„А Исусъ имъ рече: Истина, истина ви казвамъ, ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта му, нѣмате животъ въ себе си.“(Йоана, гл.6, ст. 53) Ако би било казано така: „Ако не ядете, нѣма да имате животъ въ себе си“, всички бихте разбрали тази мисъль много добрѣ. Но вмѣтнатитѣ думи – „ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, прѣчатъ за разбирането на този стихъ.
Цѣлиятъ човѣшки животъ, разгледанъ въ кое и да е направление, седи въ редъ противорѣчия. Животътъ започва съ противорѣчия и свършва съ противорѣчия. Тѣзи противорѣчия сѫществуватъ въ свѣта, но въпрѣки това хората ги изключватъ отъ изчисленията си, не ги взиматъ въ внимание, а търсятъ само положителното въ живота, вслѣдствие на което се натъкватъ на редъ мѫчнотии. Въпрѣки всички опитности на майкитѣ и бащитѣ, въпрѣки всички горчивини, които сѫ изпитали, въпрѣки тѣхния моралъ, дѣцата имъ никога не взиматъ въ внимание противорѣчията, които се явяватъ въ живота, а се държатъ само за положителното. Въ това отношение дѣцата – синътъ и дъщерята, прѣдставляватъ положителна величина, плюсъ, а майката и бащата – отрицателна величина, минусъ.
За да разбере човѣкъ живота, най-напрѣдъ трѣбва да разбере противорѣчията въ живота, защото само тѣ го заставятъ да мисли. Всички страдания въ свѣта, отъ каквото естество и да сѫ, тѣ сѫ заставили съврѣменното човѣчество да мисли, тѣ сѫ дали потикъ за създаване на днешната философия, поезия, музика, а въ най-послѣдно врѣме – и трудовата повинность. Безъ мѫчнотии нѣма трудова повинность. Българитѣ, като се намѣриха въ затруднено материално положение, като задлъжнѣха, намѣриха условия за прилагане трудовата повинность. И богати и сиромаси, като се затрудниха, намѣриха се въ противорѣчие – заговориха за трудова повинность. Бѣднитѣ казватъ: „Трудовата повинность е отлично нѣщо!“ Богатитѣ казватъ: „Ние роби ли сме да изпълняваме трудовата повинность, това законъ ли е?“ Слѣдователно, бѣднитѣ сѫ плюсъ, положителна величина, а богатитѣ – минусъ, отрицателна величина.
Сега ще се спра върху въпроса за яденето. Да се храни човѣкъ, да яде, това е най-сѫщественото нѣщо въ свѣта. По-велика ария, по-велика музика отъ яденето нѣма. Като започне да се нарежда трапезата, да се слагатъ чинии, вилици, лъжици, ножове – чувашъ плющене на струни отъ цигулки, мандолини, китари. Паницитѣ, вилицитѣ, лъжицитѣ, това сѫ инструментитѣ на този оркестъръ. Голѣмо изкуство е да знаешъ какъ да туришъ лъжицата въ устата си и да хапнешъ! Такова изкуство е и прѣкарването на лѫка върху струнитѣ на цигулката, за да изкара нѣщо хубаво. Нѣкоя жена се гнѣви на мѫжа си, не отваря уста да му каже нѣкоя дума. Мѫжътъ казва: „Жена ми не иска да си отвори устата“. Казвамъ му: „Не е вѣрно, я тури жена си на трапезата, да видишъ какъ ще бръкне съ лъжицата си въ чорбата и какъ ще поднесе пълна лъжица къмъ устата си!“ За ядене си отваря устата. Жената казва: „Моятъ мѫжъ отъ едно врѣме мълчи като кютюкъ, не си отваря устата“. Дай му лъжица, сложи му чорба, да видишъ какъ ще си отвори устата! Защо? – Защото въ яденето има една положителна истина, съдържа нѣщо въ себе си. Ето защо, човѣкъ при ядене си отваря устата.
И тъй, животътъ трѣбва да се разбере въ всичкитѣ си противорѣчия, да се намѣрятъ причинитѣ на тѣзи противорѣчия. Надъ всѣка причина има причина, надъ всѣко слѣдствие има слѣдствие, надъ всѣки резултатъ има резултатъ.
Христосъ казва: „Ако не ядете моята плъть, нѣмате животъ въ себе си.“ Важно е „ако не ядете“. Но азъ казвамъ: ако не ядете, ако не чувствувате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нѣмате животъ въ себе си. Всичко това турямъ подъ еднакъвъ знаменатель. Въ какво седи всичко? Най-възвишената работа е да вземешъ лъжицата и да отворишъ устата си. Нѣкои казватъ: „Този човѣкъ е отличенъ философъ!“ Който може да си отваря устата и да гълта съ лъжицата, той може да стане философъ, а който не може да си отваря устата, не може да стане философъ. Нѣкоя майка казва: „ Азъ искамъ дъщеря ми да стане духовна!“ Казвамъ и: „Ако твоята дъщеря гълта съдържанието на лъжицата, може да стане духовна.“ – „Искамъ дъщеря ми да стане умна!“ – „Ако тя отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, ще стане умна, иначе не може.“
Сега религиознитѣ хора проповѣдватъ, че трѣбва да се яде малко. Тѣ сѫ минусъ, отрицателна величина. Азъ правя разлика между религиозни и духовни хора. Тѣзи, които не сѫ разбрали живота, сѫ религиозни хора. Богатитѣ хора пъкъ казватъ, че трѣбва да се яде много. Тѣ сѫ плюсъ, положителна величина. Религиознитѣ хора съ разбрали живота въ едно отношение, а богатитѣ – въ друго. Математицитѣ взиматъ тѣзи величини плюсъ и минусъ при своитѣ изчисления. И минусътъ е потрѣбенъ въ живота. За да напълнишъ едно шише съ нѣщо ново, трѣбва да го изпразнишъ отъ старото му съдържание. Минусътъ показва една операция на шишето отвѫтрѣ навънъ, а плюсътъ – една операция отвънъ навѫтрѣ. Приемашъ нѣщо навѫтрѣ, това е плюсъ, изхвърляшъ нѣщо навънъ, това е минусъ. Какво е плюсътъ? Плюсътъ е отваряне на устата и гълтане съдържанието на лъжицата.
