„Тогазъ царьтъ заповѣда, та докараха Данаила и го хвърлиха въ рова на лъвоветѣ. И отговори царьтъ и рече Данаилу: „Богъ твой, комуто ти служишъ непрѣстанно, Той ще те отърве.“(Данаила, гл.6, ст.16) „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе.“(Ев. отъ Иоана, гл.1, ст.5) Този царь, който заповѣдалъ да хвърлятъ Данаила въ рова на лъвоветѣ, билъ неговъ приятель. Ако обичате, прочетете цѣлата глава.
Въ свръзка съ прочетения стихъ отъ Данаила, ще взема и 5-ти стихъ отъ 1 глава на Евангелието на Йоана: „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе“.
На съврѣменнитѣ културни хора, въ каквото положение и да сѫ, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика. Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си.
В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ кой е правъ, кой кривъ. Е питамъ, ако двама пияни, които се търкалятъ по улицата, започнатъ да спорятъ, кой е повече каленъ и кой по-малко каленъ, има ли въ това нѣкаква философия? Единиятъ казва: „Азъ пихъ по-малко“. И двамата сѫ пили и двамата се търкалятъ. Съврѣменното общество не иска да разгледа въпроса принципално, а казва, че трѣбва да бѫдемъ морални. Когато ми говорятъ за моралъ, азъ имамъ друго прѣдставление за него. Нѣкои казватъ: „Да се краде по-малко, да се лъже по-малко“. Въ това седи цѣлата философия – по-малко да се лъже, по-малко да се краде!
Вие сте достигнали до една степень на развитие, дѣто тази едностранчивость е произвела въ организмитѣ ви едно болезнено състояние и вие всинца сте крайно честолюбиви. Всѣки мяза на единъ електрически бутонъ или на нѣкоя бомба и като ги бутнешъ веднага изгърмяватъ. Четете вѣстницитѣ, четете литературата, ще видите, че се намираме въ врѣмето на римската епоха. Такъвъ упадъкъ има въ съврѣменното християнство! Съврѣменнитѣ културни хора не търсятъ изходенъ пѫть, а търсятъ само да подпиратъ, като онзи търговецъ, който фалиралъ, че отъ тукъ търси, отъ тамъ търси, дано намѣри нѣщо да закърпи. И въ науката е сѫщото. Достигнали сме до крайния прѣдѣлъ, до кѫдѣто съврѣменното културно човѣчество може да се простре, защото неговитѣ органи или неговитѣ сили, съ които то сега борави, не сѫ въ състояние да минатъ по-далечъ. Слѣдователно, природата ще го застави да събуди въ себе си онѣзи благородни спящи сили, чрѣзъ които ще трѣбва да продължи пѫтя на своето развитие. Сега вие дали ме разбирате или не, природата, Богъ ще ви заставятъ, тъй както заставятъ водата да кара машини. Поставятъ я вѫтрѣ въ котела, нагрѣятъ я, впрегнатъ я да кара машини: „Пухъ, пухъ!“ Казватъ: „Видишъ ли?“ Така и васъ ще ви турятъ въ котела, всички ще пухкате. Мѫжътъ нѣщо не му харесва, казва: „Пухъ!“ Жената сѫщо – „пухъ“. Мѫжътъ отъ една страна „пухъ“, жената отъ друга страна „пухъ“, колелетата ще започнатъ да се движатъ. Учителитѣ отъ една страна ще кажатъ „пухъ“, ученицитѣ отъ друга; поповетѣ отъ една страна ще кажатъ „пухъ“, паството имъ отъ друга; сѫдиитѣ сѫщо ще кажатъ „пухъ“, всички ще кажатъ „пухъ“ и колелото ще започне да се върти.
Азъ взимамъ Данаила като противоположенъ характеръ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Въ тѣзи трима момци имаше единъ външенъ, политически изпитъ. Сега изпитанията въ свѣта сѫ общи, тѣ сѫ индивидуални, сѣмейни, обществени, народни и общочовѣшки. Всѣки народъ, всѣко общество, всѣко сѣмейство, всѣки индивидъ ще си иматъ изпититѣ. Всички тѣзи изпитания си мязатъ. Българитѣ, напримеръ, сега иматъ изпитания. Тѣ минаватъ първата фаза на Седраха, Мисаха и Авденаго, въ огнената пещь сѫ. Съглашението ги е турило въ пещьта и казва: „Пари, пари дайте!“ – „Ама чакайте!“ – „Не, пари, пари!“ Знаете ли въ какво положение се намиратъ българитѣ. Тѣ се намиратъ въ положението на единъ търновски адвокатъ, който пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево. Изхитрилъ се той, казалъ си да не взима съ себе си пари, за да не го обератъ по пътя, но ги далъ на пощата. Обаче, по пѫтя между Търново и Севлиево, хващатъ го крадци, казватъ му: „Нали си адвокатъ, дай пари!“ Обискирват го, не намѣрили нищо. Набиватъ го хубаво, че не носилъ съ себе си пари. Той си казалъ: „Втори пѫть ще нося съ себе си по 500 лв. въ джеба си, за да не ме биятъ.“ Сега и българитѣ ги налагатъ. Защо? Защото не носятъ съ себе си пари. Българитѣ казватъ: „Ние страдаме отъ Съглашението.“ Тѣ ги налагатъ и казватъ: „Дѣ сѫ паритѣ ви?“ Вѣстникаритѣ пишатъ, че тъй било, инакъ било. Не, не, всичко е, защото нѣма пари. Ако България има 2,5 милиарда левове, добрѣ ще бѫде.
Изпитътъ на Данаила е изпитъ отъ вѫтрешно естество. Въ миналата си бесѣда говорихъ за изпита на тримата младежи – Седраха, Мисаха и Авденаго, караха ги да се поклонятъ на онзи телецъ или златенъ идолъ, а на Данаила искатъ да забранятъ да се моли. Казваха му, че той нѣма право да се развива по единъ или по другъ начинъ, но тъй, както тѣ му заповѣдваха. Какъ именно се развива тази история? Неговитѣ неприятели искаха да го прѣдадатъ, затова накараха царя да издаде заповѣдь – въ продължение на 30 дни никой човѣкъ въ царството да не се моли на никой Богъ, освѣнъ на царя и ако прѣзъ това врѣме нѣкой посмѣе да се помоли на другъ Богъ, ще бѫде наказанъ, ще бѫде хвърленъ въ рова на лъвоветѣ. Понеже Данаилъ не изпълни тази заповѣдь, молѣше се по три пѫти на день на своя Богъ, царьтъ заповѣда да го хвърлятъ въ рова на лъвоветѣ. Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго азъ го наричамъ изпитъ на бѣднотия и сиромашия, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно. Той се бори съ мѫчнотиитѣ, той е въ огнената пещь. Вториятъ изпитъ е когато човѣкъ забогатѣе, има знания и дохождатъ вѫтрешнитѣ изкушения.
