Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Поздравътъ на Любовьта

„А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“(Ев. Матея 10:12) Ще ви прочета 10 глава отъ Ев. на Матея. Азъ ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика. Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. Щомъ се усъмнишъ, ако си търговецъ – ще фалирашъ. Ученикътъ, който се усъмни въ класъ, загубва мисъльта си, спира да говори и учительтъ каже: „Седни.“ И той свършва съ единица. Ние вземаме външната страна на живота и казваме, че той е редъ отъ нещастия, който прѣкарваме на земята. Да опрѣдѣлимъ какво нѣщо е нещастието. Нещастието е единъ симптомъ, признакъ, който показва степеньта. Колкото нещастието е по-голѣмо, толкова и нашето отклонение отъ правия пѫть е по-силно, толкова отклонението отъ Бога е по-голѣмо. То показва само отклонението и споредъ отклонението идатъ и тия страдания. Колкото радостьта е по-голѣма, толкова и приближението къмъ Бога е по-голѣмо. И тогава, когато нѣкой каже: „Азъ съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво. Азъ изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10\xB0, 15\xB0, 20\xB0, 25\xB0, 30\xB0, 35\xB0, 40\xB0, 45\xB0, 50\xB0 и т.н. То е цѣла математика. Тъй че, той си мисли за нещастието, а азъ мисля за ѫгъла на отклонението. И мога да опрѣдѣля слѣдъ десеть дена, какъ твоето нещастие ще се увеличи съ 5\xB0, по-сетнѣ ще почнешъ да смалявашъ ѫгъла и като дойдешъ на неутралната зона, ще бѫдешъ на правата линия, която ще покаже истинската посока на живота. Ще имашъ правъ ѫгълъ и правилно движение. Твоята радость ще почне да се увеличава. То е махалото. Сега всички искатъ да иматъ радость. Тогава, щомъ искашъ да имашъ радость, върви въ дѣсно. „Не искамъ страдания.“ – Не отивай въ лѣво. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда ученъ човѣкъ.“ – Учи се, не прѣживай само книгата.

Христосъ е ималъ 12 ученика. Сега ти ще кажешъ: „Е, да бѣхъ единъ отъ неговитѣ ученици. Каква привилегия за мене! Щѣхъ да бѫда или Иоанъ или Матей и въ свѣта моето име щѣше да бѫде ознаменовано.“ Да, но можеше да бѫдешъ и Юда. Тогава Христосъ имаше единъ Юда, а сега има съ милиони. Не само другитѣ ученици се умножили, но и Юда се е намножилъ. Вземете дванадесетьтѣ колко сѫ родили, тъй че пропорционално и Юда и той е родилъ. Ако вземете цѣлиятъ християнски свѣтъ, имаме 500 милиона християни, раздѣлете ги на 12, по колко ще се паднатъ на всѣкиго? По 40 милиона. Значи, въ свѣта днесъ има 40 милиона прѣдатели. И то въ християнския свѣтъ само.

Сега нѣма да се спремъ върху това. Ще кажете: „Защо да е така?“ На този въпросъ вие ще си отговорите, защо да е така. Така е. Нѣкой казва: „Напусналъ е жена си, защо да е така?“ – Така е. Въпросътъ е свършенъ, фактътъ е такъвъ. „Ама защо?“ – Ей, тъй е. Мѫжъ, който е изпъдилъ жена си, той да си даде отговоръ. Философията не е много голѣма. Защо той изпъди жена си? – Защото друга се намѣсти на мѣстото на първата жена. „Защо жената изпъди мѫжа си?“ – Защото другъ се намѣсти на негово мѣсто. Ето философията. Каква ли философия може да има. Причината е важна. Ако жена напуща мѫжа си, другъ мѫжъ се е вмъкналъ; ако мѫжъ напуща жена си, напрѣмѣнно друга жена се е вмъкнала. Отъ това гледище, тъй седи въпроса, но той седи малко по-другояче. Една жена не може да развали щастието на двѣ жени; и единъ мѫжъ не може да развали щастието на двама мѫже. Но една жена може да развали щастието на двама мѫже; и единъ мѫжъ може да развали щастието на двѣ жени. Тъй седи философията на живота.

Ако нѣкой дойде въ дома ви и не ви поздрави, не го приемайте, казва Христосъ, а ако ви поздрави и ако е достоенъ, кажете: „Мирътъ ви, най-високото нѣщо, да дойде въ този домъ.“ И тъй, когато ви срѣщне нѣкой и не ви поздравлява, вие имате единъ признакъ, че той не е отъ вашитѣ. Ти не го поздравлявашъ – не си отъ тѣхнитѣ. Въпросътъ е ясенъ. Защото не си отъ тѣхнитѣ, какъ ще го поздравишъ?

Сега азъ искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ. Отъ всинца ви не се изисква да извършите едно и сѫщо нѣщо. Отъ всинца ви не се изисква да имате едни и сѫщи знания и отъ всинца ви не се изисква да имате една и сѫща добродѣтель.

