А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Адвенаго, паднаха вързани сред горещата огнена пещ.(Данаил 3:23) Когато в съвременното общество се дава угощение или банкет, всички гости се интересуват от банкета, но най-важното нещо на трапезата е менюто. Всеки иска да види какво меню ще се сложи на трапезата. Всички разговори се съсредоточават около банкета. Може да се говори за политика, за обществен строй, за финанси, но скритата цел на разговора е менюто: как е сготвено, какъв ефект ще произведе върху благоутробието на присъстващите. Менютата са от различни качества. Някога менюто е хубаво, добре приготвено, има много неща за ядене. Някога менюто не е добре приготвено.
В прочетената глава се предава един, повидимому, исторически разказ в преносен смисъл. Трима младежи имали особено убеждение, от духовен характер, което не се съгласявало с убежденията и вярванията на тогавашните хора. За наказание те били хвърлени в огнената пещ. Ще кажете, че това е станало във варварските времена. – И днес става същото. Светът не се е изменил много. Ако днес някой се осмели да наруши основния закон на държавата, веднага ще се намери в участъка, в затвора, даже и в нагорещена огнена пещ. Така постъпват не само с тия, които се отклонили от общите политически възгледи, но и с ония, които се отличават от своите събратя по религиозните си убеждения и вярвания. И те ще се намерят в огнената пещ. Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата „пещ“ в широк смисъл. Който има убеждение, ще излезе от пещта; който няма убеждение, там ще остане. Момата може да бъде хвърлена в пещта от момъка, но и момъкът може да бъде хвърлен в пещта от момата. Навсякъде виждам хора, хвърлени в пещта. Това е изпитание, или, както го наричаме ние, „еволюция“, т.е. минаване от по-ниско състояние в по-високо.
Сега аз задавам следния философски въпрос: Не може ли сегашният строй, както и тоя на миналите и бъдещи векове, да се прокарат по друг начин? Казвам: Може, и не може. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Това зависи отчасти от причини в самите нас, както и от причини вън от нас. С други думи казано: Всичко, което става в природата, както и в обществото, не се дължи нито само на природата, нито само на нас. Природата не е единственият фактор за разрешаване на тоя обширен въпрос, нито човек сам може да го разреши.
Ще ви задам следния философски въпрос: Защо природата постави човека на два крака? Ще кажете, че човек е отлично устроен. – Отлично е устроен, но още не е съвършен. При най-слабото изгубване на равновесие, машината – човек, изгубва или едно колело, или спица на колелото. Гледам, някой човек се наперил, маха ръце, върви гордо. Казвам: Почакай малко! Колата ти още не е съвършена, има нещо да се довършва. И досега още хората се намират в хипнотичен сън. Те вярват в нещо, но не знаят какви са техните вярвания. Говорят за оня свят без да имат спомен за него. Говорят за Бога без да са Го виждали. Говорят за Любовта, но тя не изпълва сърцата им. Говорят за такива яденета, които никога не са вкусвали. Те живеят в сънно състояние, както героите в приказките „1001 нощ“. Казваш: „Аз съм нещастен“. – Ще бъде чудно да не си нещастен, ако сънуваш, че си царски син, обиколен с блясък и великолепие, със слуги и слугини, а като се събудиш, виждаш, че си обикновен човек, без дворци, без слуги и слугини. – „Значи сънувал съм.“ – Сънувал си, разбира се. За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. Той се пробудил в живота на еволюцията. Който изведнъж се пробуди, става нещастен. Ако жената се пробуди, става нещастна; ако мъжът се пробуди, става нещастен; ако децата се пробудят, стават нещастни. Щом се пробудят, всички хора стават нещастни. Те виждат, че работите им не вървят както трябва и както са мислели. – Как трябва да се постъпва в случая? – Освободете се временно поне от личния си живот и разсъждавайте заедно с мене.
Често вие носите в ума си мисълта, че дължите на някого сто хиляди лева. – Това не са живи левове, т.е. живи лъвове. Ако са живи лъвове, има смисъл да се страхувате; да се страхувате от умрели лъвове, това не разбирам. Това са книжни лъвове. Следователно, нещата, за които се говори в прочетената глава, не е нищо друго, освен самият живот, в който са поставени както индивидът, така и цялото човечество. Някога пещта е силно нагорещена, както пещта, в която пекат хляб; някога пещта е слаба, приятно ти е да стоиш вътре. Има същества, които не могат да живеят при топлината, в която вие живеете. Щом попаднат на тая топлина, веднага умират. Има същества, които живеят при по-висока температура от тая, при която вие живеете. Влезете ли при тях, ще умрете. Ето защо, за да разберете тая мисъл, вие трябва да се освободите от книжните сто хиляди лева, които дължите. Дръжте в ума си мисълта, че сте деца, свободни от всякакви дългове. Казваш: „Аз съм женен, не съм дете“. – Женен си, но на сън. Като умреш, ще бъдеш ли женен? Като умреш, ще дължиш ли, ще имаш ли полици? Един ден, когато всички хора умрат, кой на кого ще дължи? На кого дължим? Кой е истинският ни кредитор? Казвате: „Така е писано в закона. Така е определено от Бога“. – Де е писал Господ, че така трябва да бъде? Не фалшифицирайте подписа на Бога. Не злоупотребявайте с Неговото име! Малцина познават истината. Когато има да взима, човек говори истината; щом има да дава, той не говори истината. От това гледище съществуват два вида хора: едните си служат с истината, когато имат да взимат; другите, когато искат да докажат, че няма да дават. И в двата случая те използват истината за свой интерес. Казвате, че си служите с абсолютната истина. – Абсолютната истина не си служи с взимане и даване.
