Ненаписаните закони

„Този е заветът, който ще им завещая след онези дни, казва Господ: ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им.“(Евр. 10:16) Този е най-важният пасаж в тази глава и той е взет от друго място. „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им.“ Миналата беседа говорих за трите въведения в съзнателния живот. Сега всяка работа трябва да се извърши по известни закони, по известни правила. Аз ще говоря на онези, които са ученици. Ако някои от другите не ме разбират, аз говоря само за ученици. Имайте предвид, че ще говоря само за необикновените неща. На елементарните работи: речено-казано, това било, онова било, ние слагаме кръст. Кръст, т.е. примиряваме се с миналото. Миналото вземаме като основа, настоящето – като условия, а бъдещето – като цел. Вие ще кажете: „Как миналото може да бъде основа, настоящето – условия, а бъдещето – цел?“ – Така е, т.е. източните народи казват: „Така е“, а западните народи почват да го доказват; и след като го докажат, то все остава недоказано. Вземете всички трактати по философия, дето доказват, че има Господ. Питам: колко хора са се убедили с доказаното? Когато аз гледам на светлината, трябва ли някой учен да ми каже, че има светлина? И без неговото доказателство аз зная, че има светлина. „Ама имало толкова милиона вибрации за червения цвят.“ И аз схващам това. Без да зная, колко вибрации има червеният цвят, аз си служа с него. А този бояджия, който ми разправя, тъй е или не, той сам не знае добре. Онзи, който може да ме научи и да ми каже всичко, като му дам четката и му кажа: „Ти как разбираш това?“, той разбира това, което не се вижда. И някои хора казват: „Съвременните материалисти са станали мистици: те вярват в туй, което не виждат, а не вярват в туй, което виждат; те знаят туй, което не се вижда, а не знаят туй, което се вижда.“

Сега думата „закон“ аз я вземам във втора степен, т.е. закон не по права линия, а закон в квадрат. И всичките творчески енергии при сегашната еволюция вървят в квадрат. Квадратът – то е най-ужасното нещо, там герои се искат, ти трябва да имаш голямо хладнокръвие; да те обстрелва неприятелят – то е само за най-големите герои. Сега, квадратът, който не го разбира, за него е най-опасен. За онези, които не разбират законите, те са като онзи, който седи зад една табела, на която пише: „Тук се продава такова сирене, такъв чай, такъв хляб, такива плодове и т.н.“ Американци има, които носят такива табели на себе си: отпред и отзад, и рекламират из града. И след като един такъв е носил целия ден тия табели, вечерта казва: „Едва изкарах прехраната си.“

Има някои, които разбират живия квадрат. Има живи квадрати. Кои са живите квадрати? Според живата геометрия, мъжът и жената образуват правата линия. А правата линия е най-късото разстояние между две точки, следователно между мъжа и жената трябва да се постави правата линия, те трябва да се съединят, да влязат в съприкосновение. А пътят, по който тази права линия може да се движи, е пътят на квадрата. Затова е опасен квадратът, защото е място на движение. И който не разбира това движение, може да бъде пометен. Сега вие казвате: „И таз хубава! Досега ние с тебешир чертаехме правите линии и казвахме, че между две точки най-късото разстояние е правата линия“. Нали? Само живите същества могат да образуват точка и център. Математиците казват, че точката е нещо въображаемо, което не завзема никакво пространство. – Тъй, не завзема пространството, но владее пространството. Завземане е собственост; значи точката няма никаква собственост, но тя владее собствеността. Казва апостол Павел, който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа, който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл: „Ще вложа законите си в сърцата им – ще ги вложи, значи, – и ще ги напиша в умовете им“. Напише, значи само по форма. Само чрез ума може да се напишат тия закони. Тия закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат в стомаха и в симпатичната нервна система. Но тия живи закони имат отношение към оная велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени тази първична сила, която индусите наричат „prakriti“, а ние я наричаме „Дух“. Духът, това е първичното. И казва апостол Павел на друго място: „Плодът на Духа е Любовта“, т.е. първото диференциране на Духа е Любовта, а първото изтичане от Бога е Духът. Сега няма да се спираме да ви обяснявам какво нещо е изтичане. Следователно първият закон в света е законът на Любовта. Туй в индуската философия се нарича закон за татвическата енергия, от която праната е едно видоизменение – то е едно течение, което иде от слънцето, едно механическо течение.