Вие, както и всички сѫщества, които мислятъ, трѣбва да разбиратъ какви сѫ законитѣ вѫтрѣ въ природата, върху които почива вашия и тѣхния животъ. Трѣбва да знаете защо ядете. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да знаемъ защо ни е яденето“. Не, трѣбва, трѣбва да знаете това. Нѣкой се нахрани, а послѣ казва: „Повече не ми трѣбва лъжица“. Да, защото днесъ си ситъ, но утрѣ като огладнѣешъ, пакъ ще я търсишъ. Нѣкой казва: „Не ми трѣбва повече наука, не ми трѣбва вече вѣра!“ Да, защото си ситъ, но утрѣ като огладнѣешъ, ще търсишъ и наука и вѣра. Плюсътъ и минусътъ, това сѫ два процеса, които ставатъ отвънъ навѫтрѣ и отвѫтрѣ навънъ. Този законъ е цѣлокупенъ, той работи въ всички животи.
Ако може да разрѣшите всички противорѣчия въ живота върху яденето, на сѫщото основание по аналогия ще можете да разрѣшите всички други въпроси. Задавали ли сте си нѣкога въпроса защо се явява гладъ у насъ, защо имаме желание да ядемъ извѣстни храни, да пиемъ извѣстни течности? Казвате: „Тъй е наредила природата“. Това не е вѣрно. Ако си математикъ, трѣбва да знаешъ защо едни величини сѫ такива, а други – инакви. Утрѣ ученицитѣ ще те запитатъ защо това е така и ти трѣбва правилно да имъ отговоришъ. Ако учительтъ каже на ученика си: „Е, този, който е наредилъ учебника е писалъ така“. Не, учительтъ трѣбва да обясни на ученика това, което е писано въ учебника и върху което той учи. Ако дѣтето ви запита: „Мамо, татко, защо трѣбва да ядемъ?“ Вие ще му отговорите: „Тъй е наредилъ, така“.
И ние страдаме отъ това, че всичко обясняваме съ думитѣ: „тъй е писано, тъй е казано, тъй е казалъ еди кой си пророкъ“. Ти знаешъ ли какво е казалъ този пророкъ? – Има написани закони. Ти знаешъ ли защо сѫ написани тѣзи закони? Когато поданикътъ ще изпълни нѣкои закони, трѣбва да знае защо сѫ написани. Ще бѫде смѣшно, когато единъ адвокатъ се заеме за едно дѣло, а не знае законитѣ, по които ще го защищава. Вие отивате на църква, но знаете ли защо трѣбва да се молите? Вие казвате: „Е, както трѣбва да пия, така трѣбва и да се моля!“ Съ това набързо разрѣшавате въпроса. Досега тъй сѫ мислили и всички философи. И за яденето така мислятъ. Казватъ, че то е наредено така отъ природата. Нѣкога ученитѣ казватъ, че трѣбва да живѣемъ по-добъръ животъ, защото има вѣченъ животъ. Ами този животъ, който живѣете тукъ на земята, не е ли вѣченъ? Вие не разбирате този животъ, а говорите за вѣченъ животъ. Себе си не разбирате, а за Бога говорите. Най-напрѣдъ трѣбва да разберете своя животъ, своя умъ, своето сърце и послѣ ще говорите за живота на другитѣ и за вѣчния животъ. Не разберете ли това нѣщо, вашата математика почива на редъ нелогичности, безъ съдържание или смисълъ.
Когато ви говоря, нѣкои отъ слушателитѣ намиратъ, че моята рѣчь е много несвързана. Не зная, дали моята рѣчь е несвързана или вашата. Моята рѣчь ви се вижда несвързана, защото азъ оперирамъ едноврѣменно съ двѣ величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тѣхъ, нѣкога съ плюсъ, а нѣкога съ минусъ. Слѣдователно, азъ ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични. Питамъ ви, защо трѣбва да ядемъ? Този въпросъ ви задавамъ като тема за размишление. Задайте този въпросъ на вашитѣ професори, на свещеници, на проповѣдници. Всички разрѣшете въпроса: какъвъ е смисълътъ на яденето?
Азъ не отричамъ яденето, напротивъ, когато ядете, по мѫжки ще ядете, по всички правила. Когато ядете, ще ядете като юнаци, когато почивате, ще почивате като юнаци. Нѣкой казва: „Не ми се яде“. Да, защото си боленъ. Дѣцата ви казватъ: „Мамо, днесъ не ми се яде!“ Днес си минусъ, а утрѣ, като станешъ плюсъ, ще кажешъ: „Мамо, искамъ да ямъ!“ Майката се чуди, защо дъщеря и не иска да яде и казва: „Дъщеря ми не иска да яде днесъ“. А то защо било? – Тя си опрѣдѣлила рандеву. Дъщерята казва: „Мамо, днесъ си имамъ много важна работа, затова се лишавамъ отъ ядене“. Това значи: имамъ си гостенинъ. И наистина, когато замине гостенинътъ, тя иска да яде. Когато момата иска да разхубавѣе, яде повечко. Иска повече маслице, за да затлъстѣе, да се заглади лицето и; иска повече месце, за да спечели мускули; за да бъдатъ очитѣ и по-свѣтли, яде повече деликатеси, точено, пасти и др. И всичкото това ядене е да се боядиса хубаво лицето и. Всѣки день туря тя отъ менюто върху лицето си. Хубаво прави момата, знае какъ да мажи лицето си. Тя използува яденето въ това отношение, да замажи добрѣ кѫщата си, та да я харесатъ нейнитѣ другарки и другари.
