Ако известна Сила, която съществува в Природата, няма съотношение с нашите сетива, тя не може да реагира с тях. Допуснете, че вие се намирате при слепи хора и им запалите клечка кибрит. Светлината на последната съществува ли за тях? Не. Следователно всяка Сила, която действа в нашия Живот, ако не можем да я възприемем, т.е. ако не можем да възприемем Светлината на тази Сила, ние не можем да разберем и самата нея. Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритена клечка." Той може да си мисли, че разбира що е кибритена клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е кибритена клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено - светлина. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея.
Та когато дойдете до окултните Сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа. Ученик, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!", той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света.
Спиритизмът показва движение на Духа. Той е ембрионът на нещата, нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия, за да мине той през всички фази на развитие и оформяване. Следователно спиритизмът е неоформено учение.
Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване на мъжа с жената, нищо повече. Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да примири човек с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон - как да се примирява с този, когото мрази. Има противоречие между теб и Бога - трябва да го примириш! Ако не можеш да го направиш, не си теософ. Ние, съвременните хора, със своя критичен ум мязаме на онзи български чорбаджия, който бил много стиснат. Той повикал един абаджия да му крои дрехи, но понеже знаел, че абаджиите обичат да пооткрадват, постоянно седял при него и наблюдавал как крои, та да не би да си отреже от плата. Обаче абаджията, като гледал толкова хубав плат, отрязал едно голямо парче и рекъл: „Това е за Свети Никола" и го хвърлил навън. Чорбаджията извикал: „Какво правиш?!" и се завтекъл да прибере парчето, а в това време абаджията отрязал друго по-голямо и го турил под себе си. Та казвам: ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, винаги оставаме излъгани. Някой ще хвърли парче за Свети Никола и като отидем да го вземем, той ще скрие друго по-голямо парче за себе си. И мислим, че никой не ни е излъгал.
Мистицизмът не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не възлиза, а влиза към Бога в себе си. Той е опасен затова, че при слизането не знае как да слиза и може да падне и да се осакати.
Сега за окултизма: аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, за изучаване на невидимото, а не на видимото. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл, то е област на окултизма.
Тогава къде ще поставим християнството? Мислите ли, че то е наука?
Реплика на сестра: Моля за едно обяснение. Правите ли разлика между християнство и окултизъм? Изложеното в Евангелието дали е едно и също учение с окултизма?
Изучавайте Природата такава, каквато е. В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата такива, каквито са си - като чисти факти.
Реплика: Значи християнството е различно?
Окултизмът е наука за познаване на природните Сили,на тяхната област,начин на действие и приложение. Окултистът е човек реалист; той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава. В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът. Ако вземем обаче областта на Духа в широк смисъл, в нейните разклонения, това вече е спиритизъм. Опасността при спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други зародиши, които всъщност им причиняват и вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, което говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията е примирение на противоречията; мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха от Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, това значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, а сиромахът не може да бъде такъв.
Реплика: Ами обещанието, че Христос обогатява?
То е кредит за християните, за ония, които Христос кредитира. Те са търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин.
Теософията е наука за примирение на половете, а християнството - за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега проповядват, не е християнство, то трябва да претърпи преобразование. Ако християнството беше такова, каквото ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим този въпрос, защото не влиза в нашата област.
Сега ще ви запитам научихте ли що е мъчение? С него ще започнем. От гледна точка на мъчението, в неговия дух ще разгледаме всички други науки - теософия, мистицизъм и прочее. За тях аз ще ви дам и друго пояснение.Теософията има седем начина на разглеждане. Така също и окултизмът, и мистицизмът имат своя външна и вътрешна страна. Теософското общество сега разбира само външната страна - организирането. Теософията приготвя ония форми, които могат да се нарекат анатомия на теософията. Християнството е преминало първата фаза на развитие и след изминалите две хиляди години е започнала да се развива анатомията на християнството. Дали Синът изтича из Отца, или не, и още какви ли не спорове са се водили на вселенските събори. И сега дори християнството се заключава в това, че като ви срещне някой християнин, пита: „Ти вярваш ли в трите лица на Бога?" - „Вярвам." - „Значи християнин си!" Аз обаче ще попитам: „Ти, като вярваш в трите лица на Бога, какво подразбираш под това?"
