А Исусъ имъ рече: „Гледайте и пазете се отъ кваса на фарисеитѣ и садукеитѣ.“(Матея, гл.16, ст. 6) „Всичко изпитвайте – доброто дръжте.“(1-во Посл. къ Солуняномъ, гл.5, ст.21) Квасътъ, това е стимулъ, необходимость въ свѣта. Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо. Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ.
Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте.
Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на отечеството, на държавата, на човѣчеството. фарисеитѣ се хвалятъ съ това, че ходятъ на църква, палятъ свѣщи, като минатъ прѣзъ нѣкоя църква, не я отминаватъ, все кръстове правятъ, въ всѣка своя рѣчь най-малко 10 пѫти ще споменатъ името на Бога. Садукеитѣ се хвалятъ съ своето невѣрие навсѣкѫдѣ твърдятъ, че нѣма Богъ. И тъй, еднитѣ се хвалятъ съ вѣрата си, а другитѣ – с безвѣрието си.
Павелъ въ посланието си къмъ Солунянитѣ казва: „Всичко опитайте, доброто дръжте“. И въ фарисеитѣ и въ садукеитѣ има добри страни. Че има Господь въ свѣта, това е вѣрно, но че не е такъвъ, какъвто тѣ си Го разбиратъ. Че нѣма Господь въ свѣта и това е вѣрно, но не е точно споредъ учението на садукеитѣ. Ще кажете: „Какъ така, тука има голѣмо противорѣчие?“ Да, противорѣчие е, но когато твърдимъ, че Господь е всесиленъ, всеблагъ, даваме Му тѣзи атрибути, то когато се обѣсва единъ човѣкъ, тамъ ли е Господь, когато осѫждатъ единъ човѣкъ на чиста правдина, тамъ ли е Господь? Не е. Тамъ дѣто нѣма правда, Господь не е. Не че Го нѣма Господь въ свѣта, но въ дадения моментъ Господь не въ умоветѣ и сърцата на тѣзи хора.
Едното учение е стремежъ да се приближимъ къмъ Бога по форма, а другото учение е стремежъ да се отдалечимъ отъ Бога по форма. Интересни сѫ причинитѣ, който сѫ породили тѣзи двѣ противоположни учения. За мене тѣ сѫ много ясни. Напримѣръ, като се влюби нѣкой момъкъ въ една мома, по 10 пѫти на день минава покрай прозорцитѣ и, кръсти се, носи и цвѣтя, казва: „Не мога безъ тебе“. Момата ще надникне отъ прозореца, ще се поусмихне. Той постоянно циркулира покрай дома и, моли се. Казватъ: „Този човѣкъ е много набоженъ“. Да, той е фарисей. Ще направя сравнение, на какво мяза този момъкъ.
В Пловдивъ имаше женско и мѫжко евангелски училища, който бѣха едно срѣщу друго. Единъ отъ ученицитѣ на мѫжкото училище се готвилъ да стане проповѣдникъ. Споредъ евангелиститѣ, който иска да стане проповѣдникъ, трѣбва дълбоко да се разкае за грѣховетѣ си, да плаче, да измоли прощение отъ Бога. Този младежъ билъ много способенъ. Всички го слѣдѣли и виждали, че много често плаче. А той се влюбилъ въ една ученичка отъ женското училище и постоянно гледалъ къмъ прозореца на стаята и и казвалъ: „Господи, много съмъ грѣшенъ!“ Казвали: „Колко много се кае този младежъ за грѣховетѣ си, обича Христа, все плаче“. Да, на прозореца е неговиятъ Христосъ. Когато кажатъ за нѣкого, че е православенъ, зная, че на прозореца е православенъ. – „Да, но той е евангелистъ.“ Зная, на прозореца е евангелистъ. Какъвто и да е човѣкъ, все нѣкѫдѣ има прозорецъ.
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея!“ Минава подъ прозорцитѣ на дома и, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ!“ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ!“
Това сѫ съврѣменнитѣ християни, които се смѣятъ на езичницитѣ, че вѣрвали въ идоли. Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. Какъ мислите, слънцето ще измѣни ли топлината си споредъ това, дали вие ще вѣрвате или не? Земята ще прѣустанови ли движенията си отъ това дали вѣрвате или не? И да не вѣрвате, слънцето не грѣе само за васъ. Пакъ повтарямъ, на земята има сѫщества, които сѫ много по-културни отъ васъ. Ние знаемъ много хора на земята, които не ядатъ месо отъ рождение, а не се отказали отъ него чрѣзъ убѣждаване.