Има две противоположни течения: вливане към земята и изтичане от земята. Туй течение иде периодически, някога се усилва, а някога отслабва. Във всичките закони има периодичност, и тази периодичност зависи от вътрешните закони на битието. Известни неща се преповтарят в определени епохи, времена, дни, месеци, години, векове, периодически идат. И съвременната наука почва да съзнава периодичността на елементите. Известни неща ще се случат точно в известни времена. Тъй ако вие имате главоболие, ако не вземете мерки, то пак ще се случи точно в определени дни. От какво произтича едно главоболие? Главоболието произтича от две противоположни, но еднакви по естество мисли. Например искаш да биеш някого и си нагласил, приготвил си всичко, хубаво да го набиеш. И казваш: „Ще го наложа, че да ме помни, как се говори по мой адрес“. Но не се мине много, дохожда му друга мисъл, страхът: „Може да ме сложат в затвора. Ще отложа биенето за друг път“. Тия две мисли – да биеш и втората, са еднакви. Ти отлагаш, но с цел пак да биеш, и веднага те заболи главата и казваш: „Съжалявам, че не го набих“. Питам тогава защо трябва да се бие този господин, който е говорил нещо по твой адрес? Давали ли сте си някога отчет: защо трябва да се бие. И ако този човек е казал нещо по ваш адрес, 50% той е имал право: ако е казал нещо лошо или добро, 50% той има право да каже едното и другото. Казвам на учениците: Когато казват нещо лошо заради вас, тогава вие сте на пътя. И съвременните механици казват: „Там, гдето няма налягане, противодействие, не може да има движение“. Ако вие поставите един съвременен трен на една гладка площ, неговите колела ще се въртят на едно място, но движение няма да има. Той ще се върти все около себе си. И тия механици се домогват до известни цели: пускат по малко пясък на тия колела, за да може да поемат напред. Казва някой: „Защо са тези мъчнотии?“ Казвам: Трябва да ви сложат пред колелетата малко пясък, за да може да почнете да се движите. Сега вие, обикновените хора, искате да живеете без мъчнотии. Аз ви подписвам паспорта: живейте без мъчнотии. А за учениците подписвам: големи мъчнотии да имате. Онези ще освободим от всичките мъчнотии. Ще кажете – „Защо?“ Много естествено. Коя мома гонят момците? Нали красивата, стройната, а онази грозотия, която нищо не струва, всеки, който минава покрай нея, никой не я поглежда и казва: „Не хвърлям на нея нито плюнката си“. Хората считат за нещастие да я погледнат. А красивата, около нея са тия момци. Това е едно благословение за дъщеря ви, че момците тичат подире. Когато аз вървя по пътя и слънчевите лъчи падат върху мене, то е благословение: това са все любовници, аз се считам разположен и весел, но когато те откажат да ме следват, работата е малко бозук. Ако един човек те обича, той все ще ти хвърли една добра мисъл. Обича те човекът, не знае как да изкаже своята любов. А ти казваш: „Какъв недодялан бил!“ – „Такъв, инакъв, аз искам да изкажа любовта си.“ Вие не ме разбирайте сега, че аз говоря за вашата любов. Тази, обикновената, любов ние я оставихме за обикновените хора. Сега като ви говоря за Любовта, някой казва: „Ние знаем“. – Нищо не знаете! Тази любов, за която аз говоря, нищо не знаете за нея. Някой си прави устата: мисли, че ще го целунат или ще го погладят малко. Не, не. Тук няма целуване, нито гладене. След като е говорил учителят един час на учениците в клас, какво усещат те от неговото говорене? Излизат от клас, известна идея е проникнала в техните умове, и те се радват, че учителят им е внесъл светлина. Аз казвам: това е Любов. Любовта на учителя, тя действа във вид на светлина. То е гладене, не на лицето, а вътре, на ума – просвета е. И на онези ученици лицата им са светнали, те са бодри и свежи. Сега при днешните нещастия, тия външни закони няма да поправят света. Не мислете, че онзи, който изпълнява законите, е много свят човек. Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях. Във Варна имаше една госпожа – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля!“ Питам: Защо? – Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“. Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?“ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в неговата кръв?“ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли, че той те е спасил?“ – „Вярвам.“ – „Искаш ли да станеш член на нашата църква?“ – „Искам.“ – „Ти си правоверен, ела при нас.“ Срещам друг, който не вярва в Христа, не е член на евангелската църква, той е лихвар, дава пари с 12% лихви. А този и той дава пари с лихва, но казва: „От моите пари ще има берекет, понеже Христос е с мене, той благославя: и ти, като дадеш пари, ще се благословиш“. Даже някои християни, когато малко се отличат от другите с един милиметър, че дал някой пари с 10% лихва, а не 12%, веднага казват: „Той е отличен човек, не дава с 12%“. Голям прогрес има, че е дал пари с 10%!

В туй учение абсолютно никаква лихва не се позволява! Разбирате ли? За учениците говоря, не за обикновените. За вас камшик има, не за другите, а за учениците говоря. Камшик има за вас, ако ви хвана с лихва да давате пари – по десет на задницата ще има. Тъй че ако един обикновен човек даде пари с лихва, то се позволява, закон има; но за ученика, ако той дава, другият закон ще го хване и 10 на задницата ще има. Тъй щото, не е лесна работа да бъдеш ученик. Без лихва ще даваш пари, ще работиш без да ти плащат. Ще кажеш: „Само ме нахрани, нищо не искам“. Ама как се гледат тия деца? – Децата на учениците ще бъдат необикновени. Дъщерите ще бъдат необикновени. Ако е жена, мъжът ще бъде необикновен, синът ще бъде необикновен, сестрата също – всички ще бъдат необикновени. И законът е друг за тях: те гладни няма да умрат. И всеки един не може да бъде ученик. Той трябва да има най-малко един първокласен талант. Талантлив трябва да бъде той и не само талантлив, но първокласен талант трябва да има всеки ученик. И най-малко той трябва да има едно изкуство и да го владее в първа степен. Ако е лекар, той трябва да разбира своята медицина така основно, така да прилага елементите във всяко лекуване, че да няма изключения. Той няма да каже като обикновените лекари: усложнение станало, сърцето, това, онова, и свърши се въпросът. Ако не знаят причината, веднага: „Усложнение има“, всеки казва: „Туй усложнение развали живота“. Търговецът казва също така: „Усложнение има, условията на живота са такива“. За ученика, щом се извинява и казва: „Условия има“ – 10 по задницата. Сега казвам лошата страна да бъдеш ученик.

