По земята реките са вените – кръвта отива към дробовете – това са моретата. Облаците, дъждовете, изворите са артериите на земята. Тя е жива сила – тя диша, тя е същество разумно.
Както комарът пъха хобота си в човешкото тяло и пуска кръв, чопли и отива и казва на другите комари: „Елате, аз намерих топли източници, извори червени“, така и земята има живи извори; не са разните огньове, които ѝ дават топлина, а самата тя по силата на същите закони, както и човекът, си произвежда топлината.
Идването на человечеството на земята датира от 18 милиона години.
Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси.
26 юни 1920 г., 18–20 ч.
Бургас – по вълнолома на разходка
6 души приятели с Учителя на разговор
|