Всѣка една добродѣтель има 35 милиона форми и тия форми, като се съчетаватъ съ първоначалната форма и тѣ образуватъ други форми. Тъй че, за да изучишъ една добродѣтель, то е едно велико нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ познавамъ Любовьта.“ Направете само една смѣтка колко врѣме трѣбва, за да се изброи до 35 милиона. Ако въ една минута броите до 60, умѣрено броене. Прѣсмѣтнете колко дни или колко мѣсеци, ще ви вземе да прѣброите 35 милиона. Въ единъ часъ 3600, сега прѣсмѣтнете нанатъкъ. Нека туримъ тази аритметика въ дѣйствие: Като се брои по 12 часа на день. То е интересно, като каже нѣкой: „Какво нѣщо е доброто?“ Да се знае колко врѣме трѣбва, за да се прѣброятъ само формитѣ на една добродѣтель. Трѣбватъ значи 810 дена, а понеже се брои 12 часа, значи два пѫти повече, т.е. 5 години, а и 12 часа нѣма да се брои, а 6 часа – значи трѣбватъ 10 години. А за да се усвои една форма на добродѣтельта, знаете ли, колко години се изискватъ?

И тъй, трѣбва разбиране сѫщината на сегашния животъ. Тази сѫщина се развива по единъ послѣдователенъ начинъ, методъ, въ който е скритъ сѫщинския животъ. Дѣтето не може да прѣскочи първитѣ години и да стане веднага юноша; и юношата не може да прѣскочи фазата на юношескитѣ години и да стане старъ. И стариятъ има градация, прѣзъ която той има да мине. Имаме дѣтинство, юношество, пълна възрасть и старость има и промеждутъчно състояние. И въ другитѣ области на живота царува сѫщиятъ законъ. Вие, за да разберете извѣстна висока истина, трѣбва да имате чувство и способности. Способности вие имате, но трѣбва да сте ги събудили, да се развиятъ и трѣбва да имате тѣзи органи, съ които да възприемате онѣзи възприятия и тогава да почнете, послѣдователно, да изучавате тѣзи нѣща. Слѣдователно, първата стѫпка въ окултното училище е първо ученикътъ да развие необходимитѣ органи, които сѫ въ мозъка, да развие тия чувства и способности. А за да може да ги развие, трѣбва да отстрани всички отрицателни мисли, които спѫватъ развитието му. А това сѫ гнѣвътъ, страхътъ, злобата, умразата. Като казвамъ, че не трѣбва да мразишъ, то е защото ще спѫнешъ своето развитие. На другитѣ хора нѣма да направишъ зло, но на себе си. Ние, като говоримъ за нѣкой моралъ, този моралъ засѣга най-първо насъ. Изисква се добъръ животъ, а да може правилно да развивате вашитѣ чувства, сили и да образувате органитѣ, вашитѣ органи на душата. Ако не живѣешъ добрѣ, ти ще се деформирашъ и тогава ще дойдатъ всички страдания, които ти не си сънувалъ. И като питашъ: „Защо страдамъ“, азъ ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва.

Христосъ казва: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Азъ считамъ всѣки единъ човѣкъ, който срѣщне своя приятель, поздравете го и слѣдъ като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия миръ и ако и той ви поздрави и неговиятъ миръ ще дойде. И мирътъ Божий ще се въдвори и въ двама ви и тогава синътъ на мира ще дойде тамъ. Тамъ, дѣто има миръ, тамъ и Христосъ ще влѣзе; а тамъ дѣто нѣма миръ, Христосъ не може да влѣзе.

И казва на своитѣ ученици: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Кого да поздравлявате? – Господа, Който живѣе въ този домъ. Тъй е. Ако има нѣкой, който да живѣе въ тази кѫща, ще го поздравите, защото Господь е тамъ. Синътъ, като дойде въ дома на баща си, нали трѣбва да поздрави? Дъщерята, като дойде, и тя трѣбва да поздрави. Ако не поздравятъ, нито е синъ нито е дъщеря.

Въ какво седи поздравътъ? Българитѣ казватъ: „Добъръ день.“ А какъ трѣбва да се опрѣдѣли добродѣтельта? Добродѣтельта – това е плодътъ на Любовьта. Значи, въ който домъ влѣзнете, ще го поздравите съ плода на добродѣтельта, който е Любовь. Не само съ думата „добъръ день“ и „далъ ти Богъ добро.“ И азъ ти казвамъ: „Добъръ день“, безъ да има такъвъ день и ти ми казвашъ: „Далъ ти Богъ добро“, безъ да има нѣкакво добро. А това мяза въ Америка, американскитѣ студенти иматъ единъ обичай на единъ празникъ, който се казва на английски „Thanksgiving day“, което значи – „благодарственъ день“, когато американцитѣ се събиратъ и както у насъ по коледнитѣ празници много пуйки страдатъ, тъй и тамъ навсѣкѫдѣ има печени пуйки и тогава студентитѣ сѫ много щедри и пишатъ поздравления, има едни такива бонове. И тѣ сѫ много щедри все току се подписватъ на такива бонове съ по 25 000 долари, 50 000, по 100 000 долари, а тѣ сѫ като тия руски рубли днесъ. Та и ние тъй си казваме: „Добъръ день, добъръ день“. И като вземешъ хиляди такива бонове, едва може да вземешъ единъ левъ зарадъ тѣхъ.