Слѣдователно, съврѣменнитѣ християни сега сѫ дошли до втория фазисъ на изпита. Свѣтътъ минава прѣзъ първата фаза, първия изпитъ, а християнитѣ и вие минавате прѣзъ втория изпитъ. Ще можете ли да удържите вашитѣ убѣждения? Ще трѣбва да ви хвърлятъ при лъвоветѣ. Лъвътъ, това сѫ ноктитѣ, това е грубата сила вѫтрѣ въ свѣта, която човѣкъ трѣбва да подчини. Виждаме, че когато Данаилъ билъ хвърленъ въ рова на лъвоветѣ, той сполучилъ да укроти тѣзи лъвове. Сега питамъ: вашата душа е хвърлена въ рова на лъвоветѣ, можете ли да ги укротите или тѣ ще забиятъ своитѣ нокти и зѫби и вие ще излѣзете съ съдрани кожи и ще кажете, че нѣмате убѣждения? Имайте прѣдъ видъ да схващате дълбокия смисълъ, защо Данаилъ трѣбваше да се моли на Бога? – Тамъ е силата. Силата трѣбва да се черпи отъ нѣкѫдѣ. Днесъ хората образуватъ партии. Единъ човѣкъ може да черпи сила отъ дома си, единъ човѣкъ може да черпи сила отъ единъ народъ, идейно може да черпи сила отъ човѣчеството. Отъ кѫдѣто и да е, трѣбва да се черпи отъ нѣкѫдѣ сила. Не мислете, че човѣкъ самъ по себе си е силенъ. Не, човѣкъ трѣбва да почерпи отъ нѣкѫдѣ своята сила. Когато нѣкой човекъ каже, че има убѣждения, има сила, той се самоизлъгва. Тази сила трѣбва да се почерпи отъ нѣкѫдѣ. Тази сила, която може да поддържа човѣшкия характеръ трѣбва да бѫде жива, а жива сила е тази, която гради. Вие нѣма да се спирате върху разнитѣ схващания и тълкувания. Живата сила е съзнателна сила. Тази сила е нераздѣлима въ себе си, не може да се дѣли. Щомъ раздѣлите живата сила, нейната сила сама по себе си се губи, т.е. тя не може да се прояви. Затова въ Писанието на едно мѣсто се казва: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“
Имайте прѣдъ видъ, че Данаилъ въ най-голѣмитѣ опасности, знаеше послѣдствията, затова трѣбваше да се моли по три пѫти на день. Той се молеше по три пѫти на день, както съврѣменнитѣ хора ядатъ по три пѫти на день: сутринь закуска, на обѣдъ ядене и вечерь пакъ. Защо? Не е ли сѫщиятъ законъ? И когато човѣкъ се лиши отъ яденето си, усѣща една липса. Сѫщиятъ законъ е и съ човѣшката душа. Да се моли човѣкъ, това не е единъ механически процесъ, това е общение съ Бога, то се отнася до човѣшката душа. Не е въпросъ какъ ще схванемъ думитѣ. Думитѣ сѫ сѣнка на реалностьта, а това, което въ дадения моментъ прѣживѣе, което дава сила на нашето сърце, което дава сила на нашия умъ, което дава сила на нашата воля, това е реалность. Никаква друга реалность извънка не сѫществува. Ако ние разбирахме този вѫтрѣшенъ Божественъ законъ на реалностьта, нѣщата щѣха да ни се показватъ еднакви, а сега нѣкой пѫть намъ тѣ се показватъ по-тежки, причиняватъ по-голѣми страдания, нѣкой пѫть ни се показватъ по-леки. Защо? Тѣ всѣкога показватъ нашитѣ отношения къмъ Първичната причина на живота. Когато човѣкъ е силенъ, всичко въ живота му е приятно, а колкото е по-слабъ, толкова по-голѣми страдания има.
Слабитѣ, малодушнитѣ хора сега сѫ на опасно мѣсто. Малодушнитѣ хора сѫ, които употрѣбяватъ лъжата. Слабитѣ по характеръ обичатъ да полъгватъ. Слабитѣ хора не могатъ да изпълняватъ своитѣ задължения; слабитѣ хора не издържатъ на дадената си дума; слабитѣ хора не могатъ да мислятъ; слабитѣ хора не могатъ да чувстватъ, тѣхъ за нищо не ги бива. Тѣ сѫ търтеитѣ въ кошеритѣ, които знаятъ само да пѣятъ. Всѣкога избиратъ най-лесното занятие. Тѣ мязатъ на онзи българинъ, който слѣдъ освобождението на България, тръгналъ да си търси служба. Ходилъ изъ една, изъ друга канцелария, всички служби му се виждали мѫчни. Иска лека служба: „Толкова години съмъ държалъ ралото въ рѫка, сега искамъ нѣщо леко.“ Единъ день минава покрай градината, вижда капелмайстора на една музика стои прѣдъ музикантитѣ, маха съ една пръчица. – „А, тази работа е хубава, да махашъ съ пръчицата!“ Подалъ заявление за тази служба.
Всички хора сѫ дали заявления до Бога, искатъ да взематъ пръчицата и да махатъ съ нея. Това е смисъла на живота за тѣхъ. Мѫчнотии никой не иска, страдания никой не иска, всички говорятъ каква била послѣдната пиеса въ „Модерния театъръ“, въ „Ренесансъ“, а какви по-хубави пиеси азъ виждамъ въ София! Въ Софийскитѣ улици съмъ виждалъ десеть пѫти по-хубави пиеси, отколкото въ „Модерния театъръ“ и „Ренесансъ“. Всички, които изпълняватъ тѣзи пиеси, ги изпълняватъ не привидно, а точно. Тѣзи въ театритѣ, като изпълняватъ ролитѣ си, искатъ пари, букети, а тѣзи, които ги изпълняватъ по улицитѣ, изпълнятъ ги безъ пари. Въ колко домове мѫжетѣ и женитѣ изпълняватъ чудесни роли, дѣцата имъ сѫщо взиматъ участие и никой не имъ плаща. Казвамъ: Браво, вие сте безкористни хора, на които никой не плаща!
Забѣлѣжителното въ характера на Данаила е, че той се отличава съ знания и мѫдрость. Ако прочетете това, което той е писалъ, което е прѣдрекълъ за толкова хиляди години напрѣдъ, ще видите, че той билъ отличенъ мѫдрецъ, билъ запознатъ съ законитѣ не само на тогавашната, но и на съврѣменната наука. Слѣдъ издържаването на този изпитъ, той заема едно отъ най-виднитѣ мѣста въ Вавилонската държава.
Слѣдователно, вие всички сега сте въ тази епоха, дѣто ще бѫдете поставени въ рова при лъвоветѣ и ако можете да побѣдите вашата груба натура, тѣзи сили, които сѫ въ васъ, слѣдъ като излѣзете отъ рова, ще минете въ новата култура, ще бѫдете господари на положението си. Кои сѫ тѣзи лъвове? Това сѫ човѣшкитѣ страсти. Нѣма по-груби лъвове отъ човѣшкитѣ страсти. Човѣшкитѣ страсти това сѫ най-ужаснитѣ нѣща, най-ужасния лъвъ. Тази страсть е разрушавала и царе и владици [и] попове, никой не е могълъ да устои.
Единъ знаменитъ светия кръщавалъ при една рѣка и всички хора отивали при него. Единъ день се задала една грѣшница, искала и тя да се кръсти, но била много красива. Светията, като я видѣлъ, казалъ: „Тази не мога да я кръстя“ и хукналъ да бѣга. И тя бѣга подирѣ му и го пита: „Защо бѣгашъ, азъ се кая?“ Срѣща го Свети Иванъ Кръститель, пита го, защо бѣга. – „Не мога да кръстя една жена, опасна е.“ Иванъ Кръститель прѣкръства светията и той се връща и кръщава жената. Послѣ си мисли, че е много силенъ, кръстилъ жената. Иванъ Кръститель казва: „Не, азъ я кръстихъ!“ Така и ние, бѣгаме, срѣща ни Христосъ, прекръства ни, връщаме се, издържаме, послѣ казваме: „Азъ го направихъ.“ Христосъ казва: „Не, азъ го направихъ!“ Всичката пакость е тамъ, че ние мислимъ, какво сами вършимъ тази работа, а то сами не я извършваме. Питамъ: колко отъ съврѣменнитѣ младежи биха кръстили тази мома? Азъ зная колко. Колко отъ съвременнитѣ жени биха кръстили единъ красивъ момъкъ? Това не е за упрѣкъ. Ние сме далечъ отъ да разбираме човѣшката душа. Далечъ сте още, вие не сте виждали какво нѣщо е човѣшката душа.
