставя героя при условия да побеждава, а героинята – при условия да страда и да понася. Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? – Силен, смел, решителен. Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой. Търси ли лесния път, той се превръща в една морска звезда, в една морска гъба. Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? – Пластична, издръжлива, търпелива. Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи, или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Никой не се ражда готов. Какъв герой е този, който се колебае и отстъпва от своето призвание? Какво го очаква? – Веднъж завинаги той е загубил благоволението на героинята. Каква героиня е тази, която е отстъпила от своя принцип, от своето призвание? И тя е изгубила благоволението на героя.

Като изгубят силата си, като изменят на призванието си, хората търсят друг начин за разрешаване на задачите си. В математиката задачите се решават само по един начин. Там не се допуща никаква погрешка, никакво изключение. Ако погрешката била само с една единица – и това не се позволява. Ако единицата се намира в число, което се повтаря много пъти в изчисленията, тя ще причини голяма вреда. Умът ще решава едни задачи, сърцето – други. Тогава, къде остава волята? – Волята е дете на ума и на сърцето. Волята е резултат от продуктивната работа на ума и на сърцето, които са вървели по новия път и работили съобразно Божия закон. Слабата воля показва, че умът и сърцето са бездетни. Човек със слаба воля е живял неразумно. За да разберете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, необходимо е познаване на четирите темперамента: умствен или нервен, който има отношение към мозъка; сингвиничен, който има отношение към белите дробове, към дихателната система; холеричен, има отношение към мускулната и костната система и флегматичен – към стомашната система. Когато силите на умствения темперамент се проявяват правилно, мисълта тече плавно, леко; умът е светъл, продуктивен. Строежът на челото има красива форма. Човек с такъв темперамент е бърз, енергичен, работоспособен. Понеже при този темперамент главна роля имат мозъкът и нервите, човек трябва да знае как да регулира електричеството. Мозъкът е динамо – производител на електричество. Различните центрове на мозъка възприемат и предават различни видове енергия. От опит се знае, че ако се отнемат или предадат известни енергии на мозъка, веднага се изменя и състоянието на ума. За пример, изпитвате страх, неспокойни сте. Достатъчно е някой смел човек да сложи ръката си на главата ви, дето е центърът на страха, за да отнеме съответната енергия, и страхът ви ще изчезне. И обратно: ако страхлив човек сложи ръката си върху същия център на някого, той ще му предаде енергиите на страха. Значи страхът може да се отнема, може и да се предава. По същия начин може да събудите центъра на милосърдието в даден човек, а може да произведете и обратна реакция. Понякога човек няма желание да направи добро, да прояви милосърдието си. Нещо отвън му е повлияло. Затова човек трябва да знае дали известна мисъл или желание е негово, или е дошло отвън. Пазете се от чужди мисли и желания, натрапени отвън. „Чуждото е всякога чуждо, то и на Великден се взима“ – казват българите. Човек трябва да разчита само на своето, на това, което е минало през неговия ум, изпитано от неговото сърце и приложено от неговата воля. Само върху него може да се гради. В школата всичко се основава на опита. Добрата храна сама се препоръчва. Опитайте я и от резултата ще съдите за нея.

Сингвиническият темперамент, наречен въздухообразен, внася разширяване в човека. Човек с такъв темперамент е експанзивен, има живо въображение. Понеже този темперамент е свързан с дихателната система, човек трябва да диша дълбоко, да развива дробовете, да подобрява кръвообръщението. Когато дихателната система е развита добре, и умствената дейност се проявява правилно. Когато дихателната система не функционира добре, кръвоносните съдове са слаби и умствената дейност не се проявява правилно. Холеричният темперамент, наречен екзекутивен, оказва влияние върху мускулната и костна система. Той е наречен още темперамент на физическия човек. Холериците имат здрави мускули, здрави кости, езикът им е малко невъздържан. У хора с холеричен темперамент са развити центровете около ушите.