Въ Христовото учение не е позволено да се взиматъ такива бонове. Като кажешъ „добъръ день“, ти трѣбва да прѣживѣешъ този день. И като ти каже той: „Далъ ти Господь добро“, и той трѣбва да прѣживѣе това добро и като го прѣживѣе, да ти го прѣдаде, сѫщо и ти. Тъй се поздравлявайте. Сега ние имаме за поздравление формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и „Само Божията Любовь е Любовь.“ Азъ съмъ ви далъ най-простата формула, а вие почти сте я омърсили и казвате: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“ (много бързо). Нѣкои пъкъ казватъ: „Само“, Ако не можешъ да произнесешъ нѣщо, не го казвай. Ще се спрешъ веднажъ, два пѫти за себе си и за свое добро ще произнесешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Това е една математическа величина „Н“, ще прѣвърнемъ тази величина въ положителна величина „“, още нѣма никакъвъ смисъль. Нали? Сега тия линии ще оформимъ. Ако затриемъ едната линия отдолу, ще имаме; ако пъкъ заличимъ горната линия, ще имаме – Ние пишемъ Христосъ съ „“, англичанитѣ съ „Ch“. „H“ значи Христосъ е едно сѫщество, което е обърнато съ главата нагорѣ; а „c“ е мѣсечина, която постоянно се пълни. А ние пишемъ „“, значи Х-то е едно колело, което се движи и нагорѣ и надолу. Ние пишемъ Христосъ съ двѣ y-та: = +. Значи човѣкъ, който е съ главата и нагорѣ и надолу. Когато ние грѣшимъ, Христосъ е съ главата надолу; а когато ние не грѣшимъ, тогава Христосъ е съ главата нагорѣ. И когато ние грѣшимъ и Христосъ грѣши, а когато ние не грѣшимъ и Христосъ не грѣши. Той е като насъ.

Слѣдователно нѣма Любовь като Божията Любовь. Какво ще стане, ако затриемъ едната страна на „H“ – ще се образува буквата „Ч“, то е единъ цвѣтъ, който е отворенъ, цъфналъ е. Туй е „Ч“-то. И почва думата: чашка, часъ и т.н. Значи: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, ще отнемешъ едина кракъ на „Н“-то. То е законътъ, да знаешъ какъ да отнемешъ, какъ да прѣвърнешъ, да знаешъ да прѣвърнешъ една енергия отъ едно състояние въ друго. Азъ опрѣдѣлямъ какво нѣщо е яденето: това е едно изкуство въ свѣта да прѣвърнешъ едно състояние на живата енергия отъ едно нисше състояние въ друго – висше; или пъкъ потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си, ти си единъ проводникъ прѣзъ който азъ трѣбва да прѣмина, тъй и ти ще се ползувашъ отъ мене и азъ ще прѣмина въ едно по-горно състояние.“ Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я прѣведешъ и като я прѣведешъ, тя ще ти даде здравие. И като я прѣвърнешъ въ първа степень ти даватъ първия даръ, който е Здравето.

Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието и за третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. И сега вие сте ученици, почнете да прѣвръщате енергиитѣ. Нѣма да се спирате. Кой кѫдѣ е, кой какво е казалъ.

Питамъ, ти като ядешъ, тази енергия въ тебе прѣвръща ли се? Не, само да кажешъ, че си ялъ. Ако тази енергия ти си трансформиралъ правилно въ Божествения законъ, у тебе ще се появатъ дълбоки чувства, послѣ мисли, слѣдъ това ще се появи единъ великъ стремежъ и най-сетнѣ – едно изпълнение и това е единъ плодъ и този плодъ ще опрѣдѣли степеньта на Любовьта. Споредъ формитѣ на небето ще опрѣдѣлятъ какъ ти си работилъ. И Господь постепенно изпитва вашето сърце, изпитва всички ония енергии, които вие сте прѣвърнали. Ще влѣзе въ градината ви, ще погледне какво е родила и отъ тамъ Той ще си направи своето заключение за васъ. Като дойде Господь, Той казва: „Заведете ме въ вашата градина“ и ще обиколи да види какво сте садили, плодове има ли? Той ще бѫде веселъ, нищо нѣма да каже, Той знае много добрѣ какъ ти си работилъ.

Сега ученицитѣ по нѣкой пѫть когато държатъ изпитъ, даватъ най-добрѣ рѣшени задачи, но подъ рѫкава има тия рѣшения и той все гледа въ рѫкава. И тия рѫкави, тѣ рѣшаватъ задачитѣ. И учительтъ, като провѣри, каже: „Отлично“ и турне му шесть. Шесть, ама благодарение на рѫкава. Сега, ако азъ ви дамъ една задача, какъ ще я рѣшите? Мнозина отъ васъ ще погледнатъ рѫкавитѣ си. Ще погледне еди кой си авторъ, какво е казалъ, послѣ, хайде пакъ въ рѫкава и послѣ ще кажете: „Туй е за Любовьта.“ Но ти още нищо не си казалъ, ти само си слѣлъ чужди мисли. Ще слѣзешъ Учительтъ като ти е далъ една задача, той ти е говорилъ съ часове какъ се рѣшава и пр. Ще седнешъ на мѣстото си, ще мислишъ часъ, два, три, ще се помѫчишъ малко и като се мѫчишъ ще дойде правилото. И всѣки, който се мѫчи, Господь го благославя, а който гледа въ рѫкава, Господь му снема рѫкавитѣ. И сега женитѣ носятъ тѣсни рѫкави. Господь имъ казва: „Нѣма да гледашъ въ рѫкава.“ Какво означава това? Да прѣведа моята мисъль, значи Господь е казалъ: „Когато рѫкавътъ ти е широкъ, ти трѣбва да знаешъ, какъ да раздавашъ, да бѫдешъ щедъръ.“ А като не знаешъ, какъ да давашъ, Господь казва: „Тѣсни рѫкави трѣбва да имашъ.“ И тъй се родили тѣснитѣ рѫкави. За да се образуватъ широкитѣ, трѣбва да дойде обратниятъ процесъ, въ възходяща степень трѣбва да дойдатъ тѣзи мисли.

