И рече му ангелът: „Опаши се и обуй сандалите си“. И стори така. И казва му: „Облечи дрехата си, и ела след мене“.(Деяния 12:8) В моя ум има една трудна задача, която сега разрешавам: Защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, причините. Тази е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на нерационалните числа, т.е. с обикновените математически правила не може да се реши. Такива задачи има във всеки живот. Не само защо християните не са разбрали Христовото учение, но питам: Защо и вие не сте разбрали още смисъла на вашия живот? И друг важен въпрос: Защо досега хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота? Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещото човечество ще се занимават. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля. Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си“, разбирам съзнателно, не механически: в това седи именно човешката еволюция: човек сам да завладее своя ум и своето сърце. И единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме. Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце. И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа.
Сега, защо ние се отклоняваме от пътя? – Наместо човек да завладее своя ум, той иска да завладее чуждите умове; наместо да завладее своето сърце и да го контролира, той иска да завладее чуждите сърца. Това е само един факт, аз няма да го обяснявам. Защо? – Той е задача от висшата математика, състояща се от нерационални числа. Но сега, както виждате, снегът не позволява много да се впущаме за разрешаване на тия отвлечени въпроси. Аз не искам да говоря много, днес ще се старая да бъда кратък, не искам да правя онази погрешка: Един евангелски проповедник в Америка много се молил – молитвата му продължавала два часа вън от беседата. На едно вечерно събрание баща води сина си, едно малко дете на 12 години, иска да го направи набожен. Според обичая на евангелската църква, те коленичили на двете си колена. След половин час детето се уморило и казало: „Татко, ще свърши ли скоро?“ А този проповедник обичал да почва от Битието и постепенно да цитира всички стихове на Библията, и да свърши с Откровението. „Синко, той е още в пустинята, в „Изход“ е“, т.е. от там цитира тия стихове. Та сега аз ще бъда внимателен, да не цитирам всички тия факти.
„И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите си“. Изкуство е да знае човек как да се опасва. С какво? – „Обуй сандалите си“, – да се обуе, с какво? „Облечи дрехата си“, каква дреха?
Сега, вие всички ще кажете: „Ние знаем как да се обличаме“. Приемам, тъй, външно, знаете как да се обличате, но вътрешно – още не сте изучили това изкуство. „И ела след мене.“ Този ангел е носител, служител, на кого? Той не е служител на старите понятия и разбирания, които са имали древните религиозни хора, па и сегашните хора. И на вас казвам общо: Често аз в моите беседи турям пръста си тук и там, да видя дали тялото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“; ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“, и правя диагноза, да видя от какъв характер е тази рана – може ли да се лекува, или не. А сега можете ли да ми кажете, че нямате такива ранички? Все има някой мазол на пръстите, някоя малка раничка на гръбнака, някоя малка раничка под гушата, някое възпаление в носа, някоя склероза в очите, перде има. И всички тия недъзи се образуват само в затворите. Ние сега се намираме в един голям затвор. Сега съвременните хора говорят за култура, за свобода. Не, не, всички сте в затвора между двама войници, отвънка ви пазят стражари. Но силата, най-великото в света, най-силното в света, то е молитвата, не туй обикновено моление за спасение, а онова моление – когато хората се съединяват, за да избавят един брат, да го измолят от затвора. И слизането на този ангел се дължи на тяхната молитва. Може да кажете: „Не можем ли ние да направим същото?“ – Можете, ако разбирате нерационалните числа.
„И рече му ангелът: „Опаши се“. Този ангел говори сега: „Опаши се, стани!“ Ти спиш, заспал си духом и не знаеш, че на следния ден Ирод ще те изведе и твоята глава ще се отреже така, от дъното, като някоя лукова глава.
„Ставай!“ казва ангелът, „не спи!“ А сега изобщо вас ви приспиват. С какво? С какво ви приспиват лекарите, когато искат да направят някоя операция? Нали тургат хлороформ под носа и след като стане болният, усеща болките. Не е усещал никаква болка, а всичкият му въпрос е: Защо са тия страдания? – Операция са ви направили. И вие ме питате сега за причината на страданията. Приспал ви е и операция ви е направил някой. Ако аз ти турна хлороформ под носа и ти заспиш, а после направя операция на джоба ти и на касата ти; ти, като се събудиш и видиш, ще се хванеш за главата – дойдоха страданията! Нали това е една майсторска операция? Ами когато ви турнат хлороформ под носа и ви упоят и вземат вашата чест?... В широк смисъл вземам думата. Днес в целия свят надали може да се намерят честни хора. Не казвам, че хората са безчестни. Но дали може да намерим хора с чест, с Божествена чест? Аз не разглеждам въпроса за обикновената чест. Когато казвам честен човек, разбирам: Може ли да намерим един артист – цигулар, че като свири, да кажем: „Ето ти един майстор, който свири безпогрешно и с душа!“ Това е изкуство. За моя ум честта е едно велико изкуство на човешкия ум. Да бъдеш честен в пълния смисъл, това значи – да знаеш как да свириш.