„Ще напиша закона и ще го вложа вътре“ – да те бият. Кога? Когато грешиш, а когато вършиш волята Божия, винаги ще имаш едно велико благословение. И Любовта ще бъде една симфония в тебе. И ти ще се разговаряш със звездите. Вечерно време ще седнеш и ще започнат телеграмите насам и натам: „Как е вашият свят?“ – „Много добър.“ – „Какви открития има там?“ – „Еди-какви си. Какво става на слънцето, какви преобразувания има?“ – „На слънцето стават изменения. Нов род енергии идат. Каква е културата там, нещо ново има ли?“ Тъй ще се разговарят. И на втория ден няма да го дадеш обявление във вестника. Ще го задържиш в себе си. Ще каже някой: „Какво гледаш в слънцето?“ – „Гледам светлината на слънцето, слушам тази светлина, която ми говори.“ Сега обикновените хора ще кажат: „Този ни забавлява.“ Тъй вас забавлявам като малки деца с куклички. И като излязат, ще кажат: „Е, маха с ръка, това било, онова, нищо не му разбрахме“. Ще ме извините, за вас не говоря. Каквито погрешки направите, кусур не ви връзвам. Когато някога дойдете, ще ви нахраним и весели ще бъдете като баба Яна. Но щом излезете, ще кажем като нея: „Не са ученици“. Истината ще кажем: „Не са ученици“. А пък другото правило е: „Ученика не го посрещат радостно, а кисело“. Най-първо го набият. Знаете ли на какво прилича това? На работата на Тарас Булба. Чели ли сте за Тарас Булба? Той изпратил своите двама синове да се учат. Като се завърнали, бащата искал да провери да не би те да са забравили своето изкуство и да се борят, и започва той с единия; като се борил с втория син, синът набил хубаво баща си, а бащата му казал: „Браво, синко, така те искам!“ Бащата посреща своите синове. Какво ще кажете вие, майките? Баща и син да се бият! Казвам: Тъкмо това е по-новото учение. А след като се набили, бащата ги повиква, той е доволен от синовете си и почва да яде и да пие с тях.

Следователно в Природата има два метода. За онзи, който има съзнание, най-първо тя изпитва – ние говорим символично, а които не разбират, ще кажат: „Представете си, той учи хората, баща и син да се бият. И туй било новото учение! Ама, че е варварско!“ Не, варварщината произтича от това, гдето вие почвате меко, гладите се, а като се наядете, после се биете и се разделяте с пукнати глави. А ние почваме обратно: най-първо да се опознаем, да видим кой е достоен за трапезата. „Ще вложа законите си в сърцата им, ще ги напиша в умовете им.“ Казвам, тия са великите и живи закони, чрез които вие ще знаете да манипулирате. Онези сили, които действат в Природата, вие трябва да ги разбирате, а не да казвате: „Чувствам приятност, искам да целуна“. Не, 10 по задницата. Няма, няма целувки. Ако ти е приятно, ще разбереш причината на тази приятност. Ако ти изядеш кокошката, казваш: „А, приятно ми е!“ Ама кокошката каже: „На мене не ми е приятно“. Тогава как? Една положителна величина и една отрицателна дават – какво? Математиците нека кажат – плюс и минус какво дават? В положителното учение има само две положителни величини, или в краен случай две отрицателни, едно от двете трябва да има. А плюс или минус – това е за вас, обикновените хора. За нас – или плюс и плюс, или минус и минус. Нищо повече. И тогава, като се срещнат плюс и плюс, те се разбират, те са две колелета, като им прокараме една ос, те ще могат да се движат отлично, то е хубаво. Ако ти имаш един плюс и един минус, колело не може да направиш, как може да впрегнеш тия две сили? Следователно, ако във вашия живот има промеждутъци, известни нещастия, та не може да успявате, вашият ум да расте, вие работите с такива плюсове и минуси. Не разбирате законите. Сега вие имате един мозък и не знаете как той работи. Вие говорите за мисъл, обаче тази мисъл, тази енергия, която дава мислите, вие я не знаете; какво е чувството вътре във вас, какво нещо е Любовта? Любовта може в нейните материални проявления математически да я изразим. Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката. И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе и тя сама да играе в ръката. Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа. И знаете ли каква велика сила е да можеш да прокараш душата си във всичките си действия? – Всичко туй ще носи велико благословение най-първо на тебе самия. Понеже всеки един тон най-първо ще произведе реакция, която ще се върне към тебе. Казват: доброто и злото се връщат към своя извор. Всичко, което мислите, най-първо ще се върне при вас и след туй ще иде при другите. Затова казвам: този закон се изпълнява периодически. Казвате: „Тръгнали в новия път, почва да им се случва нещастие, не им върви“. Не сте вие, гдето сте тръгнали по новия път. Пари с лихва давате ли? По новото учение вървите, да ги няма такива. Но сега вие ще кажете: „Как тъй, може ли другояче да се живее?“ Ако на кокошката стане много тясно да живее в курника, тя трябва да избира друго изкуство: да промени своята форма – да стане едно славейче и да отиде в гората. А сега тя седи, дойде господарят, нахвърли малко житце и хайде пак в курника, а тя на другите кокошки казва: „Моят господар е отличен човек – филантроп е, чете Библията, отличен проповедник е“. Кокошката проповядва на другите кокошки: „Той не е като другите“. Но един ден този проповедник хване кокошката и тя кряка, а другите кокошки казват: „И там крякат“. Питам тогава: Ако и вашите кокошки в курниците крякат, ученици ли сте? То сте обикновени хора. Когато престанат кокошките да крякат и агънцата да блеят и плачат, само тогава ще ви считам за необикновени хора. А щом плачат и крякат. – „Ама тъй...инак.“ Разбирам...крякане да няма, пеене да има. Тази кокошка да каже: „Слава Богу, досега толкова време съм живяла при този човек и нито едно перце не е паднало от гърба ми, слава Богу, братски живеем. Перо не падна от гърба ми!“ Тия кокошки са символи, ще ги знаете.