Сега да се повърна къмъ мисъльта си. Защо именно трѣбва да се поздравляваме? Поздравътъ е една велика необходимость за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравляваше всѣка сутринь, щѣше да се роди всичкото нещастие на живота. И когато облацитѣ скриватъ често неговия поздравъ, ние се затѫжваме и искаме неговото поздравление. Лѫчитѣ, които идатъ, трѣбва да носатъ туй поздравление, тази енергия всѣкога. А туй поздравление може да се изкаже не само въ движение, но и въ едно чувство, въ единъ милъ нѣженъ погледъ. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казвашъ. „Азъ нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява. Казвашъ: „Азъ имамъ достойнство“ и какво става? Послѣ всичкитѣ тѣзи достойни хора почватъ да се впрѣгатъ. И ученицитѣ, които не знаятъ уроцитѣ си, учительтъ имъ пише единица. Сега нѣкой ученикъ погледне въ рѫкава и другъ иска отъ него този не дава и послѣ, като излѣзне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде рѫкава?“ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава. А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „Азъ не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ. А това е Иванъ, Драганъ и др.

Ти не гледай, че другитѣ не сѫ рѣшили задачата. То не е важно. Ако азъ рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува. И като ученици вие трѣбва да рѣшавате съзнателно. Нѣкои отъ васъ сте оглашени, други слушатели, има и вѣрующи и най-сетнѣ ученици. Това сѫ степенитѣ: оглашени, слушатели, вѣрующи и ученици. „Ама азъ имамъ такова образование.“ – Хубаво, азъ ще ти дамъ една задача и ще познаешъ, ученикъ ли си или не. Ако я рѣшишъ ученикъ си, ако не я рѣшишъ – ти си или вѣрующъ, или слушатель, или оглашенъ. Задачата, която ще рѣшишъ, ще покаже, въ кой класъ си. Ако рѣшавате само съ аритметическитѣ задачи до кой класъ се учи аритметика? – До трети. Значи, ще знаемъ, кой класъ сте. „Ама ние сме свършили аритметиката.“ Всѣки знае, че ти си трети класъ. Ако познавашъ алгебрата, пакъ споредъ материала ще знаемъ кой класъ сте.

Тъй е и въ духовния свѣтъ – споредъ задачата, споредъ добродѣтельта, тамъ знаятъ, кѫдѣ сте достигнали. За да бѫде човѣкъ добродѣтеленъ, то е една цѣла велика наука. И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животътъ има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ. Но колко години му сѫ трѣбвали додѣто да усвои това изкуство. И колко врѣме трѣбва да иждиви ученикътъ, за да може да стане уменъ, не само да знае формитѣ на нѣщата, но и да тури въ формата и съдържанието и смисъла.

И тъй, ще се поздравлявате. Съ какво? Като срѣщнешъ ти брата си, ще кажешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ И братъ ти ще отговори: „Само Божията Любовь е Любовь.“

Добрѣ, да видимъ какво означава първата формула: „Нѣма Любовь“. Срѣщнете единъ човѣкъ, който има много страдания и той ви каже: „Досега не съмъ намѣрилъ единъ човѣкъ, който да ми помогне.“ И каже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ – т.е. само тя утѣшава. А ти ще кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, значи дѣйствително само тази Любовь е Любовь и тогава, ако човѣкътъ е боленъ, ще оздравѣе, ако е нещастенъ – той ще стане щастливъ. Ти заради него ще бѫдешъ тази Любовь. Ти ще кажешъ: „Ела, братко, тази работа ние ще уредимъ.“ Почне ли той да философствува: „Ама какъ ще бѫде, туй право ли е“ и пр. – туй не е правия пѫть. Ние казваме на всички: „Ела и вижъ.“ Не философствувайте. Единъ човѣкъ, който 99 пѫти ти е правилъ услуга, а ти досега не си отговорилъ нито съ единъ достоенъ погледъ, ти не си достоенъ да бѫдешъ неговъ ученикъ. Ако той 99 пѫти ти е далъ, а ти не си отговорилъ – деветдесеть и деветиятъ пѫть и стотниятъ пѫть ще рѣши вашата сѫдба. Ако и стотниятъ пѫть не отговорите, вашата сѫдба е рѣшена завинаги – ще ви изпъдятъ отъ Божествената школа и тогава въ едно прѣраждане ще се родите идиотъ, въ друго ще бѫдете сакатъ. И като ви питатъ защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравихъ, когато ме поздравляваха.“

Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ азъ сега, а ти виждашъ ли?“ – И азъ виждамъ. И тъй виждане ще бѫде и радость на тази душа.

