И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.(Ефес 4:24) „По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. Сегашните християни изучават Евангелието, както е било дадено преди две хиляди години за учениците на Христа. По-голямата част от Евангелието е била говорена за учениците, а не за мнозинството. Публиката, т.е. мнозинството, е слушало, за да създаде речта. То представя определенията и допълненията на речта. Обаче, изречението може и без определение и допълнение. „И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си. Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност. Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо. Ти веднага го запитваш троснато: „Какво искаш от мене? Защо ме гледаш така вторачено?“ – „Извини, аз търся един познат. Твоето лице ми напомня малко тоя човек. Заблудих се, извини.“ Ако тоя човек не иска да ти даде никакво обяснение и продължава да се вглежда в тебе, ще кажеш: „Колко груб, неделикатен е тоя господин“. Ако погледът му е мек, приятен и даде обяснения за своята постъпка, ще ти бъде приятно. В случая ти може да имаш две противоположни мнения за човека, но те могат да бъдат толкова верни, колкото и неверни.
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло? Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат?“ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край.
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а светостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава. За него в своята книга Еклисиаст Соломон казва, че Бог му дал голямо богатство и всичко, каквото душата му пожелала, но го лишил от възможността да яде. Питам: Как ще ядете, ако стомахът ви е разстроен? Всичко имате за ядене, но стомахът ви нищо не приема. Всеки човек, на когото стомахът е развален, трябва да знае, че правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му. – Какво трябва да прави, за да регулира стомаха си? – Да внесе правдата в сърцето си и истината в ума си. – Защо ни е истината? – За да се изправи стомахът ни. Да мели храната и да обработва соковете, необходими за поддържане на човешкия организъм. Значи истината, в най-простата си форма, е необходима за възстановяване равновесието в организма; тя държи храносмилателната система в изправност. Това е моето определение за истината. Истината написваме още с „иси“; това значи да влезе и излезе нещо от ума ти, за да се научиш да мислиш. Частицата „си“ подразбира ония елементи, които отнемат наслояванията от ума, за да могат силите му да действат правилно. Както умът действа върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Питате ме защо ви е нужна правдата. Казвам: Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Който се оплаква от порок на сърцето и неправилно дишане, той няма правда. Дето правдата отсъства, там има меланхолия. Ако си меланхоличен, ще знаеш, че правдата отсъства от сърцето ти.
Аз разсъждавам принципиално върху въпросите, както са поставени в Битието или, на ваш език, в живата природа. Тя не се занимава с изопачените човешки разбирания. Който влиза в общение с разумната природа, трябва да бъде смирен, да не мисли, че знае много. Досега хората са изучавали само определенията и допълненията в живота. Те говорят за къщи, за пари, за търговия, за ядене и пиене, за бани, за разходки и други. В това няма нищо съществено. Какво печелите, ако придобиете всичко, към което се стремите? Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? Освен грижи и безпокойства нищо друго няма да придобиете. Ако къщата ви е голяма, ще давате под наем, и наемателите ви няма да плащат наема си. Ще носите в ума си тия наематели и ще се занимавате с дела: този ще осъдите, онзи ще осъдите. Съдията ще ви глобява, както свещеникът осветява масло. Всеки месец ще ви глобява, докато най-после и вие се убедите, че с глобяване работите не се оправят. На хората липсва нещо съществено, което може да оправи техните работи. – Какво им липсва? – Истината не е в умовете им, правдата не е в сърцата им и светостта не ги свързва.
Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов и го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да и го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.
Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.
И тъй, докато очите на хората не са извадени, те всякога ще се карат. Аз познавам на кого царската дъщеря извадила очите и на кого още не ги извадила. Оня, на когото са извадени очите, е доволен от всичко. Като се приближи до него слугинята, той мисли, че е царската дъщеря. Оня, на когото и двете очи са мястото, от нищо не е доволен. Той е готов да се кара с всички хора. Който е доволен от живота, той е сляп за злото. Ако ме питате защо съществува злото в света, казвам: Злото съществува само за ония хора, които не са се влюбили в царската дъщеря, не знаят какво ще иска от тях и не са готови още да се жертват за нея. Един ден, когато се влюбят в нея, тя ще поиска и от тях това, което искала от своите кандидати. За да покажат любовта си към нея, те ще пожертват очите си и ще ослепеят за злото.
Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.
И тъй, с отношението си към своите кандидати царската дъщеря искала да каже, че за оправянето на човешкото зрение трябвало да извади очите на своите възлюбени, които да гледат през нейните очи. Това е факт. Докато е в утробата на майка си, детето гледа през нейните очи. Тогава родителите се разбират. Щом се роди детето, между майката и бащата се явява спор. – Защо спорят? – Защото децата гледат през четири очи. Една българска пословица казва: „Очите му са отворени на четири“. Какво означава тая пословица? Човек може да има четири очи, когато краде и лъже, когато прави престъпления. За да не пострадат интересите на някого, казват му: „Трябва да гледаш с четири очи, да отваряш очите си на четири. Само така, човек не може да се излъже“.
„И да се облечете с новия човек.“ Всички хора – мъже и жени, майки и бащи, синове и дъщери, съдии и свещеници познават стария човек, разбират добре неговия език и говор. Сегашната култура, в общи черти, е израз на стария човек. Той не е в състояние да разбере Христовото учение. За да Го разбере, той трябва да се роди изново, да стане нов човек, с нови разбирания. Според Павел, новият човек трябва да притежава следните качества: да има правда в сърцето си, истина в ума си и светост като съединителна връзка между има и сърцето. Само при тези качества човек може да разбере новото учение. Когато се гневи и обижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато лъже и завижда, в правда, истина и светост ли живее? Когато люби, обича и проявява милосърдие, човек живее в правда, истина и светост. Всички положителни качества, всички добродетели се проявяват в правда, истина и светост.
„Да се облечете с новия человек.“ – Кой е новият човек? – Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. За да се облекат с новия човек, трябва да имат връзка с него. Само така ще се създадат условия да дойде Христос у тях. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата истина, за която душата ви копнее. И най-големият учен, и най-видният философ чувства нужда от близка душа, която да го обича, с която да споделя своите преживявания – радости и скърби. Как се свързват две души? Като умове те не могат да се свържат; като сърца също не могат да се свържат. Изобщо два ума не могат да се свържат; две сърца също не могат да се свържат. Обаче, един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Ум с ум и сърце със сърце не се свързват, защото представят еднообразие в живота и природата. Съберете на едно място две–три жени, които лесно се афектират и живеят само с чувства, да видите колко скоро ще се скарат. Ако искате да създадете голямо зло в света, съберете няколко сърца на едно място. За да не става това, събирайте заедно един ум и едно сърце, или едно сърце и един ум. Значи, като съединявате сърца с умове, вие създавате хармонията в света. Изгубите ли връзката между ума и сърцето си, изгубвате и хармонията. Ако не разбирате правдата, истината и светостта, главните въпроси, които предстоят за разрешаване в живота ви, те остават неразрешени. Ако правдата и истината не образуват основа, върху която може да живеете, всичко е изгубено за вас.
Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там?“ – Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а светостта е съединителната връзка между тях. – Защо? – Защото Божият закон е такъв и аз се подчинявам на тоя закон. Аз живея и се радвам в изпълнението на великата Божия воля. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете, но кога? – Когато правдата влезе във вашите сърца, истината – във вашите умове и светостта бъде съединителна връзка между тях. При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе и във вас.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. Без правда, истина и светост, човек непременно ще фалира. Ако се колебаете и съмнявате в истината и светостта, вие ще преживеете страшни страдания. Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш?“ – За да покажа на хората, че без правда, истина и светост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздуха. – Защо ни е нужна правдата? – За урегулиране енергиите на вашия стомах. Щом стомахът ви е здрав, ще вършите работите си спокойно. Ако си майка, ще имаш добри деца; ако си учител, ще имаш добри ученици. – Защо ми е истината? – Да имаш светъл ум, да разсъждаваш правилно. – Защо ми е светостта? – Да калиш волята си, за да не се колебаеш в живота. На каквито мъчнотии и да се натъкваш, да ги преодоляваш. Ако не вярвате на думите ми, може да ги опитате. Всяка религия, всяко учение, което изповядвате, трябва да бъде ясно, строго определено първо за самите вас. Християнството, което днес се проповядва и прилага, представя цяла каша: православна каша, евангелска каша, съботянска каша, спиритическа и човешка каша. Дето и да се обърнете, навсякъде виждате тая каша. За да се освободи от тая каша, всеки човек, всеки народ трябва да носи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Всеки дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да носят правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта в волята си. Само така ще дойде великата, истинска култура в света. Днес повечето хора бръмчат, а не говорят. Едни казват, че има Бог, други Го отричат. Едни Го търсят на земята и, като не Го намерят, отричат Го. Други Го търсят на небето. – Говорите за небето без да знаете де е то. Говорите за земята, и нея не познавате. Казвате, че това, което виждате над себе си, е небе. Това, което тъпчете, е земя. – Не е така.