Какво представя истината? – Особено състояние на човешката душа, когато се намира в абсолютен покой, в хармония с Източника на живота. Истината определя отношенията на човека към Вечното Начало на живота. Когато свалим истината от нейната висока и я поставим на уровена на обществения живот, това е нашата истина, а не абсолютната, вечна истина. Аз наричам човешката истина с думата „истина“. Който има такава истина, истина, простудява се, треска го хваща. Казваш: „Не трябва да се говори истината“. – Да, не трябва да изстиваш. Следователно, като измениш ударението на думата „истина“, дохождаш до човешката истина – истина.
„Тези трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Тия младежи имаха характер. Защо авторът на тази драма взима три действащи лица, а не едно? – Това е тайна на автора. Някой автор напише една драма, в която героят умира, а героинята остава жива. Защо някой от героите слагат в затвор, а друг оставят свободен? На сцената нещата стават тъй, както авторът иска. Първият автор – бащата на човечеството – е написал световната драма тъй, както днес се играе от неговите деца. Ако ме питате защо днес става всичко така, отговарям: Баща ви така е написал и не може да се измени написаното от него. Ще кажете: „Господ написа тая драма“. – Господ не я написал. Той не се занимава с такива драми. Кой ваш баща написа тази драма? Мислите ли, че той е бил много благороден? Мислите ли, че и майка ви е била много благородна? Бог имал голямо доверие в майка ви и баща ви и ги постави в рая. Майка ви наруши законите, затова Бог изпъди и двамата от рая. Като излезе от рая, баща ви написа тази драма и каза: „Нека знае бъдещето поколение какви са били родителите му“. Нека знае, какви герои са били те – герои, които могат да се противопоставят на Господа.
В живота на тримата младежи са взимали участие, от една страна, умът, сърцето и волята, а от друга, духът, душата и тялото. Като говорим за първата тройка – ум, сърце и воля, всички я приемат; като се говори за втората тройка – дух, душа и тяло, приемат само тялото, а другите два елемента отхвърлят. Единственият култ на човечеството, върху който се спират всички хора, е тялото. А духът и душата остават като елементи на небето. Казват: „На земята дух и душа не съществуват“. Въпреки това, мнозина се запитват: „Наистина, човек има ли дух и душа?“ Аз не се занимавам с този въпрос; той е личен, всеки сам да го разреши. Вижте какво е писал баща ви по тоя въпрос. Виждали ли сте духа си? Виждали ли сте душата си? Не може да се говори за неща, които не сте виждали. Думата „веди“, значи да говорим за неща, които сме видели и знаем. Понятията, с които си служите, не трябва да бъдат разбъркани в ума ви, но да представят стройна, велика истина. Всеки, който търси щастието извън себе си, е Дон Кихот.
И тъй, съвременните хора приличат на Дон Кихот. Понякога мъжът е Дон Кихот, а жената – Санчо Панса; някога жената е Дон Кихот, а мъжът – Санчо Панса. Не се обиждайте от това сравнение. Не ви считам като личности, а ви разглеждам като идейни хора. Аз разглеждам живота на сцената, а не реалния живот. Аз разглеждам драмата на вашия баща. Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот. Трябва да мислите правилно, да разбирате правилно. Сега аз не искам да критикувам нещата безпощадно. Но казвам, че нещата могат да бъдат истинни, а понякога да не отговарят на истината.
В древността живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота. Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му. Това се продължило 10 години. По едно време започнали да говорят лошо за него. Казвали, че животът му не бил тъй чист, както изглеждал. Нещо тайнствено ставало около него. – Кои говорели лошо за него? – Жените. Мъжете се държали настрана. Най-после го дали под съд. В съда се явили 40 моми пострадали от него. Царят издал заповед да го обезглавят. Преди да изпълнят присъдата момъкът казал: „Не бързайте, преди да ми отсечете главата, съблечете ме гол“. Какво се оказало? Тоя момък бил мома. Питам: Как е могло да опозори тия моми, да им направи зло? Обвинението паднало само по себе си. Така и във вашата драма: всички сте завели дело против красивия момък, че сте опорочени от него. Достатъчно е да го съблечете гол, за да се убедите, че никакво зло не е направил.
„Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ.“ – Това беше изпит, който те издържаха добре. Някога изпитът може да бъде от политически характер, някога може да бъде от религиозен характер, някога – от семеен характер, а някога – от личен характер. От какъвто и да е характер, изпитът трябва да се издържи. Тримата момци казали на царя: „Да знаеш, царю, че на боговете ти не служим, и на златния образ, който си поставил, не се кланяме. Твоя воля е, може и да ни изгориш, безразлично е за нас. Ние ще останем твърди на убеждението си“. – Как мислите, мъже или жени бяха тримата момци? Външно бяха мъже, но какви бяха по характер, не се знае.
Сега, аз няма да се впускам надълбоко да развивам тая драма, но казвам, че всички грехове и престъпления, за които говорят хората, са илюзии в техните умове. Закон е: Никакво същество, никаква сила вън от вас не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лесно може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“. – Не, ти сам се съблазни. В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие. – Кога човек проявява безстрашие? – Когато душата и сърцето му са изпълнени с Любов. Само оня, който е видял лицето на Бога и виделината, която излиза от Неговото лице, той разбира великата истина на живота. Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте!“ – Какво? – Великата истина. Не играйте роля на актьори, да мислите, че сте царе. Временно, на сцената, сте цар, но не и в живота. На сцената сте намерили истината, но не и в живота. Който е намерил великата истина, той е в положението на тримата момци. Той е готов да влезе в огнената пещ, да изгорят връзките, които го свързват с живота, и да тръгне свободен, без никакви връзки на земята. Следователно, на оня, който е намерил великата истина, връзките ще паднат в огъня и ще изгорят; ако не изгорят, той не е намерил истината. Ако духът ви остане крепък, неопърлен от огъня, и вие сте намерили истината. Трябва ли и вие да постъпвате като иманярите?