И тъй въ Данаила имаме единъ установенъ характеръ, човѣкъ, който е свързанъ съ една непрѣривна Любовь съ Бога. Душата на Данаила е проникната съ Любовь къмъ Бога и затова казвамъ, че човѣкъ, който не обича и не люби, не може да се моли. Молитва безъ Любовь не съществува въ свѣта. Когато ние си говоримъ, когато се молимъ, причина за това сѫ най-силнитѣ емоции, които ни заставятъ да вършимъ това. Когато обичаме нѣкого, ние му говоримъ много, посрѣщаме го добрѣ. Азъ не ви говоря за онази молитва, която вършите отъ страхъ, това не е молитва.
Първоначално думата „молитва“ означавала общение, разговоръ съ Бога, да Му говоришъ ясно, безъ да Го лъжешъ и да Му кажешъ: „Господи, когато слѣзохъ отъ небето, тѣзи работи не ги разбирахъ, не ги прѣдвиждахъ, затова понѣкога съмъ принуденъ да излъжа, да не изпълня длъжностьта си!“ Като кажешъ така на Бога, Той ще те освѣтли. А сега казвашъ: „Господи, азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ!“ А въ какво специално си грешникъ, това не казвашъ на Бога. Грѣшникъ може да бъде мѫжъ къмъ жена си, грѣшникъ може да бѫде баща къмъ дѣцата си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ приятелитѣ си, грѣшникъ може да бѫдешъ къмъ обществото и т.н. Не си изпълнилъ своитѣ задължения. Когато бащата не изпълни своитѣ задължения къмъ дѣцата си, той е грѣшникъ спрѣмо тѣхъ. Когато мѫжътъ не изпълни своитѣ задължения къмъ жена си, той е грѣшникъ спрѣмо нея. Ще каже нѣкой: „Какво задължение имамъ спрѣмо жена си?“ Ти самъ си далъ задължението си и си обѣщалъ на Господа, че като слѣзешъ на земята, ще помогнешъ на тази жена. Казалъ си на Господа, че ще се оженишъ за тази жена и ще и бѫдешъ вѣренъ. Господь казва: „Добрѣ, ако изпълнишъ това, ще имашъ всичката моя помощь.“ А послѣ, като слѣзешъ на земята, казвашъ: „За нея ще се женя, толкова жени има!“ Не, не за всѣки човѣкъ трѣбва само единъ изпитъ, само една жена! Имашъ ли много жени, развращението тропа на вратата ти. Англичанитѣ казватъ: „сингъл майндет“. (single minded – целенасочен, праволинеен) Въ Писанието се казва: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища.“ Въ нашия животъ трѣбва да има само единъ моралъ, само единъ законъ. Сегашниятъ животъ на земята е едно приготовление за бѫдещия, за този, къмъ който се готвимъ. Слѣдъ заминаването си отъ този свѣтъ, ще влѣзете въ другъ свѣтъ или слѣдъ като излѣзете отъ училището, ще влѣзете въ обществото, но понеже това общество, въ което ще влѣзете, се състои отъ хора високо интелигентни, то въ този свѣтъ не може да влѣзете съ лъжи. Не мислете, че може тъй. Не, не. Щомъ не можешъ да кръстишъ една мома, слабъ ти е ангелътъ.
Сега вашата душа е при тѣзи лъвове – животътъ съ всички негови изпитания, съ всички противорѣчия на безвѣрие, т.е. не това официално безвѣрие, но това вѫтрешно безвѣрие, че хората не вѣрватъ единъ въ другъ. Съврѣменнитѣ хора нѣматъ вѣра – днесъ ти говорятъ едно, утрѣ казватъ, че не вѣрватъ въ това, което ти говорили, отрицаватъ го и мѫже и жени. Е, кой губи въ това отрицание? Вие сами губите, отдалечавате се отъ първоизточника на живота, изгубвате силитѣ си и съ това осакатявате своя умъ. Всѣка една жена, всѣки единъ мѫжъ трѣбва да се стреми да дружи съ най-благороднитѣ души на земята. Не съ най-виднитѣ души, но съ най-благороднитѣ души. Човѣкъ трѣбва да дружи съ най-благородни души, та отъ каквото и да сѫ обществено положение тѣ. А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой докторъ или професоръ. Тѣзи не сѫ най-благороднитѣ хора. Силата още не е признак на благородство. Единъ човѣкъ, който има сила, азъ го считамъ като онзи, който носи нѣколко бомби, носи пушки, патрони, той е силенъ, може да извади своитѣ бомби. Силата, която стои въ човѣшкия умъ, въ тази сила почива и неговото достойнство.
Питамъ сега, вие, който сте хвърлили вашата душа въ рова, какво ще спечелите? Казва се за царя, който хвърли Данаила, че не могълъ да спи цѣла нощь и станалъ рано сутриньта, та отишълъ при рова на лъвоветѣ и викналъ съ плачевенъ гласъ: „Данаиле, Богъ твой, комуто служишъ непрѣстанно, можа ли да те отърве отъ лъвоветѣ?“ – „Можа, царю, да си живъ въ вѣкъ!“ – „Извадете го и хвърлете неговитѣ неприятели, съ женитѣ и дѣцата имъ въ рова“, заповѣда царь Дарий. Слѣдователно, когато вашата душа бѫде хвърлена при лъвоветѣ, тя не трѣбва да спи, а да бѫде цѣла нощь будна.
Когато Христосъ казва това, то значи, че трѣбва да бѫдете будни, да не спите, за да издържите този изпитъ, прѣзъ който вашитѣ души минаватъ. Сега всички и мѫже и жени, минаватъ прѣзъ единъ тежъкъ изпитъ. Вашитѣ дѣца за въ бѫдеще ще кажатъ дали вие сте издържали изпита си или не. Ако издържите този изпитъ и излѣзете отъ рова, лицето ви ще стане по-свѣтло, а ако не го издържите – ще потъмнѣе.
Казва се въ стиха: „И видѣлината свети въ тъмнината и тъмнината я не обзе.“
Тъмнината показва всички условия, при който ние жертвуваме възвишеното, Божественото, за да постигнемъ извѣстни удоволствия. Свѣтлината, видѣлината показва всички Божествени условия, при които може да се развиваме. Този характеръ, който виждате у Данаила, е потрѣбенъ за съврѣменния общественъ животъ. Какъ би се съградило бѫдещето общество, какъ биха се съградили бѫдещитѣ партии, какъ биха се организирали сегашнитѣ народи? На, сега всички партии вървятъ въ една посока. Ако се върви тъй, както сега вървятъ, всички партии, народи, общества, ще се разкапятъ. Сега тѣ сѫ дошли до една фаза, дѣто благородното трѣбва да вземе надмощие. Опасното е тамъ, дѣто казватъ: „Когато човѣчеството се облагороди, тогава ще вземемъ своя дѣлъ.“ Не, не чакайте цѣлото човѣчество да се облагороди. Човѣчеството се състои отъ единици.
