„Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.“(Йоан 6:54) Ще ви прочета част от 6-та глава на Евангелието от Йоан – от 41-ви стих нататък. Някои изваждат заключение, че никой не е видял Бога. Не е тъй: мнозина са го видели. Христос казва: „Никой не е видял Отца“. Всеки, който е от Бога, той е видял Бога. Ще говоря върху 54-ти стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Това е един факт: месото на всички животни и тяхната кръв – на гъски, на пуйки, на агънца, – което хората си похапват, това е тялото на Христа. И тия хора се съблазняват. Това е в буквален смисъл вярно. От 8,000 години насам хората се хранят с плътта и кръвта на тия агънца. Христос иска да каже: „Вие ядохте от плътта Ми и пихте от кръвта Ми, но вечния живот не добихте“ – това по форма, в прав смисъл, е вярно, но по отношение на неговото учение има нещо по-съществено: „Ако вие не ядете от тази плът, и не пиете от кръвта Ми, вие няма да имате живот вечен“. Т.е., ако вие не приемете моето учение и не го приложите, не можете да придобиете вечния живот. И после добавя: „В последния ден Аз ще го възкреся“. Първата фаза: ще ядат и пият – тъй правят хората. Но това не е смисълът. Кога ще дойде този смисъл? – В последния ден, т.е. ще ги възкреся, когато хората изменят този ред на нещата. Кой е този последен ден! – Онзи, от който всички се плашат. Той е ужасен! Казват: „Последен ден е той!“ Онзи търговец, който има да плаща 100 хиляди, казва: „Последен ден е, утре ще дойдат“, а той няма нито 5 пари. Съдят някого. Трепери му сърцето – последен ден е, може да го осъдят на 10 години затвор. Момата излиза от дома на баща си, отива при момъка – последен ден е, има едно преходно състояние. Следователно последен ден е онзи ден, в който почва великият живот. Великото, безграничното, туй, което има смисъл в себе си, започва все от последния ден. И следователно всеки един от вас, който не започне с този последен ден, той не може да се домогне до онази велика Божествена наука, която Бог е отредил и вложил в недрата на Природата, т.е. до ония блага, които са приготвени за неговите избрани деца, които днес живеят на земята. Досега са ви проповядвали все за небето, и всички се готвите все за небето; как ли не си представяте рая, как ли не си представяте ангелите, светиите? Но всички тия неща са неопределени във вашите умове. Вие били ли сте на небето? Били ли сте? – Не сте били. Като казвам, че не сте били, аз подразбирам във формата на вашето сегашно съзнание, а не на миналото. С туй съзнание вие не сте били в рая. И когато някой каже, че е бил в рая, ние разбираме не такъв, какъвто е сега, но то е друго съзнание – свръхсъзнанието, чрез което той може да влезе. Христос казва: „В последния ден ще го възкреся“. Сега, между съвременните религиозни хора и светските има вечен спор. Едните искат да живеят постоянно в небето. Религиозните казват: „Дотегна ни животът на земята – в небето, в небето!“ Другите казват: „Нам ни дотегна да слушаме за небето – на земята, на земята!“ Тук е то, това е всичката философия. Спорът е дали да се живее на небето, или на земята. И във всичките лекции в университета доказват субективно и обективно, посредством понятията, чувствата, волята, всички доказват дали на небето да бъдем, или на земята. А ние казваме: „Ще бъдете на небето и на земята“. Защото в Писанието се казва: „Когато Бог създаде небето и земята“; но понеже небето е било устроено съвършено, а земята трябвало да се развива. Писанието казва: „А земята не бе устроена“. Това подразбира, че земята трябвало да мине през един период на еволюция, да се самоусъвършенства. А усъвършенстването е един естествен процес. И аз казвам: момата, когато се готви да се жени, нали трябва да мине известна еволюция, та булски дрехи, та корделки, та чепици, та панделки, та това, та онова, и цяла еволюция; после, зълви наоколо десетина ще я обличат, ще я редят – цяла еволюция трябва да мине, и като я облекат, цял ескорт ще има подире и – със сватове, с кумици, с гайди. Що е сватба? – То е една цяла еволюция. Булката е била неустроена, необлечена в булчински дрехи, и е трябвало да се облече. Това значи: земята не е била устроена, обикновена дама е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка. И като стане тази сватба, тогава всички тръгват с гайдите, със свирките. Това е приятно в живота. Сега някои, като ме слушат, казват: „Този език не е религиозен“. Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език. И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат. Знаете ли колко велико е това нещо?