Сегашните хора се намират в положението на един проповедник, на когото, от страна на руския цар, били дадени за разрешаване три важни въпроса. Вместо проповедника пред царя се явил един калугер, дегизиран като проповедника. Той отговорил добре на двата въпроса. Като му задали третия въпрос, той казал: „Царю честити, аз зная какво мислиш в тоя момент. Ти мислиш, че пред тебе стои проповедникът, на когото задаваш въпросите“.
Сега на вас казвам: Вие още не знаете какво представя небето и какво – земята. Те не са само понятия. Те представят големи, велики държави. Това, което виждате отвън, не е нито небе, нито земя. Ако погледнете на небето и на земята с очите на правдата, истината и светостта, вие ще имате друга представа, ново разбиране за тях, не както днес ги виждате. С новото разбиране за небето и земята вие ще разрешите всички кардинални въпроси, всички спорове, които възникват между вас. Казвате: „Ние сме слушали много проповедници като тебе“. – Наистина, много проповедници сте слушали: мнозина са ви говорили за правдата, истината и светостта, но като мене никой не ви е говорил. Покажете ми един проповедник от Англия, Америка или отдето и да е, който да е говорил като мене. Направете сравнение между резултатите на всички училища, както и тия на школата, която следвате, да видите кои са по-добри. Защо проповядвам по тоя начин? Защото не искам втори път да ми вадят очите. Оня, на когото са вадени и двете очи, казва: „Втори път не се подлагам на такава операция“. Кога и как е станало това, няма да кажа. Сега аз изнасям едната половина на тази велика история. Може би в друга беседа да изнеса втората половина. Това е история, през която минава цялото човечество.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта. Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. Този аромат, това ухание е наречено „нюкс“. Няма по-хубав нектар от нюкса, който природата е създала. Следователно, когато правдата, истината и светостта се съединят в едно, човек излъчва от себе си тоя нектар. Ако слепият се намаже с тоя нектар, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе и болният ще оздравее. Тоя нектар е оня алхимически елемент, който алхимиците търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта докато изработи тоя нюкс. Бъдете смели в опитите си. Много реторти може да счупите – не се страхувайте. Не очаквайте другите да открият тоя нектар. Когато го изработите, вие ще бъдете най-щастливия човек. Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на тоя нектар е Любовта. Отличително качество на Любовта е, че носи живот в себе си.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божи в правда, истина и светост.“ Когато хората се облекат в новия човек, храмът им ще се обнови и те ще престанат да се делят. Мнозина казват, че Духът ги е посетил, че имат Божието благословение, че радост и любов пълни сърцата им, но виждам, че те се самоизлъгват. Те са още сектанти. Посетил ги е Духът, а правят разлика между хората, делят се на религиозни, православни и светски. Не всякога радостта е признак, че Духът ви е посетил. Веселието, разположението също не са признак на посещението на Духа. Разкаянието също не е признак за присъствието на Духа в човека. Да изплатиш дълга си, това още не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш нов дълг. Когато правдата влезе в сърцата ви, истината влезе в умовете ви и светостта във волята ви, само тогава може да кажете, че сте едно с Христа и че Духът ви е посетил. Тогава, каквото попросите в името Божие, ще ви се даде. Апостолите, които бяха първите Христови ученици, с молитва можеха да снемат оковите от краката на Петър и да го освободят от затвора. Казвате: „Едно време апостолите се молеха и молитвата им се чу. Дойде ангел и свали оковите от краката на Петър. Хайде и ние да се помолим!“ Молите се, но молитвата ви не се чува. Ще кажете, че това е ставало само във времето на апостолите. – И сега може да стане същото, но при условие – правдата да е в сърцата ви, истината в умовете ви, и светостта във волята ви. Нямате ли тия добродетели, нищо не става и Бог не е с вас.