И тъй животътъ е съвкупность отъ редъ причини. Яденето е слѣдствие на една велика причина въ свѣта. Единъ отъ най-важнитѣ стимули за цѣлата съврѣменна култура се дължи на яденето. Всички войни, всички спорове между хората, въ каквото и да е направление, се дължатъ почти изключително на яденето. Нѣкой философствува, пише нѣкоя книга и все мисли да спечели нѣщо отъ нея за ядене. Свещеникъ държи нѣкоя проповѣдь, за яденето мисли, него да осигури. Сѫдия отсѫжда нѣкое дѣло, за яденето мисли. Адвокатъ защищава нѣкого, за яденето мисли. Всички професии, все яденето осигуряватъ. Яденето е главния стимулъ въ съврѣменната философия. Материалиститѣ казватъ: „Хлѣбецъ, бабамъ, хлѣбецъ, той е смисъла на живота“.
Ще продължа своята мисъль, като ще ви дамъ едно малко разяснение върху тѣзи математически съотношения. То ще остане малко неразбрано, но нищо, толкова работи имате неразбрани, та и това може да остане неразбрано. Често родителитѣ, като имъ се роди дѣте, турятъ въ касата или въ нѣкоя банка на негово име извѣстенъ капиталъ за опрѣдѣлено число години и на изтеклия срокъ ги взиматъ, но вече увеличени, съ лихвитѣ заедно. Единъ знаменитъ математикъ е правилъ подобно едно изчисление и то е слѣдното: ако се внесатъ на името на Христа 5 стотинки отъ деня на рождението Му до 1880, на колко ще възлѣзе прѣзъ тѣзи години цѣлата сума? Този математикъ е намѣрилъ, че цѣлата сума ще възлѣзе на едно грамадно число, образувано отъ 39 цифри. Казвате: „Е, толкова голѣмо ли е това число?“ Ще ви обясня грамадностьта на това число. Математикътъ продължава изчисленията си: споредъ него земята тежи 5875 секстилиона кг. Ако земята би била направена отъ злато, тя би тежала 3,5 пѫти повече отъ сегашното си тегло и би тежала 2 062 секстилиона кг. Това и тегло, като злато изчислено въ пари, ще струва 2 милиарда по 2 милиарда английски стерлинги. Тъй че, всичката цѣна на земята, ако би се дала, пакъ не ще може да се изплати цѣлия капиталъ на Христа. Значи само една часть отъ Христовия капиталъ ще се изплати съ цѣната на цѣлата земя. Ако всѣка минута отъ небето би падало кълбо, голѣмо като нашата земя, необходими сѫ 4900 милиона такива кълба. Тѣзи кълба трѣбва да падатъ всѣка минута въ продължение на 9300 години и само тогава ще се изплати тази сума, на която е достигналъ капитала отъ 5 стотинки, вложенъ на името на Христа.
Ще кажете: „Какъ е възможно 5 стотинки, дадени подъ сложна лихва за този периодъ години, да дадатъ такава сума?“ Математицитѣ, като нѣматъ работа, занимаватъ се съ такива играчки. Дали това е вѣрно или не, това е другъ въпросъ, но този математикъ е изчислилъ, че малкитѣ причини съ врѣме раждатъ голѣми послѣдствия. Ако 5 ст. въ толкова години нарастнаха на такава голѣма сума, какво биха създали по-голѣмитѣ причини.
И тъй, вие трѣбва да приложите този математически законъ и въ яденето, да знаете какъ да ядете. Ако единъ пѫтъ въ живота си се наядете по всички правила на природата, слѣдъ години ще имате най-благотворни влияния, голѣми богатства. Азъ казвамъ, че съврѣменнитѣ хора не знаятъ какъ да ядатъ. Като седнешъ да ядешъ, да не ти дохожда на ума никаква лоша мисъль, да не се поражда въ сърцето ти нито едно лошо чувство, да нѣма никакво отпадане на духа. Въ врѣме на яденето да не забѣлѣжишъ въ нищо и въ никого дори и най-малката грѣшка. Една най-малка грѣшка, ако забѣлѣжишъ, тя слѣдъ години ще даде своитѣ лоши резултати. Всички хора днесъ въ врѣме на яденето си допущатъ много такива малки грѣшки, затова умиратъ, страдатъ и съ хиляди години ще изплащатъ този голѣмъ дългъ.
Ще ми възразите: „Свободни сме да ядемъ както искаме!“ – Да, но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издаде законъ за „трудовата повинность“, всички му се подчиняватъ, всички отиватъ да работятъ, а природата издала закони, иска да имъ се подчиняватъ – всички протестиратъ. Запитайте се: защо се създала трудовата повинность?
Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина человѣческаго и не пиете кръвьта Му, нѣмате животъ въ себе си“.
Това е една велика математическа задача, въ която има извѣстни и неизвѣстни, въ нея има плюсове и минуси. Часть отъ Христовитѣ ученици се съблазниха отъ този минусъ, а други – отъ плюса и напуснаха. Христосъ ги запита: „Това ли ви съблазнява?“ Еднитѣ си заминаха, а на тѣзи, които останаха, Христосъ каза: „Не говоря буквално за плътьта и кръвьта си, а Духътъ, който работи въ тѣзи думи, съдържа живота въ себе си“. Вие ще кажете: „А добихме се сега до една истина“. Не, вие се лъжете още, не се лъжете.