„Стани!“ казва ангелът, „не спи!“ И какво говорят сегашните страдания? Не е ли този ангел, който побутва хората по ребрата: „Ставайте!“, казва той. Ама ще дойде някой вестник, пише там, че във Вашингтон една конференция на народите щяла да възстанови някакъв мир. Турците казват: „Гел, кузум, гел!“, а българите казват: „Трай, коньо, за зелена трева!“ Ние мязаме на ония впрегнати волове на нивата, дето селянинът им казва: „Ха, чуджум, орете, че като изорете нивата, ще ви дадем изобилно слама, житото ще турим в хамбара, а вие ще ядете слама през зимата“. И сега казват: „Мир ще дойде, на вас сламата“.
Ангелът казва: „Стани, не спи!“ То е заспиване вътре в света. „И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите си!“ И стори така. И казва му: „Облечи дрехата си, и ела след мене“. Туй е необходимо да направим. За да може да направите туй обличане, непременно трябва да се събуди във вас туй, висшето съзнание в човека. Вие трябва да познаете ония права, които Бог е вложил във вас: какви сили е вложил Бог, какви способности; кога е тръгнал човек от небето и кога трябва да се върне – той трябва да намери разписанието и да върви по това Божествено разписание. Така трябва да прави в света всеки разумен човек, който се е пробудил. Вие, съвременните хора, много се страхувате. Вие сте много страхливи, и вас ви плашат не големите работи, плашат ви малките работи. За пример, плаши ви фактът: „Ама ако остана гладен, ако почна да ходя бос?“ Тук преди години, преди 10 години, аз имах една опитност в София. Ще ви приведа един пример за едно малко момиченце. Като факт, фактът е верен по съдържание и смисъл, но не и по форма. Минавам един ден към Свети Крал, там се продават вестници. Надвечер отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: „Господине, няма ли да си купиш „Мир“?“ Гледам го босичко: „На драго сърце ще си купя“. Бръквам в джоба си, нямах дребни пари, бръквам в другия джоб, изваждам 5 лева, давам и ги: „Нямам да ти повърна“. – „Вземи ги всичките.“ – „А-а, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром.“ Рекох: „Аз съм добър човек“. – „Макар че си добър, ама зная такива „добри хора“ като тебе.“ Питам я: „Какво ще правиш? Колко ти не достига?“ – „Един лев.“ Казвам и да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя. – „Гледам те.“ – „Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам си: И ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш. Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любовно; и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!“ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори в мене, не искай нищо даром“. Така вървяхме от тук, от там, и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: „Не искаш ли да идеш на училище?“ – „Искам, ако мога сама да си спечеля пари; но ако не, не искам учение. В света има много учени хора. Ако аз мога със своя труд...“ Казвам: „Ако аз ти купя едни обуща?“ – „Не, не: ще ме накараш да мисля, че си много лош човек; аз така ви гледам добър човек, ама който купува обуща на другите хора, аз имам особено мнение за него. Внимавай, и ти някога като мене може да ходиш бос, ако даваш даром тия пари и вземаш обуща.“ – „Ти си много добро момиченце.“ – „А-а, не ме хвали, защото бос ще ходиш“, и ме гледа изпитателно. Казвам: Ето едно благородно момиченце – с характер. Минавам след два дена, гледам, десетина момчета около нея, тя ги респектира, очакват нейното меродавно мнение. Казвам: Ето едно цвете, което расте в калта. У него има един дух вътре, този ангел е заговорил на това момиченце „Стани!“ и то е станало, продава вестници, но си е турило за цел – даром никога да не взема! Боса предпочита да ходи, само да си изкарва прехраната с труд и чест. И казах и: „Ще ми позволиш ли някой път, аз имам хора, на които говоря, да те представя на тях за пример?“ – „А-а, няма да го направиш.“ – „Ама аз ще кажа само външната страна, вътрешната страна на въпроса няма да разправям.“ – „Другото можеш да им разправиш, но името ми няма да казваш, защото много лошо ще мисля зарад теб. Пък и тия хора, които те слушат, нямат нужда от мене.“ Като напуснах това малко момиченце, казах: Ето един пример за подражание, един характер изработен, 21-годишно момиченце.