Сега азъ ви говоря за поздравлението. Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по любовь и който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика Любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ Любовь. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Въпросътъ е свършенъ. И ако вие попитате: „Защо Учительтъ не ни открива нѣкои работи?“ Азъ казвамъ: „Защото нѣмате Любовь.“ Ако вие бихте имали Любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нѣмате Любовь. Вие имате Любовь, но на какво мяза вашата Любовь? Ако ви направя 99 добрини и единъ пѫть ви само ущипя, вие ще кажете: „Ритамъ ви всичкото.“ Нѣкои отъ васъ сѫ такива. И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползува. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става.

Азъ говоря символически. Азъ нѣмамъ никого прѣдъ видъ. Азъ говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си. Азъ ви казвамъ принципитѣ какви сѫ. Тъй е за тебе туй, но ако вървишъ по другия принципъ, то е пакъ тъй. И казвамъ, този принципъ не може да се развали. Лицеприятие нѣма. Богъ гледа на сърце, а не на лице. Споредъ вашитѣ чувства, мисли, споредъ това, което занимава ума ви, така и Богъ на Любовьта ще постѫпи. Има единъ стихъ дѣто ап. Павелъ казва: „Азъ насадихъ, Аполосъ напои, но Богъ възрасти.“

Значи, Богъ е, Който възраства. Туй, което трѣбва да се възрасти, то ще дойде отъ великия Божественъ Духъ. А за да дойде Той, трѣбва да дойде нѣкой да го посади. Какъ мислите вие, че безъ Учитель може да влѣзете въ Царството Божие? Лъжете се. Сами не може да влѣзнете въ Царството Божие. Колкото едно дѣте може само да се роди, толкова и вие безъ Учитель можете. Ще кажешъ: „Азъ зная всичко.“ Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие. Най-напрѣдъ ти трѣбва майка си да намѣришъ. Не познавашъ ли баща си, азъ имамъ друго понятие за тебе. Щомъ не познавашъ майка си, ти си като рибитѣ. Една риба снася 300 000 яйца. И рибата не може да познае майка си. Рибата не знае нито баща си, нито майка си. И най-голѣмитѣ страдания на физическия свѣтъ, това сѫ въ водата. Тамъ всички сѫ месоядци. Всички се взаимно изпояждатъ. И тамъ е гълтане, гълтане и гонене изъ водата и нѣма никакъвъ покой.

Сега Христосъ се обръща къмъ васъ, нали? Малко ще имате тази година, но отъ Любовь трѣбва да го постигнете. Ама туй било, онуй. Извинения не приемамъ, никакви извинения! Че туй било причина, ние не вземаме никакви задължения и не искаме и никакви извинения. Туй отъ Любовь може ли да го направишъ? – „Мога.“ И Цѣлиятъ свѣтъ да се обърне, ти го направи. Ако си единъ страхливецъ, не се заемай, помисли си. И мнозина се замислятъ и доста врѣме ще се замислятъ още. Ако вие се заемете чрѣзъ закона на Любовьта, нѣма нѣщо невъзможно. Невъзможностьта става само едно прѣдположение въ човѣшкия умъ, който не се подчинява на Божия законъ. Когато вашиятъ Учитель ви е далъ всички условия и вашиятъ Баща ви е далъ всички условия, питамъ каква невъзможность има въ васъ, да не се учите. Ако сте лишени отъ всички онѣзи условия, разбирамъ, но ако не сте лишени, съ какво ще се оправдаете? Сега, по закона на свободата.

Каква е днешната задача, за недѣлния день каква е задачата? – Божествената хармония. Да. Тази хармония англичанитѣ я пишатъ тъй: „Ch“, а българитѣ – „X“. Кръстътъ – това хармонията. Ще кажете: „Аа, кръстътъ е опасенъ.“ Който знае да носи този кръстъ, то е хармония, а който не го знае, по-тежъкъ отъ този кръстъ нѣма. И хармонията всѣкога абсолютно изключва дисхармонията. А Божествениятъ животъ е животъ на хармония. И когато говоримъ за небето, подразбирайте хармонията.

„А на влѣзване въ дома поздравлявайте го.“ Кого? Въ старитѣ врѣмена пророкътъ е казалъ слѣдующето, че Богъ живѣе не само на небето, но и въ сърцата. На кои? На смиренитѣ, на нищитѣ духомъ. Ти, като срѣщнешъ една душа нисша, въ сърцето на тази душа живѣе Господь. А сегашнитѣ християни казватъ: „Азъ не искамъ да зная.“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ и този, когато поздравишъ, ще ви приеме.

И тъй, азъ ви поощрявамъ да се поздравявате. Понеже вие трѣбва да знаете, че може да обидите Господа. А като Го обидишъ на Господа много мѫчно минава. Какво е казалъ Христосъ? – Който обиди Духътъ, нѣма да му се прости, нито въ този, нито въ слѣдующия животъ. Пазете се да не обидите Господа, Който живѣе въ сърцата на смиренитѣ и кротки хора. Туй да го пазите като огънь, Срѣщнешъ нѣкой сиромахъ, не се пази отъ него. „Ама той има карма.“ – Ти знаешъ ли каква е неговата карма? Може този бѣденъ човѣкъ да носи кармата на нѣкой другъ човѣкъ. Може ни най-малко той да е направилъ този грѣхъ, но онзи го нѣма тукъ, той на друго мѣсто си живѣе, а този тукъ, на негово мѣсто седи и понася изкуплението и казва: „Азъ ще изнеса всичко, добъръ е Господь.“

Отъ васъ изисквамъ едно нѣщо. У моитѣ ученици, тукъ въ България, липсува почитание. Вие сте крайно груби, всинца сте крайно груби. Едва ли ще намѣря нѣколко души, който да сѫ нѣжни. Много груби сте! Една истина ви казвамъ. Всѣки търси само правата. И всѣки отъ васъ търси първото мѣсто, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакай малко.“

Първото мѣсто е за онѣзи, които се жертвуватъ; второто – за тѣзи, които уповаватъ; а третото мѣсто е за тѣзи, които иматъ надежда, които сѫ радостни.