Сега ще ви позанимая малко с математика: „И в последния ден – казва Христос – ще го възкреся“. От думата „възкресение“ колко пермутации трябва да направите, за да се осмислят? Ако вземете тази дума вие, които сте математици, колко пермутации можете да направите? Аз взимам за пример четири букви: a, b, c, d. Вижте колко пермутации аз правя от a, b, c, d:
abcd bacd cabd dabc
abdc badc cadb dacb
acbd bcad cbad dbac
acdb bcda cbda dbca
adbc bdac cdab dcab
adcb bdca cdba dcba – 24.
Това са все пермутации на тия числа. Това са математически съотношения на тия елементи, които влизат в тая редица. Ние направихме 24 пермутации от четирите букви: a, b, c, d. Колко съединения вие може да образувате от думата „възкресение“? Аз бих желал да зная това. Следния път да ми кажете. Жените, които знаят, когато нямат друга работа, и ония от тях, които не знаят, да повикат мъжете си, и втори път да пресметнете колко пермутации има. Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот.
Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. То е една връзка на свръхсъзнанието. То е възкресение, то е новият живот вече. Следователно Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен“. От низшето излиза висшето. „Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся.“ Защо? Има си дълбоки причини, понеже Христос не искаше да изгуби своя капитал и неговото слово да остане безплодно. Не е въпрос сега да се спираме, дали трябва да ядем плътта на Христа или не. То е друг въпрос. Казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Вие сега сте в последния ден. Ако вие се решите днес да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много телеса възкръснаха с него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги сложите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор. Те не бива да се приближават. Трябва да пазят равновесие. Ако плътта се противи на Духа, има си причини; и, ако Духът се противи на плътта, пак си има причини. Защото ако те нарушат равновесието, и двамата губят. Съвременните хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на Духа“. Не, не трябва да унищожите плътта или пък да премахнете Духа, защото Духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходими за развитието на човешката душа и на човешкия ум. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намират Духът и плътта. Сега ясно ли е това? Нещата трябва да станат много ясни във вашия ум, за да няма спор. Сега да ви обясня друг един закон. Старите алхимици са взимали земята, водата, въздуха и огъня като четири основни елемента, а съвременните химици имат за основни: въглерода, водорода, азота и кислорода. Тъй тия елементи са като основни, водородът – като един от най-леките. Сега тия четири елемента играят важна роля в човешкия живот. Кислородът и азотът са смесени и тъй образуват въздуха, не са съединени, а само смесени. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, образува се една отрова. Казва някой: „Ние не сме пратени на земята да образуваме съединения, а само да бъдем смесени“. Казвате: „Ще образуваме братство чрез съединение“.