Сега ангелът казва на Петра: „Стани!“ – „Какво ще бъде с нас!“ Вие не трябва да се боите. Самостоятелни трябва да бъдете. Боси, но да знаете защо сте боси; обути, но да знаете защо сте обути; богати, но да знаете защо сте богати; сиромаси, но да знаете защо сте сиромаси. Ако сте учени, всяко нещо, което е във вас, вие трябва да го разбирате. Само при една такава наука може да се уреди вашият живот. Вие мислите, че Господ излива дарбите току-така. Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните. Дарбата – това е един инструмент, една сила. Кому давате най-хубавата цигулка да свири? Най-хубавата цигулка е в ръката на онзи велик цигулар. Той е достоен за такава цигулка, и най-хубавият лък е пак в ръката на такъв цигулар. Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка, и не си правете илюзия, че той може да ви надари с някоя голяма дарба. Но той ще ви постави в положението на това малко момиченце и като види самостоятелността на характера, тогава ще определи дарбата. Сега пък вие ще кажете: „Господ нали знае?“ Знаете ли какво е знание? Знание се добива само с живот; ако живееш в света без живот, знание няма. И знанието, което има Бог, се дължи на милиарди години, в които Бог е живял и е добил едно знание от опит. Той е опитал всичките неща, той знае всичките положения, които ги има в света. И ако някой от вас пита: „Не можем ли да знаем?“ – и вие можете да знаете, но само когато живеете. Следователно знанието е резултат на съзнателния живот. Във всичките моменти, във всичките положения да схващаш и да казваш: „Това ми трябва“. Във всеки един момент – и като учител, като доктор, като жена, каквато форма и да заемаш, ако ти съзнаваш това свое положение и се съобразяваш с ония основни закони, които са вложени вътре, ти ще придобиеш онова знание. В какво седи Любовта? Срещнете някой човек, обичате го, той ви привлича. Защо ви привлича този човек? Аз ще ви попитам: Защо ви привлича онази хубава морава, чистият извор, хубавата местност? Защо ви привлича? – Защото отговаря на всичките ваши стремежи и копнежи. Сега някой ще каже: „Той ви въодушевлява“. Някой казва: „Аз искам да обичам“. От колко категории е Любовта? Знаете ли колко пермутации има тя? 35,000,000 ли бяха? Да, толкоз е. Да обичаш онзи, който е пълен с Любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма Любов в себе си, който е в пустиня, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома, за най-богатата – всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“. А Христос умря заради нас, които сме грешници. Какво означава това? То е великата философия на ангела, който казва: „Стани! Не се заблуждавай; стани, ти си свободен! Ще бъдеш свободен днес!“ А той мисли, че е в сън; я бъде, я не. Става Петър, върви, мисли, че е сън. Излиза на улицата и когато го напуща ангелът, казва: „Действително, спасен съм“. Та вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: „Спасени сте, идете си“. А правоверните ще кажат: „Да се върна в затвора, да стана мъченик“. Господ няма нужда вече от мъченици! Когато онзи пияница го убият като мъченик, мъченичество ли е това? Когато онзи убиец умре на въжето, това мъченичество ли е? И когато мъжът е убил жена си или когато жена е отровила мъжа си, мъченичество ли е това? Светът е пълен с такива мъченици. Нам не ни трябват те, нам ни трябват хора, които да живеят.
