А това казваше Той да ги изпита, защото си знаеше какво щеше да прави.(Йоан 6:6) Ще започна беседата с едно просто аритметично действие – събиране. Математиците казват, че, ако събираемите са еднакви числа, имаме действието умножение. Ако при умножението множителите са равни, имаме действието степенуване. Значи, за да се съберат двама души на едно място, те трябва да бъдат различни. Ако не са различни, не могат да се съберат. Събирането и умножението са два противоположни процеса. От събирането произлиза умножението, а от умножението – степенуването. Когато искате да разрешите един въпрос по закона на събирането, страните на това действие, или събираемите, трябва да бъдат различни. С други думи казано: никога не може да съберете двама мъже или две жени на едно място; обаче, един мъж и една жена всякога може да съберете на едно място. И Господ започва със събирането. Понеже се знае, че от събирането произлиза умножението, казваме, че децата, като се раждат, водят към умножение. Те постепенно се умножават. Децата в семейството трябва да бъдат равни. Наистина, равни множители може да има само в умножението. Тогава умножението се превръща в степенуване: 5 по 5 по 5 = 53. Това действие наричаме в живота повдигане на човека в по-висока степен.
Сега, да пристъпим към предмета. Животът, сам по себе си, е велика задача, която може да се разреши чрез събиране, изваждане, умножение и деление. Първо се започва със събиране и умножение. После пристъпваме към останалите две действия – изваждане и деление. Всички сте изучавали тия действия, но не сте проникнали в тях да видите какви велики тайни крият те! Когато се научите да събирате, изваждате, умножавате, делите и степенувате правилно, тогава ще разберете какви велики тайни се крият в тях. Не може да умножавате преди да сте събирали и не може да степенувате преди да сте умножавали и събирали. „Той ги изпитваше.“ – В какво? – Как живеят. Понеже всички хора се стремят към живота, те търсят начин да го подобрят. – Как ще го подобрят? – Чрез храната. Днес всички поддържат идеята, че без хляб не се живее. Смешно е да мислиш, че без хляб не може да се живее. Щом живееш, и без хляб може; щом не живееш, и без хляб не може. Какво показва твърдението или отричането на един факт? Да се твърди един факт, това показва, че той е във физичния свят. Когато се отрича, това показва, че той е в духовния свят. Следователно, невъзможно е едно и също нещо да се проявява едновременно в два свята или в две посоки. Не можеш да бъдеш едновременно и добър, и лош. Аз разглеждам думата „лош“ или „зъл“ като проява, а не в тоя смисъл, в който вие я разглеждате. Има относително зло, има и принципиално зло. Това, което спъва даден човек, е зло за него; обаче, същото може да бъде добро за друг някой. Ядеш кокошка, агне и казваш, че ти е добре. Питай агнето, добре ли е за него, като го ядеш. Как ще се оправдаеш? Ще кажеш, че като живееш, трябва да ядеш. Един ден, като се издигнеш на по-високо стъпало, ще разбереш грешката си.
„Той ги изпита.“ Днес всички хора искат да се събират, умножават и степенуват – това е естествен стремеж за тях. Но дойдат ли до изпитанията, никой не иска да го изпитват. Те казват: „Всичко е добро, но да не са изпитанията“. За да стане стихът по-ясен, ще ви приведа един окултен разказ в притчи или в символи. – Защо не го предавам направо? – Защото истината, със своята светлина, е непоносима за човешките очи. Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи. Каква ще бъде тая среда, не е важно. Може да бъде вода, може да бъде и въздух. Щом се смекчи малко, тя става поносима за очите. В древността, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно благочестив цар. Родил му се син, който от ранна възраст обещавал много нещо. Всички мъдреци и астролози в царството предсказали, че със своите дарби и способности той ще донесе голямо благо за човечеството. Обаче, всичко това се помрачавало от едно събитие в неговия живот. Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят. Един ден, след смъртта на своя любим баща, младият принц отишъл на лов. Като преследвал една сърна, за да я убие, той се спънал, паднал и един сух клон влязъл в дясното му око. Още в момента окото му изтекло и той останал с едно око. За да не се изложи пред поданиците за невниманието си, той казал, че небето го облагодетелствало с голямо благо – извадили дясното му око и го оставили само с едно око – лявото. Това било едно от великите посвещения, през които минават избраниците. Всички добри хора трябвало да имат само по едно око – лявото. Той издал заповед: Всеки, който искал да го посети и да се ползва от неговото благоволение, трябвало да извади дясното си око. Това се считало за привилегия. Следователно, всеки човек по онова време, който нямал дясно око, е направил посещение на царя. Дошъл денят принцът да наследи царството на баща си. За тая цел избрали една красива княгиня за съпруга на принца. Оженили се. Един ден, като се разхождали сред природата, един голям камък паднал от една скала и ударил носа на младата царица. Като видяла, че носът и се смачкал, и тя не могла да се представи на гражданките с такъв нос, решила да приема само ония жени, които имат смачкан нос. Като срещали мъже с едно око и жени със смачкан нос, всички знаели, че това са хора, които посещавали царя и царицата. И до днес още забелязваме в хората желание да се хвалят със своите недостатъци. Вместо да търсят причината за недостатъците си те казват, че това е привилегия, която небето им дава.
