„Отговори Петъръ и рече Му: Изтълкувай ни тази притча!“(Матея, гл.15, ст.15) Ще говоря върху 15 стихъ отъ прочетената глава. „Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Взимамъ единъ стихъ, на който съдържанието е неизвѣстно, защото Христосъ е говорилъ много работи и туй, което трѣбва да се тълкува, нѣма го въ Евангелието написано. Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. Каква е тази притча? Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е. тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа.
Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“
Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско?“ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема?“ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други.
Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? Ще кажете „Господь“. Но Господь, това е само една идея, не е една конкретна идея.
И тъй, вие си задавате въпросъ, запитвате се по нѣкой пѫть какво ще бѫде вашето положение. Ако си нѣкой воененъ, който се готви за война, ще кажешъ: „Какво ли ще бѫде моето бѫдеще?“ Ще извадишъ сабитѣ, пушкитѣ, конетѣ, за да ги прѣгледашъ и споредъ това ще започнешъ да смѣташъ позициитѣ, какъ да атакувашъ своя неприятель, дали ще сполучишъ или не. Това сѫ числа, съ които работишъ. Запримѣръ, ако ви кажа числата 502, 516, 869, 634, 739, 604, какво сте разбрали? Ще кажете: „Това е едно забавление, което и дѣцата често правятъ в училищата, пишатъ тѣзи числа.“
Когато отидете въ нѣкои гробища и изкопаете коститѣ на нѣкой мъртъвъ, прочетете ги всички колко сѫ на брой. Нѣкои намиратъ, че има около 280 кости въ тѣлото на човѣка. Мислите ли, че тѣзи кости прѣдставляватъ човѣка? – Не, тѣ сѫ часть отъ човѣка. Мускулитѣ, стомаха, дробоветѣ, функциитѣ, които сѫ вложени въ тѣхъ ги нѣма, имате само кости. Отъ коститѣ, запримѣръ отъ черепа, може да разгадаете какъвъ е билъ човѣкътъ, дали е билъ мѫжъ или жена, дали е билъ ученъ или простъ, дали е билъ честенъ или обичалъ да попийва, дали е билъ търпеливъ или не – всичко по неговата глава може да се познае. Като турите една свѣщь отъ вѫтрѣ, тя ще ви покаже всичко. Така може да се опише цѣлия животъ на нѣкой човѣкъ заминалъ отъ прѣди хиляди години и да се познае отъ каква смърть е умрѣлъ. Ако е билъ жена, ще се познае дали е живѣла съ мѫжа си честенъ животъ или е обичала да ходи по журфикси; ако е билъ мѫжъ, дали е обичалъ да ходи по кафенетата да разрѣшава политика. Вашата глава за въ бѫдеще ще говори всичко това. Всички ваши секрети, каквито сѫ били, тогава ще се разкриятъ, понеже тогава вие ще се учите на закона на мълчанието. И когато ви хвалятъ или обвиняватъ, вие ще мълчите. Тъй че, не е важно какво мислятъ хората за насъ сега, но какво ще мислятъ хората за въ бѫдеще по нашитѣ глави.
Ако вървите споредъ тази дълбока наука, ще разберете, че онѣзи клѣтки, за които мислите, че изгниватъ, не изгниватъ дѣйствително, не се губятъ. Не, едни влизатъ въ състава на растенията, други влизатъ въ състава на минералитѣ, трети влизатъ въ състава на водата, четвърти влизатъ въ състава на животнитѣ. И възможно е нѣкой пѫть, като изядете нѣкоя ябълка, която расла при нѣкой гробъ и си откѫснала отъ мазнинитѣ на този великъ човѣкъ въ гроба, да изпитвате, слѣдъ като изядете тази ябълка, малко неразположение. Какъ ще обясните този фактъ? Измили сте ябълката съ топла вода, а послѣ имате едно неразположение на духа. Казвате: „Тази храна ми прѣчи“. Казвамъ, погълнали сте отъ разтворенитѣ соли на този философъ и може да познаете какъвъ е билъ той. Ние съврѣменнитѣ хора страдаме отъ мислитѣ на нашитѣ прѣдшественици. Тѣзи мисли не сѫ въ въздуха, тѣзи мисли сѫ материализирани въ органическия свѣтъ и нѣкои отъ тѣзи клѣтки сѫ прѣвърнати въ паразити, въ микроби. Имаме около 16 000 микроби, нѣкои сѫ още неизслѣдвани. Такива сѫ микробитѣ на охтиката, на тифозната треска, на чумата и други. Това сѫ все мисли на такива философи, които сѫ вървѣли по пѫтя на черното братство.