Срѣщали ли сте нѣкой бѣднякъ, задлъжнѣлъ около 20 000 лева, търси пари на заемъ, напеченъ е човѣкътъ, обикаля около хората, много любезенъ съ всички, но все мазни риби търси. Събира се съ голѣмци, банкери и казва: „Искамъ да се запозная съ богати хора.“ – Защо? – „Дотегнаха ми сиромаситѣ!“ А то е, за да намѣри отъ нѣкѫдѣ пари на заемъ, да изплати дълговетѣ си. Видишъ го нѣкой пѫть, слѣди нѣкой богаташъ и си казва: „Този човѣкъ ще ми изплати дълговетѣ“. Потропа на вратата му, не се отваря. Банкерътъ отвѫтрѣ му казва: „Господине, не мога да ви дамъ пари на заемъ, защото не сте намѣрили правата врата, а пари се даватъ само на човѣкъ, който влиза прѣзъ правата врата; вие сте влѣзли прѣзъ задната врата, затова моля ви се, излѣзте!“
Всички Христови ученици, които бѣха влѣзли презъ задната врата, излѣзоха навънъ. Този родъ ученици въ врѣмето на Христа бѣха малко, но сега се наплодиха. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ Христови ученици, които влѣзоха прѣзъ задната врата. Тѣ говорятъ за небето, да имъ се простятъ грѣховетѣ, но по кой начинъ да се простятъ грѣховете имъ? Да знаете какъ ще се простятъ грѣховетѣ ви, това е цѣла наука. Онзи богаташъ, който ще ти даде пари на заемъ, иска гаранция, иска да те разбере честенъ ли си, уменъ ли си. Ако на тебе не разчита, иска да му прѣдставишъ хора, които да гарантиратъ за тебе. И сега Господь иска отъ всинца ви сигурна гаранция. Тази гаранция зависи отъ човѣшката душа. Като даде човѣкъ дума за нѣщо, трѣбва да я изпълни, трѣбва да има широки разбирания.
И тъй, ако не ядемъ, нѣмаме животъ въ себе си.
Азъ не отричамъ яденето, но трѣбва да знаемъ начинъ за трансформиране на енергията. Слѣдъ като се наядешъ, трѣбва да трансформирашъ енергията, която си възприелъ; ако не знаешъ какъ да я трансформирашъ, тази енергия ще остане въ стомаха ти, дѣто ще станатъ наслоявания, наслоявания, докато шишето ти се затвори и ще кажешъ: „Не знамъ какво ми стана, но нѣмамъ апетитъ“. Викашъ лѣкарь, той ти прѣпорѫчва очистително. Вземешъ очистително, но апетитътъ ти не се връща. Този законъ е вѣренъ не само за физическия свѣтъ, но и за свѣта на чувствата и мислитѣ. Методитѣ сѫ различни, но законътъ е единъ и сѫщъ. Нѣкой пѫть въ сърцето си имате нѣкакво тягостно чувство, искате да любите и си казвате: „Не мога да любя, сърцето ми е нѣщо закоравѣло.“ Сѫщото нѣщо е и при яденето, искате да ядете, но не можете. Казвате: „Нѣкакъвъ дяволъ е влязълъ вѫтрѣ въ мене.“ – Нѣма никакъвъ дяволъ. Какъ си прѣдставяте дявола, има ли форма, съдържание или смисълъ, нѣкакво рационално число ли е той? Въплотениятъ дяволъ, това сме ние. Когато кажемъ, че дяволъ е влѣзълъ въ корема ми, то значи: азъ дяволътъ, който съмъ забъркалъ законитѣ, съмъ влѣзълъ въ корема си. Дяволътъ е сѫщество, което се движи много и като се движи много, уморява се. Казвамъ му: „Приятелю, ти си много уморенъ, ще почивашъ сега.“ И тъй, почивката прѣвеждамъ съ думата „постъ“. Щомъ не можешъ да ядешъ, ще постишъ. Религиознитѣ хора мислятъ, че ще се спасятъ съ поста. Постъ, почивка, гладуване, това сѫ синоними.
И тъй енергията трѣбва да се трансформира. Какъ ще се трансформира? Ще те улови нѣкоя болесть, ще отслабнешъ, ще изгубишъ апетитъ, а послѣ ще започнешъ да се подобрявашъ, ще се поправишъ и апетитътъ ще ти се върне. Нѣкой пѫть майката се радва, че дѣтето и напълнѣло, поправило се. Да, но слѣдъ врѣме, то ще стане като кука, азъ виждамъ това. Гледамъ нѣкоя гайда, надула се, надула се чакъ ще се пукне, но като прѣстане да свири, чува се отъ нея звука: пиу-у…, изпразва се. Послѣ пакъ се надува, започватъ да свирятъ на нея. Гайдарджията разбира по-добрѣ закона отъ васъ. Не ти се яде, ще свиешъ, гайдата си, стомаха, ще я туришъ подъ мишца, ще тръгнешъ. На кѫдѣ? – Нѣкѫдѣ, дѣто има сватба. Ще надуешъ гайдата и всички ще те заобиколятъ, ти ще свиришъ, тѣ ще играятъ. Ще стане обмѣна. Ученитѣ хора питатъ: „Какъ тъй ще играемъ?“ – Да, ще играете. Когато единъ свири, другъ ще играе, а послѣ първиятъ ще играе, вториятъ ще свири. Не играе ли единиятъ, не свири ли другиятъ и двамата ще постятъ, ще бѫдатъ много религиозни, ще държатъ рѫцѣтѣ си на благоутробието, ще държатъ главата въ рѫцѣтѣ си. Това значи, че ще се научатъ какъ да мислятъ, какъ да ядатъ.
И тъй, ще свиешъ гайдата си и ще тръгнешъ на друго мѣсто. Това, върху което днесъ ви говоря, е много важно за васъ. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени, нито религиозни хора ще станете. Една турска пословица казва: „Теле отишълъ, волъ се върналъ“. Като се каже на съврѣменнитѣ хора, че не знаятъ, тѣ се докачватъ. Ние знаемъ, че не знаемъ. Има и философия на незнанието, тя е наречена агностицизъмъ. Тя е отлична философия въ живота, твърди, че хората не знаятъ нищо. Каква философия има въ това, че нищо не знаешъ? Агностицизъмъ е наука да знаешъ какъ да изпразвашъ шишето навънъ. Това е отрицателна величина, минусъ. Като изпразнишъ шишето, ще стане „гносо“ и ще почнешъ да вливашъ навѫтрѣ. И тъй има двѣ философии: агностицизъмъ, съ минусъ и агностицизъмъ съ плюсъ. И двѣтѣ спорятъ върху това, трѣбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. Ще ви се види малко смѣшна тази работа, но азъ често си служа съ смѣшни нѣща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите.