Един летен ден бях в едно провадийско село. Тръгнах да се разходя край нивите. Един селянин ми извика: „Господине, де отиваш?“ – На разходка, да се порадвам на природата. – „Струва ми се, че си иманяр. И аз се занимавам с тая работа. На път съм да открия едно голямо богатство. Намерих вече деветте знака, остава последният. Можеш ли да ми помогнеш да го открия? Десетият знак се намира мъчно.“ – Така е, приятелю, прав си, но сам трябва да търсиш богатството си. Аз отдавна съм намерил своето богатство. Ако искаш богатство, ела с мене. – „Намери ли го наистина?“ – Намерих го. – „Тогава ти не си като мене, диване, да се блъскаш толкова години.“
Сега, аз тълкувам думата „диване“. Диване, диван означава човек, който стои прав и мисли какво да прави. Той казва: „Още много трябва да мисля, за да намеря последния знак“. Този знак е потребен за вашата душа, за вашия дух и за вашия ум. Само така човек може да разреши оня важен въпрос, който му се задава: Да си легнеш да спиш, или да влезеш в новия живот? Кой живот е за предпочитане: животът на пияния, или на трезвия; животът на спящия, или на пробудения? Пияницата постоянно вдига пълна чаша с вино и казва: „Да живее България! Нашите побеждават, дай още едно кило!“ Като загубят българите, той се чуди как е станала тая работа. – Много естествено, когато хората пият, всякога губят. Обаче, ония, които работят на нивата, които горят в огнената пещ, само те са хора на реалността, те повдигат човечеството. Кой има пришки на ума, на сърцето и на волята си, това са знакове, че той е работил на нивата. Според сегашните разбирания на хората човек трябва да има бели, чисти ръце, без никакви пришки. Тялото също да бъде бяло, чисто, без никакви рани и белези. Старите римляни са обръщали голямо внимание на тялото си. И досега още хората пазят лицата и ръцете си: лицата си запазват с воали, на пръстите си слагат пръстени. Не е лошо желанието на човека да бъде красив, но красотата трябва да бъде вътрешна. Аз говоря за красота на душата, на характера, да издържа и на най-тежките изпити. Ангелите отгоре наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в огъня и да издържи. Огнената пещ е създадена с цел да изпитва човешкия характер.
Питам: Как ще постъпят жените и мъжете, ако някой цар издаде строга заповед, всяка жена да напусне мъжа си и всеки мъж – жена си, и да се оженят за други? Който не се подчини на тая заповед, ще бъде хвърлен в огнената пещ. Колко жени ще останат верни на мъжете си? Колко мъже ще останат верни на жените си? И едните, и другите ще кажат: „Тъкмо това търсехме и ние“. От благодарност жените ще дадат царско угощение и ще кажат: „Бог да даде здраве на тоя цар, дето ни избави от мъжете ни!“ И мъжете ще дадат царско угощение и ще кажат: „Бог да даде здраве на тоя цар, че ни избави от жените ни!“ Казвам: Тоя закон не може да разреши социалните въпроси. Животът има дълбок вътрешен смисъл. Не е важно дали ще напуснете мъжете и жените си. Важно е, де ще бъдете след сто години, например, и какво положение ще заемете. Може да бъдете лист, цвят, клон или плод на дървото на живота, а може да бъдете и лист или цвят, паднал на земята.
Често богословите проповядват на хората, че едни от тях ще бъдат в ада, а други – в рая. Ония, които се удоволствали в живота, ще бъдат в ада, а праведните ще бъдат в рая. Всъщност, това е така, но такъв ад, както го описват, не съществува. Хората сами са създали ада. Там живеят души, които не са издържали изпита си. Адът подразбира лошите, отрицателните мисли, които търсят условия да се проявят.
„Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ.“ Те заемали високо обществено положение, но за убеждението си били подложени на изпитание. Царят им казал: „Ако не се поклоните на златния образ, ще ви отнема положението, което заемате, и ще ви хвърля в огнената пещ, отдето никой не може да ви избави“. И сега се повтаря времето на Седрах, Мисах и Авденаго. Днес хвърлят всички хора в огнената пещ. Ако не се поклониш на известни мнения, системи или вярвания, ще влезеш в огнената пещ. Днес няма свобода; днес малтретират всички хора и то как! По незаконен начин. Слагат законността като претекст на справедливост, но тая законност почива на насилие. Кого изнасилват? – Благородните и добрите хора.
Да се върнем към личния, индивидуалния живот на човека. Всъщност, човек живее на земята. Ако тоя живот му създава страдания за векове, питам: Има ли смисъл да живее? Ако отричането от живота носи щастие за вековете, няма ли смисъл да се отречеш? Де се крие щастието? – В самия човек. Твоето щастие е в доброто ти разположение. В тоя смисъл реално е това, което изпитваш в дадения момент. Щастието е в светлината на твоето съзнание. Това състояние може да се прекъсне, а може и отново да се яви; то може да съществува и хиляди години. Когато иска да разреши един въпрос, човек трябва да се вглъби в себе си и да каже: „Искам да видя, какво е писано в моята душа, да разбера как мисля по тоя въпрос“. За да реши правилно въпроса, той трябва да се откаже от своите слабости, от своя личен живот и да се представи, че за пръв път е дошъл на земята; че няма връзки с никого, никакво взимане-даване; че не е направил нито добро, нито зло. Само така човек може да разреши важните социални въпроси. А сега, срещнеш едного, усмихне ти се, друг ти се намръщи. Защо единият ти се усмихва, а другият ти се мръщи?