Не мислете, че злото само по себе си може да изчезне. Не, злото е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления и доброто е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления. Нѣкой казва: „Да унищожимъ това зло!“ Не, на крива почва сте. Злото не може да се унищожи. Онѣзи отъ съврѣменнитѣ хора, които не се занимаватъ съ психологически закони или съ законитѣ на природата, не разбиратъ какво нѣщо е злото като сила, а не като проява. Изучавали ли сте вие какво нѣщо е злото като стремежъ, злото като чувство, злото като сила в свѣта? Вие тукъ се нахвърляте на дявола и казвате: „Този пусти дяволъ, дѣ се яви въ свѣта? Той разбърка всичко.“ Защо да е пустъ? Знаете ли защо го наричатъ „пустъ“? – Защото той на хората умъ дава, а самъ не работи. Той като нѣкой банкеринъ дава пари съ лихва, а самъ не работи. 5–10–1000%, мога да ви кажа, че дяволътъ и дѣте бръсне. Нѣкои казватъ: „Какво е дявола?“ – Банкеринъ и то първокачественъ, такъвъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Въ всички съврѣменни банки той е великия учитель. Какво лошо има въ тѣзи банки? Нали услужватъ на свѣта? Взиматъ лихви, но сѫщеврѣменно каратъ това колело да върви. Този банкеринъ може да ви оскуби понѣкога, но нѣкой пѫть може да ви помогне, това нищо не значи. И тъй, онѣзи, които сѫ влѣзли въ пѫтя, трѣбва да напуснатъ това старо вѣрване, да казватъ че дяволътъ е лошъ, а ние добри. Ние трѣбва да научимъ тѣзи сили, да видимъ кои сѫ въ хармония, кои въ дисхармония съ насъ. Сега ще напрегнете ума си малко повече, т.е. нѣма да се тревожите.
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че човѣкъ отъ много мисъль се разваля. Бѫдете увѣрени, че човѣкъ отъ много учение или много мислене не е полудѣлъ, нито лошъ не е станалъ. Азъ въ всички свои изслѣдвания това не съмъ срѣщналъ. Не, това е отъ нѣкои особени прѣживѣвания. Ако човѣкъ е като Донъ Кихотъ, полудявания ще има, ако е като Санчо Панчо, може да се излѣкува. Донъ Кихотъ е човѣкъ, у когото личното чувство е взело надмощие и мисли, че като него нѣма никой другъ и той познава всичко – и религия и наука и общество и политика. Свѣтътъ е пъленъ само съ Донъ Кихотовци и Санчо Панчовци. Ще кажете, че моята мисъль е малко особена. Не, ако това не е така, свѣтътъ трѣбваше да бѫде наредъ. Този Донъ Кихотъ навсѣкѫдѣ го има. Той е благороденъ човѣкъ, вѣрующъ. Азъ не взимамъ Донъ Кихота въ лоша смисъль. Това е неразбиране на свѣта. Това значи да имаме идеитѣ на Донъ Кихота. А Санчо Панчо е човѣка, който очаква своето положение отъ Дон Кихота, дано се качи Донъ Кихотъ. Санчо Панчо е човѣкъ на крайното довѣрие, да влиза навсѣкѫдѣ, дано може да се спаси и той.
Сега на всички тѣзи отговарямъ: „Това е лъжливо схващане!“ Спасение въ свѣта има само чрѣзъ една велика сила. Тя е сила, която е донесла всичко въ свѣта. Ако се домогнете до нея, въ тази сила всичко става разумно, всѣко дѣйствие, всѣка мисъль, всѣко желание, става окисляване и по-разумно. Когато дойде въ душата ви, тя ще произведе извѣстенъ ефектъ. Азъ ви казахъ въ друга една бесѣда, че не само любовьта, но всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство и дѣйствие, което взима надмощие у васъ, създава едно малко различие и ако измѣрватъ ѫгъла, ще намѣрятъ туй различие. Измѣрете само рѫката или врата си и ако имате запримѣръ една благородна мисъль, ще има едно обикновено различие отъ това, когато вашиятъ умъ е билъ пасивенъ. Ако умътъ ви не е пасивенъ, нѣма да бѫде това обикновено състояние. Направете измѣрване да видите, дали при силната мисъль или силното чувство ще има по-голѣмо разширение. Какъ мислите, дали носътъ при силна мисъль или силно чувство ще има по-голѣмо разширение? При силна мисъль ще има едно продължение и стѣснение на носа, а при силно чувство ще има едно разширение и скѫсяване на носа.
Вие сега може да ми възразите, да ми кажете: „Какво ни интересува, дали носътъ се разширява или скѫсява!“ Трѣбва да ви интересува това, тъй както онзи машинистъ, който измѣрва атмосферното налѣгане на паритѣ въ котела, иначе котелътъ ще се пръсне. Именно въ това стои науката, че ако вие знаете законитѣ,. може да измѣните нѣщата. Като знаете, че вашиятъ носъ се разширява и това разширение създава неприятно чувство, тогава ще трѣбва да продължите носа си, да усилите мислитѣ си. Ако има опасность отъ продължение на вашия носъ, тогава ще трѣбва да го разширите, ще направите една психологическа промѣна въ вашия животъ. Ако така бихте мислили, много нещастия въ вашия животъ бихте ги избѣгнали. Да допуснем, че майката е недоволна отъ дѣцата си и крайно инервирана, разширява се носа и. Какъ постѫпвате по стария методъ? Взимате една пръчка – тупъ, тупъ, натупвате дѣтето. И виждашъ, онѣзи дѣца триятъ очитѣ си. Ако носътъ и [е] разширенъ, казватъ, че майката много неправилно разрѣшила въпроса. Ако е продълженъ надолу, казватъ, че дѣтето говори на единъ много правиленъ математически езикъ. Наблюдавали ли сте какъ плачатъ вашитѣ дѣца? Защо се жените тогава? Вие защо сте станали баща? Само за да народите дѣца ли? А, така ги раждатъ и рибитѣ. И сега всички минавате за философи, че много знаете, имате претенции да отидете на небето! Но знаете ли, че като отидете на небето, първо ще ви питатъ какъ плачеха вашитѣ дѣца, какъ си чистиха сълзитѣ? Ще кажете: „Това не зная!“ – Ще се върнешъ още единъ пѫть, да научишъ това. А това значи да изправишъ двѣ важни погрѣшки, т.е. умътъ не е наученъ да мисли правилно и второ – другиятъ законъ, че не сте се научили да чувствувате споредъ закона на вашето сърце.
Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“
Коя притча? – Притчата на живота, защо сѫ тия противорѣчия въ свѣта, защо като проповѣдвашъ на хората това учение, не го приематъ, защо сѫ тия недоразумѣния въ свѣта? И Христосъ отговори на Петра: „Всички тия противорѣчия въ свѣта сѫществуватъ, защото носоветѣ на хората не се продължаватъ, а се разширяватъ.“ Какъ казва апостолъ Петъръ? – Че ние виждаме хора съ много дълги носове! Да, когато нѣкой художникъ нарисува нѣкой човѣкъ на книга, може да му тури дълъгъ носъ, може да му тури и широкъ, това нищо не значи. Само онзи живиятъ носъ е важенъ! Слѣдователно, носътъ трѣбва постоянно да се измѣня, не да става голѣмъ. Защо нѣкой пѫть у хората носътъ се изкривява на една или друга страна? Защо? Забѣлежете, у свинята носътъ е вирнатъ нагорѣ. Защо? – Защото обича да бучка. Това желание все нагорѣ да бучка, образува една вдлъбната елипса. И онѣзи, които копаятъ, ровятъ, все тъй казватъ. Значи свинята е майсторъ да копае. А онѣзи птици, които иматъ желание да залавятъ нѣщо, тѣхниятъ носъ е завъртянъ.
Не искамъ сега вие да правите своитѣ заключения, но ви казвамъ, че всѣкога една крайно лоша черта ще се отбѣлѣжи въ вашия носъ, въ неговата широчина и дължина. Това ще се отбѣлѣжи не само на носа, но и всички ваши мисли и чувства ще иматъ сѫщия ефектъ. Всѣки, който погледне на вашитѣ мисли, ще познае въ какъвъ умъ и въ какво сърце сѫ родени. Знайте, че всѣка ваша мисъль, която е излѣзла отъ васъ, има свой ефектъ въ вашия умъ. Мисъльта на Ивана, на Стояна, на нѣкой банкеринъ, тя е написана. Като казва Христосъ, че нѣма въ свѣта скрито-покрито, това е вѣрно. Единъ день, като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще си кажете: „Какво ще правимъ?“ – Ще изучавате вашитѣ мисли отъ хиляди поколѣния, какъ сте живѣли. И слѣдъ като проучите и двѣтѣ страни на живота си и доброто и лошото и намѣрите всички причини, тогава ще ви проводятъ пакъ на земята.
Нѣкои проповѣдватъ сега лесно учение, да дойде Христосъ, да заличи всичкитѣ ви грѣхове. Вие искате като нѣкоя мома да иска да се намѣри нѣкой князъ или графъ да я облѣче, да и създаде положение и по паркове да я води. Това сѫ идеитѣ на съврѣменния свѣтъ – охоленъ животъ! Това не разрѣшава въпроса. За въ бѫдеще вие ще си създадете още по-лошо положение, защото всѣки единъ животъ, въ който живѣемъ, е едно добро условие, но ние отъ животъ въ животъ го влошаваме. Всѣки день мислимъ само за себе си. Казвате: „Днес така да бѫде, че утрѣ, другъ пѫть ще извършимъ добро“. Не, всѣки день трѣбва да правите добро. Има програма, споредъ която е опрѣдѣлено на колко души трѣбва днесъ да направите добро, да изкажете съчувствие. Ако вие не направите това, въ вашия животъ ще се явятъ извѣстни промеждутъци. Ако помогнете на тѣзи души, за въ бѫдеще тѣ ще ви помогнатъ. Ако не имъ помогнете, тѣ ще ви спѫнатъ. Този законъ е вѣренъ не само за единъ човѣкъ, но за всѣко общество, за всѣки народъ. Въ всѣки домъ има една обща душа, която обхваща индивидитѣ. Единъ народъ и той си има една обща душа. Една раса и тя си има обща душа. И цѣлото човѣчество и то си има душа. Въ всички, въ всѣки отдѣлно, тия души сѫ групирани. Сега, ако кажете това нѣщо на съврѣменния свѣтъ, ще кажатъ: „Това сѫ празни работи!“ Всѣки, който не може да смѣта, това сѫ за него празни работи.
Бихъ желалъ да дойде единъ човѣкъ, съ когото имаме еднакви чувства и да нарисуваме нѣщо общо отъ природата. Ако ние сме прави въ всички свои мисли, непрѣменно и дѣйствията ни ще бѫдатъ прави. Ако нашитѣ религиозни схващания и вѣрвания бѣха правилни, не само относително, но абсолютно правилни, защото въ природата има единъ великъ законъ, споредъ който нѣма никакви изключения, то и дѣйствията ни щѣха да бѫдатъ правилни. Правиятъ човѣкъ е правъ само въ настоящето. Човѣкъ може да бѫде правъ само въ настоящето. Ако той е правъ въ настоящето, правъ ще бѫде и въ бѫдещето и обратно. Ако поддържаме другата философия, това е една крива основа.