Казвам: Вие не може да се съедините, за да образувате братство, защото ако се съедините, както кислородът и азотът, ще образувате една отрова и ще отровите цялото човечество; но можете да се сдружите. Следователно не е позволено за въздуха да се съедини кислородът с азота му, защото тогава въздухът ще изчезне. И каква е философията? Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединят. При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: на много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени, и вследствие на това те отравят организма на своите деца. И ще кажат хората: „Тя е дълбока работа, кой ще сее просо на тези корени?“ Ако не сеете просо, децата ви няма да живеят. Ще сеете просо и боза ще правите от него. Някой казва: „Няма да сея просо“. Ще сееш просо! Потребно е, това просо трябва да се сее. Тия корени са необходими за развитието на нашия живот. Вие трябва да бъдете смесени, за да разберете вашите длъжности един към друг. Защото ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си. Ако мъжът и жената цял ден се целуват, ако те постоянно си казват: „Колко те обичам, за тебе умирам“ – децата гладни ще умрат. Сега и мъже и жени се оплакват: „Няма любов в света“. Искате да се съедините. С когото и да се съедини тази жена, тя ще образува азотна киселина, която ще даде отрова за когото и да е. Следователно при сегашните условия на земята, жената не трябва да се съединява. Знаете ли това? Това не го изваждам като абсолютен закон. Ако нямахте деца, бих казал да се съединявате. Но за благото на децата ви казвам: Няма да се съединявате, защото ще пожертвате техния живот. Логично ли е това? Да, аз разсъждавам логично, тя е една философия, която има приложение в живота. И вие питате: „Защо са тези нещастия?“ – Защото има не смешения, а съединения. Всичките експлозии произтичат все от съединения. И в съвременния европейски живот е доказан фактът, че след всяко съединение, т.е. когато тия народи се съюзят, са наставали най-големите войни. Руският цар Николай II, миролюбецът, взе инициативата да се свика Хагската конференция, за да се образува съединение на народите. Но след туй съединение какво дойде в света? Дойде войната. Не е ли туй един факт? Ще кажете; „Е, факт е, но не е доказателство“. Да допуснем, че 50% е вярно; тия 50% да ги не вземем ли предвид? Следователно при тия условия, при които живеем, съединение не се позволява. Има само един закон, той е следният: ние имаме право да се съединяваме само с Бога, и с никого другиго в света. С Бога – понеже той е едно същество, неизменяемо в себе си. С него можем да се съединим, и резултатите ще бъдат добри: а всяко друго съединение, при каквито условия и да е, ще причини повече вреда, отколкото полза. Следователно трябва смешение, сдружаване, а не съединение. Нотите съединени ли са или са смесени? Музиката е съставена по закона на смешението. И ако хората съединят тези ноти, какво ще излезе? – Най-голямата бомба, при която всички музиканти биха хвръкнали във въздуха. Ако един музикант би се осмелил да направи едно съединение, в музиката би произлязъл един от най-големите взривове, какъвто светът не е изпитвал.
И казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Кога? – Когато той се научи да се съедини с Бога и да се разединява от света. Със света да е смесен, а с Бога да е съединен. Когато научи този велик закон – „Аз ще го възкреся“, той ще влезе в Божествения живот, да разбере великия закон, защо нещата са тъй, а не иначе. Сега, в този причинен свят се намират всички последствия на ред минали съществувания, през които човек е минавал. Тия последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят, ние не може да ги избегнем. И от тия причини великото начало – Бог – ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват. Да допуснем, че вие живеете в едно общество, в което моралът е паднал на 0 градуса или на 10 градуса под нулата. Вие сте майка, оженили сте се и искате да родите една красива дъщеря. Питам: Желаете ли да имате много хубава дъщеря? При такъв един морал аз казвам, че вашата дъщеря трябва да бъде най-грозната в света, ако искате да спасите нейната чест. А ако живеете в едно общество, дето моралът е 100 градуса над нулата, тогава вие можете да имате най-красивата дъщеря; тя ще бъде едно благословение и за себе си, и за окръжаващите я. А при първите условия тя ще бъде проклятие и за себе си, и за окръжаващите я близки: тя ще бъде един елемент, който ще се съединява и ще разрушава навсякъде. Заради нея най-малко 100 души ще се самоубият, и най-после и тя ще се самоубие. А ако вие, като се ожените, ми кажете: „Искам да родя една красива дъщеря“, аз, ако съм астролог, ще ви отговоря каква ще бъде съдбата на тази ваша дъщеря. Ще каже някой: „Отде знаеш това?“ Хм! Виждаш ли тия пермутации abcd, dabc...? – това са все величини, това са рационални числа, това не е гадание, това не са бабини деветини. Това е една строга наука, в която няма никакво изключение. Изключенията са само за глупците. 39,916,800 пермутации се образуват от думата „възкресение“. Разбирате ли какво нещо е това? Това е наука, брате! Това са числа това са данни, това са условия, при които новият организъм – възкръсналият живот – може да се развива. Следователно ще имате всички онези 39 милиона възможности. Сега аз не изчислих туй, един приятел тук го направи и аз се основавам на неговите данни.