„Стани!“ Какво беше първото? „Опаши се!“ Значи, вложи волята си. С какво се опасват хората? – С ръцете. Българите често си тургат пояса, да се стегнат, защото тогава могат да ходят добре. „Опаши се!“ С какво да се опашите? Какво казва Писанието – с какво да се опаше? Аз няма да ви кажа. Втория път вие ми го кажете. „Обуй се!“ С какво? И най-после: „Облечи се!“ С какво? Да се облечем в Христа, да се облечем в Любовта. Когато във вашия живот Любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот, не една обикновена дреха, но когато тази сила на Любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, тази Божествена дреха проникне така във вас, във вашите клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мене!“ Т.е. ти си човек, достоен за свобода, ти не бива да седиш повече в този позорен затвор и Ирод няма право да вземе твоята глава. Вие казвате: „Ще ни учат нас, туй били причините, нали е писано тъй!“ Да ви освободя от едно заблуждение. Влизате в кръчмата. Нямате никакъв дълг. Казвате: „Иване, дай едно кило вино“. Ето ви едно кило. „Още едно кило дай!“ И не плащате. Иван пише на черната дъска: „Стоян изпил едно кило вино“. Втория ден пак: „Иване, дай едно кило вино!“ Иван пак пише. Всеки ден писал Иван. След 10–15 години всичкото имане на Стояна изчезне, и Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян останал голак. И тогава? – „Съдбата е такава.“ Не, Стоян там е определил своята съдба. Той накара Ивана да пише. И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал“. Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение. Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито 5 пари в джоба си, на тезгяха имало кошница с череши! Прострял той ръката си да вземе една череша: „Чакай, как смееш ти без позволение да вземеш череши?“, му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша! Сбогом, разбрах сега“, излязнал и си казал: „Отсега нататък капка вино няма да влезе в стомаха ми, ще се впрегна да работя и всичко, което съм изгубил, ще го повърна“. На следния ден минава той покрай кръчмата, кръчмарят му казал: „Иване, ела“. – „Разбрах, черешите ще ги ям аз, няма да ги ядеш само ти.“ Тия череши в кошницата, те са за всинца ни.
„Стани!“ казва ангелът, „излез от тоя затвор“. Ще кажете: „Условията са такива, беднотия...“ – Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер; нито да бъдеш евангелист, нито православен. Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш човек свободен, а не Ирод да вземе главата ти. Стани! Обуй си краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може да вземе главата ти. А сега казвате: „Чакай да видим, дали това е съобразно с Библията?“ Онези, които написаха Библията, не бяха като днешните хора, те написаха Библията със своята кръв. Всичките са били мъченици. И Христос, Който даде Новия Завет, мъченик е бил, написа го с кръвта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано с кръвта Му. Преди години, като казвах: „Българското духовенство има ли кръвта на Христа?“, разбирах: Туй учение на Христа имат ли го владиците и свещениците в умовете си? Аз казвам: Не съм християнин, вие сте християни, изпитвам ви сега. Изпълнили ли сте учението на Христа? Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и като го дам, земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя: ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на земята не трябва да има престъпници, а хора свободни. Ще каже някой: „Грях няма“. Има грях; има престъпления в света. „Ама при Бога...“ При Бога въпросът е друг. Тук на земята как е? Роден съм аз да греша ли, или да водя чист живот? Ще каже някой: „Ама условията са такива, възпитанието е такова, майка ми така ме е родила, „съдба“ е това“. Не, не е това съдба, а е заблуждение. Ти пиеш, а там Иван пише на дъската, и казват после: „Е-е, съдба е това“. Не е това съдба, аз мога да обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните. Не, не, аз съм решил кратко да говоря, аз се поставям на това място, на онова, босото момиченце, то ще каже: „Този проповедник скоро да свършва“. Малко, та сладко. Не бивайте роби на греха. Трябва да бъдете всички самостоятелни. Има някои, които мислят, че са самостоятелни; не са самостоятелни. Ако ти отиваш от една църква в друга, не си свободен; ако ти отиваш от една държава в друга, не си свободен. Ти в своя ум трябва да бъдеш свободен, та при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука! А сега жената очаква мъж ангел. Ами този идеален мъж за глупавата ли жена ще се ожени? И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да и е изпила ума. Глупав за глупав се жени, и умен за умен се жени. Тъй е. И сега казват: „Каквото Господ е определил“. Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен, грешник с грешник. Тъй седи въпросът. Праведен и грешен не може да се оженят. Някой ще каже: „Такива има“. Съвпрегнати може да бъдат, в някоя яма може да влезнат и вълци, и овци, ама то е едно изключение. То не е един факт в природата. Там овците са отделно, вълците също. Всяко нещо е отделно в света.
„Стани!“, казва ангелът. И днес той казва: „Станете!“ И аз искам да ви извадя из този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате си очите: „Дали е това вярно, дали този човек говори истината, или ни заблуждава?“ И тъй, като излезнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И втори път няма да дойда вече! 10,000,000 свещи да ми запалите, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърца да се любят, хора, ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията. Нека всички свещеници съблекат своите одежди и да посещават бедните. Невидимият свят е сит от тези молитви. А сега казват: „Господ е благ, милостив“. Кой не знае това? Ти, братко, справедлив ли си като Господа? А сега обръщате псалмите: „Бъра, бъра, бъра...“ От 2,000 години насам тия псалми се четат, а Давид как се е криел, той не ги е чел, както ги чете духовенството днес. Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи: братство и сестринство трябва в света! И тогава ние ще влезнем в една нова философия – в нерационалните числа на висшата математика. Мога да ви разправям, но трябва да бъдете здрави, за да ви разправям. Има велика наука.