Ако нѣкой дойде въ моя домъ, ако има надежда, ще му дамъ третия столъ; ако уповава, ще му дамъ втория столъ, а ако може да се жертвува, ще му дамъ първия столъ. „Ама, защо не ми давате първия столъ?“ – Защото не жертвувате. „Ама, втория?“ – Нѣмате упование. „Третия?“ – Нѣмате радость. И бихъ желалъ всички тъй да постѫпвате въ дома си. Туй е една разумно желание. И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ. Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но азъ го зная.“ – Какво е? Вие още нищо не знаете. Извърши ли нѣкой едно прѣстѫпление, вие не знаете защо е направилъ това. Направи ли нѣкой нѣкое добро, вие не знаете причинитѣ на това добро. Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „Азъ зная, азъ съмъ прочелъ.“ Азъ не сѫдя никого, не мислете, че азъ ви сѫдя. Да сѫдя васъ, значи да осѫдя себе си. Азъ констатирвамъ единъ фактъ, тъй както е и виждамъ резултатитѣ, които ставатъ въ невидимия свѣтъ.

И нѣкой день, като седа и се занимавамъ и нѣкое ваше дѣйствие като ме жегне, казвамъ: „Единъ благороденъ ученикъ, той съ стрѣлата си ме закачи.“ И какво правя? Понатъркамъ съ рѫката си раната, понаплюнча мѣстото – мине. Слѣдъ малко гледашъ нѣкоя друга жена – пакъ ме жегне. И тази ученичка хубаво прави и пакъ се потъркамъ, позагладя и казвамъ: „Толкова знае.“ И като дойдатъ въ дома ми, искатъ първото мѣсто. Не, туй да го нѣма. Отъ тази година нѣма вече тъй, до тази година можеше. Двадесеть и двѣ години азъ съмъ далъ опитъ, но отъ сега азъ не правя изключение. Нито 1/100 милионна часть нѣма да се помръдна. И ако вие не изпълните закона на Любовьта – нѣмамъ нищо общо съ васъ. И нѣма да ви срѣщна и втори пѫть съ васъ нѣма да се занимавамъ. Разберете! Други ще се занимаватъ съ васъ. Законътъ на Любовьта изисква това. Ако можете да ходите, добрѣ, но ако не можете вие сте въ лѣво, а азъ съмъ въ дѣсно. И тогава, колкото повече врѣме минава, толкова и пѫтьтъ повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а азъ – нагорѣ. И тогава, слѣдъ милиони и милиони години нѣкѫдѣ пакъ ще има срѣщане. Но знаете ли на какво мяза това, като ви срѣщна тамъ?

Въ тази работа вършете малко, много малко. Направете само едно малко, много малко, микроскопическо добро, иждивете една минута, или една секунда на деня, но вложете всичката Любовь, която има въ вашата душа и тази минута ще ви бѫде за спасение. Но ако вие не се спрете поне една минута на деня, поне една минута може да се спрете да направите едно малко добро отъ Любовь.

Сега да не идете въ друга крайность. Нищо общо нѣмамъ, азъ казвамъ принципътъ какъвъ е. Колкото си по-високо, толкова законътъ е по-строгъ. Колкото повече знаешъ туй показва, че толкова твоята отговорность е по-голѣма и колкото по-малко знаешъ, толкова твоята отговорность е по-малка.

И тъй, ще се стремите да бѫдете много деликатни. Първо, къмъ Бога – „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия умъ и съ всичката си сила.“ Второто нѣщо – къмъ себе си: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ И третото нѣщо – „да възлюбишъ врага си.“ Тия три нѣща трѣбва да ги приложите. Този третия вие трѣбва да го любите. Той е вашиятъ синъ. Врагътъ – то е синътъ, ближниятъ – то е душата. А синътъ и дъщерята – то е материалното въ свѣта. Майката, слѣдъ като я отхрани, тя ще хване единъ развратенъ животъ, синътъ сѫщо, но майката пакъ го люби, отъ нея е излѣзълъ, дошелъ въ кѫщи, какво да го прави?

И слѣдователно, въ туй поздравление, тъй ще почнете – отъ любовьта. Най-първо ще кажешъ: „Заради Господа, заради моята възлюблена душа и заради врага си.“ Но понеже е казано тъй, нѣкой ще каже: „Какъ мога да любя врага си?“ Ако не си изпълнилъ първиятъ законъ, третиятъ законъ не можешъ да изпълнишъ. Третиятъ законъ е мѫченъ за онѣзи, които не сѫ изпълнили първия законъ, а които сѫ изпълнили първия и втория закони, третиятъ е лесенъ, но само щомъ си изпълнилъ другитѣ два.

