„А Той рече: Още по-блажени сѫ, които слушатъ Словото Божие и го пазятъ.“(Лука, гл. 11, ст. 28) Въ по-горния, 27 стихъ на същата глава се казва: „И когато Той говореше това, една жена отъ народа въздигна гласъ и рече му: „Блажена е утробата, която те е носила и съсцитѣ, които си сукалъ.“
Христосъ казва: „Още по-блаженъ е онзи, който слуша Словото и го пази и изпълнява“.
Силата на кой и да е композиторъ, артистъ, виолонистъ, художникъ, скулпторъ или какъвъ и да е човѣкъ стои не само въ заченатата идея въ ума му, въ даденъ моментъ, но въ изпълнението, реализирането на тази идея. Всички вие сте богати на идеи. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не е богатъ на идеи. Много пѫти си мислите, че ако започнете да говорите за идеитѣ, които ви пълнятъ, ще ви сѫ потрѣбни години, но въ сѫщность, държите 2–3 бесѣди и всичкиятъ ви материалъ се изчерпва, т.е. като идеи той не е изчерпанъ, а само като форми, въ които се реализирва. Всѣки отъ васъ може да излюпи по 600 пиленца, но въпросътъ е да ги отхрани, да ги отгледа, а не само да ги излюпи. Въпросътъ за идеитѣ повидимому е простъ, но важно е излюпването и отхранването на пилетата.
И тъй, всички ваши заченати мисли, желания и благородни стремежи, не трѣбва само да се заченатъ, но и да се реализиратъ, да се изпълнятъ. Различието между реализирането или изпълнението на една идея и нейното отлагане, произвеждатъ два противоположни резултати. Характерътъ на човѣка закрѣпва въ изпълнението на каква и да е идея, а отслабва, когато се отлага изпълнението на идеята. И тъй, неизпълнението на идеитѣ иматъ обратни удари върху характера на човѣка. Какъвъ ще се родишъ за въ бѫдеще, това зависи отъ сегашния ви животъ, защото гениитѣ, великитѣ хора, които се явяватъ въ свѣта, не сѫ пилци, които сега се излюпватъ. Нѣкой казва: „Какъ бихъ желалъ да съм гений, великъ човѣкъ!“ – Да, но трѣбвало е да работишъ въ миналото си върху всичкитѣ си възвишени мисли, като ги реализирашъ, като ги изпълнявашъ.
Словото, това е реализиране на Божественитѣ мисли. Знаете ли колко милиони години сѫ употрѣбени, за да се образува сегашното Слово? Милиони, милиони години сѫ употрѣбени. Много ясновидци и нѣкои отъ умрѣлитѣ, които се качватъ въ висшитѣ полета, намиратъ, че този свѣтъ тамъ е безмълвенъ, т.е. те считатъ го като свѣтъ на абсолютно мълчание, защото е идеенъ свѣтъ. Който е ходилъ тамъ и слѣзе отново на земята казва: „Повече не отивамъ на този свѣтъ!“ Защо? – Защото тамъ владѣе ужасно мълчание, всѣки живѣе за себе си. Тъкмо тукъ, обаче, е най-голѣмото заблуждение. Божествениятъ свѣтъ не е свѣтъ на мълчание, а свѣтъ на хармония, свѣтъ на говоръ и то какъвъ красивъ говоръ! Но, за да разбере човѣкъ всичко това, трѣбва да притежава органи, чрѣзъ които да схваща висшитѣ вибрации на Божественото Слово.
Въ окултната литература срѣщате, че свѣтоветѣ се дѣлятъ на разни полета, които сѫ наименувани различно: физическо, астрално, нисше ментално, ментално, каузално и др., турятъ имъ различни имена. Но коя е причината за създаване на физическия свѣтъ, защо е нареченъ така, защо другиятъ свѣтъ е нареченъ астраленъ, какво съотношение има между чувствата и дѣйствията или между мислитѣ и чувствата или между мислитѣ и причинитѣ, не се знае. Това е една дълбока философска мисъль, за която нито съврѣменнитѣ християни, нито вие, които ме слушате, ще можете да я разрѣшите. Всѣки свѣтъ е опрѣдѣленъ отъ степеньта на развитието на извѣстни разумни същества, които живѣятъ тамъ.
Всѣка форма, която сѫществува въ този свѣтъ е признакъ на разумна сила, която е работила по-рано и я създала. Всѣко ограничение, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това ограничение има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си граница. Ако нѣкой дойде задъ вашата градина и се огради съ колци, това показва, че тамъ има живо сѫщество. Ако дойда въ вашата кѫща и намѣря заключено, какво показва това? Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени, азъ вадя заключението си за културата на този градъ. Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже. Когато мѫжетѣ въ единъ градъ носятъ дълги бради и отъ това правя своето заключение. Мѫжътъ не обича брадата жена. Защо? Той казва: „Азъ се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!“ Жената казва: „Азъ не искамъ мѫжъ безъ брада и мустаци“. Защо жената иска мѫжъ съ брада и мустаци, а мѫжътъ иска жена безъ брада и мустаци? На какво се дължи това? Казвате: „Природата е наредила така“. Да, тъй е направила природата. Ако нѣкой дойде да ти обръсне главата, природата ли е направила това? Съврѣменнитѣ химици сѫ изнамѣрили разни течности, съ които като впръснатъ подъ кожата на лицето ти, направятъ инжекция и лицето ти почернѣва. Това природата ли е направила? Не е направила тѣзи нѣща природата, но ние искаме да хвърлимъ всичкитѣ си грѣхове върху нея. Не, въ природата нѣма грѣхове, нѣма глупости. Грѣховетѣ, глупоститѣ принадлежатъ на насъ хората и на ангелитѣ. Ще кажете: „И на ангелитѣ ли?“ Да, ангелитѣ, макаръ че сѫ културни сѫщества, но и тѣ грѣшатъ. Когато ангелитѣ правятъ грѣхове, положението на хората се затруднява още повече.
Защо мѫжътъ иска жена безъ мустаци и брада? Когато земледѣлецътъ вземе ралото си и отиде да оре, какво търси – гора или полета? Той казва: „Мене гора не ми трѣбва, не ми трѣбватъ бради и мустаци, искамъ нива, поле, гладки мѣста“. Когато нѣкой ще строи кѫща, той има нужда отъ греди, нему трѣбватъ бради и мустаци. Мѫжътъ оре, а жената гради; мѫжътъ обича полетата, а жената – горитѣ. Прѣведете тѣзи символи на вашъ езикъ.