И тъй, „Ще вложа законите си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им“. Сега ще ви приведа един пример да ви изясня малко това. Този пример го привеждам за обикновените хора. Понеже мисълта е натегната. Неразбран е животът, за тях – едно развлечение, а за учениците, ще видим дали ще погледнат в ръкава си. Искам да дам време, за да ги бием: който не знае, ще почне да гледа в ръкава си. Хубаво, ние, макар че по някой път да не виждаме, ала все пак виждаме. Който гледа в ръкава, ние знаем.

Туй е в първата епоха, през време на Римската империя, в едно царство в Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Искал да има някое видение: да му се изяви Христос. Хора отивали при него. Христос не се явявал. Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам да те видя“. Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви. Но вечерта – към залязване, идва една мома“. „Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали? Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?“ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето е само от скули, тя страда от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли, или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – изкушение щеше да бъде и дяволът ще дойде. Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я!“ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал над нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила.

Сега Христос ще ви се яви в една отрупана със скули мома. Вие искате Христа с корона и скиптър, с ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма да мислите. Някои от вас ще мислите: да се скрие в някой курник. Щом дойде Христос, тогава пермутации ще има. Всичко туй ще бъде разгорявано, къщите разхвърлени. Как ще посрещнете Христа? Той като дойде, всичко, целият свят ще се обърне с главата надолу. Сега аз плаша учениците. То не е за вас и обикновените хора, то е само за учениците, тях плаша. А обикновените хора ще кажат: „Дано не бъде в наше време, като заминем ние, нека става каквото ще, но в наше време да не стават такива опасни работи, че отиде всичкият труд“. – В наше време няма да бъде, но във времето на учениците всичко туй ще бъде тъй, както го описах, и тогава, при тия усилни времена, когато целият свят се обърне и почне да се движи, когато всички хора се откажат от користолюбивите си желания, когато всяка жалба престане и всеки търси място за спасение, когато всички закони изчезнат, всички беззакония престанат, всички връзки се скъсат, и всичко туй се раздвижи, и ще се яви великият закон, тогава Господ ще почне да влага законите си в сърцата на учените и да ги написва в умовете ви. В такъв един размирен момент, както е сегашният, ще живеете само в закона на Любовта. Коя е тази Любов? Нима тази скулеста мома не е Христос? И ако вие имате търпение да издържите една нощ, да измиете краката, да отстъпите леглото си, на следующия ден вие ще видите Христа. И тогава денят няма да бъде бурен и мрачен, а най-прекрасният ден, който вие сте виждали в живота си. Ден – на какво? Ден на Любовта! И казва Павел: „Ще вложа законите си в сърцата им“. Сега тази енергия в света, която произтича от великия космос, понеже светът се е диференцирал досега в еволюционната енергия, или живата енергия, а душата на вселената е минала през пет степени, тя се е диференцирала в три направления. Затуй ние имаме пет чувства – туй показва пътят, остават още две сили от тази космическа душа да се проявят. Тази първоначална сила в света, която сега действа, туй, което индусите наричат „акаша“, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу. Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек си служи днес, при сегашното състояние. И тъй, ако у вас чувствата ви извънмерно се развият и станат силни, значи тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Тия неща стават. Ако мисълта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде в ума ви и мисълта ви стане по-ясна; ако мисълта отслабне, връзката ви не е силна, тогава какво трябва да правите? Когато на съвременните хора изстинат краката или ръцете, те слагат бутилки с гореща вода на краката и ръцете, за да може да възстановят естествената топлина. Когато вашата мисъл отслабне, вие ще прокарате вашия ум към ония велики закони на живота – към слънцето, и ще възприемете тази първична прана. Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото и сърцето ви да не трепне. Сега аз съм гледал, като изпадне някой в изкушение, другарят му му чете морал. „Какво правиш? Ти трябва да търпиш“. Пък утре, като дойдат страдания върху него, погледнеш, той е в същото положение. Да не плачете като другите: ако умре мъжът ти, ще кажеш: „Такава е волята Божия“. Вие трябва да имате хладнокръвието на онзи англичанин: Двама англичани обядвали в един хотел, трябвало да имат шест порции; когато изяли втората порция, единият получава апоплектичен удар и умира на масата, а другият продължава да яде. Свършил, иде келнерът, прави сметката 6+6: „А – казва този англичанин, – четири порции ще извадиш, защото другарят ми изяде само две“. Тъй извадили от сметката четири порции. И тъй, той ни най-малко не се е разтревожил. „Приятелят ми умрял, аз трябва да свърша работата си.“ Това е положението на ученика: мъжът ти умрял, ти ще продължаваш яденето си, няма да казваш даже и: „Господ да го прости!“ Ще свършиш яденето си, ще направиш сметката, ще кажеш: „Мъжът ми не си дояде“. Ще извадиш от сметката и после ще направиш нужното. Мъжът ако е ученик, жена му ако умре, така ще направи. Сега какво ще кажете вие? „Така ли?“ Какво заключение ще направите? – „Да не ми дава Господ такъв мъж, той ще бъде най-жестокият мъж!“ Ония, които живеят по този начин, те няма да умрат. То е привидно. Сегашните хора казват: „Ако ние така живеем, какво ще стане със света?“ – Старото ще го турнем за основа под краката си и върху туй старо ще почнем да работим. Известни знания трябва да има вътре във вас. Старото ще го преобразим. Сега вие мислите, че този живот е най-лошият. Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може да има друг живот. Ще каже някой: „Има по-хубави пътища“. Този е един от най-хубавите пътища. Следователно тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“ – Защото, ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ. В древността в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс, и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“ – „Какво искаш?“, го попитал Зевс. – „Искам да премахнеш този закон.“ – „Добре, ще стане както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал и нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той, че хвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ – увисва във въздуха. Седем дена висял горе – от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?“ – „Първият закон, по който ти си счупи краката, аз го суспендирах. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.“ И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията – горе във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“ – По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. И тия закони ще ти покажат пътя, по който трябва да работиш и да разбираш тия сили, с които работиш. Не всички са тъй добри, някой напук ще гледа да те хване в някоя погрешка, и тогава ще платиш всичките лихви 100%, а не 12%. И сега ние седим и казваме: „Този дявол да го няма в света“. Каквото стане, все дяволът е виновен. Ами че дяволът е създал всички условия за работа в света. Ако го нямаше дявола, какво щеше да стане с адвокатите най-първо, със свещениците, с лекарите, нямаше да има болни хора. Хората нямаше да се женят, деца нямаше да има. Всичко туй щеше да бъде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господ може да го махне, но ще бъдете горе във въздуха. И когато Павел се оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му казал: „Доста ти е моята благодат. С него може повече да работиш“. И Павел казва: „Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно“. И сам Павел съзнал тази необходимост.