Единъ знаменитъ евангелски проповѣдникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповѣдь. Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ. Вслѣдствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казвашъ!“ Проповѣдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: „Огънь!“ – „Кѫдѣ?“ – „Въ ада!“ Едно противорѣчие. Като се говори за възвишени работи, всички спятъ, а като се каже „огънь“, всички наскачатъ, питатъ дѣ е.
Защо природата ни е наложила яденето? Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Значи има хлѣбъ, който не е живъ. Най-голѣмото изкуство е да се хранишъ съ жива храна. Ние съврѣменнитѣ хора се хранимъ съ мъртва, заразена храна и вслѣдствие на това страдаме. Ще запитате: „Какъ да е заразена нашата храна?“ Разглеждали ли сте съ микроскопъ месото отъ халитѣ, да видите какви бацили има по него. Лѣкаритѣ казватъ, че и най-издържливитѣ висока температура бацили, при 100 градуса умиратъ. Не, има бацили, които и при 2000 градуса не умиратъ. Слѣдователно, не е тъй безопасно да ядешъ месо, което е стояло закачено по куките 2–3 дни и въ което сѫ успѣли да се развиятъ бацили, които въ организъма ви ще прѣдизвикатъ извѣстна химическа реакция и лѣкаритѣ ще констатиратъ въ послѣдствие, че у васъ се развила извѣстна болесть.
Съврѣменната медицина се намира вече въ тази стадия, когато не насмогва да наименува многобройнитѣ нервни болести съ специални названия, а ги именува съ общо име „американиди“. Единъ знаменитъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести въ Америка, но тѣ се оказали съ хиляди. Слѣдъ като ги наричалъ всѣка една съ подходящо име, дошълъ въ невъзможность да имъ измисля имена и на останалитѣ, които всѣки день се явяватъ въ най-разнообразни вариации и ги нарекълъ съ общо име „американиди“. Така постѫпва и математика, като дѣли нѣкое ирационално число. Дѣли го, дѣли го и все остатъкъ има. Тогава той казва: „Получава се еди кое си число и прочие“. Колкото и да се дѣли това число, краятъ му не може да се намѣри. Защо? – защото ти измѣрвашъ едно число съ мѣрка, съ която не може да се мѣри.
Ще ви приведа единъ наученъ фактъ, който ще остане сѫщо тъй неразбранъ, както и примѣра за печалбата на Христа. Ако вземете единъ микроскопъ, който увеличава въ диаметъръ нѣколко хиляди пѫти и поставите подъ микроскопа една отъ най-малкитѣ инфузории, тя ще попадне въ едно дѣление, което прѣдставлява 1/1000 часть отъ тази междина. При това вие виждате тази инфузория увеличена много пѫти. Тя си има стомахъ, нервна система и други. Нѣкои отъ инфузориитѣ иматъ около 20 стомаха. Авторътъ, който наблюдава инфузорията, казва така: „Ако смѣтнемъ, че тази инфузория прѣдставлява не 1/1000 часть отъ цѣлото пространство, а 1 метъръ, тогава всѣка молекула отъ нея ще заема 1 мм отъ този метъръ, а атомътъ и ще съставлява една милионна часть отъ цѣлия метъръ“. Друго изчисление: намира колко атоми има въ главичката на една игла съ диаметъръ 2 мм и за колко врѣме ще се прѣброятъ тѣзи атоми. Той казва така: „Ако всѣка секунда бихме отдѣляли по единъ милиардъ отъ атомитѣ на игловата глава, ще ни сѫ нужни 250 000 години, за да прѣброимъ тѣхното число, което се равнява на числото 8 съ 21 нули слѣдъ него.“
Да допуснемъ, че прочетемъ всичкитѣ атоми, какво особено сме спечелили? Сегашниятъ ни животъ не е нищо друго, освѣнъ велика провѣрка на това, което сме вършили. Всички мисли, чувствувания, които сега прѣживѣвате, сѫ провѣрка на вашия миналъ животъ, но всичко това е така разхвърляно у васъ, че не знаете защо е то и за какво. Единъ день си въодушевенъ, на другия день – сгушенъ, не знаешъ какво да правишъ; единъ день си гладенъ, на другия – ситъ; единъ день си боленъ, на другия – здравъ. Като не знаете всичко това защо е, казвате: „Това е американиди, това е и прочие.“ И минавате за учени хора. Казвате: „Съврѣменната наука е разрѣшила всичко“. Ако е разрѣшила всичко, трѣбва да ни покаже начинъ какъ да устроимъ живота си. Ако социологията е разрѣшила много въпроси, трѣбва да ни покаже сигуренъ методъ какъ да изглаждаме отношенията между всички народи и общества, какъ да избѣгваме войнитѣ.
Нека дойде нѣкоя жена, която вади масло отъ млѣкото, да ни обясни защо прави това. Нѣма ли другъ начинъ? Защо изваждатъ маслото отъ млѣкото? Защо подквасватъ млѣкото? Ще кажете: „Професоръ Мечниковъ казва, че въ киселото млѣко има извѣстни бацили, които продължаватъ живота“. Това провѣрихте ли го? Ние си служимъ съ редъ твърдения. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, Той подразбира друго нѣщо. Той подразбира тѣзи велики закони, които Богъ е поставилъ въ битието на живота, ако възприемете Неговата Мѫдрость, ако разбирате думата мѫдрость и животъ, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате животъ въ себе си. Азъ говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище. Съврѣменното общество, всички майки, бащи искатъ да намѣрятъ единъ методъ за подобрение на живота си. Всички професори, учители трѣбва да се занимаватъ съ разрѣшаване въпроса за яденето. Отъ правилното ядене зависи разрѣшаването на всички социални въпроси, отъ яденето зависи разрѣшаването на всички научни въпроси.