Защо някои мъже обичат да стрижат косите си ниско? Според мене това е остатък от миналото. Един от старите френски крале имал обичай да стриже косата си ниско. Понеже имал рана на главата си той нарочно стрижел косата си ниско, да покаже на хората, че е герой, от нищо не се стеснява. Някои видни мъже започнали да му подражават, като стрижели ниско косите си. Обаче, и при това положение добрите им качества не се виждат. Срещнете ли днес жени със сплеснати носове и мъже само с едно око, ще знаете, че те са посетили царя и царицата, сърдечно или умствено. – Кога са ги посетили? – Още преди 12 хиляди години. – Така не се решават задачите. Не можеш да решиш задачите на своя живот нито със смачкан нос, нито с извадено дясно око.
Сега, аз говоря за съзнателния живот, който е вложен във вас. Той има свой произход. Под „произход“ на живота разбирам оная форма, чрез която той се проявил. Питате: „От какво е произлязла формата на живота?“ От безформеното. Значи форменото произлиза от безформеното, именованото – от безименното, конечното – от безконечното. Значи първо се явява формата, а после нейното име. Когато вечното или безпределното се определило, тогава се проявили конечните неща. – Кое е конечно? – Оформеното. То е свързано с безформеното, с безконечното. Именованото е свързано с безименното. Има ли някакво противоречие в това? Според мене, няма никакво противоречие. Всяко нещо става разбрано, когато се оформи, именува и ограничи. В това отношение земният живот е оформен, именуван и ограничен, т.е. конечен. Под „конечен“ не разбирам, че животът на земята се свършва. Това са философски мисли, върху които трябва да се разсъждава дълго време. Мнозина искат да влязат в безформения свят. – Това е неразбиране на живота. Ако в Господа, от безкрайната вечност, се явява желание да създаде форма, име и край на нещата, по-умни ли сме от Него, да се стремим да станем безформени, безименни и безконечни? Това е безумие, което причинява страдания на хората. Желанието на хората е, като направят едно престъпление, то да изгуби формата си, да не се знае името му и да го ограничат. Това не е живот; това са аномалии, отклонения от истинския живот. Това са малки водни капки, които се отклоняват от общото течение на живота. Аз нямам нищо против отклоненията. Важно е да знаете, че вашият живот е произлязъл от безконечния. – Какво представя конечното и какво безконечното? – Конечно е това, което човек прави. Безконечно е това, което Бог прави. Конечните работи произлизат от безконечните. Представете си, че един ваш благодетел сложи на ваше име в банката голяма сума, от която вие може да теглите колкото искате. Докато теглите известна сума, работите ви вървят добре. Обаче, един ден направите едно престъпление. Вашият благодетел казва на касиера: „Не давайте повече пари на тоя човек“. Ето, вашата помощ става конечна, т.е. прекратява се. – Защо? – Защото сте извършили едно престъпление. Когато човек направи престъпление, благото му се прекратява; щом се прекрати благото, веднага иде страданието. Това значи превръщане на безконечните неща в конечни. Всяко нещо, което човек губи, става конечно. Ето защо, когато умира, човек казва: „Свърши се всичко!“ Какво се свършва? – Животът му. От безконечен той става конечен. – Защо умира човек? – Да даде сметка в Божествената банка как е използвал живота си. Ще кажете, че имате право да живеете, да ядете и да пиете, както разбирате. – Не, нямате право да живеете, както искате. – Защо? – Не сте свободни. Свободен е само оня, който знае да събира, умножава и степенува правилно. И майката е свободна, когато ражда добри и умни деца. Мъжът и жената представят събирането, децата – умножението, а тяхното развитие – степенуването. Значи развитието на човека започва със събирането, минава през умножението и продължава със степенуването.