Питамъ ви, какво благо е донесло на свѣта фарисейското и садукейското учение? Грѣхопадането започва съ тѣзи учения. Прѣди тази епоха е имало една златна епоха, когато е живѣла първата раса. Тя е имала отлична култура, каквато човѣчеството едва слѣдъ 400 000–500 000 години ще има. Раятъ, за който се говори въ Писанието, ни прѣдставя една величествена култура, която се отличавала отъ сегашната и по наука и по изкуство и по техника и по философия и по схващане на нѣщата. Тогава земята не е била като сегашната. Но като се явили фарисейското и садукейското учения въ свѣта, на земята настава единъ катаклизъмъ, при който цѣлата раса изчезва и хората изгубватъ великото Божествено учение на любовьта. Съ това хората сѫ дошли до послѣдната точка на падането си, по-долу отъ това вече тѣ не могатъ да отидатъ.
Да не ви се вижда чудно, защо хората днесъ сѫ лоши, кисели, защо [има] толкова злини въ свѣта. Това се дължи на обстоятелството, че всички хора сега минаватъ прѣзъ ада, затова и повече злини ще дойдатъ. Хората, като минаватъ прѣзъ разнитѣ области на ада, заразяватъ се отъ тамошнитѣ епидемии. Нали, като минавате прѣзъ различни мѣста, вие се заразявате? И сега, щомъ сте въ ада, носите всичкитѣ му злини. Ще питате: „ Кѫдѣ е този адъ?“ – Нѣкои сѫ влѣзли вече въ ада, други се готвятъ да излѣзатъ, а трети сѫ излѣзли. Тѣзи, които сѫ влѣзли въ ада, нужни имъ сѫ най-малко 21 години, докато излѣзатъ отъ него. Ако тренътъ ви е бързъ, ще можете да прѣминете прѣзъ ада за по-малко врѣме, но ако е бавенъ, ако има поврѣда въ машината ви, ще се бавите повече врѣме. Когато Христосъ дойде на земята, Той ще приготви човѣчеството, ще имъ покаже истинскитѣ научни правила и методи съ които да се бранятъ, когато минаватъ прѣзъ тази область на материята. Затова дойде Христосъ. Затова сѫ нужни и намъ добродѣтели, та като минемъ прѣзъ ада, да устоимъ на неговия огънь. Сега хората казватъ за нѣкого: „Пари го този огънь!“ Разбира се, че ще го пари, въ ада е!
Тъй че, когато ние приемаме Бога и когато Го отричаме, това е все изкривено понятие. Когато кажешъ, че вѣрвашъ въ Бога готовъ ли си да умрешъ за този Господь, готовъ ли си да пожертвувашъ живота си за Него и за тѣзи, които любишъ? Като казвашъ, че любишъ Бога, трѣбва да умрешъ и за тѣзи, които Той люби. Какъ, съврѣменнитѣ хора иматъ ли любовь? Ако твърдя, че любовьта на Бога е еднаква и къмъ най-малкото животно, къмъ всѣка птичка, гълѫбче, както и къмъ човѣка, ще ми възразите: „А, човѣкъ стои по-горѣ отъ всѣко животно“. Това е другъ въпросъ, но по сѫщество нѣма разлика между човѣкъ и едно гълѫбче. Слѣдъ врѣме гълѫбчето може да стане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да има стремежитѣ на гълѫба – да литне на високо, да се храни съ зрънца като него. Гълѫбътъ е чиста шпица. Какъ мислите, ако вашиятъ мѫжъ беше единъ гълѫбъ, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски? Ако вашата жена бѣше една гълѫбица и се хранихте съ зрънца, не щѣхте ли да живѣете по гълѫбски?
Ще кажете: „Сега толкова много плачемъ!“ Плачътъ спасява ли свѣта? Отъ хиляди години хората все плачатъ, плачатъ дѣца, мѫже, жени, свѣтътъ спаси ли се, вие спасихте ли се? Не се заблуждавайте въ това, че плачътъ ще ви спаси. Е, кое тогава? – Нѣма друга сила въ свѣта, освѣнъ любовьта, която ще може да ви спаси. Това е положително и абсолютно. Ако нѣкой каже, че може да се спаси чрѣзъ друга нѣкоя сила, той не разбира Божественитѣ истини. Ако има сила, която може да ви посочи правия пѫтъ, това е вѣрата; ако има принципъ въ свѣта, който да ви посочи правия пѫть, това е Божествената мѫдрость. Едната сила спасява, другата – умѫдрява и съ това показва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Всѣко друго учение извънъ тѣзи истини е фарисейско и садукейско. Ще ви докажа това.
Ако сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ мисъльта да ви омотая и започна слѣдъ това да ви прѣдлагамъ да образуваме църква и всѣки отъ васъ да даде извѣстна сума, моитѣ мисли чисти ли сѫ? Колко трѣбва да плащаме на това слънце, което грѣе отгорѣ ни? Колко трѣбва да платя на майка си, която ме отгледала? Ако майка ми каже, че трѣбва да я гледамъ, защото ме родила, това не е майка. Майка, значи сѫщество на абсолютно безкористие; братъ значи сѫщество на абсолютно безкористие; сестра е сѫщество на абсолютно безкористие. Това разбирамъ братство, основано на пълно безкористие. Дѣто има користолюбие – нѣма никакво братство.
