„И пакъ се наведе долу и пишеше на земята.“(Йоана, гл.8, ст.8) „И пакъ се наведе долу и пишеше на земята.“
Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ. Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда.
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ?“ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ. Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята. Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни. Такъвъ изводъ правя азъ.
Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро. Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали. Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото. Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията.
И Христосъ имъ каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята. Всички излѣзоха навънъ. Отъ кѫдѣ? – Отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.
И остана Исусъ самъ съ жената и рече и: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха? Не те ли осѫди никой?“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ и рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече!“ Заключение.
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели. Азъ вадя заключение. Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената!“
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това?“ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна!“ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ!“
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата? Нали нейнитѣ поданици? Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ. Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа. Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай!“ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката!“ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега! Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли? – Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично!“ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ. Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе?“ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София. Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ. Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето? Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна и: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва. Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате. Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете. Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята? Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота. Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата и. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена?“ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо. Не е въпросътъ тамъ.
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско. При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо? Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ и се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо? – Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ. И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота? Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ. Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга. Отъ дѣ е тази смѣлость? Знае волътъ, че това пиле е опасно.
Друго едно заблуждение между хората. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите. Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта? Малцина могатъ да отговорятъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка. Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ. Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне!“ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата!“ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината. Шега въ този свѣтъ нѣма. Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ. За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си. Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ. Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
Тогава кое е сѫщественото? Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана. Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота. Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина. Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга. Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга? – „Бръмчи, казва, нѣщо!“ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба. И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
Да се повърна назадъ. Хлѣбътъ ще стане безъ пари само тогава, когато се изпълнятъ Христовитѣ думи: „Онзи, който направи този законъ, хлѣбътъ да бъде безъ пари, трѣбва да е праведенъ човѣкъ.“ Ако е грѣшенъ, той ще създаде по-лошъ законъ, затова нека хлѣбътъ бѫде безъ пари. Онзи, който създава този законъ, трѣбва да бѫде човѣкъ праведенъ, мѫдъръ и благороденъ въ най-висша смисъль.
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба! И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля!“ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ. Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея?“ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина. И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства? – Хлѣбътъ.
Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да и каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си. Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?“ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ!“ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
Сега приемете това въ себе си. Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания! Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички!“ Бумъ отъ барабана!
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално. Ще ви дамъ единъ проектъ. Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя и е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ!“ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ?“ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея?“ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ. Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща и постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде!“ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си. Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака. Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ. Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь?“ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло!“ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше!“ – „Сега гори ли?“ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь?“ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари. Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята. Не мислете, че нѣма добри хора по земята. Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи. Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството. Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ!“ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие. Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички. Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ. Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още. Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ. И днесъ Христосъ пакъ пише. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена?“ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ?“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде?“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава. Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Бесѣда, държана на 22 май 1921 година
|
