Методи на природата

Размишление

Днес ще говоря върху природните методи. При всяка работа човек трябва да си служи с ония методи, които природата употребява. Учениците на Божественото учение трябва да изучават тези методи. Всеки, който е влязъл в това учение и у когото се е пробудило съзнанието, не може да се извинява, че не знае, че не разбира, че няма време и т.н. Ако и децата от първо отделение знаят своята програма, колко повече съвременните хора трябва да знаят програмата на своя живот. Когото и да попитате днес каква е неговата програма на живота, защо е дошъл на земята, той само повдига раменете си и казва, че не знае.

Природата е разпределила времето на човешкия живот по следния начин: време за почивка, в което влиза сънят; време за ядене и време за работа. Това са три естествени положения. Сам по себе си, сънят може да е приятен и неприятен; здрав, спокоен и неспокоен. При яденето също: може да си ял добре, може и да не си ял добре. Чрез правилното ядене придобиваш сили, а чрез неправилното ядене нищо не придобиваш. Същото е и при работата. Сънят спада към физикоастралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата – към умствения.

Сънят е необходим за тониране на човешките енергии. Чрез съня се набавя изгубената енергия. По този начин се пречиства тялото. Придобитите в сън енергии се задействат при яденето, а при работата се използват вече тези енергии. Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състояние в друго. Ако бихте имали съзнанието на адепта или на светията, сънят щеше да бъде едно приятно развлечение, една приятна почивка за вас. Мнозина си лягат с пълен стомах, често ядат мъчносмилаема храна и с часове не могат да заспят: обръщат се на една, на друга страна; стават, лягат, пъшкат, охкат и едва след полунощ заспиват. На сутринта стават уморени, недоспали и се чудят защо не могат да спят. И нечистият въздух може да бъде причина за това, но главно несмляната храна в стомаха прави съня неспокоен. Ще кажете, че това не е толкова важно. Но ученикът трябва да започне с малките работи, защото те са най-важните.

Като ученици, спазвайте следните правила за живота: Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер – преди залязване на слънцето. Вземете пример от птичките, а не от нощните птици и животни, които излизат след залез на слънцето и си търсят храна. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си. Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила. Това са правила и за ученика. По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.

Сега се явява друг въпрос при храненето. Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията и. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.

Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.

Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема.

От всички ученици се изисква правилно отношение към работата. Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“. Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.

Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение. Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?“ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.

Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.

Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони. Но над всичко, на първо място е Бог.

И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Те са остри камъни, които ще бодат краката ви. Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери пътя си постлан с рози. Като работите съзнателно и постоянно в известна област и придобиете нужната опитност и знания, ще минете в друго поле на дейност, докато завършите учението си. Тогава ще получите одобрението на разумния свят и ще ви признаят за способен ученик. Тези, които проверяват знанията, най-добре знаят в кой клас е ученикът. Ученикът може да се интересува само от своите съученици. Не е негова работа да определя класа и степента на развитието на другите. Той не трябва да проявява любопитство. Някои мислят, че могат да придобият знания и вън от школата. Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните.

Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина!“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.

Работата, която започвате, ще има резултати, ако се върши в името на Бога. В Негово име ще започнем и ще свършим определената работа. За това се изисква вътрешна чистота и искреност. Започнете със закона на свободата. Всичко да решавате по закона на свободата и каквото започнете, да го свършите. Нека всеки да каже в себе си: „Без страх и тъмнина, с любов и със светлина!“

Т. м.

2-ра школна лекция на общия окултен клас, 2 март 1922 г., четвъртък, 7–8:30 ч. вечер, София.