И сега жени и мѫже да се отличавате съ взаимно уважение. Ще се стремите да намѣрите въ вашия братъ и вашата сестра, които не обичате една добра черта. Тъй ще потърсишъ въ твоя събратъ или сестра една добра черта и върху тази добра черта ще съсрѣдоточишъ твоето внимание. Само така се развива Любовьта. Изисква се закона на Любовьта. Само по този начинъ вие може да изпълните Христовото учение. Само по този начинъ Христосъ може да влѣзе и да ви открие туй, за което вашето сърце копнѣе. И само по този начинъ може да се уредятъ работитѣ ви. Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень. Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ.

Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха. И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ?“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка?“ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката?“ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ.

И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро. Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ. И азъ вѣрвамъ да дадете. Може ли? – Може? Ще излѣзе, защо не? Но ще кажете сега: „Да ни помогне Господь.“ Ами че Любовьта хлопа на вашата врата. Възприемете Любовьта и всичко ще стане. – „Господь да ни даде интелигентенъ умъ.“ – Ами вѣрата хлопа, отворете.

Сега Любовьта хлопа на сърцето ви; вѣрата хлопа на ума ви; Надеждата хлопа при вашата воля. Отворете тѣзи три врати. Какви хубави три картини имате тогава! И всички въпроси ще се рѣшатъ магически, както Мойсей съ своя жезълъ: „Въ името на Любовьта, Вѣрата и Надеждата“ и Червеното море се раздѣли и пѫтьтъ е отворенъ съ този жезълъ и тогава всичко е възможно.

Сега вие се въодушевлявате, искате да дигнете тази тояга. Ще отворите вратата на сърцето си, на ума и на волята си и тогава всичко може, ако отворите. А ако не отворите – нищо не може. И ще кажете като онзи, който отишелъ при единъ хромъ и му казалъ: „Въ името на Господа, стани!“ Но хромиятъ се мѫчи и не става. Тогава го набиватъ хубаво – счупили му коститѣ и го оставили. Питатъ го: „Защо така?“ – „Абе, искахъ да излѣкувамъ единъ, а то хората не признаватъ.“ Не е тъй. Хората казали: „Този лъжецъ да го научимъ ние какъ смѣе да ни лъже“ и го набили. А той, за да не падне долу, казва: „Набиха ме, защото тѣзи хора сѫ неразумни.“ Ти като отивашъ при този хромъ човѣкъ, вратата на твоето сърце, вратата на твоя умъ и вратата на твоя Духъ да сѫ отворени, да се влѣе Вѣрата, Надеждата и Духътъ. И тогава да кажешъ: „Братко, въ името на Господа да се прослави Неговото име.“ Всѣки може да опита. Но най-първо ще видишъ, заключени ли сѫ вратата или сѫ отворени.

Сега нѣма да ме заставяте втори пѫть да ви говоря върху този прѣдметъ, нали?

Азъ ще ви помоля сега да не помислите, че искамъ да ви критикувамъ. Абсолютно въ душата ми, въ ума, сърцето и Духа ми нѣма никаква мисъль да ви критикувамъ, нито пъкъ да се занимавамъ съ вашитѣ погрѣшки; но отъ резултатитѣ казвамъ: „Не сѫ хубави тѣзи нѣща.“ По който и начинъ да ги правите, казвамъ: „Туй не е добрѣ за самитѣ васъ.“ Ако турите тукъ една бомба, тамъ една, единъ день като експлодиратъ, вие ще пострадате. Въ Казанлъкъ единъ искалъ да хване една мечка и турилъ капанъ, но на сутриньта видѣлъ, че въ капана се хванало неговото магаре.

Въ който домъ влѣзете, поздравете го съ вѣра. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Нѣма друга Любовь въ свѣта като Божията Любовь и само тя се е проявявала прѣзъ всичкитѣ вѣкове. И всички други форми на Любовьта въ свѣта, които сѫществуватъ, това сѫ формитѣ, които въ вѣчностьта сѫ се изявявали въ една конечность. Всѣка форма на вѣчностьта се е проявявала въ една ограниченость. Една велика Любовь, която се е изявила, като се е ограничила въ една малка форма на Любовьта. Ако ти сега не я познаешъ, ти си изгубилъ единъ отъ великитѣ случаи да я познаешъ. Туй е великата философия. Нѣма любовь като тази Любовь, която съдържа въ себе си всички условия. Всичко въ нея е положително: Като се домогнешъ до нея и всичко може. А ако не се домогнешъ до нея, всичко си изгубилъ.

В думата „нѣма Любовь“ азъ ще ви дамъ всички формули, какво означава, какъ да пазите Божията Любовь и какъ да я окултивирате. Въ „Нѣма Любовь“ има всички начини как да я придобиете. Значи тя не е човѣшката любовь. То е напримѣръ както земледѣлецътъ знае кога да оре, съ какво сѣме да посѣе мѣстото, при какви условия расте то и пр. или като онзи лозаринъ, който сѫщо знае какво трѣбва за лозето му. Има си начини и методи. И като кажете: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ тѣзи думи съдържатъ великитѣ тайни, по които може да развиете това изкуство. „Нѣма Любовь“ значи, трѣбва да стане цвѣтъ, но по-напрѣдъ трѣбва да има сили, за да може да расте. Като се зачене, да има сокове, за да расте.