Следователно трябва да има смешение. Вие искате да се съедините. Не, никакво съединение не бива да има между вас. Ще се съедините само с Бога, а между вас да няма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навън, навън! Защо? Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам: Ще го турим в някое шише, ще го запушим като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. Тогава какво се изисква? – Ще разлагате, смешение трябва да има. Сега някои цедят и ме питат: „Как може ние да разберем великите закони, които управляват света, и как може да станем господари на положението?“ – четат книги и пишат тия маги, някои от тях знаят нещо, а някои изпитват другите. Всички искат по нещо, но никой не се заема да работи по Божествения начин. Съвременните хора се намират в мравичната култура. Човечеството сега минава през културата на мравите. Тази култура е по-опасна от културата на змиите. Че това е тъй, вие ще видите, че там, гдето има мравки, змиите бягат, понеже мравките със своята киселина пропъждат змиите. Че туй е един факт, вижда се в живота: там, дето хората са станали егоисти, извънмерно алчни, интелигентността бяга. Защо? – Тази алчност е в състояние да разсипе всички тия клетки на благородство, и един алчен човек вие може да го подкупите с хиляда лева. Той много не мисли, а казва: „Дай ми 1000 лева“. А че може да го хванат и осъдят на 5 години – да седи в затвора, и после да има 20–30 хиляди лева загуба на година, той не мисли за това. Туй умно ли е? Туй култура ли е? Следователно съвременните европейски народи се намират в тази фаза. И те не могат да гледат по-далече, че иде нещо по-ужасно. За това те не мислят. Азотна киселина иде и тя ще разруши всичко само по себе си. И след като дойде разрушението, тогава те ще кажат: „Кои са факторите? – Икономическите условия, търговският пазар“. Не, не, приятели: факторът е вашият егоизъм – основата на културата на мравите: по закона на съединението азотът и кислородът във вас са се съединили и са образували една от най-силните отрови. Тогава ще се разедините и ще се съедините с Бога, ще се образува едно вечно благо, а помежду си ще живеете като братя. И като дойде Христос в последния ден, ще ви възкреси. Що е възкресение? – Влизане на живота в новите условия, при които новият живот може да се прояви. Мислите ли, че онзи роб, който 20 години е работил на господаря си и който е носел нож и е гледал как да убие господаря си, за да се освободи, не би могъл по друг начин да се освободи? Казвам, има такъв друг начин, чрез който ти може да се освободиш, без да убиеш твоя господар. – „Е, каква е тази сила?“ – Тази сила е Любовта. Любовта като жива сила произтича от Висшето, от Божественото. Когато говорим за Любовта, ние не разбираме тази любов, която иде отдолу, а онази, която слиза отгоре. Ако вие я повикате, тя ще ви освободи от робство и ще ви даде сила да знаете да се справяте с всички мъчнотии. Сега, като говоря за Любов, аз пак ще помоля нашия брат да изчисли колко пермутации може да се направят от думата „любовь“? Ще вземете думата с шест букви, които тя съдържа по старото правописание, тъй както е в реда на нещата. Любовта трябва да се изучава като жива сила, която работи, а не като едно приятно чувство, не като един приятен стремеж. Не. Когато тази Любов почне да идва, вие ще почувствате във вашето съзнание, дълбоко във вашето битие, една малка светлинка, тя ще почне да се развива, да става все по-голяма и по-голяма, обемът ще се увеличи, ще обхване мозъка ви, сърцето ви, след което вие ще почнете да ходите в светлина. Във вас ще се яви едно разширение, като че сте господари на целия свят. И каквито и мъчнотии да ви се явят, за вас ще бъдат нищо.
Тъй от думата „любовь“ на български език стават 720 пермутации. Те не са малко за българите. Ако българите разбираха начините, по които Любовта може да се прояви, ако те работеха да се проявят всички нейни елементи, те щяха да бъдат най-великият народ. Ако само разбираха пермутациите на тази Любов! И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича възкресение. Опитвали ли сте се вие да се съедините с Бога? Но бъдете спокойни! Вие по някой път се стискате и казвате: „Тая няма да я бъде“. Ще я бъде тази работа, ще я бъде, не се обезсърчавайте, ще я бъде. Разбирате ли? „Няма да я бъде.“ Аз казвам тъй: в Любовта, чрез нея, всичко може, трябва само да се научат всичките нейни пермутации.