Словото, това е човѣка безъ мустаци и брада. Въ небето, въ невидимия свѣтъ нѣма ни поменъ отъ вашитѣ бради и мустаци. Тамъ нѣма мустакати и брадати хора. Брадитѣ сѫ една необходимость за този свѣтъ, тѣ сѫ дикизиране на хората. Когато нѣкой човѣкъ иска да се покаже по-благороденъ, пуща си брада и мустаки. Хората казватъ за него: „Чудесенъ човѣкъ е!“ Но, като отиде въ небето, за неговата брада и мустаци петь пари не даватъ. Нѣма по-смѣшно нѣщо отъ брадатъ и мустакатъ човѣкъ. И момцитѣ, мѫжетѣ, като искатъ да се покажатъ по-солидни, да обърнатъ по-голѣмо внимание, гладятъ брадитѣ и мустацитѣ си. Мѫжътъ, като глади мустацитѣ и брадата си, съ това иска да каже на жена си: „Нали искашъ да градишъ кѫща, на вземи, азъ имамъ цѣла гора дървета, греди, сѣчи колкото искашъ, богатъ човѣкъ съмъ.“ Мустакатъ човѣкъ, брадатъ човѣкъ и богатъ човѣкъ, тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо.
За онѣзи отъ васъ, които сѫ рѣшили да живѣятъ разумно, трѣбва дълбоко разбиране на живота. Старитѣ хора казватъ за младитѣ: „Нека младитѣ си отживѣятъ сега, има врѣме за сериозно замисляне върху живота, ние вече сме отживѣли. Ние трѣбва сега разумно да живѣемъ.“ Азъ казвамъ, наистина старитѣ сѫ отживѣли, но ако младитѣ живѣятъ така и тѣ ще отживѣятъ. Отживѣване, отвѣване е едно и сѫщо нѣщо. Какво показва отвѣването на житото? Това показва, че то е отживѣло. Не трѣбва да се отживѣва, а трѣбва да се живѣе единъ разуменъ, смисленъ животъ, въ който да има вѫтрѣшна, Божествена хармония. Вие ще ми кажете: „Да, бихме живѣли така, но въ този свѣтъ, тъй грѣшенъ, тъй нечистъ, какъ може да се живѣе?“ Нашето положение не е по-лошо отъ това на млѣкопитающитѣ, ние сме хиляди пѫти по-добрѣ отъ тѣхъ. Всѣки човѣкъ чрѣзъ трудъ, чрѣзъ постоянство може да прѣодолѣе всички мъчнотии, които се явяватъ въ живота му. Има много лесенъ начинъ,за прѣодоляване на мѫчнотиитѣ. Въ Соломоновитѣ притчи се казва: „Мека дума смекчава, а остра ожесточава.“ Азъ казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ – смразява, уякчава.
Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. Какви сѫ били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сѫ били баща ми и майка ми, дали сѫ били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителитѣ си.
Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и сиромашия. Всички искате да бѫдете богати, никой не иска да е бѣденъ. Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ. Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота. А сиромашия му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро. Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ“. Разбра ли кои сѫ твои приятели? – „Не“. Тогава не си разбралъ и сиромашията. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Ако си разбралъ неприятелитѣ си, трѣбва да влѣзешъ въ борба съ тѣхъ. Сегашнитѣ хора осиромашѣха, извадиха ножоветѣ си и започнаха да се биятъ съ неприятелитѣ си. Слѣдователно, отъ ваше становище, сиромашията и богатството сѫ двѣ състояния, срѣщу които човѣкъ трѣбва да се бори, за да прѣодолее всички мѫчнотии, защото и въ богатството и въ сиромашията, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения.
Отъ това гледище има злини, които хората сами сѫ създали и вслѣдствие на това страдатъ. И когато хората страдатъ, това не е защото сѫ глупави, а защото сѫ много умни. Често българитѣ казватъ за нѣкого: „Напилъ се като магаре“. Че магарето не пие, азъ не съмъ видѣлъ пияно магаре. Отъ дѣ произлиза тази поговорка? Ако се каже за нѣкого, че се напилъ като магаре съ студена вода, това го разбирам, но иначе – не. Тази поговорка въ прямата и смисъль била такава: „Този човѣкъ не знае да пие като магаре“, а тѣ сѫ я изопачили въ форма: „Напилъ се като магаре“. Тѣзи народни поговорки, приказки сѫ тъй изопачени, че въ тѣхъ не може да се намѣри чистата истина. Ние трѣбва постоянно да сѣемъ, да сѣемъ навсѣкѫдѣ тази чиста истина, защото тя е отъ горѣ покрита съ хиляди подправки.
И тъй, много грѣшки сѫ създадени отъ глупавия, несъзнателния животъ на човѣка, но много грѣшки сѫ създадени и отъ знания, отъ съзнателния животъ на човѣка. Има и добродѣтели, които сѫ създадени отъ знанието и отъ съзнателния животъ на човѣка. Глупавиятъ и умниятъ човѣкъ се различаватъ по това: глупавиятъ човѣкъ, като направи добро, не иска отплата и като направи зло пакъ не мисли, че ще бѫде наказанъ, защото и въ единия и въ другия случай не съзнава ясно това, което [е] направилъ. Умниятъ човѣкъ знае всѣкога какво е направилъ – добро или зло.
Слѣдователно, когато минавате отъ едно състояние въ друго, то е за да изправите погрѣшкитѣ на несъзнателния си животъ и намѣсто да вземете поука отъ миналото си, често падате въ по-голѣми грѣшки. Въ какво седятъ тѣзи грѣшки? Вие искате да създадете новъ планъ за живота, нови разбирания. Въ този случай вие мязате на онзи царски синъ, който се влюбилъ въ една царска дъщеря и искалъ да се ожени за нея. И тя се влюбила въ него. Оженили се. Царската дъщеря имала голѣмо отвращение къмъ чесъна, малко да и помиришело на чесънъ, припадало и. Въ деня на вѣнчаването имъ били приготвили хубави ястия, но имало въ тѣхъ и чесънъ. Младоженецътъ харесалъ тѣзи ястия, увлѣкълъ се и си похапналъ повечко. Вечерьта, като отишълъ при своята възлюблена, тя усѣтила веднага миризмата на чесъна, скочила веднага и извикала на слугитѣ: „Събуйте скоро гащитѣ на този човѣкъ и го набийте добрѣ!“ – „Защо?“ – „Защото мирише на чесънъ.“ Той казалъ: „Щомъ е за чесъна, другъ пѫть ще зная, 120 пѫти ще мисля, докато се рѣша да ямъ чесънъ“.
Истината не търпи чесъна. Българитѣ много обичатъ чесънъ, но той е отрова. Ако прѣведете тази мисъль, въ ума ви ще се зародятъ мисли, които ще дадатъ извѣстна окраска на характера ви, ще произведатъ дисхармония съ хората, които ви заобикалятъ. И хората, които ви окрѫжаватъ може да иматъ въ себе си извѣстни елементи, които ви сѫ неприятни. Защо нѣкои хора ви сѫ неприятни? Защото въ тѣхната кръвь, въ тѣхнитѣ мисли има нѣщо, което не съотвѣтствува на вашия духъ. Ако обонянието ви би било силно развито и ви цѣлуне нѣкой човѣкъ, който е ялъ чесънъ, слѣдъ една година едва бихте се освободили отъ тази миризма. Ако ви цѣлуне нѣкой мѫжъ, който е ималъ намѣрение да убие нѣкого или да обезчести нѣкого, едва ли слѣдъ 10 години ще може да се освободите отъ прѣслѣдванията на тази цѣлувка. Съ една малка приказка ще направя сравнение, за да се изтъкне силата на нечистата цѣлувка или силата на грѣха изобщо.