Ще ви го обясня аз: второто лице на Бога е лицето на Любовта. Мъжът и жената, всички хора трябва да търсят това второ лице - Любовта. И когато казват, че Бог бил троеличен, хората също така говорят неразбрани думи. Великите Учители, които са писали върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и него учениците опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак отгоре, което учениците също така опетниха.
Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът - и той е опорочен, християнството също е опорочено. Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика сложи одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ми толкова", аз го наричам черен маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи с намерение да оплете някой момък, тя също е черен маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е черен маг. Ако правник или съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също черен маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ." От кои - от белите или от черните? - „От белите." Можем тогава да се разберем. - „От черните." Ще остана на особено мнение. Какво от това, че сте спиритисти, теософи, мистици или християни - ако сте от черните, светът е пълен с такива. Двадесетте милиона, паднали в сегашната война, показват какво християнство е днешното. Не казвам, че самото християнство е виновно, виновни са черните християни.
Нас ни трябва правилно разбиране на окултизма: да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място споменава, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение, ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат. Работили сте и сте спечелили пари, дойде лошият и ви обере - той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ще ви считам знаете ли от кои? От черните. За тези, които не се мъчат, е писано, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете, но там ще бъдете.
Първото правило за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Понеже светът е толкова широк, че има място за всички. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. С други думи, първото правило при това положение на ученика е мъчението. Той трябва да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум и да го изопачи; че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали? Една мисъл може да бъде ясна и може да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действа законът на изказването? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен - само тогава той може да ви повлияе. Следователно, докато държите ума си в Безграничния свят, дето действа Божественият закон, вие сте свободни, невредими; щом помислите, че някой може да ви повлияе, вие сте слезли по-долу от този свят. Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се е ограничил със самата тази мисъл. Ходите из улиците със скъсани дрехи, срещнете някой познат благородник или богаташ, но той ви отмине, не ви поздрави и вие си кажете: „Нали съм сиромах - никой не ме поздравява!" Питам, като ви поздрави, ще ви придаде ли нещо? Нищо, само ще ви погъделичка малко. Ако някой ви погледне и се усмихне насреща ви, какво ще спечелите от тази усмивка? Нищо, това са илюзии на черния маг. Когато човек се усмихне, трябва да почувства от дълбините на душата си, че Бог присъства в този момент.
Какво трябва да разбираме под усмивка? - Когато се засмеем, да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка не е важно - ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, пак трябва да действа същият закон. В окултно училище и начумерването трябва да става по всички правила, и в него трябва да почувстваш присъствието на Бога. Мислите ли, че когато видя някой човек, когото бесят, ще се усмихна? Не, ще се начумеря, ще призова Бога и Ангелите и ще кажа, че това, което става, не е право - не че фактът е неверен, но че тези хора криво са разбрали Божия закон. Осъдили човека по еди-кой член от еди-кой закон - е, моля ви се, къде е авторитетът на този и изобщо на всички други закони?! Те трябва да бъдат вечни, неизменни. В окултизма може да се накаже човек, но тогава, когато сам поиска това - сам трябва да подаде молба да го накажат. Така гласи окултизмът.
Ще вмъкна една мисъл: някои казват, че не бива да измъчваме животните, но знаете ли, че много от животните сами искат да бъдат мъчени, за да се повдигнат? Следователно, когато казват да не се мъчат животните, трябва да разбираме да не мъчим ония от тях, които не искат да бъдат мъчени. Обаче на тези от тях, които искат да бъдат мъчени, ако не ги мъчим, забавяме еволюцията им. Много кокошки, изядени от вас, са прогресирали, но вие не прогресирате. Следователно ще трябва да кажем на кокошката, която иска да бъде мъчена, за да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция, но понеже искаш непременно да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде." Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому. Има право да причинява мъчения, но само на себе си - да слезе до дъното на мъчението и да го опита, и когато се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате и вие взаимно.