„А това казваше Той, да ги изпита, защото знаеше какво щеше да прави.“ Христос запита учениците си, отде ще вземат хляб, да нахранят тоя народ. Ако запитате сегашните земеделци отде ще вземат хляб, те ще кажат: „Ще вземем жито, ще го посеем на нивите и, като израсте, ще го ожънем и приберем в хамбара“. Какво ще кажат гражданите на тоя въпрос? Те отиват при земеделците, измерват известно количество жито и работите им вървят напред. Питам: Има ли друг начин за хранене освен тоя, по който хората сега се хранят? – Има и друг начин. В бъдеще хората ще приемат храната направо от природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, да се меси, както става с житото. И дишането е процес на хранене. В една минута човек прави 20 вдишки, т.е. приема 20 обяда. – Кога ще стане това? – Когато хората се научат да събират, умножават и степенуват правилно; когато престанат да се хвалят със своите недостатъци. Често хората се хвалят с недостатъците и престъпленията си, за да минат като герои. След това ще търсят начин да се оправдаят, да минат за невинни. – Защо правят това? – Да се освободят от всякаква отговорност. Ще кажат, че обществото било лошо, условията били лоши, поколенията били лоши и т.н. Всички са виновни, само те не носят никаква вина! Дъщерята и синът са недоволни от живота и питат майка си: „Защо ни роди?“ – „Слушай, синко, слушай дъще“, отговаря майката: „Аз не ви родих по своя воля. Вие ме заставихте да ви родя. Вие ме карахте да ходя на хорото, да срещам момци, да ме хареса някой, та да се ожени за мене. Вие сте причина да дойдете на тоя свят“.
Сега и вие питате Господа защо е създал света. Аз ще ви отговоря: Вие накарахте Господа да създаде света. А днес Го питате защо е създал тоя свят. Господ отговаря: „Тоя свят е ваш. Аз го създадох според вашия план. Както вие искахте, така го създадох“. Когото срещнеш днес, всеки казва, че светът не е създаден както трябва. – Какво искаш още? Това искаш, онова искаш и, като ти се даде всичко, което искаш, пак си недоволен. Като говоря за тоя свят, имам предвид човешкия. Правете разлика между Божествения свят и човешкия. В човешкия свят има дисхармония, противоречия, добро и зло. И до днес се питате защо съществуват доброто и злото, защо едни хора са добри, а други – лоши. Никой никого не може да застави да живее добре или зле. Всеки сам доброволно е приел добрият или лошия живот. Живееш зле, защото намираш удоволствие в тоя живот. Нима е зле на вълка, когато изяде една овца? Като го хване овчарят и одере кожата му, той казва: Ако знаех, че за една овца ще ми одерат кожата, щях да ям трева. Значи щом дойде деня да давате сметка за престъпленията и грешките си, и вие ще кажете като вълка: „Да знаех, че ще давам отчет за всичко, можех и другояче да живея“. Човек не е единственият фактор, да може свободно да действа. Значи конечните същества, които са образували конечните форми, и конечните имена са причина за всичко конечно.
Сегашният свят е направен само от конци и макари. Навсякъде чуваш машини „трак-трак“. Много неща се шият от конци и после се разшиват. Много естествено, от конци са направени. Човешките мисли и действия, човешкият морал са все от конци. Жената казва: „Аз живея честно и почтено, морал имам“. – Защо живее така? – Защото има господар, който прилага дървото. Жената се страхува от мъжа си, мъжът – от жена си; семействата се страхуват от обществото, обществото – от държавата, и т.н. Всички живеят честно и почтено, защото има дърво. Това дърво не е сурово, но сухо. Аз взимам дървото в широк смисъл, като символ на ония ограничения, които ви причиняват нещастия. Като не знаете как да се справяте с нещастията си, вие се натъквате на ред противоречия.
Сега Христос изпитва своите ученици. – С какво? Той им зададе въпроса: „Може ли светът да се създаде по друг начин?“ Материалният свят може да се пресъздаде по много начини. Тогава каква е разликата между физичния, астралния и материалния свят? От окултно гледище, всеки свят е оформен според законите, които действат в него. Въпреки това между тях има известна връзка. Едно от качествата на физичния свят е твърдостта. В астралния свят това качество се замества с интензивност на желанията. Колкото по-силно, по-горещо е едно желание, толкова по-твърдо е то. Както твърдият предмет може да ви нарани, така и твърдото, т.е. интензивното желание, може да нарани сърцето ви. Ако влезете в менталния или умствения свят, и там твърдостта отговаря на силата или интензивността на мисълта. Колкото е по-силна мисълта, толкова е по-твърда. Следователно, ако една силна мисъл се отправи към вас, тя ще произведе същия ефект както твърдият предмет на физическия свят. Ето защо, когато минава от един свят в друг, човек трябва да знае законите за превръщане на материята от едно състояние в друго. Между един твърд предмет, едно желание и една мисъл има известно подобие, но има и грамадна разлика.
И тъй, на земята нещата стават твърди от интензивността на желанията и на мисълта. От това гледище най-твърди хора са тия, които живеят само за себе си – егоистите. Значи най-твърда сила е центростремителната. Тя е съсредоточила всички космични сили да работят за човека. Когато един твърд човек управлява света, той ще създаде най-големите нещастия и сътресения за човечеството. Всички нещастия произтичат от закона за космичното концентриране на силите към един център, но в обратна посока на Божествения център. Тоя закон не е в съгласие с закона на Божията Любов.