Тогава съврѣменнитѣ учени хора на какво мязатъ. Единъ индуски баща дава на сина си едно ябълчно сѣме и казва: „Синко, искамъ да ми кажешъ какво има въ това ябълчно сѣме.“ Взима сѣмето този малъкъ синъ и го туря въ едно джезве, сварява го. Нѣма нищо… – „Какво излѣзе?“ – „Нищо, сварихъ го, нищо не излѣзе“. Бащата повиква втория си синъ, казва му: „Вземи ти това ябълчно сѣме, вижъ какво има!“ Взима го той, чопли го, изяжда го най-послѣ и казва: „Малко горчиво, но никакво величие нѣма.“ Повиква третия синъ, дава и нему сѣмето. Той го посѣва. Та съврѣменнитѣ хора, като имъ дадемъ сѣмката, турятъ я въ джезве и я сваряватъ, други философи я изяждатъ и никой не се сѣща да я посѣе. Онзи синъ, който посѣлъ тази сѣмка, той разбралъ силата, която е вѫтрѣ въ нея. Сѣмката, това е дървото.
Слѣдователно, всѣка мисъль трѣбва да израсте, да даде своя плодъ. По какво ще познаете силата на една благородна мисъль? – По това, дѣто казва Христосъ – да любишъ врага си. Запримѣръ, ти имашъ мисъль да убиешъ нѣкого, готовъ си за това, но дойде ли въ тебе тази Божествена любовь, веднага ще се поляризирашъ. Ако го убиешъ, ти нѣма да го завладѣешъ. Убийството не разрѣшава въпроса. Ако отворишъ една стъкленица съ отровенъ газъ, каква полза има отъ това? Този отровенъ газъ трѣбваше да се сгѫсти и послѣ да се прѣцѣди. Сгѫстяване трѣбва на злото, а не разширяване!
Слѣдователно, всички европейски народи се намиратъ въ положение само да разрушаватъ. Тѣ не прилагатъ Христовото учение, тѣ прилагатъ учение на много стари вѣрвания на миналото. Войната е едно старо вѣрване, идолитѣ сѫ едно старо вѣрване. Това е стара култура, която се явява въ нови форми. Казвате: „Ние, който можемъ да се биемъ по единъ модеренъ начинъ, сме културни хора!“ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави.
Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. – Животътъ. Отъ дѣ произтича животътъ? Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича животътъ, въ свръзка ли сте съ нея? Азъ говоря за Любовьта въ особена смисъль. Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече. Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече. Тѣзи клѣтки, които сега имаме въ организъма си, не се раждатъ сега, тѣ сѫ родени прѣди милиони години и ако се унищожатъ, втори пѫть не се раждатъ. За всѣко нѣщо се изискватъ особени условия, които ние не можемъ да си ги създадемъ. Слѣдователно, за всѣка мисъль, за всѣко желание има извѣстно врѣме, извѣстно съчетание. И за Любовьта си има особено врѣме. Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови инстинкти, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази патица. Любовь, която гъделичка човѣка, това не Любовь. Това е проява на изопачения човѣшки животъ, който сега виждаме.
Сега, азъ ви навеждамъ на една философска мисъль. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Кажи ни нѣщо тайно!“ Азъ казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя. Българитѣ казватъ: „Покажи му само вратата, а той ще намѣри плѣвника.“ Който не може да го намѣри, той не е достоенъ.
И тъй, мислете върху това продължение и разширение на носа. Кога се продължава човѣшкиятъ носъ? – Когато започне да мисли правилно. Азъ говоря само за двѣтѣ измѣрения на човѣшкия носъ – дължина и широчина, а не и за дълбочината. Ако вие се съедините правилно съ великия законъ, който работи правилно, вашиятъ носъ ще има това продължение, което показва, че вие сте въ свръзка съ Божествената хармония, въ съгласие съ всички звѣзди, съ всичката материя. Ако вашиятъ носъ се разширява правилно, това показва, че^сте въ свръзка съ всички сѫщества на Любовьта и не сте човѣка, който може да направи пакость нѣкому.
Колко е мѫчна тази философска мисъль! Като ме слушате, казвате си: „Забатачихме се ние!“ Човѣкъ трѣбва да се забатачи. Вижте дърветата какъ се забатачватъ долу! Коренитѣ по нѣкой пѫть сѫ до 10 метра долу. Тази глава! Да, човѣкъ трѣбва да се зарови въ неприятноститѣ. Когато има много страдания, казвамъ: главата е заровена; а когато прѣстанатъ мѫчнотиитѣ, казвамъ: главата е отровена. Когато имате много мѫчнотии, казвате: „Главата ми е заровена.“ За да се проявятъ тѣзи сили въ насъ, ние трѣбва да се погребемъ въ материята, защото истинскиятъ животъ започва съ погребване на материята. Вънъ отъ това животъ Духовенъ не сѫществува.
Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ какво нѣщо е Духовенъ животъ. Тѣ казватъ: „Духовниятъ животъ е нѣщо като въздуха, като вѣтъра.“ Да, вѣтъръ има само на земята, но въ Духовния свѣтъ нѣма вѣтъръ. Знаете ли защо се образуватъ вѣтроветѣ? То е, защото глупавитѣ хора иматъ много празнини. Явява се вѣтъръ, увиватъ се дърветата, казватъ: „Глупавитѣ хора царуватъ.“ Щомъ има затишие, умнитѣ хора царуватъ. Щомъ има вѣтъръ, глупавитѣ хора царуватъ, между тѣхъ може да стане всичко. На такива хора колата имъ се обръща като Настрадинъ Ходжа. Въ такъвъ човѣкъ нѣма никакъвъ моралъ. Такъвъ човѣкъ казва: „Правото въ свѣта е да ядешъ и пиешъ, нищо друго нѣма. Богатъ да бѫдешъ, силенъ да бѫдешъ, който те удари, удари го и ти, въ затворъ го тури.“ Това е философията на хората съ празнитѣ глави. Навсѣкѫдѣ ги има такива. И ние всинца страдаме отъ тѣхъ. Понѣкога ние се завладаме отъ тѣхнитѣ мисли. Азъ не говоря конкретно за нѣкой човѣкъ. Единственото нѣщо, което може да оправи живота, то е животътъ да се обуслови разумно.
Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право. Азъ имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци. Човѣшкиятъ езикъ не е тъй пластиченъ, за да изкаже това Божествено. Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. Казватъ: „Той говори противъ поповетѣ“. Не съм говорилъ противъ поповетѣ. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ нещастия на хората. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ войнитѣ; говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ жестокоститѣ въ свѣта. Да, противъ тѣхъ говоря.
Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“
Знаете ли на какво мязаме съврѣменнитѣ хора? Въ древностьта имало единъ черенъ магьосникъ, който си задалъ задача да улови човѣшката душа щомъ като излѣзе отъ тѣлото и да я затвори въ нѣкоя бутилка. За своитѣ опити, той избиралъ египтяни отъ високо произхождение. Той си направилъ особено красиви жени отъ нѣкакво особено вещество и когато наближавало нѣкоя жена да умре, веднага вързвалъ душата и въ това ново тѣло и турялъ надписъ: „Тукъ е душата на еди-коя си принцеса.“ Всѣки день прѣглеждалъ тѣзи души. Затворилъ ги той, но никога не е могълъ да ги накара да работятъ въ тѣзи нови тѣла. Съ хиляди години ги държалъ тъй затворени, но не могълъ да ги накара да работятъ. Слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора искаме да хванемъ тѣзи души. Може да ги хванемъ, но не можемъ да ги накараме да работятъ. Работа въ живота може да става само чрѣзъ закона на любовьта, доброволно може да става тя, а не на сила. Крайното заблуждение е, че искаме на сила да ги караме да работятъ. Не само това, но искаме да накараме Голѣмия Великия Законъ въ свѣта да работи. Работата произтича само отъ любовь. Онзи, който иска да се научи да работи, трѣбва да се научи на закона на Любовьта. Придобиете ли разумния животъ въ свѣта, вие сте придобили Любовьта, а влѣзете ли въ неразумния животъ, ще имате мѫчението. Питамъ ви, свободно ли сте влѣзли въ тѣзи тѣла или насила? Ако видоизмѣните вашитѣ очи, носъ, коса, вие сте влѣзли доброволно, а ако не стане промѣна, този магъ ви е вкаралъ насила въ тази бутилка.
Слѣдователно злото въ свѣта произтича отъ това, че хората сѫ роби на своитѣ страсти. Страститѣ, това сѫ този магъ, който впрегналъ тѣзи души. Затова често сте като въртоглави. Нѣкой пѫть жената е въртоглава, сърди се, а нѣкой пѫть мѫжътъ е въртоглавъ. Вие слугувате на този черенъ магъ въ Египетъ. Като сте влѣзли вѫтрѣ, питали ли сте Господа? – Не сте Го питали.
Знаете ли на какво ще уподобя честностьта на съвременнитѣ хора? Единъ търговецъ срѣща единъ младъ момъкъ, който му се оплаква: „Оженихъ се, но съмъ нещастенъ, жена ми ме измѫчва.“ Търговецътъ го съжалилъ и го взелъ въ кѫщи, при себе си. Но слѣдъ нѣколко години този младъ човѣкъ опозорява дъщерята на търговеца и офейква. По този начинъ нѣма да се оправи свѣта. Ние трѣбва да разберемъ себе си.
Злото – злото увеличава, доброто – доброто увеличава, любовьта – любовьта увеличава. Това сѫ закони, които дѣйствуватъ въ свѣта. Въ любовьта ще се разширявате и нагорѣ ще отивате, а въ противоположното ще отивате надолу. Единственото нѣщо, което може да ви избави отъ това, то е разумния законъ, да знаете, че любовьта царува навсѣкѫдѣ въ този свѣтъ. Не разбирайте вашата любовь, не разбирайте тази между мѫже и жени, не разбирайте даже и тази между приятели, не разбирайте даже и тази между братъ и сестра, защото тази любовь, за която ви говоря е особена. Тя дѣйствува и въ васъ, но вие не се спирате върху нея. Когато ви минава нѣкоя свѣтла мисъль прѣзъ ума, тя е тази любовь, обаче скоро изчезва. Нѣкой пѫть, като мине такава мисъль у нѣкого, той става грандоманъ, мисли, че е божество. Не се самозаблуждавайте! Божеството има сила. Дѣ ви е силата? Нѣкой казва: „Азъ съмъ ученъ човѣкъ“. – Дѣ сѫ знанията ти? Когато нѣкой каже, че е Божественъ човѣкъ, това значи, че трѣбва да има неизмѣнна любовь. Нѣма ли я, той е единъ черенъ магъ, който може да затвори твоята душа въ нѣкоя бутилка. Не се плашете! Тѣзи стари бутилки трѣбва да се разрушатъ. Затова и смъртьта иде въ свѣта, за да разруши тѣзи тѣла, които сѫ прѣвърнати въ автомати. Смъртьта е едно освобождение на всички онѣзи затворени души.