Да говоримъ принципално по въпроса. Може нѣкой отъ васъ да се обижда отъ думитѣ ми, това нищо не значи за мене. Азъ казвамъ: тѣзи, които обиждатъ любовьта и азъ ще ги обидя, а които не я обиждатъ, ще иматъ отъ мене по една цѣлувка. На тѣзи, които иматъ Божествената мѫдрость, ще имъ дамъ по една цѣлувка, а тѣзи, които я нѣматъ – ще ги обидя. Вие си казвате: „Ти ще ни обидишъ, но да му мислишъ!“ Вие да му мислите, азъ нѣма какво да мисля. Кога човѣкъ започва да мисли? Когато работитѣ му не вървятъ добрѣ. Жената кога започва да мисли? Докато мѫжътъ и е живъ, тя знае само да иска това-онова, да заповѣдва като нѣкой диктаторъ. Но умре ли мѫжътъ и, започва да мисли: „Е, колко бѣше добъръ мой Иванчо, нѣма го вече, дали ще намѣря другъ такъвъ будала, да се ожени за мене. Не се намира вторъ като Иванчо. Какво да правя сега? Чакай, ще се заема с нѣкаква работа.“
И съ мѫже и съ жени е сѫщото нѣщо. Хубаво е това учение – да се работи! Въ деня, когато фалираме, започваме да мислимъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, какъ да оправятъ свѣта. Тѣзи хора азъ ги наричамъ фалирали търговци, които започватъ да прѣвръщатъ тефтеритѣ си, да мислятъ какъ да оправятъ смѣткитѣ си, т.е. какъ да оправятъ свѣта. Че какъ ще оправите свѣта? Съ онѣзи изгнили греди ли? Не, здрави, желѣзни греди се изискватъ, здрави основи сѫ нужни.
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората? – „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо? – Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че и е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день? Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че животътъ билъ скѫпъ. Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте. Математиката трѣбва да приложите въ живота си.
А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ. Азъ не се радвамъ на много угоенитѣ хора, нито на много сухитѣ, а се радвамъ на хора, на които умътъ и сърцето не сѫ фарисейски и садукейски и мислятъ здраво. Нѣкои ме питатъ: „Твоето учение съгласно ли е съ православната църква?“ – Азъ не признавамъ никаква църква, а признавамъ въ свѣта като мѣрило само Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Сега съмъ въ Божия домъ и ще постѫпвамъ тъй, както тамъ постѫпватъ. Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите. Майката заставя дѣтето да прави това, което тя иска, научава го да яде това, което на нея е приятно. Единъ день това дѣте казва на майка си: „Мамо, като дойдохъ да живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме да живѣя по вашему“. Като умре, казва си: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“. Майката пита: „Какво прави моето дѣтенце тамъ, какво ангелче бѣше!“ Да, но то се разбра вече, повече нѣма да дохожда при тебъ. Когато момата започне да слабѣе, да пожълтява, майка и казва: „Хапни си месце, хапвай си повечко, да се поправишъ, червенина да имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!“
Когато имате нѣкои мисли, които ви тревожатъ, съмнѣватъ, провѣрявайте, какъ произлѣзоха тѣ, търсете причината имъ. Когато се касае за болеститѣ, вие много опрѣдѣлено казвате, че тѣ се дължатъ на извѣстни микроби. Но трѣбва да знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие. Той става съ тебе ортакъ и започва да разполага напълно съ тебе. Ти усѣщашъ, че нѣщо изтича отъ организъма ти, часть отъ енергията ти и се разболѣвашъ. Никога не е възможно да се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който да не си въ съгласие, който да е антиподъ съ тебе и да ти създаде нѣкоя болесть.
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония. Вложете въ себе си идеята за Божествената любовь и мѫдрость, да не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота си показвайте, дали сте вѣрующи или не. Нѣкои ме питатъ вѣрвамъ ли въ Бога? – Азъ съмъ прѣстаналъ съ вѣрванията. Любовьта и Мѫдростьта трѣбва да се въплотятъ въ живота ви. Азъ мога да говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида да го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория? Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми да се свива отъ болка? Християнинътъ трябва да се радва на всичко.
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане. Принципътъ на доброто не е отвлѣчено нѣщо. Нѣкои казватъ: „Отвлѣчени работи сѫ тѣзи!“ Българитѣ казватъ, че нѣкоя мома е отвлѣчена, напримѣръ. Тя пристанала нѣкому, това говори ли, че тя е отвлѣчена? Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за да не е отвлѣченъ, трѣбва да го поставимъ близо въ живота си и така да се заемемъ съ рѣшаването му.