Флегматическият или жизненият темперамент има отношение към стомаха. Той е наречен още събирателен темперамент. Когато стомахът е нормално развит, храненето става правилно: човек нито гладува, нито преяжда. Тук не е важна големината на стомаха, а неговият строеж. Който иска да организира стомаха си, всякога ще яде навреме, без да преяжда. Ако флегматическият темперамент не е проявен, когато липсва жизненост у човека, той постепенно съхне, както цветето без влага и пръст. Ще кажете, че човек не трябва да бъде дебел, но и много слаб не е добре. У флегматиците са развити центровете около слепоочните кости, които са свързани с добрия апетит. Изучавайте темпераментите и техните качества и съдействайте за тяхното правилно проявяване. Ако един от темпераментите не е проявен в човека, това създава известна празнота в характера. За пример, само онзи може да бъде търпелив, в когото качествата на флегматическия темперамент са добре развити. Човек не може да бъде бърз и експанзивен, ако сингвиническият темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит.

При изучаване на темпераментите може да се измерват органите, с които те са свързани. Но ако не познавате закона за съотношенията, може да объркате понятията си. Между органите има известно съотношение. За пример, широчината на носа отдолу и слепоочните области показват развитието на жизнения темперамент. При това широчината на ноздрите има отношение към широчината на ръката, както и към широчината на лицето. Устройството на стомаха е във връзка с устройството на пръстите. Дробовете пък показват каква е ръката и меките части на пръстите. Който разбира закона за съотношението, от един орган може да определи състоянието на други. Затова е казано в Писанието, че няма нищо скрито-покрито. Сега на вас ви предстои съзнателна работа. Приложете постоянство, а не бързане. Резултатите от работата ще ползват само вас. Не търсете и не очаквайте похвали. На земята е опасно да хвалиш човека. Но колкото опасно е да хвалиш, толкова опасно е и да кориш. И едното, и другото имат користолюбива основа. Способните ученици, на които са разчитали, често пъти в живота не оправдават надеждите. Те се развалят от похвалите. Ученикът трябва да знае способностите си и да не се подава на хвалби.

Задача на ученика е да развива дарбите и способностите, вложени в него. Условия за това са дадени на всички преизобилно. Обаче всеки не може да използва еднакво условията, не може да постигне еднакви резултати. Първо се проявяват талантливите и способните, а после обикновените. Ако в този живот не можете много да постигнете, в бъдещия живот условията ще се подобрят. Това не трябва да ви обезсърчава, но не трябва и да отлагате нещата. Ученикът трябва да използва настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Ще дойде ден, когато ще ви накарат да изпълните задълженията си. Ако сте готови, ще ги изпълните; ако не сте готови, ще чакате бъдещите условия, които носят неизвестности.

Работете съзнателно върху себе си, за да проявите правилно темпераментите си. Правилното проявяване на умствения темперамент изисква от човека самообладание. Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска самообладание, да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траяло и как сте се справили. Ако сте се разгневили, вижте за колко време ще се справите с гнева. Ще кажете, че гневът сам по себе си ще си отиде; както е дошъл, така ще си отиде. И това може, но гневът е буря, която всичко завлича. Ако не впрегнете енергията на гнева на работа, дето мине, ще причини големи пакости: ще изкорени младите дръвчета, ще счупи клончетата, ще обрули пъпките и цветовете им. И гневът е на място, но когато енергията му се използва разумно. Като дойде в ума ви една добра мисъл, или в сърцето – добро желание, пак си запишете, кога е дошло и колко време ви е трябвало, за да го реализирате. Да се справя човек с отрицателните си състояния и да реализира добрите мисли и желания, това значи сам да решава задачите си. Забелязано е, че когато влезе в духовния свят, човек се натъква на изпитания. Много естествено, той е ученик, дават му се задачи, уроци, които трябва да реши и да извади поука от тях. Докато детето е при майка си, няма грижи; отиде ли на училище, то става вече неспокойно, има задачи, които трябва да реши. Щом се върне от училище и се нахрани, детето взима книжките си и започва да учи. Майката поглежда към него и се безпокои, че много учи. Няма защо да се безпокои, от многото учене няма опасност. Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити. Какво е това знание? Какво допринесе ясновидецът със своето виждане? Вместо да помогне на хората, да ги освободи от едно зло, той им причини по-големи злини. Така не се помага. Ученикът трябва да върви в пътя си и да решава своите задачи. Какво направи епископът, когато Жан Валжан открадна сребърните му свещници? Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец. Напротив, когато уловиха Жан Валжан и го доведоха в къщата на епископа с откраднатите вещи, епископът погледна спокойно към Жан Валжан и каза: „Свещниците бяха мои, но аз му ги подарих“. В постъпката на епископа виждаме високото благородство на човешката душа.

Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек. Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите.

Това е правило за учениците, а не и за хората от света. Като знаете това правило, прилагайте го, за да се освободите от законите на света. Който иска да бъде ученик на Христа, не трябва да се спира на погрешките на хората. Даже и Бог не се занимава с тях. Затова е казано в Писанието, че Бог всеки момент твори нещо ново. Хората искат да знаят кое е право и кое – не, затова се занимават с проявите на другите и ги критикуват. В абсолютното право има само едно задължение: Всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. Човек не може изведнъж да стане съвършен, но постепенно. Работете с постоянство и с любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я, не отлагайте за другия ден. Сгрешил си някъде, не казвай, че си лош, но изправи погрешката си. За себе си, за своята душа ще имате такова мнение, каквото Бог има за вас. Мислите ли лошо за себе си, това подразбира, че сте недоволни от Онзи, Който ви е създал. Човек е създаден добър, но, поради отклонението си от правия път, той е нарушил някои Божествени закони. Кажете в себе си: „Добър човек съм, имам възможност да изправя погрешките си и да се върна в правия път“.

Помнете: който иска да изправи кривото в себе си, да стане красив, трябва да работи съзнателно и да разпределя равномерно енергиите си. Ако умственият темперамент има надмощие в него, той ще го прояви правилно, а другите темпераменти ще допълнят онова, което му липсва. Това значи да хармонизира човек енергиите си. Внесе ли една дисхармонична енергия в себе си, той започва постепенно да се изопачава: лицето му се изкривява, пръстите се обезформяват, краката се изкривяват и т.н.

Да хармонизира човек енергиите си, ще рече да внесе в ума, в сърцето и във волята си такива елементи, които помагат за развитието им. За пример, всяка мисъл се нуждае от динамизъм, т.е. от електричество, от разширяване, от гъстота или тежест и от сила, импулс, който помага за растенето, за движението и нагоре. Вложите ли тези елементи в мисълта, ние казваме, че тя се намира под благоприятното въздействие на енергиите, които темпераментите носят в себе си. Не е достатъчно само човек да посади едно семе, но то трябва да израсте, да цъфне, да завърже и плод да узрее. Когато се възхищавате от мисълта на някой поет, учен или философ, ще знаете, че той е вложил в нея енергиите на всички темпераменти и ги е хармонизирал. Следователно, да работи човек върху себе си, това значи да приложи своята разумна воля в действие. Волята е детето на ума и на сърцето на героя и на героинята. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Като знаете това, възпитавайте ума и сърцето си, да родят разумно и добро дете. Казано е в Писанието: „От плода им ще ги познаете“. От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му; от разумната воля ще познаете човешкото сърце. Това се постига с постоянство, труд и работа.

За следващия път всеки от вас да напише нещо върху темата: „Качества на добрия ум“. Кой както разбира въпроса, така ще пише. Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой. Каквито са качествата на добрия герой, такива са качествата на добрия ум. Няма да пишете големи реферати, в десетина реда ще развиете мисълта си. После ще прочетем няколко от темите, да видим какво мислите за добрия ум. Така ще имаме едно заключение за качествата на добрия ум. Ще изберем десет души да направят резюме от всичките теми.

Т. м.

3-та школна лекция на общия окултен клас, 9 март 1922 г., четвъртък, 7:10–8 ч. вечер, Ст. София.