Всички, които образуватъ духовния свѣтъ, сѫ минали прѣзъ този изпитъ, слѣдователно тѣ сѫ съвършенъ свѣтъ и вие не можете да влѣзете тамъ, ако не издържитѣ изпита си тукъ на земята. Ако една жена очаква да я вземе нѣкой мѫжъ, какъ ще я вземе той, ако тя не е издържала изпита си въ роба при лъвоветѣ? Тя не може да очаква никаква любовь отъ мѫжа си. Нея я очаква нещастие. Сѫщиятъ законъ е и съ мѫжа. Единъ народъ, едно общество, което не е издържало този изпитъ, не е за уважение. Че въ какво може да се уважава? Ако една жена може да пожертвува живота на мѫжа си, на 40 души още, какво ще я очаква? Има статистики въ Америка, въ Англия, дѣто се изброява числото на убититѣ мѫже отъ една жена. Това ние наричаме „законъ на израждане“. И това сѫ хора, които се криятъ подъ булото на молитвата. Ако човѣкъ би изнесълъ съврѣменния животъ и на религиознитѣ и на свѣтскитѣ, въ всичката имъ голота, бихте се погнусили отъ онзи скритъ развратъ въ него.
Сега нѣма да се спирамъ върху това, да ви казвамъ какъвъ изпитъ иде за всинца ви, но ви казвамъ, че всѣки човѣкъ е подложенъ на изпитъ. Никакво, абсолютно никакво колебание! На жената да не и трепва окото прѣдъ никакъвъ красивъ мѫжъ, съ каквито красиви мустачки да е, съ каквото положение да е. Тя трѣбва да прѣдпочита сама да си остане, дѣвствена да бъде. Той казва: „Не мога да живѣя безъ тебе!“ Утрѣ срѣщне друга, сѫщото и казва. Този вълкъ, този външенъ демонъ на земята, долу въ центъра на земята! Тамъ трѣбва да го изпрати Господь съ хиляди години да изкупува своитѣ грѣхове. Да не мислите, че Господь любовьта ще спасява. Не, за въ бѫдеще хората ще се лишатъ отъ възможностьта да правятъ прѣстѫпления. Това значи наказание.
Най-послѣ, въ какво седи нашиятъ характеръ? Казватъ за нѣкого: „Той заема високо обществено положение.“ Че какво отъ това? Покажете ми единъ честенъ българинъ! Извадете единъ честенъ българинъ, който прѣзъ цѣлия си животъ да е билъ дѣвственъ, извадете една българка такава. Не казвамъ, че нѣма, но колцина сѫ тѣ? Не само привидни, но като ги поставимъ на изпитъ, да могатъ да кажатъ: „Ние прѣдпочитаме всичко да пожертвуваме.“ А сега, за Христа, за народа, за туй-онуй, опетнявате се, а послѣ всичко и народъ и общество отиватъ по дявола. „Да се биемъ!“ Ако се биете, всичко трѣбва да бѫде идейно. Ако единъ не вѣрва, че изпълнява своя дългъ, като отива да се бие, да не отива. Ако вѣрва, че изпълнява дълга си, да се бие! Всѣко нѣщо трѣбва да се извърши съобразно това да бѫдешъ вѣренъ на себе си. Когато нѣкой вѣрва едно нѣщо, а върши друго, той прави най-голѣмото прѣстѫпление.
Сега, какъ ще се подигнемъ ние? Нѣкой казва: „Да бѫдемъ българи, да бѫдемъ Християни!“ Добрѣ, но това сѫ само методи, чрѣзъ които човѣкъ може да се подигне, но човѣкъ трѣбва да се постави на единъ изпитъ, за да се подигне. Ще се изпита неговата честность и ако той не краде, ако не лъже, той е честенъ. Кажете ми, ако днесъ потърсимъ единъ човекъ, който никого не е излъгалъ, ще го намѣримъ ли? Казвамъ, ако въ България намѣримъ само единъ такъвъ човѣкъ, тя ще бѫде най-великата държава и този човѣкъ ще бѫде единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, какъвто никѫдѣ го нѣма. Този човѣкъ, мома или момъкъ, ще бѫде най-цѣненъ. Питамъ, дѣ е тогава нашата култура?
И вие си говорите за небето, казвате: „Господь да ни прости грѣховетѣ!“ Нѣма прощаване повече! Господь е приключилъ съ васъ и казва: „На тѣзи лъжци, които сѫ ме лъгали 999 пѫти, не прощавамъ повече!“ Не че ви мрази, но ще ви тури на единъ изпитъ да изкупите тѣзи ваши 999 лъжи. Знаете ли за колко години ще ги изкупите? По една година ще ви тури за всѣка една лъжа. Значи за лъжитѣ 999 години. Ако сте крали, за всѣка кражба по една година. За 999 кражби – 999 години за изплащане. Съберете ги 999+999= 1998 години. Слѣдъ това, вие сте убивали. За всѣко убийство по една година. Направили сте 999 убийства, значи 999 години ще изплащате. Знаете ли колко хиляди години ще се събератъ на гърба ви? Не мислете, че Божествениятъ законъ, Божията Любовь, за която говоримъ, е отъ картошки. Любовьта на картошки мина вече. Сега иде въ свѣта една Любовь, която е огънь. Добритѣ хора ще се подигнатъ отъ тази Любовь, а за лошитѣ хора ще бѫде най-голѣмо страдание, ще ги гори, че като минатъ 777 пѫти прѣзъ огъня, като ги потопява и изважда ще ги прѣчисти и ще ги пита: „Ще грѣшите ли?“ – „Не.“ – „Добрѣ.“
Знаете ли какво ще бѫде вашето положение? Една гѫска водила своитѣ патенца, патокътъ върви напрѣдъ, а патицата съ патенцата назадъ. Излиза единъ плъхъ, изяжда едно отъ патенцата. Хваща го патокътъ и го потопява въ водата. Изважда го, той още мърда, пакъ го потопява. Тъй го изваждалъ и потопявалъ въ водата, докато прѣстаналъ да мърда. Пита го: „Ти ще взимашъ ли моитѣ патенца? Да не мислишъ, че азъ съмъ толкова гѫсокъ.“ Ако мислите да си играете съ Бога, Той ще ви хване като този плъхъ и ще ви поставя и изважда отъ водата, докато у васъ изчезне всѣка склонность да правите пакости.
Сега азъ ви говоря като единъ сѫдия, нѣма какво да се страхувате, но ще видите присѫдата права ли е. Ние трѣбва всѣки порокъ да го впрегнемъ на работа. Защо една жена да не може да издържи на изкушенията на единъ мѫжъ? Защо единъ мѫжъ да не може да издържи на изкушенията на една жена? Защо да го съблазнява неговата каса? Защо да те съблазнява едно агне? Всичко може да те съблазни! Минешъ, видишъ една хубава кокошка, но нѣмашъ пари. Вечерьта минешъ прѣзъ курника, влѣзешъ тамъ, уловишъ я. Защо да те съблазни? Ами ако те хванатъ въ курника? Въ варненско, една лисица се научила да лови кокошкитѣ на единъ селянинъ. Той направилъ единъ високъ дуваръ, за да прѣдпазва кокошкитѣ си отъ лисицата. Лисицата минала, издавила кокошкитѣ, но не могла да излѣзе. Като я видѣлъ той, извикалъ: „А сега, научи ли се, азъ пъкъ ще туря твоята кожа на кюрка си.“ Така и ние – днесъ една кокошка, утрѣ друга, Господь казва: „А, ти си дѣто давишъ кокошкитѣ, азъ ще те науча!“ Ти може да си учитель, сѫдия, свещеникъ, безразлично е.
Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ безпощадни къмъ всички наши слабости. Абсолютна чистота се изисква отъ всички хора! Хората на всички партии трѣбва да бѫдатъ като диаманти. Да нѣмаме нужда отъ никакви полици. Трима души трѣбва да се подпишатъ, за да ти дадатъ пари на заемъ. Та това е безчестие за мене. Слѣдъ това трѣбва да дойдатъ стражари, да те взематъ. Никой не плаща сега. Кой какъ вземе, не връща и който взима и който дава. И послѣ казвате: „Слава Богу, не съмъ толкова грѣшникъ, никого не съмъ убивалъ!“ Не е въпросътъ за убийство. По-голѣмъ грѣхъ отъ убийството нѣма. Онзи, който се осмѣлилъ да убие нѣкого, той е човѣкъ демонски, неговиятъ баща е дяволътъ. За такъвъ человѣкъ Христосъ казва: „Този человѣкъ отъ начало още бѣше человѣкоубийца“. Бащата бѣше человѣкоубийца. Защо не се прощава на дявола? – Защото е человѣкоубийца. Знаете ли, като се убие единъ човѣкъ, колко мѫчно се прощава! Человѣкоубийцата може да излѣе една каца съ сълзи, но не се прощава. Ако нѣкой каже, че прощава, лъже се. Не, не се прощава.
Знаете ли защо дойдоха толкова нещастия въ Давидовия домъ? – За убийствата. Знаете ли защо страда еврейскиятъ народъ? – За убийствата на Давида, за този псалмопѣецъ. Още хиляди години ще минатъ и не ще се простятъ грѣховетѣ. А сега поповетѣ казватъ: „Да му прочетемъ една молитва, да пости 40 дни“. Не се лъжете, не е шега това! За убийството нѣма прошка. Тъй пише въ Божествената книга. За убийството има само наказания въ свѣта. Сега говоримъ и на двѣтѣ култури и на религиозни и на безвѣрници. И еднитѣ и другитѣ убиватъ. Еднитѣ твърдятъ, какво Господь казва, че враговетѣ трѣбва да се убиватъ. Новитѣ правила казватъ: „Дяволътъ се възмущава, човѣкъ се защитава, а Божествениятъ човѣкъ трѣбва да се възвишава, да стои надъ всички тѣзи нѣща, той има сила, нѣма защо да убива.“ Защо ще убива? Мене не ме хваща куршумъ. Стрѣля единъ човѣкъ два пѫти срѣщу мене, казвамъ му: „Какво искашъ, приятелю, ако искашъ пари, ще ти дамъ, ако искашъ волове, ще ти дамъ и ще дойда да работя заедно съ тебе на нивата, но на кривъ пѫть си.“ Затова Христосъ казва: „Не си отмъщавайте!“
Абсолютно никакво убийство не се позволява! Това е грѣхъ и онзи, който убие човѣкъ, брата си, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ бѫдещия свѣтъ. Нѣкой мѫжъ казва: „Азъ ще убия жена си.“ Онзи мѫжъ, който убива жена си е единъ извергъ. Тъй стои въпросътъ. Онази жена, която убива мѫжа си и тя е единъ извергъ. Онзи братъ, който убива сестра си и той е единъ извергъ. И това е християнски моралъ. Не се лъжете. Това е грѣхъ, направенъ противъ Духа Светаго. И онзи, който убие нѣкого, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ бѫдещия вѣкъ. Изхвърлете отъ себе си мисъльта за убийство. Сторите ли това, ще имате прѣзрѣнието на цѣлото небе, ангели и светии, цѣлото човѣчество ще ви прѣзре като единъ прѣстѫпникъ, който не е изпълнилъ Божията заповѣдь: „Не убий!“
Азъ говоря сега за религиознитѣ хора, за тѣзи християнски народи, който от 2000 години сѫ дигнали ножове, пушки, топове, а свещеницитѣ казватъ: „Ще имъ се чете молитва.“ Всички свещеници, проповѣдници, който така сѫ учили, сѫ осѫдени отъ Бога. Виждали сте едно врѣме на картини какъ водятъ свещеницитѣ на сѫдъ и послѣ ги изпращатъ въ ада. Това е вѣрно! Нека ми се сърдятъ свещеницитѣ. Азъ съмъ първия свидѣтель противъ попове, който говорятъ за убийство. Азъ ще бѫда свидѣтель и нѣма да се откажа да свидѣтелствувамъ за тѣзи прѣстѫпления.
Прѣзъ ума ви не трѣбва нито мисъль да минава за убийство! И мѫжътъ се разгнѣви и жената се разгнѣви и казватъ: „Нѣма да се махнешъ отъ тукъ, да пукнешъ!“ Ахъ, жено, никога не казвай мѫжътъ ти да пукне. Нито мѫжътъ да казва на жена си, на дѣцата си да пукнатъ. Изхвърлете това, а мѫдрость и знание трѣбватъ. Това е моралъ. Вие ме слушате тук и си казвате: „Азъ се занимавамъ.“ Не, онѣзи отъ васъ, който сѫ убивали, вънъ отъ тукъ, прошка за тѣхъ нѣма! А онѣзи, който сега се готвятъ да убиватъ, да му мислятъ! Не е шега това. Нѣкои казватъ: „Това е революция!“ Ако това е една коренна революция, има другъ начинъ. Азъ говоря за сѫщественото, да не убиваме. Кого? – Брата си, сестра си, приятеля си.
Да туримъ като правило това – да не причиняваме страдания, да дойдемъ до едно споразумение, да не се измѫчваме единъ другъ. Азъ не одобрявамъ тѣзи затвори, азъ не одобрявамъ тѣзи бѣсилки на коя и да е страна. Това не е идейно учение. Не искамъ да маскираме съ това. Не, праволинейно трѣбва да кажемъ на всички хора, че вървятъ по единъ неправиленъ пѫть, който не е Божественъ. Тѣзи християнски народи не вървятъ по правия пѫть, не сѫ издържали изпита си като Данаила, нѣматъ убеждения, като Седраха, Мисаха и Авденаго. Тѣ не издържаха и този изпитъ. Съглашението не издържа изпита си, то се поклони на златното теле. Казватъ: „Дай пари сега!“ Но иде за тѣхъ вториятъ изпитъ, моралниятъ, вѫтрѣшниятъ, дали тѣ иматъ убѣждения. Възъ основа на тѣзи закони, който дѣйствуватъ вѫтрѣ въ природата, ние знаемъ, какво въ всички съврѣменни държави въ Европа, ще се наложатъ голѣми изпитания. Нѣма да остане народъ въ Европа, когото Богъ да не направи на пухъ и прахъ. Като вълна ще ги направи. Изисква се всички народи да си подадатъ рѫка, никакво убийство между тѣхъ не се позволява, тѣ сѫ доста културни, за да разбератъ това.
Сега заблуждението е тамъ, че ние чакаме едно спасение, казвате: „Ние сме спасени“. Азъ се чудя, какъ спасениятъ човѣкъ може да каже на жена си или жената на мѫжа си да пукне. Моли се три пѫти на день, казва: „Господи, колко те обичамъ, грѣшна е душата ми“, а слѣдъ малко: „Да пукне жена ми.“ Жената сѫщото казва. Питамъ, по-голѣмо безумие отъ това има ли? И сега тръгнали напримѣръ, православнитѣ, казватъ: „Господи, тѣзи отъ новото учение да пукнатъ.“ Владици и попове, тръгнали натукъ-натамъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение, понеже разрушиха държавата.“ „Да пукнатъ“ – ние ще имъ се отплатимъ по другъ начинъ. Нѣма защо нито тѣ, нито ние да пукаме, а ще трѣбва по другъ начинъ да изпълнимъ волята Божия.