Двама младежи вървят по улицата. Срещат една млада, красива госпожица. И двамата я познават – поздравяват я. Тя се усмихва и заминава. След това други двама срещат една млада госпожица. Поглеждат я, но не я поздравяват. Тя се намръщи и продължава пътя си. Аз зная причината и за усмивката, и за намръщването. И двете моми спят и сънуват. Едната сънува хубав сън и е доволна от него, затова се усмихва. Другата сънува лош сън, затова е недоволна и се мръщи. Момата, която се усмихва на момците, казва: „Това са отлични, благородни момци, от високо произхождение“. Момата, която се мръщи, казва: „Това са ахмаци, диванета, нямат нищо в главите си – само се перчат“. Това е вътрешен разговор. Според мене и едните, и другите младежи са под един знаменател. Обаче, и двете моми са благородни. Едната има свобода да изяви радостта си, а другата – своето възмущение. И двете моми се заблуждават, че момците могат да ги ощастливят. Казвам: Не търсете щастието си отвън. Който се събудил веднъж, трябва да търси щастието в себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, силна воля, ти си щастлив. Докато умът, сърцето и волята са в рамките на твоя живот, ти си щастлив; щом излязат вън от тия рамки, ти си нещастен. На богатия всички свалят шапка – щастлив е. Бедния всички побутват – нещастен е. Много естествено, от бедния няма какво да вземат.
„Трима мъже паднаха вързани в огнената пещ.“ И от вас се иска смелост, както тая на тримата момци. Чрез какво се изявяват тая смелост? – Чрез ума и мислите, чрез сърцето и чувствата, чрез волята и действията. Прави мисли, прави чувства и прави постъпки се изискват от всички хора. Вие, които ме слушате сега, направете опит да видите колко сте смели и просветени. Опитайте се да се освободите от дисхармонията във вашия ум. Ако не можете напълно да се освободите, намалете поне 50% от дисхармонията в домовете си, от препятствията, които срещате в живота си. Правете опити за засилване на волята си, без да разказвате на другите какво правите. Опитите са условия за намиране на истината, която се основава на математически принципи.
Сега ще ви продиктувам няколко числа, между които има известно съотношение: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80. Това са живи числа, това е човекът. Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 7, 6, 9, 8. Какво разбрахте от тия числа? Редът, в който ви дадох числата, представят джунгур-лунгур-пух. Числото 35 показва, че човек е обиколил слънцето 35 пъти. Казвате: „Може ли да се обиколи слънцето 35 пъти?“ Когато земята обиколи един път слънцето, и вие обикаляте заедно с нея. Значи вярно е, че човек е обиколил 35 пъти слънцето. Когато човек обиколи 35 пъти слънцето, главата му обикаля 57 пъти своя център. Намерете отношението на скоростта между тия две числа – 35:57. Коя бързина е по-голяма? Мога да преведа всички тия числа към това отношение, за да се види бързината на движението на всеки орган в човешката глава. По формата на очите, на веждите, ушите може да се изчисли, от колко милиона години е започнало създаването им. Такива изчисления могат да се направят за органите на цялото тяло. Може да се изчисли също количеството енергия, която се изразходва при движението на всеки орган. Това са отвлечени истини. В бъдеще, когато дойдете до положение да разбирате тези истини, ще знаете как да устроите живота си. Какво става днес? Жената очаква на мъжа си, той да работи, да и остави пенсия. Какво ще стане ако държавата един ден фалира, или мъжът не може да и осигури пенсия? Всичко може да се измени. На земята нещата не са абсолютни. Тогава, на какво може да се разчита? Съществува един велик Божествен закон, в който няма никакво изключение. Той регулира отношенията между всички хора. Това е велик математически закон. Животът на всички народи и общества се движи по тоя определен математически закон. Виждам, че всички народи, в края на краищата, ще стигнат до целта, която този закон е определил. И вие, с всичките си недоразумения, ще се пробудите и ще стигнете до тази цел. Тогава няма да бъдете в тези тела; няма да ходите на два крака; нито на четири крака; нито като птиците да хвъркате. Как ще се движите тогава? Кажете ми, как се движи светлината: с два, с четири крака или с криле? Въпреки това, от светлината излизат всички същества, които пътуват из цялото пространство. Всеки светлинен лъч е живо същество, което се простира от слънцето до крайния предел на земята. Щом стигне до крайния предел, той се свива, прибира се. След него излиза втори лъч.
– „Възможно ли е това, което ни се говори?“ – Възможно е, ако се разбере животът. Единственият въпрос, върху който няма спор, това е животът. Философите спорят върху всички въпроси, но щом дойдат до живота, всички го схващат еднакво. Животът подразбира всички благоприятни условия, чрез които се изразяват човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. За да се разбере животът, нужна е жива вяра по отношение на самата реалност – да не гледаме на нея като на нещо отвлечено. Бог е великата реалност. Той е невидим, защото вие сте Го направили такъв. Вие се движите в противоположна посока на Него. Затова е казано: „Бога никой никога не е видял“. Вярно е, без светлина човек не може да види Бога. Бог е истинската светлина, няма какво да виждаме. Видимото не може да се види. Светлината не може да се види. Тя разкрива нещата, прави ги видими, но тя самата не може да се види. Мярката, с която определяте реалността, не може да се измерва. Единицата, като мярка на нещата, не може да се измерва. Следователно, Бог е невидим. Той е единица, с която мерим всички неща. Речете ли да Го измервате, ще изгубите всички съотношения на нещата. Идеята ви, че Бог е невидим, се потвърждава с мисълта за греха. Казвате: „Грешни сме, затова не можем да видим Господа“. Не е така. Вие не виждате Господа, защото Той, сам по себе си, е реален, с нищо не се измерва. Казваш: „Като любя, любовта ми реална ли е?“ Обичаш едного, обичаш другиго и питаш, любов ли е това. Какво нещо е любовта? При любовта се забелязва слабо повишаване на температурата. Това разширява нещата. Премерете врата на момата, преди да се е влюбила; премерете врата и, когато се влюби. Във втория случай ще забележите слабо разширяване на вярата, поне на един милиметър. Също така и ръцете и се разширяват.