Слѣдователно, когато азъ казвамъ „не убий“, подразбирамъ не убивай една душа, която е влѣзла въ едно тѣло и работи по закона на Любовьта. Никога не убивай. Но когато една душа е влѣзла въ една бутилка, станала е робъ, робиня, казвамъ: „Разбий!“ Слѣдователно, принципално разбирамъ въпроса – душа, която работи по закона на любовьта, никога, не смѣй да разрушишъ нейното жилище, защото Господь нѣма да ти прости нито на този, нито на онзи свѣтъ. Ако успѣешъ да освободишъ една душа отъ бутилката, направилъ си добро. Слѣдователно, когато една душа, която работи въ закона на любовьта, умре, трѣбва да се плаче, а когато умре една душа, която е затворена въ бутилка, трѣбва да се радваме. Тѣ не могатъ да проявятъ своята енергия, затова още ще плащатъ. За първитѣ души не е опрѣдѣлено да умиратъ, но трѣбва да станатъ нѣкога жертва, за да се подигне свѣта. Никога да не посмѣешъ да убиешъ човѣкъ, който ви обича, който работи за вашето добро. Да убиешъ единъ волъ, който работи на нивата ви, това е голѣмо прѣстѫпление. За въ бѫдеще, въ законитѣ на държавата ще бѫде вписанъ такъвъ законъ за вола, както и за човѣка. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ моралъ, новото схващане. И онѣзи добри души въ свѣта, който сѫ влѣзли да работятъ споредъ закона на любовьта, тѣ не искатъ да бѫдатъ царе, тѣ ще бѫдатъ за въ бѫдеще най-добритѣ майки, най-добритѣ учители, свещеници и ще работятъ безкористно. Когато тѣ взематъ надмощие, този свѣтъ ще се оправи и нѣма да има това сегашно разбиране.
Казвамъ ви, прилагайте това Ново учение, не чакайте да дойде Христосъ, защото Той, като дойде, ще разруши всички бутилки, всички автомати до единъ ще се пукнатъ. И гробоветѣ, за който се говори, това сѫ онѣзи затворени души, който съ хиляди години чакатъ да дойде врѣме, за да възкръснатъ. И сега въ православнитѣ църкви се спори, дали въ това тѣло ще възкръснатъ или въ друго. Казвамъ, въ никакво друго тѣло, въ сѫщото! И такъвъ възкръсналъ човѣкъ ще се води само по своя Божественъ Духъ, само по своята Божествена душа и споредъ закона на Любовьта. Ще живѣемъ по единъ великъ законъ. Жената като види мѫжа си, нѣма да каже: „Дай пари!“, както днесъ казва. Послѣ, като даде пари, да каже: „Ехъ, милички, отдѣ идешъ?“ И мѫжътъ сѫщо нѣма да иска само пари отъ жена си и като е богата, да и казва: „Ехъ, миличка, отдѣ дойде?“ Тукъ има двѣ бутилки, двѣ души, който не сѫ свободни. Трѣбва да бѫдете еднакви спрѣмо човѣка и когато той отсѫствува и присѫствува. Това е едно правилно християнско схващане.
Хората днесъ спорятъ за своята вѣра. Вѣрванията се създаватъ отъ човѣка, а не човѣкъ отъ вѣрванията. Всичко, което сега сѫществува въ свѣта, е произлѣзло отъ човѣка, слѣдователно, той не трѣбва да се моли, а трѣбва да видоизмѣни всичко. Човѣшкиятъ духъ е въ състояние да видоизмѣни всички вѣрвания и системи. Слѣдователно и вие може да измѣните вашия животъ. Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. Казвате: „Дали този човѣкъ говори вѣрно или не?“ Азъ казвамъ: Вие какво знаете? Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а азъ да отида на работа?“ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Азъ говоря за всинца ви. Опрѣдѣлете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения? Ако азъ дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари, азъ зная на кой Богъ служишъ. Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморенъ съмъ, приеми ме!“ – „Да, но не съмъ разположенъ.“ Азъ зная на какъвъ Господъ служишъ. За мене важи какъ ще постѫпишъ въ дадения моментъ съ единъ обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Иначе, може да имате най-прави вѣрвания. Важно е въ дадения моментъ какъ постѫпвате. Пророкъ Иезекиилъ казва: „Една добра постѫпка може да заличи всичкитѣ ви грѣхове.“ И едното и другото е вѣрно, т.е. че една лоша постѫпка може да заличи добрия ви животъ. Слѣдователно, онзи, който е падналъ, да не стои да плаче надъ това падение, а обратно, като е падналъ, да гледа да стане. Значи, онзи който е падналъ, да гледа да стане. Еднакво вѣрни сѫ тѣзи двѣ формули.