Ще кажете: „И тази хубава!“ Хубава, разбира се, по-хубаво нѣщо отъ яденето има ли? Ако можете да разрѣшите какъ да гребнешъ съ лъжицата, какъ да отворите устата си, вие сте разрѣшили много въпроси. Вие не трѣбва да бѫдете нервни, рѫцѣтѣ ви да не треперятъ като на пияница, когото природата, като иска да го отвикне отъ пиене, разслабва рѫцѣтѣ му. Взима чаша, пълна съ вино, докато я донесе до устата си, разлива я. – „Ехъ, отъ дѣ е дошълъ този дяволъ!“ Налива втора чаша и нея разлива. – „Има тукъ нѣкой дяволъ, който ми прѣчи да пия!“ Започва да мисли какъ да го върже. Взима връвь, но пакъ не успѣва.
Ние казваме: „Дръжте дявола, турете му букаи на рѫцѣтѣ и краката!“ По този начинъ не само, че не сте разрѣшили въпроса, не само че не сте уловили дявола, но сте усложнили въпроса. Когато кажете, че яденето ви се разлива, това показва, че нѣкой дяволъ и прѣчи. Не го връзвайте, рѫцѣтѣ ви трѣбва да сѫ свободни. Като вземете лъжицата въ устата си, да се чува правилна музика. Като си отчупите парче хлѣбъ, отчупете го по всички правила, дъвчете го дълго врѣме, за да почувствувате въ себе си сила и енергия, за да разберете защо ядете. Казвате: „Е, както и да е, трѣбва да ядемъ, че макаръ и да не е по всички правила!“ Нѣмамъ нищо противъ това, но отъ ядене до ядене има разлика.
Христосъ казва: „Който яде по правилата на Божествената наука, нѣма да умре, а който яде безъ всѣкакви правила, ще умре“. Слѣдователно, по новия начинъ ще се хранимъ съ малко хлѣбъ и нѣма да умираме. Съврѣменнитѣ хора ядатъ много и вслѣдствие на това има недостигъ отъ енергия и съ това се зараждатъ много болести. Ако гредитѣ на вашата кѫща се изкривятъ и отъ това покривътъ и се снижи, това показва, че нови греди сѫ нужни. Когато нѣкой се прегърби, казватъ, че е остарѣлъ. Той се прегърбилъ не защото е остарѣлъ, а защото е сгрѣшилъ въ яденето. Боли те стомахъ, сгрѣшилъ си въ яденето; боли те глава, сгрѣшилъ си въ яденето; болятъ те дробоветѣ, сгрѣшилъ си въ яденето. Ако бихъ лѣкувалъ болни, бихъ имъ казалъ: „Приятели, сгрѣшили сте въ яденето, трѣбва да се научите да ядете правилно“. – „Знаемъ какъ да ядемъ!“ Не знаете! Можете да направите опитъ въ това отношение, да провѣрите, че моето учение почива на единъ великъ законъ. Задайте си за цѣль прѣзъ една цѣла недѣля да бѫдете съ всички добри, любезни, пъргави въ всѣка работа и да ядете и пиете съ радость на душата, ще видите каква енергия ще внесете въ дома си. Ще ми възразите: „Господь, Господь да оправи свѣта!“ Господь, който иде сега да оправя свѣта, работи съ минуси. Той е рѣшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рѣшилъ да изпразни всички каси, който съ хиляди години сѫ трупали богатства, Той е рѣшилъ да изпразни всички хамбари и навсѣкѫдѣ въ свѣта да засѣе Новото.
Азъ нѣма да прѣвеждамъ на вашъ езикъ начина, по който ще стори това нѣщо Господь, защото ако го прѣведа, гащитѣ ви ще започнатъ да треперятъ. Нѣма да ви казвамъ цѣлата истина, защото като се говори истината, опасно е. Когато прѣкарвашъ нѣкой страхливецъ прѣзъ пропасть, завържи му очитѣ да не вижда и тъй го прѣкарай. Той нѣма да знае гдѣ го водишъ и ще мине пѫтя благополучно. Сега, ако ви развържа бандеролитѣ, съ който врѣменно сѫ ви свързали, коситѣ ще ви побѣлѣятъ! Не, тѣзи прѣвръзки ще стоятъ. – „Ама хвърли ги!“ Не, ще минете съ завързани очи прѣзъ пропастьта и като минете на другия край, ще кажете: „Пѫтешествието бѣше много хубаво, сега ще мислимъ за яденето“.
Христовитѣ думи: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, значатъ: ако не възприемете въ себе си Духътъ и Словото, който дѣйствуватъ въ този свѣтъ, нѣма да разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ свѣта сега има голѣмъ страхъ, но и при това положение ще трѣбва да бѫдете герои. Нима войникътъ на бойното поле не изпитва страхъ. Изпитва, но дългътъ му къмъ отечеството го заставя да бѫде герой. Единъ полковникъ ми разправяше за едно свое геройство, проявено при сраженията на Солунския фронтъ. Стоятъ той и генералътъ, слѣдятъ какъ върви започнатото сериозно сражение. „Гащитѣ ми започнаха да треперятъ отъ страхъ, казва полковникътъ, генералътъ ме пита: Какъ сте? – Много добрѣ! Ами вие? – И азъ съмъ много добрѣ. И на двамата гащитѣ ни треперятъ, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералътъ се обръща къмъ мене, казва ми: Видѣ ли какви сме герои, такива трѣбва да бѫдатъ всички българи!“ Не, не, когато човѣкъ влѣзе въ живота съ идейни разбирания, зѫбитѣ му не трѣбва да тракатъ отъ страхъ и гащитѣ му не трѣбва да треперятъ. Той трѣбва да знае, че яде, за да живѣе. Този животъ трѣбва да съдържа въ себе си великото, възвишеното. Трѣбва да знаете защо да се жертвувате.