Една идея не само да я заченешъ, но трѣбва да се изхрани и да я принесешъ като плодъ. И тогава учительтъ ще каже: „Само Божията Любовь е Любовь.“

Може ли отъ София да излѣзе нѣщо добро? (– Може.)

Бихъ желалъ да почнете между васъ да се отличаватъ нѣкой съ деликатность и да има у васъ едно състезание, естествено да бѫде то. Да бѫдете учтиви. Кажете си: „Тъй както азъ искамъ мене да посрѣщнатъ, тъй ще посрѣщна и азъ брата си.“ По този начинъ не да правимъ, както свѣтътъ прави. Тъй както аз чувствувамъ за себе си, тъй да правя и за другитѣ. Приложете това и направете единъ опитъ. И тъй започнете съ опити. Малки опити правете, нека бѫдатъ микроскопични, незабѣлѣзани, но да бѫдатъ отъ Любовь.

Да допуснемъ, една сестра, която вие не обичате, казвате: „Не зная защо, какво имамъ от миналото, но не може да се спогаждамъ съ нея, карма.“ Е, хубаво, тази карма какъ ще я смекчишъ? Дойде друга нѣкоя сестра, която обичашъ, но понеже ти не обичашъ първата и тази не я обича, не е симпатична и тя носи ти единъ гроздъ, но на първата нѣма гроздъ. Сега ти какво трѣбва да направишъ? – Да разрѣжешъ този гроздъ и да дадешъ на тази сестра добрата часть и да кажешъ: „Сестро, вземи“ и тя да види, че ти си дала по-хубавата часть. Има ли нещо лошо? А тази сестра, като види тази твоя постѫпка, ще каже: „Аз имахъ лошо мнѣние за нея, но въ нея има нѣщо добро.“ Тѣзи сѫ малки примѣри, има и още по-микроскопически примѣри. Разкаляли сѫ се обущата на сестра ти, ще кажешъ: „Чакай, сестро.“ Ще вземешъ кърпата си и ще се наведешъ да ги почистишъ. – „Ама какъ да се наведа?“ – Ти ще се наведешъ и съ туй навеждане и като очистишъ обущата, ти ще направишъ цѣлъ единъ прѣвратъ. За примеръ, всѣки ученикъ трѣбва да направи това. Едно микроскопическо добро е по-полезно отъ едно голѣмо добро.

Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро? (– Може.) А вие какво казвате отъ вънъ? Гласувайте. Не ви задължавамъ. Азъ ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога. И тогава вие, като го направите и азъ като го направя, всичко е рѣшено. Но когато азъ правя, а вие не правите; или вие правите, а азъ не правя, тогава нищо нѣма да стане.

Тъй седи въпросътъ. Тогава азъ ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало. Той турилъ 60 000 лв. и отъ бостана нищо не станало и паритѣ отидоха. И ще остане за идущата година. Но идущата година не сѣя вече бостани. Втория пѫть като дойда, градина ще сѣя, а ако и тя не стане, тогава ще намѣря нѣщо, което да стане. А туй, че не става моя бостанъ, може да има причини. Но и онази диня, която не стане и тя губи и човѣкътъ казва: „Още веднажъ въ този бостанъ не ходя.“ Азъ не смѣя да го поясна. Но тъй седи въпросътъ. Ако вие посѣете, ползата е за васъ, полза е и за други; но ако сѣмето не стане и вие губите и то губи. Вие загубвате плода си, а другиятъ губи капитала си.

Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Ще излѣзе!) Добрѣ. Ще стане ли този бостанъ? (– Ще стане.) Искамъ голѣми дини, по 10–12 кила, не като софийскитѣ, а като пловдивскитѣ – сладки да бѫдатъ.

Сега азъ ви говоря на интименъ езикъ, не на фамилиаренъ. Говоря ви интимино. Другояче не ви говоря. Всичко у васъ искамъ да бѫде естествено, непринудено. Искамъ нищо прѣсилено да нѣма. Всички да бѫдете естествени, тъй както Богъ ви е създалъ първоначално. Да излѣзе великото у насъ. У всинца ви искамъ да се събудятъ благородни чувства, възвишени мисли и онѣзи органи, които сѫ необходими за Божията Любовь въ сегашната епоха.

Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Може.)

– Тъй да бѫде.

Тайна молитва

Бесѣда, държана на 2 октомврий 1921 година въ София.

(Само за тѣзи отъ веригата.)

Сега ще ви прѣдложа друго нѣщо. На женитѣ. Тази бесѣда, сега като се дешифрира, като се изглади хубаво, искамъ да се яватъ 10–15 жени, да я прѣпишатъ и да се разпрати по всичкитѣ крѫжоци. Ще се прѣпише не за васъ, но за изпращане. Които искатъ отъ Любовь да сторятъ това, само тѣ. За бесѣдата да нѣма отлагане, спѣшно да стане работата. Ще пишете само ръкописъ, съ мастило и единъ екземпляръ, да мине прѣзъ рѫката ви. Нали ще опитваме Любовьта ви? Ние може да дадемъ пари и да се изкара на машина, но искамъ отъ васъ. Съ женитѣ правя опитъ, понеже мъжетѣ сѫ заняти. Женитѣ, които ще пишатъ, ще се събератъ на едно мѣсто. Азъ турямъ срокъ въ 12 дена отъ днесъ най-кѫсно всичко туй да бѫде свършено.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help