„Стани!“, казва този ангел. Сега, разбира се, и без аз да го кажа, той пак ще дойде, но казвам: Моите думи са Божии думи, те не са мои думи. Какво Господ мисли да направи в бъдеще, те ще познаят. „Стани!“, казва ангелът, „изпълнявай волята Божия!“ А този Бог на Любовта иска от всинца ни един закон, Той го е вложил в нас. Какъв е този закон?
Ще ви дам едно малко изяснение. Един пример от деветнадесети век, из съвременната култура. Да видим как ще си го обясните. Това се е случило във Франция, изваждам го от един неиздаден роман, писал го някой автор, без да го издаде. Някой си граф Морели имал млада дъщеря на име Елисавета, била е на около 21–22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно. Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той вървял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея, но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Турил това в един плик, той изучил нейните нрави, къде ходила тя, и един ден се приближил, турил в джоба и писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал?“ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това“. След две седмици той пак турил друго писъмце в джоба и, пише тъй: „Но ако тази душа е назърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави?“ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е назърнала, какво трябва да се прави?“ След един месец той пак написал друго писъмце, и пак го турил в джоба и: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израстнат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да тури петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха. Турил той петото писмо, вътре писал тъй: „Няма сила като Любовта“. Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородна мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да и го предаде, и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го пипва, обръща се тази мома и казва: „Господине, Вие сте роден за нещо по-благородно, Вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате“. И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. „Госпожице, какво казвате?“ – „Оставете го, господинът не е направил нищо лошо“, но тя го изгледала тъй сериозно, и забелязала в очите му само една сълза. Тия двама хора разбраха ли се? С какви впечатления остана тя от него? Че е един обикновен апаш, нали? Сега вие, съвременните християни, мязате на този музикант и пращате такива любовни писъмца на Христа и търсите начин да се запознаете с него. Евангелистите по един начин, свободната църква, православните, будистите, окултистите, теософите все ни показват пътища, много хубави пътища.
Този музикант беше писал: „Мъчно е да се живее без идеал“, но идеалът е нещо вътрешно. И той решил да се накаже: Снел хубавите си дрехи, облича работнически, съдрани дрехи, хвърлил си обувките и бос се решил да иде да служи по някой начин в дома на този граф Морели, който имал грамадно имение. Най-после се домогнал той, като един прост, одърпан работник, да работи в градината на граф Морели. И правел отлично впечатление на графа със своята скромност. И казал: „Никога не съм имал такива слуги като тоя“. Ама защо е слугувал тоя слуга? – За дъщерята на граф Морели: „Мъчно е да се живее без идеал“. Право е. Постигнете своя идеал! И казва: „Ако човек е назърнал своя идеал, какво трябва да прави?“ – „Ама далеч е.“ – Върви към идеала си! Как? – Както тоя музикант с боси крака, както това момиченце в София с боси крака. Не очаквай да бъдеш нито професор, нито видно лице, те са второстепенни работи. Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш, да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертваш за тях. Вие ще кажете: „Ние в това отношение сме герои“. Аз се радвам, не казвам, че не сте – отлични герои сте. Остава второто нещо. Досега много писма сте турили в джоба на Христа, сега остава да хвърлите вашите дрехи и обуща и да работите боси в градината на граф Морели. Тази градина е бъдещият свят, бъдещата култура, в която с боси крака – с абсолютна чистота – трябва да работите за новата култура, и да съградим света върху новите основи. Не да говорите: „братство и равенство“, а затвори да има; „да се любим“, а да се убивате. Говоря за всички хора. Върху това ще почива бъдещето щастие. А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон. Аз съм принуден да чукам, турил съм ви в мътилката, искам масло да извадя. Казва някой: „Защо чукаш?“ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили, и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще турна в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“. Та вие сте хора недоволни – кисело мляко сте. А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително, киселото мляко продължава живота, но ако прекисне, разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение.
Примерът с това малко момиченце в София, един пример от толкова години ми е обърнал вниманието. Бих желал всички софиянци да бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници, професори, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца да бъдат като това момиченце. Много неща са изчезнали, са се изтрили от моята памет, но образът на това момиченце седи и ще седи, аз ще го нося в моя ум като едно скъпо възпоминание. Разбирате ли? Всяка една негова дума се е запечатила в паметта ми, няма раздвояване: „Не, не, господине“. Тъй е. Един морал има в света. Човек трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд и пот да изкарва прехраната си. И тъй казва Господ – с пот на чело, и затова изпъди Адама и Ева да се научат да работят, и ние всички сме изпъдени да работим, да създадем един великолепен ум, едно великолепно сърце и да се върнем в духовния свят забогатели.