Сега ще приложите този великъ законъ, ще се поутѣшите. Използувайте го! Ние съ слънцето никога не можемъ да дойдемъ въ съприкосновение, да се рѫкуваме, но неговата свѣтлина може да я използуваме. Вие съ Бога никога не може да се разправяте, при Него не можете да отидете, но съ Неговия Духъ всѣкога може да имате обръщения. Ако искате да отидете при Бога, вие ще се слѣете съ Него, всичко ще забравите и ще се пробудите въ вашия Божественъ животъ. И Господь казва: „Който иска да дойде при мене, трѣбва да изгуби всичко! Готовъ ли си?“ – „Не съмъ.“ – „Тогава иди на лѣвото слънце и когато се уморишъ, ела при мене!“
Сега Господь ви е пусналъ, слѣзли сте до земята. Послѣ знаете ли кѫдѣ ще бѫдете втори пѫть? Земята е извървѣла половината си пѫть, още половината пѫть и остава и като дойдете до тамъ, ще започне да бие звънецъ. Тогава ще се минава отъ тренъ въ тренъ, багажи ще се прѣнасятъ. Ама на кѫдѣ? – Кому кѫдѣто очитѣ виждатъ. На кѫдѣ ще тръгнете? Казвате: „Добъръ е Господь!“ Хубаво, азъ се радвамъ. Чувате ли гласа на Христа, разговаряте ли се съ Него или тъй по прѣдположение говорите? Или както когато дойдете да сватосвате нѣкой момъкъ, казвате, че е много хубавъ, съ такива мустачки. Дошли при единъ момъкъ, сватосвали една мома, казвали, че била много хубава. Като се оженила, тя питала на кого да се показва. Момата била много грозна и мѫжътъ и казалъ: „На всички се явявай, но само на мене недей!“
Сега ще ви каже нѣкой, че Христосъ билъ такъвъ онакъвъ. Вие може да се ожените, но не за този Христосъ, Когото очаквате, а за нѣкой другъ, когото не очаквате. Азъ не се церемоня, много Христосовци има, много богородици има, пъленъ е свѣтътъ съ такива. Една е истинската Богородица. Азъ я познавамъ, отлична е тя. Единъ Христосъ има, единъ Господь има, не се самозаблуждавайте! Всичко друго въ свѣта е отражение, то е наше заблуждение. Слѣдователно, вашата душа, която Богъ е вложилъ въ васъ, това е Христосъ, това е Света Богородица, това е Богъ. Вашата душа е затворена душа. Може ли да я освободите? Нѣкой пѫть, като пъшка тя, плаче, вие казвате: „Парици трѣбватъ.“ Тя плаче, казва: „Стига ти толкова!“ – „Не, още, още!“ Трѣбва да се откажемъ. Не искамъ да кажа, че не трѣбва да имате никакви богатства, но казвамъ, че има едно истинско богатство въ свѣта, то е настоящето. Богатъ да си въ дадения моментъ, като ядешъ, като пиешъ – да чувствувашъ, че си богатъ и за утрѣ да не мислишъ. Чудя се съ тѣзи хора! Дойде му нѣкой приятель, съ когото отъ години не се виждалъ, не го нахрани, ами започва да се безпокои какъ ще бѫде утрѣ. Не, като дойде при мене, азъ нѣма да го изпѫдя, ще го нахраня и нѣма да се безпокоя за утрѣшния день. И Великиятъ Господь нѣма да ни изпѫди. Но ние съ неразумния си животъ правимъ себе си нещастни. Вие имате всичко: жени, дѣца, пари, богатства, царе, министри сте и пакъ сте недоволни. Е, какво искате? Всички хора сѫ недоволни. Защо? Защото не сѫ богати сега. Онзи, който е богатъ сега, той е богатъ и за въ бѫдеще. Слѣдователно, ние ще обърнемъ сега да сме богати, сега да разбираме истината, сега да сме доволни.
Вие казвате: „Чакай не го схваща умътъ ми!“ А, така е и когато искашъ отъ нѣкого пари, той се почесва, казва: „Да помисля!“ Никога нѣма да го измислишъ. А пъкъ азъ сега отъ васъ нищо не искамъ. Вие имате едно недоволство и казвате: „Той този хитрецъ иска да си вложа капитала, но голѣми лихви ще искамъ.“ Опитайте тази работа! Може да имате това съмнѣние, на земята може да се съмнѣвате. И азъ и вие може да се изпитаме. Опитайте това учение и това, което намѣрите вѣрно въ вашия умъ и сърце, вѣрно е. Това, което е вѣрно отвѫтрѣ, вѣрно е и отвънъ. Ако единъ човѣкъ не вѣрва въ себе си, не може да вѣрва и въ другитѣ. Ако единъ човѣкъ обича Духа, ще обича и другитѣ. Ще кажете: „Какво нѣщо е духъ?“ Когато се давишъ и нѣкой те спаси, това е духътъ. Що е любовь? – Когато отидешъ нѣкѫдѣ и тамъ те нахранятъ, измиятъ краката и ти постелятъ меко, това е любовь, това е душа. Вѣрвай въ духа, който те извади отъ водата, вѣрвай въ душата, която те нахрани!
И тъй: „Изтълкувай ни тази притча!“
Притчата е живота, притчата е нашето недоволство. Всѣко недоволство въ даденъ моментъ, ще го прѣобърнешъ въ добродѣтель. Недоволенъ си, че не си знаешъ урока. Научи го! Момата е недоволна, защо не е красива. Достави си това, което ти липсва. Можешъ да бѫдешъ доволенъ. Щомъ си доволенъ, иди да работишъ при своитѣ братя, да имъ покажешъ, какъ да сѫ доволни и тѣ.