Един приятел ми разправи един анекдот за себе си: бил много чувствителен и с хубави пориви в душата си, искал да живее добре с хората, но когато се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го подиграват. По едно време взел да мисли за някакво средство, с което да може да се владее. Затова си наел двама хамали да го псуват: седнал при тях и издържал всичките им псувни с надежда да може да издържи псувните и на другите. Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „А бе защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали?! На тия им плащам, докато на ония няма да плащам."
Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим!", но когато излязат вън, пак почват да се одумват. Това не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете на дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми"? Това е най-важният психически момент.
Искам всички ученици, когато се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер.
Реплика: Имаме още един четвъртък.
Тогава следващият четвъртък е последният. Гости вече не приемам. Тъй постъпват бедуините: три дена може да гостувате у тях, но на четвъртия ще ви дадат работа - или на нивата ще ви пратят, или ще ви дадат да гледате крава. Смятам това правило за отлично. Който остане в нашата Школа, ще му намерим работа - или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или писар ще бъде, или разсилен (ще има и такива).
После, друго правило: каквото се говори тук, в Школата, не искам да се изнася навън! Може да го изнесете, но за последиците не отговарям. Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак то ще бъде най-голямата глупост, която можете да направите. Опитайте го, защото още не знаете дали е вярно. В Англия има комисия от експерти, която проверява стоките, които фабрикантите изработват и търговците продават. И само когато експертите турят щемпел, че са направили проверка, фабрикантите и търговците имат право да изнасят или да продават стоките си в Англия или вън от нея. Вие сте търговци на дребно на непроверена стока, но аз не обичам такива търговци. Всяко нещо трябва да бъде проверено.
Първата задача, която ще дам на жените в това направление, ще бъде например следната: да кажем, някоя от вас има дъщеря, която не обича - да направи така, че да я обикне. Или мъжът й е невярващ - това е една задача, която трябва да разреши. Някой от вас е беден, друг е болен - ще трябва да направите необходимото. Някой има в стомаха си тумори - ако не ги премахне, те ще го унищожат. Всяка болест се образува от същества, които живеят в нас. Всяка болест се образува психологически и органически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество в нашия организъм, трябва да приложите същия закон: само три дена може да седи нагости, защото ако го оставите за по-дълго, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете, а другите ще кажат: „Бог да го прости." Господ не прощава на такива. Той прощава само когато хората не крадат и не лъжат.
Някой ще дойде тук, за да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко на този, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си не до четвърта, но до тисяща рода! Такъв е великият Божи закон, Божествената Истина: „Който съгреши против Духа, казва Христос, нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете." Всичко, което тук ще учите, е велика Истина, която трябва да приложите в Живота си и трябва да бъдете искрени със себе си при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си! Да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе." Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще поискам да сторя това, аз ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу - тъй гласи Божественото учение.
Да се разберем: отсега нататък има да живеете на Земята с хиляди години и в която окултна школа и да влезете, за да учите пътя на своето развитие, все правила ще ви се дават. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на Живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете герои, да не се страхувате! Обаче, ако не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата „Не се страхувайте", а ще употребя друга: „Мъчете се!" Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени; всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде за друг път." Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате към дъното на мъчението, е една тишина. Ще прониквате в душата на всяко страдащо същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Колко криво съм мислил досега!" У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете от това място, до което сте паднали и на което стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, а аз ще възляза нагоре!" Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че всички същества се мъчат. Това разбира Великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, с които ще учим как да обработваме, как да използваме окултните Сили. Ако вие приемете мъчението, Светлината ще дойде във вас отвътре, т.е. Божественият Дух, който е у вас, ще се събуди и ще повдигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Клетките на ума и на сърцето ви органически ще се видоизменят, а с това ще се измени и състоянието на мозъка и на сърцето ви.