И този ангел казва на Петра: „Стани!“ Сега вие седите в затвора и сънувате, някой сънува, че е богат – чете парите си. Някой мисли вътре в затвора, че се жени; някой мисли в този затвор, че е много учен. Какво ли не мислят хората, но като се събудят, ще видят, че са в затвора вътре. Де е свободата?
Любовта не заробва! И когато някой ми каже, че горяло сърцето му, от любов станал разсеян, казвам: Това не е Любов. Любовта не прави разсеяни хората. Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите мисли. Той разтваря – да се разбере смисълът на природата, той разтваря – да познаем сърцата на хората. За да се разтворят тези сърца, нашият живот трябва да се слее с техния живот. Сливане трябва да има в света. Бистрата водица аз я тургам в гърлото, ама пясъка никога няма да турна. Следователно Любовта е еликсир, влиза и носи живот. Сега някой път, като ви говоря, вие се въодушевлявате и казвате: „Като се върне, този въпрос ние ще го разрешим“. Толкова години аз правя опити, все го решавате и решавате и не сте го решили. Разбиране трябва да има. Вие казвате: „Нашият учител знае“. А вие знаете ли? Утре ще ви кажат: „Вашият учител е глупав“, но и вие сте глупави тогава. Самостоятелно трябва да съдите. Глупавото е глупаво, умното е умно. Умният човек не може да бъде глупав, той не може да играе две роли; и глупавият човек не може да бъде умен, защото у него няма ония материали, с които той да може да трансформирва своите мисли. Глупав човек е онзи, който няма материал да работи. Петър беше един краен консерватор, трябваше да го турнат в този затвор, и след като излезе от този затвор, още не можеше да се освободи от старите си вярвания, от тоя национален дух.
Ние имаме едно отечество, един велик Баща в света, ние сме забравили Неговото име, и сега минаваме за християни. За християните трябва една друга философия. 2,000 години християните не можаха да приложат Христовото учение, те не го приложиха; затова в света ще дойдат най-простите хора, те ще го приложат. Туй е решение, сега какво ще кажете? Вие, жените – те са простите, – вие ще го приложите. Най-простите хора са жените. Изобщо за жената казват презрително: „Жената била крава“. Да, казвам, с тия крави, с тяхното мляко вие се хранехте и ще благодарите на тия крави вие, мъжете, на вас казвам. Сега на жените, на вас казвам: Станете! и из затворите навънка! Сега, ако се ожените в затвора, затворничета ще имате. Аз бих ви привел ред примери за ония роби във време на междуособните граждански войни, между северните и южните щати на Америка. Негрите раждали деца, но техните деца се продаваха. И цяла Америка се бе разделила на две партии: едните воюваха за свободата на негрите, а другите – против; едните доказваха, че робството било съгласно с Библията, а другите доказваха свободата на човека – пак съгласно с Библията. И сега тия учени пак доказват, че всяко ново учение било от дявола, а старото учение не било от дявола. Ако новото учение е от дявола, тогава и старото учение е от дявола; ако ли новото учение е от Бога, тогава и старото учение е от Бога. И ако туй учение не сме го приложили, не е крив Господ, а ние сме криви.
И тъй, тогава ще дойде тази велика философия. Обединение трябва в училищата, в университета, да започнем новия живот, широкия живот, дето всички хора ще бъдат свободни да мислят. Нека има ред и порядък и законност навсякъде. И Писанието казва: „В Христа няма ни елин, ни юдеин, ни роб, ни скит“, а всички са свободни, във всички прониква един Дух. Ние живеем по един велик закон на Любовта. Следователно всички наши мисли, чувства, действия трябва да бъдат определени. Ние не поддържаме робство, не поддържаме умовете ни да бъдат ограничени. Господ другояче е направил, Господ е казал: „Свобода за всички Мои деца на земята! Идете, кажете им – тия деца да излязат вече из затворите си. Свобода! Идете кажете на тия деца да не вярват на всички ония, които казват, че тъй съм писал, – те са го измислили! Всичките им събори, всичките им книги, това са техни“.
Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение, това е казал Христос и това ще говори Христос, Който иде сега отгоре. Как иде Христос? Хайде да не ви говоря как иде, това няма да ви кажа. Той ще дойде и ще Го видите, не е далеч времето. Сега, довечера, като се върнете, вашият ангел ще похлопа и ще ви каже: „Стани!“ Ще похлопа, ще видите и ще каже: „Опаши се!“ После ще каже: „Обуй се и облечи се!“ Довечера този въпрос ще го решите. Довечера, или никога вече! Това е то великият закон на Бялото Братство в света! Сега ще кажете: „Чакай да видим, какво ли ще видим ние“. Какво ще видите? След като се събудите и ангелът си замине, ще кажете: „Действително, извън затвора сме!“ Това ще знаете. Ще знаете, че сте свободни. Ако дойде ангелът довечера и вие почувствате, че оковите падат, умът е свободен, сърцето е свободно, вие сте извън затвора. Доста сте се занимавали с партии, такива религиозни, онакива, на особено мнение. Свободни сте! Вие само лежите в затвора. Станете!
Сега казва някой, че хипнотизирвам хората. Ако аз турнах пастърма в капана, кой хипнотизирва? Мишката обикаля наоколо и си казва: „Как ме гледа и ме чака“, и почне да смята по нерационалните числа: „Като влезна вътре и взема тази пастърмица, ще се осигуря“. Ще се осигуриш в капана много хубаво. Не вярвайте, никой не може да ви хипнотизира! Никой не може да ви лиши от вашата свобода! Човек е силен, той е като Бог в миниатюр! В какво отношение? Бог в света може да направи всичко, каквото иска, а нас никой не може да ни застави да направим това, което не искаме! Няма никаква сила, нито горе на небето, нито долу на земята, която да може да ни застави да направим туй, което не искаме! Следователно, в туй отношение, ние сме силни. А сега ударят ти две тояги, ти нарамиш пушката, тръгваш да се биеш за отечеството. Характерно ли е това? Ти си човек без воля, без ум, без сърце! И питат някои: Скарат се двама, какво трябва да се прави с тях? – Излезнете от затвора на Ирода! Опашете се с Истината, обуйте се в Добродетелта, облечете се в Любовта! Въпросът е решен, и вие сте свободни!
Удържах ли думата си? Първото нещо, което ви оставям сега, добре да го знаете, това е – свободни сте! Аз отворих вратата на затвора, ставайте сега! И който не излезе – грях му на душата! И тогава за ония, които не излязнат, ще кажа тъй: „Тези излизат навън“, а за ония, които ще останат, ще кажа: „Искат да излезнат“. Тогава да не кажете, че нямаше кой да ви каже. Казвам ви сега. И още веднъж ще ви срещна, ще срещна онези, които са в затвора, които не са излезли, и ще срещна онези, които са излезли от затвора.
Сега, като казвам тъй, като излезете на улицата, да не мислите да пощуреете, не. Първото нещо, което трябва да направите, без да ви знае някой, е да идете при своите приятели, няма да тръбите във вестника, че еди-кой си господин благоволили да го освободят от затвора. Никой да не знае, че вие сте излезли, но да има тревога, че еди-кой си избягал от затвора.
Ще идете при своите, при кои? – При ония, които ви обичат и които са се молили зарад вас. Първата ви длъжност е да отидете при тях и да им кажете, че тяхната молитва е послушана. Свободни сте, казва Христос. Всички съвременни народи в Европа са свободни, казва Христос. Бедни и богати, всички са свободни. И всички Той ви призовава на една нова култура. И мъже, и жени, без разлика на положение. Той иде, и онези, които казват: „Първото изключение иде“, вие ще забележите, че иде едно изключение в слънцето, иде едно изключение в земята. Ще го видят туй изключение. Сега един английски учен казва: „Изключение дойде в месечината“. Аз казвам, щом е дошло в месечината, ще дойде и на земята. То засяга и нашия живот. И ако хората в бъдеще биха живели, както сега живеят, както сега живеете, вие решавате вашата съдба. Как я решавате? – По два начина: или да живеете по свобода, или да умрете в затвора.