Казвате: „Като умрем, тогава ще ни се отворят очите, тогава ще придобием правда, истина и светост“. Не мислете, че ако се държите за църквата, ще придобиете всичко каквото искате. Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия закон, е от лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал: Носят ли те правдата в сърцата си, истината в умовете си и светостта във волята си? Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако правдата, истината и светостта живеят в него, може да ме съди. Ако правдата не е в сърцето му, истината не е в ума му, и светостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам съдба, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее правдата, истината и светостта. И цар да си, ако нямаш правда, истина и светост, не позволявам косъм от главата ми да вземеш. Така трябва да гледате и вие на въпроса, ако искате да бъдете свободни граждани на Царството Божие. Ако и вие не живеете по Божия закон, все ще влезете в някое царство, но там ще стрижат вълната ви, ще взимат млякото ви, ще дерат кожите ви, а с вашите малки ще играят господарските деца.
Мнозина отлагат нещата под предлог, че има време за всичко. Ако тази година не придобием правдата и истината, ще ги придобием след две, три или повече години. Като ви е пратил на земята, Бог е написал на вратата, през която минавате: „Всеки, който слиза на земята да се учи, трябва да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и светостта във волята си. Ако не направи това, няма право да мине през тази врата“. Аз съм чел този надпис. Ако не вярвате, идете сами да го прочетете. Ако не вярвате, питайте светиите. И те ще потвърдят моите думи. Обаче има още една врата, през която минавате. На нея пише: „Не се занимавайте с правдата, истината и светостта. Това е празна работа. И без тях се живее“. Сега вие сте объркали тия надписи и казвате: „Не може да бъде правдив, да говори истината и да живее в светостта“. Не е така. Всеки може да бъде правдив, истинолюбив и свет. Това е съществено учение, от прилагането на което зависи разрешаването на всички важни въпроси в живота ви. Не отлагайте нещата! Казваш на някого: „Първо ти стани правдив, истинолюбив и свет и аз ще вървя след тебе“. Всеки ще работи за себе си – никой никого не може да спаси. Когато сатаната изкушаваше Христа, последният му отговори: „Махни се от мене ти, в когото отсъстват правдата, истината и светостта!“
Сега, като ви наблюдавам, забелязвам, че се смущавате и казвате: „Чудно нещо! Толкова години вече се подвизаваме като християни и не сме придобили още правдата, истината и светостта! Какво сме правили тогава?“ Както виждам в сърцата ви е слязло само крачето на правдата, в умовете ви – крачето на истината, и във волята ви – крачето на светостта. Това не е достатъчно. Цялата правда трябва да влезе в сърцата ви, цялата истина в умовете ви и цялата светост във волята ви. Това изисква великият Божи закон. Всички религиозни – православни и протестанти, пеят и очакват Христа отново да дойде на земята. Евангелистите казват: „Ние печатаме Евангелието и го изпращаме по целия свят. Чак в Япония и Китай сме го изпратили“. Христос пита: „Как го прогласихте? С правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята си? С пари ли проповядвахте?“ – „С пари разбира се.“ – Тогава„ идете малко настрана, ще ви имам предвид.“ После ще дойдат православните при Христа и ще кажат: „Господи, колко църкви направихме в Твое име, колко молитви четохме за Тебе, колко кандила палихме, колко еретици изгорихме!“ Христос ще ги запита: „Как направихте това? Как проповядвахте, с пари или с правда в сърцата, с истина в умовете и със светост във волята?“ – „С пари проповядвахме.“ Христос ще им каже: „Стойте и вие малко настрана. Ще ви имам предвид“. Всички хора ще застанат от лявата страна на Христа и ще чакат своя ред. Това са хората, които са разбрали силата на парата и се покланят пред чудесата, които тя върши. Петко Славейков възпява парата с думите: „Парице, парице, всесилна царице; с тебе в рая, без тебе в ада“. Обаче Христос говори и ще говори другояче за парата. – Кога ще дойде Христос на земята? – Когато правдата влезе в сърцата ви, истината – в умовете ви, а светостта – във волята ви. Не стане ли това Христос никога няма да дойде на земята. Много брошури се пишат, много сказки се държат, все в полза на правдата и истината. Всички защищават истината, но нищо не постигат. Казвате: „Прави са хората!