И тъй, ученикът няма право да осъжда дявола. Дяволът е един отличен работник. Той е учен човек и учен дух. Разбира законите и ги извършва, така е майстор, – от далече пипа – че никога не можеш да го хванеш: 8,000 години лъже хората, и досега още лъжата му не е хваната. И хората не вярват на Бога, но на него вярват. И всеки ден на дявола се кланят. А туй, дето хората казват: на Бога вярват, то е бошлаф. Всички са поклонници на дявола. В някой дом момата седи неразположена, майката казва: „Не зная какво е станало с дъщеря ми, не е разположена, не е в духа си, не и се яде, това, онова“. Аз не говоря против момите. Туй е – плаша учениците си. Казвам на тази мома: „Слушай, аз вчера видях един момък, толкова гениален, та ум, та сърце, та талант, та какво ли не!“ Тя, току се обърне и казва: „Къде го видя?“ – „Наскоро е дошъл.“ – „Е, може ли да ме запознаеш с него?“ Казвам: „Ти си първата, която имам предвид да те запозная с него“. И момата казва на майка си: „Мамо, аз вдъхновение имам днес. Един Божествен лъч проникна в сърцето ми“. И майката каже: „Слава Богу!“ Питам сега: Хубаво, тази мома чака този момък, радва се, а аз излизам вън: кис, кис, кис. Тя чака вдъхновена. На втория ден отивам, казвам: „Заминал си този момък по голяма, извънредна работа, дошла телеграма, заминал си“. И момата се натъжава. Питам сега: Нашият живот не седи ли в такива „извънредни“ забавления? Търговецът каже на жена си: „500 хиляди лева имаме, осигурихме се“; а утре дойде, загубил 500-те хиляди лева и борч отгоре. Казва на жена си: „Втасахме я!“ Сега учени открили това, онова. И ние всички седим, на някого му се стегнала душата, друг отива в някое общество, дето се проповядва ново учение, възхищава се от тия хора, ще влезне, след 5–6 месеца и там се разочарова, казва: „Пак го няма“. Истината е на друго място, тя трябва да дойде от слънцето, от горе – нищо повече. Ученикът трябва да разбира ония периодически закони, които действат. И той ще разбере истината само от слънцето. Само един център има, и той е слънцето; ако вие мислите, че може да разберете истината по друг начин и лъжете се. И ако някой не ми вярва, аз като Тарас Булба може да направя опит. От слънцето трябва да дойде, разберете, тази първична, разумна енергия, която периодически слиза. Вие трябва да разберете в кой ден, месец, година иде. Да, тъй е уредено. Намерите ли момента, вие ще разберете тази истина. И Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо“. Де е Господ? – Близо – в слънцето е тая истина. И месечината, и слънцето са създадени за години и времена. И тия години определят законите, по които ние трябва да се качваме. И тия закони трябва да разбирате, по които върви нашата еволюция. Енергиите кога ще дойдат? – Когато е благоприятен моментът. И тъй, бъдете сега от ония, които се ползват от благоприятните условия. Преди 2,000 години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно кармическо съчетание на планетите и злокобно съчетание; това бе един кармически закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Някои има, сърдят се на евреите, че не са го разбрали. Много по-добре е, че не са го разбрали, защото, ако те биха го разбрали, светът щеше да бъде 100 пъти по-лош, а сега ще ги гонят, ще ги хокат: „Как тъй?“ – Трябваше евреите да ги пратят по целия свят. Турна ги Господ в чутурата си, 2,000 години ги груха и после ги извади, подуха малко и казва: „Ти евреин ли си?“ – „Евреин.“ – „Хайде пак в чутурата.“ И удря Господ и пак пита: „Какъв си?“ – „Вярвам в Моисея.“ – „Пак в чутурата.“ – „Друг не признавам.“ – „Вътре.“ Това са хора консерватори, които вярват само в старото, а не в новото. Хората на сегашната църква и те ще влязат в чутурата: „Какъв си?“ – „Православен.“ – „В чутурата. Какъв си?“ – „Евангелист.“ – „В чутурата.“ – „Комунист.“ – „В чутурата.“ И като те извади, ще те пита: „Ти какъв си сега?“ Добро е. Казвам тия неща, но има нещо по-съществено в света, което като разберем, казва ни Павел: „Всички няма да умрем, но всички ще се видоизменим“. Няма да минем през този закон. Няма да умрем, ще се видоизменим. И ученикът трябва да съзнае, че сегашното положение на света е най-доброто, в което той трябва да живее.

Сега да ви обясня едно второ положение. Приведох ви един разказ из живота на светиите. Сега ще ви приведа друг един разказ, митически. Старото, него слагаме за основа. Този разказ ще го вземете като символ, само за да може да ви се обясни тази идея: как Господ ще напише своите закони. Имало един далечен народ армани, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене и вдигнал лъка си да я убие. В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната, застанало на нейно място и му казало: „Аз не позволявам да убиеш тази сърна“. – „Не позволяваш ли?“ Вдигнал той лъка и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: „Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени и ще му се роди едно дете, най-лошо по възможност. И ако син ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости“. И действително, както му било казано, така и станало. Ражда му се един син, който така се заслепил, кармически, че попаднал в примките на жена, грозна и много груба в своите чувства, но той си мислил, че тя е най-красива. Тя била с бърни много дебели – два пръста, големи устни, очи – големи, изпъкнали, ръце като на мечка, пръсти – дебели, мязали на бория. Оженил се той за нея, но тя го малтретирала и не му давала да говори, биела го по два пъти на ден. Всяка сутрин тя ще го наложи: „Мъж искам да бъдеш, а не дете“. Вечер същото. И той се сгушвал 10 години. И всеки ден по две сълзи се ронели от очите му, но той не роптаел. След 10 години неговата карма веднага се ликвидирала и на сцената се явило убитото момиченце, за което царският син после се оженил.