И сега всички трябва да идете при своите, на жените казвам: Да обичате вашите мъже, които се молят и работят зарад вас. На мъжете казвам: Да обичате вашите жени, които се молят зарад вас. На братята казвам: Да обичате вашите сестри, които се молят зарад вас. Молят се с молитва, разбирам, които работят зарад вас. Любовта е работа, сериозна работа. Сериозна работа се изисква от нас. И като срещнеш един човек, не да правиш разлика. Често, като минавам, аз виждам колко е мъчно ние да държим еднакво положение спрямо всички. Като срещнеш един богат и един беден, еднакво да ги обичаш и уважаваш, без разлика, еднакво разположение на духа да имаш спрямо тях, без никаква омраза в сърцето си. Утре ако този богат дойде в нужда, да можеш да му помогнеш, тъй както и на бедния. Еднакво разположение да храниш – това е, което се изисква от новата култура сега. Само по този начин ние ще създадем една атмосфера здравословна. Свобода! Свободни сте всички! Опашете се, обуйте се, облечете дрехите си!
В ума ви да остане граф Морели и дъщеря му, и онзи музикант, и това бедно малко момиченце от София, с босите крака.
Излезте от затворите си, идете при своите, и тогава ще започне един нов живот, ще се отворят нови хоризонти във вашия ум, вие ще станете ясновидци. Някой път аз правя погрешка, като разправям какво виждам. Аз не виждам тъй, както ясновидците виждат – има голяма разлика. Ако аз гледам в огледало, виждам себе си. Аз в огледало не виждам, без огледало много добре виждам, сенки не виждам. Навсякъде виждам един реален свят, дето нещата не се менят. Има същества, които са много по-реални зарад мене, материални са тия същества, по-материални от вас. И друг път съм казвал: Сега за вас няма българин, който да не е срещал Христа, и няма англичанин, който да не е срещал Христа, но не Го познават. Защо? Ще кажете, че чудно било. Нерационални числа са това. Двама от неговите ученици, които отивали за Емаус, казват на Христа: „Само ти ли си странник и не знаеш ли какво стана в Йерусалим?“ За да познаете някого, трябва да го обичате. Как ще го познаете, без да го обичате? Вие казвате някой път: „Особено беше вдъхновен учителят, лицето му светеше“. Вие лицето на вашия учител не сте виждали. Аз съм маскиран днес, виждате ме с брада, наполовина бяла. Съвременните хора казват: „Сериозни трябва да бъдем“. Кога човек е най-сериозен? Когато краде. Колко е сериозен онзи, когато отваря някоя каса! Смях няма там. Аз казвам: Не съм сериозен. Защо? – Защото този занаят не съм го учил: когато почна да го уча, и аз ще бъда сериозен, но сега не съм.
И тъй, бъдете свободни да се създаде тази атмосфера на Любов. Да започнем с Любовта, с Истината, която внася свобода: да се молим едни за други: „Молете се един за други, за да изцелеете“. Не чакайте. Молете се. Не само да се молим, но в тази молитва ще направим хиляди други работи, всички да изцелеем. И като излезете навънка, не бутайте с вашите остени: „Това направи ли го?“ Нищо няма да си говорите един на друг. Остен не трябва. На себе си ще казваш: „Иване, ти тая работа направил ли си я тъй?“ Ти, Драгане, Стояне, ти, ти, ти в себе си – да престанете с чуждите грехове. Вашите грехове, това е един лед, а слънцето, което иде, то ще стопи тоя лед. И пак ви казвам, тъй Господ пише: „Ще залича греховете ви, няма да ги споменавам вече“. Затова иде Господ, ще съди Господ, но кои? – Които много са взели, и ще даде на онези, които нямат, защото казва: „Ще залича всичките ви грехове, ще изтрия сълзите ви и плач няма да има; гладните ще бъдат нахранени. Всички ще имате и всички като васански телци ще скачате и възиграете“. Да, сега трябва утробата ви, вашият ум, вашето сърце да заиграят.
„Стани!“, казва ангелът, този ваш ангел, аз го виждам вече, не само един ангел виждам, а много ангели. Сега вие ме гледате: „Дали нашият учител право казва?“ Виждам, ангел седи отгоре и ви зове, това вие не мислите. Вие казвате: „Той виждал ангел, ние нищо не виждаме“. Че не виждате, това не е доказателство, че няма ангел: слепи сте, не виждате; пък ако аз виждам, ще кажете: „Това е халюцинация“. Всяко нещо си има своите причини. В света има три вида причини и те произвеждат три вида резултати. Първични, вторични и третични причини има, има и първични последствия, вторични и третични последствия.
И тъй, сега Христос, Любовта на Христа е първичната причина, която иде да тури ред и порядък. Ако вие влезете в хармония с Него, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. И вашият ум и сърце ще се събудят, и вие ще бъдете мощни!
Опашете се тази вечер, облечете дрехите си и идете при своите!
Отправете към вашия небесен Баща една топла молба за благодарност!
Беседа, държана на 11 декември 1921 г. в София.
|