И тъй, всяко увеличаване, разширяване или придаване към организма наричаме любов. Дето няма разширяване в организма, там любовта отсъства. Казваш: „Религиозен човек съм“. – Премери врата и ръцете си и виж, има ли някакво разширяване. Ако има, религиозен си. – „Аз съм политически деец.“ Премери врата и ръцете си и виж, има ли малко разширяване. Тия неща могат поне лесно да се проверяват. Лесно е да се говори, че някой бил политически деец, общественик; че направил добрини на България. – Направил добрини! Пет принесъл, сто отнесъл. Това били добродетелни хора! Едно време правел добрини. – Не, в наше време какво е направил. В сърцето ви всякога трябва да стават промени – да се дойде до едно рационално число. Днес започваш една работа, на другия ден я отменяш. Казваш: „Решил съм да живея чист, благочестив живот“. На другия ден се натъкваш на препятствия: слагат те в огнената пещ. Ти отлагаш намерението си и казваш: „Днес не е време за това“. Ти си от бързите хора. Ония, които са ненавременно родени, които бързат, скоро умират. Но и ония, които не бързат, и те умират. Който се ражда навреме, само той не умира. Ето защо в сърцата ви трябва да стане коренна промяна. Любовта ви не трябва да бъде променлива като вятъра; тя трябва да бъде трайна, непроменлива.
„Трима младежи паднаха вързани в огнена пещ.“ Интересно е, че, след като хвърлили трима момци, видели и четвърто лице в пещта. Царят запитал: „Нали бяха трима души? Кой е четвъртият между тях?“ – Това е единият милиметър, с който се разширили, т.е. присъствието на Любовта. Царят заповядал да ги извадят от пещта, да кажат какво има там. Той казал: „Там има някаква реалност“. Питам: Де е вашата реалност? Като говоря по тоя начин, някои изопачават думите ми, но това нищо не значи. Аз зная обратния закон. Когато положителната истина се превърне в отрицателна величина, аз взимам още една отрицателна величина и, от две отрицателни величини, образувам една положителна, както при умножението в алгебрата. Например, някой ви обиди. Той превръща положителната величина в отрицателна. Кажете: „Заслужавам тая обида“. Значи вие отговаряте на отрицателната величина с отрицателна и така получавате положителна величина. Който ви обидил, ще почне да се извинява. Така вие се домогвате до оная велика истина, при която хората престават да ви обиждат. – Кога обиждат жената? – Когато няма мъж. Щом има мъж, никой не я обижда. Под „мъж“ разбирам ум. Следователно, когато имаш ум, никой не те обижда. Когато истината е в тебе, никой не те обижда. С други думи казано: Когато Бог живее в нас, никой не ни обижда. Ето защо вие трябва да се стремите да намерите Оня Господ, Който живее във вас. Казвате: „Ние сме опитали тоя Господ. Той всякога ни е помагал“. – Уверени ли сте, че Той ви е помагал? Утре може да се разколебаете във вашето вярване. Някои от вас вярват в мене повече, отколкото в Господа. Те казват: „Тъй ни говори господин Дънов“. Обаче, каже ли някой нещо лошо за мене, и те ще потвърдят същото. Така постъпиха и с Христа. Посрещаха Го с финикови вейки, викаха: „Осанна във вишних!“ След три дни викаха: „Разпнете Го!“ – Това не е убеждение, това не е никаква религия. Докато обществениците и религиозните хора променят убежденията си всеки ден, всякога ще има актьори на сцената, всякога хората ще се опозоряват. Така е писал вашият баща.
Коя черта от характера на тримата момци заслужава внимание? – Смелостта им да влязат в огнената пещ. Сега и вие се намирате пред изпита да влезете в пещта, да се изчистите, за да дойде четвъртият. Той е единият милиметър, с който сте се разширили. Влезте в пещта без никакъв страх, без никакво движение отвън. Вътре, в душата си може да се движите, но не и отвън. Като срещнете една красива мома, усмихвате се; като срещнете грозна мома, мръщите се. Жената символизира душата. Докато гледате на нея като на външна форма, всякога ще грешите. Казвате за някого, че е грозен; за друг, че е лош. Нито едното е вярно, нито другото. Това са временни прояви, които не определят човешкия характер. Истинският човек се познава тогава, когато душата му се пробуди и започне да мисли за Господа. Той лесно решава задачите си и помага, както на себе си, така и на своите близки.
Питам: Като ме слушате толкова години, какво сте научили? Много неща сте научили, но, въпреки това, се намирате в положението на оня иманяр, който се домогвал до деветте знака, а търси десетия – последният знак. Казвате: „Да четем книги, може да е писано някъде за десетия знак“. – Никъде не е писано за тоя знак – нито в свещените книги, нито в светските. Аз съм намерил тоя знак. Ако влезете в моята стая, ще ви кажа де можете и вие да го намерите. И като влезете в стаята ми, ще кажа само на оня, който се отрекъл от всичко, т.е. който се е самоотрекъл от живота. Престанете да мислите за всякакви обиди. Мислете, че сте дошли за пръв път на земята. Бъдете добре разположени към всички хора. (Учителят написа във въздуха някаква формула.) Ето, дадох ви тайната на тоя въпрос. Знаете ли на какво прилича това?
В Индия живял един голям философ, който можел да се разговаря с движения на ръцете и пръстите си. Той срещнал един прост човек, който му казал, че знае също да се заговаря с движения на ръцете. Философът си казал: „Ето един човек, с когото ще си поговоря“. Философът вдигнал единия си пръст нагоре, простият човек вдигнал двата си пръста. Философът прострял едната си ръка с пръсти, обърнати надолу; простият човек също прострял едната си ръка, но с пръсти, насочени нагоре. Като запитали философа какво говори с простия човек, той казал: „Аз му посочих единия си пръст, с което му казах, че съществува само един цар в света – Бог. Той ми отговори: „Двама царе съществуват – Бог и царят на нашата държава“. После му казах, че ще вали изобилен дъжд. Той ми отговори, че след тоя дъжд ще поникнат всички растения, ще цъфнат всички цветя“. След това запитали простия човек какво разбрал от разговора с философа. Той казал: „Философът се закани да ми извади едното око. Аз казах, че ще му извадя двете очи. После той каза, че ще излезе срещу мене с пет души войници; аз му отговорих, че ще изляза срещу него с други пет души“. Казвам: Опасен е езикът на предполагаемите числа. Формулата, която ви написах, ще бъде разбрана за вас, когато се освободите от частната собственост, от всяка завист, омраза и започнете да мислите, че сте дошли за пръв път на земята.