“ – Прави са те, но без правда; истинолюбиви, но без истина, и свети без светост. И православни, и евенгелисти говорят за истината, но всички имат предвид своите интереси.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа Божи, в правда, истина и светост“. Като знаят това, християните не трябва да си правят илюзии, да мислят, че лесно ще придобият правдата, истината и светостта. Първо, трябва да се преобразят, коренно да изменят живота си според Божествените закони. На земята животът трябва да се приложи по земному, а в Божествения свят – по Божественому. Ако искате да приложите Христовото учение в живота си, да станете силни, търсете първо грешките си в себе си, в своето сърце, в своя ум и в своята воля. Само така ще придобиете правдата, истината и светостта и ще влезете в новия живот. Той пресъздава, възражда всичко. Новият живот ще възроди народите, обществата, семействата, училищата, майките, бащите, свещениците, управниците. – Кога ще дойде новият живот? – Когато правдата, истината и светостта се поставят като основа на тоя живот.
И тъй, когато ви питат в какво се заключава новото учение, кажете: „Новото учение препоръчва на човека да се облече в новия човек, създаден по образа на Бога в правда, истина и светост“. Ако ви питат де са тия добродетели, отговорете: „Правдата трябва да влезе в сърцата ви, истината в умовете ви и светостта в тялото, в силата, т.е. във волята ви“.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети. Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка. Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката. Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. Две хиляди години се изминаха от времето на Христа, но и до днес още хората не са Го намерили. – Защо? – Липсва им правда, истина и светост. Докато нямате тези елементи в себе си всеки ще ви лъже, всеки ще се препоръчва за Христос. Опитайте се да не изпълните думата на тоя самозван Христос, да видите как ще постъпи с вас. Той носи табела, че работи в името на Христа, но събира благата за себе си. Яде и пие за Христа, печели за Христа, а всичко събира за себе си. Ако търсите истински проповедници на Христа, ще ги намерите извън църквата, извън обществото. Всеки човек, който проповядва истината и любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд. Наистина няма по-лош човек от оня, в сърцето на когото живее правдата, в ума – истината, а във волята – светостта. Каквото нещастие стане в света – глад, епидемия, земетресение, все той е виновен. – Де е тогава истината? Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят. В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да направи три връзки: земни, т.е. човешки – с хората; духовни връзки – с ангелите, и Божествени – със същества от Божествения свят. Следователно каквото съчетание прави човек, в него трябва да участват и трите връзки. Който живее само за земята, има една връзка. Скъса ли се тази връзка, животът му се свършва. Когато Любовта слиза на земята, прави три връзки: на физичния, на духовния и на Божествения свят. Не направи ли тия три връзки, тя напуща земята. Такава любов не е трайна. Когато любовта между двама души се съчетава с правдата, истината и светостта, Бог дава своето благословение. Дето присъстват трите елемента, там всяка работа се свършва успешно. Дето присъстват трите елемента, там е великата Мъдрост, необятната светлина, за която копнеят душите. Три неща се искат от човека: Да живее в него правдата, истината и светостта. Да каже в себе си: „Аз и Христос едно сме“. И най-после да знае, че Христос е дошъл в него, направил е жилище и ще му се изяви. Тогава ако правдата пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако истината пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея; ако светостта пребъдва в тебе, и ти ще пребъдваш в нея. Само така Отец ще дойде във вас, ще направи жилище и ще ви се изяви.
„Да се облечете в новия човек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“
Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София
|