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада. Питамъ ви: като излѣзете отъ този затворъ, какво ще правите въ новата култура съ тѣзи умове, които сега имате? Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура.
Тази култура е велика, защото въ нея не може да се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие. Всѣки отъ васъ ще мине 77 пѫти прѣзъ огъня. Като минете прѣзъ огъня, ще ви провѣрятъ и ще кажатъ за васъ: „Това сѫщество е чисто, нека мине!“. Ще кажете: „Е, ние ще поплачемъ прѣдъ Христа и Той ще ни прости грѣховетѣ“. Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трѣбва. Въ Писанието се казва: „Ако повѣрвашъ въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ да наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва да се простишъ съ майка си, съ баща си, съ цѣлия си домъ и имотъ“. И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва да подозира, че сте се реформирали. А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя да се е осѫществила. Така стана съ 14-тѣ точки на Уилсона. Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“. Да, но това яйце не се измѫти. Този процесъ, който поправя, който спасява, е вѫтрешенъ, не е външенъ. Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да измѫти такова яйце, което да спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за себе си може да измѫти такова яйце, което него да спаси. Горко ономува които оставя другъ да мѫти яйцето му. Ако оставите вашата работа на другитѣ, ще се намѣрите отново въ дъното на ада.
Какво ни липсва сега? Казваме: „Свѣтътъ ще се оправи, но като дойдатъ едни или други реформи, България ще се оправи, но като се промѣни правителството, като ни дадатъ земи въ Македония, въ Тракия“. Колко пѫти досега сѫ имали българитѣ тѣзи земи! Оправени ли бѣха тогава? – Не. Колко свѣтъ, колко земи владѣятъ англичанитѣ! Оправени ли сѫ? – Не. Казвате: „Англичанитѣ сѫ културни хора“. Да, културни сѫ, но и англичанинътъ те обира и заколва, като и другитѣ, само че по-деликатно. Всички иматъ една цѣль, служатъ си съ различни срѣдства и методи. Паякътъ, вълкътъ и тигърътъ иматъ една цѣль – да ти изсмучатъ кръвьта, да те изядатъ, но методитѣ на дѣйствие у тѣхъ сѫ различни. За мене е безразлично кой ще ме яде, зная, че въ края на краищата месцето и мастчицата ми ще изчезнатъ. Нѣкой казва: „Мене ме изяде единъ паякъ“. – Е, братко и паякътъ и вълкътъ сѫ ортаци.
И тъй, злото не е вънъ въ свѣта, а е вѫтрѣ въ васъ. Сега, като ви гледамъ, много благочестиви изглеждате, като че ли сте готови да тръгвате за небето. Нѣкои казватъ: „Е, ще се приготвимъ“. Не, не сте по-умни отъ мене, нѣма да ме излъжите. Азъ съмъ изпиталъ и фарисейското и садукейското учение, зная тѣхнитѣ плодове. Сега лѣкувамъ и фарисейството и садукейството, има специалитетъ, приготвенъ за тѣхъ. Ние имаме специално лѣкарство за лѣкуване на всички болести. То е хиляда пѫти по-ефикасно отъ пенкилеръ. Ще ми кажете: „Я да видимъ това лѣкарство!“ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно и е, казва: „Колко ме обича той!“ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ!“ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти. Не вѣрвайте въ тази култура!
Ще кажете: „Какъ да се проповѣдва истинското учение?“ Господь иска отъ насъ да сме справедливи къмъ всички беззащитни сѫщества, колкото малки и да сѫ тѣ. Дави се нѣкое малко животно. Спаси го! – „Азъ не се занимавамъ съ такива работи.“ – Ами съ какви? – „Искамъ да оправя България.“ Ти ще я оправишъ, колкото и всички други българи. Съ единъ алегориченъ примѣръ ще ви обясня, какъ ще се оправи България. Азъ го взимамъ въ алегорична смисъль, а той е дѣйствителенъ фактъ, станалъ въ 1895 година въ градъ Джонстаунъ въ Америка. Умнитѣ американци, граждани на този градъ, за да си доставятъ удоволствия прѣзъ зимата, рѣшили да прѣвърнатъ едно блато, което се намирало надъ града, въ езеро за пързаляне. Рѣшили да направятъ единъ бетонъ, съ който да запушатъ блатото. Така и направили. Запушили блатото и нѣколко години наредъ се пързаляли по него. При едно голѣмо наводнение, обаче, бетонната стѣна се съборила и 2000 души били затрупани и удавени. Слѣдъ това нещастие тѣ видѣли, че не направили добрѣ, но нали отидоха толкова души! Питамъ ви, ние не сме ли запушили тази рѣка? Да, но като се събори стѣната, 2000 души ще отидатъ. И сега, като дойде нѣкоя катастрофа, хората започватъ: „Хайде това-онова да направимъ, да запушимъ тази вода.“
Гледамъ днесъ всички хора запушватъ рѣки. Надъ града бентъ не се прави, а долу, подъ града. Не ни трѣбва учението на фарисеитѣ и садукеитѣ, а ни трѣбватъ хора съ благородни, сърца и умове. Отъ насъ се изисква животъ на себеотрицание, животъ на добри дѣла. Ще кажете: „Мнозина сѫ говорили като тебе“. Да, мнозина сѫ говорили, но азъ съмъ послѣденъ и слѣдъ мене ще се събори тази стѣна и тогава мислете, какво ще стане! Да не мислите, че ви говоря на шега, прѣдупрѣждавамъ ви да махнете бента, не ви трѣбва това блато. Вие сте запушили умразата, завистьта си, всички лоши чувства, но казвамъ ви – братя, стѣната ще се събори, Джонстаунъ ще отиде! И сега, ще се свикватъ свещеницитѣ на съборъ да ме сѫдятъ. Докато ме сѫдятъ, стѣната ще се събори и Джонстаунъ ще отиде.