„Защото си знаеше, какво щеше да прави.“ Христос взе петте хляба и, според закона, който знаеше, умножи ги и нахрани с тях петхиляден народ, като останаха още 12 коша укрухи. Аз мисля, че и вие, които ме слушате, бихте се нахранили с тия пет хляба и пак щяха да останат 12 коша укрухи.
Сега, да се върнем към същественото – към живота. Само чрез живота вие ще намерите вашата душа, вашия ум и вашето сърце. – Защо? – Животът ще даде форма на душата ви. За да познаете нещата, нужна ви е форма. Оформяването е в зависимост от закона за развитието. Когато душата ви се развие, тогава ще стане видима; когато умът ви се развие, тогава ще се прояви. Красотата на нещата се изявява, когато те станат видими. Според философите едни неща са видими, а други – невидими. Те казват, че видими са ония тела, които могат да се пипнат, усещат и възприемат само чрез петте сетива. Не е така. Видими са и ония неща, които се възприемат и вън от петте сетива. Според окултната наука човек има седем тела; всяко тяло има седем сетива. Значи всичко 49 сетива. Ако умножите 49 по 49, колко ще получите? Ако умножите полученото число на 49, колко ще получите? Това показва, че чувствата и сетивата в човека са безбройни. Ние искаме да ги подведем към едно рационално число, с което да работим и да ги познаваме. Казано е в Писанието, че човек може да познае Бога така, както и Бог го познава, само когато развие в себе си всичките 49 сетива. Питате: „Като развием всички сетива, ще бъдем ли щастливи?“ – Тъкмо това не желая. – Защо? – Защото е невъзможно да бъде човек много щастлив. Защо ще се стремите към невъзможни неща? Каже ли някой, че ти желае щастие, той те залъгва. Друг е въпросът, ако ти желае сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък – условия да се развиваш. Твоят приятел трябва да ти желае да растеш, да напредваш в развитието си, но не да те направи щастлив. И майката трябва да се стреми, детето и да расте и да се развива правилно, а не да бъде щастливо. Днес децата очакват от родителите си да ги направят щастливи; родителите очакват щастие от децата си. Слугите очакват щастие от господарите си, господарите – от слугите си. Това е лъжлива, крива философия. Всички обещават да дадат това, което не могат. Никоя форма – на организация или общество, не може да ви направи щастливи. Тя може да ви послужи само като условие за растене и укрепване. Казвате: „В бъдеще ще станем щастливи“. – Възможно е това, но в кой свят? Ако е на физическия, съмнявам се. Следователно, докато живеете на земята, щастието може да бъде само като далечна цел, но не и като обект за постигане. В Божествения свят може да се говори за щастие, обаче, на физичния свят ще говорите за постижения на ума, на сърцето и на душата. Само така ще използвате живота, който ви е даден. Когато момата иска да се ожени за някой момък, за да бъде щастлива, това е посещението и на царя, който ще извади дясното и око. Привилегия е да посетиш тоя цар, но за тая привилегия ще отиде едното ти око. – „Как мога да остана неженена?“ – Щом искаш да се ожениш за твоя цар, трябва да си готова да извадиш дясното си око. Христос казва: „Ако искаш да се ожениш за твоята царица, трябва да си готов да се смачка носът ти“. Всички моми, които са омъжени, са с едно око; всички момци, които са оженени, са със смачкани носове. Следователно, по закона на наследствеността, всички момичета, които приличат на майка си, са без дясно око; всички момчета, които приличат на баща си, са със смачкани носове. Питате: „Защо сме нещастни?“ – Защото преди 12 хиляди години един царски син ходил на лов и, като гонел една сърна да я убие, по невнимание извадил дясното си око. За да не остане посрамен пред поданиците си, той издал заповед: „Всички добри хора да бъдат с едно око. Който иска да го посети, трябва да извади дясното си око“. Природата е възприела тая мисъл, затова и до днес хората се раждат слепи с едното си око. Христос иде при жената и я пита: „Жено, защо си сляпа с дясното си око?“ – „Господи, мъжът ми извади окото.“ – Голяма привилегия беше за тебе да посетиш тоя цар, да му се поклониш. Какво придоби от това посещение?
Христос казва: „Ако те съблазнява дясното ти око, извади го“. Жената трябва да извади окото си преди да отиде при мъжа си. Извади ли го, тя няма вече желание да отиде при него. Мъжът е съблазън за жената. Падението на жените се дължи на мъжете. Те развращават жените. И обратно: „Жените развращават мъжете“. Жената не може да развали жена. Значи ония, които извадиха дясното си око, поквариха жените; ония, които смачкаха носа си, поквариха мъжете. Мислите ли, че мъжът, който се грижи за жената само да я облече и представи на хората, постъпва умно? Той иска да се похвали с нея, както се хвалят с угоен кон и с това повишават цената му. Въпреки това всички жени искат да бъдат добре облечени, да се харесват на хората. Добре е да бъдеш облечен, както отвън, така и отвътре. Питам: Твоят възлюбен облече ли душата си с Любовта? Отвън той може да те облече, но вътре оставаш гола. Аз задавам същия въпрос и на жените: Какво направихте за мъжете си? Как ги облякохте? Ако се грижите само за външността им, вие ги подлагате на съблазън.