И тъй, направете опитъ за една седмица, да прѣкарате всичкото врѣме весело и бодро, безъ най-малко смущение въ душата си. При този случай трѣбва да имате хладнокръвието на Сократа. Единъ день му дошли гости. Жена му дигнала много голѣмъ шумъ въ кѫщи, недоволна отъ гоститѣ. Тѣ запитали Сократа: „Какъ търпишъ това?“ – „Нищо, това е малко гръмъ, много е краснорѣчива моята жена, но слѣдъ този гръмъ ще дойде и дъждъ“. И наистина, слѣдъ малко влиза жена му съ единъ легенъ вода, полива Сократа и гоститѣ му. Сократъ сѫщо тъй спокойно казалъ: „Нѣма нищо, безъ дъждъ нѣма растене!“
Сега и при мене идватъ много хора и ми казватъ: „Сегашнитѣ хора сѫ станали много лоши, много се одумватъ.“ Тѣзи, които одумватъ, това сѫ пощаджии, носятъ писма, съ които съобщаватъ, че еди кой си умрѣлъ, този изгубилъ, онзи спечелилъ и т.н. Пощаджията, който носи писмото, не е виновенъ, а вината е у този, който е писалъ писмото. Пощаджията е назначенъ отъ бюрото на „трудовата повинность“ да носи писма, телеграми и затова азъ го поздравлявамъ. Като се свърши опрѣдѣленото врѣме и той ще спре раздаването на писма.
Сега и природата ви е наложила трудова повинность и вие трѣбва да ядете. Ако не ядете споредъ нейнитѣ правила и закони, тя ви наказва, изпраща ви разни болести: ревматизъмъ, грѫдоболие, неврастения и др. Като страдате, тя казва: „Докато не се научите да ядете по моитѣ правила, до тогава ще страдате!“ Мѫжътъ донесълъ малко жито въ кѫщи, жената да не се сърди, а да каже: „Нѣма нищо, мѫжо, ще сваря житото, ще му туря малко захарчица и съ него ще минемъ.“ Бѣденъ е човѣкътъ, донесълъ само 1 кг. жито. И съ 1 кг. жито на день се минава. За другия день ще има пакъ 1 кг. Хората могатъ да живѣятъ много добрѣ помежду си, като си помагатъ. А сега съврѣменнитѣ хора сѫ объркали този законъ, понеже не искатъ да ядатъ плътьта и кръвьта на Сина Человѣческаго, а затова и страдатъ.
Днесъ има борба между висшитѣ и нисшитѣ животни. Единъ день, обаче, ще разберете каква е задачата на висшата природа и ще разберете защо сѫществуватъ тѣзи голѣми противорѣчия въ свѣта. Днесъ ще има болести, страдания, войни, разни противорѣчия, не може безъ тѣхъ. Единъ день когато животътъ се измѣни органически, когато се постави на друга база, ще разберете всички противорѣчия. Вие искате да съгласувате настоящето съ бѫдещето. Това не може. Тѣ могатъ да се съгласуватъ само въ крайнитѣ си резултати.
Затова всѣки трѣбва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Словото, това е разбиране на закона, защо трѣбва да ядемъ и какъ да ядемъ. Азъ проучавамъ този въпросъ, какъ и кога се хранятъ животнитѣ и т.н. Азъ слѣдя и хората какъ ядатъ, какъ сѫ наредени чиниитѣ имъ, цялъ редъ математически изчисления правя. Отъ тѣзи изчисления при яденето вадя заключение какви ще сѫ бѫдещитѣ хора. Не укорявамъ хората, а проучвамъ законитѣ на природата. Когато бѣдниятъ обикаля богатия, зная защо прави това. Търси начинъ да си изплати дълговетѣ. Простиятъ търси учения. Грѣшниятъ търси светията. Болниятъ търси лѣкаря. Тѣзи нѣща иматъ своитѣ дълбоки причини въ себе си. Слѣдователно, по този законъ вие може да провѣрите и вашитѣ мисли и чувства. Не мислете, че мислитѣ и чувствата ви сѫ мъртви, тѣ сѫ живи. Когато седнешъ да ядешъ, трѣбва да поканишъ всичкитѣ си мисли и чувства и да имъ кажешъ: „Хайде, мои слуги, хайде да ядемъ заедно!“ Не трѣбва само господарьтъ да седне. Направете този опитъ и ще видите резултата. Като изпълнявате това, ще станете по-мощни, по-силни, съ по-издръжливи нерви и когато ви дойде страдание, ще знаете да го прѣвръщате въ радость.
Като заболѣешъ, викашъ лѣкарь. Трѣбва да му платишъ, но като си бѣденъ, сърдишъ се, че той иска много и казвашъ: „Не може ли да отстѫпи той?“ Лѣкарьтъ не е виновенъ, той е добъръ учитель на човѣчеството. Вие трѣбва да се научите да ядете както трѣбва и да нѣмате нужда от лѣкарь. Когато лѣкарьтъ ви взима 50 лв. на визита, съ това иска да каже: „Азъ ви взимамъ даже малко, вие трѣбва да се научите да ядете“.
И тъй всички свѣтски, всички духовни хора сѫ подъ еднакъвъ знаменатель. За въ бѫдеще хората трѣбва да се научатъ да ядатъ правилно, да нѣма между васъ гладни хора. Природата не търпи гладни хора, защото тѣ развалятъ добрия ефектъ на сититѣ. Когато се донесе яденето, трѣбва да има за всички. Когато дойде изпразването, пакъ трѣбва да дойде за всички. И днесъ всички революции не сѫ нищо друго, освѣнъ резултатъ на толкова годишно ядене. Сега Господь казва на бѣднитѣ: „Идете да изхвърлите богатитѣ, заемете мѣстата имъ, та слѣдъ 2000 години, когато дойда отново на земята, ще уравня смѣтката между богатитѣ и бѣднитѣ“. Такива сѫ законитѣ. Ако не знаете какъ да се храните, нѣма да избѣгнете революцията. Тя ще стане и въ стомаха и въ дробоветѣ ви, навсѣкѫдѣ.