Сега ще ви приведа един пример. Той е една моя опитност. Този пример е верен само по съдържание и смисъл. Няма да го вземате буквално. То беше преди 15 години, когато правех своите научни наблюдения и изследвания. Бях в Пловдив. След една от моите сказки повика ме един българин, който имал две деца, едното с един естествен недъг, а другото – едно малко момиченце на 10 години. Отивам в дома им. Виждам, жена му – една високоинтелигентна, строга, с един доста завършен характер. Момиченцето, красиво дете, идва с майка си, тя му казва да ми целуне ръка, а то отговаря: „Не искам да му целуна ръка“. – „Целуни!“ – „Не искам.“ Казвам: „Оставете момиченцето“. Това момиченце бързо излиза навън. Майката се чуди, че за пръв път се явява едно противодействие в туй дете: „Не искам да му целувам ръката“. Казвам на госпожата тъй: „В характера на детето ви има една доблестна черта, иска да каже: Аз по заповед не целувам ръка, имам си особено мнение“. И казвам: „Бъдете спокойни, вашето дете е отлично, мене много ми се харесва“. Отивам аз при момиченцето, виждам, то си играе и ми казва: „Ти знаеш ли защо не ти целунах ръка?“ Казвам: „Не зная“. – „С туй целуване знаеш ли колко съм страдала? Нито мама знае, нито тате знае. Тук преди един месец дойде една леля, майка ми ме накара, целунах ръка, но после бълвах, бълвах. После, имам един чичо, и неговата ръка целунах, но пак бълвах.“ И ми разправи още на кой поп целунала ръка и пак бълвала: „Та, като те видях и тебе, не искам вече, защото ако и твоята ръка целуна, ще ме заболи коремът“. Казвам, в туй момиченце толкова е развито обонянието, щото целуването причинява болки. Казвам: „Много хубаво направи, че не ми целуна ръката“. Тя ми каза: „Защото ако я целунех и ме заболеше корем, после и за тебе щях да мисля, както и за другите хора“. Казвам: „Много хубаво направи“. Вие ще кажете: „Тези неща са преувеличени“. Не е тъй, вашият нос трябва да има туй чувство. Туй дете вече разбира характера на хората. Тя казва: „Колко ужасно миришат хората и какво да правя, и в училището се мъча“, – постоянно туй детенце се мъчи: „Пък и на мама не смея да кажа, ще ме считат... тъй... малко... но на тебе ще кажа. Е, какво мислиш?“ Казвам: „Тебе Господ те е благословил да познаваш хората. Хората не са чисти“. – „Не са чисти, не са чисти, нещо много лошо виждам в хората, какво да ги правя?“ Е, питам сега, ако във вашия нос туй чувство беше така силно развито, и онези от вас, които обичате тъй да целувате моята ръка, биха после повръщали, щяхте ли да целувате? Тогава и аз щях да бъда свободен, и вие щяхте да бъдете свободни. Във вас сега има едно притъпяване на мислите, чувствата и желанията. Вие сте изгубили смисъла на думите за благородното, за възвишеното.
Ще ви приведа друг пример. Някои хора мислят, че ги осъждам. Ще ме извините това не е за упрек. Аз имах една видна ученичка, която много се интересуваше от окултизма и постоянно настояваше да открия някои работи. Казвах: „Не си готова“. Изискваше се благородство, а не че не щях да кажа. Един ден казах: „Ще направя един опит“. Дохожда тя, завеждам я в моята стая; като влезнах, аз заключих вратата, тя погледна наоколо, тогава аз отворих вратата и казах: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнението ви. Друг урок искам да ти дам: твоето сърце трябва да бъде заключено, то трябва да се отвори само за Бога, и за никого другиго да не се отваря. Този урок исках да ти дам. А твоето сърце е отворено, следователно никаква тайна не може да се даде“.