Сега вашият живот е лош: вие сте се оженили, защото сте в плътта си. Тази жена с дебелите устни всеки ден ви налага; мъже и жени – всички ви налага. И вие казвате: „Тази жена да не е...“ Но тази жена е на мястото си, баща ти едно време уби едно от най-хубавите момиченца в гората. Разбирате ли? И чудни са съвременните хора, като казват, че са много праведни. Ще ви приведа един пример из българския живот. Нещо преди 15 години бях в Търново. Един ден седя на лозето в размишление, разрешавам един от важните въпроси. Задава се една жена, а другите, които идеха с нея, дойдоха при мене преди нея и ми казаха: „Ще ни направиш една услуга, тази жена ще ти говори много нещо, но ти да мълчиш, да не говориш, ще ни направиш едно добро“. – „Хубаво.“ Сега ще кажете: „Този се разговаря с духовете“. Туй не е илюзия. Дойде тази жена на около 45 години и седна при мене, и ми казва: „Ти нали проповядваш, че има Господ? Туй живот ли е: че еди-кой си бил богат, че тя била най-нещастната жена и т.н.“ Аз мълча. „Е, кажи де?“ Аз пак мълча. И тя говори час и половина, и се спира: „Е-е, кажи сега“. Казвам: „Кажи ми, ти ли си най-праведната жена в Търново?“ Тя обърна другия лист и почна да разправя за своите грехове и престъпления: как накарала някои моми да се женят, как да помятат децата си, цял час говори за туй и ми казва: „И знаете ли какво се случи миналата нощ? Майка ми ме изпрати да дойда при тебе“. Ще ви кажа нейните думи „mot a mot“: „Аз бях забравила, спя, гледам, майка ми влиза начумерена при мене, вдигнала беше една стомна и така ме храсна с нея, че ми пукна главата. Протече жълто нещо от главата ми. И така ми се закани, и аз казах: „Тази пуста майка пукна ми главата“. Но като станах сутринта – умът ми се оправил – затуй ида при тебе“. Сега, ще ви спират някои нещастия и майка ви е дошла със стомната. И на вас ще храсне някой една стомна по главата. В Германия имало един лекар за такива, които имали изкривени челюсти. Като отивал такъв болен при него, той силно го удрял по едната страна, после по другата и тъй го изпращал, нищо не му вземал, а онзи побутвал се под брадата, но просветвало му и всичко се намествало. И други хора удряли тъй, но нищо не се намествало. Тъй и вас съдбата понякога ви удря. Ти влезнеш при нея да се оплачеш, но Господ, като те удари силно от едната и после от другата страна и ти каже „вън!“, ти ще се хванеш за главата и като излезеш, казваш: „Аз поумнях“. Само животът на изпитанията и страданията, и то не само на индивидите, но и на народите, или, както казват, „законът на историята“ говори сега. Тъй става, като ни подтикват към онзи правия път, или „законът на историята“. Няма какво да се оплаквате вие. В тия времена Господ влага законите в сърцата ви и ще ги напише в умовете ви. Кой каквото прави, това ще намери. Следователно с тази енергия, която иде от слънцето, всички трябва да се свържат, бащи и майки не се ли свържат със слънцето, да не се женят. Туй не е за вас, обикновените хора. Който се жени, трябва да се свърже с тази енергия, тогава и децата ще бъдат свързани. И в такъв един дом ще има вечно здраве, вечно блаженство, и всичко, каквото дойде, лесно ще става. Тъй е. И Писанието така казва: „Повярвай в Господа“. В кой Господ да повярваме ние? – В живия Господ. И онзи ученик, като погледне слънцето, той ще види нещо повече, а обикновеният човек, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждал!“ Обаче в слънцето има нещо, което хората не са видели. И тъй, ние ще се приближим, за да можем да схванем тази жива енергия, която всякога ви говори. Вие услушвали ли сте се във вашия живот?

На ученика не му се позволява да говори много; на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка. Тъй е. Той, в който дом и да влезе, няма да каже: „Знаете ли кой съм аз? Яйца да ми опържите с прясно масло, после с кисело мляко, хлябът да бъде хубаво омесен, по особен начин да бъде направен. Аз съм човек, пратен от Господа; защото иначе знаете ли какво ще бъде върху вас?“ Това не е ученик, това е един обикновен човек. Така правеха и турските заптиета: като дойдеха с камшика, веднага яйца с масло ще им направят, кокошка ще заколят и ще им кажат: „Ага ефенди“. Ученикът, като влезе, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен, че като влезе, тия хора да се учудят, дето той толкова малко яде, а е най-здрав човек. Ученикът, като влезе в къщата, да каже: „Моля ви се, ако имате едно излишно място, най-долното място, дето има къщата, там ще ме турнете“.

Сега с туй аз плаша учениците – те трябва да го знаят – ученици искат да бъдат. И сега, в бъдеще, като дойде някой да се оплаква, ще го питам: „Ти ученик ли си?“ Ако каже „ученик“: „Знаеш ли правилото?“ – „Не съм ученик.“ – „А, заповядай!“ Прасенце ще му заколят, аз ще му кажа: „Ти си отличен, талантлив, такова прасе за тебе е“. И той ще каже: „Ах, колко е хубаво!“ Тъй е, ще му го сложа и ще му кажа: „Заповядай, братко, ти си отличен човек, като тебе няма друг“. Но ще му кажа и друго: „Един ден и ти ще станеш такова кебапче за малките ти братя; и тебе ще опекат, както ти правиш сега“. И тъй, учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с тази слънчева енергия; да мислят, че Господ живее в тях. Кой Господ? – Господ на Любовта, и всякога, дори и при най-лошо разположение, не им се позволява да се оплакват, а, напротив, те трябва да благодарят за всичко.