Думата клетка има двояко значение. Изразът колко е клет на български значи колко е нещастен, но значи и колко е обвързан. Обаче и съзнанието на всяка клетка е ограничено. Има много клетки в нашето съзнание, които са недоволни от положението си. А когато се съберат милиони такива недоволни клетки, ние ставаме неразположени. Първото нещо, което трябва да направим, е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха ни. Много лесно можем да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на Живота. От там Божественият Дух ще започне да ни повдига нагоре, ще се качим на крилете на Божията Мъдрост и когато влезе Божията Любов в нашата душа, ще влее в нея вдъхновение. Тогава Ангелите на Живота ще започнат да ни повдигат в еволюцията и ще излезем от дъното на мъчението. Защо Христос възкръсна? Защото Този, който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе на Небето, при Бога, а аз казвам: ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма, има тесен Път.
Друго нещо, което учениците трябва да научат, е примирението. Но не да бъдат индиферентни, а да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувстват само своето мъчение.
Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си.
Някой път, когато ми се отдаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света; и онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо - всички са под еднакъв знаменател. Като гледат някой забогатял търговец на кожи, всички го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хилядите овце, които е одрал. Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм я." Възразявам: ти си квадратен крадец и лъжеш, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожите им. Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото." Отговарям: направил си я на гърба на толкова хора, чиито кожи си одрал. Някой ще каже: „Това е мое тяло." Да ме простиш, но не е твое. Защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат, колко майки, бащи, братя, сестри са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е това да признаете, че всичко, което притежавате, не е ваше, а на Бога. Когато някои злословят против мен, и аз казвам: „Слушайте, това което говоря, не е мое, аз не защищавам своя собственост!" Този Бог, когото аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим Волята Му, но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме Волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие. Трябва да кажеш: „Господи, благодарим Ти, че Си ни турил в това Твое тяло!" Така трябва да мислят всички.
От друга страна, днес ние се хокаме хамалски и казваме: „Махни се оттук!" Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашите страдания. Но да ви дам тялото си - това няма да направя. То не е нито мое, нито ваше - него ще предам на Господаря му. Моят ум, моето сърце ще предам Нему, вие господари на тях не можете да бъдете. Това трябва да знае всеки ученик на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото тези наименования изразяват една цел и представляват онзи Божествен живот, който се проявява. Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата - друго. Това са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам познати. Това, което знаем, е че страдаме. Усещаме само известни промени: понякога мислите ни са ясни, а някога - тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога - тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а някога - тъмни; понякога имаме сила, а някога - нямаме. Казват: „Имаме душа", но какво нещо е душата? Това, което сега чувстваме, е само проявление на душата.
Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне - тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите. Защото много здания ще се съборят и много души, затрупани под развалините на съборената материя, трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата и всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди вътре във вашето здание - вашето тяло.
Като ви гледам сега, знаете ли на какво ми напомняте? На деца, които са огладнели и им мирише на ядене, но понеже учителят им продължава да разправя урока, те си казват: „Дано спре вече, та да идем да се нахраним!" Или пък казват: „Не ни говори, учителю, а сложи да ядем!" Право е вашето схващане - трябва да ядете. Но ако ме слушате, трапеза ще имате, ще ви дам да ядете; не ме ли слушате, няма трапеза. Когато ви дойде гост, нали му давате само сладко и вода, след което - хайде със здраве; трапезата слагате и гощавате само онзи, който е работил на нивата ви. Когато ви дойде нагости някой възлюблен или заслужил приятел, вие го нагостявате добре, а това какво показва? Че той е работил дълго време на нивата ви. Сега ще видя кому от вас да сложа трапеза. Който не е работил за мен, ще му дам само сладко и вода, а който е работил, ще му сложа царска трапеза и сам ще му прислужвам.
И тази вечер има хванат един - още един, който е разбрал закона на мъчението. За два четвъртъка - двама. Бих желал да преброите колко души сте тук, за да видим как работи този закон.
12 февруари 1920 г., 19 ч., София
|