Казва някой: „Ти какво мислиш?“ Една мисъл трябва да има в твоя ум: или чест, или безчестие; или правда, или безправие; или истина, или лъжа. Не може да играеш ролята на актьор: и тук, и там. На нас не се позволява това. Една определена мисъл всякога трябва да има в твоя ум: да знаеш, че винаги има една велика душа, която наричаме Бог, която следи, гледа и не извинява. Под израза „не извинява“ разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя отбелязва, че тоз светия е съгрешил. Тя справедливо хронологически отбелязва всички ваши действия и погрешки и върху тях гради бъдещия ваш живот. Вие ще кажете: „Какво ни очаква?“ – Съединете се с Любовта и разединете се от света. Съединете се с Бога и разединете се от света, и вие ще бъдете свободни. Не се обвързвайте, не давайте дума никому, не се съединявайте с никого. Момата казва на момъка: „Аз ще ти бъда вярна“ – свързва се с момъка. И той същото прави: и той обещава. Я ми кажете, колко души са опазили туй обещание. Аз в България нямам нито един ученик, който да е издържал изпита си. Двама души има сега, които наполовина са изкарали изпита си, а 50% още не са. Двама души само! Разбирам и закона, в който Бог ги е сложил. Не ги слагам аз, Бог казва: „Сложи ги в този закон, изпитай ги“. Вие ще кажете: „Без изпит не може ли?“ – Не може. Изпитът е, който създава характер и воля. И когато на вас дойдат страдания, вие трябва да се радвате и да запалите по сто свещи на вашия свети Никола. А сега, когато ви дойде едно нещастие, вие изгасвате по сто свещи. Е-е, питам тогава, има ли Любов в душата на онзи, който гаси? – Не, онзи, който пали, само той има Любов в душата си. И тогава аз поставям следния морал. Вие казвате: „Аз вярвам в тебе, аз те обичам“. Добре, може ли аз да преседя ден, два при вашата дъщеря, и тя да остане чиста? Може ли един мъж, който има възлюбена жена, да скита из в дома им, и той да не се съблазни, че аз искам да измамя жена му? И след като съм бил при нея, нейният характер се е изменил – той може да се измени в низходяща или възходяща степен. Когато някой дойде в дома ви, той трябва да донесе благословение. А сега разправят: „Еди-кой си какъв е бил“. И онова момиче казва: „Не искам да целуна тази ръка“. И тогава знаете ли какъв изпит направих с него? Аз казвам: „Ти хубаво направи, че не ми целуна ръката, защото досега мнозина ме целуваха, донеси ми един леген“, извадих аз сапуна и казах: „Полей ми сега!“ – измих се. Тъй, направих опит със себе си. Помирисах ръцете си и казах: „Още веднъж!“ – десет пъти измих ръцете си и като се уверих, че всички тия елементи от света се махнаха, казах: „И ти да си измиеш десет пъти ръцете!“ Изми се и тя, а после казах: „Сега няма да ми целуваш ръката, а само ще похванеш ръцете ми и помириши ги, какво ще почувстваш“. – „Ама ако ме заболи корем?“ – „Ако те заболи корем, оттук нататък никому ръка да не целуваш. Опитай ги, няма да ми целуваш ръката, само ще ми похванеш ръката, да бъдем приятели, да не си замина от вашия дом така.“ И тя, като помириса ръката ми, почна да се смее, и каза: „Няма, сега нищо няма“. Да, казвам, нищо няма, ала трябваше десет пъти да се измият нашите ръце. Ръцете са емблема на нашата воля. Вашата воля трябва да се очисти от всички мръсни действия. Като погледнеш към Бога, ще кажеш: „Десет пъти ще се измия и после ще ти похвана ръката“, защото и Бог има ръце. А ние го браним и казваме: „А-а, на Господа мирише ръката“. Това са съвременните философи.