И тъй, в бъдеще мъжете и жените ще се облекат в нови форми, които вселената сега създава. Там се шият нови костюми за мъже и жени, които се готвят за женене. Знаете ли коя е новата форма? Който е решил да се жени, трябва да отиде там, да си купи нов костюм, нова шапка и обувки – по последна мода. Като ги донесете, ще сложите нов надпис. Какъв ще бъде новият надпис, новото име на тия форми, не е позволено да се казва. Който иска да знае името на новата форма и на новата фирма, да отиде при свещениците, държавниците, учителите, философите, учените, теософите, окултистите. Като обиколи всички и ги разпита, ще разбере коя е новата фирма, образувана сега във вселената. Ако знаят, те ще ви кажат как да я намерите. Те знаят следното: Който прави зло, може да прави и добро. Който познава тоя свят, ще познава и оня свят. Така разсъждавам и аз.
Христос запита учениците си: „Отде да купим хляб, да нахраним тоя петхиляден народ?“ Сега аз питам: С какво ще нахраним хората, които днес гладуват? Казвам: Хлябът няма да оправи света. Сега са нужни булски дрехи от новата фирма. Когато майките зачеват и раждат децата си с любов, тогава ще разрешат великата задача за събиране, умножение и степенуване. Тогава само ще дойдат служителите на новата култура. Само тогава хората ще разберат какво значи да бъде човек добър, умен, справедлив и любещ. Казвате: „Велико нещо е да любиш!“ Питам: Ония, които са любили, не се ли каят за това? Колко пъти човек се е каел за своята любов! – Защо се е разкайвал? – Защото любовта му не е била такава, каквато трябва да бъде. Дето има разкаяние, там любовта не е била истинска. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. Това е настроение, чувство или временно разположение. Това не е оная любов, която носи живот. Не казвам, че нямате любов, но вие се спирате само върху страничните прояви на любовта, а не върху самата любов. Вие се спирате върху несъщественото в живота, а върху любовта – същественото, не се спирате.
„А това казваше Христос, за да ги изпита, защото си знаеше, какво щеше да прави“. Сполети ви едно голямо нещастие или изпитание – важно е как ще го разрешите. Всеки знае как се разрешават изпитанията. Соломон казва: „Мек отговор дава успокоение; блага дума дава утеха, а любов, изявена навреме, дава живот“. Може ли всякога да говориш за любов? През целия земен живот на човека е определено само една година, един месец, една седмица, един ден, един час, една минута, една секунда, когато може да се говори за любовта, или да изговаряш думата „любов“. Ако използваш това време, ще имаш всички постижения. Ако не го използваш, целият ти живот е изгубен. Това е само момент. Всичко останало е само приготвяне за тоя момент, за тая секунда. Хванете ли я, ще имате хляб за пет хиляди души. Изпуснете ли я, ще имате разочарования, съмнения и противоречия в живота си. Казвам: Приятели, вие сте изгубили великия момент на любовта в своя живот. Това не е алегория, но велика истина, която всеки от вас може да провери. Коя е тая година от живота ви, не казвам. Не е по-рано от 21-та ви година, но не и по-късно от 120-та. Значи от 21–120-годишна възраст ще броите и изчислявате, като астрономите, да хванете деня, часа, минутата или секундата, когато пред вас мине кометата на любовта, да я видите. Всички велики хора имат желание да хванат момента на любовта. Всички майки и бащи имат същото желание – да уловят великия момент на любовта. Няма по-хубаво нещо от това, да влезеш в един дом и да размениш две разумни думи с домакините – две думи за любовта. Какво правят сегашните хора? Събират се някъде и започват: „Бър-бър-бър-бър“. Като се разотидат, всеки казва: „Заболя ме главата от приказки. Свят ми се зави от бърборене“. И едните, и другите трябваше да си кажат само по една дума: те да ти кажат и ти да им кажеш.