Въ единъ монастиръ живѣлъ единъ светия, който пожелалъ силно да се види съ единъ свой роднина, който живѣлъ въ ада, за да му даде нѣкои наставления. Ангелътъ му казалъ: „Ти знаешъ ли, че ако дойде тукъ този твой роднина, това мѣсто ще се опропасти, ще се измѣни“. – „Нищо, за една минута само ще го видя.“ – „Добрѣ“, казалъ ангелътъ. Дошълъ роднината на светията, но този монастиръ се опропастилъ и светията трѣбвало да бѣга отъ тамъ. Вие мислите, че грѣхътъ е нищо, проста работа. Не, грѣхътъ е най-опасната отрова, най-голѣмия чесънъ въ свѣта. Понѣкога хората ядатъ чесънъ, защото нѣкои отъ елементитѣ, който живѣятъ въ тѣхъ, искатъ такава храна, затова той казва: „Хайде да ви дадемъ малко отъ тази храна.“ Азъ говоря на символиченъ езикъ. Чесънътъ е едно лѣчебно срѣдство и трѣбва да се употрѣбява само за болни хора. Когато нѣкой иска да дезинфекцира устата си или иска да помогне на болния си стомахъ или на слабитѣ си гѫрди, може да употрѣби чесънъ, но когато е здравъ, абсолютно се забранява чесънъ. На болни хора прѣдписвамъ чесънъ, на здрави – не; на болни хора прѣдписвамъ рѣпа, на здрави – не. Ако стомахътъ ти е разстроенъ, яжъ рѣпа, свари я и пий сока и, докато се поправи стомахътъ ти, но поправи ли се, не употрѣбявай повече. Ако стомахътъ ти е слабъ, пий само една чашка вино, но ако е здравъ – никакво вино не се позволява. Азъ говоря за ферментиралото, а не за сладкото вино.
Христосъ казва: „По блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото“.
За да може Словото Божие да внесе великитѣ, новитѣ идеи въ свѣта, трѣбва да ги почерпимъ отнѣкѫдѣ. Това може да стане само слѣдъ като влѣземъ въ хармония съ Великото, съ Божественото въ свѣта. Ако мислите, че тѣзи велики идеи ще ги почерпите отъ съврѣменния свѣтъ, лъжете се, той е безидеенъ. Покажете ми въ днешнитѣ вѣстници или въ съврѣменната литература нѣкѫдѣ нѣкаква нова идея. Това сѫ все стари идеи, все преживѣвания. Слушалъ съмъ и виртуози, посѣщавалъ съмъ разни концерти, но нигде ново, все старото повтарятъ.
Американцитѣ иматъ пѣсень: „Янки дудълъ“, тя е най-глупавата пѣсень, но като се запѣе, тѣ се възхищаватъ. Американцитѣ не сѫ музикални хора, тѣ не могатъ да се проявятъ въ музиката и затова старото си повтарятъ. Прѣди години тѣ извикаха единъ композиторъ чехъ да събере нѣщо народно отъ тѣхъ и да създаде американска музика. Защо не сѫ музикални хора? Защото сѫ много практични и всичко разглеждатъ математически. Единъ синъ американецъ отива при баща си на гости. Гостувалъ му той 31 деня и когато си заминавалъ, баща му казалъ: „Синко, ти прѣкара при мене 31 деня, всѣки день ти се падатъ два долара, значи за всичкото врѣме ще ми платишъ 62 долара.“ Синътъ отговорилъ: „Татко, имашъ грѣшка, три дни бѣхъ другаде гостъ, затова 6 долара ще извадишъ отъ смѣтката си.“ Ние казваме: „Културни хора сѫ американцитѣ.“ Да, културни хора сѫ, честно постѫпватъ, похвалявамъ ги. Но това не е още култура! Когато бащата иска да изиграе сина си и когато синътъ иска да изиграе бащата, нито бащата, нито синътъ сѫ културни. Когато бащата иска да народи синове и дъщери, за да му помагатъ и когато дъщерите и синоветѣ искатъ да стане бащата богатъ, за да ги осигури, нито бащата, нито синоветѣ и дъщеритѣ сѫ културни хора и нито бащата, нито дѣцата сѫ разбрали живота.
Съврѣменнитѣ християнски народи сѫ изопачили Христовото учение, изопачили сѫ служенето на Бога. Днесъ на църквитѣ се служи, а не на Бога. Църкви правятъ, икони позлатяватъ и други подобни. Банки отварятъ, лихви налагатъ, но всичко това не е сѫщественото. Сѫщественото нѣщо сѫ добродѣтелитѣ. Тѣ трѣбва да се садятъ и наслѣдяватъ. Днесъ лъжата навсѣкѫдѣ сѫществува, но горко ти, ако не отидешъ на църква, ако не те мироса попътъ. Всички казватъ за такъвъ човѣкъ, че не е православенъ. Смѣшно е това опрѣдѣление – православенъ! Кой е православенъ? Какъ ще се опрѣдѣли точно кой човѣкъ е математикъ? Математикъ е човѣкъ, който разбира добрѣ прѣдмета си, който може да рѣшава правилно задачитѣ, който му се изпрѣчватъ въ живота. Кой човѣкъ може да се нарече астрономъ, физикъ, химикъ, биологъ, астрологъ, социологъ и т.н.? Всѣки, който разбира прѣдмета си и рѣшава правилно задачитѣ си, може достойно да носи името си, съ което е кръстенъ, било като физикъ, химикъ или какъвъ и да е другъ.
Всички, който искатъ да прѣустроятъ обществото, трѣбва да разбиратъ законитѣ и начинитѣ, по който трѣбва да направятъ това. Нѣкои казватъ: „Ние сме рѣшили да прѣустроимъ обществото и нѣма какво да му мислимъ“. Не, трѣбва да се мисли! Птичкитѣ, когато ще мѫтятъ, най-напрѣдъ обмислятъ гдѣ и какъ ще съградятъ гнѣздата си, съграждатъ ги и послѣ снасятъ въ тѣхъ яйцата си. И днесъ, когато ние искаме да прѣорганизираме обществото, трѣбва да знаемъ какво искаме и послѣ да дѣйствуваме. Рѣзко трѣбва да се постави граница между старото и новото! Старото не може да се кърпи. Не може да се примиряватъ стари вѣрвания съ нови и стари истини съ нови истини. Прѣди всичко не може да се говори за стара и нова истина. Истината е една. Всѣки, който казва, че има стара истина, той не разбира Божествения законъ. Истината е една и тя е необходимость въ живота.