Не се плашете отъ това, което ви говоря, то е за героитѣ, а страхливитѣ нека си държатъ още бентоветѣ. Онзи, който иска да реформира другитѣ, трѣбва да снеме своя бентъ. Като свали своя бентъ, да каже: „Братко, азъ свалихъ бента си, тебе те грози пакость, да започнемъ реформи, каквито трѣбва“. Трѣбва да поправимъ всички злини на миналото. Колко пѫти сте се любили, мразили, колко пѫти сте се убивали, затваряли! И отъ всичко това има ли смисълъ? – Абсолютно никакъвъ смисълъ нѣма. Ще оправдаете ли единъ вълкъ, който изяжда една овца, когато е гладенъ? – Да. Но като изяде една овца, а удави 99 и ги захвърля, ще го оправдаете ли? – Не. Тогава какъ ще оправдаете вашия животъ, прѣзъ който сте изяли една овца, а 99 удавили? Нима вие сте дошли на земята да бѫдете вълци, да ядете и да пиете? Смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето, гладни нѣма да останете, но отъ васъ се изисква едно правилно разбиране за реформиране на настоящия ви животъ. Вие може да бѫдете щастливи още сега. Това практикувате всѣки день. Яли сте нечиста храна, става ви лошо. Бръквате въ устата си 1–2 пѫти, повръщате, поолеква ви. Повърнете, това е най-добро, за да излѣзе навънъ всичко нечисто отъ вашия умъ и сърце. Не мислете дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: служите ли въ името на великата Любовь и Мѫдрость, готови ли сте да държите страната на ангелитѣ. Ако си отговорите въ положителна смисъль, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови и въ дома ви всичко ще се нареди.
Нека 10 души отъ васъ, който си хармониратъ по умъ и сѫ въ пълно съгласие, безъ всѣкакво съмнѣние, прѣдприематъ опити въ това отношение и нека наблюдаватъ резултатитѣ. Ще провѣрятъ дали сѫ вѣрни моитѣ думи.
Христосъ казва: „Пазете се отъ кваса фарисейски и садукейски“. Този квасъ е заразилъ съврѣменнитѣ хора и той трѣбва абсолютно да се изхвърли навънъ. Господь не се нуждае нито отъ правовѣрни, нито отъ кривовѣрни хора, срамота е да се наричате такива. Господь се нуждае отъ хора, които могатъ да носятъ Неговата Любовь. Като ви говоря за любовь, вие си прѣдставяте вашата любовь къмъ дѣцата ви, къмъ братята, сестритѣ ви и т.н. Не, подигнете се една степень по-горѣ въ тази любовь, която имате. Да обичашъ дъщеря си, това е естествено, да обичашъ сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичашъ врага си, това е геройство.
Какъ ще обичаме врага си? Ще ви обясня, за да се разберемъ. Законътъ е слѣдния: нѣкой ти е направилъ най-голѣмото зло, най-голѣмата пакость въ свѣта и единъ день Господь му взима всичко и като послѣденъ просякъ го изпраща въ дома ти. Ако ти го приемешъ най-любезно, нахранишъ го, напоишъ го и не му напомнишъ нищо отъ стореното зло въ миналото, не му се заканишъ, това значи, че ти любишъ врага си. Ще ме запитате: „Ами какъ да любимъ врага си?“ Когато Господь извади ноктитѣ, зѫбитѣ на вълка, приеми го у васъ си, но докато още има зѫби и нокти, докато не се е реформиралъ, не ви прѣпорѫчвамъ да го гладите, да го приемате у дома си.