Какво нещо е "възкресение"? – Това са 39 милиона пермутации. И сега, който иска втори път с мене да се ръкува, ще ми полива десет пъти – аз да се измия, и вие да се измиете. Няма да целувате. А за целувките колко миене ще се иска! И аз препоръчвам – не бързайте с целувките. Когато целувате, вие трябва да внесете новия живот на Любовта, но отнемете ли някому щастието, не го целувайте, вие ще внесете нещастие. Ето това е философия. Така говори Христос: „Ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, Аз ще ви възкреся в последния ден“. И този последен ден, той е вече сега. Във вас трябва да се пробуди туй висше съзнание, то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което, като един психически червей, ще унищожи Божественото във вас. Вярвайте в онзи Господ, който живее във вас, в туй Висше, което сега се е събудило, в Божествената душа, туй безсмъртно в човека. Ако вие не вярвате във вашата душа, никому не вярвате. И ако ви срещна втори път, да имате Любов към Божествената душа, туй, благородното, което ще ви направи безсмъртни. И тогава, като се срещнем, ще се погледнем меко, и нашият поглед няма да бъде раздвоен. Има една наука, която се нарича „боваризъм“. Турците казват за някой поглед: „Тебе гледа, мене вижда“. Раздвоен е погледът му. Седи някой и ти казва: „Много се радвам, че съм в дома ти“. Радва се, ама поглежда към дъщеря ти. Не, не, този човек трябва да си измие десет пъти ръцете. Ако аз трябваше десет пъти да си измия ръцете само за туй малко момиченце, и този господин трябва да се измие. Това е, което Христос казва. Тази чистота е необходима за нашето развитие, за благото на нашия ум, за благото на нашето сърце, за благото на нашата душа – тия неща са необходими. Вие не може ни една крачка да направите, ако не се съобразите с тоя закон – тогава вас ви чакат нещастия връз нещастия. Това не става по механически начин. Не мислете, че това трябва веднъж да стане. Бог ще извърши всичко заради вас.
Аз привеждах такъв един пример. Пита ме един мой приятел какво нещо е невидимият свят. Казвам: В една крепост си бил 20 години, и дойде един приятел, направи една дупчица, влезе един лъч светлина, какво скачане ще бъде вътре! Той ти каже: „От това има още по-хубаво“. Как може това? Той разтвори тази дупка, направи я по-голяма, ти скачаш, радващ се. „От това има по-хубаво“, и тази дупка става все по-голяма и по-голяма, и ти скачаш и се радваш на Любовта. „От това има още по-хубаво!“ То е онзи велик пастир, който ще те изведе навън в Природата, на зелените пасища и при бистрите потоци. Затова иде Христос сега, да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във великата Природа, дето ще играете и ще скачате при изворите. За вас е това! Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезнете в астралния свят, в една материя по-рядка. И там има твърда земя, и там има вода и въздух; едно нещо е само, че тази твърда земя се различава много от нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нещо?“ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло“. Днес има хиляди очи, които са видели това, и в Англия, и в Германия, и в Америка хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали, и това те разправят от своята опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете, какво ще кажете? Да, ще бъде!
Желая сега да ви се отвори по-голям прозорец, да бъдете готови. Някои от вас още днес ще възкръснат, някои утре, някои след 10 дни, 15, 20, някои след една година, 2, 3, а някои може би след хиляда, две, след 10,000 години. И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с една стомилионна част от секундата. Вие трябва да бъдете като онова пиле, което се е замътило, а черупката се изтрила и то каже: „чик-чик, чик-чик!“, а майката каже: „Клок-клок, клок-клок!“ Какво му казва? „Употреби този малък клюн да излезеш и ще влезнеш в новия живот, в който ще възкръснеш.“ И туй малко пиленце си покаже най-първо главичката, после цялата глава и най-после цялото излезе навън. И майката каже: „Браво, ето моето пиленце възкръсна“. Вие казвате: „Кога ще възкръснем?“ Аз казвам: „Клок-клок, клок-клок!“ – „Ама какво искаш да кажеш.“ – „Клок, клок, клок-клок!“ То е велика философия! Българите казват „клок“, а англичаните казват „клак“, което значи часовник, движение. Движение, движение, напред, напред в Божествено съзнание.
„И в последния ден Аз ще го възкреся.“ – Т.е. ония, които „пият кръвта Ми и ядат плътта Ми“, които разбират закона да се съединят с Бога и да се разединят от света.
И сега аз ви поздравлявам с новото съединение и с новото разединение.
Беседа, държана на 27 ноември 1921 г. в София.
|