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази Словото.“ Словото, означава този разуменъ животъ, който се изявява въ правилни форми, въ правилни звуци. Въ този животъ всѣки звукъ, всѣка дума трѣбва да има смисъль. Правили ли сте опитъ да произнесете правилно нѣкоя дума и да опитате резултата? Напримѣръ, намѣрете звукъ, съ който да произнесете думата „здраве“ и наблюдавайте резултата. Въ окултната наука има ключове, на който се произнася всѣка дума. Ако намѣрите точния ключъ на думата „здраве“ и я произнесете три пѫти прѣдъ нѣкой боленъ, той ще оздравѣе. Само съ правилното произнасяне на всѣка дума ще провѣрите и силата, която се съдържа въ думата. Вие ще почувствувате силата на всѣка дума, тъй както когато вземете едно чърво, поставите го на крана на чешмата и пуснете водата да тече. Водата съ силата си ще измие наоколо всички нечистотии. Казвате: „Обичаме здравето, но Господь да ни го даде“. Да, ти си затворилъ ключоветѣ си и чакашъ Господь да дойде и да ти ги отвори. Искашъ да бѫдешъ здравъ, Господь казва: Научи се да произнасяшъ думата „здравъ“. Нещастенъ си, научи се да произнасяшъ думата „щастие“ и тя ще те направи щастливъ. Глупавъ си, научи се да произнасяшъ думата „мѫдрость“, „знание“. Вие стоите, искате да сте щастливи, умни здрави, а не сте се замисляли какъ може да бѫде това. Вие не сте подозирали дори, че отъ правилното произнасяне на тѣзи думи зависи вашето щастие, здраве и мѫдрость.
Мѫжътъ казва: „Жено, заколи за днесъ тази кокошка и я наготви! Знаешъ ли какъ да я сготвишъ?“ – „Не, милички, кажи!“ – „Слушай, ще я попаришъ, а послѣ изчистишъ, ще извадишъ вѫтрѣшностьта и ще я напълнишъ съ оризъ и стафиди, ще я зашиешъ, ще я запържишъ съ масло и малко лучецъ, но ще внимавашъ да не загори, та като се върна, ще я опитамъ.“ – „Слушамъ милички!“ Мѫжътъ си дохожда отъ работа, сѣда на масата, казва: „Е, слава Богу, хубаво е направила жената!“
Ако жената имаше търпѣнието да изслушва тъй дълго мѫжа си, ако той имаше търпѣнието да разказва какъ се готви пълнена кокошка, какъ да нѣматъ търпѣнието да изслушатъ и двамата какъ се приготвя щастието? Това е единъ методъ, това сѫ закони, който сѫществуватъ дълбоко въ нашата душа. Какъ ще наредите живота си, ако нѣмате щастие? Безъ щастие, животътъ ви ще бѫде редъ разочарования, редъ нещастия и тогава ще кажете: „Животътъ нѣма смисъль“. Азъ не говоря за свѣтскитѣ хора, а за васъ, които ме слушате. Колко пѫти и при най-малкитѣ изпити се спъвате, не може да ги издържите!
Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. Само въ разумния животъ може да има любовь, само между разумни сѫщества може да се проявява любовьта. Въ неразумния животъ нѣма никаква любовь. Вие казвате: „Трѣбва да се обичаме, трѣбва да се любимъ!“ За да се обичаме, най-напрѣдъ животътъ ни трѣбва да стане разуменъ и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко. Идването на разумната любовь трѣбва да се прѣдшествува отъ разумния животъ. Често съврѣменнитѣ хора се надлъгватъ. Тѣ не знаятъ истината. Онзи, който проповѣдва и онзи, който пише и онзи, който твори, всички не знаятъ истината, но се прѣдставятъ като че ли я знаятъ.
Има една приказка за надлъгванията на хората въ свѣта. Трима българи се събрали на една воденица. Имали съ себе си една кокошка. Сѣднали да вечерятъ, не знаятъ какъ да я раздѣлятъ, кому да се падне тя. Рѣшили да си легнатъ да спятъ и който отъ тѣхъ сънува най-хубавъ сънь, нему да се даде кокошката. Лѣгатъ си и тримата. Спали единъ часъ и се събудили, да разказватъ кой какво е сънувалъ. Първиятъ започва: „Като заспахъ, отидохъ на небето и какви ли не чудеса видѣхъ тамъ! Ангели съ бѣли одежди, всички весело пѣятъ, но какво пѣене“ и т.н. Вториятъ: „Азъ ходихъ на мѣсечината. Чудни работи видѣхъ тамъ!“ Третиятъ казва: „Азъ, като видѣхъ единия на небето, другия на мѣсечината, рекохъ си въ себе си, че тѣзи хора нѣма да се върнатъ отъ тамъ, станахъ и изядохъ кокошката.“
Сега едни ни залъгватъ, че сѫ на небето, втори на мѣсечината, трети ни каратъ да копаемъ, но въ всичко това нѣма никакъвъ смисълъ. Има извѣстни обществени задачи, който трѣбва да разрешимъ. Само единъ истински начинъ има за прилагане на правилния, разумния животъ. Този начинъ ще дойде, ще се наложи на всички хора. Какъ ще дойде? Всички хора ще изнемощѣятъ, ще се прѣвърнатъ на вода и слѣдъ това Господь ще ги прѣкара прѣзъ една много тънка цѣвь, ще ги прѣчисти, филтрува, докато добиятъ кристална чистота. Всички съврѣменни хора ще се прѣвърнатъ въ кристална вода, отъ тѣхъ нѣма да остане абсолютно никаква твърда материя, никаква брада, никакви косми. Прѣдставете си, че сега сте вода. Подъ „Вода“ разбирамъ чистъ човѣкъ въ своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Такъвъ човѣкъ навсѣкѫдѣ ще бѫде смѣлъ и рѣшителенъ. И наистина, нѣма сила по-голѣма отъ водата, тя всичко твори. Когато се прѣвърнемъ въ вода, ще бѫдемъ въ най-пластичното състояние, въ което се намираме.
А сега всички хора казватъ: „Бѫди твърдъ като мѫжъ, бѫди силенъ, якъ като желѣзо!“ Е, хубаво става и желѣзо и камъкъ, но нищо не излиза. Когато човѣкъ започва да изсъхва, става твърдъ, изгубва пластичностьта си и казва: „Моятъ умъ не може да побере това.“ Да, почналъ си да изсъхвашъ. – „Моето сърце не може да обича!“ – Почналъ си да изсъхвашъ. – „Азъ не мога да направя това.“ – Почналъ си да изсъхвашъ. Не, кажи: „Всичко мога да направя и горѣ отивамъ и долу отивамъ!“ Това значи да бѫдешъ герой.
Като ви говоря, че трѣбва да живѣете споредъ разумния животъ, вие казвате: „Ако живѣемъ по този начинъ, ще умремъ отъ гладъ.“ Да, казвалъ съмъ и другъ пѫтъ, че по който начинъ и да живѣете, колкото богати и да сте, всички отъ гладъ ще умрете. Дохожда день, гърлото засъхва, не приема нищо. Очитѣ гледатъ, гледатъ и тѣ се затворятъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да ни убѣдятъ, че ако вървимъ по правия пѫть, гладни ще умремъ. Не, ако вървите по кривия пѫть – гладни ще умрете. Ако живѣете съ тези криви разбирания, ще умрете отъ болести, бѣсилки, затвори.