Мнозина от вас минавате за големи философи и казвате: „Дайте ни пособия, дайте ни добри майки и бащи, да видите какво можем да направим“. Питам: Ако минавате за гении и казвате, че сте създали много неща, не можете ли да си намерите пособия и добри майки и бащи? Ако можахте да заставите Бога да създаде свят според вашето разбиране, трябва и сами да си намерите всичко, каквото ви е нужно. На вас ви се вижда чудно как е възможно да заставите Бога да направи това, което желаете. Това е философска мисъл. Можеш да заставиш само оня човек да направи нещо за тебе, който те обича. Понеже Бог е безпределна Любов, може да Го заставите да направи нещо за хората. Следователно, ние сме заставили Господа да създаде тоя свят и Той казва: „Така искат моите деца“. – Защо Бог създаде така тоя свят? – Защото обича хората и те пожелаха тоя свят. Питате: „Как ще се докаже, че Бог обича хората?“ – По това, че съществува зло в света. Понеже ви обича, Той ви е дал безгранични права, да се проявявате свободно. Тази е причината за съществуването и на доброто, и на злото, но сами ще си носите последствията. Значи Любовта се познава по това, че е допуснала злото. – Защо хората са недоволни? – Защото са сложили Любовта отвън, а не вътре в себе си. Когато Любовта се изявява на физичното поле отвън, веднага иде злото. Децата обичат плодове. Като гледат ябълките на дървото, те започват да се бият за тях, кой да вземе повече. Ако братчетата имат добри, съзнателни отношения помежду си, те ще си разделят ябълките поравно и няма да се бият за тях. Четири братчета ще разделят ябълката на четири. Следователно, когато Любовта се проявява само отвън, ражда се злото; когато се проявява отвътре, ражда се доброто. Затова някои хора разрешават въпросите външно, а други – вътрешно. В първия случай резултатът е един, във втория случай – друг. Обаче, и едните, и другите изпълняват Божията воля. Ако нямахте любов към ябълката, нямаше да става спор между вас.
Казвате: „Ако не съществуваше ябълката, от която Ева яде, и до днес щяхме да бъдем щастливи, косите ни нямаше да побеляват“. – Коя е първата ябълка? – Тя е първият плод на живота – жената. Тя е ябълката на раздора. В сегашния свят няма мъже, всички са жени. Когато жената видяла, че е сама, пожелала да има и мъже, да се проектира. Ето защо днес една част от хората са жени, а другата част – мъже. Сегашният свят не върви добре, защото само жената управлява, а мъжът не е дошъл още на земята. Това, което наричаме мъж, е само отражение на истинския мъж. Сегашната жена играе ролята и на мъж. В бъдеще, когато дойде истинският мъж, тогава светът ще се оправи. Казвате: „Да ги няма мъжете!“ – Вие не сте видели още мъжа. И мъжът е недоволен от жената и казва: „Тая жена!“ И ти си жена като нея. – „Формата ми е друга.“ – Каквато и да е формата, мъжът и жената си приличат. Това е законът на умножението, а трябва да става събиране. При събирането събираемите са повече различни числа. Мъжът се сърди и жената се сърди; мъжът бие и жената бие; мъжът скубе косата на жената и жената скубе косата на мъжа. По какво се различавате? Това е умножение. Де е събирането? Де са първият мъж и първата жена? Гледайте на живота философски. Аз ви давам повод да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че светът бил създаден така. Тоя свят е създаден от хората, затова го наричат свят на илюзиите. Аз познавам Божествения свят, в него живея. Там няма илюзии.
Казвате, че светът е преходен. Преходен свят е само оня, който е създаден от човешките мисли, чувства и действия. Въпреки това хората наричат тоя свят Божествен и правят усилия да го изучават. Казвам: Тоя свят е патологически, създаден от хората. Според Ломброзо тоя свят е пълен с криминални типове. Той не е разумен свят. Някои казват: „Да изучаваме криминалните типове!“ – Няма защо да ги изучавате. Ако искате да научите нещо, изучавайте здравите хора. Какъв е вашият морал? Защо се събират мъжът и жената? Каква основа поставят в живота си? Мъжът казва: „Обичам я“. Жената казва: „Обичам го“. Добре е, че се обичат, но щом се съберат те стават врагове помежду си. Щом се видят и двамата извадят пушки и револвери и цял ден чуваш „бум-бум!“ Ако всеки ден не става престрелка, поне един път през годината, през месеца или през седмицата чуваш тук-там престрелки. После казват, че Бог създал така и мъжа, и жената. Това е патологичен възглед, а не Божествен. Бог е казал, че мъжът трябва да има само една жена, а жената – само един мъж. Сегашните мъже, обаче, имат много жени и сегашните жени имат много мъже. Едно време това е било в реда на нещата, но днес не се позволява! В Божествения закон е писано: „Един мъж има само една жена и една жена – само един мъж“. Обаче, мъжът казва: „Жена ми е малко грозничка, искам красива жена“. И жената казва: „Умен е мъжът ми, но грозен, няма много пари, искам богат мъж“. Каква философия е тази?