И тъй, истинската реална величина, това е висшата Любов, която няма нищо общо с обикновените човешки чувства и разположения. Тая Любов се познава по това, че когато се докосне до глупавия, прави го умен и мъдър; когато се докосне до мъртвия, той възкръсва и оживява; когато се докосне до прокажения, проказата веднага изчезва; когато се докосне до обезсърчения, обезсърчението му изчезва. Висшата Любов върши чудеса. Дето мине, тя твори и пресъздава. Тая Любов трябва да се изучава! Всички знания на човечеството, събрани от осем хиляди години, не могат да се сравнят с най-малката проява на великата Божия Любов. Следователно, има още много да учите. Вие сте се пробудили вече. Бъдете смели! Не се поддавайте на никакви съмнения и подозрения. Каквото и да ви говорят, бъдете верни на своя ум, на своето сърце и на своята воля; бъдете верни на своя дух и на своята душа. Това е първият принцип. Щом сте верни на себе си, ще бъдете верни на всички; ако не сте верни на себе си, не може да бъдете верни и на другите. Някой казва: „Ти трябва да ми бъдеш верен“. – Аз поставям въпроса другояче: Верен ли си на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля; верен ли си на твоя дух и на твоята душа? – Верен съм. – Щом е така, ще бъдеш верен и на мене. Започнеш ли да отклоняваш отговора, на твоята вярност не може да се разчита. Момък пише писмо на една мома. Напише няколко реда, сложи многоточие; напише още няколко реда, пак многоточие. Многоточието е ирационална величина. Тоя момък работи с няколко неизвестни. Казвам: Приятелю, трябва да превърнеш тия числа. Между вас трябва да се установят правилни отношения. И момата пише писмо на момъка. През всеки два–три реда поставя многоточие. Превеждам нейното писмо: „Наистина, ти си добър, учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата...“ Многоточието означава: Аз съм дама от високо общество, ти не можеш да изпълняваш моите изисквания. Като чете писмото, той се спира, мисли какво иска да каже тя с многоточието. – Много проста работа. Точките са пари, златни колелца, английски или американски. Казваш за двама млади: „Много се обичат тия млади“. – Погледнете писмата им, да видите, на колко места има многоточия. Който се жени с многоточие, свършва пак с многоточие. Женете се така, че нито едно многоточие да не влиза в писмата. Думите „ако“ и „прочие“ ще изхвърлите навън. Речта ви трябва да бъде определена. Кажете: „Аз ще ти бъда верен тъй, както съм верен на своя ум, сърце и воля, както съм верен на своя дух и душа“. – Тогава дайте ръката си. Това е характер! И да не ни избави нашият Бог, ние трябва да сме готови да жертваме всичко за Него.
„Трима младежи паднаха вързани в огнената пещ.“ Те са познавали истината, затова четвъртият слезе между тях, за да види какво става. Те били девствени души, три възвишени ангела, въплътени на земята, нито като мъже, нито като жени. Питам: Слизал ли е вашият ангел при вас? Това е въпрос, на който не можете да отговорите. Казвате: „Да видим още какво има да ни се каже“. Аз ви казах една от великите истини на живота. Казвате: „Чакайте!“ – Няма какво да се чака. Оня, който тръгва на път, казвали на трена: „Чакай!“ Когато учителят преподава, учениците са приготвили вече тетрадките си. Трябва ли да кажат на учителя си да чака малко, докато извадят тетрадките си? Те трябва да бъдат на местата си поне пет минути по-рано. Слънцето не чака! И тъй, освободете се от всичко, което ви спъва. Аз виждам в умовете и сърцата ви толкова изопачени мисли и чувства, че сам се чудя с какъв маркуч да ги изчистя отвътре. Че ще се очистите, че ще минете през огън, че ще паднат връзките ви, в това не се съмнявам. Важно е да не минавате през излишни страдания. Задайте си въпроса: Бихте ли издържали изпита на тримата момци? Не бързайте да отговорите; не бързайте да кажете на някого, че го обичате. Любовта не бърза. Тя и не говори. Тя казва и върши. Кажеш ли на някого, че го обичаш, аз ще те запитам: Готов ли си да дадеш за него всичко? – „А-а-а!“ Тогава няма защо да казваш, че го обичаш. Или всичко ще дадеш, или нищо. Който търси Любовта, трябва да даде абсолютно всичко.
Казвам: Влезте в хармония с цялото Битие. Ще ударите с нож да прережете всички стари връзки и да кажете: „Всичко отново!“ Не казвайте, че се отвращавате от своето минало. Върнете се в него и благодарете за всички страдания, които сте минали. Целунете ръка на оня, който ви е мушнал с нож. Целунете ръка на оня, който ви е взел парите. Който ви е мушнал с нож, искал да изтече кръвта ви, за да не извършите голямо престъпление. Който ви е взел парите, той ви освободил от разврат. Ще приведа следния разказ: Един богат търговец имал две деца – момче и момиче, които оставил на грижите на свой слуга, в когото имал пълно доверие. След време той умрял. Слугата намислил да лиши от наследство малките наследници, затова ги продал роби. След големи страдания, скитания и лутания, щастието се усмихнало и на тях. Момичето пораснало, станало красива мома и след време се оженила за царския син на съседното царство. Така тя станала царица. След дълги лутания и момчето успяло да заеме високо положение в държавата. Царят на тая държава воювал със съседния цар, дето живял техният предишен слуга, който завладял наследството им. Синът на търговеца решил да иска сметка от техния благодетел – слуга. И започнал да го търси из цялото царство. Най-после той го намерил. Слугата живеел богато и охолно с жена си, с петте си дъщери и синове. Сестрата, като научила от брата си за положението на техния бивш слуга, разказала цялата история на мъжа си. И двамата решили да го хванат и заслужено да го накажат. Не се минало много време, слугата изгубил едно след друго дъщерите си, а после и синовете си. Четирите сина били отвлечени далеч някъде. След това пропаднали къщите, имотите, нивите на слугата. Започнал и добитъкът да умира, докато един ден останал съвършено сам, беден, окъсан. Той си казал: „Защо ми даде Бог толкова наказания?“ Най-после му дошла мисълта, че наказанието му е, че направил престъпление, като продал децата на своя господар. Казвате: „Това е разказ“. – Да, разказ, който става всеки ден в живота.