Какви сѫ тѣхнитѣ разбирания, разбиранията на свѣта. Да се въвежда редъ и порядъкъ съ сѫдилища, съ бѣсилки, съ затвори, а то е цѣла анархия. Това не е Божественъ свѣтъ, това не е свѣтъ на хармония, това е свѣтъ на абсолютна анархия. Въ Господнята молитва се казва: „Да дойде Царството Твое, да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята.“
Вие мислите, че съврѣменниятъ свѣтъ е много наредъ и искате нему да служите, искате отъ него да бѫдете почитани, искате отъ него слава. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣци, а отъ Бога.“,Ако търсите слаба отъ хора чисти, който живѣятъ съ възвишени мисли и идеи, разбирамъ, но да търсите слаба отъ хора, който живѣятъ за себе си, това не разбирамъ, защото тѣ сами ще станатъ вода.
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Разумниятъ животъ седи въ това, човѣкъ да бѫде всѣкога чистъ, всѣкога здравъ. Въ древностьта единъ царь ималъ една дъщеря, която той намиралъ за много ексцентрична, своенравна, а въ сѫщность тя била много умна мома. Тя разбирала тъй добрѣ окултнитѣ закони, че могла да видоизмѣня лицето си, да му туря седемь шарки, т.е. да го облича въ седемь живи кожи. Като дошълъ първиятъ кандидатъ, царски синъ да иска рѫката и, тя му се прѣдставила въ червена форма. Момъкътъ я погледналъ, казалъ си: „Тази мома не е за мене.“ Царската дъщеря си казала: „И той не е за мене, не познава.“ Дошълъ втори царски синъ да я иска. На него се прѣдставила въ черна форма, като красива арабкиня, съ голѣми устни. – „Не е този моятъ идеалъ, сбогомъ“, си казали тѣ. Така се изредили шесть души, на всички се прѣдставила въ разни краски и никой отъ тѣхъ не я харесалъ. Най-послѣ дохожда седмиятъ, истинскиятъ и избраникъ, прѣдъ когото снела всичкитѣ си забрадки и му се прѣдставила въ такава форма, въ каквато се прѣдставя горѣ на небето.
Сега и вие търсите истината, но тя ви се прѣдставя понѣкога червена, понѣкога черна, понѣкога зелена, жълта, синя, въ всевъзможни цвѣтове, но това не е истината още. Когато видите израза на царската дъщеря, т.е. на истината, въ васъ ще стане такъвъ прѣвратъ, че цѣлъ свѣтъ да се събере, нѣма да може да ви мръдне нито 1/100 000 000 мм отъ пѫтя ви, тъй силни ще бѫдете. Свѣтътъ за васъ ще бѫде изметъ, всичко ще ви се вижда играчка и ще разберете, че животътъ е другъ.
Често правя наблюдения върху живота на мравкитѣ и върху други буболечки. Има едни черни буболечки, които, като срѣщнатъ по пѫтя си извержения отъ трѣвопасни животни, правятъ си чрѣзъ търкаляне топчици отъ тѣхъ и си играятъ съ топчицитѣ. Едната се изправя съ прѣднитѣ си крака на тѣхъ, другата съ заднитѣ, търкалятъ ги и т.н. Нѣкой като мине покрай мене и ме гледа какъ наблюдавамъ тази игра на буболечкитѣ, мисли си: „Не струва човѣкъ да се занимава съ такива работи.“ Казвамъ и хората много пѫти се занимаватъ съ такива топки, мѫже и жени си играятъ съ тѣхъ. За невидимия свѣтъ тѣзи топки сѫ извержения и цѣлъ животъ се занимаваме съ такива нечистотии. Учимъ се, но защо? Да станемъ учени, богати, да добиемъ положение въ свѣта, като владици, царе и т.н.
Смисълътъ въ живота не е тамъ. Смисълътъ въ живота е да бѫдемъ здрави, разумни, да намираме удоволствие въ всичко, което прѣживѣваме. Като ядемъ, като пѣемъ, като свиримъ, да знаемъ защо вършимъ това. Всѣко дѣйствие трѣбва да е разумно и да знаемъ защо става. Кажете ми какво казватъ лѣкаритѣ за съня, за яденето, колко часа трѣбва да се спи, каква храна трѣбва да се яде и т.н. Всѣки лѣкарь различно се произнася и за яденето и за съня. Нѣма единъ опитъ направенъ отъ лѣкаритѣ, който да е далъ отлични резултати.
Като дойде до църквата, пакъ различни мнѣния. Православнитѣ казватъ: „Повѣрвай въ Христа, ще бѫдешъ спасенъ, ти и домътъ ти.“ Евангелиститѣ казватъ: „Повѣрвай въ евангелската църква, ще бѫдешъ спасенъ“. Мохамеданитѣ казватъ: „Повѣрвай въ корана, ще бѫдешъ спасенъ.“ Питамъ, дѣ е истината, по колко начина може да бѫде спасенъ човѣкъ? Той може да бѫде спасенъ само по единъ начинъ и то по пѫтя на любовьта. Ние спасяваме хората чрѣзъ любовьта. Тогава казвамъ на всинца ви: „Възлюбете Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила и ще бѫдешъ спасенъ, ти и домътъ ти и народътъ ти и цѣлото човѣчество.“ Това е смисъла на живота. Възлюби Господа и прѣкарай тази любовь прѣзъ цѣлото си сѫщество! Тогава не само, че ще бѫдешъ спасенъ, но ще станешъ наслѣдникъ на Царството Божие.
Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ азъ?“ Моята диагноза е лесна. Питамъ те: Любовьта влиза ли въ сърцето ти, въ душата ти, въ ума ти и въ силата ти? Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. Всѣки отъ васъ може да се справи съ тази диагноза. Запитвате: „Ще влѣза ли въ Царството Божие?“ Вижъ, ако Любовьта е влѣзла въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата, ще влезешъ въ Царството Божие. Запитвате още: „Ще възкръсна ли?“ Вижъ имашъ ли любовь въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата си. Ако имашъ, ще възкръснешъ, ако я нѣмашъ каквото и да ти казватъ, лъжатъ те. Тъй седи великата истина отъ гледището на живота. Споредъ това, каквато любовь и да носимъ, трѣбва да я носимъ отъ цѣлото си сѫщество.
Нашата партия иде вече отгорѣ и ще ви обърнемъ на вода. Като дойдатъ комуниститѣ, ще ви взематъ кѫщитѣ имотитѣ, всичко, а ние като дойдемъ, ще прѣвърнемъ свѣта въ вода, ще изчистимъ и попове и владици и комунисти, ще туримъ всичко подъ еднакъвъ знаменатель. Слѣдъ това ще започнемъ да образуваме рибитѣ, птицитѣ, новитѣ млѣкопитающи, като волове, кончета и най-послѣ ще образуваме новия човѣкъ и ще го поставимъ пакъ въ рая. Велика програма имаме ние! Тѣзи шапки, бради, мустаци, кости, мускули, дробове – всичко ще стане на вода. Ние сме опасни хора. Най-страшнитѣ хора въ свѣта, това сме ние. Получили сме вече послѣдната телеграма отъ слънцето. Отъ тамъ сѫ насочили своята артилерия къмъ земята и съ това ще създадатъ въ умоветѣ на всички хора коренни промѣни. Нѣма да остане глава на земята, която да не узрѣе.