След всичко това учителите казват: „Да възпитаваме новото поколение!“ – Смешно е да възпитаваш вълка. Може да го направиш овчарско куче, да пази стадото, но все пак един ден той ще задигне овца. Сегашните учители и родители възпитават деца, които не се подават на възпитание. Църквата възпитава паството си, но и то не се подава на възпитание. Докато в живота не се приложи принципът, че мъжът ще има само една жена, а жената – само един мъж, никое сърце и никой ум не могат да се изменят. Ако обича мъжа си, жената е готова да се жертва за човечеството. Ако обича жена си и мъжът е готов да се жертва за човечеството. Това е жена! Това е мъж! Това е първата двойка, която може да подобри света. Разбирайте ме право. Всяка жена, която прави разлика между любовта на своя мъж и на другите мъже, създава условия за злото. Злините създават пукнатини в живота, а пукнатините са резултат на раздвояването. Когато се раздвояват мислите и чувствата, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. Всяко раздвояване в любовта произвежда пукнатини в човешкия живот. Не ви осъждам, но даже ви оправдавам. Вие сте в предговора на живота. Следователно, и вашата женитба е предговор към бъдещия живот. Христос каза на блудницата: „Иди и не греши повече!“ Сега и на вас казвам: Идете и не грешете повече. Не се женете така, както сте се женили досега. Това казвам не само на старите, но и на младите. Вие трябва да схванете живота такъв, какъвто е в действителност. Щом го схванете, ще разрешите правилно важния социален въпрос за женитбата. Само така ще работите с Бога, ще бъдете в хармония с Него и ще Го познаете, както Той ви познава. Аз говоря за днес не за бъдещето. Сега е благоприятният момент да посеете това малко зрънце в душата си. Не изпущайте добрите условия за сеене. Изчистете бурените, посейте малкото зрънце и го поливайте. Като израсте, то ще ви даде права насока в живота.
„Това казваше, за да ги изпита.“ И сега Христос ви изпитва. – „Какво трябва да правим?“ Аз разрешавам тоя кардинален въпрос така: Жената да има само един мъж, а мъжът – само една жена. И в сърцето на мъжа и на жената да няма помен от ревност. Казвате, че и Бог е ревнив. Това е ваше тълкуване. Христос казва: „Благ е само Господ“. Той не се възмущава от нищо. И духовете могат да бъдат ревниви, но идеалното, възвишеното, Божественото изключва всякаква ревност. Идеалното изключва всякакво съмнение, подозрение, грубост и насилие. Всички хора са на едно и също поле и се питат какво трябва да се прави. Всички съзнават, че сегашният морал е в упадък, че сегашният строй се разрушава. Всички хора трябва да живеят по Божествен начин. Според това разбиране мъжът не трябва да бъде с едно око и жената не трябва да бъде със смачкан нос. Ще кажете, че и Христос е казал да извадите дясното си око. – Да, но Христос е сложил едно условие „ако“. – „Ако дясното око те съблазнява, извади го. Ако не те съблазнява, по-добре да влезеш в Царството Божие с две очи.“
И тъй, сегашните мъже ще влязат в Царството Божие с едно око, а жените – със смачкани носове. И такива ще ви приемат там, но ще знаят историята на вашия живот. По-добре е да влезете в Царството Божие с две очи и здрав нос, защото Божественото изисква всичко да бъде в изправност. Под „нос“ разбирам човешкия ум, а под „дясно око“ – човешкото сърце. Да не вадиш „дясното си око“, това значи да не спъваш развитието на сърцето си. – Кога жената остава с едно око? – Когато люби първи път. После тя се страхува да люби. – Защо? – Не дава вече окото си. Тоя, когото залюби втори път, ще иска от нея да извади и двете си очи. Каква е тая любов, не разбирам. „Защото знаеше, какво щеше да прави.“ – Не само Христос трябва да знае какво да прави, но и ние трябва да знаем какво да правим. Аз не оспорвам, че Господ си знае работата, но и ние трябва да знаем какво да правим. Не очаквайте на Господа сам да оправи света. И вие трябва да знаете какво да правите днес. Всеки трябва да знае каква е неговата задача. Всеки трябва да знае какви мисли да допуща в ума си, какви желания в сърцето си и как да действа. Всеки момент трябва да знаете какво да правите. – Невежи сме, нищо не знаем. – Как станахте невежи? – Аз мога в един момент да ви направя невежи и в един момент – учени. Като влезете в стаята ми, веднага ще изгася лампата. Вие тръгвате из стаята, но нищо не можете да намерите. Не само че нищо не намирате, но ще изпочупите и съборите всичко, каквото срещнете на пътя си. Това показва, че сте невежи. Щом запаля лампата, веднага различавате нещата и знаете де ходите. Веднага ставате учени. Значи щом затворите ключовете на вашите умове и сърца, вие ставате невежи. Щом запалите лампата, ставате учени. Вие трябва да знаете как да вярвате и как да любите. Не се подавайте на философски залъгвания, но дръжте се за вярата и любовта. Казваш на някого, че го обичаш. Това не е достатъчно. Важно е какво съдържание влагаш в думата обич. Ако нищо не влагаш, тя е празна дума. Да кажеш на някого, че го обичаш, това трябва да отговаря на истината. Като кажеш, че вярваш, и това трябва да отговаря на истината. Кажеш ли нещо, трябва да устояваш на него. В това ви изпитва Христос. И мене изпитва.