Попъ и владика не трѣбва да убиватъ. Азъ зная единъ владика въ България, който ритналъ единъ попъ и той умрѣлъ. Азъ зная други такива случаи. Мога да ги изнеса като факти. Ако река да говоря противъ свещеницитѣ, моятъ езикъ нѣма да замлъкне, ще заговорятъ и онези отъ небето. Най-опасния човѣкъ въ свѣта съмъ азъ. Безопасно е още докато съмъ тукъ, но като си замина, тогава пухъ и прахъ навсѣкѫдѣ ще има. Тъй е решилъ Господь! Отъ този редъ и порядъкъ на лъжитѣ нѣма да остане нито поменъ. Това въ скоро врѣме ще бѫде. Не е заплашване това, азъ да ви покажа законитѣ. Закони сѫ това. Вие ги изкривявате, а азъ ви казвамъ, че ако вървитѣ по този пѫть, ще създадете изкуственъ гладъ, ще видоизмѣните законитѣ въ природата, ще създадете епидемии и раздори, ще станете нещастни. Какво лошо има въ това? Казватъ, че съмъ заплашвалъ. Ако азъ говоря отъ само себе си, азъ съмъ нищо, но съ менъ говори цѣлото Небе. Моето Слово е живо, разбирате ли? Живо е моето Слово! Като проектирамъ това Слово, което е Божие, то, колкото повече отива, ще почне да гори.
Господь е вече вѫтрѣ, въ народитѣ. Този кипежъ въ обществата, това кипѣние въ страждущитѣ, тази война, все вѫтрѣ е Господь. Въ Библията се разказва за необикновената сила на Самсона, отъ когото единъ день жена му научила тайната на неговата сила. Тя се криела въ коситѣ му. Като узнали това, за отмъщение, изрѣзали му коситѣ, извадили му очитѣ и го вързали за единъ отъ стълбоветѣ на едно грамадно здание. Той се помолилъ на Бога да му върне силата; наново му израсли коситѣ. Самсонъ помолилъ да му развържатъ за малко рѫцѣтѣ. Послушали го. Той разтърсилъ стълба на това здание, съборилъ го и подъ него били затрупани хиляди души отъ неприятелитѣ му. И Господь е сега този великанъ, който се събужда въ човѣшката душа, всичко това Той ще го разруши. Господь е, Който сега се възмущава, Той е, Който воюва. Пушки и топове не вършатъ нищо вече. Той е запалилъ свѣта и го раздухва. Какво ще правите?
Сега ще турите като първо правило: убийството е грѣхъ противъ Духа Светаго, то е най-голѣмия грѣхъ въ свѣта. Понеже се казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие, то като си убилъ човѣка, съ това си разрушилъ Божественото. Като убиешъ човѣкъ, като убиешъ най-възвишеното и благородното у човѣка, ти си извършилъ най-голѣмото прѣстѫпление. Слѣдователно, спрете вашия гнѣвъ, не казвайте: „Азъ ще изчистя жена си“. Добрѣ, ти можешъ да изчистишъ жена си, брата си, но и Господь тебе ще изчисти, никога нѣма да те помене. Тъй трѣбва да проповѣдвате!
Ще кажете: „Ами дѣ е нашата войнственость?“ Че въ какво седи войнственостьта ви? Да войнствувашъ значи да въдворишъ редъ и порядъкъ въ свѣта, да спазвашъ Божествената хармония. Затова сѫ турени военнитѣ въ свѣта да спазватъ редъ и порядъкъ въ обществото и да спазватъ Божествената хармония. А сега, като се оцапали, турили картечницитѣ: „Да покосимъ свѣта!“ Да, но и тебе ще те покосятъ. Сега рѫцѣ, крака и очи нѣматъ военнитѣ. Турили послѣ по единъ кръстъ. Да, без рѫцѣ и крака, а кръстъ турили! Ти си единъ прѣстѫпникъ. Дай тѣзи рѫцѣ и крака за единъ свой братъ! Бѣсятъ нѣкого, рѣжатъ крака на нѣкого, турете вашия кракъ на негово мѣсто! Азъ бихъ ви похвалилъ. Това съзнателно трѣбва да го извършишъ. А сега има такива герои въ свѣта.
Въ какво се състои една отъ най-благороднитѣ черти на славянството? – В закона на самопожертвуването. Единъ примѣръ отъ руския животъ: Въ Русия осѫждатъ една бѣдна вдовица, която имала четири малки деца, че изгорила имѣнията на единъ богаташъ и я изпращатъ въ Сибиръ на заточение. Въ сѫщото село живѣлъ единъ бѣденъ мужикъ, който, като се научилъ за нещастието, което сполетѣло тази бѣдна вдовица, рекълъ си: „Тази жена има четири малки дѣца, нѣма кой да ги гледа, а азъ съмъ самъ. Чакай да се прѣдставя въ сѫда като виновникъ за прѣстѫплението“. Отива въ съда и казва: „Азъ съмъ прѣстѫпника, мене дръжте, тази жена не е виновна“. Освобождаватъ жената, хващатъ мужика и го изпращатъ въ Сибиръ. Слѣдъ десетина години въ сѫщото село, единъ селянинъ на смъртното си легло се изповѣдва, че той билъ сѫщинския прѣстѫпникъ за пожара. Търсятъ този мужикъ въ Сибиръ, но той вече се поминалъ. Ето единъ благороденъ характеръ!
А днесъ, да стопишъ всички сегашни християни, единъ истински християнинъ нѣма да излезе. Ако се стопятъ всички българи, едва ли единъ кракъ на християнството ще се изкара; ако се стопятъ всички гърци едва ли едно ухо на християнството ще се изкара; отъ англичанитѣ едва единъ носъ на християнството ще излѣзе – християнството у англичанитѣ е колкото единъ носъ! У германцитѣ християнството е колкото една вѣжда надъ очитѣ. Това е тѣхното християнство. Тъй ги виждамъ азъ, нека ми се сърдятъ. И азъ имъ се сърдя. Надули ми се, плюятъ ме. И азъ ги плюя. – „Вие сте прѣстѫпници“, ми казватъ те. – И вие сте прѣстѫпници. Азъ не спазвамъ вашия законъ, но и вие не спазвате Божия законъ. – „Вие лъжете“, казватъ тѣ. – И вие лъжете. Азъ бихъ желалъ да ме осѫдятъ на основание на Божия законъ. Да ми кажатъ: „Ти си правилъ прѣстѫпления.“ Добрѣ, но да ме сѫдятъ така само, не могатъ да ме осѫдятъ.
Слѣдователно, абсолютно никакво убийство, това е най-голѣмото прѣстѫпление. Слѣдъ убийството започватъ всички лъжи въ свѣта. Слѣдъ като човѣкъ извърши единъ грѣхъ, едно прѣстѫпление, всички други грѣхове постепенно идватъ. Законътъ не е да се върви отъ малкитѣ прѣстѫпления къмъ голѣмитѣ, а отъ голѣмитѣ къмъ малкитѣ. Ами че кой ражда – малкитѣ момиченца или майкитѣ? Най-голѣмиятъ грѣхъ – убийството е създало другитѣ грѣхове. Грѣхътъ влѣзе съ убийството въ свѣта. Братъ уби брата си. Отъ 8000 години още ние не можемъ да се избавимъ отъ това проклятие, на всинца ни виси този грѣхъ. А знаете ли какво нѣщо сѫ 8000 години? Сега искатъ да ме убѣдятъ, че убийството било позволено. Отъ 8000 години не може да се прости това убийство. И Христосъ дойде и съ Него не можа да се прости. Знаете ли какъвъ грѣхъ е то? Казвамъ ви, сериозни бѫдете, не се заблуждавайте, нищо отъ васъ нѣма да излѣзе. Тази философия на вашитѣ учители на вашитѣ професори, по дяволитѣ ще отиде. Всѣки професоръ трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство на братъ не се позволява!“ Всѣки учитель, всѣка майка, всѣки баща трѣбва да пише тъй: „Абсолютно никакво убийство не се позволява!“
То е, защото кармически ние сме свързани единъ съ другъ. Извършено едно убийство, всички го прѣнасятъ. Питатъ ме: „Защо ти побѣлѣха коситѣ?“ Моите косми побѣлѣха все отъ вашитѣ убийства. И азъ съмъ замѣсенъ въ вашитѣ убийства. И вашитѣ глави побѣлѣха. Всѣка вечерь, когато става едно прѣстѫпление, азъ го чувствувамъ това и прѣкарвамъ страданията на този човѣкъ. Вика този човѣкъ, моли се, виждамъ какъ се забива ножа въ него, той издъхва. Нѣкѫдѣ нѣкоя жена, нѣкое дѣте убиватъ.