Въ Индия има слонове, извѣстни съ своята упоритость. Но индийцитѣ сѫ намѣрили модусъ да ги укротяватъ лесно. Хванатъ слона обърнатъ го нѣколко пѫти на гърба му и съ това, въ петь минути толкова много се укротява, че е неузнаваемъ. Така сега и Господь ще направи, ще хване всички хора – мѫже, жени, свещеници, проповѣдници, учители, сѫдии, ще ги обърне нѣколко пѫти на гърба имъ и ще ги прѣтъркули въ водата. Тѣ ще кажатъ: „Господи, познахме Те.“ Въ водата нѣма частна собственость. Ще ми кажете: „Ние ще дочакаме това нѣщо, ще бѫдемъ свидѣтели на тѣзи врѣмена.“ Не стойте да дочаквате това врѣме! Гледайте да не направите грѣшката, която жената на Толстоя направи. Толстой още прѣди 20 години прѣдсказа какво ще стане съ Русия и казваше на жена си: „Хайде да раздадемъ богатството си, да се уединимъ нѣкѫдѣ и да заживѣемъ тихъ, чистъ животъ, да изпълняваме волята Божия.“ – „Раздай своето богатство, азъ не искамъ да направя сѫщото“, отговаряше жена му. Наистина, слѣдъ 30 години се сбѫдна прѣдсказаното отъ Толстоя. Така и вие, не стойте въ бездѣйствие, а се гответе. Ще кажете: „Ние сме готови да изпълнимъ волята Божия, когато дойде врѣмето за това.“ Това не е готовность. Като ви говоря това, не разбирайте, че искамъ да напуснете свѣта, но ви проповѣдвамъ учение, съ което да разберете дълбокия смисълъ на Божествения свѣтъ и да ви избавя отъ излишни страдания. Нашиятъ животъ тукъ на земята е частица отъ великия Божественъ свѣтъ. Ето защо ние трѣбва да се приготвимъ за онзи великъ свѣтъ, на който трѣбва да станемъ граждани.
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. А сега мѫжътъ се бои да не го напусне жена му, жената се плаши да не я напусне мѫжътъ и. Че кой ви е свързалъ, защо се плашите? За търговци съединение нѣма. Онова, което любовьта е свързала, само то ще остане неразединено. Ако сте свързани по закона на Божията любовь, никаква сила на този свѣтъ не е въ състояние да разруши или да помръдне тази връзка. Нѣмате ли тази връзка само пухъ и прахъ ще остане отъ васъ. Идете на гробищата, ще видите, че тамъ всичко е на прахъ и пепелъ обърнато. Вие сѫщото ли искате да изпитате?
Това е говорилъ Христосъ на онѣзи, които Го разбирали и които търсили бѫдещия животъ. Той имъ прѣпорѫчвалъ да възприематъ любовьта вѫтрѣ въ Словото и То да бѫде разумно, опрѣдѣлено. Ако и вие възприемете това, само така ще можете правилно, коренно да разрѣшите веднъжъ за винаги какъвъ трѣбва да е вашиятъ животъ и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ хората. Любовьта може да се облѣче въ хиляди форми, но всичкитѣ ни намѣрения трѣбва да бѫдатъ искрени. Ако уловя една кокошка да я помилвамъ и нѣмамъ никакво друго намѣрение, освѣнъ да и се порадвамъ, нека изразя така чувството си, че тя да се остави свободно на моята ласка и да не се бои. Но ако я уловя, помилвамъ, а въ себе си имамъ намѣрението да и туря ножъ, това е недостойно. Ако срѣщна една бѣдна, красива мома и и услужа, помогна и въ нѣщо, а послѣ си кажа: „Защо да не я използвамъ“, това е нечестно, недостойно намѣрение и всѣкаква услуга пада. Въ любовьта ни не трѣбва да има двѣ форми, двѣ разбирания, двѣ желания. Всичкитѣ ни дѣйствия, мисли трѣбва да дишатъ чистота, искреность, въ нищо да нѣма задна цѣль и да вършимъ само Волята Божия въ този свѣтъ.
Вие ме слушате сега, но послѣ ще си отидете и ще си карате по стария начинъ. Ще ви дамъ единъ правиленъ методъ за работа – вземете сѫществителното име „любовь“ и го скланяйте въ всички падежни форми. Послѣ вземете глагола „любя“, спрегнете го въ всички врѣмена – настояще, минало и бѫдеще, въ всички числа – единствено и множествено. Правете тѣзи упражнения всѣки день. Казвате: „Ние обичаме Господа!“ Ако този Господь дойде на земята, първата ви работа е да му се оплачете, че хората не ви обичатъ, не ви разбиратъ и т.н. Е, какъ мислите, ще бѫде ли доволенъ Господь отъ това? Напротивъ, като дойде Господь, кажете му: „Господи, доволенъ съмъ, че ми даде различни условия въ живота, за да мога да науча закона на любовьта, доволенъ съмъ, че дойде, за да внесешъ въ мене любовьта!“
Вие седите, всѣки день отваряте старитѣ си тефтери и казвате: „Иванъ миналата година ми изяде 1000 лева, Драганъ, като бѣше на власть, ме обиди, еди кой си излъга“ и т.н. Всѣки день стари смѣтки прѣглеждате и минавате за културни хора! Посѣтете коя и да е часть отъ София или кой да е голѣмъ европейски градъ, ще видите, че всичко се е съсрѣдоточило къмъ едно: изиграване единъ другъ. Това не сѫ идейни хора, не сѫ културни хора! Малко сѫ хората, които мислятъ добро. Учениятъ мисли какъ да изнамѣри нѣкой отровенъ газъ, да се умъртвяватъ повече хора или какъ да прѣустроятъ орѫдията, да стрѣлятъ на по-далечни разстояния и т.н. Всичко се измисля все за прѣстѫпления. Ние трѣбва да кажемъ: „Стига вече, братя, сити сме на тѣзи изобретения!“ Всички изобретения да се превърнатъ на добро.
Ще кажете: „Ние ли да поправимъ свѣта?“ Ами нали вие го развалихте. Вие трѣбва да поправите това, което сте развалили. Знаятъ ли българитѣ, колко нѣща сѫ развалили тѣ въ свѣта? Какъ? Тѣзи нещастия, които сѫ имали и иматъ българитѣ, сѫ резултатъ на омразата, която хранятъ толкова години къмъ гърцитѣ. Тази омраза е, която е развалила много работи. Българинътъ има характеръ и сила, а гъркътъ – умъ и съ тѣзи си качества взаимно поддържали омразата и до днесъ. Четете историята, ще видите, че и днесъ се повтаря сжщото. Не е омразата, обаче, която може да разрѣши такива важни обществени въпроси. Нѣкои хора казватъ: „Да бъдемъ националисти!“ И въ това не е разрѣшението на въпроса. Хората иматъ извѣстни интереси, но правилно е тѣзи интереси да бѫдатъ еднакви за всички. Цѣлото общество е единъ организъмъ, който има нужда отъ подкрѣпа на всички частни, външни сили. Сѫщото е и за човѣшкия организъмъ. Ако човѣкъ усилва единъ органъ или едно качество въ ущърбъ на друго нѣкое, съ това се създава извѣстна дисхармония. Слѣдователно, невидимиятъ свѣтъ не може да гледа спокойно на издигането на единъ народъ надъ другъ. И гърцитѣ сега ще изкупуватъ грѣховетѣ си.