Фарисейското и садукейското учения сѫ обладали съврѣменната наука, съврѣменния политически животъ. Изобщо навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществуватъ тѣзи два полюса. Ако мислите, че въ науката ще намѣрите смисълъ на вашия животъ, лъжете се. Ако употрѣбите науката като срѣдство за развитието на вашия умъ, на правъ пѫть сте. Ако употрѣбите политическия животъ като срѣдство за развитие на вашитѣ добродѣтели, на правъ пѫть сте; но ако го употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, на кривъ пѫть сте. Ако употрѣбите религията за добри дѣла, на правъ пѫть сте; но ако я употрѣбите като срѣдство за прѣхрана, за ваши лични изгоди, на кривъ пѫть сте. Въ душитѣ на всинца ни трѣбва да има възвишени, благородни мотиви, всичко да се използува за добро на другитѣ. Ще кажете: „Азъ това не мога да го направя, не мога да бѫда полезенъ за другитѣ“. Не, ти можешъ да извършишъ такава реформа въ себе си, каквато е прѣдвидена. Отъ дѣ знаешъ, че като завъртишъ ключа си, слѣдъ тебе нѣма да тръгнатъ още хиляда души? Хиляда души, като завъртятъ ключа си, ще поведатъ слѣдъ себе си единъ милионъ. Казвате: „Ние не можемъ да оправимъ свѣта“. Нѣма какво да оправяте свѣта. Ще завъртите ключа на вашата Божествена Любовь и Мѫдрость, ще изхвърлите навънъ всички лъжи, всѣкаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бѫдемъ хора на доброто, на истината – да станемъ истински човѣци“.
Ще ме извините, че издавамъ една ваша тайна, но като наблюдавамъ хората, въ най-голѣмитѣ грѣшници виждамъ маска на лицето имъ, съ която приематъ благочестивъ видъ. Започватъ да се запитватъ: „Какъ сте?“ – „Много сме добрѣ. Ами вие?“ – „И ние слава Богу, много сме добрѣ, благодаримъ на Бога!“ Това е актьорство. Не сѫ добрѣ тѣзи хора. Ти трѣбва да си естественъ, душата ти трѣбва да диша любовь. Като влѣзешъ въ нѣкой домъ, трѣбва да носишъ благословение и радость за всички. Ако има нѣкой боленъ въ тази кѫща, ще се запретнешъ да изперешъ, да имъ наредишъ и изчистишъ кѫщата. Ако тѣзи хора нѣматъ срѣдства, ще имъ донесешъ малко брашънце или какво и да е друго. Ще кажете: „Може ли всѣки день да правя това?“ – Ти направи това днесъ, защото си опрѣдѣленъ дежуренъ, а за утрѣ не мисли. Утрѣ ще дойде другъ дежуренъ, той ще изпълни това.
Вие казвате: „Като дойде Христосъ, тогава всичко ще изпълнимъ, сега сме грѣшници“. Не е така, разберете ме, съ тази бесѣда ще ви заставя да вършите доброто! Отъ мене нѣма да се избавите, разбирате ли? Ще ви хвана за гушитѣ и васъ и всички други, ще ви душа и ще ви питамъ: „Ще вършите ли доброто или не?“ Когато намислишъ да кажешъ една лоша дума, хвани се за гърлото, а като ще кажешъ добра дума, отпусни се, кажи я. Нѣкои си мислятъ: „Че и тебе може да те душатъ“. Когато кажа лоша дума, нека и мене хванатъ за гушата. Азъ бихъ благодарилъ и цѣлуналъ този, който стори това съ мене.
И тъй, това учение е свързано съ онова велико сѫщество въ свѣта, което наричаме Богъ и Който се изразява въ нашитѣ души подъ символъ на Любовь и Мѫдрость. Всички имаме тази Любовь и Мѫдрость. Разбирането на духовния свѣтъ, съобщенията ни съ другия свѣтъ, зависи отъ това, какъ сѫ проявени въ насъ тѣзи двѣ велики сили. Никой човѣкъ не може да бѫде ясновидецъ, какъвъ и да е дѣецъ, реформаторъ, майка, баща, ако тѣзи двѣ сили не живѣятъ въ ума и сърцето му. По това нѣма двѣ мнѣния. Ако искате да бѫдете силни, крѣпки, да познаете смисъла на живота си, въорѫжете се съ тѣзи двѣ велики сили и ще видите, каква реформа ще стане съ васъ. Не искамъ да дѣйствувате точно по моя начинъ, не, на голѣмия котелъ ще трѣбва много пара, на малкия – малко. Направете малка реформа у васъ, но да бѫде абсолютна, да нѣма двѣ мисли у васъ, да се колебаете, дали е така или не. Въ това учение нѣма никакво изключение въ Любовьта и Мѫдростьта. Ако бихъ направилъ едно изключение отъ закона на Любовьта и Мѫдростьта, бихъ се прѣвърналъ на вѫгленъ, бихъ почернѣлъ. Нѣма сѫщество, което слѣдъ като е изопачило този законъ, да не е станало на вѫгленъ. Ако изопачите този законъ, ще станете вѫглени; ако го изпълните, ще станете диаманти.