Мнозина се съмняват в това, което говоря. Аз чета в очите ви и виждам, че се съмнявате. Казвам: Братя, и аз съм минал през това, което вие минавате. Изкуство е не да залъгваш хората, но да живееш добре. Аз ви уча да живеете правилно. Не казвам да вярвате, но казвам да проверите това, което ви говоря. Ако е вярно, приложете го. Това, което ви говоря, е съществено. То е съществувало в безпределната вечност. Върху него почива целокупният живот. Това са истини, изказани не само от мене, но и от мнозина. Истината и Любовта не са монопол. Те са достояние на всички хора, не само на едного. Всички могат да се ползват от тях.
Сега аз чета мислите ви и виждам, че някои ме считат за хипнотизатор. Аз не мога да хипнотизирам, защото нямам маска, лицето ми е открито. Ако искам да хипнотизирам някого, ще извадя револвера си и ще кажа: „Дай кесията си!“ След това ще сваля брадата от маската си и няма да ме познаете. Който хипнотизира, всякога носи маска на лицето си. Моето желание е да имате чисти сърца, да се развивате духовно, да просвещавате умовете си и да укрепвате от знание в знание и от сила в сила. Що се отнася до щастието, не желая да бъдете щастливи. На земята щастието прави човека нещастен. Ако вляза в дома ви и видя, че сте поставили щастието за идеал, ще кажа: Снемете тая икона. Сложете друга на нейно място! – „Искам да спечеля много пари, да си осигуря щастието.“ – С пари ще бъдеш щастлив! Ако заболееш и умреш, защо ти е това щастие? Това значи да гониш Михала. Щастието е в оня, който те обича. Ако имаш приятел, който те обича, той никога няма да ти причини зло. Приятелството осигурява щастието. Ето защо направи всичко възможно да придобиеш един приятел, който да те обича, да е готов при всички моменти на живота ти да устоява. Това е задача на всеки човек: да бъде приятел и да има приятел. И тъй, снемете иконата на щастието и, вместо нея, сложете следния надпис: „Любовта изисква подвиг, смелост и решителност в живота, за повдигане на всички братя и сестри в света“. Приложете това, което е написано, и вижте какъв резултат ще имате. Тогава ще чуете ангели да слизат и възлизат, да пеят и да ви благославят. Това не са философски твърдения и умувания, нито хипнотизиране или омагьосване. Това е великата философия на живота, великата истина, която може да ви направи щастливи, да укрепи духа ви, да освети умовете ви, да очисти сърцата ви и да ви направи граждани на Царството Божие, което изпълва целия космос. Щом сложите тоя надпис, страхът ще излезе от вас. Жената няма да се страхува от мъжа си, и мъжът няма да се страхува от жена си. Те ще се познаят и разберат. Така действа принципът на Любовта, който започва от индивида, влиза в дома, в обществото, в народа и най-после – в цялото човечество. Тоя принцип обхваща всичко. Той прониква навсякъде, както проникват светлината, въздухът и водата. Няма да остане материя, колкото и да е твърда и гъста, в която да не проникне тоя принцип. Той ще размекне и най-твърдите мозъци на учените. Той ще размекчи всички кости и мускули. Това не е рахитизъм, но ще превърне грубото в меко, нежно, неразумното в разумно, дисхармоничното в хармонично. Божествената хармония ще дойде между хората, да се разбират по ум и по сърце. Питам: Всички имате ли новия надпис? Готови ли сте да жертвате всичко за Господа? Готови ли сте да проявите подвиг за Любовта, не за едного, но за всички? Ако сте готови да пожертвате всичко за Господа, и Той ще пожертва всичко за вас. Тогава ще дойде новият живот, новите хора, с нови разбирания.
Сега аз не ви проповядвам морал, но чист и свят живот. Не говоря за попска светост, не говоря и за учителска светост, нито за майчина светост, но за светост, която не се петни от нищо, за която Йоан е изказал в стиха: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“.
Морал, който се превръща в тъмнина, не е истински. Има един морал, който вечно свети в тъмнината, и тъмнината го не обзе. Станете, вие, мъртви!
Оживейте вие, които сте станали!
Възкръснете вие, които сте оживели!
Господ ще бъде с вас.
Беседа от Учителя, държана на 29 май 1921 г. в София
|