И тъй, старото, върху което сега живѣете, ще се прѣвърне въ вода. Азъ ви говоря въ по-мека форма, но ако прочетете Петровото послание, той казва, че всичко ще мине прѣзъ огънь, всичко ще се стопи. Азъ ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь. Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние.
Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово. Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ сиромашията. Казвамъ, нѣма сиромашия, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели. Когато си най-богатъ, тогава ще намѣришъ онзи свой неприятель, който иска да те убие. И тъй, които отъ васъ сѫ богати, нека се справятъ съ неприятелитѣ си, а които сѫ сиромаси – съ приятелитѣ си. Въ това се крие разрѣшаването на съврѣменнитѣ обществени проблеми. Сега всички хора въ Европа се справятъ съ своитѣ неприятели. Това е първата фаза. Въ църквитѣ, въ всички религиозни общества навсѣкѫдѣ хората се борятъ, защото иматъ неприятели. Единъ народъ съ другъ се бие, защото сѫ богати и като тъй виждатъ своитѣ врагове. До кога ще се борятъ? – Докато станатъ сиромаси. Като станатъ сиромаси, ще кажатъ: „Братя, стига сме се борили, може по другъ начинъ да живѣемъ!“ Може, може да се живѣе по другъ начинъ, но трѣбва вѣра.
Сегашнитѣ културни хора и еднитѣ и другитѣ отиватъ въ крайности въ живота. Онѣзи, които вѣрваха въ Бога, но не изпълниха волята Му, нищо не можаха да направятъ и онѣзи, които не вѣрваха въ Бога, а вършиха Неговата воля и тѣ не можаха да направятъ нѣщо, защото и онѣзи, които вѣрваха въ Бога, вършиха своята воля и онѣзи, които не вѣрваха въ Бога, пакъ вършиха своята воля. Азъ наричамъ и еднитѣ и другитѣ вѣрующи, но вѣрующи въ кого? – Вѣрующи въ себе си. По-голѣми безвѣрници отъ религиознитѣ хора въ този свѣтъ нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ поповетѣ, свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, браминитѣ – нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ майкитѣ и бащитѣ въ този свѣтъ нѣма.
И днесъ всички болести, отъ които страда цѣлото човѣчество, сѫ изразъ на тази покварена мисъль, която е заела, обхванала цѣлия свѣтъ. Вие вѣрвате въ Бога, но тази вѣра не ви опрѣдѣля дѣ е този Господь сега. Нѣкои казватъ, че е горѣ на небето, други – че е у васъ вѫтрѣ. Че е горѣ, на небето, това зная, че е вѫтрѣ у васъ и това зная, но Той тамъ спи, чака да Му отворите, вие сте Го заключили. Господь хлопа, а вие казвате: „Господи, чакай да се понатъкмя малко, да се облека.“ Жената казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ мѫжа си, почакай малко!“ Мѫжътъ казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ жена си, почакай малко!“ Търговецътъ казва: „Господи, почакай малко да си прѣгледамъ старитѣ тефтери!“ Господь казва: „Нѣма чакане вече, срутете всичко отвънъ, жени, мѫже, търговци, свещеници, всички да станатъ на вода!“ Само така ще се оправи свѣта.
Моето желание е всички да станете на вода, да бѫдете чисти, кристални като нея, та като ви пие нѣкой, да каже: „Ето въ какво се състои живота!“ Тази вода да минава прѣзъ всички души, да ги мие, да ги подига. А днесъ се срѣщатъ хората и едни отъ други се плашатъ, мѫже се плашатъ отъ жени и обратно, търговецъ се плаши отъ търговецъ и т.н. Казватъ за нѣкого: „Не му вѣрвайте, той е крадецъ, лъжецъ“. Кажете си по-добрѣ тъй: „Да, приятелю и ти и азъ лъжемъ и крадемъ, но хайде и двамата да се поправимъ!“ Казвате: „Ние сме по-благородни отъ него“. Че ако ти си по-благороденъ, въ какво се състои твоето благородство? Ако Господь би ви изправилъ въ нѣкой кинематографъ да наблюдавате лентата на вашитѣ минали животи, знаете ли какво бихте видѣли? Ще видите най-ужаснитѣ картини, каквито досега никога не сте видѣли. Това е човѣшкия животъ. Той е смрадь и редица отъ прѣстѫпления.
Като ви говоря, нѣкои си казватъ: „Ние сме много добри, все ще уредимъ нѣкакъ тази работа.“ Не, нѣкакъ тази работа не се урежда, а трѣбва веднъжъ за винаги да турите закона на любовьта въ сърцата, въ душитѣ, въ умоветѣ и въ духа си, всичко да се изпълни отъ нея. Иде огъньтъ! Който нѣма въ себе си тази любовь, нищо нѣма да остане отъ него. Отъ европейскитѣ държави нѣма да остане нищо. Нѣма да мине много врѣме и ще провѣрите всичко това, което ви казвамъ. Само любовьта ще ви спаси. Думитѣ на пророка ще се чуятъ. Отъ плановетѣ на европейската политика нѣма да остане нищо, нека знаятъ това европейскитѣ дипломати. Отъ всички сегашни религии, църкви, нищо нѣма да остане. Камъкъ на камъкъ нѣма да остане. Любовьта ще съсипе всичко и послѣ ние наново ще градимъ. Сега стоятъ съврѣменнитѣ хора и казватъ: „Чакай.да се молимъ за орѫжието, за добрия изходъ на войната, за подобрение на материалното ни положение и т.н.“ Не може вече това, такава молитва не се приема. Онзи, който се нарича българинъ, трѣбва да има нѣщо Божествено въ себе си. Нѣма ли Божествено въ себе си, той е както го наричатъ гърцитѣ – дебела глава. И тъй, онзи, който нѣма любовь въ сърцето, душата, ума и духа си, той не е човѣкъ, той е калънъ-кефалия, човѣкъ на който главата не увира лесно.
Слушайте приятели, азъ другъ пѫть нѣма да ви говоря така. Ако ме послушате въ това, което ви говоря, печелите, работата върви добрѣ, ако не ме послушате, утрѣ на вода ще станете. Ще кажете: „Ние сме млади още!“ Да, но трѣбва всички вие, бащи, майки, да станете млади, чисти, красиви, като ангели, та като срѣщате хората да не ги убивате. Вие срѣщнете нѣкой вашъ неприятель, застрѣляте го съ нѣкой шрапнелъ въ гѫрдитѣ, ударите го съ тупузъ въ главата и той ви казва слѣдъ всичко това: „Хайде, азъ съмъ съ васъ“. И ние сега дѣйствуваме съ тупузъ. Нѣма да пощадимъ никого отъ васъ. Да видите какъ ще гласувате съ насъ! Тупузъ ще има сега за всички мѫже и жени, братя и сестри, за всички народи, тъй е рѣшилъ невидимиятъ свѣтъ.