Ще кажете: „Тежка работа е това!“ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ!“ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. Колко хора виждамъ изъ пѫтя и колко живи носятъ към гробищата, като имъ натѫпкали кърпа въ устата! Ако кажа, че тѣзи хора не сѫ умрѣли, ще ме взематъ за лудъ. Като гледамъ този умрѣлъ, казвамъ му: „Сега си мълчи ти, но като дойдешъ другъ пѫть, ще живѣешъ по закона на Любовьта и Мѫдростьта!“ Той казва: „Тежко, тежко ми е!“ Да, едно врѣме ти туряше кърпи въ устата на другитѣ, затова трѣбва сега да опиташъ самъ резултата отъ тѣхъ. Ако не изпълните закона, ще имате кърпи въ устата си и ще казватъ за васъ: „Богъ да ги прости!“
И тъй фарисейското учение трѣбва да се прѣвърне въ Любовь, а садукейското – въ Мѫдрость. Както днесъ ученитѣ знаятъ да прѣвръщатъ водата въ пара, а енергията на тази пара да се прѣвръща въ електричество, тъй и вие трѣбва да научите този великъ законъ за трансформиране на злото въ добро. Злото не е лошо нѣщо, то е сила, посрѣдствомъ която ще се трансформира всичко въ добро.
Павелъ казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“.
Поддържайте доброто, както въ себе си, така и въ всички хора. Знаете ли какво би било, ако София прѣдставляваше единъ високо просвѣтенъ градъ и всички софиянци насочатъ мисъльта си къмъ небето, къмъ цѣлия свѣтъ и се свържатъ съ ангелитѣ? Ако това станеше, работитѣ на България 100 пѫти щѣха да се оправятъ досега. А какво правятъ българитѣ днесъ? Изпращатъ комисия въ Англия да урежда работитѣ и. Но съ това нѣма да направятъ нищо. Англичанитѣ и даватъ по малко, отварятъ и по едно прозорче. Тѣ мязатъ на банкери, които, колкото повече даватъ, толкова повече взематъ. Това положение, въ което се намиратъ българитѣ, е споредъ единъ законъ, по който Господь ги е поставилъ на тѣсно, за да се научатъ въ бѫдеще да мислятъ правилно. Всѣки себе си трѣбва да поправи!
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ себе си и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко. Ще кажете: „Това не можемъ да направимъ сега“. А като бѣхте на фронта, много нѣщо направихте, тамъ бѣхте герои. Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ да го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата. Когато бѣха на война, това въ интереса на службата ли бѣше? А какъвъ е интересътъ на църквата? – Да се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль, да не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а да се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо. И тъй, вѣрвайте само въ Живия Господь!
За въ бѫдеще ще стане едно чудо въ свѣта, а именно – вѣрующитѣ ще станатъ невѣрующи, а невѣрующитѣ – вѣрующи. Онѣзи, които сѫ въ Царството Божие, ще ги изпѫдятъ навънъ, а които сѫ отвънъ – ще влѣзатъ въ Царството Божие. Това ще стане на земята. За да не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва да излѣзете прѣждеврѣменно и да помагате на братята си. Христосъ трѣбва да ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ да влѣзете въ Царството Божие. Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Ето защо вие кажете: „Господи, искаме да бѫдемъ въ свѣта!“ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така. Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва да те разтрива. Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма да остане човѣкъ, на които коремътъ да не се изпразни.
Ще се повърна къмъ мисъльта си, искамъ всички да живѣете по закона на Любовьта, да се възстанови между васъ хармония. Когото срѣщна по пѫтя и видя, че нѣма въ него тази хармония, ще го уловя за гушата. Рѣшилъ съмъ да употрѣбя бързата процедура. Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ. Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа!“ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого да поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“. Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ. Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота си ще платишъ?“ Богаташътъ скоро изважда кесията си, дава исканитѣ пари и си казва: „Слава Богу, че не ме уби!“ Апашътъ, като сочи револвера, си мисли: „Ти разбойнико, който досега не си изпълнилъ волята Божия, давай скоро!“ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили. А че той изнудилъ толкова хора, за това не се замисля. Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла. Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина. Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
Като служите на този законъ, щомъ се срѣщнете двама души, всѣки ще почувствува, че нѣщо го закриля, издига. Такова влияние трѣбва да има всѣки отъ васъ. А сега, събератъ се 2–3 души, образуватъ една партия, други 2–3 – друга партия, милиони партии има въ България. Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно. Долу вашето партизанство!