И всички тѣзи съ одеждитѣ минаватъ, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи новитѣ, които разрушаватъ държавата!“ Лошото е, че нѣма да пукна азъ, азъ никога не пукамъ, но ще изкарамъ из българитѣ всички дяволи навънъ, въ поповетѣ и владицитѣ нито единъ дяволъ нѣма да остане. Въ България нито единъ дяволъ нѣма да оставя азъ! А щомъ като заминатъ всички дяволи изъ България, кой ще ме бѣси? Дяволитѣ искатъ да ме бѣсятъ, но съ тѣхъ лесно ще се разправимъ.
Ние учимъ една положителна философия, едно учение, безразлично за кой за едни и за други, за всички. Пѫтьтъ, по който вървите, е кривъ, безъ разлика и безъ пристрастие и къмъ управляющи и на управляеми, И лѣви и дѣсни, на крива посока сте. Това не е култура! Не искамъ да се скриватъ нѣщата, а противъ всѣка неправда въ свѣта трѣбва да дигнемъ гласъ. Не е въпросътъ за моето учение, но българитѣ трѣбва да си поставятъ като девизъ: „Никакво убийство не се позволява въ България!“ Нека всички свещеници започнатъ така да проповѣдватъ, нека всѣки стражарь, всѣки войникъ тъй да пише, да каже: „Азъ тъй съмъ написалъ въ своята душа – абсолютно никакво убийство!“ Тогава Богъ нѣма ли да бѫде на страната на българитѣ? Сега ми се сърдятъ, че съмъ ги обиждалъ. Още има да ви обиждамъ, азъ отъ сега съмъ започналъ едва. Азъ казвамъ – и моята глава побѣлѣ, но и вашата; и моитѣ косми ще опаднатъ, но и вашитѣ. Това е Божествената страна на нѣщата.
За да избегнемъ като Данаила отъ лъвоветѣ, трѣбва да издържимъ изпита си, да обуздаете тѣзи лъвове. Щом тѣ ви разкѫсатъ, показва, че сте извършили нѣкакво прѣстѫпление. Жената казва: „Мѫжътъ ми умрѣ отъ внезапна смърть.“ Зная я азъ нея! Пазете се всички отъ тази лукава мисъль, защото нѣма прощение за онзи, който извърши убийство.
И тъй съврѣменното християнство да тури въ дома си надписа: „Отъ убийство ни поменъ!“ Това е грѣхъ противъ Духа Светаго. Който убие брата си, не се прощава никога. Богъ казва на Каина: „Ще ти туря знакъ, че който те срѣщне, да не те убива. Който те убие, ще бѫде подобенъ на тебе и неговото наказание ще бѫде още по-голѣмо“. А сега съврѣменнитѣ хора съ единъ такъвъ моралъ искатъ да прѣустроятъ обществото.
Питамъ ви, защо мѫже и жени не можете да живѣете? Мѫжътъ казва: „Не мога да търпя жена си, отвратителна ми е“. Жената казва сѫщото. Защо? Брат ти е. – „Като мѫжъ не мога да го търпя“. – Търпи го като братъ. – „Ама тозъ слуга не мога да го търпя“ – Търпи го като братъ. Пъкъ най-послѣ, може да ти бѫде учитель, може да ти бѫде баща, майка – братъ ти е. Защо да не се качишъ на това високо положение и да кажешъ: „Братъ ми е.“ Обърни се къмъ брата си и кажи въ себе си: „Любовь и съгласие!“ Мѫжътъ ти дига гюрултия, кажи: „Любовь и съгласие!“ Той ще омекне. А сега жената казва: „Какво ми дигашъ гюрултия, мислишъ, че ще ме уплашишъ?“ Тъй да казватъ и мѫжетѣ: „Любовь и съгласие“. И женитѣ имъ ще омекнатъ. А сега стоите, играете ролитѣ си, въздишате, казвате: „Безъ любовь не може да живѣемъ.“ Че азъ още не виждамъ образа на Любовьта! Знаете ли какви сѫ очитѣ на Любовьта? Знаете ли какво е сърцето на Любовьта? Сега още говорятъ за изгаряне отъ любовь. Това не е християнство. Жената ще гледа на мѫжа си, като на братъ, ще му праща най-чисти мисли като на братъ. Момъкътъ ще гледа на момата като на своя сестра, трѣбва да я щади той. Това изисква съврѣменното човѣчество.
Знаете ли какви красиви щѣхте да бѫдете? Сега знаете ли защо погрознѣватъ лицата ви? Азъ съмъ виждалъ въ Америка, дойде нѣкой да се услови за работникъ, пипнатъ го подъ мишцата, казватъ: „Бива го, може да копае“ Че каква разлика има между говедото и него? И говедото така попипватъ. Дойде нѣкой за инженеръ – „Колко искашъ?“ Плащатъ за ума му. Учительтъ не е учитель, той е наемникъ. Свещеникътъ не е свещеникъ, той е наемникъ. Майката не е майка, а за да се ожени, нарежда се съ панделки, да се хареса, че да народи нѣколко дѣца. Мѫжътъ, за да влѣзе въ този долапъ, трѣбва да му дадатъ 50–60 000 лева. И послѣ казва: „Азъ съмъ баща“. Това не е баща, това е наемникъ.
Азъ ви говоря приятелски. За въ бѫдеще така не може да се живѣе. Ти твоята жена ще я обичашъ, нари нѣма да и искашъ, ще и кажешъ: „Тъй както си, тъй те обичамъ“. И жената ще каже сѫщото на мѫжа си. Нѣма да иска да взима много пари, а да се обичатъ и съ любовь да живѣятъ въ кѫщи. А сега излизатъ и мѫжътъ и жената, двамата облѣчени, но вѫтрѣ…! Актьорство е това! Не е толкова актьорство, колкото прѣстѫпление извършватъ. Ще дойде врѣме да родятъ нѣкое дѣте, мѫжътъ казва: „Това, което си заченала, азъ не го искамъ, намѣри нѣкакъвъ начинъ да го изхвърлишъ“. Слѣдъ нѣколко години тя става хилава. – „Не знамъ защо съмъ така!“ – Пометнала си. На мѫжа сѫщо работитѣ не му вървятъ добрѣ. Никакво помятане! Тѣзи сѫ новитѣ идеи, никакво убийство, никакво помятане, никаква злоба. Съзнателно трѣбва да туримъ любовьта! Не да се говори само за нея, но като те срѣщна, да изпълня своето задължение.
Господь казва тъй: „Азъ не убивамъ никого, но убийцитѣ наказвамъ, азъ не отмъщавамъ никога, но на онези, който убиватъ отмъщавамъ, азъ любя всички, но на онѣзи, който нарушаватъ моята любовь, давамъ моята омраза“. Тѣзи сѫ основитѣ, който трѣбва да се турятъ въ новото общество. Никакво убийство! Всички грѣхове започватъ отъ убийството. Християни противъ християни воюватъ. Азъ виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение!“ И тѣзи хора минаватъ за християни, стихове отъ Евангелието цитиратъ, а кога дойде до това учение и тѣ не сѫ далечъ да убиятъ човѣка.