Толстой привежда един пример. Двама братя, отшелници, се връщат в града си и единият брат казва на другия: „Знаеш ли каква е волята на Христа? Като отидем в една къща и ни изпъдят, и отидем навсякъде и не ни приемат, тогава, като излезем вън, да благодарим и да се радваме, че никъде не са ни приели“. Това е Христовото учение. Каквито и да сте – мъже, жени или деца с такова едно разположение, и вие ще дадете едно благословение. И, следователно, ония хора са много скромни, които всичко имат, т.е. хора невзискателни. И казва апостол Павел: „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“. Сега колко души от вас можете да бъдете ученици? Все пак онези, които са ученици, те са определени. И тъй, Любовта изисква едно велико самопожертване, в разбирането на тия закони да знаете как трябва да се живее. И сегашният живот трябва да се разбере, той има вътрешна страна. Сегашният живот при всичките противоречия трябва да се разбере в неговата дълбочина: жената да разбере мъжа си, и мъжът жена си; синът да разбере баща си, и бащата – сина си; братът да разбере сестра си, и сестрата – брата си; но как ще се разберат те? – Само по закона на тази Любов; когато братът живее за сестра си, и сестрата живее за брата, когато мъжът живее за жена си, а и двамата живеят за Бога. Павел казва – „Да се не женят“, и добавя – защо. Не трябва да се женят, понеже хората не разбират закона. Мъжът ще обича жена си и ще забрави Господа. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Никога! А който обича Господа, той трябва да обича всички хора зарад Господа и трябва да ги търпи всички. Тъй както Господа, така трябва да бъдете и вие. И сега можете да направите първия опит, ако във вас има туй геройство. Втори път аз ще открия на учениците една велика тайна. Тайна – в какво? Туй е малка примамка, та и тези другите да искат да станат ученици. И ние искаме да станат. Може. Ето какво ще бъде: Хванат те да те бият – ти станеш невидим. Хванат те – изчезнеш. Затворят те – не може. Навсякъде си свободен. Качиш се в трена, дойде кондукторът – „билет“, и ти станеш невидим. По железниците, навсякъде без билет ще ходиш. Който те хване – изчезваш. Ядеш в гостилницата, пари нямаш, дойде келнерът – изчезнеш. И тогава ще почнат всички да говорят за необикновения човек в града. Това е една привилегия на вас. Освен че няма да платите, но и друго има: когато купите плат, щом изчезнете, търговецът ще намери четири пъти повече пари, отколкото струва на него платът. На тезгяха ще ги намери. В гостилницата, след като сте яли и сте изчезнали, те ще намерят четири пъти повече пари, отколкото им струва яденето. Навсякъде по четири пъти повече ще платите, отколкото струва, като изчезнете. Кесията ви ще бъде пълна. Сега ще кажете: „Струва си да бъде човек ученик“. И тази тайна ще дам само на кои? Сега много кандидати ще се явят. Хубаво!

Това е то заплатата на ученика, след като получи заслужените „10“. И като разбере тази енергия, която излиза от слънцето, тогава ще му се открие тайната, тогава ще му кажа: „Освобождаваш се“. Най-първо страдания, а после благословение. Затова казва и Павел: „Ще се похвалим и ние повече в своите страдания, отколкото в радостите си“. И „Отсега нататък разбираме смисъла на живота“, казва апостол Павел в 8-ма глава към римляните. В 7-ма глава той говори как са го били: „Три пъти ме биха по 39 на задницата“. Били са го, а после, като влиза в 8-ма глава казва: „Слава Богу, благодарим за това велико благословение, че като бъдем невидими, плащаме по четири пъти повече. Не по плът, но по дух; и ставаме видими и невидими“. И отиваше да разпространява учението. Павел всичко правеше – „Сега разбирам“, пише Павел. Аз говоря нещо проверено. Някои няма да се съгласят. Прави са. Правоверните са прави, и аз съм прав. Те са прави в миналото, аз съм прав в настоящето, а всички ще бъдем прави в бъдещето. Следователно някои от вас ще бъдете прави и в миналото: благороден човек е той. „Аз – казва – съм благороден, едно време като Сократ не бях благороден, но сега съм благороден и благонадежден, защото получих 39 по задницата, и сега научих тайната да бъда видим и невидим: и щом ме хванат: „пари“ – няма ме“. И затуй се казва в Писанието: „В последния ден праведните ще бъдат грабнати и вдигнати във въздуха да видят Господа“. То е ден, когато ще бъдете невидими. Да бъдете герои, доволни. Да бъдете необикновени хора, талантливи в първа степен, и в Мъдростта, и в Любовта, и в Истината, и във всичките си проявления, във всичкия си живот. Това е, което Христос изисква от своите ученици. Необикновени да бъдете. Няма да напускате света, докато не ви дадем туй изкуство: да бъдете видими и невидими. И никому не се позволява да напуща света. Ще седите тук. Щом ви дадем тази тайна, тогава сте свободни от закона. И ще имате изкуството, и като влезете в новия закон, ще кажете: „Аз зная, аз любя, аз уча, истината е с мене, аз познавам всичките мои братя, зная всичко, нищо не ме смущава сега“.

Да ви говоря ли още? – Ще се разсърди слънцето, ако говоря повече.

Беседа, държана на 6 октомври 1921 г. в София