Питам: Не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господар? Де е вашият дух? Де е вашата душа? Не сте ли ги продали? Казано е в Писанието: „Какво се ползвам, ако спечеля цял свят, а продам душата си?“ Страданията реформират човека. Те събуждат висшето му съзнание, докато най-после той реши да води чист и светъл живот. Това, което става сега в света, се дължи на вашите деца, които ви изпращат отгоре наказания. Кажете ми кой слуга или господар, коя жена или кой мъж не са изневерили на Бога? Няма човек, който да не е изневерил на Бога, и то не само за момент, но през целия си живот. Кой е бил честен и искрен към Бога? Ето защо на всички хора казвам да се облекат във вретище и да заживеят по нов, духовен начин. Казвате: „Ние сме от високо произхождение. Ние, българите, сме измъчвани от съседните народи“. – Оставете това! Всички хора, всички народи, заедно със своите свещеници и проповедници, всички мъже и жени са вършили големи престъпления. Всички трябва да се обърнете към Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили много престъпления, отдалечили сме се от Тебе. Искаме да започнем нов, чист живот“. – Вретище на всички! Покаяние, а не насилие! Престанете вече – тоя да колите, оня да бесите! От всички се иска покаяние, а не от един! Откажете се от всички богове и заживейте с новото разбиране на великата Любов. Какво правите сега? Делите се на православни, на хора от нови учения. Сложете рязко ножа на старото и кажете: „Всичко, или нищо!“
Казвате: Добре ни говориш, но чакаме добри условия. Какви ще бъдат тия условия? Утре ще дойдат червейчета да изядат всичко, което имате. Ако гърците ви наричат дебелоглави, не може ли главата ви да изтънее? Като ме слушате, някои от вас се огорчават, наскърбяват и казват: „Прекали го много!“ – Вие не прекалихте ли? Ако има приятел, който ви казва истината, това съм аз. Посочвам ви пътя, който трябва да следвате. Да забравим миналото! Да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големите страдания! Да забравим грешките и да заживеем с добродетелите си!
Питам ви сега: Има ли хармония между вас? Де е хармонията? В Православната църква я няма. В Евангелската църква я няма, в Будическата я няма, в Новото учение – също. Тук идват много хора, но със стария си багаж. Не приемаме такива. Ако старото влезе тук, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живеем в името на великата Любов и, като каже някой, че ви обича, да знаете, че обича. И ако някой каже, че ще направи нещо, да знаете, че ще го изпълни както обещава. Казвате: „Няма условия за това“. – За доброто всякога има условия. Не мислете, че Бог иска това от вас. Той гледа спокойно на всичко и казва: „Моите деца спят още. Лош сън сънуват“. Детето спи неспокойно и вика в съня си. – „Какво има, мама?“ – „Сънувах нещо лошо.“ – „Какво сънува, мама?“ – „Гонеха ме.“ – „Няма нищо, сън е това.“ На сутринта майката казва: „Снощи детето ми сънува лош сън. Умът му щеше да изхвръкне от страх“. И аз казвам: Няма нищо, мама, сън е това! Но Господ казва: „Спят моите деца и лоши сънища виждат“. Казано е в Писанието, че в последните дни ще пророкуват.
Желая на всички да пророкувате и видения да имате. Така да заговори във вас Любовта. Тя още не е дошла между вас. Не искам да ви обезсърчавам, но казвам веднъж завинаги да сложите кръст на миналото. Не забравяйте миналото, но кажете: „Започвам в името на Любовта. Отварям нова страница в живота си и, колкото съм бил лош, толкова добър ще стана. Ще градя в името на Любовта и ще подам ръка на всички“. Нека се носи живото Слово по цял свят! Бог, Когото ви проповядвам, е особен. Никога не сте слушали Неговия глас. Никога не сте виждали Неговото лице. Той не живее в църкви, нито в Ерусалим. Той слиза от своето жилище и иде между вас. Обърнете се към Него, а не към мене. Заблуждение е да се кланяте на човека! Ето една истина. Някои казват, че трябвало да вярват в мене. – Не вярвайте абсолютно в никого. Това да не ви обижда. Не вярвайте и в мене, не вярвайте и в себе си. Това не значи да нямате вяра в нищо, но обръщам погледа ви към Бога. Вярвайте в Божията Любов, която урежда всички неща. Това е великото и мощното в света.