Слѣдователно Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му, нѣмате животъ въ себе си“. Тъй че, ако вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия не сѫ разумни, непрѣменно ще дойдатъ лошитѣ послѣдствия на този животъ. Това е една философия, която може да приложите въ живота си е да я провѣрите. Направете опитъ за една седмица. Който отъ васъ не направи този опитъ, грѣхъ е на душата му. Който не направи този опитъ, природата ще го осѫди на 2000 годишно робство, ще го тури на работа въ „трудовата повинность“. „Трудовата повинность“ не е нищо друго, освѣнъ болести, неврастения, маниачество и всѣкакъвъ родъ страдания.
И тъй, съгласието между всинца ви ще зависи отъ начина на яденето. Дойде при васъ противникътъ ви, не го изгонвайте, но го нахранете, напойте добрѣ. Това прѣпорѫчва Евангелието. Отлично учение е то! Казва: „Когато дойде при тебе неприятельтъ ти и е гладенъ, жеденъ, нахрани го, напой го, дай на него, дай на всички сиромаси, щомъ си богатъ“. Ако постѫпвате така, ще има навсѣкѫдѣ радость и веселие.
Христосъ казва: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“.
И тъй, Христосъ дава всичко, каквото има. Сега хората казватъ: „Христосъ дава, но ние не даваме“. Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че животътъ е скѫпъ, постройкитѣ на кѫщитѣ струватъ скѫпо и т.н. Тъй ще бѫде за тѣзи, който не даватъ, а който даватъ, както Христа, животътъ имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветѣ на това велико учение.
Като ме слушате, вие си казвате: „Говори, каквото искашъ, ние си знаемъ нашето“. Азъ ви казвамъ: „Правете, каквото искате, но ще си плащате“. Най-простото учение, което можете още сега да приложите на земята, то е науката за яденето. Прѣпорѫчвамъ на всинца ви да слѣзете до учението за яденето, да не мислите, че сте на небето. Никой не е на небето. Набожни хора нѣма. – „Но той е религиозенъ човѣкъ!“ – Да, фирмата, титлата му отвънъ показва това, но вѫтрѣ въ него нѣма нищо. – „Еди-кой си е много вѣрующъ!“ – Да, титлата му отвънъ е такава, но вѫтрѣ нѣма нищо. Нѣкой казва: „У мене вѣрата е много голѣма“. – Е, тогава дай ми 1000 лева на заемъ. „Е, нѣмамъ на разположение, не мога сега.“ Казвамъ, твоята вѣра не е достигнала до 1000 лева. Отъ нѣкого искатъ 100 лева на заемъ. „Ехъ, нѣмамъ сега“. Каже ли „ехъ…“, значи нѣма вѣра.
Доста тѣзи лъжи, прѣстанете да се лъжете! Не говорете вече това, което не е, а само това, което е! Мѫже съ мѫже, жени съ жени, братя съ братя, сестри съ сестри, говорете само истината! Говорете истината за себе си! Не говорите истината, защото не знаете какъ да ядете. Яли сте нечиста храна, боли ви коремъ. Дойде въ това врѣме нѣкой да ви види, казвате му: „Махни се отъ очитѣ ми, коремъ ме боли!“ Този човѣкъ едва е могълъ да откѫсне единъ часъ свободно врѣме и отъ любовь къмъ васъ идва да ви види, а вие го изпѫждате. Казвамъ му: „Приятелю, не яжъ лоша, нечиста храна, пази да не разстроишъ стомаха си, за да не развалишъ хубавитѣ, добритѣ отношения съ брата си“. Яденето е причина да се развалятъ добритѣ отношения помежду ни. Никаква друга философия не признавамъ! Яжте споредъ правилата на природата и всички въпроси ще се оправятъ лесно. Спрѣте се върху тѣзи думи, размишлявайте върху яденето. Почти всички сте еднакви въ яденето, ядете по единъ и сѫщъ начинъ.
Всичко това, което ви говоря, азъ го прилагамъ и наблюдавамъ какви сѫ резултатитѣ. Правете и вие опити. Като си излѣзете отъ тукъ, помнете, което ви казахъ, че трѣбва да се научите да ядете. Като вземешъ една сварена картофа, кажи и: „Сестричко, азъ те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблѣка дрешкитѣ, искамъ да влѣзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветѣ ми; тамъ нѣма да си добрѣ, ще имашъ страдания, но като минешъ прѣзъ тѣхъ, ще влѣзешъ въ свѣтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цѣлувка“. Вземешъ една ябълка, една круша, по сѫщия начинъ ще се разговоришъ съ тѣхъ и най-послѣ вѫтрѣ въ васъ ще се цѣлунете. Като свършишъ яденето, ще кажешъ: „Днесъ имахъ три гостенки мои сестри отъ невидимия свѣтъ, отъ небето и ги пратихъ да се разходятъ вѫтрѣ въ мене“. Ще кажете: „Този човѣкъ се занимава съ духове, разговаря съ тѣхъ“. – Да, азъ се разговарямъ съ картофки, ябълки и круши, давамъ имъ по една цѣлувка като влѣзатъ въ мене и имъ казвамъ да не разправятъ това нѣщо никому.
Тѣзи ваши сестри, като отидатъ на другия свѣтъ, ще кажатъ: „Тѣзи хора се научиха вече какъ да живѣятъ, може да ги посѣщаваме“.
И тъй, направете този малъкъ опитъ върху яденето. Като успѣете, този опитъ ще ви даде вѣра за бѫдещитѣ ви опити.
Бесѣда, държана на 3 априлъ 1921 година.
|