Като ме слушате, казвате си: „Чакай да видимъ още какво ново ще каже“. Новото е, че ще ви дамъ едно угощение. Ще дойдете въ моята гостилница, ще си събуете обущата, ще си съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ“. И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора. Този е пѫтьтъ, който сега Христосъ отваря на човѣчеството. Въ този пѫть ще срѣщнете Христа и Той ще каже: „Азъ съмъ съ васъ“. Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ. Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата си, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“. Като си отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
Ще дойде день, когато тѣзи думи, които ви говоря, ще горятъ, а вие ще играете на рѫченица. Хубаво нѣщо сѫ рѫченицитѣ. Въ доброто има игра. Защо болнитѣ хора не играятъ, а само здравитѣ? Азъ бихъ желалъ всички хора да играятъ. Нѣкои казватъ: „Утробата ми, сърцето ми, умътъ ми заиграха“. Играта е едно отлично срѣдство за тониране вѫтрѣ въ живота. Вие казвате: „Сега не ни трѣбва игра“. Да, въ лошото не трѣбва да се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари да играятъ. Има игра на карти, на пиано, на цигулка, на рисувание и т.н. Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце да бѫдатъ бодри и весели.
Сега да не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа. Ако видя, че въ гърлото си имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за да пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия. Всѣко дѣйствие, което ще служи за добро. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и си казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“. Другата половина казва: „Чакай да си помисля малко!“ Може да си мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ да се заемете за работа, а може и по-късно. фарисейството и садукейството трѣбва да излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ да мисли добро за брата си, за сестра си. Това е геройство – да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци. Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка. Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за да го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
И тъй: „Всичко изпитайте, доброто дръжте“.
Приложете Любовьта въ сърцата си, Мѫдростьта въ умоветѣ си, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете да обработвате новитѣ си добродѣтели. Бѫдете герои да се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия. Не искамъ да казвате, че рѣшихте да бѫдете искрени, добри и т.н., а дѣйствувайте.
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите. Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро. Невѣжеството е непростимо за сегашния вѣкъ.
Бѫдете учени, мѫдри, съ чисти, благородни сърца и чиста кръвь. Каквото можете да придобиете, придобийте го. Ще кажете: „Стига ни толкова учение“. Че вие още не сте имали никакво учение, то отъ сега нататъкъ, ще дойде. Нѣкой казва: „Азъ съмъ челъ Библията“. Нищо не сте чели още, не сте разбрали тази книга, не сте посѣяли още нейнитѣ принципи. Вие не сте разбрали още живота на тѣзи велики пророци, които сѫ я писали. Христосъ и тѣзи пророци винаги присѫствуватъ тукъ и казватъ: „Ние положихме живота си за тази книга“. Слѣдователно, ние трѣбва да вѣрваме въ всѣки, който е положилъ живота си въ тѣхъ. Христосъ не е идвалъ единъ пѫть на земята, а много пѫти. Той казва: „Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончание вѣка“. Църквата казва, че Христосъ стои от дѣсната страна на Отца си. Не, Той работи съ всички хора и е най-добрия работникъ. Той донесе на свѣта учението за Любовьта и Мѫдростьта и отъ Неговата рѫка мѫчно може да се избавите.
Ако нѣкой ми каже, че срѣщналъ Христа, ще го запитамъ: „Стана ли нѣкаква промѣна съ тебе?“ – „Не.“ Значи не си Го срѣщналъ. Може ли единъ плодъ да се пече на слънце и да не узрѣе? Така сѫщо може ли единъ човѣкъ да се пече на Божията Любовь и да не узрее благороденъ? – Не може. Казвамъ ви, не се самоизмамвайте, азъ не обичамъ самоизмамата, обичамъ истината и виждамъ всичко въ математическо отношение. Нѣкой казва: „Той като вижда всичко, ще види слабоститѣ ни“. Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление. Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и силитѣ му вършатъ прѣстѫпления. Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете. Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение.
Мислите, че ще ви прѣситя, нали? И си казвате: „Ти ни кажи нѣщо сѫществено, какъ да се оправи България“. Както виждамъ свѣта, той е оправенъ, но свѣтътъ, въ който вие живѣете, не е още оправенъ. Нѣма да се минатъ много години и този свѣтъ ще се оправи.
Вложете вѣра въ живия Господь, да възкръсне Той. Идватъ, приближаватъ се вашитѣ ангели отгорѣ и ще започнатъ да отварятъ вратитѣ на вашитѣ гробища и да казватъ: „Лазаре, излѣзъ навънъ!“ Като ви извикатъ, ще ги послушате ли? Когато Лазаръ излѣзе отъ гроба, нали тогава му снеха плащеницата? Послѣдното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излѣзъ навънъ!“ Казвамъ ви, излѣзте отъ гробищата на фарисейството и садукейството и влѣзте въ Божествения свѣтъ на Любовьта и Мѫдростьта, снемете този плащъ отъ себе си! Тогава ще видите лицето на Божиитѣ ангели и ще се зарадваме всинца и вие и азъ.
Бесѣда, държана на 20 мартъ 1921 година.
|