И тъй, изменѣте носа си! Да се продължи най-малко съ 1/100 000 000 часть отъ милиметъра и съ толкова да се разшири. Знаете ли, ако това може да направите, какви гении сте! Това е гениалность! Това продължение може да стане и въ ума и въ сърцето, навсѣкѫдѣ. Разумно разширение и разумно продължение на носа. Само така всички недоразумѣния въ свѣта ще изчезнатъ! И като намѣрите този законъ, разширение на носа с 1/100 000 000 часть отъ милиметъра и продължение на носа съ толкова, турете тѣзи двѣ пропорции и ще намѣрите на какво е равно цѣлото. Ако носътъ трѣбва да се продължи съ 1/100 000 000 часть отъ милиметъра каква е работата на този носъ? Ще ви обясня този законъ. Ако вземете една каца вода и я разлѣете по земята, ще направите една голѣма пѫтека. Но прѣдставете си, че я изливате в едно езеро, какво видоизмѣнение ще направи въ самото езеро? Като казвамъ 1/100 000 000 част отъ милиметъра, разбирамъ този вѫтрѣшенъ законъ. Все ще стане една малка промѣна въ васъ, защото тази енергия е влѣзла вѫтрѣ въ вашето тѣло, а не се е разлѣла вънъ по вашето тѣло. Съмнението трѣбва да се изхвърли. Съмнѣнието е единъ недѫгъ на човѣшкия умъ, а умразата, завистьта сѫ недѫзи на човѣшкото сърце. Хора, които не могатъ да освободятъ сърцето си отъ вѫтрѣшна умраза, външна умраза може да сѫществува, сѫ роби на този черенъ магъ, тѣ не сѫ свободни и слѣдователно тѣ сѫ играчка на живота. Затова ще освободите и ума си отъ недѫзи.
Въ голѣмия центъръ на вашия животъ, на вашия умъ водата трѣбва да бъде кристална, никакви примѣси не се позволяватъ! Слѣдователно, ще намѣрите колко е голѣмо вашето езеро. Значи, въ дадения случай, Божествената енергия, която сега идва, ще ви продължи носа само съ 1/ 100 000 000 часть отъ милиметъра. Въ висшата математика може да се разрѣши този въпросъ, какъвъ ще бѫде обема на цѣлия човѣшки животъ, въ който сега живѣемъ. Не искамъ да кажете: „Тѣзи работи не сѫ за насъ, ние сме стари хора.“ Старъ е само дяволътъ, защото той не иска да работи за другитѣ. Всѣки човѣкъ, който каже, че не иска да работи, казвамъ че той е отъ чернитѣ братя. Който работи въ името на тази велика Любовь, въ името на Великия Богъ, той е отъ бѣлитѣ братя.
Казвате: „Глупави сме, не можемъ да работимъ“. Нѣма глупавъ човѣкъ между васъ, азъ ви намирамъ умни. Скѫсайте тази нишка, съ която сте вързани! Нѣкой казва: „Какъ ще живѣемъ сега?“ Да, братко, като си въ бутилка! Не се плашете отъ нищо! Тази любовь, която е въ васъ, тя е сила. Всички трѣбва да вложимъ тази Божествена мисъль, да си помогнемъ не само индивидуално, да се насърчимъ и да казваме: Можемъ всички да живѣемъ споредъ този законъ, да обяснимъ притчата, а тя е – да продължимъ носа си и съ толкова сѫщо да го разширимъ.
Азъ казвамъ тази формула: Сърцето ти трѣбва да е топло, душата – свежа, умътъ – свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ. Свѣтлината, която иде, дава свобода; духътъ като е крѣпъкъ, може всичко да твори и да работи. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свѣжа, умътъ ми е свѣтълъ, духътъ ми е крѣпъкъ. Защо? – Защото живѣя въ закона на любовьта, въ която нѣма никаква измѣна.“ Кажете това и задачата е рѣшена. Азъ ще живѣя по това ново правило. Сега знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадохъ? То струва 25 милиарда. Има хора, които въ миналото сѫ прѣкарвали 20–25 сѫществувания, докато научатъ тази формула. Вие ще кажете: „Много просто нѣщо е, ние знаемъ тѣзи нѣща.“ Никога не сте знаяли тѣзи нѣща по този начинъ, както вървятъ – топло, свѣжа, свѣтълъ, крѣпъкъ.
Сега, като се върнете дома си, искамъ да приложите това правило. Женитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на мѫжетѣ и мѫжетѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на женитѣ. Майкитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на дѣцата и дѣцата, като го приложатъ, да стане по-леко на майкитѣ. Учителитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на ученицитѣ и ученицитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на учителитѣ. Да настане една лекота и всички да разберемъ, че сте приложили това правило. Азъ ще питамъ слѣдъ това много мѫже и жени: „Като приложихте това правило, стана ли ви по-леко?“ – „Не.“ – Не сте го приложили. Който не приложи правилото, ще плати 1% лихва върху тѣзи 25 милиарда. Хайде, ще намаля. Едно на хиляда. Или още по-малко? Едно на единъ милионъ, но ще има глоба.
Тъй че правило научихме, но и глобата ще дойде!
Бесѣда, държана на 15 май 1921 година
|