Желая всички да станете безверници. – „Тогава?“ – Ще ликвидирате с всичко старо. – „В какво да вярваме?“ – В Любовта, в онази единица, която променя всички величини, която осмисля живота и слага основа на новия живот. Изхвърлете от ума си всички философи, които са говорили за Бога, и кажете: „Искаме да видим тоя Бог, Който иде за пръв път по новия начин в света. Искаме сами да Го видим с очите си, без никакви посредници“. Това се отнася до ония, които се отказват от частната собственост, от своето минало, а не за ония, които казват: „Да си помислим малко!“
Върнете се сега по домовете си и носете в умовете си мисълта за Седрах, Мисах и Авденаго. Началните букви на тия имена са „С“, „М“, „А“. Каква французка дума бихте образували от тия букви? – „C'est moi.“ На български бих образувал думата „семена“. На кой Господ искате да служите сега? Ще кажете, че искате да служите на Господа Исуса Христа, Който е живял преди две хиляди години на земята и бил разпнат на кръст. Радвам се, че вярвате в Христа, но де са плодовете на вашата вяра? Нали на кръста Христос каза: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят!“ Защо след тия думи още имате грехове? Какво направиха европейските народи, последователи на Христа? Казаха ли те, като Христа, същите думи, когато бяха разпнати на кръст? Свещениците казаха ли като Христа? Сега се събират на конференции да оправят работите си. – Не, с лъжа светът не се оправя. Един ден ще държа беседа, в която ще докажа математически защо светът не може да се оправи с лъжа. Ще докажа как се е създала лъжата като величина.
Обърнете се към вашата душа, да намерите оня живот, който още не е бутнат и за който нищо не знаете. Обърнете се към себе си и започнете новия живот. Върнете се по домовете си и започнете да работите, без да говорите. Новият живот ще произведе потресаващо действие върху вас и ще ви преобрази. Няма да се объркате, но ще станете герои. Нова сила ще се влее във вас и ще трансформира условията, в които живеете. Вашият вътрешен свят ще се измени, а с това, заедно и целият външен свят. Тогава Господ ще каже: Понеже вие се изменихте и аз ще изменя отношенията си към вас. Това значи да дойде мирът на земята.
Върнете се по домовете и намерете, де са вашите Седрах, Мисах и Авденаго. Единият живее в ума, ще го търсите на небето. Другият живее в сърцето, ще го търсите в астралния свят. Третият живее на земята. Четвъртият иде сега отгоре. Понеже страданията ви са големи, Бог изпраща своя лъч и казва: „Голям вик се чува от земята“. Иди да видиш, какво става там, за да се сложи край на тия страдания! Като ме слушате сега, някои казват: „Говори ли истината тоя човек, или ни замотава?“ – Това, което ви говоря, може да се опита. Аз съм ви давал различни методи, препоръчвал съм ви много опити, но досега никой не ги е направил, за да опита силата им. Много опити сте правили, но не и тоя, сериозният, решителният опит. Понеже ви казах да не вярвате в никого, няма да вярвате и в себе си. Не се обезсърчавайте. Казвам ви да не вярвате в това, което сте днес. Вярвайте в онова начало, което някога е живяло във вас – в Божественото начало. Не какви сте днес, но какви сте били първоначално, при създаването на света. Върнете се в онова време и кажете: „Това сме ние“. Като дойдете до това състояние, тръгнете напред.
Приемете Любовта, която иде вече в света. Тя ще ви направи щастливи. Тя ще ви покаже де са вашите възлюбени. Нали сега сърцата ви говорят от любов? Казвате: „Сърцата ни туптят“. – Сърцата ви туптят, но вашите възлюбени ги няма още. Те сега слизат на земята. Вие виждате само техните отражения, затова се разочаровате и казвате: „И моят възлюбен има слабости“. – Да, истината още не е в тях. Когато дойдат възлюбените ви отгоре, тогава ще разберете истината.
Питам: Обиждате ли се от това, което ви говоря? Ще ме държите ли отговорен за думите ми? Аз не обичам да нося отговорност за това, което говоря. Искам още сега да си платя. Не искам да кажа особеното си мнение, но искам още сега да се отплатя. Казвам: Този е истинският път, но само за чистосърдечните, които искат да се развиват и да живеят при новите условия. Изведнъж не може да хвръкнете горе, обаче, новият живот изисква ново разбиране. Природата не търпи нищо старо. Не е възможно в бъдеще да живеете като гъсеници и буби. Ония, които идат след вас, могат да живеят като вас, но вие не можете да живеете по стар начин. Влезете ли в пещта, оковите ви ще падат. Сега всички сте в пещта.
Желая, на всички да паднат оковите! Да дойде четвъртият между вас и да кажете: „Няма друг Бог, като този на Седрах, Мисах и Авденаго. Няма друг Бог като Този, Който слага ред и хармония между всички братя, сестри и приятели. Няма сила подобна на Любовта“. Щом е така, приемете Любовта съзнателно, според законите на абсолютното отричане. Когато се отказваш от дявола, църквата те пита: „Отричаш ли се от дявола?“ – „Отричам се.“ Това значи да не вярваш в дявола, който е наредил всичко в света. Той обхванал Божествените работи, държи ги в ръцете си и под тях поставил своя подпис. Кажете си: „Отричаме се от всичко старо, от всичко дяволско“.
И тъй, няма Бог, като Бога на Седрах, Мисах и Авденаго. Желая да се върнете към вашия Бог. Той е и мой Бог. Моят Бог е и ваш. Той е един. Откак светът съществува, за пръв път Той праща един лъч към синовете на човечеството и казва чрез пророка: „Обърнете се към мене. Приемете моята любов. Сложете моя закон. Внесете братството навсякъде. Сложете насилието настрана. Ни помен от лъжата! Събудете се, мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела“.
Желая на всички, като се върнете по домовете си, да се откажете от миналото, че като дойдете следната неделя, поне една десета от вас да сте излезли от пещта.
Напред, другари! Напред! Сражението е ваше. Не се колебайте!
Сега вие стоите и се питате: „Как ще стане тая работа?“ – Напред, нищо повече! Така се каза и за войната: „Напред!“ – и войната се започна. За всяка работа се казва: „Напред!“
Социалистите казват: „Напред, другари!“ Аз казвам: Напред, братя! Напред, българи! Ще дадем главното сражение по всички правила! Ще открием огън, артилерия по всички правила. Напред! Да живее Братството! Амин!
Единственото нещо, което отсега нататък ще живее, това е Братството. То ще владее над всичко. Който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на Новото Царство на земята.
Беседа от Учителя, държана на 17 април 1921 г. в София
|