И тъй, имайте доблестьта на Данаила, три пѫти на день да се молите! Не се бойте! Азъ бихъ нарамилъ мотика, бихъ копалъ цѣлъ день, но да работя съ любовь, нежели да бѫда един министъръ въ България. Бихъ прѣдпочелъ да гладувамъ и да работя, отколкото да бѫда владика. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ чисти въ себе си и да бѫдемъ герои! Сега нѣкой пита: „Какво е моралъ?“ Първиятъ моралъ въ Божественото учение на Любовьта не се позволява абсолютно никакво убийство! Тъй ще поставите закона. Като се върнете дома, турете го. Сега, мѫже и жени, като съгрѣши мѫжа или жената, кажете си: „Той ми е братъ, тя ми е сестра.“ Прощавайте си и никакви други мисли, та мисли туй-онуй и т.н.
Господь иде сега въ свѣта. Азъ Го виждамъ какъ се е начумерилъ. Той иде съ голѣма тояга, като я размаха, та всички раса, килимявки, сѫдии, за всички ще има хоризонтално положение. Той ще ви пердаши. Ще ви пита: „Защо ви пратихъ на земята, да се учите ли или да смущавате горѣ свѣта?“ Сега Той иде! Само по единъ начинъ ще може да се избѣгне тази катастрофа. Никакво убийство да нѣма, за да се подчинятъ тѣзи лъвове и тогава царьтъ казва: „Нѣма Бог като Бога на Данаила, Който го избави.“ И азъ казвамъ – нѣма Господь като Господа на Любовьта, само този Господь на Великата Любовь е Едничкия, Който може да ни избави и въздигне. Той е живия Христосъ на Любовьта и когато Той дойде въ всѣки домъ, да нѣма бѣсилки, затвори, всички да си подадатъ рѫка въ новото учение, да има възкресение, пѣсни и всички да кажатъ: „Долу насилието, долу затворитѣ и бѣсилкитѣ – редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ!“ Вие ще ми кажете: „Аминъ, тъй да бѫде!“ Не, не аминъ, а ще турите волята си. Вие сте като онзи дервишинъ, който нѣмалъ пари, но отишълъ на банята да се изкѫпи. Излѣзълъ отъ банята и казалъ на баняджията турчинъ: „Благодаря ви, че се изкѫпахъ!“ – „Благодаря, не благодаря искамъ да ми заплатишъ единъ грошъ“, казалъ баняджията. – „Охъ, Господи или ми дай единъ грошъ да си заплатя банята или събори банята – едно отъ двѣтѣ!“
Втори пѫть, като дойдете тука, искамъ въ очитѣ ви да има единъ моралъ. И мѫже и жени, искамъ до Великдень всички да пораснете най-малко съ четири пръста, да станете на бой по-високи. Сега стоите, всѣки се страхува какво ще бѫде положението му, какъ ще завърши живота си. Азъ обѣщавамъ да издържамъ всички онѣзи, който не убиватъ. На онзи, комуто не върви и не убива, азъ бихъ му станалъ слуга, стига той да е пръвъ, който да постави закона – да не убива.
Сега да прогласимъ закона на любовьта и да проповѣдваме по сѫщия начинъ. Ще имате единъ положителенъ моралъ и да не казвате, като владицитѣ и поповетѣ: „Да пукнатъ онѣзи отъ новото учение!“ Азъ казвамъ: Господь да имъ даде мѫдрость и знание; да им стисне стомаха, по-малко да ядатъ и пиятъ; да имъ даде разумѣние; да се научатъ на великата Божия Любовь. Единъ ученъ българинъ, като изучавалъ историята на българската църква, ми разказваше слѣдния фактъ. Българскитѣ свещеници, въ врѣме на духовнитѣ борби бѣха по-близо до народа си, защото го обичаха, живѣеха съ неговитѣ радости и скърби, но щомъ българскитѣ владици заеха мѣстата на гръцкитѣ попове, тѣ взеха да защищаватъ властьта и се отдалечиха отъ Бога и отъ народа си. Защо? – Защото не любеха вече този народъ. Нека покажа закона на самоотверженостьта! Ако любятъ този народъ, нека излѣзатъ прѣдъ него и кажатъ, какво е казалъ Христосъ прѣди 2000 години. Защо държатъ това учение скрито? Излизатъ прѣдъ народа да разказватъ живота на нѣкой светия, за гръцкитѣ събори и др. Това насъ не ни интересува. Насъ ни интересува какъ може да се приложи това учение, какъ да се устрои този народъ. Защо не кажатъ истината, какво е проповѣдвалъ Христосъ? Нали Той е тѣхенъ Учитель? Азъ защищавамъ страната на тѣхния Учитель. Христосъ е казалъ тъй: „Абсолютно никакво прѣстѫпление, никакво убийство не се позволява и всѣки, който убие, не му се прощаватъ грѣховетѣ нито въ сегашния, нито въ бѫдещия животъ. Всѣки ще люби брата си и не само това, по-далечъ ще отиде, ще обича и врага си“. Че това той прилагаше, се виждаше още като бѣше на кръста, молеше се за тѣхъ и казваше: „Прости имъ, Боже, тѣ не знаятъ какво вършатъ.“ Това е само реална философия. Само това може да бѫде реална наука, реална теософия. А теософията позволява убийството. Това е лъжливо учение. И тъй всѣко учение, което поддържа убийството, е лъжливо учение и несъгласно съ Божествената Любовь. Това е учение на черната ложа. Тъй седи въпросътъ.
И азъ класифицирамъ, всички онѣзи, които подържатъ убийството, азъ ги турямъ въ лѣво. Това е говорилъ Христосъ, азъ не го говоря. Това е наука на принципи. И тъй, всѣки единъ, който носи името човѣкъ въ пълната смисъль на думата, въ днешната смисъль, той трѣбва да ликвидира съ въпроса за убийството, да не бѫде страхливъ, а да бѫде готовъ да жертвува живота си и на всѣки да проповѣдва да не се убива. Всѣки трѣбва да застане противъ насилието и да каже, че това, което се върши въ свѣта, не е съгласно съ Христовото учение, не е съгласно съ Божията Любовь.
И тъй, бихъ желалъ да излѣзете изъ рова на лъвоветѣ здрави и щастливи и да кажете, че нѣма Господь както Господа на Исуса Христа. Нѣма другъ Баща, както Бащата на Исуса Христа. Христосъ е казалъ: „Отивамъ при Отца си, при Бога моего.“ Нѣма другъ Богъ, като Бащата на Христа. Той подига човѣчеството и сега въ сърцата на хората иска да произведе нѣщо, за да ги избави отъ най-голѣмитѣ злини.
Искамъ да бѫдете герои! Не искамъ да казвате – дали моята проповѣдь е свързана или не, но искамъ да запомните едно: убийството е най-голѣмия грѣхъ, който може да извършите. Извършите ли го, това е най-голѣмото прѣстѫпление. Не го ли извършите, ще ви изпратя на небето, всички светии ще ви дадатъ братска цѣлувка, че сте изпълнили закона на Божествената Любовь. Сега ще бѫдете герои. Онѣзи разпри, които има още между васъ, да прѣстанатъ вече!
Съ убийството ликвидирате веднъжъ за всѣкога. Слѣдователно, царьтъ казва: „Нѣма другъ Богъ, освѣнъ Бога на Данаила, Който можа да го освободи отъ лъвоветѣ.“ Казвамъ, вашиятъ Господь, на Когото вие служите, може да ви избави отъ лъвоветѣ!
Бесѣда, държана на 24 априлъ 1921 година, Връбница.
|