Сушата, която имате сега, е начало, прѣдсказание на това нѣщо. Нека хората видятъ, че невидимиятъ свѣтъ определя живота и събитията въ видимия свѣтъ. Отъ невидимия свѣтъ казватъ: „Дъждътъ е много за хората на земята, по-малко да имъ се дава.“ Азъ прѣдвиждамъ, че слѣдъ 2 години хората ще иматъ по 100 гр. хлѣбъ даждие, а слѣдъ 5 години – само по 10 грама. Не ви плаша съ това, но ви казвамъ какво ще донесе закона, който работи сега въ свѣта. Между хората трѣбва да заработи законътъ на любовьта, за да може всички заедно, общо да възприематъ благото, което иде. Всичката земя, жито, ябълки и други плодове, това е Божие, а трудътъ е нашъ, затова той трѣбва да се разпрѣдѣли така, че да бѫде пакъ общъ за всички. Този въпросъ ще се разрѣши чрѣзъ закона на любовьта. И тъй, трѣбва да разберете разумното слово. Искамъ всички да се заемете за работа. Ще кажете: „Ние сме малко на особено мнѣние.“ Оставете особеното мнѣние, направете опитъ.
Като се върнете въ кѫщи, сърцата ви ще затупатъ, ще си кажете: „Този човѣкъ говори много лоши работи, нѣмамъ миръ на сърцето си, защо отидохме да го слушаме?“ Азъ не искамъ да ви плаша, да ви качвамъ на бѣсилки, нито пъкъ съмъ палячо да ви забавлявамъ, но ви казвамъ да се върнете отъ пѫтя, по който вървите, защото ще ви изведе на лошъ край. Богъ и природата нѣма да измѣнятъ законитѣ си зарадъ васъ, а вие трѣбва да се справите съ тѣзи закони. Ако работите разумно, ще дойде и разумниятъ животъ у васъ, за да живѣете добрѣ. Който идва отъ сега нататъкъ при мене, нека прочете надписа, който ще поставя надъ вратата си и тогава да влѣзе. Надписътъ ще бѫде такъвъ: Този, който идва при мене съ двѣ лица, не го приемамъ. Второ: запитай се, живѣе ли любовьта въ сърцето, душата, ума и духа ти? Ако не е проникнала любовьта въ тебе, не те приемамъ. Искашъ да те лѣкувамъ, проникнала ли е любовьта въ тебе? – „Е, е, е…“ – Не, не казвай „е…е“, а кажи: „Богъ е любовь, любовьта е проникнала въ моето сърце, душа, умъ и духъ“. Ако е така, както казвашъ, ела, ще те излѣкувамъ. Гладенъ си, ще те нахраня пакъ по сѫщия законъ. Отъ кѫдѣ ще дойде яденето?
Между васъ има много страхливци, но азъ съмъ приготвилъ топуза си и за мѫже и за жени, ще свѣткамъ съ него, дѣто завърна, очитѣ ви ще светнатъ на четири. Не сте ме виждали какъ дигамъ топузъ, като Крали Марко. Като ви ударя единъ пѫть съ топуза, ще кажете: „Любовьта живѣе въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа ми, познахъ Те Господи.“ Жената, за да изрази любовьта си, казва: „Дай милички, да те цѣлуна.“ Цѣлувката не е изразъ на любовь. На вода ще станешъ ти и мѫжътъ ти. Новото учение казва: „Нека разбератъ българитѣ, че пѫтятъ на спасението е само чрѣзъ абсолютната чистота въ живота имъ.“ Ако разбератъ учението, добрѣ, ако не го разбератъ, пакъ добрѣ. Вие, който ме слушате, ме разберете, направете опитъ върху това, което ви говоря. Това иска живия Христосъ, Когото азъ виждамъ. Азъ виждамъ Христосъ на бѣлъ конь, съ много свита, всички въорѫжени съ голѣми топузи. Когото ударятъ съ топузитѣ, ще поумнѣе. Ще кажете: „Ами Господь нали е любовь, защо удря съ топузи?“ Ами че топузътъ не е ли любовь?
Азъ не си правя илюзии и съмъ увѣренъ, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо. Всѣки отъ васъ е работилъ, ако не сега, то въ миналото си, но помнете надписа ми. При мене да не влиза човѣкъ съ двѣ лица и не приемамъ този, у когото нѣма любовь. Ако дойде при мене човѣкъ съ двѣ лица, ще му светна съ боздугана, съ топуза си и втори пѫть нѣма да влѣзе. Приложете и вие за себе си сѫщия законъ. На вратата си турете сѫщия надписъ, че не приемате хора съ двѣ лица и хора, у които нѣма любовь. Дойдатъ ли такива при васъ, светнете имъ съ боздугана си. Светкайте по всички правила на любовьта.
Двама кърджалии отишли да продаватъ тютюнъ. Единиятъ казва на другаря си: „Хайде да се отбиемъ, да си наберемъ грозде, азъ зная български, ще разбера, като дойде нѣкой да ни види и улови. Като чуешъ, че нѣкой каже: “удари го„, бягай!“ Започнали да си бератъ грозде и по едно врѣме пѫдарьтъ ги съгледалъ, взелъ единъ голѣмъ прѫтъ и си казалъ: „Чакай да имъ светна азъ на тѣзи крадци!“ – „Ехъ, тази дума – светни му, не зная азъ, а само – удари го“, си казалъ болезнено кърджалията.
Въ любовьта има и „светни му“. Вие знаете само „удари го“, но има и „светни“. Като дойде въ любовьта тази фаза „светни му“, ще дойде и отварянето на очитѣ. Ако влѣземъ въ Божествения свѣтъ и вършимъ каквото си искаме, ще дойде пѫдарятъ и ще каже: „Светни на този!“ – „А, тукъ имало и свѣткане!“ Да, ще светнатъ на тогозъ, ще светнатъ на оногозъ, докато цѣлиятъ свѣтъ се обърне на чиста вода и се оправи.
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази и слуша Словото.“
И азъ бихъ желалъ да спазвате Словото и да бѫдете полезни на братята си. Бѫдете смѣли и рѣшителни и говорете само истината. Ако говорите за любовьта и тя изпълва само сърцето ви, говорете за любовьта на сърцето. Ако любовьта изпълва само душата ви, говорете за любовьта на душата. Ако любовьта изпълва ума и духа ви, говорете за тази любовь. Изобщо, говорете само за тѣзи нѣща, които сте изпитали, а не говорете за нѣща, които не сте изпитали и прѣживѣли.
Това е дѣйствителното Слово, това е Великиятъ Духъ, това е Живиятъ Христосъ, Който изисква отъ всички ви Любовь, като носителка на Вѣчния животъ.
Бесѣда, държана на 10 априлъ 1921 година
|
